№ 23098
гр. София, 30.06.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ
като разгледа докладваното от ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ Гражданско дело №
20221110170500 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на Л. И. А. срещу „ПФБ“ АД, която
отговаря на изискванията за редовност, а предявените с нея искове са допустими.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба.
Страните са представили писмени документи, които са относими и необходими и
следва да бъдат приети като доказателства по делото.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно
заседание.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 24.10.2023г. от 13.00 часа, за когато да се
призоват страните, като им се изпрати препис от настоящото определение, на ищеца- препис
от отговора на исковата молба, ведно с приложенията.
ПРИЕМА представените от страните писмени документи като доказателства по
делото.
ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 3 вр. чл. 146, ал. 1 и ал.
2 ГПК:
Предявени са от Л. И. А. срещу „ПФБ АД обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД с искане да се признае за установено в отношенията
между страните, че сключеният между тях Договор за паричен заем с номер ..../22075 от
28.05.2018г. е нищожен като противоречащ на закона, евентуално за прогласяване за
нищожни на разпоредбите на чл. 2, ал. 1, буква „з“ и „й“ и чл. 6 от договора, както и
осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за осъждане ответника да
заплати сумата от 1120 лева, представляваща платена сума по нищожен договор за кредит от
28.05.2018г. за възнаградителна лихва и неустойка.
Ищецът Л. И. А. твърди, че на 28.05.2018г. между нея и ответника бил сключен
договор за паричен заем с номер ..../22075 от 28.05.2018г. за сума в размер на 1200 лева със
срок на кредита 40 седмици, общ размер на месечна вноска 116 лева и размер на общо
задължение 2320 лева. Твърди, че сумата била платена на ответника и претендирала
връщането й. Сочи, че договорът за заем от 28.05.2018г. попадал под уредбата на ЗПК, като
сумата за неустойка по чл. 6, ал. 4 не била включена в ГПР, като ако е била включена, то
посоченият в договора ГПР не би бил 47,04 %, а по-висок. Поддържа, че договорът за заем е
1
нищожен и не дължи договорените лихви и неустойка. Намира, че договорената в чл. 6
неустойка представлява скрита лихва, която не била включена в годишния процент на
разходите и не била надлежно посочена в договора като лихва. Счита, че по този начин се
нарушавали добрите нрави. Поради невключване на неустойката в ГПР бил нарушен чл. 11,
ал. 1, т. 10 и чл. 19, ал. 1 ЗПК. Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10, т. 11 и т. 12 от ЗПК
договорът за заем бил недействителен и не пораждал права и задължения за страните по
кредитното правоотношение. Твърди, че съгласно чл. 23 ЗПК се дължало само връщане на
реално получената сума, но не и лихва и други разходи по кредита. Поддържа, че
договорената неустойка представлява възнаграждение, дължимо под условие /ако не се
предостави обезпечение/ и затова размерът й следва да бъде включен в годишния процент
на разходите. Сочи, че извън предоставения заем в размер на 1200 лева не била получила
друга услуга, а в сключения договор били включени клаузи за заплащане на значително по-
голямо от обичайното възнаграждение, с което пък била нарушена разпоредбата на чл. 19,
ал. 4 ЗПК. Твърди, че договорът за кредит не бил индивидуално договорен, индиция за което
била липсата на еквивалентност на престациите, а от постановените по идентични случаи
съдебни решения било видно съвпадение на уж индивидуално „уговорени“ клаузи и номера
на членове в процесните договори, в които били „уговорените“ клаузи и номера на
членовете в процесните договори, в които били „уговорените“ спорни клаузи. Поддържа, че
самият договор бил бланков и не бил предмет на предварително договаряне между нея и
ответното дружество. Счита, че липсата на индивидуално договаряне на параметрите в
договора за паричен заем, както и неконкретизирано формиран ГПР, съответно уговорен
ГЛП, правели договорните клаузи неравноправни и на основание чл. 146 ЗЗП нищожни.
Посоченият в договора ГПР от 47,04 % не отговарял на реалния размер на ГПР по договора,
което било нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, а това правило целият договор за кредит
недействителен съгласно чл. 22 ЗПК. Поради което счита, че дължи само връщане на реално
получената сума, но не и на лихва и други разходи по кредита. Искането към съда е да
уважи предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с
който се оспорват предявените искове. Изложени са съображения, че на 28.05.2018г. по
искане на Л. А. й бил предоставен Стандартен европейски формуляр за предоставяне на
информация за потребителските кредити, след което на база представената информация
ищцата била взела решение да кандидатства за заем. Твърди, че 20 дни по-рано е
кандидатствала за кредит, била е одобрена и била усвоила сума от 1000 лева по заем с №
.../22039 от 04.05.2018г., който е погасила предсрочно със заявление за предсрочно
погасяване от 25.05.2018г. Три дни по-късно е подала искане за сключване на индивидуален
договор за паричен заем № .... от 28.05.2018г., от което било видно, че това е поредно
кандидатстване, има юридическо образование и работи като юрисконсулт с двегодишен
стаж. След извършена проверка във вътрешни и външни бази данни се установило, че
ищцата има към момента на кандидатстване 3 активни банкови кредита, които били в
просрочие. Проверка в НАП показала, че лицето е с прекъснати здравноосигурителни права.
Твърди, че постигнали съгласие за подписване на договора за заем от 28.05.2018г.,
съответстващ на кредитното й досие и оценката на отдел „Риск“, определящ Л. А. като
високо рисков клиент. Сочи, че по кредита са изплатени редовно само 3 от 20 двуседмични
погасителни вноски по погасителния план. Общо дължимата сума по кредита била 2320
лева, от която 1200 лева, главница, възнаградителна лихва в размер на 195,20 лева и
неустойка в размер на 924,80 лева. По кредита били натрупани общо 947 дни забава. Твърди,
че по казуса на ищцата работели общо 6-ма служители, които предприемали множество
разходоемки действия за събиране на дълга, включително но и не само изпращане на СМС-
и, телефонни разговори, издирване по местоживеене и месторабота. Сочи, че били заведени
две други дела по заеми към дружеството. Твърди, че в чл. 2, т. 1, б. Ж от договора бил
посочен фиксиран годишен лихвен процент по заема от 38,49 %, представляващ реквизит по
чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК и доколкото е фиксиран за целия период от договора и не било
необходимо да се посочват условията за прилагането му. Поддържа, че от договора ставало
ясно какъв е общият размер на дължимата договорна лихва за целия срок на договора, а
2
именно 195,20 лева, който размер бил фиксиран за целия период на договора. В чл. 2, т. 1, б.
З бил посочен общият размер на всички плащания по договора в размер на 1395,20 лева, а в
буква И и годишният процент на разходите на заема 47,04 %- реквизити по чл. 11, ал. 1, т.
10 ЗПК. Поддържа, че тъй като договорът бил сключен при фиксиран лихвен процент за
целия му срок и за всички вземания по него, последното изискване на чл. 11, ал.1, т.11 ЗПК
не било приложимо. Твърди, че съгласно самата разпоредба тази информация се съдържала
в погасителния план единствено при наличие на различни лихвени проценти. Поради което
твърди, че не били налице сочените от ищеца основания за недействителност на договора за
заем и същият бил валидно сключен. Поддържа, че уговорената възнаградителна лихва не
противоречи на добрите нрави, размерът й бил съобразен с размера на кредита, че е
отпуснат за срок от 40 седмици, не бил обезпечен адекватно и същият бил съответен на
насрещната престация на кредитора и на риска, който се поемал като небанкова институция,
която се самоиздържала от собствената си печалба, която не противоречала на принципа за
справедливост и добросъвестност. Твърди, че клаузата за неустойка в чл. 6 била уговорена с
ищеца в индивидуални преговори преди подписването на договора за паричен заем.
Поддържа, че същата не цели заобикаляне на закона, а е пряко договорена с ищеца и
релевантна на степента на риск и представлява договорно задължение за представяне на
обезпечение при отпускане на високо рисков кредит на клиент с лоша кредитна история.
Искането към съда е да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
В доказателствена тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1
ЗЗД, предл. 1 ЗЗД е да докаже сключването на договор за заем, както и че клаузи от него
противоречат на закона.
В доказателсвена тежест на ответника е да докаже, че при сключване на договора са
спазени изискванията на ЗПК, включително, че клаузите в договора са индивидуално
уговорени.
В доказателствена тежест на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 55, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД е да докаже, че е заплатила на ответника сумата от 1120 лева, с която е
погасила по договора за заем задължения за възнаградителна лихва и неустойка.
В доказателствена тежест на ответника е да докаже наличието на валидно
правоотношение по договор за предоставяне на заем, размера и изискуемостта на
вземанията по него, в частност наличието на валидна клауза, предвиждаща заплащане на
възнаградителна лихва и неустойка, т.е. че е налице основание за получаването на сумата.
ОБЯВЯВА за безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните следните
обстоятелства: че между тях е сключен Договор за паричен заем № ..../22075 от 28.05.2018г.,
както и че Л. А. е извършила плащания по заема в общ размер от 2320 лева.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със
спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта
процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието
3
(http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2).
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4