Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 255
гр.Русе, 15.07.2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РУСЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД гражданска колегия в
публичното заседание
на осми юли през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ВЕЛКОВА
при секретаря НЕДЯЛКА НЕДЕЛЧЕВА и в присъствието на прокурора
като разгледа докладваното
от съдията ВЕЛКОВА гражданско
дело N869
по описа за 2019 година, за да се произнесе,
съобрази следното:
Предявен е иск за
заплащане на обезщетение за неимуществени и имуществени вреди от деликт с правно основание чл.45 от ЗЗД.
Ищецът В. И.Р. твърди,
че на 20.04.2018 г. в гр.Русе около 13.30 ч. се придвижвал пеша към бул.“Цар
Освободител“. По същото време ответникът управлявал собствения си велосипед по
ул.“Александровска“ в посока кафе- бар „Фреш“, находящ се на кръстовището на ул.““Александровска“ с бул.“ Цар Освободител“, където имал среща
със съпругата си и свой приятел. Улица „Александровска“
била обозначена с пътни знаци „В-9“- забранено влизането с велосипеди и „В-2“-
забранено е влизането на ППС в двете посоки.
Докато преминавал на около 1.5 м. вдясно от витрината на клона на ОББ,
разположен в близост до кръстовището, непосредствено след закуски „Тирол“ бил
застигнат от ответника, който управлявал велосипеда си, при което го блъснал в
дясната страна на гърба в областта на кръста. Вследствие на удара паднал на
земята, на дясната си страна и изпитал силна болка в таза и десния крак, не
могъл да се изправи. Ответникът спрял до него, за да разбере какво е
състоянието му и след като разбрал, че изпитвал болки и не можел да се изправи,
подал сигнал на ЕЕН 112 като съобщил на оператора за нуждаещ се от линейка
пострадал мъж, който бил блъснат от велосипедист. На място пристигнал екип на
Сектор ПП при ОДМВР-Русе. След пристигането на медицинския екип, бил
транспортиран в УМБАЛ Канев- Русе за оказване на медицинска помощ и лечение-. В
резултат от удара, получил следните увреждания: петрохантерно
счупване на дясна бедрена кост, наложило метална остеосинтеза,
кръвонасядания на дясно бедро, илеофеморална
флеботромбоза в дясно. Във връзка с посочените
увреждания , които ответникът му причинил, спрямо последния било водено
наказателно производство. С влязло в сила на 18.11.2019 г. решение
№630/11.09.2019 г. по АНД№1129/2019 г. по описа на РРС Н.К.К.
бил признат за виновен в това, че на 20.04.2018 г. в гр.Русе по непредпазливост
причинил на В. И.Р. средна телесна повреда, изразяваща се в трайно затрудняване
на движенията на десен долен крайник за срок повече от тридесет дни, в резултат
на причиняване на горепосочените увреждания- престъпление по чл.133, ал.2 вр.чл.129, ал.2 от НК като на основание чл.78а, ал.1 от НК
бил освободен от наказателна отговорност и му било наложено наказание глоба в
размер на 1000 лв. Получените от него телесни увреждания и тяхното естество, наложили спешни
оперативни процедури с голям обем и сложност на таза и долния крайник. Били му
извършени множество консултативни прегледи, а на 25.04.2018 г. и операция за
имплантиране на метална остеосинтеза в дясна
тазобедрена става. След последната оперативна интервенция настъпил и съдов
проблем, което наложило допълнително извършването на консулт със съдов хирург и
провеждане на допълнителна терапия. Престоял в болницата около 14 дни като на
03.05.2018 г. бил изписан. Същият ден по спешност бил приет в отделение „Съдова
хирургия“ на УМБАЛ „Канев“ АД-Русе поради оплаквания от силна болка и оток на
десния крак, където бил стабилизиран и изписан на 08.05.2018 г. На същата дата
постъпил на лечение в отделение „Физикална и рехабилитационна медицина“, където предстоял още седем дни.
Така в болничното заведение прекарал общо 26 дни като след това лечението му
продължило в дома му на постелен режим в продължение
на три месеца. През този период не можел да се обслужва сам и да посреща
самостоятелно ежедневните си хигиеннно битови нужди.
Предвижвал се с помощта на инвалидна количка и на патерици, като разчитал изключително
на помощта на сина си. И към момента е
бил напълно възстановен като дори в състояние на покой продължавал да изпитва силни
и постоянни болки в таза и краката, което нарушавало съня му. Предвижвал се с
бастун и то на кратки разстояния, а при малко по- голямо натоварване болките се
засилвали и ставали нетърпими, което налагало приема на силни болкоуспокояващи
лекарства. Вследствие на уврежданията на
тазобедрената става, мускулната сила в областта на таза и краката чувствително
намаляла. Движенията в областта на тази не могли да се възстановят в пълна
степен и оставали ограничени и болезнени. Всичко това се отразявало негативно
върху психиката му, изпитвал страх и несигурност. Към днешна дата в голяма степен загубил
възможността да изпълнява ефективно обичайните си ежедневни дейност.
Претърпените продължителни физически болки и дискомфорт,
невъзможността сам да задоволява своите ежедневни нужди, срамът, който изпитвал
при необходимостта да бъде обслужван от сина си и неговите приятели, се
отразили неблагоприятно върху психическото му и емоционално състояние. Изпадал
в депресивни и страхови състояния, изпитвал страх и
напрегнатост, които се задълбочавали, получавал нервни изблици в резултат от
силните болки. Физическите и психическите болки и страдания подлежали на
обезщетявани като счита, че справедливият размер възлиза на 30 000 лв.
Претърпял и имуществени вреди, изразяващи се в направени от него разходи за закупуване
на имплант, лекарствени средства, медицински
материали, които били необходими за лечението му, които възлизали на 2186.87
лв., за които също ответникът дължал обезщетение. Претендира, съдът да
постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати обезщетение за
причинени неимуществени вреди в размер на 30 000 лв. и обезщетение за
причинени имуществени вреди в размер на 2186.87 лв., ведно със законната лихва
от завеждане на иска до окончателното плащане. Претендира и направените
разноски.
Ответникът Н.К.К. оспорва основателността на иска по съображенията,
изложени в отговора. Признава, че със съдебно решение №630/ 11.09.2019 г. по
АНД № 1129/2019 г. на РРС, влязло в сила на 18.11.2019 г., бил признат за
виновен в това, че на 20.04.2018 г. в гр.Русе по непредпазливост причинил на
ищеца средна телесна повреда, изразяваща се в трайно затрудняване на движенията
на десен долен крайник за срок повече от 30 дни. Оспорва наличието на пряка причинно- следствена
връзка между поведението му и всички описани в исковата молба увреждания и
получените усложнения, вкл. и настъпването на съдов проблем. Навел е възражение за съпричиняване,
изразяващо се в това, че ищецът не се движил с нужното внимание, бил разсеян и
с това допринесъл за настъпване на вредоносния резултат. Оспорва претенциите и по размер.
След преценка на събраните по делото доказателства в
тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
На 20.04.2018 г. в
гр.Русе в пешеходната зона по ул. „Алекнадровска „ в
близост до кръстовището с бул.“Цар Освободител“ при наличие на пътни знаци „В-9“- Забранено е
навлизането на велосипеди и „В-2“- Забранено е влизането на ППС Н.К.К. се движил с бърза скорост с велосипеда си и блъснал В. И.Р. в дясната страна на гърба в областта
на кръста, вследствие на което Р. паднал на земята, изпитвал силна болка и не
могъл да се изправи. К. се обадил на ЕЕН 112 и извикал линейка, която
транспортирала Р. ***, където бил приет за лечение.
В резултат на инцидента В.
Р. получил следните телесни увреждания: Пертрохантерно
счупване на дясна бедрена кост. Илеофеморална флеботромбоза в дясно. Кръвонасядания
на дясно бедро. Оток на десен долен крайник.
Установеното образуване
на тромби във венозните съдове в горната част на дясното бедро и към малкия таз
било в причинно следствена връзка с травмата на десен долен крайник като
причините са нарушение на венозния поток на съда от травмата, притискането и
залежаването. Счупването на бедрената кост
наложило оперативно лечение с метална остеосинтеза
за възстановяване на целостта на костта, а за установеното увреждане на
венозните съдове било провеждано лекарствено лечение с антикуагулантни
средства в продължение на шест месеца.
При такъв тип счупване нормалният
възстановителен период за физически труд е 8-10 месеца като раздвижването
трябва да е до 6 месеца без натоварване на крайника, а по отношение на
венозните съдове възстановителният период е от три до шест месеца. Счупването
на бедрената кост е свързано с болки след травмата, в следоперативния период,
при раздвижванията на крайника. Съдовото увреждане е с остро начало, поява на
оток и е свързано с болки, които отзвучават. Болки са налични и при натоварване
на крайника, както и при резки температурни промени на околната среда.
В. Р. е бил на лечение в
лечебно заведение- УМБАЛ „Канев“ АД-Русе и УМБАЛ „“Медика Русе“ ООД-Русе общо 26 дни, през което време са му извършени
множество прегледи и изследвания, както и оперативно лечение. Същият е заплатил
за медикаменти, консумативи и медицински услуги сума в общ размер на 2186.87
лв.
В деня на инцидента Р.
бил на легло и стенел от болки. Изпитвал силни болки и бил обездвижен и след
операцията. Същият непрекъснато се оплаквал, нуждаел се от чужда помощ и грижи.
До есента ежедневни грижи за него полагал сина му, който му пазарувал, носел
храна по три пъти на ден, поддържал домакинството, задоволявал хигиенните му
потребности- смяна на памперси, подлога и др.
като при нужда помагали и приятели на сина му. Ищецът не можел да се
обслужва самостоятелно в период от три- четири месеца като през този период изпитвал
силни болки. По- късно започнал да използва патерици, проходилка,
но изпитвал болки, които не били отзвучели и до момента, продължавал да куца,
приемал медикаменти, вкл. и болкоуспокояващи. След инцидента бил отчаян, станал
избухлив, нервен, трудно се общувало с него. До инцидента бил в добро здраве,
карал колело и се движел активно, а понастоящем трудно излизал и продължавал да
куца.
Изложените факти съдът
приема за установени въз основа на писмените доказателства, приетата по делото
СМЕ на ВЛ д-р И.С., която съдът кредитира като обоснована и компетентно дадена,
както и с показанията на св.В. Д., св.А. И.- син на ищеца и св.В. М.. Съдът
кредитира показанията на свидетелите, тъй като същите са логични,
последователни, установяват непосредствено възприети факти и кореспондират на
останалите доказателства по делото. Съдът цени показанията на св.И. през
призмата на чл.172 от ГПК и ги кредитира по същите съображения.
От приложеното АНД
№1129/2019 г по описа на РРС е видно, че с решение №630/ 11.09.2019 г. по АНД №1129/2019
г. на Русенския районен съд Н.К.К. е признат за
виновен в това, че на 20.04.2018 г. в гр.Русе по непредпазливост причинил на В.
И.Р. *** средна телесна повреда, изразяваща се в трайно затрудняване на
движенията на десен долен крайник за срок повече от тридесет дни, в резултат на
причиняване на следните увреждания: петрохантерно
счупване на дясна бедрена кост, наложило метална остеосинтеза
и илеофеморална флеботромбоза
в дясно- престъпление по чл.133, пр.2 във вр.чл.129,
ал.2 от НК.
Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът
прави следните правни изводи:
Предявен е иск за
заплащане на обезщетение за причинени неимуществени и имуществени вреди от
непозволено увреждане с правно основание чл.45 от ЗЗД.
Непозволеното увреждане,
регламентирано в чл.45 и сл. от ЗЗД е сложен юридически факт, елементите на
който са: деяние, вреда, противоправност на деянието,
причинна връзка и вината, която съгласно чл.45, ал.2 от ЗЗД се предполага.
Основният елемент на
непозволеното увреждане е вредата.
Тя се схваща като промяна чрез смущение, накърняване и унищожаване на благата
на човека, представляващи неговото имущество, права, телесна цялост и здраве,
душевност и психическо състояние. На обезщетение подлежат всички вреди- както
имуществените, така и неимуществените, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането, като последните се определят от съда по справедливост
/ чл.51 и чл.52 от ЗЗД/.
Деянието, което трябва
да е противоправно, е конкретна човешка постъпка, а
причинната връзка е обединяващият елемент на фактическия състав.
За да бъде ангажирана обезщетителната отговорност за вреди, в процеса в доказателствена
тежест на ищеца е да установи горепосочените елементи от фактическия състав на
непозволеното увреждане, както и да не е осъществено обратното доказване- т.е.
оборването на законоустановената презумпция за
виновност.
По делото се установи по
безспорен и категоричен начин, че с решение №630/11.09.2019 г. по АНД
№1129/2019 г. на Русенския районен съд Н.К.К. е
признат за виновен в това, че на 20.04.2018 г. в гр.Русе по непредпазливост
причинил на В. И.Р. *** средна телесна повреда, изразяваща се в трайно
затрудняване на движенията на десен долен крайник за срок повече от тридесет
дни, в резултат на причиняване на следните увреждания: петрохантерно
счупване на дясна бедрена кост, наложило метална остеосинтеза
и илеофеморална флеботромбоза
в дясно- престъпление по чл.133, пр.2 във вр.чл.129,
ал.2 от НК.
Решението по приложеното
наказателно дело е задължително за гражданския съд, разглеждащ последиците от
деянието относно това дали деянието е извършено, неговата противоправност
и виновността на дееца- чл.300 от ГПК. С оглед на това съдът приема, че в
процеса е установено по категоричен начин, че ответникът виновно и противоправно е причинил телесни увреждания на ищеца,
изразяващи се пертрохантерно счупване на дясна
бедрена кост. Илеофеморална флеботромбоза
в дясно. Кръвонасядания на дясно бедро. Оток на десен
долен крайник.
Установеното образуване
на тромби във венозните съдове в горната част на дясното бедро и към малкия таз
е в причинно следствена връзка с травмата на десен долен крайник като причините
са нарушение на венозния ток на съда от травмата, притискането и залежаването.
В пряка причинна връзка са и леките телесни повреди, установени със СМЕ.
Предвид заключението на приетата СМЕ възраженията на ответника за липса на
пряка причинно- следствена връзка между
виновното и противоправно поведение на
ответника и всички настъпили телесни увреждания, вкл. и посоченото усложнение
са неоснователни.
По делото се установи по
категоричен начин, че ищецът е бил на лечение в лечебно заведение- УМБАЛ
„Канев“ АД-Русе и УМБАЛ „“Медика Русе“ ООД-Русе
общо 26 дни, през което време са му извършени множество прегледи и изследвания,
както и оперативно лечение. За медикаменти, консумативи и медицински услуги ищецът
е заплатил сума в общ размер на 2186.87 лв.
През времето на престоя
си в лечебните заведения, както и близо четири месеца след това същият е бил на
легло и се е нуждаел от ежедневна чужда помощ и
грижи, изпитвал е силни болки и страдания, чийто интензитет с времето е намалял,
но не са отзвучали напълно. И до момента продължавал да куца, приемал
медикаменти, вкл. и болкоуспокояващи. Случило се отразило на психиката му и
емоционалното му състояние, променил начина си на живот. След инцидента бил
отчаян, станал избухлив, нервен, трудно се общувало с него, непрекъснато се
оплаквал. До инцидента бил в добро здраве, карал колело и се движел активно, а
понастоящем трудно излизал и продължавал да куца.
Тези факти дават
основание да се приеме, че в резултат на виновното и противоправно
поведение на ответникът на ищеца са били причинени неимуществени вреди,
изразяващи се в получените телесни увреждания и свързаните с тях болки,
страдания и негативни емоционални преживявания, както и имуществени вреди-
заплатени суми за медикаменти, консумативи и медицински услуги в размер на
2186.87 лв.
С оглед на това съдът
приема, че в процеса са установени елементите от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, които ангажират обезщетителната отговорност на
ответника като пряк причинител на вредите.
Съгласно чл.52 от ЗЗД
размерът на дължимото обезщетение за неимуществените вреди следва да се
определи от съда по справедливост. Понятието справедливост няма абстрактен характер.
То е свързано с преценка на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които следва да бъдат съобразени при определяне на размера.
Съдът като съобразява
начина на извършване на увреждането- през деня, в пешеходна зона, където е
забранено преминаването на велосипеди и ППС, възрастта на пострадалия- **-годишен, вида и характера на телесните
увреждания, интензитета на причинените
болки и страдание, тяхната
продължителност, проведеното лечение както в болнични заведения, така и в
домашни условия, продължаващите болки и към момента, като отчита настъпилото
усложнение, което е довело до допълнителна медицинска помощ и терапия, промяната в начина му на живот, ограниченията,
които същият търпи и следва да търпи по повод извършване на физически дейности,
свързани с натоварване на десния долен крайник, като отчита социално-
икономическата обстановка страната и факта, че ответникът е трудоспособен и
притежава недвижими имоти, намира, че справедливия размер на дължимото
обезщетение е в размер на 25 000 лв.
Ответникът е направил възражение
за съпричиняване по смисъла на чл.51, ал.2 от ЗЗД,
което е обосновал с твърдения, че същият не се движел с повишено внимание.
За да бъде намалено
обезщетението за вреди с оглед разпоредбата на чл.51, ал.2 от ЗЗД, увреденият
трябва да е допринесъл за тяхното
настъпване. Необходимо е обаче този принос да е конкретен
- т.е. да се изразява в извършването
на определени действия или въздържането
от такива действия от страна
на увреденото лице. Съпричиняване на вредоносния
резултат ще е налице само, ако именно поведението на увредения е станало причина или е повлияло по някакъв начин
върху действията на причинителя на вредата.
По делото не са
ангажирани доказателства, които да установяват принос от страна на ищеца за настъпване
на вредите. Същият се е движел по пешеходна зона в участък, където е забранено
преминаването на ППС, както и на велосипеди и няма причина, която да налага
същият да се движи с повишено внимание. Веднага след инцидента на ищецът е
оказана медицинска помощ, същият е провел предписаното му лечение като нито
възрастта, нито установените придружаващи заболявания оказват влияние на
възстановителния период.
Ответникът не е релевирал
доказателства, въз основа на които да се обоснове извод, че с поведението си
ищецът е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат, поради което възражението
му по чл.51, ал.2 от ЗЗД се явява неоснователно.
Предявеният иск за
заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди се явява основателен
и доказан, поради което следва да бъде уважен до размер на 25 000 лв., а в
останалата част над тази сума искът следва да се отхвърли.
Основателна е и
претенцията за заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди.
По делото се установи по
категоричен начин, че ищецът е направил разходи за лекарства, медицински
консумативи и услуги, свързани с проведеното от него лечение, в размер на 2186.87
лв. Тези разходи са в пряка причинна връзка с получените от него телесни
увреждания от деликта, поради което подлежат на обезщетяване
от страна на ответника. Предявеният иск за заплащане на обезщетение за
имуществени вреди е основателен и следва да бъде уважен изцяло.
Разноските по делото
следва да се определят по правилата на чл.78 от ГПК. Ищецът е направил разноски
по делото в размер на 2883 лв., от които заплатено адв.
възнаграждение 1596 лв. адв. възнаграждение, а
ответникът- 1630 лв.
Ответникът е направил
възражение за прекомерност на платеното адв.
възнаграждение по реда на чл.78, ал.5 от ГПК. Съгласно цитираната правна норма прекомерността
на адв. възнаграждение следва да се преценява
съобразно фактическата и правна сложност на спора. В случая с оглед посочените
критерии и установените минимални размери на адвокатските възнаграждения съгласно
чл.36 от ЗА и Наредба №1/2004 г. платеният хонорар не се явява прекомерен.
Съобразно уважената част
на иска и след намаляване на адв. възнаграждение
ищецът има право на разноски в размер на 2435.15 лв., а ответникът – в размер
на 253.20 лв. След извършване на служебно прихващане в полза на ищецът следва
да се присъдят разноски в размер на 2181.95 лв.
По изложените
съображения Русенският окръжен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Н.К.К. , ЕГН ********** ***, *******да
заплати на В. И.Р., ЕГН ********** *** сумата в размер на 25 000 лв.,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от деликт, сумата в размер на 2 186.87 лв.- обезщетение
за причинени имуществени вреди, ведно със законнната
лихва, считано от 19.12.2019 г. до окончателното плащане, както и сумата в
размер на 2181.95 лв. разноски за производството.
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди над сумата от 25 000 лв. до размер на 30 000 лв.
като неоснователен.
Решението може да се обжалва пред ВТАС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: