Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.
Плевен, 05.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,
ІV граждански състав в
открито заседание, на шести
октомври през две хиляди и двадесета година в състав :
РАЙОНЕН СЪДИЯ : МИЛЕНА
ТОМОВА
При секретаря Анета Христова
и в присъствието на прокурора Мария Вълчева, като разгледа докладваното от съдия Томова
гражданско дело № 3636 по описа на съда
за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното :
Производството
е по иск с правно основание чл. 2, ал.1, т.3 от
ЗОДОВ.
Постъпила е искова молба от Ц.В.П.
***, чрез адв.Д.П. против ***, в която се твърди, че срещу ищеца било
образувано досъдебно производство ***, като на 21.11.2017г. бил привлечен в
качеството на обвиняем за престъпление по чл. 195, т. 4, във вр. с чл. 194, ал.
1 от НК, за което се предвиждало
наказание ЛОС от една до десет години и му била взета МН “Подписка“.
Излага се, че на 26.03.2018год. бил изготвен и внесен обвинителен акт, въз
основа на който било образувано ***. Преди приключване на съдебното следствие,
Прокуратурата изменила обвинението от посоченото по-горе на чл.197, т.3, вр.с
чл. 195, т. 4, във вр. с чл. 194, ал. 1 от НК, за което се предвиждало ЛОС до
ОСЕМ ГОДИНИ. С присъда ***. по същото НОХД ищеца бил оправдан по повдигнатото
му обвинение. Присъдата била протестирана от ответника и с решение от
01.02.2019г.по ***същата била отменена и делото върнато за ново разглеждане от
друг състав на ***. Въз основа на въззивното решение било образуваното ***, по
което с присъда ***. ищеца отново бил оправдан по повдигнатото му обвинение. И
тази присъда била протестирана от ответника и с решение ***първоинстанционната
присъда била потвърдена. Сочи се, че от образуване на наказателното производство
до приключване на делото с влязла в законна сила оправдателна присъда бил
изминал период от около четири години; образуваното наказателно производство и
свързаното с него наказателно преследване предизвикали у ищеца страх от
неоснователно осъждане, отразило се негативно на психиката му, повлияло на
самочувствието, честта и достойнството му, както в личен, така и в
професионален аспект; създадени били за ищеца неудобства, свързани със сериозни
притеснения и уронване на обществения и професионалния му престиж и добро име.
Излага се, че до 24.06.2020г. ищеца бил управител на ***, чиято основна дейност
била производство и продажба на слънчогледово олио, като с тази търговска
дейност се занимавал от над тридесет години и бил известен на населението на ***, като се
ползвал с добро име и репутация сред гражданите и търговците. Твърди се, че
голяма част от познатите и бизнес
контрагенти на ищеца и до момента на завеждане на исковата молба били
разколебани в доброто си отношение към него.Твърди се още, че след влизане в
сила на оправдателната присъда ищеца се почувствал с изчерпани психически сили,
което довело до отказването му да бъда управител и представляващ на ***,
назначено било друго лице за такъв, а ищеца
останал в дружеството единствено като съдружник. Навеждат се доводи, че
ищеца бил семеен човек, работещ активно, невлизащ в пререкания с хората,
харесван и одобряван като поведение от приятели и съседи; бил праволинеен човек и изградил с години доброто
си име в обществото и държал на него. Повдигнатото му и поддържано обвинение от
прокуратурата довело до незаслужени негативни оценки спрямо него от страна на
останалите членове на обществото и заклеймяването му с думи от рода на
„бизнесмена-крадец“. Твърди се, че наказателното преследване сериозно
разклатило за един не малък период от време отношенията в семейството на ищеца,
накърнило честта и достойнството му, отразило се на съня и спокойствието му;
напрежението от водения наказателен процес довело и до сериозни негативни
емоционални изживявания като стрес, несигурност, депресивност и др., с
последица в този житейски период - проява на здравословни проблеми. Навеждат се
доводи, че взетата в ДП спрямо ищеца МН “Подписка“ създала на ищеца ограничения
и допринесла за чувството му на дискомфорт и допълнителен страх от възможността
по всяко време на производството да се иска нейното изменение в по-тежка.
Твърди се, че ищеца претърпял и
имуществени вреди, т.к. за ДП и съдебното такова бил заплатил на защитника си
адвокатско възнаграждение в размер общо на
2 500 лева.
Като следствие от изложеното се
отправя искане за постановяване на решение, с което да бъде осъден ответника да
заплати в полза на ищеца сумата от 20 000лв., представляваща обезщетение
за причинените му вследствие незаконното обвинение неимуществени вреди, както и
сумата от 2 500лв., представляваща обезщетение за причинените му
имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 05.06.2020г. до
окончателното изплащане.
Ответникът е депозирал писмен
отговор, с който оспорва исковите претенции по основание и размер.
След преценка на събраните по
делото писмени и гласни доказателства, съдът прие за установено от фактическа
страна следното:
С
постановление на прокурор при ***. е било образувано досъдебно производство
срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.206, ал.1 от НК.
По същото
досъдебно производство ищеца Ц.П. бил разпитан в качеството на свидетел на
22.06.2017г.
С
постановление на разследващ полицай от 21.11.2017г. ищеца бил привлечен в
качеството на обвиняем за това, че на
неустановен ден през м.септември –м.октомври 2016г., в ***чрез използване на
неустановено МПС отнел чужди движими вещи – 1бр. електронна боксова круша на
стойност 2632,50лв. и 1 бр.билярдна маса на стойност 1561,60лв. – всичко на
обща стойност 4 194,10лв., от владението на ***, без съгласието на
собственика ***, с намерение противозаконно да ги присвои - престъпление по
чл.195, ал.1, т.4, вр. чл.194, ал.1 от НК, за което се предвижда наказание
лишаване от свобода от една до десет години. При това е била взета по отношение
на него мярка за неотклонение „подписка”.
На същата дата е бил разпитан в
качеството на обвиняем.
На 18.01.2018г. ищеца е бил
поставен в очна ставка със свидетел.
На 21.12.2017г. и 18.01.2018г. му
е било предявено разследването.
На 26.03.2018г. в Плевенски районен
съд е бил внесен обвинителен акт, с който ищеца Ц.П. е бил предаден на съд за
престъплението, за което е бил привлечен за обвиняем и проведено досъдебното
производство.
Въз основа
на обвинителния акт е било образувано производството по ***. По същото са били
проведени пет открити съдебни заседания за времето от 16.04.2018г. до 22.08.2018г.,
в първите две от които ищецът не се е явил, а в останалите се е явявал лично и
със защитник. С протоколно определение
от о.с.з. на 22.08.2018г. е било постановено прекратяване на съдебното
производство и връщане на делото на прокурора, поради допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила. Този съдебен акт е бил протестиран и с
определение на ***е било отменено първоинстанционното определение, а делото
върнато за последващи процесуални действия.
Впоследствие
са били проведени по същото дело още четири открити съдебни заседания до
19.11.2018г., в които ищецът се е явявал лично, като в последното е била постановена присъда, с която е бил признат за невинен и оправдан по
повдигнатото му обвинение.
На 29.11.2018г.
***е депозирала протест срещу първоинстанционната присъда, въз основа на който
е било образувано производството по ***. По същото е било проведено едно о.с.з.
на 23.01.2019г., в което ищецът се е явил. С решение на въззивната инстанция от
01.02.2019г. е била отменена първоинстанционната присъда и делото върнато на ***
за ново разглеждане от друг състав.
След
връщане на делото на първоинстанционния съд е било образувано производството по
***по описа на ***. В хода на същото са били проведени седем открити съдебни заседания
за времето от 07.03.2019г. до 23.10.2019г., в които ищецът се е явил лично и
със защитник. В о.с.з. на 23.10.2019г. е
било прието изменение на обвинението, на основание чл.287, ал.1 от НПК, като
същото е било прието за повдигнато и предявено затова, че на неустановен ден
през месец октомври 2016г., в ***, чрез посредствено извършителство с
наказателно неотговорни лица, чрез използване на неустановено моторно превозно
средство – товарен автомобил, неустановен като марка и като държавен контролен
номер, отнел чужди движими вещи – 1 брой електронна боксова круша на стойност
2 632,50лв. и 1 брой билярдна маса на стойност 1 561,60лв., всички
вещи на обща стойност 4 194,10лв. от владението на ***от ***, собственост
на ***с управител ***, без тяхно съгласие или съгласие на друг представителен
орган на дружеството, с намерение противозаконно да ги присвои, като до
приключване на съдебното следствие пред първоинстанционния съд откраднатите
вещи били върнати – престъпление по чл.197, т.3, във вр. с чл.195, ал.1, т.4,
във вр. с чл.194, ал.1 от НК. С постановена Присъда от 23.10.2019г. ищецът Ц.П.
е бил признат за невинен и оправдан по повдигнатото му обвинение.
На 01.11.2019г.
***е депозирала протест срещу първоинстанционната присъда, въз основа на който
е било образувано производството по ***. По същото е било проведено едно о.с.з.
на 02.06.2020г., в което ищецът се е явил. С решение на въззивната инстанция от
05.06.2020г. е била потвърдена оправдателната присъда на първоинстанционния съд
по ***Това решение, като необжалваемо е влязло в законна сила на датата на
постановяването му – 05.06.2020г.
Установява
се, че ищецът е заплатил разноски за адвокатско възнаграждение в досъдебното
производство в размер на 300лв., видно от приложения договор за правна и защита
и съдействие от 22.06.2017г., приложен на л.48 от досъдебно производство ***. В хода на производството по *** е заплатил
адвокатско възнаграждение в размер на 500лв. по договор за правна защита и
съдействие от 21.01.2019г., приложен на л.18 от соченото дело. В хода на
съдебното производство по ***е заплатил възнаграждение на адвокат в размер на 500лв.
по договор за правна защита и съдействие от 07.03.2019г., приложен на л.10 от соченото
НОХД. В хода на производството по *** е заплатил адвокатско възнаграждение в
размер на 500лв. по договор за правна защита и съдействие от 31.01.2020г.,
приложен на л.15 от соченото дело. Или общо установяващите се разноски за
възнаграждение на адвокат възлизат на 1 800лв.
В хода
на настоящото производство са събрани гласни доказателства, ангажирани от
ищеца. Свидетелят ***П. – син на ищеца, излага в показанията си, че към момента
на повдигане на обвинението срещу баща му, той имал регистрирано търговски
дружество, което се занимавало с производство на олио с фирма ***и се ползвал с
добро име. Твърди, че след образуване на наказателното производство започнало
да се говори в ***, че ищеца бил крадец. Твърди, че това се отразило негативно
на баща му, който се затворил в себе си, избягвал общуване с други хора извън
семейството, в това число и срещи с контрагенти на дружеството, доставчици на
слънчоглед. Пояснява, че преди това ищеца събирал всяка сутрин работниците и им
възлагал задачи, водел всички преговори, касаещи дейността на дружеството. Последвалото оттегляне от тези дейности направило
впечатление и на земеделските производители, с които преди договарял; те го
търсели, т.к. преди това договаряли с него и отсъствието му се отразило на
търговските сделки на дружеството. Св.П. сочи, че поради дистанцирането на баща
му от дейността на дружеството, се наложило синът да поеме ръководството и
впоследствие бил официално вписан като управител.
Свидетелят
***излага в показанията си, че бил близък със семейството на ищеца, а със синът
му и приятели. Поради това имал впечатления за случилото се по време на
воденото срещу ищеца наказателно производство. Твърди, че той започнал да се
отдръпва от общуване с околните, с които преди това бил в близки отношения.
Казвал като на шега „не общувайте, аз съм крадец, ако не знаете, така съм
набеден”. Сочи, че за разлика от това му поведение, преди винаги на събирания
сядал с тях на масата, общувал, шегувал се. Твърди, че св.***му споделял, че
баща му се бил оттеглил от ръководството на фирмата, т.к. приел тежко воденото наказателно производство.
Синът му се оплаквал на ***, че му било много трудно да се справя сам и
дейността на дружеството се затруднила.
Съдът
кредитира показанията на разпитаните свидетели, т.к. в тях се излагат лични
възприятия, логични са, кореспондиращи помежду си и непротиворечащи на други
събрани в хода на производството доказателства.
При така
установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното :
Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ държавата отговаря
за вредите, причинени на граждани от органите на дознанието, следствието,
прокуратурата и съда от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако
лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде
прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното
деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е
образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или
деянието е амнистирано. Дължимото обезщетение обхваща всички имуществени и
неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането,
независимо дали са причинени виновно от съответното длъжностно лице - т.е
отговорността на държавата е обективна (чл. 4 от ЗОДОВ).
В
настоящия случай е налице хипотезата на чл. 2, ал. 1, т. 3, пр.1 от ЗОДОВ -
ищецът е бил обвинен в извършване на престъпление по чл.195, т.4, във вр. с
чл.194, ал.1 от НК, като е бил оправдан с влязла в сила присъда по ***по описа
на ***.
Съдът
счита, че ищецът неминуемо е претърпял неимуществени вреди, т.к. всяко
незаконно обвинение би се отразило на психическото състояние на обвиненото лице.
Спорно е какъв е обема, интензитета и продължителността на търпените от ищеца
болки и страдания, които са в пряка причинна връзка с конкретното незаконно
обвинение и какъв е размера на обезщетението, което би могло да ги репарира,
при съобразяване законовия и обществен критерий за справедливост.
Съобразно практиката на ВКС размерът
на дължимото обезщетение за неимуществени вреди според законовия критерий за
справедливост се определя на първо място според вида и характера на упражнената
процесуална принуда – колко и какви процесуални действия са извършени с
участието на пострадалия, как са извършени действията, в продължение на колко
време, проведено ли е ефективно разследване в разумен срок и др. От значение за
размерът на обезщетението са вида и тежестта на причинените телесни и психични
увреждания – това са фактите и обстоятелствата, които имат пряко значение за
размера на предявения иск – продължителността и интензитета на претърпените
физически и душевни болки, други страдания и неудобства, стигнало ли се е до
разстройство на здравето (заболяване), а ако увреждането е трайно –
медицинската прогноза за неговото развитие (решение №18 от 20.02.2014г. по
гр.д. № 2721/2013г., ІV г.о.).
Изхождайки
от горния критерий и преценявайки събраните в настоящото производство писмени и
гласни доказателства, съдът съобрази по в случая следните обстоятелства:
Ищецът е
бил привлечен и обвинен за престъпление, което е тежко по смисъла на чл.93, т.7 от НК.
Изменението на обвинението в по-леко престъпление е направено в последното
съдебно заседание пред първоинстанционния съд.
Наказателното
производство срещу него е продължило около три години – от образуването му през месец март 2017г. (като първия разпит на
ищеца е бил през м.юни 2017г.) до влизане в сила на оправдателната присъда на 05.06.2020г.
Този срок може да се определи като разумен.
Извършените на досъдебното производство процесуални действия са били
свързани единствено с привличането на ищеца като обвиняем и разпит. Взетата му
мярка за неотклонение е била „подписка“, която не се установи сама по себе си
да е смутила нормалния му начин на живот. В хода на съдебното производство се е
явявал в почти всички съдебни заседания (не се е явил само в две от тях), в това
число пред първа и въззивна инстанция.
Конкретните психо-емоционални състояния, които е преживял ищеца се
установиха от гласните доказателства. Стана ясно, че през периода на воденото
производство ищеца е търпял психични болки и страдания, които са и нормални в
случаите, когато срещу едно лице се води наказателно преследване – притеснение;
страх от осъждане; страх от сриване на престижа му в областта, в която
реализира търговска дейност; неудобство пред близките и познатите; тревога;
понижена самооценка. Вследствие на това е станал по-затворен, избягвайки
контакти с хора извън семейството; оттеглил се е от дейността на управляваното
дружество и е отказвал срещи с контрагенти,
което пък се е отразило на развивания от него бизнес.
При съобразяване на гореизложените
обстоятелства за продължителността и интензитета на търпените от ищеца
психически страдания и последиците от тях, съдът намира, че размера на
дължимото за репарирането им обезщетение следва да се определи на 5 000лв. Съдът
счита, че този размер удовлетворява и обществения критерий за справедливост при
съществуващите в страната обществено-икономически условия на живот, с оглед на
конкретните обстоятелства по делото.
Предвид изложеното,
съдът счита, че предявената искова претенция се явява основателна и доказана до
размера на сумата от 5 000 лв. и като такава следва да бъде уважена. В
останалата част до пълният й размер от 20 000 лв. претенцията се явява
неоснователна и недоказана и следва да се отхвърли като такава.
Исковата
претенция за имуществени вреди се явява основателна и доказана до размера на
сумата от 1 800лв., за която се установи, че съответства на платеното
адвокатско възнаграждение в хода на наказателното производство, и следва да се
уважи в този размер, а за разликата до пълния претендиран размер от
2 500лв. следва да се отхвърли, като неоснователна и недоказана.
Отговорността на държавата за вреди от незаконни действия на
правозащитни органи по чл.2 ал.1, т.3 от ЗОДОВ възниква от момента на влизане в
сила на оправдателната присъда, в случая 05.06.2020г., от който момент
вземането за обезщетение за вреди става изискуемо, както е прието и в т.4 от ТР
№ 3 от 22.04.2005 г. по т. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК на ВКС. Поради това върху
главниците за обезщетение за неимуществени и имуществени вреди следва да се
присъди законната лихва, считано от датата на влизане в сила на оправдателната
присъда до окончателното изплащане.
С оглед
изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът дължи на ищеца разноски
в размер на 153лв., съразмерно уважената част от иска /при съобразяване
направени разноски в размер на 10лв. за държавна такса и 500лв. за адвокатско
възнаграждение или общо 510лв./.
Воден от
горното, Съдът
Р е ш и:
ОСЪЖДА, на
основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, ***
ДА ЗАПЛАТИ в полза на Ц.В.П. с
ЕГН **********,***, следните суми: сумата
от 5 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди и сумата от 1 800 лв., представляваща
обезщетение за имуществени вреди, претърпени в резултат на незаконно обвинение
в извършване на престъпление, за което е оправдан с Присъда ***по ***по описа
на ***, влязла в законна сила на 05.06.2020г., ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 05.06.2020г.
до окончателното изплащане, както и на основание чл.78, ал.1 от ГПК да му
заплати сумата от 153лв.,
представляваща разноски за настоящото производство съразмерно уважената част от
иска, като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част до пълния претендиран размер неимуществени
вреди от 20 000 лв. и пълния претендиран размер имуществени вреди от
2 500лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
Решението
подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните, с въззивна жалба.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: