№ 44
гр. Кнежа, 07.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КНЕЖА, III-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Мая П. Кончарска
при участието на секретаря Силвина В. Хлебарска
като разгледа докладваното от Мая П. Кончарска Гражданско дело №
20211430100685 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 45 и чл. 86 от ЗЗД.
Образувано е по искова молба на ЦВ. СТ. Ш., чрез пълномощника – адв.
П.Д. от ВрАК, срещу ИВ. ИВ. Г. с правно основание чл. 45 вр. чл. 52 от ЗЗД и
с цена на иска 20 000 лв. С уточняваща молба се иска от съда да осъди
ответника да заплати обезщетение за претърпени неимуществени вреди в
размер на 20 000 лв., представляващи обезщетение за причинена вследствие
на негово виновно поведение средна телесна повреда, изразяваща се в
счупване на лява лакътна кост (в средна трета), довело до трайно
затрудняване движението на левия горен крайник за срок от 35 дни,
изразяващи се в претърпени от ищеца болки и страдания, както и телесен и
психически дискомфорт и преживян дълбок емоционален и психически шок
за времето, през което се е налагало да се лекува, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от датата на увреждането – 22.01.2020 год., до
окончателното й изплащане.
В молбата се твърди, че исковата претенция се основава на постигнато
споразумение по НОХД № 174/ 2020 год. по описа на РС – Кн., по силата на
което ответникът се признал за виновен в извършено престъпление по чл.
129, ал.2, пр.3 вр. ал.1 от НК, от което ищецът, като пострадало лице, е
1
претърпял неимуществени вреди.
В срока по чл. 131, ал.1 ГПК ответникът не е депозирал отговор на
исковата молба.
ИЩЕЦЪТ – редовно призован, в съдебното заседание се явява лично и с
адв. П.Д. от АК-Вр., с представено по делото пълномощно. Процесуалният
представител поддържа ИМ, позовава се на писмени доказателства. В хода по
същество, моли съда да уважи изцяло исковата претенция, като присъди на
ищеца направените в производството разноски за адвокатско възнаграждение.
ОТВЕТНИКЪТ – редовно призован, в о.с.з. се явява лично. Не възразява
по доказателствата, не сочи други такива. Взема становище, че за него е
непосилно заплащане на така претендираната сума.
Съдът като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност, и по вътрешно
убеждение съгласно чл.235, ал.2 от ГПК, прие за установено от фактическа
и правна страна следното:
Предявеният иск е допустим, тъй като е подаден от надлежна страна,
имаща правен интерес от водене на настоящото производство, а ответникът е
пасивно легитимиран по иска.
С исковата молба е представен препис от протокол от 14.08.2020 год. по
НОХД № 174/ 2020 год. на РС – Кн.. Видно от същия, както и от приложеното
по делото НОХД № 174/ 2020 год. по описа на РС – Кн., с протоколно
определение в о.с.з., проведено на 14.08.2020 год., съдът е одобрил
споразумение по силата на което подсъдимият ИВ. ИВ. Г. – ответник в
настоящото производство, се е признал за виновен в извършване на
престъпление по чл. 129, ал.2, пр.3 вр. ал.1 от НК, за това, че на 22.01.2020
год. в гр. Кн., обл. Пл., в района на Автогара – гр. Кн., причинил средна
телесна повреда на ЦВ. СТ. Ш. от гр. Кн., изразяващо се в счупване на лява
лакътна кост (в средна трета), довело до трайно затрудняване на движението
на левия горен крайник.
Съгласно разпоредбата на чл. 383, ал.1 от НПК одобреното от съда
споразумение за решаване на делото има последиците на влязла в сила
присъда.
2
Влязлата в сила присъда, респ. определение, с което е одобрено
споразумение, е задължителна за гражданския съд по въпросите относно това
дали е извършено деяние, неговата противоправност и виновността на дееца
(чл. 300 ГПК, чл. 413, ал. 2 НПК). Доколкото настоящият граждански съд е
сезиран с иск по чл. 45 ЗЗД за обезщетяване на причинените от същото
деяние вреди, обстоятелствата, че ответникът е извършил деянието по
описания в споразумението начин, не могат да бъдат пререшавани и следва
да се приемат за установени.
Видно е също, че пострадал в настоящото производство се явява ищецът,
за когото несъмнено е признато в приключилия наказателен процес, че
личността му е била обект на престъпно посегателство, т.е. безспорно на
ищеца са причинени вреди.
Установява се от доказателствата по делото, вкл. приобщеното НОХД №
174/ 2020 год. по описа на РС – Кн., че в резултат на деянието на ищеца е
причинена средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на лявата
лакътна кост. Няма данни да са му причинени други травматични
уврежадния. Увреждането е резултат на тъпа травма, може да е получено от
удар с метален предмет (тръба) в лявата предмишница. Причиненото на
ищеца счупване е довело до трайно затрудняване на движението на левия
горен крайник за срок около 3-4 месеца, при нормално протичане на
оздравителния процес. При това положение съдът намира, че безспорно
ищецът е претърпял неимуществени вреди, като спорен е само техният
размер.
Размерът им се определя по правилата на чл. 52 от ГПК.
Неимуществените вреди представляват неблагоприятно засягане на
лични, нематериални блага. Последните не биха могли да бъдат възстановени,
поради което и предвиденото в закона обезщетение не е компенсаторно, а
заместващо и се определя съобразно критериите, предписани в правната
норма на чл. 52 ЗЗД – по справедливост от съда. Съгласно Постановление №
4/ 1968 год. на Пленума на ВС понятието „справедливост“ по смисъла на чл.
52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които следва да се имат
предвид от съда при определяне на размера на обезщетението.
От приложеното наказателно дело от общ характер се установява, че в
3
наказателното производството не е предявен, респ. разгледан граждански иск
за обезщетяване на причинената от деянието вреда, като до момента
ответникът не твърди и не доказва да са платени суми на ищеца,
представляващи обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди,
вследствие на горепосоченото престъпление.
Ясно е също така, че пострадал в настоящото производство е ищецът, за
който безспорно това качество е признато в приключилия наказателен
процес. Признатите от наказателния съд вреди настоящият съд следва да
приеме за безспорно установени, а именно, че на ищеца е причинена средна
телесна повреда, изразяваща се в счупване на лява лакътна кост (в средна
трета), състояние довело до трайно затрудняване на движението на левия
горен крайник за срок от около 3-4 месеца.
При това положение всички елементи от фактическия състав на чл. 45
ЗЗД са налице. При деликтната отговорност важи презумпцията за вина – чл.
45, ал. 2 ЗЗД, която не само че не се оборва от данните по делото, но и
безспорно се установява от наказателния съд.
В с.з. ответникът възразява срещу размера на обезщетението.
Въпреки липсата на възможност за съпоставяне на претърпените болки и
страдания и паричната престация, законодателят е дал възможност на съда да
прецени във всеки конкретен случай какъв е справедливият размер на това
обезщетение: с оглед характера, степента на уврежданията, интензивността на
причинените болки и страдания, продължителността на оздравителния
процес, възрастта, физическото и психическо състояние на ищеца, както и
възможностите му за възстановяване и адаптация. Съгласно константната
съдебна практика, понятието справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е
абстрактно, а е свързано с преценка на редица обективно съществуващи
обстоятелства, които следва да се вземат предвид при определяне размера на
обезщетението. Такива обстоятелства при телесна повреда, каквато е налице в
настоящия случай, са характера на увреждането, начина и обстоятелствата,
при които е извършено и последиците от него. Следва да се отчетат не само
болките и страданията, понесени от конкретното увредено лице, но и
всички неудобства – емоционални, физически и психически, които ги
съпътстват и които зависят не само от обективен, но и от субективен фактор –
конкретния психо-емоционален статус на пострадалия (субективното
4
отношение към случилото си и отражението му върху психиката с оглед
степента на психическа и емоционална зрялост на лицето).
За посочените в исковата молба болки и страдания не са ангажирани
гласни доказателствени средства, чрез разпит на свидетели. В случая, като взе
предвид горните обстоятелства, вкл. че се касае за средна телесна повреда –
счупване на лява лакътна кост, с оглед на което преживените физически
болки са различни по интензитет и продължителност, съдът намира, че
справедлив размер на обезщетението за причинени неимуществени вреди от
това нараняване следва да се определи на сумата от 3 500 лева. Следователно
искът е доказан по основание и до размера на 3 500 лева, в какъвто размер
иска следва да бъде уважен, а за разликата над този размер до пълния
предявен от 20 000 лева следва да бъде отхвърлен, като неоснователен и
недоказан. Съдът счита, че обезщетение в посочения размер е справедливо и
съобразено със събраните по делото доказателства за интензитета на
претърпените болки и страдания, както и със съдебната практика по сходни
случаи.
Доколкото претърпените от ищеца имуществени вреди произтичат от
непозволено увреждане и предвид разпоредбата на чл. 86, ал.1 вр. чл. 84, ал.3
от ЗЗД, ответникът следва да заплати и законната лихва върху присъденото
обезщетение, считано от датата на увреждането – 22.01.2020 год., до
окончателното изплащане на сумата.
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът
следва да заплати на ищеца сумата от 1 400 лв. – разноски за адвокатско
възнаграждение.
Ищецът е освободен от държавна такса. Следователно по аргумент от чл.
78, ал. 6 ГПК, осъденото лице следва да понесе дължимата за производството
по уважения размер на иска такса. Цената на уважения иск е 3 500 лв. – за
неимуществени вреди. Съгласно чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които
се събират от съдилищата по ГПК ответникът следва да бъде осъден да внесе
по сметка на съда ДТ в размер на 4% върху уважения размер на иска или
сумата от 140 лв.
Мотивиран от гореизложените съображения, Съдът
РЕШИ:
5
ОСЪЖДА на основание чл. 45 във връзка с чл. 52 от ЗЗД ИВ. ИВ. Г., ЕГН
**********, с адрес: гр. Кн., ул. „П. Н.“ № **, да заплати на ЦВ. СТ. Ш.,
ЕГН **********, с адрес: гр. Кн., ул. „Кап. Г. М.“ № **, чрез адв. П.Д. от
ВрАК, сумата от 3 500 лв. (три хиляди и петстотин лева), представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди за причинена вследствие на
виновно поведение на ответника средна телесна повреда, изразяваща се в
счупване на лява лакътна кост (в средна трета), довело до трайно
затрудняване на движението на левия горен крайник за срок от 35 дни,
изразяващи се в претърпени от ищеца болки и страдания, както и телесен и
психически дискомфорт и преживян дълбок емоционален и психически шок
за времето, през което се е налагало той да се лекува, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането – 22.01.2020 год., до
окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над тази
сума до пълния претендиран размер от 20 000 (двадесет хиляди) лева, като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 от ГПК ИВ. ИВ. Г., ЕГН **********,
с адрес: гр. Кн., ул. „П. Н.“ № **, да заплати на ЦВ. СТ. Ш., ЕГН
**********, сумата от 1400 лв. (хиляда и четиристотин лева) – деловодни
разноски пред настоящата съдебна инстанция.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.6 от ГПК ИВ. ИВ. Г., ЕГН **********,
с адрес: гр. Кн., ул. „П. Н.“ № **, да заплати по приходната сметка на РС –
Кн. сумата от 140 лв. (сто и четиридесет лева), представляваща държавна
такса върху цената на уважения иск, както и сумата от 5 (пет) лв. в случай на
служебно издаване на изпълнителен лист за събиране на държавното вземане.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Пл. в
двуседмичен срок от получаване на съобщението до страните за изготвянето
му.
Съдия при Районен съд – Кнежа: _______________________
6