РЕШЕНИЕ
№ 309
гр. Перник, 18.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две
хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ
Членове:ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ
ЛОРА Р. СТЕФАНОВА
при участието на секретаря ЗЛАТКА М. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ Въззивно гражданско
дело № 20241700500441 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава XX от ГПК.
С решение № 222 от 08.03.2024 г., постановено по гр.д. № 3186/2023 г., Районен съд
Перник е изменил на основание чл. 150 СК размера на месечната издръжка, дължима от
бащата И. И. К. в полза на детето М. И. К., от 160 лв. на 350 лв. с падеж 5-о число на
текущия месец, считано от датата на предявяване на исковата молба – 07.07.2023 г., до
настъпване на законно основание за нейното изменение, ведно със законната лихва върху
всяка просрочена вноска.
Срещу решението е постъпила въззивна жалба от И. И. К.. Сочи, че районният съд не е
взел предвид материалното му състояние и конкретно факта, че получава трудово
възнаграждение в минимален размер. От значение било и обстоятелството, че се грижи за
двамата си възрастни родители – на ***и ***години. Освен това не следвало да бъде в него
ущърб това, че често на цената на лишения дава на детето си повече средства от дължимото
към момента. При тези доводи счита, че адекватният размер на издръжката не трябва да
надвишава законоустановения минимум от ¼ от МРЗ, а именно – 233,25 лв. Моли
решението да бъде отменено за разликата над 233,25 лв. до пълния предявен размер от 350
лв. и съответно искът да бъде отхвърлен в тази му част. Претендира разноски.
Въззиваемата непълнолетна М. И. К., действаща лично и със съгласието на майка си Е.
1
В. К., оспорва жалбата с отговор в срок. Моли обжалваното решение да бъде потвърдено.
По валидността и допустимостта на решението:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част.
Решението е валидно – постановено е от надлежен състав, в пределите на
правораздавателната власт на съда, при спазена форма на съдебния акт, като в него е
изразена по ясен начин волята на съда.
То е обжалвано от ищеца в цялост, поради което съдът следва да се произнесе по
допустимостта във всичките му части. Решението е допустимо – налице са процесуалните
предпоставки за съществуване и упражняване на правото на иск, като първоинстанционният
съд се е произнесъл при спазване на диспозитивното начало в исковия процес (чл. 6, ал. 2
ГПК).
По правомощията на съда относно правилността на решението:
По въпросите за правилността на решението съдът е ограничен от конкретните
оплаквания в жалбата и възражения в отговора, освен когато следи служебно за интереса на
някоя от страните, констатира нарушение на императивна материална норма (т. 1 от ТР
1/2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС) или нищожността на правни сделки и
отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор, ако нищожността
произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства (ТР 1/2020 г. по
тълк.д. № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС).
В настоящото въззивно производство по иск с правно основание чл. 150 вр. чл. 143, ал.
2 СК съдът следи служебно за интереса на непълнолетното дете, като при упражняване на
правомощията си е ограничен от обема на поисканата защита съобразно диспозитивното
начало в исковия процес (чл. 6, ал. 2 ГПК). В случая с отговора на въззивната жалба
непълнолетното дете като въззиваем е поискало първоинстанционното решение, с което е
уважен изцяло иска му, да бъде потвърдено.
Окръжен съд Перник, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от
фактическа страна следното:
Установява се от удостоверение за раждане, издадено на *** от ***, че ищцата М. И. К.
е родена на *** от майка Е. В. К. и баща И. И. К. (л. 5 от делото на ПРС).
С решение № 1037 от 28.11.2014 г., влязло в сила на същата дата и постановено по гр.д.
№ 557/2014 г. на Районен съд Перник, упражняването на родителските права е предоставено
на майката, а на бащата е определен режим на лични контакти, както следва – за времето от
петък до неделя всяка първа и трета седмица в месеца, както и 20 дни през лятото. Със
същото решение е постановено бащата да заплаща месечна издръжка на детето в размер на
100 лв (л. 6-8 от делото на ПРС).
Със съдебна спогодба от 07.08.2018 г. по гр.д. № 4293/2018 г. на ПРС издръжката е
увеличена на 160 лв. месечно (л. 16-17 от делото на ПРС).
Представено по делото е удостоверение, издадено от ***, ЕИК ***, като работодател
на И. И. К., съгласно което последният работи на длъжност „***“ и е получавал нетно
2
месечно възнаграждение в периода януари-ноември 2023 г. в размер на 619,79 лв. (л. 45 от
делото на ПРС).
Нови доказателства пред въззивния съд не са ангажирани и събрани.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Съгласно чл. 143, ал. 1 и 2 СК всеки родител е длъжен съобразно своите възможности и
материално състояние да осигурява условия на живот, необходими за развитието на
ненавършилите пълнолетие деца и им дължи издръжка до навършване на пълнолетие, без
значение дали те са работоспособни или могат да се издържат от собственото си имущество.
Съгласно чл. 142, ал. 2 СК минималната издръжка от един родител към едно дете е
равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата, а присъдената издръжка
може да бъде изменена или прекратена при изменение на обстоятелствата – чл. 150 СК.
За да се уважи искът по чл. 150 СК, е необходимо да е налице трайно съществено
изменение на нуждите на издържания или трайна съществена промяна във възможностите
на задълженото лице – т. 19 от ППВС 5/1970 г.
Нуждите на непълнолетните като лица, които имат право на издръжка, се определят
съобразно с обикновените условия на живот за тях, като се вземат предвид възрастта,
образованието и други сходни критерии (т. 4 от ППВС 5/1970 г.). В случая, от една страна, с
оглед инфлационните процеси през последните няколко години е налице необходимост от
увеличаване на размера на издръжката с цел достигане на покупателна способност, не по-
малка от тази, която издръжката е имала при последното определяне (07.08.2018 г.). От
друга страна, от последното определяне на издръжката – 07.08.2018 г., са изминали повече
от шест години, като към онзи момент детето се е намирало в етап, непосредствено преди да
навърши *** години и да бъде *** клас в училище. Към момента на приключване на
съдебното дирене по настоящото дело – 17.09.2024 г., детето е навършило *** години и е в
*** етап на обучението си (*** клас). Следователно по обичайни, съпътстващи
израстването на всяко едно дете, причини са се увеличили нуждите от издръжка за храна,
облекло, учебни пособия, социални контакти, както е приела първата инстанция.
При това положение правилно районният съд е определил в мотивите си, че дължимата
издръжка на детето възлиза на сумата от 600 лв., както и че предвид действащия режим на
упражняване на родителски права и лични контакти между двамата родители, по-голяма
част - в размер на 350 лв., следва да се осигурява от бащата. Тези изводи са съобразени с
постановките на ППВС 5/1970 г. (т. 4, 6 и 7), съгласно които възможностите на родителите да
дават издръжка в конкретен размер се определят от техните доходи, имотното им състояние
и квалификация, а при определяне на дължимата издръжка се вземат предвид грижите на
родителя, при когото се отглежда детето (т. 4, 6 и 7 от ППВС 5/1970 г.). В случая бащата
представя доказателства за месечен доход в размер, близък до минималната работна заплата
за страната. Това обстоятелство обаче не означава, че възможностите му да дава издръжка в
размер на 350 лв. месечно са ограничени. Упражняваната от него дейност като *** не му
налага да продължи да работи при същия работодател. Известно е, че в региона на град ***,
където лицето живее, има непрекъснато, включително и рекламно търсене на работници за
същата длъжност за около два пъти по-висок месечен доход. Ответникът не е ангажирал
3
доказателства за установяване верността на доводите, че детето прекарва при него
значително по-голямо време от определения режим на лични контакти, както и че се грижи
за болните си родители. Въпреки това, следва да се отбележи, че тези обстоятелства сами по
себе си не са достатъчни да го освободят от задължението да плаща издръжка в размер на
350 лв.
С оглед на изложеното въззивната жалба се явява неоснователна, а обжалваното
решение следва да бъде потвърдено.
По разноските:
С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
право на разноски има въззиваемият, но същият не доказва да е сторил такива.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 222 от 08.03.2024 г., постановено по гр.д. № 3186/2023 Г.
на Районен съд Перник.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4