Решение по дело №177/2023 на Административен съд - Стара Загора

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на „РК Логистик“ ЕООД гр. Стара Загора, ЕИК *********, против решение № 239 от 12.06.2023 г., постановено по АНД № 20235530200940/23 г. по описа на Районен съд Стара Загора, с което е потвърдено наказателно постановление (НП) № 24-2300047 от 09.03.2023 г., издадено от директора на Дирекция „ Инспекция по труда“ гр. Стара Загора.

С касационната жалба се твърди, че решението е постановено при неправилно приложение на материалния закон, както и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, поради отказа на съда да бъде допуснато извършване на съдебно техническа експертиза, която да установи размера на взаимните задължения между страните. Посочени са подробни правни аргументи за неправилно тълкуване и прилагане на разпоредбите на Кодекса на труда (КТ), както и че съдът не е съобразил, че: работодателят е отправил покана на 28.10.2022 г. до работника да даде отчет за получените от името на дружеството суми, да представи разходооправдателни документи и да получи неизплатените му суми; работникът не се явил, с което не е оказал дължимото от кредитора съдействие за изпълнение на паричното задължение; указано било да бъде платено срещу подпис на място, поради липса на съгласие за плащане на сумите по банков път. Поддържа се, че съдът не е взел предвид прекомерната тежест от 18 000 лв., наложена с общо девет имуществени санкции, всяка от които в размер на 2 000 лв., за неизплащане на обезщетение за общо 167 дни от 2022 г., през които работникът е командирован с отделни заповеди. В съдебно заседание касаторът се позовава на одобрено от съда споразумение по гр. д. № 1655/2023 г. по описа на Районен съд Стара Загора, сключено между работодателя и работника, който се е отказал от исковите си претенции, включително за сумата по предписанието, за неизпълнението не което е било издадено процесното НП. Иска се отмяна на въззивното съдебно решение и потвърденото с него НП, както и присъждане на направените разноски по делото.

Ответникът – директор на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Стара Загора, чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба, като неоснователна. Поддържа, че не е налице основание за отмяна на въззивното съдебно решение и на потвърденото с него НП, като иска от съда да бъде оставен в сила обжалвания съдебен акт. Претендира възнаграждение за юрисконсулт.

Представителят на Окръжна прокуратура Стара Загора дава заключение, че за обжалваното решение е правилно и законосъобразно.

Касационният състав на съда, като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата се явява основателна.

Производството пред Старозагорския районен съд се е развило по жалба на „РК Логистик“ ЕООД против НП № 24-2300047 от 09.03.2023 г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Стара Загора, с което на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 лв. на основание чл. 415, ал. 1 от КТ за това, че в срок до 05.12.2022 г. не е изпълнило задължително предписание по т. 6, дадено от Дирекция „Инспекция по труда“ на основание чл. 404, ал. 1, т. 12 от КТ с Протокол за извършена проверка с № ПР2235374, връчен на 09.11.2022 г., а именно: „Работодателят след като е командировал Б. Й. Х., назначен като „Шофьор товарен автомобил – 12 и повече тона“ за международен рейс (в случая за период от 15 дни за времето от 19.01.2022 г. до 04.02.2022 г.) с Командировъчна заповед № 5/19.01.2022 г., да осигури получаването на командировъчни пари на ден за времето на изпълнение на международни рейсове в размер на 50 евро на ден при единична езда (или 750 евро за периода на командироване). С оглед на горното, работодателят да изплати разликата от общо 225 евро за периода на командироване, съгласно чл. 228, ал. 3 от КТ във връзка с чл. 215, ал. 1 от КТ и Приложение № 3 към чл. 31, ал. 1 от Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина.“

За да потвърди наказателното постановление, въззивният съд е приел, че нито един от представените от жалбоподателя „РК Логистик“ ЕООД документи не съдържа като основание обезщетение при командировка за периода от 19.01.2022 г. до 04.02.2022 г., нито доказва плащане на това основание, извършено в периода от даване на предписанието – 09.11.2022 г., до неговия краен срок – 05.12.2022 г. Според въззивния съд посоченото основание в платежните документи – „служебен аванс“, се свързва с чл. 270, ал. 2 от КТ, която разпоредба урежда авансово плащане на трудово възнаграждение, а то има различно основание и предназначение от обезщетението за командировка по чл. 215, ал. 1 от КТ. Прието е, че съгласно чл. 272 от КТ не могат да се правят удръжки от трудовото възнаграждение за удовлетворяване вземания на работодателя, произтичащи от предоставения аванс, без съгласието на работника, както и че законосъобразността на даденото предписание от контролния орган не може да бъде преценявана в производството по обжалване на издаденото за неговото неизпълнение НП, като аргумент за това е и разпоредбата на чл. 404 от КТ, според която обжалването на принудителни мерки по реда на АПК не спира тяхното изпълнение, съответно дадените предписания се ползват с оборима презумпция за законосъобразност. По тези съображения и при липса на доказателства и твърдения да е платено в срока на принудителната мярка, районният съд е приел, че е налице съставомерно бездействие, което осъществява състава на чл. 415, ал. 1 от КТ, както и че размера на имуществената санкция му съответства.

Обжалваното решение е неправилно.

Съгласно разпоредбата на чл. 404, ал. 4 във връзка с ал. 3 във връзка с ал. 1, т. 12 от КТ, когато за изплащане на трудови възнаграждения и/или на обезщетения при прекратяване на трудовия договор е дадено задължително предписание, което противоречи на влязло в сила решение на съда по същия въпрос, разрешен по иск на работника срещу работодателя, на изпълнение подлежи съдебното решение. В контекста на тази нормативна регламентация се налага извод, че последвалото съдебно решение отрича възникването на задължението за плащане, чието изпълнение е разпоредено с принудителната мярка (задължително предписание по чл. 404, ал. 1, т. 12 от КТ), съответно главния обективен елемент на административнонаказателния състав на чл. 415, ал. 1 от КТ – съставомерното бездействие. В случая одобреното от съда споразумение по гр. д. № 1655/2023 г. на Районен съд Стара Загора, представено пред касационната инстанция, с което работникът Б. Й. Х. се е отказал от предявените срещу касатора искове, в т. ч. за плащане на командировъчни в размер на 225 евро за времето от 19.01.2022 г. до 04.02.2022 г., има силата, действието и значението на влязло в сила съдебно решение, което изключва от правния мир задължението за изпълнение на даденото предписание за плащане на командировъчни в размер на 225 евро за времето от 19.01.2022 г. до 04.02.2022 г., поради което е правно невъзможно определянето на описаното в НП бездействие като нарушаване на установения ред за държавно управление. Следователно, поради новопредставеното от касационния жалбоподател доказателство, изискващо прилагане на чл. 404, ал. 4 от КТ, въззивното съдебно решение следва да бъде отменено, като вместо него бъде постанови друго – за отмяна на НП № 24-2300047 от 09.03.2023 г., издадено от директора на Дирекция „ Инспекция по труда“ гр. Стара Загора.

Касаторът е поискал своевременно от въззивния съд и от настоящата съдебна инстанция присъждане на възнаграждение за един адвокат в размер от по 500 лв. или общо 1000 лв. за двете съдебни инстанции, които ответната администрация следва да бъде осъдена да му възстанови.

Мотивиран от изложеното, Административен съд Стара Загора на основание чл. 222, ал. 1 от АПК

РЕШИ :

ОТМЕНЯ решение № 239 от 12.06.2023 г., постановено по АНД № 20235530200940/23 г. по описа на Районен съд Стара Загора, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 24-2300047 от 09.03.2023 г., издадено от директора на Дирекция „ Инспекция по труда“ гр. Стара Загора.

ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Стара Загора да заплати на „РК Логистик“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, [жк], [адрес], сумата от 1000 (хиляда) лева, представляваща възнаграждение за един адвокат пред двете съдебни инстанции.

Решението е окончателно.