гр. София, 08.01.2019 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА КОСТАДИНОВА-О.М.
ЧЛЕНОВЕ: ВЛАДИМИР ВЪЛКОВ
РАДОСТИНА ДАНАИЛОВА
като разгледа
докладваното от съдия Костадинова ч. гр. дело № 16859/2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435, ал. 2 ГПК.
Образувано е по жалба на Ч.Е.Б. АД - длъжник по изп.д. № 20187850400261 - срещу Постановление от 30.10.2018
г., с което е оставено без уважение възражението на длъжника срещу размера на
определените в поканата за доброволно изпълнение разноски. Жалбоподателят
твърди, че изпълнителното производство е образувано при недобросъвестно
упражняване на правата на кредитора; че на взискателя
е определено адвокатското възнаграждение в нарушение на чл. 10 от Наредба
1/2004 г.; че няма доказателства за заплащането му; че пропорционалната такса
по т. 26 от ТТРЗЧСИ е определена чрез неправилно включване в основата за
изчисляването й на размера на адвокатското възнаграждение на взискателя за изпълнителното производство; че няма
доказателства за заплащане на държавната такса за издаване на изпълнителен
лист.
Взискателят С.ЕООД оспорва жалбата, като твърди, че
възнаграждението е съобразено с нормативно определения минимум, както и че има
данни за заплащането му.
В мотивите си по чл. 436, ал. 3 ГПК частният съдебен изпълнител
заявява, че адвокатското възнаграждение е уговорено и заплатено в неговия
минимум според Наредба 1/2004 г., а таксите са изчислени в размерите, посочени
в Тарифата към ЗЧСИ, и върху тях е начислен ДДС.
Съдът намира следното:
Изпълнителното дело е образувано въз основа на
изпълнителен лист от 10.04.2018 г., издаден в полза на С.ЕООД, за сумата от 10
лв. - разноски за юрисконсулт в производство по частна жалба. Тъй като
вземането е съдебно признато, възражението за недобросъвестност при упражняване
на правото на принудително изпълнение е неоснователно - длъжникът на съдебно
установено вземане е могъл да погаси същото своевременно и така да избегне
образуването на изпълнително производство срещу него.
Извършените
от съдебния изпълнител след образуване на изпълнителното производство действия
са изпращане на покана за доброволно изпълнение (получена на 25.09.2018 г.),
изпращане на запорно съобщение, както и искане до НАП
за издаване на удостоверение за наличие/липса на публични задължения. Вземането е
погасено в срока за доброволно изпълнение в резултат от наложения
запор съгласно удостоверяването, извършено от третото задължено лице на 02.10.2018 г. (л. 11 от изпълнителното дело).
При тези факти е видно, че поради погасяване на
вземането в срока за доброволно изпълнение допълнителни изпълнителни действия
няма да бъдат извършвани. Ето защо дължимото в полза на взискателя
възнаграждение следва да бъде намалено поради прекомерност при условията на чл.
10, т. 1 от Наредба 1/2004 г., а именно - до сумата от 200
лв., дължима за подаване на молба
за образуване на изпълнителното производство. Над тази сума отговорността на
длъжника може да бъде ангажирана само при необходимост от извършване на
изпълнителни действия след изтичане на срока за доброволно изпълнение. Щом в
настоящия случай такива допълнителни действия не са извършвани поради
погасяване на вземането, то отговорността на длъжника е ограничена само до
разноските за необходимо извършените действия.
Останалите разноски следва да бъдат определени при
съобразяване на доказателствата относно реално извършените изпълнителни действия - длъжникът дължи такса за
образуване на изпълнителното производство в размер на 24 лв. с ДДС (заплащането
на такава за друго дело няма отношение към дължимостта
й в случая), такса за извършване на справка за наличие на публични задължения в
размер на 6 лв. с ДДС, такса за изпращане на покана за доброволно изпълнение в
размер на 24 лв. с ДДС, такса за налагане на запор в размер на 18 лв. с ДДС и
пропорционална такса по т. 26 ТТРЗЧСИ в размер на 21,50 лв., като в основата за
изчисляването й са включени вземането по изпълнителния лист, държавната такса
за издаване на листа (за която са налице доказателства за плащане) и дължимото
в изпълнителното производство адвокатско възнаграждение. Неоснователно е
възражението на длъжника, че пропорционалната такса по т. 26 от Тарифа за
таксите към ЗЧСИ не следва да се начислява върху размера на адвокатското
възнаграждение в изпълнителното производство. Съгласно заб. 4 към т. 26 от
Тарифата, в размера на паричното вземане, въз основа на което се определя
пропорционалната такса, не се включват единствено авансовите такси. Не е
предвидено такова изключение за адвокатското възнаграждение за изпълнителното
производство. То — както и вземанията по изпълнителния лист - също е вземане на
взискателя и подлежи на събиране от съдебния
изпълнител. И тъй като пропорционалната такса съставлява възнаграждение за
съдебния изпълнител за събиране на паричните задължения към взискателя,
тя се дължи върху всички вземания, които той събира за взискателя,
независимо от това, дали те са посочени в изпълнителния лист или са възникнали
в хода на изпълнението. Ето защо в базата за изчисляване на пропорционалната
такса не се включват само таксите, които се дължат към съдебния изпълнител,
включително когато те са заплатени авансово от взискателя.
Не се дължи такса за изпращайе
на съобщения за прекратяване на делото, тъй като такова изпълнително действие
не е извършено.
Общият размер на дължимите такси възлиза на 93,50 лв. с ДДС.
Съобразно изложените мотиви обжалваното постановление следва да бъде
частично отменено.
Така мотивиран, съдът
ОТМЕНЯ Постановление от 30.10.2018 г. по изп.д. № 20187850400261 в частта, в която е оставено без уважение възражението
на Ч.Е.Б. АД за изменение на определените, в поканата за доброволно изпълнение
разноски за адвокат за сумата над 200 лв. и за такси за изпълнението за сумата над 93,50
лв. и вместо него НАМАЛЯВА определените в поканата за
доброволно изпълнение разноски за адвокат за сумата над 200 лв. и такси за изпълнението за сумата над 93,50 лв.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата в останалата част.
Решението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/ 2/
Особено мнение:
Не съм съгласна с мнението на мнозинството, че на взискателя
се дължат разноски за образуваното изпълнително производство. Действително,
съдебната установеност на вземането води до възникване на право на принудително
изпълнение и това не би могло да бъде отречено на кредитора. Правото на
възмездяване на разноските обаче зависи от добросъвестното упражняване на
правото на принудително изпълнение - ако то не се упражнява добросъвестно,
разноските са на риск на взискателя дори и при
проведено изпълнително производство.
В настоящия
случай са налице доказателства за недобросъвестно упражняване на права по
смисъла на чл. 3 ГПК - при нисък кредиторов интерес
(вземане в размер на 10 лв.) и липса на данни за длъжникова
неплатежоспособност добросъвестността налага предприемане на действия по
доброволно събиране на дълга (чрез отправяне на покана и посочване на банкова
сметка, ***) преди реализиране на правото на принудително изпълнение, свързано
с кумулиране на разходи, надвишаващи в пъти
подлежащото на събиране вземане (само по себе си вземане за разноски).
Съдия:
Татяна Костадинова