Р Е Ш
Е Н И Е
гр. София,
04.10.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, І ГО, 13-ти с-в, в публично заседание на шестнадесети
май през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росен Димитров
при
секретаря Вяра Баева като разгледа докладваното от съдия Димитров гражданско
дело № 1591 по описа за 2015 год., за да се произнесе, взе пред вид:
Ищецът В.В.К., ЕГН **********, чрез
своята майка и законен представител И.М.Л. е предявил иск против В.Г.В., ЕГН **********
и М.С.К., ЕГН ********** с правно основание чл. 108 от ЗС за признаване на собствеността
и предаване на владението на 2/3 идеални части от Апартамент № 55, находящ се
на 9 етаж на вх. Б, на жилищна сграда - блок 91 на ул. “****” в ж.к. ****,
район Триадица, гр. София, със застроена площ от 86.51 кв.м., състоящ се от
стая, дневна с кухня – бокс с трапезария и обслужващи помещения при съседи:
разделна стена с вход А, междублоково пространство, стълбище, коридор и улица
„Д. Христов“, заедно с прилежащото му избено помещение № 2, надземно, с полезна
площ от 10.79 кв.м., при съседи: коридор, мазе № 5, подземен паркинг, подход
към паркинга и мазе № 1, както и с припадащите се 0.740% идеални части от
общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, както и да му
заплатят направените разноски по делото.
В исковата молба се излага, че ищецът е
единствен законен наследник на В.С.К., ЕГН ********** /починал на 29.03.2009
г./ – син на първата ответница и брат на втората ответница по делото.
Ищецът твърди, че баща му В.В.К. го е
припознал за свое биологично дете с нотариално заверена декларация, peг. №
10879/30.12.2008 г. на нотариус А.Л., peг. № 386 на НК, но тъй като към момента
на неговото раждане майка му И.Л. е била все още в брак с първия си съпруг В.Г.Л.,
първоначално неговият акт за раждане е бил издаден с имената на съпруга на
майка му.
Впоследствие е било образувано
дело на основание чл. 33, ал. 2 от СК /отм./, което е приключило с решение от
12.04.2.010 г., влязло в сила на 14.03.2011 г. по гр.д. № 1461/2009 г. по описа
на СГС, VI бр. състав, с което е признато за установено, че детото В. В.Л., ЕГН
**********, роден на *** г. в гр. София, от майка И.М.Л. с акт за раждане №
412/30.12.2008 г. не е заченато и не произхожда от В.Г.Л.. След влизане в сила
на посоченото решение, в Акта за раждане на ищеца са били отбелязани имената на
биологичния му баща В.С.К., а също така му е било издадено Удостоверение за
раждане на *** г. и Удостоверение за наследници, тъй като биологичният му баща
– В.К. е починал на 29.03.2009 г.
Въпреки знанието на всички тези
обстоятелства от двете ответници, на 08.12.2011 г. В.Г.В., която е негова баба
и майка на баща му е представила пред нотариус Удостоверение за наследници №
000603/16.05.2009 г. с невярно съдържание, с което се е легитимирала като
единствен наследник на сина си и е дарила на втората ответница – М.С.К. –
негова леля и сестра на баща му собствените му 2/3 ид. ч. от процесния Апартамент
№ 55, в гр. София, ж.к. ****. По този начин, позовавайки се на удостоверение с
невярно съдържание и заявявайки права върху имот, който не е нейна собственост,
ответниците съзнателно са нарушили собствените му права върху имота, като и към
настоящия момент същите го ползват без правно основание.
Ответницата В.Г.В. е депозирала
писмен отговор на исковата молба, в който оспорва предявения иск като
недопустим поради невъзможност за предаване на владение върху 2/3 ид.ч. от
процесния имот, както и поради това, че е предявен от лице, което не е
собственик на процесните идеални части, т.е. от лице, което няма качеството на
наследник на покойнния й син В.С.К.. На следващо място оспорва предявения иск
като неоснователен. Прави възражение за нищожност на декларация, с нотариална
заверка на подписа на покойния си син В.С.К. на нотариус А. Л.от 30.12.2008 г.,
с рег. № 10879, с която В.К. е припознал роденото от И.Л. дете В.В.К. – за свое
биологично дете. Твърди, че същата е нищожна поради противоречието й със
закона, извършена е в нарушение на материалния закон – чл. 71 от СК вр. чл. 26,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД, а също така и поради това, че не е спазена процедурата на чл.
65, ал. 1 и ал. 2 СК.
Прави възражение за нищожност и
на Удостоверение за раждане на детето В. от 13.06.2011 г., издадено въз основа
на Акт за раждане № 0412 от 30.12.2008 г. на СО, р-н „Оборище“; на
Удостоверение за наследници № 607 от 08.05.2014 г. на В.С.К., издадено от р-н
„Триадица“, както и Писмо изх. № 94–И-80/ 1 от 10.05.2014 г. на СО, р-н
Триадица, в което е посочено, че „всички удостоверения за наследници на В.С.К.,
издадени преди дата 14.06.2011 г. са невалидни“.
Ответницата М.С.К. е депозирала
писмен отговор на исковата молба, в който оспорва предявения иск като
недопустим, порди това, че ищецът не е активно легитимиран да предяви иск по
чл. 108 ЗС. При условията на евентуалност, оспорва предявения иск като
неоснователен и прави и възражение за придобиване на процесните 2/3 ид. части
от процесния имот по давност като сочи, че е добросъвествен владелец на имота,
считано от 18.05.2009 г. и до момента упражнява фактическа власт върху същия
като негов собственик.
Съдът, като взе предвид
становищата на страните и доказателствата по делото приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
По делото е приложено
Удостоверение за раждане от *** г., издадено от СО, р-н Оборище, видно от което
В.В.К. е роден на *** г. и за негови родители са вписани И.М.Л. – майка и В.С.К.
– баща.
От представената по делото
Декларация с нотариална заверка на подписа, рег. № 10879/30.12.2008 г. на
нотаруис А.Л., рег. № 386 на НК се установява, че В.С.К. е припознал роденият
от И.М.Л. неин син за свое биологично дете и е заявил, че желае синът му да
носи името В.В.К..
По делото е представено Решение
от 12.04.2010 г. на СГС, ГО, VІ бр. с-в по гр.д. № 1461/2009 г., с което е
признато за установено по иска с правно основание чл. 33, ал. 2 СК /отм./,
предявен от И.М.Л. срещу В.Г.Л., че детето В. В.Л., роден на *** г. в гр.
София, роден от майка И.М.Л., с акт за раждане № 412/30.12.2008 г. не е
заченато и не произхожда от В.Г.Л.. Решението е влязло в законна сила на
14.03.2011 г.
От представеното по делото
Удостоверение за наследници изх. № 607/08.05.2014 г. от СО, р-н Триадица се
установява, че В.С.К. е починал на 29.03.2009 г. и е оставил като законен
наследник В.В.К., ЕГН ********** – син.
Представено е Писмо изх. №
94-И-80/1 от 10.05.2014 г., издадено от СО, р-н Триадица, видно от което
уведомяват, че всички удостоверения за наследници на В.С.К., издадени преди
дата 14.06.2011 г., когато е вписан син В.В.К., ЕГН ********** на основание Акт
за раждане № 412/30.12.2008 г. на р-н Оборище и е издадено Удостоверение за
наследници № 1647/14.06.2011 г. са невалидни.
От представените доказателства
се установява, че с Договор за замяна на държавен недвижим имот с имот,
собственост на гражданин от 28.09.1989 г. на СНС – ОбНС „Триадица“ на В.С.К. е
продаден апартамент в гр. София, ж.к. „****“, ап. № ****, състоящ се от 86,51
кв.м. ведно с 0.740 % ид. ч. от общите части на сградата.
Видно от нотариален акт за
покупко-продажба на недвижими имот № 121 том LII, дело 10290/1993 г. от
07.05.1993 г. на нотариус Б., В.С.К. е продал на майка си В.Г.В. собствения си
недвижим имот – Апартамент № 55, находящ се в гр. София, ж.к. „****“, ул. „****“,
бл. ****, застроен на 86,51 кв.м., състоящ се от стая, дневна, кухня – бокс с
трапезария и обслужващи помещения при съседи: разделителна стена с вх. А,
междублоково пространство, стълбище, коридор и улица „Д. Христов“, ведно с
избено помещение № 2 - надземно с полезна площ от 10,79 кв.м., при съседи:
коридор, мазе № 5, подземен паркинг, подход към паркинга и мазе № 1, ведно с 0,740%
ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж.
От представения по делото нотариален
акт за покупко-продажба на недвижим имот между син и майка № 41, том LXLIV, дело
№ 18334/1997 г. от 17.07.1997 г. на нотариус В.А.се установява, че В.Г.В. е продала
на сина си В.С.К. – 2/3 идеални части от процесния недвижим имот – Апартамент № 55, в гр. София, ж.к. „****“,
ул. „****“, бл. **** с площ от 86,51 кв.м.
С нотариален акт за дарение на
недвижим имот от майка на дъщеря № 45, том І, рег. № 3953, дело № 30/2009 г. от
18.05.2009 г. на нотариус К.С., рег. № 111 на НК, ответницата В.Г.В. е дарила
на дъщеря си М.С.К. 1/3 идеална част от процесния имот – Апартамент № 55, в гр.
София, ж.к. „****“, ул. „****“, бл. ****, застроен на 86,51 кв.м.
По делото е представен и нотариален акт
за дарение на недвижим имот № 90, том І, рег. № 10074, дело № 69/2011 г. от
08.12.2011 г. на нотариус К.С., рег. № 111 на НК, видно от който В.Г.В. е
дарила на дъщеря си М.С.К. - 2/3 идеални
части от процесния имот - Апартамент № 55, в гр. София, ж.к. „****“, ул. „****“,
бл. ****, с площ от 86,51 кв.м., ведно с избено помещение № 2 и с 0,740 % ид. ч.
от общите части на сградата като си е запазила пожизнено и безвъзмездно право
на ползване върху тях.
Представена е компютърна
разпечатка от завещание на В.С.К. от 27.03.2009 г., видно от което е заявил
желание часттта му в размер на 90 % ид. части от апартамента в гр. София, ж.к.
„****“, бл. ****да бъде наследена от майка му В.Г.В. /60 ид. ч./ и от сестра му
М.С.К. /30 ид. ч./.
Представено е и Удостоверение
за наследници № 000410/07.04.2009 г. от СО, р-н Триадица, в което като законен
наследник на В.С.К. на 29.03.2009 г. е посочена В.Г.В. – майка.
По делото на основание чл. 146,
ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК, съдът е приел за безспорно и ненуждаещо се от
доказване обстоятелството, че към момента на подаване на исковата молба, както
и към настоящия момент, процесният имот се владее от ответницата М.С.К..
По делото е допуснат и изслушан
един свидетел – Л.Н.Н., за установяване на обстоятелства относно придобиването
на процесния имот по давност от ответницата М.К.. От разпита на свидетеля се
установявя, че й е племеник, както и на починалия В.К.. Свидетелят посочва, че В.К.
е живеел сам в апартамента в кв. „****“, бл. 91 до смъртта си, а след това
никой не се е нанасял да живее там. След неговата смърт, сестра му М. е останала
да се грижи за апартамента – за таксите, за цветята, правела е ремонти на
покрива, смяна на щрангове, СОТ. Посочва, че доколкото знае, никой не живее сега
там и не знае някой друг да стопанисва имота. Знае че леля му М. К.е собственик
на имота, но документи не е виждал. Свидетелят посочва, че той и чичо му В.са
били близки, но не е знаел, че има дете.
При така установеното от
фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:
Предявеният иск е с правно
основание чл. 108 от ЗС.
За да бъде уважен иск с правно
основание чл. 108 от ЗС, ищецът следва да е собственик на имота, а ответникът
да го владее без правно основание. Следователно основателността на предявения
иск по чл. 108 от ЗС е обусловена от кумулативното наличие на три предпоставки:
ищецът да е собственик на вещта, същата да се владее или държи от ответника и
осъществяваната фактическа власт да е без правно основание.
В настоящия случай ищецът
основава претендираното право на собственост върху 2/3 идеални части от
процесния недвижими имот с твърдението, че е единствен наследник по закон на
баща си В.С.К., собственик на същия - починал на 29.03.2009 г.
От събраните доказателства
безспорно се установи, че въз основа на Договор за замяна на държавен недвижим
имот от 28.09.1989 г. на СНС – ОбНС „Триадица“, В.С.К. е придобил процесния
апартамент в гр. София, ж.к. „****“, ап. № ****, с площ от 86,51 кв.м., ведно с
0.740 % ид. ч. от общите части на сградата.
Няма спор, че впоследствие с нотариален
акт за покупко-продажба на недвижим имот № 121 том LII, дело 10290/1993 г. от
07.05.1993 г. на нотариус Б., имотът е бил продаден от В.С.К. на неговата майка
В.Г.В. - ответница по делото.
Установено е също така, че с
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 41, том LXLIV, дело
№ 18334/1997 г. на нотариус В. А.от 17.07.1997 г., ответницата В.В. отново е
продала на сина си В.К. - 2/3 идеални части от Апартамент № 55, в гр. София,
ж.к. „****“, ул. „****“, бл. ****, с площ от 86,51 кв.м..
Не е спорно между страните и
обстоятелството, че на 29.03.2009 г. В.С.К. е починал.
Ето защо, следва да се приеме,
че към датата на смъртта му /29.03.2009г./ В.С.К. е бил собственик на процесните
2/3 идеални части от Апартамент № 55, в гр. София, ж.к. „****“, ул. „****“, бл.
****, с площ от 86,51 кв.м., ведно с 0.740 % ид.ч. от общите части на сградата
и от правото на строеж върху мястото.
На следващо място, съдът намира
за доказано по делото, че ищецът В.В.К. е наследник по закон на В.С.К..
В тази връзка, на първо място
се установи, че с декларация с нотариална заверка на подписа от 30.12.2008 г. В.С.К.
е припознал като свой син роденото от И.М.Л. *** дете В.. Според декларацията В.К.
желае детето да носи името В.В.К..
С влязло в сила на 14.03.2011
г. решение от 12.04.2010 г. по гр. д. № 1461/2009 г., СГС, VІ бр. с-в е
признато за установено по иска по чл. 33, ал. 2 от СК (отм.), предявен от И.Л.,
че детето В. В.Л., родено от И.М.Л., не е заченато и не произхожда от В.Г.Л.
(бивш съпруг на И.Л., според решение за прекратяване на брака от 18.12.2008 г.
на СРС, 80 с-в по гр. д. № 3593/2008 г., влязло в сила на 08.01.2009 г.). Съгласно
чл. 298, ал. 3 ГПК решението постановено по исковете за гражданско състояние, каквито
са и исковете за произход, има действие по отношение на всички и е задължително
за съда.
Следователно В.К. е извършил
приживе припознаване на роденото от И.Л. дете В. – ищец по делото, с посочената
по - горе нотариално заверена декларация от 30.12.2008 г. - в изрично
предвидената в закона форма, по аргумент от чл. 36, ал. 1 СК 1985 г. (отм.
понастоящем, но приложим към случая). В този смисъл правопораждащият факт е
подписването на декларацията по чл. 36, ал. 1 от СК /отм./, с която синът на
ответницата В.В. – В.К. е припознал роденото от И.Л. дете като свое биологично
дете. В качеството си на майка и законен наследник В.В. е имала правен интерес
да оспори припознаването в срока по чл. 38 СК /отм./, което не е сторила.
При действието на Семейния
кодекс /обн. ДВ, бр. 47 от 2009 г., в сила от 1.10.2009 г./ не е предвидена
възможност за оспорване на припознаването от трети лица. /в този с. Решение №
555 от 21.01.2011 г. по гр.д. № 633/2009 г. на ВКС, ІІІ г.о./. Действително
нищожност на сделка, включително и едностранна може да се претендира от всяко
заинтересовано лице без ограничение на срока. Заинтересованост обаче е налице
когато прогласяването на нищожността ще се отрази върху правната сфера на
претендиращия прогласяването й. При оспорване на припознаване това не е така, тъй
като оспорване на припознаването може да стане в уредените императивно в закона
срокове, от изрично предвидените там лица в чл. 66 СК /2009 г./. Съгласно
нормите на новия СК от 2009 г., правото да се оспорва припознаването е признато
само на лимитативно изброените в СК лица - родителите и припознатия и не е призната
възможност заинтересовано лице, освен тях да оспорят припознаването.
Следователно отвеницата В.В. няма качество на лице, на което СК признава право
да оспорва припознаването. Нормите по отношение на припознаването уреждат лични
отношения, поради което са специални и по отношение на декларацията, с която е
извършено припознаването не намират приложение общите норми на ЗЗД, касаещи
нищожността.
Във връзка с изложеното, съдът
намира за неснователни направените възражения за нищожност на декларацията, с
нотариална заверка на подписа на В.С.К. на нотариус А. Л., рег. № 386 на НК от
30.12.2008 г. с рег. № 10879, с която В.К. е припознал роденото от И.Л. дете В.В.К.
– за свое биологично дете. При това положение неоснователни са и останалите
възражения на ответниците за нищожност на Удостоверение за раждане на детето В.
от 13.06.2011 г., издадено въз основа на Акт за раждане № 0412 от 30.12.2008
г., на Удостоверение за наследници № 607 от 08.05.2014 г. на В.К. и на Писмо
изх. № 94–И-80/ 1 от 10.05.2014 г. на СО, р-н Триадица.
В резултат от извършеното
припознаване на В.В.К., роден на *** г е издадено Удостоверение за раждане от ***
г. на СО, р-н Оборище, в което детето е записано с баща В.С.К. и майка И.М.Л. и
е издадено Удостоверение за наследници от 14.06.2011 г., съгласно което В.С.К.
е починал на 29.03.2009 г. и е оставил за свой единствен наследник по закон В.В.К..
Удостоверенията за раждане и за наследници са официални, удостоверителни
документи, които обвързват съда, от което следва, че произходът на ищеца В.В.К.
е установен с посочените актове и въпросът за този произход не може да бъде
пререшаван.
Следователно, на първо място по
делото е безспорно установено, че ищецът В.К. е единствения наследник на В.С.К.,
починал на 29.03.2009 г., а на следващо място, че ответницата В.Г.В., макар и
майка на починалия няма качеството на наследник по закон, а също и по
завещание, тъй като наличието на такова не бе установено по делото. В този
смисъл твърденията на ответниците, че е съществувало саморъчно завещание на В.К.,
в полза не неговата майка и сестра, което е било предоставено за отговорно
пазене на лицето Б.А.А., жител *** /починал на 22.07.2011 г./ не беше доказано
по делото. Следва да се отбележи също така, че представената по делото
компютърна разпечатка от завещание на В.С.К. от 27.03.2009 г. също не легимира
ответниците като собственици на имота по завещание, тъй като същото не отговаря на изискванията на чл. 25 ЗН.
При съобразяване на изложените
до момента факти, настоящият състав приема, че собственик на 2/3 идеални части
от процесния недвижим имот е бил В.К., починал на 29.03.2009 г., а след
неговата смърт, наследник на 2/3 ид. части от процесния недвижим имот е останал
неговият припознат син В.В.К. - ищец по делото.
Следователно съдът намира, че е
налице първата предпоставка за уважаване на иска по чл. 108 ЗС - че ищецът е
доказал, че е титуляр на правото на собственост върху 2/3 идеални части от процесния
имот, както и основанието от което произтича този факт – наследтво по закон.
По делото няма спор и на
основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК, съдът е приел за безспорно и
ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че към момента на подаване на
исковата молба, както и към настоящия момент, процесният имот се владее от
ответницата М.С.К., поради което е налице и втората предпоставка за уважаване
на иска по чл. 108 ЗС.
В тази връзка следва да се
посочи, че по делото не беше установено владение върху процесния недвижим имот
от страна на първата ответница по делото В.Г.В., поради което съдът намира, че
предявеният срещу нея иск за предаване на владението върху 2/3 идеални части от
процесния недвижим имот следва да се отвърли в тази част.
Няма спор по делото, че ответницата
М.С.К. се легимира като собственик на 1/3 ид. ч. от процесния недвижим имот по
силата на дарение от нейната майка В.В., обективирано в нот. акт за дарение на
недвижим имот № 45, том І, рег. № 3953, дело № 30/2009 г. от 18.05.2009 г. на
нотариус К.С., рег. № 111 на НК, с който ответницата В.В. й е дарила собствените
й 1/3 ид. ч. от имота, но по отношение на останалите 2/3 ид. ч. от процесния
имот, съдът намира:
Съгласно изложените правни
изводи, че ответницата В.В. не е имала качеството на наследник на сина си В.С.К.,
починал на 29.03.2009г. следва, че извършеното от нея след това на 08.12.2011
г. дарение на притажаваните от него приживе 2/3 ид. части от процесния недвижим
имот в полза на втората ответничка М.С.К., обективирано в нот. акт за дарение
на недвижим имот от майка на дъщеря № 45, том І, рег. № 3953, дело № 30/2009 г.
от 18.05.2009 г. на нотариус К.С., рег. № 111 на НК не е породило правни
последици, респ. няма вещно-прехвърлителен ефект, тъй като представлява
разпореждане с чужд имот и съответно втората ответница не е могла да придобие
собствеността върху посочените идеални части от имота.
На следващо място, по делото не
се доказаха и твърденията на ответницата М.К. за придобиване на имота на
основание давностно владение чрез добросъвестно владение, продължило от
18.05.2009 г. и до настоящия момент. В тази връзка на първо място се установи,
че собственик на имота приживе, а така също и негов владелец до смъртта му
/29.03.2009 г./ е бил наследодателят на ищеца В.С.К.. Посоченото обстоятелство
се установи от разпита на допуснатия свидетел на ответната страна Л.Н.- негов
племенник. От показанията на свидетеля се установи, че чичо му В.К. е живеел
сам в апартамента в кв. „****“, бл. 91 до смъртта си, а след това никой не се е
нанасял да живее там, а след това сестра му М. е останала да се грижи за
апартамента. Следователно същата е била държател на веща, респ. е упражнявала
фактическата власт върху веща, но не я е държала като своя. На следващо място
извършеното на 08.12.2011 г., в нейна полза дарение на процесните 2/3 ид. части
от имота не е породило вещно – транслативен ефект, тъй като същото представлява
разпореждане с чужд имот, а само за пълнота на мотивите следва да се посочи и
че считано от тази дата до датата на исковата молба – 19.11.2014 г. не са
изтекли 5 години, за да се приеме, че имотът е придобит от нея по давност. Следователно
в хода на делото се установи, че ищецът притежава право на собственост върху
2/3 ид. части от процесния имот, както и че ответницата М.К. владее посочените
идеални части без основание, което да е противопоставимо на неговия собственик.
Довода на ответната страна за
недопустимост на предявения иск с правно основание чл. 108 от ЗС поради
невъзможност за предаване на владението върху 2/3 ид. ч. от процесния имот, тъй
като при съсобственост правото на собственост се съпритежава от отделните
съсобственици не се възприема от съдебния състав. На първо място този въпрос
касае не допустимостта на иска,а неговата основателност.На второ
място-действително практиката на ВКС е разнопосочна по повдигнатия въпрос ,но
преобладаващата и константна такава смисъл е тази,че няма законова пречка да се
уважи иск за ревандикация на идеална част от недвижим имот.
Искът по чл. 108 от ЗС гарантира
съдебна защита на това право на съсобственика в обема на притежавания от него
дял. Макар и в обем на идеална част, правото на собственост на съсобственика
включва трите правомощия - да се владее собствената идеална част, да се ползва
съвместно с другите съсобственици и да се разпорежда с нея, макар и при
известни ограничения предвид правото на изкупуване. Исковете по чл. 32, ал. 1
ЗС, чл. 32, ал. 2 ЗС и по чл. 34 ЗС не осигуряват предаване на владението на
съсобствената идеална част и нито един от трите иска не може да замести
защитата, която дава искът по чл. 108 от ЗС - предаване на владението върху
идеална част. Съсобственикът може да търси защита чрез иска по чл. 108 ЗС както
в случаите, когато върху имота се упражнява фактическа власт от трето на
съсобственика лице, така и по отношение на друг съсобственик, който го завладее
без да има основание, тъй като основанието да се владее имота е обусловено от
обема на притежаваното право. Изпълнението на съдебно решение, с което е уважен
иск по чл. 108 ЗС става чрез съставяне на протокол от съдия изпълнителя за
въвод във владение на идеална част, като се осигурява достъп на съсобственика
до имота. Съвладението на целия имот е също форма на упражняване на правото на
собственост от съсобствениците. /в този см. Решение № 15 от 02.08.2012 г. на
ВКС по гр.д. № 1299/2010 г. на І г.о., Решение № 351 от 14.10.2011 г. на ВКС по
гр.д. № 1179/2010 г. на І г.о./
Поради изложените правни изводи
за доказаност на всички предпоставки за уважаване на предявения иск с правно
основание чл. 108 ЗС, съдът намира, че същият е основателен спрямо М.С.К. и
като такъв следва да се уважи,а спрямо В.Г.В. да се отхвърли.
При този изход на делото,
ответниците следва да заплатят на ищеца направените разноски по делото, но
поради непредставяне на доказателства за реално направени такива, не следва да
се присъждат с решението.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО
по отношение на В.Г.В., ЕГН ********** и М.С.К., ЕГН **********, че В.В.К., ЕГН
********** чрез своята майка и законен представител И.М.Л. е собственик на 2/3
идеални части от Апартамент № 55, находящ се на 9 етаж на вх. Б, на жилищна
сграда - блок 91 на ул. “****” в ж.к. ****, район Триадица, гр. София, със
застроена площ от 86.51 кв.м., състоящ се от стая, дневна с кухня – бокс с
трапезария и обслужващи помещения при съседи: разделна стена с вход А,
междублоково пространство, стълбище, коридор и улица „Д. Христов“, заедно с
прилежащото му избено помещение № 2, надземно, с полезна площ от 10.79 кв.м.,
при съседи: коридор, мазе № 5, подземен паркинг, подход към паркинга и мазе №
1, както и с припадащите се 0.740% идеални части от общите части на сградата и
от правото на строеж върху мястото на основание наследствено по закон и на основание чл.108 ЗС ОСЪЖДА М.С.К., ЕГН ********** да
предаде владението на В.В.К., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен
представител И.М.Л. на 2/3 /две трети/ идеални части от описания недвижи имот,
като ОТХВЪРЛЯ, в тази част иска с
правно основание чл. 108 ЗС, предявен от В.В.К., ЕГН ********** против В.Г.В.,
ЕГН ********** за предаване на владението върху 2/3 идеални части от описания недвижим
имот като неоснователен.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните в двуседмичен срок от съобщението за изготвянето му пред САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: