№ 840
гр. Сливен, 27.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, X СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Нина М. Коритарова
при участието на секретаря Мариана В. Тодорова
като разгледа докладваното от Нина М. Коритарова Гражданско дело №
20222230101567 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба от М. Е. К., ЕГН: ********** от гр.
**************************** депозирана чрез пълномощник, съгл. чл.32, т. 1 ГПК адв. П.
Н. от АК-Сливен против Т. К. Г., ЕГН: ********** от гр.
***************************************** с която е предявен частичен осъдителен иск
за заплащане на обезщетение за неимуществени в размер на 9000 лв. от общ размер от 18
000 лв. с правно основание чл.45 ЗЗД .
Ищецът твърди, че е лекар по ветеринарна медицина с надлежно придобита професионална
правоспособност. За удостоверяване на този факт прилага заверен екземпляр от Диплома за
висше образование на образователно-квалификационна степен магистър по специалност
ветеринарна медицина с професионална квалификация ветеринарен лекар, издадена от
Тракийски университет Стара Загора, факултет по ветеринарна медицина. Професията лекар
по ветеринарна медицина, твърди, че упражнява повече от 18 години. Считано от 2013 г.
професионалната си дейност същият посочва, че извършва в надлежно регистрирано
ветеринарно лечебно заведение, представляващо ветеринарна клиника, находяща се в гр.
************************. За удостоверяване на този факт прилага Удостоверение N:
17/18.03,2013 г., издадено от Министерство на земеделието, Областна Дирекция по
безопасност на храните гр. Сливен. Във връзка с осъществяваната от него професионална
дейност заявява, че бил сключен Договор от 13.01.2017 г. между Община Сливен, като
възложител и „При Вет“ ООД, ЕИК ********* (чиито управител бил ищецът), като
изпълнител, с предмет „намаляване на популацията на бездомните кучета“. В изпълнение на
задълженията по така сключения и цитиран договор, ищецът твърди, че добросъвестно и
прилежно бил изпълнявал същите, за удостоверяване на който факт прилага констативни
1
протоколи за различни междинни периоди от извършени контролни проверки от страна
Общинска администрация Сливен. В интернет мрежата, в рамките на социалната мрежа
Фейсбук била формирана публична група под наименование „Сливен-Зоо Доброволци“, в
която към м. април 2017 г. били членували 1 328 души, сред които била ответницата Т. К. Г..
Твърди, че в началото на м. май 2017 г. бил депозирал частна тъжба пред Районен съд
Сливен за това, че на 31.03.2017 г.,ответницата Т. Г. била публикувала в посочената
публична група под наименование „Сливен-Зоо Доброволци“ текст, съдържащ обиди и
клеветническо твърдение по негов адрес, а именно, цитира: „ Колкото и договори да има за
мен той е безсърдечен човек и търгаш, който не си върши работата както трябва“. Въз
основа на внесената частна тъжба първоначално било образувано НЧХД N: 626/2017 г. по
описа на PC Сливен, по което дело била постановена Присъда N: 150/14.11.2018 г., с която
ответницата, в качеството си на подсъдима била призната за виновна в това, че в условията
на продължавано престъпление, разпространила в интернет мрежата, в рамките на
социалната мрежа Фейсбук, във формираната публична група под наименование „Сливен-
Зоо Доброволци“, обидни думи, унизителни за честта и достойнството на д-р М. Е. К., а
именно „безсърдечен човек“ и „търгаш“ - престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 2, във вр. с чл.
146, ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК и „не си върши работата както трябва“ - престъпление
по чл. 148, ал. 2, предл. 1, във вр. с ал. 1, т. 2. във вр. с чл. 147, ал. 1. предл. 1, във вр. с чл.
26, ал. 1 от НК. Така постановената присъда била отменена с решение на Окръжен съд
Сливен, а делото било върнато за ново разглеждане от друг състав на СлРС. В тази връзка
било образувано НЧХД N: 580/2019 г. по описа на Районен съд Сливен, по което дело била
постановена Присъда N: 20/24.01.2020 г., с която ответницата, в качеството си на подсъдима
по така цитираното дело била призната за невиновна, в това на 31.03.2017 г. в гр. Сливен, да
е разпространила в интернет мрежата, в рамките на социалната мрежа фейсбук, във
формираната публична група под наименование „Сливен-Зоо Доброволци“, обидни думи,
унизителни за честта и достойноството на д-р М. Е. К., а именно „безсърдечен човек“ и
„търгаш“, както и да е разпространила и разгласила в интернет мрежата, в рамките на
социалната мрежа Фейсбук, във формираната публична група под наименование „Сливен-
Зоо Доброволци“, позорно обстоятелство за д-р М. Е. К., чрез думите „не си върши работата
както трябва“, като е оправдана. Последно цитираната присъда била потвърдена с Решение
N: 27/17.06.2020 г., постановено по внчхдело N: 119/ 2020 г. по описа на Окръжен съд
Сливен. В хода на проведеното и цитирано по-горе съдебно наказателно производство било
установено и прието в мотивите на постановените съдебни актове от страна и на двете
съдебни инстанции, че ответницата Т. Г. действително била публикувала горепосочените
обидни и клеветнически твърдения по отношение на ищеца, но това било станало на
19.04.2017 г., а не на 31.03.2017 г. Единствено и само по тази причина, а именно, че
ответницата била разгласила обидните и клеветнически твърдения, посочени по-горе, по
адрес на ищеца, на 19.04.2017 г., а не на 31.03.2017 г.т същата била оправдана по
визираното съдебно наказателно производство. Същевременно в мотивите към
потвърдителното въззивно съдебно Решение № 27/17.06.2020 г. по ВНЧХД № 119/2020 г. по
описа на Окръжен съд Сливен, последният изрично бил посочил, че въпреки отхвърляне на
2
предявената гражданско-правна претенция, относима за твърдяното като извършено деяние
на 31.03.2017 г., не било налице пречка да се търси реализиране на такава гражданско-
правна претенция в отделно гражданско съдопроизводство, в което да се установят всички
елементи на деликтната отговорност (визирайки дата 19.04.2017 г.. за която безспорно било
установено, че ответницата била разпространила по адрес на ищеца гореописаните обидни и
клеветнически твърдения).
Твърди, че на 19.04.2017 г., ответницата Т. Г. била публикувала в посочената публична
група под наименование „Сливен-Зоо Доброволци“ текст, съдържащ обидни думи и
клеветническо твърдение по адрес на ищеца. Конкретното съдържание на публикувания от
ответницата текст бил както следва, цитира: „ Колкото и договори да има, за мен той е
безсърдечен човек и търгаш, който не си върши работата както трябва“. Тази публикация на
ответницата била предшествана от други нейни такива, публикувани със следния текст,
цитира: „Др. К. не кастрира кучетата или поне не всички“ като се била опитвала да внуши
на останалите членове на публичната група „Сливен-Зоо Доброволци“, че ищецът не бил
извършвал в пълен обем поетите от него договорни задължения, съгласно горецитирания
Договор от 13.01.2017 г., сключен между Община Сливен, като възложител и „При Вет“
ООД (чиито управител бил), като изпълнител, с предмет „намаляване на популацията на
бездомните кучета“. С други думи с така публикуваният текст, ответницата била внушавала,
че ищецът бил получавал съответно възнаграждение за работа, която фактически не
извършва. След вече разпространените от нея обидни думи и клеветническо твърдение
спрямо ищецът, ответницата била публикувала и следния текст, цитира: „Г-н К. явно знае
само да заплашва. Мнг се е притеснил за репотацията. Само, че нещо се е объркал с мен.
Може да заплашва жена си със съдията или някой друг от неговото семейство“...По начина,
указан по-горе, ответницата била разпространила обидни думи спрямо ищеца, наричайки го
„безсърдечен човек“ и „търгаш“. Така нанесените и разпространени обиди от ответницата Т.
Г. били засегнали дълбоко честта, достойнството на
ищеца, както и доброто му име, с което той се бил ползвал в обществото, както като
личност, така и като професионалист. Посочва, че съгласно Българския тълковен речник
думата „безсърдечен“ била означава човек, който е лишен от съчувствие, отзивчивост,
милост. Освен това думата „безсърдечен“ била синоним на човек, който бил безмилостен,
безжалостен, безчувствен, коравосърдечен, зъл, жесток и т.н. Във всички случаи обаче,
ищецът никога не бил притежавал подобни човешки качества, определени като
„безсърдечност“, в подкрепа на което и високо хуманната професия, който същият бил
избрал и упражнявал, която му дейност била насочена към лечение и оказване на помощ на
болни животни. Съгласно Българския тълковен речник думата ..търгаш“ била означавала
„нечестен търговец“. Освен това думата „търгаш“ била синоним на човек, който е спекулант,
гешефтар, измамник, безчестник и т.н. Ищецът твърди, че бил упражнявал професията си
честно и почтено, поради което така нанесената му обида, дълбоко била засегнала честта и
достойнството му, както и доброто му име в обществото. Безспорен факт било, че така
разпространените от ответницата обиди по адрес на ищеца били станали достояние, макар и
3
не само, на всички последователи и членове на визираната публична група под
наименование „Сливен-Зоо Доброволци“, наброяваща 1 328 души . Отделно от конкретно
посочените обиди, по начина, указан по-горе, ответницата Т. Г. била разпространила
клеветническо твърдение по адрес на ищеца с твърдението, че същият „не си върши
работата както трябва“. Така разпространеното твърдение било не само невярно, но същото
било съставлявало клевета, която дълбоко било засегнала не само личната и професионална
чест на ищеца, но сериозно било уронило доброто му професионално име, с което същият се
бил ползвал както в обществото, така и сред колегите си от съсловието на лекарите,
практикуващи ветеринарна медицина. Така разпространените от ответницата обидни думи и
клеветническо твърдение, респ, позорно обстоятелство, били станали достояние не само на
членовете на посочената публична група под наименование „Сливен-Зоо Доброволци“,
формирана в рамките на социалната мрежа фейсбук, но на всички колеги и служители на
ищеца, работещи във ветеринарното лечебно заведение „При Вет“ ООД, чийто управител
бил той, както и на негови близки, приятели и познати. Разпространените неверни и
клеветнически твърдения от ответницата по адрес на ищеца не само били засегнали неговите
лична и професионална чест и достойнство, но и за дълъг период от време му били
причинили психологически дискомфорт, депресивно състояние, неспокоен сън,
напрегнатост, тревожност и цялостно нарушаване на нормалното му дотогава психо-
емоционално състояние. Твърди, че сама ответницата в дадените от нея обяснения по НЧХД
N: 580/2019 г. по описа на Районен съд Сливен, била признавала факта, че на 19.04.2017 г.
била публикувала в интернет мрежата, в рамките на социалната мрежа Фейсбук, във
формираната публична група под наименование „Сливен-Зоо Доброволци“ по адрес на
ищеца обидните думи „безсърдечен човек“ и „търгаш“, както и твърдението, че „не си
върши работата както трябва“ . Това било така прието и посочено в съдебните мотиви към
постановената присъда по НЧХД N: 580/2019 г. на СлРС и тези, изложени във въззивното
съдебно решение по ВНЧХД N: 119/2020 г. на Окръжен съд Сливен.
С тези си действия, извършени на 19.04.2017 г., ответницата била причинила на ищеца
неимуществени вреди, изразяващи се в дълбоко засягане на неговите лична и
професионална чест и достойнство, както и уронване на доброто му професионално име, с
което същият се бил ползвал както в обществото, така и сред колегите си от съсловието на
лекарите, практикуващи ветеринарна медицина, които следвало да бъдат възмездени по реда
на чл. 45, във вр. с чл. 52 от ЗЗД.
С оглед на така причинените от страна на ответницата Т. К. Г. неимуществени вреди на
ищеца, реализирани чрез разпространените от нея и посочени по - горе, обидни думи и
клеветническо твърдение, предявява спрямо нея частични искове, както следва: иск за
сумата 3 000 лева, предявен като частичен от пълния му размер от 6 000 лева, съставляваща
парично обезщетение за причинените от ответницата неимуществени вреди чрез
разпространяване в интернет мрежата, в рамките на социалната мрежа Фейсбук, във
формираната публична група под наименование „Сливен-Зоо Доброволци“, обидни думи, а
именно „безсърдечен човек“, изразяващи се в засягане на личната и професионална чест и
4
достойнство на ищеца, както и в уронване на доброто му професионално име, с което
същият се бил ползвал в обществото и сред колегите си от съсловието на лекарите,
практикуващи ветеринарна медицина, ведно със законната лихва върху присъдената
главница, считано от датата на увреждането 19.04.2017 г. до окончателното и изплащане;
иск за сумата 3 000 лева, предявен като частичен от пълния му размер от 6 000 лева,
съставляваща парично обезщетение за причинените от ответницата неимуществени вреди
чрез разпространената в интернет мрежата, в рамките на социалната мрежа Фейсбук, във
формираната публична група под наименование „Сливен-Зоо Доброволци“, обида, а именно
„търгаш“, изразяващи се в засягане на личната и професионална чест и достойнство на
ищеца, както и в уронване на доброто му професионално име, с което същият се ползва в
обществото и сред колегите си от съсловието на лекарите, практикуващи ветеринарна
медицина, ведно със законната лихва върху присъдената главница, считано от датата на
увреждането 19.04.2017 г. до окончателното й изплащане, както и иск за сумата 3 000 лева,
предявен като частичен от пълния му размер от 6 000 лева, съставляваща парично
обезщетение за причинените от ответницата неимуществени вреди чрез разпространеното и
разгласено клеветническо твърдение в интернет мрежата, в рамките на социалната мрежа
Фейсбук, във формираната публична група под наименование „Сливен-Зоо Доброволци“,
съставляващо позорно обстоятелство, а именно „не си върши работата както трябва“,
изразяващи се в засягане наличната и професионална чест и достойнство на ищеца, както и
в уронване на доброто му професионално име, с което същият се бил ползвал в обществото
и сред колегите си от съсловието на лекарите, практикуващи ветеринарна медицина, ведно
със законната лихва върху присъдената главница, считано от датата на увреждането
19.04.2017 г. до окончателното й изплащане.
Въз основа на изложеното, моли съдът да постанови съдебно решение, с което да осъди
ответницата Т. К. Г. да му заплати обшо сумата в размер на 9 000 (девет хиляди) лева,
предявена като частични искове с обш пълен размер от 18 000 лева, от която сума:сумата от
3 000 лева, предявена като частичен иск от пълния му размер от 6 000 лева, съставляваща
парично обезщетение за причинените от ответницата неимуществени вреди чрез
разпространяване в интернет мрежата, в рамките на социалната мрежа фейсбук, във
формираната публична група под наименование „Сливен-Зоо Доброволци“, обидни думи по
адрес на ищеца, а именно „безсърдечен човек“, изразяващи се в засягане на личната и
професионална чест и достойнство на ищеца, както и в уронване на доброто му
професионално име, с което същият се бил ползвал в обществото и сред колегите си от
съсловието на лекарите, практикуващи ветеринарна медицина, ведно със законната лихва
върху присъдената главница, считано от датата на увреждането 19.04.2017 г. до
окончателното й изплащане: сумата от 3 000 лева, предявена като частичен иск от пълния
му размер от 6 000 лева, съставляваща парично обезщетение за причинените от ответницата
неимуществени вреди чрез разпространената в интернет мрежата, в рамките на социалната
мрежа Фейсбук, във формираната публична група под наименование „Сливен-Зоо
Доброволци“, обида по адрес на ищеца, а именно “търгаш“, изразяващи се в засягане на
личната и професионална чест и достойнство на ищеца, както и в уронване на доброто му
5
професионално име, с което същият се бил ползвал в обществото и сред колегите си от
съсловието на лекарите, практикуващи ветеринарна медицина, ведно със законната лихва
върху присъдена та главница, считано от датата на увреждането 19.04.2017 г. до
окончателното й изплащане, както и сумата от 3 000 лева, предявена като частичен иск от
пълния му размер от 6 000 лева, съставляваща парично обезщетение за причинените от
ответницата неимуществени вреди чрез разпространеното и разгласено клеветническо
твърдение в интернет мрежата, в рамките на социалната мрежа Фейсбук, във формираната
публична група под наименование „Сливен Зоо Доброволци“, съставляващо позорно
обстоятелство по адрес на ищеца, а именно „не си върши работата както трябва“,
изразяващи се в засягане на личната и професионална чест и достойнство на ищеца, както и
в уронване на доброто му професионално име, с което същият се бил ползвал в обществото
и сред колегите си от съсловието на лекарите, практикуващи ветеринарна медицина, ведно
със законната лихва върху присъдената главница, считано от датата на увреждането
19.04.2017 г. до окончателното й изплащане. Претендира направените в хода на това
производство разноски.
В срока по чл.131 ГПК отговор от особения представител на ответницата е постъпил.
Оспорва предявените искове като недопустими и неоснователни и прекомерно завишени по
размер. Посочва, че от представената извадка на публичната група под наименованието
„Сливен - Зоо Доброволци" на социалната мрежа Фейсбук обаче веднага след датата
31.03.2017г. били започвали разговорите-чатовете на ответницата и ако датата 31.03.2017г.
била фиксирана, то датата 19.04.2017г. никъде не била фиксирана по извадката, а те били
една след друга и било излизало, че между 31.03.2017г. до 19.04.2017г. никой в групата не
бил писал нищо, което било невъзможно. Поради тези причини счита,че по несъмнен начин
не била установена датата, на която се твърдяло,че били публикувани обидни и
клеветнически твърдения по отношение на ищеца. Видно било само, че извадката била
изтеглена на 20.04.2017г., но от кога била кореспонденцията не било ставало ясно. Този
елемент бил важен за установяване, защото бил касаел евентуално изтекла давност за
завеждане на иска. Настоящия иск бил заведен на 18.04.2017г.,а ако деянието не било
извършено на 19.04.2017г., а на по-ранна дата преди 18.04.2017 г. давността за завеждане на
исковите претенции би била изтекла.
Не било установено по несъмнен начин и адреса в мрежата от който били написани
публикациите, дали бил на ответницата или някой друг бил писал от нейно име или профила
й дали бил хакнат от други,което също било важно с оглед установяване и идентифициране
на личността на извършителя, за да се ангажира отговорността му.
От кореспонденцията в чата на групата „Сливен Зоо Доброволци"никъде не било става ясно
дали написаното „Колкото и договори да има, за мен той е безсърдечен човек и търгаш,
който не си върши работата както трябва" именно касае д-р К.. В тази кореспонденция ако
въобще е била ответницата тя си била писала само с администратора на групата П.. Не било
ставало ясно на колко хора е станало достояние тази кореспонденция, нямало други
коментари, а веднага след това Г. била писала, че е била заплашвана от г-н К., кога и къде
6
били писани тези коментари,била липсвала последователност в чатовете, както и дата и час.
Също така не счита, че изразът „Колкото и договори да има,за мен той е безсърдечен човек
и търгаш, който не си върши работата както трябва” бил представлявал обидни и
клеветнически твърдения, независимо от приложената извадка от Българския тълковен
речник, като възразява тази извадка да бъде приета като доказателство по делото. Моли да
бъдат отхвърлени исковете като неоснователни и недоказани.
С оглед характера на предявените искове съдът с Определение от 23.09.2022 г. по чл. 140
ГПК бил указал на ищеца, че негова е доказателствената тежест да установи, извършването
на деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, както и причинна връзка
между деянието и настъпилите неимуществени вреди, вид и размера на неимуществените
вредите, а именно в какво са се изразили болките и страданията причинени на ищеца от
обидните думи и клеветническо твърдение отправени публично от ответницата, техният
интензитет и продължителност. Със същото определение съдът е указал на ответника, че
следва да докаже възражението си за изтекла погасителна давност.
От събраните по делото доказателства, обсъдени във връзка със становищата на страните,
съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Ищецът е лекар по ветеринарна медицина с надлежно придобита професионална
правоспособност. За удостоверяване на този факт прилага заверен екземпляр от Диплома за
висше образование на образователно-квалификационна степен магистър по специалност
ветеринарна медицина с професионална квалификация ветеринарен лекар, издадена от
Тракийски университет Стара Загора, факултет по ветеринарна медицина. Професията лекар
по ветеринарна медицина ищецът упражнява повече от 18 години. Считано от 2013 г.
професионалната си дейност същият извършва в надлежно регистрирано ветеринарно
лечебно заведение, представляващо ветеринарна клиника, находяща се в гр.
************************. За удостоверяване на този факт прилага Удостоверение N:
17/18.03.2013 г., издадено от Министерство на земеделието, Областна Дирекция по
безопасност на храните гр. Сливен. Във връзка с осъществяваната от него професионална
дейност е бил сключен Договор от 13.01.2017 г. между Община Сливен, като възложител и
„При Вет“ ООД, ЕИК ********* (чиито управител е ищецът), като изпълнител, с предмет
„намаляване на популацията на бездомните кучета“. В изпълнение на задълженията по така
сключения и цитиран договор, ищецът добросъвестно и прилежно е изпълнявал същите, за
удостоверяване на който факт прилага констативни протоколи за различни междинни
периоди от извършени контролни проверки от страна Общинска администрация Сливен. В
този смисъл са и показанията на разпитаната по делото свидетелка Д.Г.Д..
В интернет мрежата, в рамките на социалната мрежа Фейсбук е формирана публична група
под наименование „Сливен-Зоо Доброволци“, в която към м. април 2017 г. са членували 1
328 души, сред които е и ответницата Т. К. Г.. Ищецът в началото на м. май 2017 г. е
депозирал частна тъжба пред Районен съд Сливен за това, че на 31.03.2017 г.,ответницата Т.
Г. е публикувала в посочената публична група под наименование „Сливен-Зоо
Доброволци“ текст, съдържащ обиди и клеветническо твърдение по негов адрес, а именно: „
7
Колкото и договори да има за мен той е безсърдечен човек и търгаш, който не си върши
работата както трябва“. Въз основа на внесената частна тъжба първоначално е образувано
НЧХД N: 626/2017 г. по описа на PC Сливен, по което дело е постановена Присъда N:
150/14.11.2018 г., с която ответницата, в качеството си на подсъдима е призната за виновна в
това, че в условията на продължавано престъпление, разпространила в интернет мрежата, в
рамките на социалната мрежа Фейсбук, във формираната публична група под наименование
„Сливен-Зоо Доброволци“, обидни думи, унизителни за честта и достойнството на д-р М. Е.
К., а именно „безсърдечен човек“ и „търгаш“ - престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 2, във вр. с
чл. 146, ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК и „не си върши работата както трябва“ -
престъпление по чл. 148, ал. 2, предл. 1, във вр. с ал. 1, т. 2. във вр. с чл. 147, ал. 1. предл. 1,
във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК. Така постановената присъда е отменена с решение на Окръжен
съд Сливен, а делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на СлРС. В тази връзка е
образувано НЧХД N: 580/2019 г. по описа на Районен съд Сливен, по което дело е
постановена Присъда N: 20/24.01.2020 г., с която ответницата, в качеството си на подсъдима
по така цитираното дело е призната за невиновна, в това на 31.03.2017 г. в гр. Сливен, че е
разпространила в интернет мрежата, в рамките на социалната мрежа фейсбук, във
формираната публична група под наименование „Сливен-Зоо Доброволци“, обидни думи,
унизителни за честта и достойнството на д-р М. Е. К., а именно „безсърдечен човек“ и
„търгаш“, както и да е разпространила и разгласила в интернет мрежата, в рамките на
социалната мрежа Фейсбук, във формираната публична група под наименование „Сливен-
Зоо Доброволци“, позорно обстоятелство за д-р М. Е. К., чрез думите „не си върши работата
както трябва“, като е оправдана. Последно цитираната присъда е потвърдена с Решение N:
27/17.06.2020 г., постановено по внчхдело N: 119/ 2020 г. по описа на Окръжен съд Сливен.
В хода на проведеното и цитирано по-горе съдебно наказателно производство е установено
и прието в мотивите на постановените съдебни актове от страна и на двете съдебни
инстанции, че ответницата Т. Г. действително е публикувала горепосочените обидни и
клеветнически твърдения по отношение на ищеца, но това е станало на 19.04.2017 г., а не на
31.03.2017 г. Единствено и само по тази причина, а именно, че ответницата е разгласила
обидните и клеветнически твърдения, посочени по-горе, по адрес на ищеца, на 19.04.2017 г.,
а не на 31.03.2017 г.т същата е била оправдана по визираното съдебно наказателно
производство. Същевременно в мотивите към потвърдителното въззивно съдебно Решение
№ 27/17.06.2020 г. по ВНЧХД № 119/2020 г. по описа на Окръжен съд Сливен, изрично се
посочва, че въпреки отхвърляне на предявената гражданско-правна претенция, относима за
твърдяното като извършено деяние на 31.03.2017 г., не било налице пречка да се търси
реализиране на такава гражданско-правна претенция в отделно гражданско
съдопроизводство, в което да се установят всички елементи на деликтната отговорност
(визирайки дата 19.04.2017 г.. за която безспорно било установено, че ответницата била
разпространила по адрес на ищеца гореописаните обидни и клеветнически твърдения).
Видно и от показанията на разпитаните по делото свидетели К. , Т. и П. на 19.04.2017 г.,
ответницата Т. Г. е публикувала в посочената публична група под наименование „Сливен-
Зоо Доброволци“ текст, съдържащ обидни думи и клеветническо твърдение по адрес на
8
ищеца. Конкретното съдържание на публикувания от ответницата текст бил както следва: „
Колкото и договори да има, за мен той е безсърдечен човек и търгаш, който не си върши
работата както трябва“. Тази публикация на ответницата е предшествана от други нейни
такива, публикувани със следния текст: „Др. К. не кастрира кучетата или поне не всички“
като се опитвала да внуши на останалите членове на публичната група „Сливен-Зоо
Доброволци“, че ищецът не бил извършвал в пълен обем поетите от него договорни
задължения, съгласно горецитирания Договор от 13.01.2017 г., сключен между Община
Сливен, като възложител и „При Вет“ ООД (чиито управител бил), като изпълнител, с
предмет „намаляване на популацията на бездомните кучета“. След вече разпространените от
нея обидни думи и клеветническо твърдение спрямо ищецът, ответницата е публикувала и
следния текст, цитира: „Г-н К. явно знае само да заплашва. Мнг се е притеснил за
репотацията. Само, че нещо се е объркал с мен. Може да заплашва жена си със съдията или
някой друг от неговото семейство“.
Съгласно Българския тълковен речник думата „безсърдечен“ била означава човек, който е
лишен от съчувствие, отзивчивост, милост. Освен това думата „безсърдечен“ е синоним на
човек, който бил безмилостен, безжалостен, безчувствен, коравосърдечен, зъл, жесток и т.н.
Видно от показанията на всички разпитани по делото свидетели ищецът не бил притежавал
подобни човешки качества, определени като „безсърдечност“. Съгласно Българския
тълковен речник думата ..търгаш“ означава „нечестен търговец“. Освен това думата
„търгаш“ е синоним на човек, който е спекулант, гешефтар, измамник, безчестник и т.н.
Ищецът е упражнявал професията си честно и почтено, видно от показанията на всички
разпитани по делото свидетели поради което така нанесената му обида, дълбоко била
засегнала честта и достойнството му, както и доброто му име в обществото.
Разпространените от ответницата обиди по адрес на ищеца станали достояние, макар и не
само, на всички последователи и членове на визираната публична група под наименование
„Сливен-Зоо Доброволци“, наброяваща 1 328 души . Отделно от конкретно посочените
обиди, ответницата Т. Г. е разпространила клеветническо твърдение по адрес на ищеца с
твърдението, че същият „не си върши работата както трябва“. Така разпространеното
твърдение е не само невярно, но същото съставлява клевета, която дълбоко е засегнала не
само личната и професионална чест на ищеца, но сериозно е уронила доброто му
професионално име, с което същият се ползвал както в обществото, така и сред колегите си
от съсловието на лекарите, практикуващи ветеринарна медицина. Така разпространените от
ответницата обидни думи и клеветническо твърдение, респ, позорно обстоятелство, са
станали достояние не само на членовете на посочената публична група под наименование
„Сливен-Зоо Доброволци“, формирана в рамките на социалната мрежа фейсбук, но на
всички колеги и служители на ищеца, работещи във ветеринарното лечебно заведение „При
Вет“ ООД, чийто управител е той, както и на негови близки, приятели и познати.
Разпространените неверни и клеветнически твърдения от ответницата по адрес на ищеца не
само са засегнали неговите лична и професионална чест и достойнство, но и за дълъг период
от време му били причинили психологически дискомфорт, депресивно състояние, неспокоен
сън, напрегнатост, тревожност и цялостно нарушаване на нормалното му дотогава психо-
9
емоционално състояние. Тези обстоятелства се установяват от показанията на разпитаните
по делото свидетели Т., К. и П..
Видно от показанията на разпитания по делото свидетел Т., която работи във ветеринарна
клиника „При вет“, на която управител е ишеца, последният бил показал на нея и на целия
екип процесната публикация, в която било пишело, че е „търгаш и безсърдечен човек“ и
същото така „който не си върши работата“, като това било в края на месец април, автор на
публикацията била Т. Г.. Свидетелката била разпитвана и по образуваните срещу
ответницата наказателни дела и от тях била научила, че датата на самата публикация е
19.04.2017 г. Според свидетелката ищецът е изключителен професионалист, който се
отзовава по всяко време на денонощието на което и да е било повикване, добър работодател
и изключително деен човек. Вършил от сърце своята работа, помагал на различни
организации, дарявал парични средства и отделял от личното си време. Помагал бил
финансово на хора в нужда и с труда си. Участвал в спасителни акции на животни.
Обвиненията били засегнали и накърнили личното достойнство на ищеца. Бил обиден,
наранен, раздразнен, тъй като бил дал много от себе си.
Видно от показанията на разпитания по делото свидетел К., която е съпруга на ищеца и
работи в неговата ветеринарна клиника двамата със съпруга й били разбрали за процесната
публикация на 20.04.2017 г. влизайки във фейсбук групата „ЗОО ДОБРОВОЛЦИ- Сливен“.
Констатацията на ответницата била, че клиниката некоректно си била вършела работата по
кастриране, маркиране и обезпаразитяване на бездомни животни, а съпругът й бил
безскрупулен човек и търгаш, което не било отговаряло на истината. Напротив съпругът й
бил помагал на хората без да търси изгода. В резултат на публикациите съпругът й бил
изгубил желание да работи, чувствал се засегнат и подтиснат, като неговите колеги също
били засегнати. Коментарите провокирани от публикацията били продължавали и това
влошавало състоянието на съпруга й, тъй като ответницата не била подведена под
наказателна отговорност. Това било ядосвало нейния съпруг, тъй като ответницата била
безнаказана. Съпругът й се бил ползвал с добро име сред своите колеги и клиенти. Ищецът
бил сърдечен човек, който винаги бил помагал, както на хора, така и на животни. Участвал
бил в спасителни отряди от гражданска защита без да има изгода от това. Бил предоставял
труд и средства за различни дарителски кампании и ремонтни дейности дори и без да му
бъде търсена помощта.
Видно от показанията на разпитания по делото свидетел Д., която работи в Община Сливен,
отдел „Екология“ ищецът имал сключен договор с Община Сливен и към настоящия момент
с предмет намаляване на популацията на бездомните кучета, като се справял много добре с
работата си без забележки. Била разбрала за процесната публикация, но не я била прочела.
Не й е известно ищецът да е проявил нехуманно отношение.
Видно от показанията на разпитания по делото свидетел П., същата заявява, че била прочела
публикацията във фейсбук групата, в която членува и била прочела коментарите след нея,
като това било станало между 19 април 2017 г. и началото на м. май същата година. Била
много възмутена и си била направила скрийншот на телефона. Свидетелката била работила
10
към неправителствена организация за защита на животните и по този повод била влязла в
контакт с ищеца, който и бил помогнал спасявайки живота на куче като всички останали
ветеринари били отказали. Многократно бил спасявал животни безвъзмездно включително и
при наводнението в с. Крушаре с риск за живота си бил спасявал животни от придошлата
река заедно с гражданска защита. Отзовавал се бил по нейна молба на сигнали за бедстващи
животни като го правил не заради пари, а от любов към животните. Публикацията
съдържала неверни данни, че ищецът бил хващал кучетата и без да ги кастрира ги бил
пускал и заедно с Общината били извършвали нередни дейности. Свидетелката заявява, че е
била очевидец на проверки от Общината за извършените кастрации и била виждала
животните по улиците, като могла да различи кога същите били кастрирани и кога не.
Когато била прочела публикацията я била коментирала същата с ищеца и той бил
изключително съкрушен като човек, който се бил опитвал да направи нещо добро в полза на
обществото, на хората и на животните му било тежко и обидно да прочете такова нещо за
себе си. Била чувала грозни коментари за ищеца и след като насочвала хората към него
хората били оставали доволни. Ищецът бил лекар, който бил работил със сърце.
Видно от показанията на разпитания по делото свидетел П., който е бил администратор на
фейсбук групата към момента на публикацията. Същият си спомня след предявяване от съда
публикацията на ответницата, в която същата твърди, че ищецът е „безскрупулен човек“ и
„търгаш“. Споделя добри впечатления от работата си с ищеца, като последният не бил
тормозил животните и се бил отнасял хуманно с животните, като свидетелят бил водил свои
животни при него. Не би определил ищеца като търгаш, тъй като не бил човек, който гледал
да вземе единствено пари. Заявява, че не може да определи каква е датата на процесната
публикация, тъй като е ясна датата на предходния коментар, която е 31.03.2017 г., а има
единствено маркер, че е публикувана преди 19 часа. Не бил изтрил коментара, тъй като не
бил преценил, че същият има нецензурно съдържание и отговорността била на
коментиращия.
Съдът кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели като еднопосочни и
безпротиворечиви кореспондиращи със събрания по делото доказателствен материал.
Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът приема следните правни
изводи.
Предявеният иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД е допустим, тъй като ищецът има
качеството на пострадало лице от деянието на ответницата, който е пасивно легитимиран да
отговаря по иска за непозволено увреждане. В наказателното производство не е допуснат и
разгледан граждански иск за неимуществени вреди от ищеца срещу ответника за
причиненото му непозволено увреждане.
Разгледан по същество, съдът намира, че искът по чл. 45 от ЗЗД е частично основателен за
сума в общ размер на 6000 лв. и следва да бъде отхвърлен до пълния предявен размер на
9000 лв. от общ размер от 18 000 лв., представляваща обезщетение за претърпените от
ищеца неимуществени вреди-болки и страдания, в резултат на разпространените от
ответницата и посочени по - горе, обидни думи и клеветническо твърдение, че ищецът е
11
„безсърдечен човек и търгаш, който не си върши работата както трябва“ по следните правни
съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е
задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието
относно авторството на деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.
Следователно съдът счита, че съгласно чл. 300 от ГПК, следва да се приеме, че с Присъда N:
20/24.01.2020 г. на СлРС, с която ответницата, в качеството си на подсъдима е призната за
невиновна, в това на 31.03.2017 г. в гр. Сливен, че е разпространила в интернет мрежата, в
рамките на социалната мрежа фейсбук, във формираната публична група под наименование
„Сливен-Зоо Доброволци“, обидни думи, унизителни за честта и достойнството на д-р М. Е.
К., а именно „безсърдечен човек“ и „търгаш“, както и да е разпространила и разгласила в
интернет мрежата, в рамките на социалната мрежа Фейсбук, във формираната публична
група под наименование „Сливен-Зоо Доброволци“, позорно обстоятелство за д-р М. Е. К.,
чрез думите „не си върши работата както трябва“, като е оправдана, като цитираната
присъда е потвърдена с Решение N: 27/17.06.2020 г., постановено по ВНЧХД N: 119/ 2020 г.
по описа на Окръжен съд Сливен не е установена вината на ответницата спрямо ищеца и
противоправността на деянието й, относно деяние извършено на 31.03.2017 г. Тази
оправдателна присъда на наказателния съд не е от естество да обвърже по см. на чл. 300
ГПК настоящия граждански съд, тъй като процесното деяние, което се изразило в
разпространението на цитираните обидни думи „безсърдечен човек и търгаш“ и позорно
обстоятелство „не си върши работата“ от страна на ответницата спрямо ищеца чрез
публикуването им в публична фейсбук група се твърди от ищеца, че е извършено на друга
датата, а именно 19.04.2017 г., на която датата двете инстанции разглеждали наказателното
производство от частен характер в мотивите си на постановените крайни актове са приели,
че е осъществено процесното деяние. С оглед на изложеното съдът счита, че в процесния
случай разпоредбата на чл. 300 ГПК се явява неприложима, поради което разпределил в
доказателствена тежест на ищеца в определението си по чл. 140 ГПК от 23.09.2022 г.
установяването на всички факти от фактическия състав на деликта, а именно-извършването
на деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, както и причинна връзка
между деянието и настъпилите неимуществени вреди, вид и размера на неимуществените
вредите, а именно в какво са се изразили болките и страданията причинени на ищеца от
обидните думи и клеветническо твърдение отправени публично от ответницата, техният
интензитет и продължителност.
Съгласно разпоредбата на чл. 45 ЗЗД: "Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е
причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до
доказване на противното". За да бъде уважен искът с правно основание чл. 45 ЗЗД следва по
безспорен начин да бъдат установени всички елементи на фактическия състав на
непозволеното увреждане: 1/ деяние /действие/, а именно, че ответницата е извършила
процесното деяние като е направила сочените изявления с посоченото съдържание; 2/
вредата, а именно, че ищецът е претърпял твърдените неимуществени вреди през исковия
12
период в претендирания размер; 3/ противоправността на деянието, а именно, че с него се
засяга честта, достойнството и доброто име на ищеца и 4/ причинната връзка между
противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди. В тежест на ищеца е
да установи тези предпоставки, като вината се предполага. Вината се предполага до
доказване на противното, като в тежест на ответника е да обори при условията на обратно
доказване /пълно и главно/ презумпцията по чл. 45, ал. 2 ЗЗД. В тежест на ответника при
доказване на сочените от ищеца обстоятелства е да докаже, че публикуваната информация
отговаря на истината. Ищецът се стреми да ангажира деликтната отговорност на
ответницата по реда на чл. 45 ЗЗД за претърпените от него неимуществени вреди във връзка
с изнесени неверни фактически твърдения, обиди и клевети в процесната публикация от
19.04.2017 г. Съдът приема, че на тази дата е била извършена публикацията като взе предвид
в този смисъл кредитираните свидетелски показания на свидетелите Т., К. и П., от които е
видно, че на 20.04.2017 г. ищецът е узнал за нея и я е довел до знанието на тези свидетелки,
като свидетелката П. си спомня и точната дата на която е прочела публикацията, -19.04.2017
г., тъй като била силно възмутена от нея. В този смисъл са и мотивите на двете съдебни
инстанции, които са разглеждали наказателното производство и са приели, че твърдяното в
тъжбата деяние е било извършено на 19.04.2017 г. Деликтната отговорност няма
субсидиарен характер, поради което не е необходимо клеветата и обидата да са установени с
влязла в сила присъда, за да се ангажира отговорността за обезвреда (решение №
242/06.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4431/2008 г. на ВКС, ГК, ІV ГО; решение №
12/06.02.2013 г., по гр. д. № 449/2012 г. на ВКС, ГК, ІІ ГО, постановени по реда на чл. 290
ГПК). Това обуславя допустимостта на производството по делото. В правната норма,
уредена в чл. 39, ал. 1 КРБ, е регламентирано основното право на гражданите на свободно
мнение и неговото разпространение чрез слово - писмено или устно, като конституционният
законодател е ограничил упражняването на това конституционно право, като то не може да
се използва за накърняване на правата и доброто име на другиго. Същевременно
достойнството и честта на личността са основни неотменими и неограничими лични
субективни права на всеки един човек - арг. чл. 32, ал. 1, изр. 2 КРБ, във вр. с чл. 57, ал. 3
КРБ, поради което, когато те се накърняват при упражняването на правото на изразяване на
мнение, това поведение осъществява признаците на гражданския деликт. Разпоредбата на
чл. 10, т. 1 ЕКЗПЧОС прокламира свободата на изразяването на мнения, включително
разпространяването на информация и идеи без намеса на държавните власти. Нормата обаче
не дава право да се разпространяват неверни факти, нито да се засяга достойнството на
други лица, а осигурява свободната оценка на фактите и възможността тя да се отстоява.
Следователно, материалноправните предели, до които се простира тази свобода, се
определят от възможността да бъдат засегнати неоправдано честта и достойнството на
гражданите. Те не могат да използват правото за свободно разпространение на информация,
за да нанасят обиди и да клеветят. Престъпленията "обида" и "клевета" защитават честта и
достойнството на лицата (също основно право, предвидено в чл. 32, ал. 1 от Конституцията)
и предвиждат забрана за използване на унизителни думи и изрази (чл. 146, ал. 1 НК), или за
изнасяне на невярна информация (чл. 147, ал. 1, предл. първо НК във връзка с чл. 147, ал. 2
13
НК), които биха могли да накърнят чуждото достойнство, както и забрана за изнасяне на
твърдения, че едно лице е извършило престъпление, освен ако това не е вярно (чл. 147, ал. 1,
предл. второ НК във връзка с чл. 147, ал. 2 НК). Ако не са налице такива обстоятелства, то
липсва и противоправно поведение при употребата на слово в устна или писмена форма.
Когато при упражняването на това право се накърнява достойнството или честта на другиго,
лицето, което е нанесло обида или е изрекло клеветническо твърдение, отговаря за
причинените вреди.
Следователно изводът на съда дали е налице противоправно поведение при
употреба или разпространение на слово следва да се основава на преценка за баланса между
посочените по-горе две основни права (на защита на доброто име и на свободното
изразяване на мнение). В този смисъл се е произнесъл и Европейският съд по правата на
човека (ЕСПЧ) в константната си практика, обобщена в §§ 83 - 89 от решението си по
делото Couderc et Hachette Filipacchi Associйs с/у Франция (жалба 40454/07).
Свободата на словото е основно човешко право от фундаментално значение за
съвременното демократично общество. ЕСПЧ е извеждал многократно, че свободата на
словото е в "основите на демократичното общество и едно от базовите условия за неговия
прогрес и реализацията на всеки отделен човек" - делото Lingens v. Austria, ж. № 9815/82;
РКС № 7/1996 г. Защитават се не само идеи, които са променливи, но и идеи, които
"обиждат, шокират и притесняват". Това са изискванията за плурализъм, толерантност и
широкомислие, без които няма демократично общество - така делото Handyside v. The United
Kingdom, ж. 5493/72 § 49.
Съгласно Европейската конвенция за правата на човека и практиката на Съда в
Страсбург, ограничението в свободата на словото е допустимо, ако едновременно
съществуват следните три условия: ако такова ограничение е предвидено в закона - от
гледна точка на обидата и клеветата българският наказателен кодекс съдържа подобно
ограничение в текстовете на чл. 146 и чл. 147 от НК; ако това ограничение преследва
легитимни цели и ако това ограничение е, необходимо в едно демократично общество".
Съгласно чл. 10, ал. 2 от Конвенцията за защита правата на човека ограничението на
свободата на словото винаги трябва да преследва поне една от следните легитимни цели -
интереса на националната и обществената сигурност, териториалната цялост,
предотвратяването на безредици или престъпления, защита на здравето, на морала, на
репутацията или правата на другите, предотвратяването на разкриване на секретна
информация, гарантирането на авторитета и безпристрастността на правосъдието, като
изброяването е изчерпателно. Ако свободата на словото засяга репутация и добро име, тя
може да бъде ограничена в определени рамки. Това ограничение се налага, за да се защитят
третите лица, когато се разгласяват неверни и позорящи ги обстоятелства или се засягат
тяхното достойнство и чест. Но тук е необходимо внимателно да се балансира между това
ограничение и свободата на словото като ценност за демократичното общество.
При преценка основателността на предявения иск следва да се съобрази също така,
че на проверка за истинност подлежат фактическите твърдения. В случай, че същите са
14
неверни и позорят адресата, това може да послужи като основание за ангажиране
отговорността на лицето, автор на изказването. Мненията и оценките от своя страна не
подлежат на проверка за вярност, тъй като не представляват конкретни факти от
обективната действителност, поради което те могат да ангажират отговорността на
ответницата, само ако представляват обида. В този смисъл са задължителните разяснения,
дадени с постановени по реда на чл. 290 ГПК съдебни решения (решение № 85 от 23.03.2012
г. по гр. д. № 1486/2011 г., ГК, ІV ГО, на ВКС; решение № 86 от 29. 012010 г. по гр. д. №
92/2009 г., ГК, ІІ ГО; решение № 62 от 06.03.2012 г. по гр. д. № 1376/2011 г., ГК, ІV ГО на
ВКС и др.). Съдът е длъжен във всеки конкретен случай да подложи на изследване и
преценка дали конкретно изказване или публикация с негативно спрямо засегнатото лице
съдържание освен оценка и мнение по обществен въпрос, не обективира и твърдение за
конкретен злепоставящ факт. Само при наличие на твърдение за факт, което е невярно,
следва да се прецени дали разгласяването му е противоправно и виновно, дали съставлява
злоупотреба с право извън горепосочените нормативно установени предели.
От кредитираните от съда свидетелски показания се установи обстоятелство, че на
19.04.2017 г. ответницата, във фейсбук групата е публикувала коментари, в които нарича
ищеца в качеството му на ветеринарен лекар– "търгаш и безсърдечен човек", и
разпространява позорно обстоятелство за д-р М. Е. К., чрез думите „не си върши работата
както трябва“.
Ответницата чрез използваните изрази е дала своята негативна оценка на ищеца.
Правно релевантно в случая е дали негативните оценки са използвани при спазване
ограниченията по чл. 39, ал. 2 от Конституцията на РБ или не. Изразите "търгаш и
безсърдечен човек"са обидни по своя характер, доколкото са унизителни за честта и
достойнството за ищеца, към който са насочени, както и засягат доброто му име. В този
смисъл съдът приема тълкуването на двете думи от тълковния речник- думата
„безсърдечен“ означава човек, който е лишен от съчувствие, отзивчивост, милост. Освен
това думата „безсърдечен“ е синоним на човек, който е безмилостен, безжалостен,
безчувствен, коравосърдечен, зъл, жесток и т.н. Видно от показанията на всички разпитани
по делото свидетели ищецът не е притежавал подобни човешки качества, определени като
„безсърдечност“. Напротив същият е бил емпатичен и състрадателен човек, който винаги се
е отзовавал и с готовност е помагал както на бедстващи животни, така и на хора абсолютно
безвъзмездно и дори с риск за живота си се е бил включвал в различни спасителни акции
заедно с гражданска защита и в дарителски кампании за различни каузи по своя собствена
инициатива. Съгласно Българския тълковен речник думата „търгаш“ означава „нечестен
търговец“. Освен това думата „търгаш“ е синоним на човек, който е спекулант, гешефтар,
измамник, безчестник и т.н. Видно от показанията на разпитаните по делото свидетели
ищецът е изпълнявал добросъвестно и почтено служебните си задължения и не е
злоупотребявал, като се е ръководил в своята работа не от стремежа си да спечели пари, а от
любовта си към животните.
С оглед на това следва да се приеме, че авторът на изявленията е надхвърлил
15
конституционно регламентираното му право по чл. 39, ал. 1 от Конституцията на РБ и
противоправно е засегнал достойнството на ищеца, в нарушение на забраната, установена в
чл. 39, ал. 2 от Конституцията на РБ. Думите „безсърдечен човек“ и „търгаш“ съставляват
обиди с оглед тяхното изложено негативно съдържание.
Легална дефиниция на понятието клевета се съдържа в разпоредбата на чл. 147, ал.
1 от НК, съгласно която клевета представлява разгласяването на несъществуващо позорно
обстоятелство или приписването на неизвършено престъпление. Непосредствен обект на
престъплението клевета са обществените отношения, осигуряващи неприкосновеността на
доброто име на човека в обществото, на положителната обществена оценка за личността.
Изпълнителното деяние може да се осъществи както чрез разгласяване на неистинско
позорно обстоятелство за пострадалия, така и чрез приписването му на неизвършено от него
престъпление.
Разгласяването е довеждане до знанието на трето лице на определено
несъществуващо позорно обстоятелство, което деецът свързва с личността на пострадалия.
Позорното обстоятелство е твърдение за съществуването на определен факт, свързан от
дееца с личността на пострадалия, който е от естество да накърни неговото добро име в
обществото. Твърдението трябва да е ясно и да съдържа информация, която да бъде
поднесена от разгласяващия като сигурно, несъмнено знание за съдържащите се в нея факти,
т. е. необходимо е разгласяващото лице да съобщи свои твърдения, такива, които изхождат
лично от него и зад които застава с думите си, претендирайки, че знае, че тези обстоятелства
са безспорен факт. Освен това обстоятелствата трябва обективно да бъдат съобщени, а не да
се извеждат чрез предположения, асоциации, интерпретации или други форми на субективна
психическа дейност.
В конкретния случай и от събраните по делото доказателства се установява по
безспорен и категоричен начин, че изказването на ответницата, съдържащо се в процесната
публикация от 19.04.2017 г., в която същата е употребила, посочените в исковата молба
изрази, а именно „не си върши работата както трябва“, касае и визира именно ищецът и по
този начин е довело до разгласяването на позорно обстоятелство, свързано именно с
личността на ищеца.
Както бе посочено по-горе разгласяването е довеждане до знанието на трето лице
на определено несъществуващо позорно обстоятелство, което деецът свързва с личността на
пострадалия. Следователно, дори изявлението да е достигнало само до едно лице, различно
от разгласяващия и адресата на изявлението, то е достатъчно, за да се ангажира
отговорността на разгласяващия, стига за адресата на изявлението да са настъпили вреди,
който да са в пряка и непосредствена последица от противоправното поведение на
разгласяващия, изразяващо се в разгласяване на позорно обстоятелство, което последния да
свързва с личността на пострадалия.
Действително в трайната си съдебна практика Върховният касационен съд приема,
че в случай, че фактите, предмет на изявленията са верни, информирането за тях не е
противоправно, като в този случай ответникът следва да проведе доказване на факта на
16
извършване на престъплението, независимо дали има произнасяне на наказателен съд. По
делото не са събрани доказателства, от които да се установява по безспорен и категоричен
начин, верността на изявленията, обективирани в процесната публикация от 19.04.2017 г. В
обратния смисъл са показанията на разпитаните по делото свидетели кредитирани от съда,
като според всички свидетели ищецът си върши добре работата и си изпълнява съвестно и
почтено служебните си задължения, като многократно е показвал своето хуманно
отношение към животните и е изпълнявал своите задължения по сключените договори с
Община Сливен с предмет намаляване на популацията на бездомните кучета.
Неоснователни са възраженията на ответницата, че неимуществените вреди,
претърпени от ищеца, не са доказани в процеса. В тази насока са ангажирани гласни
доказателства, които установяват претърпените от ищеца болки и страдания във връзка с
процесната публикация. Не е в доказателствена тежест на пострадалия да докаже отделните
си негативни изживявания. Достатъчно е да установи увреждащите действия и бездействия,
а когато искът е установен в своето основание, съдът е длъжен за определи неговия размер
по своя преценка или като вземе заключението на вещо лице, съгласно нормата на чл. 162
ГПК(решение № 365 от 11.11.2015 г. по гр. д. № 5376/2014 г. на ВКС, ГК, ІV ГО).
В разглеждания случай се установи, че ищецът е имал негативни преживявания
във връзка с процесната публикация. Изпитвал е притеснения, бил е раздразнителен,
подтиснат, обиден и съкрушен като същевременно изложените твърдения и квалификации в
процесната публикация се отразили на репутацията му.
Предвид естеството на причинените неимуществени вреди, а именно болки и
страдание от засягане на личната и професионална чест и достойнство на ищеца, както и в
уронване на доброто му професионално име, с което същият се ползва в обществото и сред
колегите си от съсловието на лекарите, практикуващи ветеринарна медицина, тяхната
продължителност, тъй като процесната публикация продължава да съществува в публичната
фейсбук група и към настоящия момент и същата продължава да бъде достояние на много
хора, както и интензивността на претърпените болки и страдания, като обидите и
клеветническото твърдение са съкрушили ищеца и са го огорчили, отразили са се крайно
негативно върху неговата психика, засегнали са неговата самооценка и обществената му
оценка, степента на преживените от ищеца тревоги и притеснения, както и тяхното
неблагоприятно отражение върху ищеца, съобразявайки се с принципа на справедливост,
залегнал в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, задължителните указания, дадени с ППВС №
4/23.12.1968 г., както и конкретните икономически условия в страната през разглеждания
период, съдът счита, че обезщетението за претърпените от ищеца неимуществени вреди
възлиза на 2000 лева съставляваща парично обезщетение за причинените от ответницата
неимуществени вреди чрез разпространяване в интернет мрежата, в рамките на социалната
мрежа Фейсбук, във формираната публична група под наименование „Сливен-Зоо
Доброволци“, обидни думи, а именно „безсърдечен човек“, изразяващи се в засягане на
личната и професионална чест и достойнство на ищеца, както и в уронване на доброто му
професионално име, с което същият се бил ползвал в обществото и сред колегите си от
17
съсловието на лекарите, практикуващи ветеринарна медицина, ведно със законната лихва
върху присъдената главница, считано от датата на увреждането 19.04.2017 г. до
окончателното и изплащане; на сумата от 2 000 лева, съставляваща парично обезщетение за
причинените от ответницата неимуществени вреди чрез разпространената в интернет
мрежата, в рамките на социалната мрежа Фейсбук, във формираната публична група под
наименование „Сливен-Зоо Доброволци“, обида, а именно „търгаш“, изразяващи се в
засягане на личната и професионална чест и достойнство на ищеца, както и в уронване на
доброто му професионално име, с което същият се ползва в обществото и сред колегите си
от съсловието на лекарите, практикуващи ветеринарна медицина, ведно със законната лихва
върху присъдената главница, считано от датата на увреждането 19.04.2017 г. до
окончателното й изплащане, както и сумата от 2 000 лева, съставляваща парично
обезщетение за причинените от ответницата неимуществени вреди чрез разпространеното и
разгласено клеветническо твърдение в интернет мрежата, в рамките на социалната мрежа
Фейсбук, във формираната публична група под наименование „Сливен-Зоо Доброволци“,
съставляващо позорно обстоятелство, а именно „не си върши работата както трябва“,
изразяващи се в засягане наличната и професионална чест и достойнство на ищеца, както и
в уронване на доброто му професионално име, с което същият се бил ползвал в обществото
и сред колегите си от съсловието на лекарите, практикуващи ветеринарна медицина, ведно
със законната лихва върху присъдената главница, считано от датата на увреждането
19.04.2017 г. до окончателното й изплащане.
Следователно ищецът е пострадал от деянието на ответницата извършено на
19.04.2017 г. и същият може да претендира неимуществени вреди за накърняване на
неговата лична и професионална чест и достойнство и уронване на доброто му име, с което
се ползва в обществото.Съдът намира, че в случая се установи, че с деянието на
ответницата, което съставлява деликт независимо от факта, че не е признато за
престъпление, са причинени неимуществени вреди на ищеца, изразяващи се в болки и
страдания, в резултат на накърняване на неговата лична и професионална чест и
достойнство и уронване на доброто му име, с което се ползва в обществото. От
доказателствата по делото може да се направи извод, че са налице всички елементи от
фактическия състав на непозволеното увреждане, а именно: деяние, противоправност на
деянието, вина, причинна връзка и вреди, поради което счита, че така предявения иск за
обезщетение за причинени неимуществени вреди се явява частично основателен.
Съгласно чл.52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. Съгласно константната съдебна практика, справедливостта не е абстрактна
категория или субективна - в зависимост от разбиранията и критериите на преценяващия.
Във всеки случай преценката следва да се основава на всички обстоятелства, имащи
значение за размера на вредите. Според ПП на ВС на РБ № 4/23.12.1968г. то е свързано с
преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се
вземат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива обективни
обстоятелства са характера на увреждането, начина на настъпването, обстоятелствата при
18
които е станало, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални
страдания, и др. Безспорно публикацията на ответницата, съдържаща обиди и клеветническо
твърдение по отношение на ищеца е станала достояние на много хора, тъй като е била
публикувана в публична група с членове над 1000 души, същата не е изтрита и може да бъде
прочетена и към настоящия момент, в резултат на тази публикация много хора са си създали
погрешно впечатление за работата и професионалните качества на ищеца, както и за
неговата личност, което се е отразило негативно на неговата работа и на неговия живот. От
друга страна, обаче не са налице данни за влошено здравословно състояние на ищеца или
тежки психични или емоционални състояния, които ищецът да е преживял в резултат на
процесната публикация и които да са наложили да потърси специализирана медицинска
помощ, което обуславя частично отхвърляне на исковете.
С оглед на така събраните доказателства, съдът намира, че се установи, че ответницата е
причинила на ищеца неимуществени вреди, като е налице причинна връзка между
поведението й и настъпването на вредоносния резултат, т.е, че е налице хипотезата на чл. 45
от ЗЗД.
Съдът след като взе предвид смисъла на обидните думи- „безсърдечен човек“ и „търгаш“ и
клеветническото твърдение „не си върши добре работата“, начин по който са били
разпространени и са станали публично достояние на широката общественост, причиненото
от тях засягане на личната и професионална чест на ищеца, накърняването на доброто му
име, с което се е ползвал сред общественото и неговите колеги, за продължителен период от
време, както и негативното им отражения върху неговата психика, самооценка и обществена
оценка на неговата личност и професионални качества и изпитаните в резултат на тях
морални страдания съдът, съгласно чл. 52 от ЗЗД и по справедливост определи, че
ответницата следва да заплати сума в общ размер на 6000 лв. за да репарира причинените на
ищеца неимуществени вреди за описаното по-горе деяние. Съдът намира, че горният иск за
разликата над 6000 лв. до пълния предявен размер от 9000 лв. следва да се отхвърли като
неоснователен и недоказан.
По отношение на иска по чл. 84 от ЗЗД, съдът намира, че следва да се уважи като се присъди
законната лихва върху сумата-главница от общо 6000 лв., платима от деня на увреждането-
19.04.2017 г. до окончателното заплащане.
С оглед изхода на делото-частично уважаване на иска, намира, че съгласно чл. 78, ал.1 от
ГПК ответникът ще следва да заплати на ищеца и сумата от 1282 лв. /сумата от 780 лв. е
възнаграждението на процесуалния представител на ищеца определено по реда на чл. 38 ЗА/
за направени разноски по делото за платено адвокатско възнаграждение съразмерно на
уважената част от иска и приложения договор за правна защита. На основание чл. 78, ал. 3
ГПК ищецът не дължи разноски на ответника, тъй като същият не сторил такива и не е
представил доказателства за сторени разноски в настоящото производство.
Водим от горното съдът
19
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 45 от ЗЗД Т. К. Г., ЕГН: ********** от гр.
***************************************** да заплати на М. Е. К., ЕГН: ********** от
гр. **************************** сумата от общо 6000 лв., от които сумата от 2 000
лева, съставлява парично обезщетение за причинените от ответницата неимуществени вреди
чрез разпространяване в интернет мрежата, в рамките на социалната мрежа Фейсбук, във
формираната публична група под наименование „Сливен-Зоо Доброволци“, обидни думи по
адрес на ищеца, а именно „безсърдечен човек“, изразяващи се в засягане на личната и
професионална чест и достойнство на ищеца, както и в уронване на доброто му
професионално име, с което същият се ползва в обществото и сред колегите си от
съсловието на лекарите, практикуващи ветеринарна медицина, ведно със законната лихва
върху присъдената главница, считано от датата на увреждането 19.04.2017 г. до
окончателното й изплащане: сумата от 2 000 лева, съставлява парично обезщетение за
причинените от ответницата неимуществени вреди чрез разпространената в интернет
мрежата, в рамките на социалната мрежа Фейсбук, във формираната публична група под
наименование „Сливен-Зоо Доброволци“, обида по адрес на ищеца, а именно “търгаш“,
изразяващи се в засягане на личната и професионална чест и достойнство на ищеца, както и
в уронване на доброто му професионално име, с което същият се бил ползвал в обществото
и сред колегите си от съсловието на лекарите, практикуващи ветеринарна медицина, ведно
със законната лихва върху присъдената главница, считано от датата на увреждането
19.04.2017 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 2 000 лева, съставляваща
парично обезщетение за причинените от ответницата неимуществени вреди чрез
разпространеното и разгласено клеветническо твърдение в интернет мрежата, в рамките на
социалната мрежа Фейсбук, във формираната публична група под наименование „Сливен
Зоо Доброволци“, съставляващо позорно обстоятелство по адрес на ищеца, а именно „не си
върши работата както трябва“, изразяващи се в засягане на личната и професионална чест и
достойнство на ищеца, както и в уронване на доброто му професионално име, с което
същият се бил ползвал в обществото и сред колегите си от съсловието на лекарите,
практикуващи ветеринарна медицина, ведно със законната лихва върху присъдената
главница, считано от датата на увреждането 19.04.2017 г. до окончателното й изплащане,
както да заплати и сумата от 1282 лв. за направени разноски по делото съобразно на
уважената част от иска.
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск с правно основание чл. 45 ЗЗД в останалата му част, за
разликата над сумата от 6000 лв. до пълния предявен размер от 9000 лв., като
НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
Решението подлежи на обжалване пред Сливенски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
20
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
21