Р Е Ш Е Н И Е  №

гр.Русе, 13.01.2020 г.

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

            Русенският Районен съд, ПЪРВИ наказателен състав в публично заседание на пети декември, през две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                                                            

Председател: Явор Влахов

 

при секретаря Албена Соколова, като разгледа  докладваното от съдията АНДело № 2178/2019 г. по описа на съда, за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

          Постъпила е жалба от Б.Т.Л.,***, до Русенския Районен съд против Наказателно постановление № 19-1085-000998/17.04.2019 г. на Началник група в Сектор Пътна полиция при ОД на МВР-Русе, с което за нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП, на осн. същата разпоредба му били наложени наказания “Глоба” в размер на 2000.00 лв. и “Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 24 месеца.

Жалбоподателят моли съда да отмени наказателното постановление като неправилно.

          Ответникът по жалбата, редовно призован, не изпраща представител.

Русенската Районна прокуратура, редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и моли Съда да отмени наказателното постановление, като излага аргументи за липса на елементи от обективната страна на състава на нарушението.

          Съдът след преценка на събраните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

          На 09.04.2019 г., около 22.00 ч. жалб. Б.Л. управлявал л.а. „Фолксваген Пасат“ с рег. № 168 М 243 по път Първи кл. № 2-79 /Варна-Русе/ в посока към гр.Русе. Около 22.30 ч., в района на хипермаркет „Джъмбо“ в гр. Русе,  жалбоподателя бил спрян за проверка от служители на Сектор "Противодействие на криминалната престъпност" при ОД на МВР-Русе. При проверката полицаите преценили, че жалб. Л. е съпричастен към извършено престъпление по чл.354а от НК, поради което, в 22.30 ч., със Заповед рег.№ 336зз-43/09.04.2019 г. го задържали на основание чл.72, ал.1 от ЗМВР за срок от 24 часа и го отвели в сградата на ОД МВР-Русе. След това поискали съдействието от служители на Сектор ПП-Русе, които да извършат тест с техническо средство на жалб.Л. за употреба на наркотични вещества или техни аналози. На място в ОД на МВР-Русе били изпратени свид. В.П. и Д.Ч.– младши автоконтрольори в Сектор ПП-Русе.

Свид. П. пристъпил към изпробване с техническо средство за наличие на наркотични вещества в организма на жалб.Л., но той категорично отказал да даде проба за изследване. Това обстоятелство било отразено в Талон за изследване № 0033785, след което със същият талон свид.П. дал предписание на Б.Л. за медицинско и химическо или химико-токсикологично изследване в УМБАЛ-Русе до 45 мин от момента на връчване на талона. Талонът бил връчен на жалбоподателя лично, в неустановен по делото час. Преди това, свид. П., след като приел, че жалб.Б.Л. е извършил нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП му съставил АУАН. След като се запознал със съдържанието му жалб.Л. не изложил възражения.

Въз основа на акта за установяване на административно нарушение било издадено обжалваното наказателно постановление, с което за нарушението по чл.174, ал.3 от ЗДвП и на основание същата разпоредба, на Б.Л. били наложени наказания “Глоба” в размер на 2000.00 лв. и “Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 24 месеца.

Тази фактическа обстановка Съдът приема за установена от събраните в хода на  настоящото производство  доказателства.

Жалбата е подадена в предвидения за това процесуален срок, от легитимното за това действие лице и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима, а разгледана по същество се явява основателна.

В акта, а в последствие и в наказателното постановление, нарушението било описано достатъчно пълно и ясно, като били посочени всички елементи от обективната страна на състава му, както и допълнителните относими към него обстоятелства. По този начин, била осигурена възможност на нарушителя да разбере за извършването на какво конкретно нарушение е ангажирана административнонаказателната му отговорност, респективно да организира пълноценно защитата си, което той в крайна сметка сторил в развилото се съдебно производство.

В същото време, в хода на съдебното производство се събраха безспорни доказателства, за това, че жалб.Б.Л. не е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението по чл.174, ал.3 от ЗДвП, за което била ангажирана административнонаказателната му отговорност.

Основанията за това са следните:

Съобразно цитираната правна норма, водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лв.

Посочената разпоредба предоставя възможност на всеки водач да прецени дали да се подложи на тест на място с техническо средство или да изпълни предписанието за химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, което следва да му се издаде, както в случай, че се съгласи на първата проверка, така и ако не се съгласи да бъде тестван на място. Право на водача е да прецени кои и колко от посочените в закона способи да избере, но същественото е, че той следва да проведе поне едно от изследванията, в противен случай същият следва да бъде санкциониран именно по чл.174, ал.3 ЗДвП. Иначе казано, нарушението по чл.174, ал.3 ЗДвП е с две форми на изпълнителното деяние като проявлението на която и да е от тях възпрепятства контролната дейност и осъществява състава на нарушението.

Вярно е, че в нормата на  чл.174, ал.3 от ЗДвП отказът за извършване на проверка за установяване употребата на алкохол или наркотични вещества или техни аналози, както и отказа да се изпълни предписанието за медицинско изследване за установяването им, са посочени алтернативно. Тази алтернативност, обаче, е свързана със самия начин за установяване тяхната употребата, тъй като всеки един от двата способа – чрез техническо средство/тест или лабораторно изследване кръвта на водача, е допустим съгласно Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, към който ред препраща чл.174, ал.4 ЗДвП. По същество тази правна норма предвижда административнонаказателна отговорност за водач, който отказва изобщо да се подложи на проверка за установяване наличието на алкохол и/или наркотици. Доколкото самата проверка може да бъде извършена по посочените два начина, в случаите, в които водачът е отказал проверка с техническо средство/тест, но е дал проба за лабораторно изследване и обратно – извършена му е проверка с техническо средство/тест за употреба на алкохол/наркотични вещества, но е отказал медицинско изследване, ще отсъства основание за прилагане на  чл.174, ал.3 от ЗДвП.

В конкретният случай безспорно се установява, че жалб.Л. е отказал да му бъде извършен тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози. В същото време обаче не се събраха и не бяха представени каквито и да било доказателства по делото, че жалб.Л. виновно не е изпълнил предписанието за химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, дадено му с Талон за изследване № 0033785. Напротив от показанията на свид. В.П. и приобщената по делото Заповед рег.№ 336зз-43/09.04.2019 г., става ясно, че към момента в който свид.П. поискал от жалбоподателя да направи теста за употреба на наркотични вещества, последният вече бил задържан за срок от 24 часа и се намирал в сградата на ОД на МВР-Русе. Тъй като от цитираната заповед става ясно, че задържането на Б.Л. започнало в 22.30 ч. на 09.04.2019 г., то очевидно това задържане било с продължителност до 22.30 ч. на 10.04.2019 г. При това положение става ясно, че жалб.Л. обективно бил лишен от възможността доброволно да се яви за вземане на материал за лабораторно изследване, с оглед реда по чл.6, ал.6 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози. По делото не се представиха доказателства от АНО, че жалбоподателя е бил отведен в лечебното заведение от полицейски служители, или му е била осигурена друга възможност за даване на материал за химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози.

При това положение се налага извода, че към момента на съставяне на АУАН твърдяното нарушение е невъзможно да е било осъществено с оглед незавършения фактически състав по установяването му, доколкото, както бе посочено по-горе, спрямо водачите на МПС законодателят е предвидил два алтернативни метода за установяване на употребата на наркотици. Предвидена е възможност водачът на МПС да откаже да се подложи както на изследване с тест, така и на химико-токсикологично лабораторно изследване на кръвта и урината, като понесе предвидената административна санкция само при отказ и от двете изследвания. Поради това, недопустимо е да бъде санкциониран водач на МПС единствено за това, че е отказал да се подложи на изследване /тест/ с техническо средство, при наличието на обективни пречки да изпълни предписание за химико-токсикологично лабораторно изследване, какъвто безспорно е и настоящият случай.

Предвид изложеното дотук Съдът намира, че жалб. Б.Л. не е осъществил от обективна страна състава на нарушението по чл.174, ал.3 от ЗДвП, поради което неправилно, в нарушение на материалния закон била ангажирана административнонаказателната му отговорност за това нарушение.

С оглед изложеното, Съдът приема, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено като неправилно.

Поради това и на основание чл.63 ал.1  от ЗАНН, Съдът :

                                            

Р   Е   Ш   И  :

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 19-1085-000998/17.04.2019 г. на Началник група в Сектор Пътна полиция при ОД на МВР-Русе, с което за нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП, на осн. същата разпоредба на Б.Т.Л.,***, ЕГН-********** били наложени наказания “Глоба” в размер на 2000.00 лв. и “Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 24 месеца.

 

          Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред Административен съд гр.Русе.

 

                                                                   Районен съдия :