Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр. Варна,…………2022 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВАРНА, Втори тричленен състав, в
открито съдебно заседание, проведено на трети ноември две хиляди двадесет и
втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА ДАНАИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА СТАНЕВА
ДИМИТЪР МИХОВ
при участието на прокурора Силвиян И. и секретаря
Наталия Зирковска, разгледа докладваното от съдия Димитър Михов КАНД № 1389/2022
г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава ХІІ от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63в от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на д-р М.К.А. срещу
Решение № 247/17.02.2022 г., постановено по по н.а.х.д. № 20213110204363/2021 г.
по описа на Районен съд – Варна, VI състав, с
което е изменено наказателно постановление № НП-50/19.07.2021г. на Изпълнителния
директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ – София /ИАМН/, с което на
М.К.А. му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2000 /две
хиляди/ лева на основание чл. 116б, ал. 1 от Закона за лечебните заведения
/ЗЛЗ/ във вр. с чл. 117 от ЗЛЗ, като размерът на наложената санкция е намален
на 1500,00 лева.
Решението е оспорено с твърдения за неправилно
приложение на материалния закон и при допуснати съществени процесуални
нарушения – касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК.
Изложени са съображения, че предвид усложнената обстановка поради
разпространението на КОВИД 19 не са разполагали с линейка, която да изпратят на
адреса на пациентката. Твърди се, че линейката, която е посочена в оспореното
решение /21:08 часа/ също е била изпратена на адрес за болен от КОВИД 19 и
единствената възможност пред жалбоподателя е била да запише пациентката в
списъка с чакащите, да направи триаж и да изпрати първата свободна линейка, но
възможност за това не му е дадена, тъй като синът на пострадалата е затворил
телефона. Счита, че въпреки формалната съставомерност на извършеното от него е
постъпил правилно, предвид извънредната ситуация, в която са се намирали към
момента на телефонното обаждане, което е наложило предприемането на извънредни
мерки, извън установения ред по отношение на телефонното интервю. Сочи се, че
неправилно ВРС е тълкувал доводите му във връзка с липсата на информация
относно последващото състояние на пациентката. Твърди, че твърденията му във
въззивната жалба са в смисъл, че ако бяха настъпили усложнения в състоянието на
пациентката, това щеше да бъде възприето като утежняващо отговорността и вината
му обстоятелство. Изложени са съображения, че липсват отразявания за влошаване
на състоянието на пациентката. Освен това се посочва, че извършеното от него се
явява маловажен или малозначителен случай на нарушение, твърди се, че ВРС не е
изложил мотиви за малозначителност по чл. 9 от НК, а фактът, че деянието не
представлява маловажен случай по чл. 28 от ЗАНН не изключва прилагането на чл.
9 от НК. С оглед на изложеното моли решението на ВРС да бъде отменено и да се
постанови решение, с което да се отмени издаденото наказателно постановление.
Отправено е искане за присъждане на сторените по делото разноски.
По делото е постъпила и частна касационна жалба от д-р
М.К.А. против определение №420/06.04.2022г. по АНД №20213110204363/2021 г. на
ВРС, с което е оставена без уважение молбата по чл. 248 от ГПК за допълване на
решение №247/17.02.2022 г., в частта за разноските. Твърди се, че още в хода на
производството пред ВРС са ангажирани доказателства за реално заплатено
адвокатско възнаграждение. Настоява за отмяна на определението, а в условие на евентуалност
настоящия съдебен състав да постанови друго, с което да уважи подадената молба
и ответникът да бъде осъден да заплати сума съразмерна на уважената част.
Ответникът по делото, чрез депозиран отговор по
касационната жалба оспорва същата. Излага доводи, че касационната жалба не
съдържа нито едно конкретно възражение за нарушение на съдопроизводство
правила. С допълнителна молба е отправено искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура – Варна дава
заключение за неоснователност на касационната жалба.
Административен съд – Варна, като обсъди първоинстанционното
решение, доводите и становищата на страните, доказателствата по делото и след
като извърши служебна проверка съгласно чл. 218, ал. 1 от АПК, прие за
установено следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в
срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213
от АПК и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по
следните съображения:
С обжалваното Решение № 247/17.02.2022 г. въззивният
съд е изменил Наказателно постановление № 50/19.07.2021 г. на Изпълнителния
директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ – София /ИАМН/, с което на
М.К.А. му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2000 /две
хиляди/ лева на основание чл. 116б, ал. 1 от Закона за лечебните заведения
/ЗЛЗ/ във вр. с чл. 117 от ЗЛЗ, като размерът на наложената санкция е намален
на 1500,00 лева.
За да постанови съдебния акт районният съд е приел за
установено от фактическа страна следното: След подаден сигнал от Г.Г. за
отказана спешна помощ е извършена
проверка. Проверяващите са установили, че на 14.11.2020 г. в 20:55 часа Г.е
позвънил на телефон 112 по повод високо кръвно налягане на майка си. По този
повод е осъществен конферентен разговор с касационния жалбоподател –
ръководител на стационарен диспечерски екип на нощно дежурство в РКЦ – ЦСМП –
Варна, който е дал подробни съвети по телефона за овладяване на състоянието на
пациентката, тъй като е нямало свободен екип, който да посети адреса. В 21:07
часа е последвало ново обаждане от Г.и след проведен разговор, д-р А. го е
насочил да закара майка си в „Спешен кабинет“ на МБАЛ „Св. Анна“ ЕАД, тъй като
всички превозни средства и екипи са заети. При този разговор А. не е задал
основните ключови въпроси, отговорите на които са основание за осъществяване на
приоритетен триаж или триажен изход с насочване на подходящ екип. На 26.04.2021
г. е съставен АУАН срещу А., в който е посочено, че същият на 14.11.2020 г. е
нарушил разпоредбата на т. 1.1.2.1 от Глава втора, Раздел VI. Дейности по комуникация от Наредба №3/06.10.2017 г.
за утвърждаване на медицински стандарт „Спешна медицина“, вр. с т. 9.1.2 от
Глава II,
Раздел II на Наредба №3/06.10.2017 година. основа на съставения акт за установяване на
административно нарушение било издадено и атакуваното пред районния съд
наказателно постановление.
За да постанови оспореното
в настоящото производство решение, въззивният съд е приел, че актът за
установяване на административно нарушение и наказателното постановление са
издадени от компетентни административни органи, в предвидените в ЗАНН срокове. При
анализа на събраните в хода на производството доказателства съдът е приел, че по категоричен начин се установява,
че при разговора в 21:07 часа А. не е извършил каквото и да е интервю, а
направо е насочил Г.да заведе майка си в болницата. Въззивният съд е приел, че
това поведение на касационният жалбоподател е в нарушение на . 1.1.2.1 от Глава
втора, Раздел VI. Дейности по комуникация от
Наредба №3/06.10.2017 г. за утвърждаване на медицински стандарт „Спешна
медицина“, вр. с т. 9.1.2 от Глава II, Раздел
II на Наредба №3/06.10.2017 година. Районен съд – Варна
е изложил подробни доводи защо извършеното нарушение не е маловажен случай по
смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Предвид липсата на мотиви досежно размера на
наложеното наказание и като е взел предвид, че нарушението е първо за д-р А.
въззивният съд е приел, че наложеното наказание е прекомерно, поради което е
намалил размера на наложената санкция към предвидения в закона минимум, а
именно 1500,00 лева.
Приетата от съда фактическа обстановка, подробно
изложена в мотивите на решението, съответства на събраните по делото доказателства
и се споделя изцяло от настоящият състав на съда. Последният споделя изцяло и
правните изводи, довели до потвърждаване на наказателното постановление.
Съгласно чл. 116б, ал. 1 от ЗЛЗ, който наруши
разпоредбите на този закон или нормативните актове по прилагането му при
извършване на дейност в лечебно заведение по чл. 10, се наказва с глоба от 1500
до 3000 лв. В чл. 10, т. 1 от ЗЛЗ изрично е посочено, че Центърът за спешна
медицинска помощ е лечебно заведение. Доколкото жалбоподателят е извършвал
дейност към лечебното заведение - Центъра за спешна медицинска помощ, дейността
й попада в приложното поле на ЗЛЗ и същият е субект на отговорността по чл.
116б, ал. 1 ЗЛЗ.
Съгласно чл. 6, ал. 1 от ЗЛЗ дейността на лечебните
заведения и на медицинските и другите специалисти, които работят в тях, се
осъществява при спазване на медицинските стандарти за качество на оказваната
медицинска помощ и осигуряване защита на правата на пациента. Медицинските
стандарти се утвърждават с наредби на министъра на здравеопазването. Въз основа
на законовата делегация е издадена и Наредба № 3/06.10.2017 г. за утвърждаване
на медицински стандарт "Спешна помощ", като в нея са разписани
специфичните изисквания към лечебните заведения и медицинските специалисти,
осъществяващи спешна медицинска помощ на пациентите.
Несъмнено дейността на жалбоподателят като лекар
попада в обхвата на Наредбата и той следва да съобразява дейността си с
разписаните там правила, включително и в Глава втора – "Елементи на
диагностично-лечебния процес в обхвата на медицинската специалност "Спешна
медицина", Раздел II "Медицински триаж".
В първите три точки от този раздел е описана важността
на медицинския триаж при пациентите, за които е подаден сигнал за Спешна помощ
- Медицинският триаж е основен елемент и практически инструмент на
диагностично-лечебния процес, чрез който се разпределят, сортират пациентите
чрез определяне на медицински приоритет в зависимост от степента на спешност и
необходимите на пациента диагностика, лечение или транспорт. В т. 6 относно
медицинския триаж е посочено, че "включва оценка на степента на спешност
на всеки спешен пациент посредством дефиниране на триажна категория", а в
т. 4 е уредено, че "Медицинският триаж се базира на преценка на входящи
субективни оплаквания и обективни клинични критерии при пациент с осъществен
достъп до системата за спешна медицинска помощ – витални параметри, ключови
симптоми и признаци, с цел категоризиране и определяне на медицинския приоритет
на спешния пациент в зависимост от тежестта на спешното състояние (степента на
спешност), нуждата от ресусцитация и приложение на незабавни животоспасяващи
мерки, прогнозата на заболяването и наличните човешки и инструментални ресурси.
"
В т. 9 от Глава II, раздел II, е уредено, че в обхвата
на специалността "Спешна медицина", осъществявана в извънболнични
условия, се изпълняват и прилагат следните етапи на медицинския триаж:
телекомуникационен (телефонен) триаж, приоритетен екипен триаж, медицински
триаж на мястото на инцидента и транспортен медицински триаж, дисперсен
транспортен триаж. С НП на жалбоподателя е вменено нарушение на т. 9.1.2 от
Глава II, раздел II на наредбата, а именно липса на извършен телекомуникационен
триаж, проведен по определен протоколен метод.
По категоричен начин се установи, че касационният
жалбоподател е извършил нарушението. Самият жалбоподател не спори, че при
проведения разговор не е провел телекомуникационен триаж.
Съдът приема за неоснователни изложените с жалбата
доводи, че предвид факта, че Г.е прекъснал телефонното обаждане той не е могъл
да проведе телекомуникационният триаж. Установен по делото е е фактът, че д-р А.
при проведения телефонен разговор е заявил липсата на възможност да се изпрати
линейка на адреса на пациентката и единствената поставена алтернатива пред Г.е да
заведе майка си до „Спешна помощ“ в МБАЛ „Св. Анна“ ЕАД. Настоящият състав
изцяло споделя изложеното от въззивният съд, че с поведението си касационният
жалбоподател е извършил нарушение на т. 9.1.2 от Глава II, раздел II на
наредбата, поради което правилно е ангажирана административнонаказателната му
отговорност.
Съдът намира, че подадената частна касационна жалба се
явява неоснователна. С Определение № 420/06.04.2022 г. ВРС е оставил без
разглеждане искането на касатора за изменение на решението в частта за
разноските. Въззивният съд е изложил мотиви, че по делото не е представен
списък по чл. 80 от ГПК, поради което не е налице положителна процесуална
предпоставка за разглеждане на искането на А.. Съдът изцяло споделя изложените
от ВРС мотиви. Видно от представените по делото доказателства списък на
разноските не е представен. Представен е договор за правна помощ и съдействие
върху който допълнително ръкописно е отбелязано, че е списък на разноските. Въпросното
допълване, нито е ясно от кой е направено, нито кога. Още повече, че в съдебно
заседание, проведено на 17.01.2022 г. адв. Ж. посочва, че моли да му се
присъдят сторените по делото разноски, като представя договор за правна защита
и съдействие, ведно с доказателства за направени разноски – 2 броя вносни
бележки и фактура. Не се сочи и от адвоката да е представен списък на
извършените разноски. С оглед на всичко изложено настоящият съдебен състав
счита, че частната жалба следва да бъде отхвърлена, а определението на
въззивният съд потвърдено като правилно и законосъобразно.
Предвид горното, настоящият състав при извършената
проверка по чл.218 от АПК счита, че обжалваното решение е валидно, допустимо,
постановено без да са допуснати нарушения на закона. Не са налице касационните
основания по чл.348, ал.1, т.1 и т. 2от НПК, предполагащи отмяна на решението,
поради което следва да бъде оставено в сила, като правилно.
Искането на жалбоподателя за присъждане на сторените
по делото разноски е неоснователно по аргумент на противното на чл. 63д, ал. 4
от ЗАНН, поради което се отхвърля от съда.
При този изход на спора на осн. чл.63д, ал.4 от ЗАНН,
във връзка с чл.37, ал.1 от ЗПП и чл.27е от Наредба за заплащането на правната
помощ и предвид фактическата и правна сложност на спора, в полза на Изпълнителна
агенция „Медицински надзор“ – София следва да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80.00 лева.
По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2
от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – Варна, Втори тричленен
състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 247/17.02.2022 г., постановено
по н.а.х.д. № 20213110204363/2021г. по описа на Районен съд – Варна, VI състав, с което е изменено наказателно постановление
№ 50/19.07.2021 г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция
„Медицински надзор“ – София /ИАМН/, с което на М.К.А. му е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 2000 /две хиляди/ лева на основание чл. 116б, ал.
1 от Закона за лечебните заведения /ЗЛЗ/ във вр. с чл. 117 от ЗЛЗ, като
размерът на наложената санкция е намален на 1500,00 лева.
ОСТАВЯ В СИЛА Определение № 420/06.04.2022 г., постановено по НАХД № 4363/2021 г. по описа на Районен съд-Варна, с което е оставено без
уважение искането на д-р М.К.А. за присъждане на сторените по делото разноски.
ОСЪЖДА М.К.А., ЕГН ********** *** да заплати на Изпълнителна
агенция „Медицински надзор“ – София сума в размер на 80,00 /осемдесет/ лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: