Решение по дело №145/2023 на Административен съд - Смолян

Производството е по реда на чл. 118 КСО.

Делото е образувано по жалба, подадена от Т. Д. Г., [ЕГН], с адрес за призоваване [населено място], общ. , [улица]чрез адв. Б. М.- определен за осъществяване на безплатна правна помощ СРЕЩУ Решение №2153-20-39/05.05.2023г. на Директор ТП на НОИ-Смолян с което е оставено в сила разпореждане [номер]/01.03.2023г. на ръководителя на „ПО“, съдържащо отказ за изменение на пенсия за ОСВ от 07.12.2021г.

В жалбата се твърди, че разпореждането е неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че по преписката било представено Удостоверение изх.№ 5527-15-898/03.08.2021г., издадено от ТП на НОИ-Пловдив, с което е удостоверено за периода м.06.1987г. до м.05.1990г. стаж като шофьор на „Шкода“ Мт4, с ремарке, което според жалбоподателя означавало че е бил водач на МПС с товароносимост над 12 тона. Сочи се, че съгласно т.53а от ПКТП (в сила до 31.12.1999г.), този труд е при условията на втора категория и констатациите на административния орган в цитираното разпореждане и оспореното пред съда решение били погрешни. В представените документи от осигурителя било посочено, че за спорния период е било начислено трудово възнаграждение и за ремарке.Според твърденията в жалбата осигурителния стаж според представените документи за втора категория труд следва да бъде 7г. 3 м. и 18 дни.

Моли съда да бъдат отменени обжалваното решение и потвърденото с него разпореждане , като се приложи закона за зачитане на трудовия стаж за процесния период и бъде указано издаването на ново разпореждане съобразно доказателствата по преписката.

В съдебно заседание жалбоподателят лично и с адв. Б. М. поддържа подадената жалба.

Ответникът чрез юриск. Д. оспорва жалбата. Счита, че при издаване на оспореното разпореждане, потвърдено с Решение № 2153-20-39 от 05.05.2023г. на директора на ТП на НОИ-Смолян са отчетени всички събрани доказателства. Разпореждането е законосъобразно и правилно и жалбата следва да бъде оставена без уважение. В писмена защита след депозиране на заключението на вещото лице развива допълнителни съображения, че в случая не са налице основания за зачитане на целия процесен период на жалбоподателя от 18.05.1987г. до 26.09.1990г. в „Товарни превози“-Смолян като втора категория труд. Като такъв са зачетени общо 2 години. Допълнително сочи, че дори да бъде зачетен този период, той няма да окаже никакви рефлексии върху размера на получаваната от Г. пенсия и същата няма да бъде увеличена.

След преценка на събраните по делото доказателства, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, съдът приема за установено по делото следното:

С разпореждане [номер]/2 от 07.01.2022г. на ръководител „ПО“ в ТП на НОИ-Смолян, на Т. Г. е отпусната лична пенсия за ОСВ по чл. 68, ал.3 КСО от 07.12.2021г. в минимален размер със зачетен осигуретилен стаж от втора категория 3 години, 11 месеца и 12 дни, и 24 години, 2 месеца и 22 дни при условията на трета категория. Спорен в случая е периода от 18.05.1987г.-26.09.1990г. в АС „Товарни превози“-Смолян, който според жалбоподателя следва да бъде зачетен изцяло като втора категория труд. Спорът е породен от факта, че в притежаваната от Г. трудова книжка № 791/23.02.1974г. за този период е отбелязана само длъжността „шофьор“. Без посочено указание „на автомобил с ремарке“ с определен тонаж, вследствие на което е прието, че няма индикации за категорията труд.

От жалбоподателя Г. са подавани няколко жалби във връзка с така определените му периоди осигурителен стаж и категория труд. След подадена жалба вх. № 1012-20-35/-4.03.2022г.срещу разпореждане [номер]/2 от 07.01.2022г., с решение на директора на ТП на НОИ-Смолян то е отменено в частта, досежно зачетения осигурителен стажи преписката е върната за ново произнасяне. След извършена нова оценка на доказаателствата, като втора категория труд е определен период от 5 години, 10 месеца и 26 дни, а като трета категория труд- 21 години, 10 месеца и 11 дни. Това разпореждане също е отменено и отново преписката е върната за ново произнасяне. Последва ново разпореждане от 16.09.2022г., с определен осигурителен стаж с втора категория труд от 6 години, 01 месец и 06 дни, също отменено.

При определяне на стажа за процесния период след отмяната на поредно издаденото разпореждане е представен КП № КВ-5-15-01285289/19.01.2023г. за резултатите от извършена проверка и приета документация на осигурителя „Товарни превози“ ЕООД-Смолян, в който е посочено, че в разплащателните ведомости няма изписана длъжност и няма данни за категория труд. Осигурителят предал само ведомости за заплати.

При това положение с оспореното сега Разпореждане, потвърдено с Решение № 2153-20-39/05.05.2023г. от положения труд за периода 01.06.1987г.-26.09.1990г., през който Т. Г. е изпълнявал длъжността „шофьор“ в АС „Товарни превози“-Смолян като втора категория труд са зачетени общо 2 години (24 месеца), по периоди както следва: от 01.06.1987г.-28.02.1988г.-09 месеца; месец 08.1988г.; от 01.10.1988г.-31.08.1989г.-11 месеца и от 01.10.1989г.-31.12.1989г.- 03 месеца.

За установяване на спорните обстоятелства по делото е разпитан като свидетел Т. Х., който за процесния период 1987-1990г.) е бил началник отдел „Снабдяване“ в Автокомбината, а преди този период- началник Автоколона. Свидетелят познава жалбоподателя Г. от постъпването му на работа. Свидетелят в показанията си установява, че през целия период жалбоподателят бил управлявал товарния автомобил „Шкода“ с прекачено ремарке, и през зимата и през лятото.

За установяване на спорните обстоятелства по делото е назначена и СИЕ,с формулирана в определението на съда задача. При изготвяне на заключението вещото лицее Н. ползвала информация от сканираните платежни ведомости за този период- 1987-1990г. Установила, че от тях могат да се видят в цялост изплатените суми по елементи, рекапитулациите и всички извършени записи, при което изготвила към заключението справка по месеци. В тази справка отразила получаваното от Г. трудово възнаграждение по месеци по отделните елементи, без да включва получаваните суми за безплатна храна, гориво, командировъчни, гуми. Отразила е в заключението конкретните месеци, за които на Г. са изплащани суми за управление на автомобила с прикачено ремарке. В заключението се сочи, че през различните месеци на различни работници са изплащани суми за управление на товарни автомобили с ремарке.

Практически в заключението на вещото лице ( с разлика от 1 месец във вреда на жалбоподателя) са отметени същите периоди, които е приел и административния орган.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна жалбата за неоснователна. Показанията на свид. Х. съдът намира за обективни и им дава вяра. В тяхната цялост обаче те не сочат, че именно жалбоподателят през целия този период е управвявал автомобил с ремарке, което да образува композиция над 12 тона и да сочи на основание за определяне на този труд като втора категория. Доказателствата по делото са еднопосочни и достатъчно категорични за оформяне на извод, че броят на ремаркетата в Автокомбинат Смолян не е бил равен на броя на автомобилите. Действително е възможно както свид. К. твърди тези ремаркета постоянно да са се движели, но прикачени на различни автомобили, следователно управлявани от различни водачи, което логически се свързва с установеното от вещото лице, че за различните периоди на различни работници във ведомостта за заплати е начисляван елемент към работната заплата за управление на ремарке. Самото притежаване на категория като правоспособен водач на автомобил с ремарке, каквато Г. несъмнено има (категория С+Е) не е достатъчна да обоснове определянето на положения труд като такъв втора категория. За определянето на този период е необходимо кумулативно полагането на такъв труд, т.е. управлението на автомобил с ремарке. При липса на други доказателства единствената достоверна индиция е заплащането на труда като такъв на водач с ремарке. След като е безспорно установено по делото, че за различни периоди на Г. е заплащано различно, по-високо трудово възнаграждение, обусловено от управлението на автомобила с прикачено ремарке, следователно осигурителят е водил отчет на тези периоди. В настоящия казус месеците с включен такъв елемент към работната заплата са достатъчно указание за определяне на този период, което сочи на законосъобразното му определяне в общ размер на 2 години с оспореното разпореждане.

При тези мотиви жалбата се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

При този резултат от оспорването и предвид изричното волеизявление на ответната страна в писменото становище, разноски в производството не следва да се присъждат.

Мотивиран от горното АССм в настоящия си съдебен състав

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата, подадена от Т. Д. Г., [ЕГН], с адрес за призоваване [населено място], общ. , [улица], чрез адв. Б. М. - определен за осъществяване на безплатна правна помощ, СРЕЩУ Решение №2153-20-39/05.05.2023 г. на Директор ТП на НОИ-Смолян, с което е оставено в сила разпореждане [номер]/01.03.2023г. на ръководителя на „ПО“, съдържащо отказ за изменение на пенсия за ОСВ от 07.12.2021 г.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване на основание чл. 119 КСО пред ВАС в 14-дневен срок, считано от съобщението на страните.