РЕШЕНИЕ
гр. ВРАЦА, 26.06.2013г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският районен съд, седми граждански състав, в публичното заседание на
деветнадесети юни две хиляди и тринадесета
год. в състав:
Районен съдия: МИГЛЕНА РАДЕНКОВА
При секретаря А.Е. и в присъствието на прокурора: като разгледа докладваното от СЪДИЯТА гр. дело N`1422 по описа за 2013год.
и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск от П.Р.Д. от
гр.Бургас против А.Ф.Р. ***, с искане да му бъде определен режим на лични
отношения с роденото от съвместното им съжителство дете А. П. Д., род. на ***г.,
включващ правото му да го вижда и взема при себе си в гр.Бургас една седмица от
месеца, както и един месец през лятото.
В исковата молба са изложени
доводи, че страните са живели на съпружески начала в гр.Бургас и от връзката им
е родено детето Алекс. На 28.01.2013г. ответницата, заедно с детето внезапно и
без предупреждение напуска ищеца. Със съдействието на РУ „Полиция” гр.Бургас се
установява, че ответницата и детето се намират в гр.Враца. Въпреки
многократните опити не е успял да осъществи контакт с ответницата и детето.
Твърди, че е силно привързан към сина си, има жилище и доходи, както и
подкрепата на своята майка и би могъл да полага адекватни и в пълен обем грижи
за сина си. Лишен е от възможността да
осъществява произтичащите от бащинството права и задължения, при което за него
е налице правен интерес да предяви настоящия иск.
В указания едномесечен срок ответницата ангажира отговор за частична
основателност на иска. Оспорва твърдението на ищеца, че е търсил контакт с
детето, но такъв му бил отказан. Твърди, че детето е само на пет месеца и се
кърми няколко пъти в денонощие, при което и пътуването му на такова голямо
разстояние –
След указания на съда страните да заявят желаят ли да им се предостави
упражняването на родителските права върху детето и какъв е размера на
претендираната издръжка, в проведеното с. з. ищецът е заявил, че желае
родителските права да се упражняват от майката. С молба от 05.06.2013г.
ответницата е заявила категоричното си желание да упражнява родителските права
по отношение на детето А., като претендира месечна издръжка в размер на 150,00
лева.
Предявените при условията на обективно съединяване искове са с правно основание
чл. 127, ал. 2 от СК.
По делото
са събрани писмени и гласни доказателства, които обсъдени поотделно и в тяхната
съвкупност, във връзка с доводите и съображенията на страните, дават основание на съда да приеме за установено от
фактическа страна следното:
Безспорно
е по делото, че страните не са в брак, но
са живели на съпружески начала, като от съжителството си имат родено едно дете А. П. Д., род. на ***г.
По делото е
представен социален доклад от Д „СП” гр.Враца, който съдържа констатациите от
извършеното проучване и съгласно който от края на м. януари 2013г. грижи по
отглеждането на малолетния Алекс полага изцяло неговата майка. Установено е, че
детето се развива нормално за възрастта си и няма здравословни проблеми.
Отчетено е, че детето е в кърмаческа възраст и се нуждае от постоянните грижи
на своята майка.
Съгласно
удостоверение на Д „СП” гр.Враца, за периода м. октомври 2012г. – м. май
2013г., вкл., ответницата е получила помощи в общ размер на 1210,00 лева.
Видно от
удостоверение №96/11.06.2013г., за периода м. ноември 2012г. – м. май 2013г.,
вкл., ищецът работи по трудово правоотношение и е получил нетно възнаграждение
в общ размер на 2885,51 лева.
Според свидетеля Г. С., с ищеца са приятели
и съседи, познава го от дете. Познава и ответницата. Известно му е, че двамата са живяли заедно при родителите на П. около година, преди А. за забременее. Имали са нормални
отношения, П. е работил, а А. учела.
Знаели,
че детето ще се казва Р.,
когато то се родило ответницана казала,
че детето се казва Р. В последствие разбрали, че детето
не се казва Р. След раждането
на детето продължили да живеят при родителите на П.. Един ден ответницата си събрала багажа
и изчезнала. П. бил на работа,
първа смяна. Като се върнал ответницата се била
изнесла с детето. Ищецът се обадил на свидетеля
и заедно ходили
до квартирата да я търсят. Не я открили,
никой не им отворил. След като се разделили
П. не е виждал детето. Същият
постоянно само за детето говори, на ответницата е
звънял много пъти. В деня когато напуснала ищеца ответницата си
била изключила телефоните. Свидетелят й бил
приятел във „Фейсбук”, но го
изключила. Свитетелят
твърди, че П. е едно нормално момче, държи на детето си, постоянно се
интересува от него. В Бургас
живее при родителите си, те са нормални хора и нормално семейство, могат да му помагат за детето. П. работи, има възможност да се
грижи за детето. Известно му е, че ищецът е идвал в гр.Враца
да търси ответницата и когато тя е напуснала П., детето е било на месец-два. От
ищецът знае, че същият не е виждал детето.
Свидетелката М.
И., майка на ответницата, твърди, че
дъщеря й живее при нея
в семейното им жилище от януари 2013г. Дъщеря й се грижи за детето, като свидетелката, бабата и лелята на
ответницата също й помагат. Разказва, че А. и П. са
се запознали в Бургас, където тя била студентка в Свободния университет, връзката им продължила като
приятели няколко месеца, след това решили
тя да заживее при него. Решението е взето изцяло и от двамата. Заживели заедно, тя
забременяла, родило
им се дете на 21.11.12г. и на 21.01.2013г. А. ***.
Причината била, че
приятелят й няма грижата както за нея, така и
за детето - това е споделила дъщеря й. Според свидетелката шест
месеца ищецът въобще не се е обаждал, нито е
търсил връзка с ответницата, като тя също не
е търсила връзка с него. След раздялата,
когато А. напуснала жилището в Бургас и се прибрала,
на адреса им се получило от РПУ Бургас писмо,
за да се разбере дали дъщеря й
и внучето й са при нея. Поддържа, че детето не е
лишено от абсолютно нищо, изцяло са
поели грижата за него. То се
чувства добре, расте в спокойна среда, наддава малко повече от обикновеното.
Дъщеря й би позволила срещи на бащата с детето и нямала нищо против бащата да не се
ограничава от детето си, да познава баща си, да му бъде определено време събота
или неделя, като се съобрази обстоятелството, че детето е кърмаче и трябва да се полагат грижи за него.
Свидетелката
А. А. познавам
ответницата от 2005г., а ищеца не познава. С А. са
много добри приятелки. Тя й се обадила лично
преди 4 месеца, че се е прибрала във Враца. Знае, че ищецът не я е търсил и не е осъществявал контакт с нея. А. се грижи много добре за детето. Наблюденията на свидетелката са, че тя е много добра и отговорна майка и има намерение да продължи образованието си след майчинството.
При така
установеното от фактическа страна, се налагат следните
правни изводи:
Настоящото производството
представлява спорна съдебна администрация на отношения, свързани с
упражняване на родителски права и режим на лични отношения, поради
което съдът с решениетр си следва да се произнесе кой от двамата родители да
упражнява родителските права и
свързания с него въпрос за местоживеенето на детето.
В интерес на
всяко едно дете е, развитието му да
се осъществява под вниманието,
грижата, подкрепата и авторитета и на двамата родители. Дори да им е трудно, и двамата родители трябва да поддържат по между си добър тон,
да пазят авторитета на другия, при наличие на спор
във връзка с отглеждането на детето, той
да не става достояние на същото, а веднъж взето решението да бъде представяно като общо. Същевременно
на детето трябва да му се внушава
уважение и респект и към двамата родители, а самото то да бъде обект на обич и уважение и от двамата родители.
Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 4 от СК, съдът
решава въпросите по ал. 2, след като прецени всички обстоятелства с оглед
интересите на децата като: възпитателските качества на родителите, полаганите
до момента грижи и отношение към децата, желанието на родителите,
привързаността на децата към родителите, пола и възрастта на децата,
възможността за помощ от трети лица - близки на родителите, социалното
обкръжение и материалните възможности.
Отчетените в нормата на чл. 59, ал. 4 от СК обстоятелства са
идентични с приетото в ППВС №1/74 г.
Изложеното
налага извода, че основният критерий, по който следва да бъде извършена
преценката от съда, е интересът на детето, а той от своя страна е свързан с
установяването на битовите, социални, емоционални, здравни и други нужди на
последното. Вторият основен критерий, обвързващ преценката за упражняването на
родителските права това е кой от двамата родители е с по-добри родителски и
възпитателски качества, съответно кой от двамата е в състояние по-добре да
задоволи нуждите на детето и от там да защити неговите права и интереси.
В разглежданият
случай е установено, че родителите не живеят заедно и не са постигнали съгласие
относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, режима
на лични отношения и издръжката, както и че интересите на детето обуславят
необходимостта то да живее при майката и тя да упражнява родителските права.
Независимо, че
извънсъдебно страните не са били постигнали съгласие по въпросите за
упражняването на родителските права, в хода на производството по делото ищецът
е дал съгласие ответницата да упражнява родителските права, при което спорът по
този въпрос е отпаднал.
От друга
страна, така разрешеният въпрос майката да упражнява родителските права е в
интерес на детето, както с оглед възрастта му, така и с оглед установените
много добри родителски качества на майката и фактът, че от раждането му до
момента детето е било отглеждано само от нея и установената помежду им връзка е
силна.
Съдът намира
обаче, че не са налице предпоставки режимът на лични отношения на бащата с
детето да бъде ограничаван. Събраните по делото доказателства сочат, че от раждането
на детето бащата има желание и е силно мотивиран да се грижи за него, но
отношенията с ответницата и установяването на последната в гр.Враца са го лишили
от тази възможност. Само по себе си ограничаването на режима на лични отношения
на бащата с детето не е в интерес на последното, тъй като би задълбочило и в
крайна сметка прекъснало и без това нарушената връзка помежду им и би довело до
пълното им отчуждаване. Съгласно разпоредбата на чл. 122, ал. 2 от Семейния
кодекс, родителите имат равни права и задължения, поради което ниската възраст
на детето не може да бъде основание контактите му с бащата да се ограничат. Общуването
на детето с всеки от родителите съдейства за правилното му възпитание и
следователно е в негов интерес, а не във вреда. В този смисъл са решение № 291 от 9.10.2012 г. на ВКС по гр.
д. № 115/2012 г., III г. о., ГК и решение по гр. д. № 433/73 г. на второ г. о. на ВС/.
По същество
липсват данни бащата да има лошо отношение към детето или да има риск да влияе
отрицателно върху живота, здравето и възпитанието му. Следва да се отчете и
това, че един стандартен режим на лични отношения би бил в изключителен интерес
на детето, тъй като би позволил създаването на емоционална и дори чисто
физическа връзка с бащата.
По така
изложените съображения съдът намира, че следва да бъде определен
и режим на лични отношения между бащата и неговия син, включващ
правото му да го
вижда и взема при себе си всяка втора и четвърта
събота и неделя от месеца, от 9.00 часа в събота до 17.00 часа в неделя, един
месец през лятото – юли или август, който не съвпада с платения годишен отпуск
на майката, всяка четна календарна година великденските и коледни празници,
както и три дни за рождения ден на детето – 20, 21 и 22 ноември, а всяка
нечетна – майските и новогодишните празници. Съдът намира, че този режим е в
интерес както на самото дете, така и на родителя, на когото не се предоставя
упражняването на родителските права, с цел да
бъде поддържана в необходимия обем връзката родител – дете.
Задължението
за издържане на детето до навършване на пълнолетие възниква за родителите с
факта на раждане на детето, като те дължат издръжка, независимо дали са
трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Правото на детето
да получи издръжка от своите родители е безусловно, като е достатъчно наличието
на качеството „непълнолетно лице”. Това задължение за издръжка е общо за двамата родителите и
произтича от общото им задължение да се грижат за децата си, като в чл. 122, ал. 2 от СК е предвидено, че родителите
имат равни права и задължения, независимо дали са в брак.
При съблюдаване изискванията на СК за комплексна преценка
на нуждите на издържаното дете и възможностите на родителя и съгласно
разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от СК, съдът счита, че за отглеждането и
възпитанието на Алекс са необходими ежемесечно 180,00 лева, от които бащата
следва да заплаща 100,00 лева, а майката да поеме останалите.
За да определи размера на издръжката съдът взема предвид на първо място
възрастта на детето и обстоятелството, че неговите нужди са свързани основно с
подходяща храна и облекло. От друга страна няма данни детето да има специфични
потребности, които да налагат по-висок размер на издръжката. При определяне
размера на дължимата издръжка съдът съобрази и това, че ответницата е тази,
която поема ежедневните грижи по отглеждане и възпитание на детето, а към
настоящия момент тя няма възможност да работи, тъй като е в отпуск по
майчинство и доходите й са минимални.
Издръжката
в така определения размер ще
се дължи от датата на завеждане на делото – 29.03.2013г., до настъпване на обстоятелства,
налагащи прекратяване на плащанията или промяна на размера им.
Ищецът ще следва да бъде осъден да заплати по сметка на Вр.РС държавна
такса върху размера на издръжката, възлизаща на 144,00 лева.
В полза на ищеца следва да бъдат присъдени
направените по делото разноски в размер на 430,00 лева.
Водим от
горното и на основание чл. 127,
ал. 2 от СК,
съдът
РЕШИ:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на детето А. П.Д., род. на
***г., с ЕГН-********** на майката А.Ф.Р. ***, с ЕГН-********** и ПОСТАНОВЯВА детето да живее
при нея.
ОПРЕДЕЛЯ на бащата П.Р.Д. ***, с ЕГН-********** режим на лични отношения с детето А.
П. Д., род. на ***г., с ЕГН-********** включващ
правото му
да го вижда и взема при
себе си всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца, от 9.00
часа в събота до 17.00 часа в неделя, един месец през лятото – юли или август,
който не съвпада с платения годишен отпуск на майката, всяка четна календарна
година великденските и коледни празници, както и три дни за рождения ден на
детето – 20, 21 и 22 ноември, а всяка нечетна календарна година – майските и
новогодишните празници.
ОСЪЖДА П.Р.Д. ***, с ЕГН-********** ДА
ЗАПЛАЩА на А.Ф.Р. ***, с ЕГН-**********, в качеството й на майка и законен
представител на малолетното дете А. П. Д., род. на ***г., с ЕГН-**********,
месечна издръжка в размер на 100,00 /сто/ лева, считано от датата на
предявяване на иска - 29.03.2013г. до настъпване на предпоставки за нейното
изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена
вноска от негова страна.
ОСЪЖДА А.Ф.Р. ***, с ЕГН-********** ДА
ЗАПЛАТИ на П.Р.Д. ***, с ЕГН-********** направените
по делото разноски в размер на 430,00 лева.
ОСЪЖДА П.Р.Д. ***, с ЕГН-********** ДА
ЗАПЛАТИ по сметка на Вр.РС държавна такса върху размера на издръжката от
144,00 лева.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Врачанския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Районен
съдия:………………………