ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Номер 2138 15.11.2022г. Град
Бургас
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - БУРГАС, ХVІ състав, на петнадесети ноември две хиляди двадесет и втора
година, в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАНИЕЛА ДРАГНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИНА НИКОЛОВА
ДИМИТЪР ГАЛЬОВ
Като разгледа
докладваното от съдия Д.Гальов административно дело № 1686 по описа за 2022 година и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.185 и сл.
от АПК.
Образувано е по жалба на И.А.К.,***,
чрез упълномощен процесуален представител- адвокат Ц.И. от САК, против разпоредбите
на чл.13, чл.14 и чл.15 от Наредбата за условията и реда за платено и безплатно
паркиране и контролиран достъп на моторни превозни средства в определени зони
на територията на община Бургас, приета с решение на Общински съвет Бургас.
Счита, че цитираните три норми на наредбата противоречат на нормите на
материалния и процесуалния закон. Сочи се третиране по различен начин на лица с
еднакви правни интереси, с оглед въведения критерий за постоянен адрес на
собствениците на недвижими имоти. В тази връзка, оспорващият твърди, че
въведеният режим на платено локално паркиране представлява форма на непряка
дискриминация, по смисъла на чл.4, ал.3 от Закона за защита от дискриминацията,
доколкото се разделят жителите на общината и една част от тях, в обхвата на
т.нар. „зелена зона“ се поставят в по-неблагоприятно положение спрямо друга
част от тях, разделени въз основа на „адресен признак“. По този начин се
нарушавала и импетаритната норма на чл.4, ал.1 от Закона за защита от
дискриминация. Сочат се и процесуални нарушения при приемане на нормативния акт
и несъответствие на подзаконовия акт в оспорената част със законовите цели. Прави
се искане за отмяна на цитираните три разпоредби на наредбата, като
незаконосъобразни. Претендират се и разноските по делото.
С Разпореждане № 4177 от
25.10.2022г. по настоящото производство /л.13 от делото/ е указано на
оспорващата страна, в 1-седмичен срок от съобщението да заяви дали е собственик
на МПС или ползвател на друго правно основание, като представи доказателства за
тези факти, с оглед обосноваване на правния интерес от оспорването. Изрично е
предупредена страната, че при неизпълнение на дадените указания жалбата ще бъде
оставена без разглеждане. Видно от приложеното по делото съобщение /л.32/
същото е надлежно връчено лично на пълномощника на оспорващата страна на 31.10.2022г.
Срокът е изтекъл на 07.11.2022г. /понеделник- присъствен ден/, но както в този
срок, така и до настоящият момент- 15.11.2022г. указанията не са изпълнени и
изисканото уточнение на правния интерес от оспорване не е направено, нито са
приложени съответни доказателства.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД-гр.БУРГАС, в настоящият тричленен състав, намира жалбата за процесуално недопустима, поради следното:
Наличието на правен интерес, по
смисъла на чл.159, т.4 от АПК, във вр. чл.186, ал.1 от АПК е положителна процесуална
предпоставка за разглеждане на жалбата от категорията на абсолютните, съответно
отсъствието на личен и непосредствен правен интерес от обжалване е пречка за
разглеждане на оспорването по същество. Както сочи и цитираната норма на закона
само гражданите, чиито права, свободи или законни интереси са засегнати или
могат да бъдат засегнати от нормативния акт или за които същият поражда
задължения имат право на оспорване на съответния подзаконов нормативен акт.
Предмет на оспорване в настоящият
случай са три разпоредби /чл.13, чл.14 и чл.15/ от Наредбата за условията и
реда за платено и безплатно паркиране и контролиран достъп на моторни превозни
средства в определени зони на територията на община Бургас, с което се създават
права и задължения на собствениците на МПС и лица, ползващи МПС на друго правно
основание, видно от текста и на трите оспорени разпоредби /актуална редакция на трите оспорени разпоредби представена по делото-
л.50-51/.
В жалбата на И.К. /л.3-6 от адм. дело № 6016 от 2022г. на
РС-гр.Бургас, изпратено по подсъдност на Административен съд-Бургас/ се
сочи, че същият е собственик на недвижим имот в гр.Бургас, за което са
приложени и писмени доказателства, но не се и твърди, че оспорващият е
собственик на МПС или ползвател на друго правно основание. Жалбоподателят
обосновава правния си интерес, по смисъла на чл.186, ал.1 от АПК само въз
основа на притежаваните вещни права върху недвижим имот, но както вече бе
посочено, цитираните три разпоредби на наредбата, оспорени от жалбоподателя К.
създават права и задължения само на лицата- собственици на МПС или ползватели
на друго правно основание, който извод следва от действащата редакция на
оспорените разпоредби.
Ето защо, и в изпълнение на
дадените указания, за обосноваване на правен интерес от обжалването, лицето
следва да заяви дали е собственик на МПС или ползвател на друго правно
основание, за което да ангажира доказателства, за да се приеме, че процесните
оспорени текстове на Наредбата действително го засягат пряко и непосредствено. Жалбоподателят е уведомен надлежно за дадените
указания именно чрез изготвилия жалбата пълномощник, като съобщението е връчено
на 31.10.2022г. на адвокат Ц.И. от САК. В този срок, изтекъл на 07.11.2022г.
/понеделник- присъствен ден/, както и до настоящият момент- 15.11.2022г. по
делото не са постъпили доказателства, че лицето притежава личен автомобил или
ползва такъв на друго правно основание, като дори не са заявени подобни
обстоятелства.
Съгласно чл.186, ал.1 от АПК, право да
оспорват подзаконов нормативен акт имат гражданите, организациите и органите,
чиито права, свободи или законни интереси са засегнати или могат да бъдат
засегнати от него или за които той поражда задължения. Нормата в цитираната
разпоредба е императивна и категорично сочи като предпоставка за оспорване на
подзаконов административен акт, наличието на непосредствен, пряк и личен правен
интерес за лицето. Правният интерес е пряк, когато с отмяната на оспорения акт
ще бъде отстранена щета или ще се предотврати настъпването на такава. Интересът
е личен, когато актът засяга субективни права, свободи и законни интереси на
жалбоподателя. Правният интерес е непосредствен, когато оспореният нормативен
административен акт засяга правната сфера на жалбоподателя, като отнема, изменя
или ограничава права или противозаконно създава задължения за него.
Наличието на вещни права върху
недвижим имот на територията на община Бургас само по себе си не обосновава
правен интерес от направеното оспорване, тъй като с оспорените текстове на
наредбата в действащата й редакция се уреждат обществени отношения свързани именно
с паркирането на моторни превозни средства в съответните платени зони,
доколкото и три норми- чл.13, чл.14 и чл.15 от наредбата са включени в Раздел
четвърти от подзаконовия нормативен акт, озаглавен „Режим на платено локално паркиране на МПС…“. Именно фактът дали
съответното лице е собственик на МПС или ползвател на друго правно основани е
определящ за създаваните права и задължения, респективно притежаването на вещни
права върху МПС обосновава правен интерес от оспорване на така посочените
текстове. Наличието на непосредствен, пряк и личен правен интерес от
направеното оспорване следва да бъде доказано от жалбоподателя, като се заяви и
установи с необходимите доказателства притежаването на собствен автомобил или
ползването на друго правно основание, защото единствено в този случай би била
засегната неговата правна сфера, във връзка с платеното локално паркиране на съответния
автомобил.
По изложените съображения, след
като по делото не се установява оспорващият да притежава собствено МПС или
ползвано на друго правно основание, то за конкретното физическо лице липсва
правен интерес от направеното оспорване. Такъв интерес не е налице и с оглед
възможността в един бъдещ момент той да придобие МПС, тъй като правният интерес
се преценя към момента на подаване на жалбата и произтича от доказано пряко
засягане на лицето, като евентуалните бъдещи намерения не са относими към
правото на жалба.
При тези констатации, жалбата е
процесуално недопустима и на основание чл.159, т.4, във връзка с чл.196 от АПК,
следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото прекратено.
Мотивиран от
изложеното, Административен съд- гр.Бургас, ХVІ-ти състав
О П
Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ
жалбата на И.А.К.,***, чрез упълномощен процесуален представител- адвокат Ц.И.
от САК, против разпоредбите на чл.13, чл.14 и чл.15 от Наредбата за условията и
реда за платено и безплатно паркиране и контролиран достъп на моторни превозни
средства в определени зони на територията на община Бургас, като процесуално НЕДОПУСТИМА, поради липса на правен
интерес от оспорването.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 1686 по описа за 2022г. на
Административен съд Бургас.
Определението може да се обжалва,
с частна жалба пред Върховния административен съд на Република България, в седмодневен
срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.