№ 13706
гр. София, 29.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МАРИЯ Г. ШЕЙТАНОВА
ВОДЕНИЧАРОВА
при участието на секретаря ГАЛИНА ХР. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Г. ШЕЙТАНОВА ВОДЕНИЧАРОВА
Гражданско дело № 20211110155085 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по предявени от “*****” ЕАД против М. Л. М.
и А. Е. Д. обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал.
1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответниците да
заплатят на ищеца разделно при квоти съответно ¾ и 1/4 , както следва: сумата от
1 171,90 лв. – главница за доставена от дружеството топлинна енергия до имот с
адрес: ******, аб. № ****, през периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. , както и
сумата от 169,61 лв. – лихва за забава за периода 15.09.2019 г. – 08.09.2021 г., сумата
от 24,08 лв. – такса за дялово разпределение за периода м. 08.2018 г. – м. 04.2020 г. и
сумата от 5,15 лв. – лихва за забава за периода 01.10.2018 г. – 08.09.2021 г. Претендира
и законната лихва върху главниците считано от входиране на исковата молба в съда –
24.09.2021 г., до погасяване на вземанията. Претендира разноски.
В исковата молба и молба от 10.01.2022 г. ищецът сочи, че ответниците като
наследници на М. Е. М., починала на 27.10.2020 г., са собственици на топлоснабден
имот с адрес: ******, аб. № ****, до който през исковия период е доставяна ТЕ за
битови нужди. Претендира се и такса за дялово разпределение. Сочи, че от
горепосочените суми претендира от М. Л. М. ¾, а от А. Е. Д. -1/4.
Подаден е писмен отговор в срок от ответника М. Л. М.. Ответникът оспорва
исковете по основание и размер; оспорва доставката на ТЕ до имота, като сочи, че
радиаторите са свалени. Позовава се на погасителна давност. Оспорва исковете за
лихва за забава при твърдения, че такава не е настъпила.
Другият ответник не е подал отговор на исковата молба в срока.
Двамата ответници се явяват лично в о.с.з. Сочат, че са наследници на М. Е. М. –
1
преживял съпруг и син, като бащата на А. Е. Д. не е ответникът М. Л. М.. М. Л. М. е
втори съпруг на наследодателя М. Е. М.. Сочи, че имотът е придобит от М. Е. М. през
1970 г., а двамата са сключили брак след това – през 1971 г. Същото изявление прави и
синът й- вторият ответник А. Е. Д..
Съдът след преценка на събраните по делото доказателства и като
съобрази закона, намира следното.
По предявените искове в тежест на ищеца е възложено да докаже, че между него
и ответниците в процесния период е съществувало облигационно отношение за
доставка на топлинна енергия до имот с адрес: ******, аб. № ****; че М. Е. М. –
наследодател на ответниците, е имала качеството на потребител на ТЕ – собственик
или ползвател на имота; че ищецът е доставял в исковия период топлинна енергия с
уговореното качество, количество и цена; размерът на вземанията за главници и лихви.
Видно от удостоверение за наследници наследодателят М. Е. М. е починала
след процесния период, на 27.10.2020 г., като нейни наследници са М. Л. М. -
преживял съпруг, и син от предходен брак – вторият ответник А. Е. Д.. За да се
установят квотите, при които ответниците са наследили задълженията, следва да се
установи дали процесният топлоснабден имот е придобит в режим на СИО от М. Е. М.
и М. Л. М. или не. Видно от договор за продажба на държавен недвижим имот по
НДИ от 15.11.1970 лв. то процесният имот е придобит еднолично от М. Е. М..
Доказателства относно датата на сключване на брака между М. Е. М. и М. Л. М. по
силата на СК от 1968 г. не са представени от ищеца. Бракът е заварен като непрекратен
и към приемането на СК от 1985 г. В тази връзка съдът отчита признанието на
ответниците относно неизгодно за тях обстоятелство, че бракът между М. Е. М. и М.
Л. е сключен през 1971 г. – след придобиване на имота. Това съставлява неизгодно
обстоятелство относно А. Е. Д., понеже по този начин той наследява не ¼ от
задълженията, а ½ от тях. Съгл. чл. 13, ал. 2 СК от 1968 г. недвижимите и движимите
вещи и права върху вещи, придобити преди брака, както и такива вещи и права,
придобити през време на брака по наследство, дарение или по реда на чл. 389а - 389д
от Гражданския процесуален кодекс , принадлежат на съпруга, който ги е придобил.
Следователно топлоснабденият имот не е бил в режим на СИО. Според чл. 5, ал. 1 и
чл. 9, ал. 1 ЗН ответниците отговарят по равно, с квоти от по ½ за задълженията на
наследодателя за исковия период.
От М. Л. М. се претендират ¾ от задълженията, но искът е основателен до ½ от
процесните задължения, като за горницата искът е неоснователен. От А. Е. Д. се
претендират 1/4 от задълженията; той би отговарял за повече – за ½, но искът следва да
се уважи до ¼, като в противен случай решението за горницата над 1/4 би било
недопустимо.
Според чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. В разпоредбата на
параграф 1, т. 2а от ДР на ЗЕ е дадена законова дефиниция на понятието битов клиент
2
- клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода
или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за
собствени битови нужди. Наследодателят на ответниците в процесния период е бил
собственик на имота. Според чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от ДКЕВР. Общите условия обвързват клиента и без
приемането им. Съгласно чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на
общите условия, клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в
съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални
условия. По делото не се установява наследодателят на ответника или ответникът да
се е възползвал от правото си по чл. 150, ал. 3 ЗЕ. Предвид изложеното между ищеца и
М. Е. М., починала на 27.10.2020 г., за процесния период е действал договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни ОУ. Служебно
известно е на съда, че ОУ са надлежно публикувани.
Ответниците са наследили задълженията на М. Е. М. в горепосочените квоти.
Ищецът претендира суми за топлинна енергия, лихва за забава върху главницата
за доставена топлинна енергия, сума за дялово разпределение и мораторната лихва
върху тях.
От заключението на изслушаната СТЕ се установява начисляваната от ищеца за
имота топлинна енергия да е за битово горещо водоснабдяване и енергия, отдадена от
сграданата инсталация. Не се начислява ТЕ за отопление на имот – липсват
отоплителни тела. Наследодателят на ответниците не е осигурил достъп до имота за
снемане показанията на уредите на дати 07.05.2019 г. и 08.06.2020 г., което е надлежно
документирано с протоколи. Поради това и поради липсата на доказателства
водомерът, ако такъв съществува, да е преминал съответните периодични проверки, са
начислени количества за БГВ на база, за един потребител. Според СТЕ дяловото
разпределение през процесния период е извършвано съгласно Наредба № 16-334 за
топлоснабдяването и Методика за дялово разпределение на топлинната енергия в
сгради–етажна собственост към Наредба №16-334, а монтираните измервателни уреди
в абонатната станция съответстват на нормативно установените изисквания, подлагани
са на изискуемия контрол и точно са отразявали количествата топлинна енергия.
Количествата потребена топлинна енергия са начислявани при спазване
поднормативната уредба. Отдадената от сградната инсталация ТЕ е изчислена
коректно по формулата от Приложение № 1 към Наредба № 16-334.
Според заключението на СТЕ общо дължимата сума за доставена ТЕ за
процесния период 01.05.2018 г. - 30.04.2020 г. за целия имот по партидата е 1 148,08
лв. Ищецът претендира по –голяма сума - 1 171,90 лв. Ответникът А. Е. Д. дължи ¼ от
1 148,08 лв. или 287,02 лв.
Ответникът М. Л. М. се е позовал на давност. Съгласно чл. 114 ЗЗД давността
започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Според
3
задължителното тълкуване, дадено в Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по т.д. №
3/2011 г. на ОСГТК на ВКС, вземанията на „*****” ЕАД за доставка на топлинна
енергия съставляват периодични плащания по см. на чл. 111, б. „В” ЗЗД и се погасяват
с изтичането на период от три години. Според чл. 32, ал. 1 ОУ за месечната дължима
сума при избран метод на плащане по чл. 31, ал. 1, т. 2 ОУ се издава ежемесечно
фактура. Клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми /т.е. същите са
изискуеми/ в 45-дневен срок след изтичане за периода, за който се отнасят.
Следователно изискуемостта на сумите за потребената през даден месец ТЕ настъпва
45 дни след края на този месец. В случая исковата молба е подадена на 24.09.2021 г. и
са погасени по давност сумите, станали изискуеми преди 24.09.2018 г.
Ответникът М. Л. М. дължи суми за доставена ТЕ за периода 25.09.2018 г. –
30.04.2020 г. За този период видно СТЕ за целия имот са дължими 1 009,30 лв. Искът
спрямо М. Л. М. е основателен за сумата от 504,65 лв. /1/2 от 1 009,30 лв./.
Ищецът претендира за периода м. 08.2018 г. – м. 04.2020 г. такса за дялово
разпределение за имота в размер на 24,08 лв. Съгласно чл. 22, ал. 2 ОУ клиентите
заплащат на продавача стойността на услугата дялово разпределение. Как продавачът и
ФДР уреждат отношенията си не е предмет на изследвание по настоящото дело.
Според посочената разпоредба от ОУ цената за тази услуга се заплаща на ищцовото
дружество. Според справката по аб. номер таксата за целия имот е в размер на 21,08
лв. /=11х1,28 лв.+7х 1 лв/. От тази сума А. Е. Д. дължи ¼ или 5,27 лв. От тази сума
21,08 лв. погасени по давност са сумите до м. 08.2018 г. включително. За периода
01.09.2018 г. – м. 04.2020 г. дължимата сума за главница от М. Л. М. е 9,90 лв. /21,08
лв. – 1,28 лв. делено на 2/, за която искът е основателен.
Претендира се и законната лихва върху главницата за ТЕ. Ответниците
оспорват това вземане. Съгласно ОУ в сила от 27.06.2016 г. потребителите дължат
законна лихва и не е необходимо публикуване на фактурите в интернет страницата на
продавача. Ответникът А. Е. Д. дължи сумата от 40,25 лв. - лихва за забава за периода
15.09.2019 г. – 08.09.2021 г. върху главницата от 287,02 лв., който размер съдът
определи на осн. чл. 162 ГПК с он лайн калкулатор.
Ответникът М. Л. М. дължи сумата от 72,03 лв. - лихва за забава за периода
15.09.2019 г. – 08.09.2021 г. върху главницата от 504,65 лв., който размер съдът
определи на осн. чл. 162 ГПК с он лайн калкулатор.
Претендира се и лихва върху таксата за дялово разпределение. В ОУ на ищеца
не е предвиден срок за заплащане на цената на услугата дялово разпределение, поради
което длъжникът изпада в забава след покана съгл. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са
представени доказателства за отправена покана. Искът следва да бъде отхвърлен за
сумата от 5,15 лв. – мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение,
спрямо двамата ответници.
По разноските. На ищеца се дължат разноски. Ищецът е сторил разноски в
размер на 100 лв. дт, 10 лв. за съд. удостоверения, 300 лв. депозит за експертиза,
4
дължат се и 200 лв. юрк възнаграждение според чл. 78 ГПК. С оглед уважената част от
исковете на ищеца се дължат 409,02 лв. разноски в исковото производство.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА А. Е. Д. ЕГН **********, с адрес: *****, да заплати на „*****” ЕАД
ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: ****, по предявените искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, както следва:
сума в размер на 287,02 лв. – главница за доставена от дружеството топлинна
енергия през периода 01.05.2018 г. - 30.04.2020 г. относно топлоснабден имот с адрес:
******, аб. № ****, ведно със законната лихва върху главницата считано от датата
на подаване на исковата молба в съда /24.09.2021 г./ до окончателното й погасяване,
сумата от 40,25 лв. - лихва за забава върху главницата за периода 15.09.2019 г. –
08.09.2021 г. и сумата от 5,27 лв. – главница за главница за дялово разпределение за
периода 01.08.2018 г. – 30.04.2020 г., ведно със законна лихва за периода от 24.09.2021
г. до изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ като неоснователни исковете с пр.
осн. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ за главница за доставена топлинна енергия
за горницата над 287,02 лв. до пълния предявен размер от 292,97 лв., иска за главница
за дялово разпределение за горницата над 5,27 лв. до пълния предявен размер от 6,02
лв., иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за лихва за забава върху главницата за доставена топлинна
енергия за горницата над 40,25 лв. до пълния предявен размер от 42,40 лв., а иска по
чл. 86, ал. 1 ЗЗД за лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за сумата
от 1,28 лв. за периода 01.10.2018 г. – 08.09.2021 г. - изцяло.
ОСЪЖДА М. Л. М. ЕГН **********, с адрес: ******, да заплати на „*****” ЕАД
ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: ****, по предявените искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, както следва:
сума в размер на 504,65 лв. – главница за доставена от дружеството топлинна
енергия през периода 25.09.2018 г. – 30.04.2020 г. относно топлоснабден имот с
адрес: ******, аб. № ****, ведно със законната лихва върху главницата считано от
датата на подаване на исковата молба в съда /24.09.2021 г./ до окончателното й
погасяване, сумата от 72,03 лв. - лихва за забава върху главницата за периода
15.09.2019 г. – 08.09.2021 г. и сумата от 9,90 лв. – главница за главница за дялово
разпределение за периода 01.09.2018 г. – 30.04.2020 г. , ведно със законна лихва за
периода от 24.09.2021 г. до изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ като
неоснователни исковете с пр. осн. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ за главница за
доставена топлинна енергия за горницата над 504,65 лв. до пълния предявен размер от
878,92 лв. и за периода 01.05.2018 г. - 24.09.2018 г., иска за главница за дялово
разпределение за горницата над 9,90 лв. до пълния предявен размер от 18,06 лв. и за
периода 01.08.2018 г. – 31.08.2018 г., иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за лихва за забава върху
главницата за доставена топлинна енергия за горницата над 72,03 лв. до пълния
предявен размер от 127,20 лв., а иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за лихва за забава върху
5
главницата за дялово разпределение за сумата от 4,12 лв. за периода 01.10.2018 г. –
08.09.2021 г. - изцяло.
ОСЪЖДА М. Л. М. ЕГН **********, с адрес: ****** и А. Е. Д. ЕГН **********, с
адрес: *****, да заплатят на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на „*****” ЕАД ЕИК
****, със седалище и адрес на управление: ****, сумата от общо 409,02 лв. –
разноски.
Решението е постановено при участието на третото лице помагач на страната на ищеца
„***“ ЕАД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6