№ 25
гр. Добрич, 28.01.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Галя Ив. Митева
като разгледа докладваното от Галя Ив. Митева Частно наказателно дело №
20213230201442 по описа за 2021 година
И за да се произнесе, взе следното предвид:
Съдебното производство по НЧД № 1442/2021 г. по описа на Районен
съд – гр. Добрич е образувано по реда на чл. 243, ал. 4 от НПК по жалба от Г.
ДР. П. ЕГН ********** против Постановление на Районна прокуратура - гр.
Добрич от 03.12.2021 г. за частично прекратяване на наказателното
производство по досъдебно производство № 311/2020 г. по описа на Първо
РУ на МВР – гр. Добрич, пр. преписка № 1000/2020 г. по описа на ДРП,
образувано и водено срещу обвиняемия *. П. М. от град Добрич в частта за
извършено престъпление по чл. 325, ал. 3 във вр. с ал. 1 от НК.
В жалбата се изразява недоволство, че изводът на прокурора за липса на
достатъчно доказателства са необосновани, по делото са налице достатъчно
убедителни доказателства за вината на обвиняемия, излагат се доводи за
необосновано назначаване и обсъждане в постановлението на назначената и
изготвена по отношение на жалбоподателя СПЕ.
С обжалваното постановление ДРП е прекратила наказателното
производство по досъдебното производство на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 от
НПК, като прокурорът е приел като недоказано извършено престъпление от
обв. Л.П. по чл. 325, ал. 3, вр. ал. 1 от НК.
Жалбата, като депозирана в срока по чл. 243, ал. 4 от НПК, от лице,
разполагащо с активна процесуална легитимация, е допустима.
Разгледана по същество, същата се явява основателна, предвид
следното:
Досъдебното производство е започнало на 04.05.2020 г. на основание
1
чл. 356, ал. 3 от НПК със съставянето на протокола от първото действие по
разследването, а именно Протокол за оглед на местопроизшествие от
04.05.2020 г., за престъпление по чл. 325, ал. 3, вр. ал. 1 НК и за престъпление
по чл. 216, ал. 1 НК.
В хода на разследването, с постановление на водещия разследването
полицай от 19.06.2020 г. в качеството на обвиняем по делото е било
привлечено лицето *. П. М., за извършени от него престъпления, както
следва:
- За това, че на 04.05.2020 г., в гр. Добрич, по бул. „25-ти септември“, на
отбивката срещу туристическа спалня „Добротица“, в посока гр. Варна, при
управление на лек автомобил марка „***“, с peг. № ***, извършил
непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи
явно неуважение към обществото, като заставил водача Г. ДР. П., ЕГН
**********, да спре движението на управлявания от него лек автомобил
марка „***“, с peг. № ***, препречвайки му пътя, след което слязъл от
автомобила си и с метален предмет - чук, счупил стъклото на предната лява
врата на лек автомобил марка „***“, с peг. № ***, собственост на * * П. -
престъпление по чл. 325, ал. 3 вр. ал. 1 НК и
- За това, че на 04.05.2020 г., в гр. Добрич, по бул. „25-ти септември“, на
отбивката срещу туристическа спалня „Добротица“, в посока гр. Варна,
повредил противозаконно чужда движима вещ - лек автомобил марка „***“, с
peг. № ***, собственост на * * П., ЕГН **********, управляван от Г. ДР. П.,
ЕГН **********, като счупил стъкло на предна лява врата, като общата
стойност на щетата възлиза на 574,00 лв. - престъпление по чл. 216, ал. 1
НК.
От събраните в хода на досъдебното производство доказателства се
установила следната ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
Обв. *. П. М. и пострадалият Г. ДР. П. се познавали от 2000 г. и
поддържали добри отношения до 2019 г., когато по различни причини
отношенията им се влошили.
На 04.05.2020 г. пострадалият Г.П. пътувал с л. а. марка „*“, модел „*“,
с peг. *** по бул. „25-ти септември“ в гр. Добрич в посока за гр. Варна.
Заедно с него пътувал и св. * Деянов *. Управляваният от св. П. автомобил
бил собственост н баща му - св. * * П.. Св. * * седял на предната дясна
седалка до шофьора.
В същото време обв. *. П. М. също управлявал лек автомобил марка
„*“, модел „*“, с peг. № *** в гр. Добрич. Заедно с него в автомобила
пътували и свидетелите * * *ов и * * *.
Докато чакал на светофара на кръстовището на бул. „Русия“ и бул. „25-
ти септември“ в района на Градския парк, обв. *. П. М. забелязал пострадалия
Г.П. с управлявания от него лек автомобил и решил да го последва, за да го
попита защо е обикалял с автомобил заедно с още едно лице около дома му и
съседните улици, както и защо по-рано същия ден е преследвал баща му,
каквато информация обвиняемият бил получил.
2
В изпълнение на замисленото обв. *. П. М. направил обратен завой на
светофарната уредба на кръстовището между бул. „25-ти септември“, бул. „3-
ти март“ и ул. „Отец Паисий“ и последвал управлявания от св. П. автомобил.
Докато св. П. се движил с автомобила си в дясната лента на бул. „25-ти
септември“, обв. М. го застигнал с автомобила си, като се движил в лявата
лента за движение. След като двата автомобила са се изравнили, обв. *. П. М.
предприел действия със своето МПС, изразяващи в „изблъскване“ на
управлявания от П. автомобил от платното за движение, навлизайки в
неговото платно за движение, като автомобилите не са влизали в
съприкосновение, тъй като св. П. успял да реагира на няколкократното
навлизане на автомобила на обвиняемия в лентата му за движение.
След това *. П. М. увеличил скоростта на управляваното от него
моторно превозно средство и изпреварил св. Г.П., като спрял пред него в
района на отбивката срещу Туристическа спалня, в резултат на което св. П.
бил заставен също да спре управлявания от него автомобил.
Обв. М. слязъл от колата, като държал в ръката си голям чук,
приближил се към шофьорската врата на автомобила на св. П. и ударил
стъклото, което било затворено и в резултат на това то се счупило на сол.
След това обвиняемият посегнал да удари с чука и самия П., но той се
предпазил с ръка и обвиняемият нанесъл удара си върху китката и дланта на
пострадалия.
После обв. М. отворил вратата на автомобила и издърпал св. П. навън,
опитал се пак да го удари, но пострадалият успял да избегне удара и сам
нанесъл удар с юмрук в главата на обвиняемия. Последвало сб*е зад
превозното средство, при което обв. М. скъсал парче от ризата на св. П. и
двамата си разменили удари, в резултат на което и обвиняемият получил
наранявания по лицето и крайниците.
След това св. * *ов ги разтървал и обв. М. заедно със св. *ов и св. * се
качили в л. а. марка „*“, модел „*“, с peг. № *** и потеглили.
От своя страна св. П. и св. * останали на мястото на инцидента, като
незабавно се обадили на тел. 112 да съобщят за станалото.
Описаната фактическа обстановка съдът намира за безспорно
установена въз основа на събраните доказателства по делото, като съдът
кредитира изцяло показанията на пострадалия Г.П. и на спътника му св. * *.
Показанията им са обективни, логични, взаимосвързани и допълващи се,
както и се подкрепят от останалите събрани по делото писмени
доказателства, обективирани в Протокол за оглед на местопроизшествие,
3
СМЕ на уврежданията, получени от св. П. и от обвиняемия в резултат на
случилото, АТЕ за стойността на счупеното стъкло на лекия автомобил, СТЕ
на предоставените по делото записи на сигнали на тел. 112 във връзка със
случилото се на процесната дата, както и заключение от назначена СППЕ на
пострадалото лице.
За да прекрати досъдебното производство по делото прокурорът е
приел, че деянието по чл. 325, ал. 3, вр. ал. 1 НК, за което е ангажирана
наказателната отговорност на Л. М. не е доказвано по безспорен и несъмнен
начин. Констатирал е противоречия в показанията на свидетелите очевидци
на деянията и на обвиняемия, които не са могли да бъдат преодолени дори
чрез провеждането на очни ставки по между им. Приел е, че свидетелските
показания на пострадалия и неговия спътник * * се намират в противовес с
показанията на * *ов и * * и обясненията на обвиняемия. Съпоставил е
поотделно и в съвкупност с всички свързани с тях доказателствени
източници, и е заключил, че показанията на пострадалия и на св. * * не са
достатъчни, за да се изградят единна непрекъсната доказателствена верига,
така, че да водят до единствено възможен извод, че Л. М. е извършил
престъплението по чл. 325, ал. 3, вр. ал. 1 НК.
Съдът обаче след обстоен анализ на събраните по делото доказателства
и при така описаната фактическа обстановка не споделя извода на прокурора
за недоказаност на повдигнатото обвинение по следните съображения:
Действително по делото са разпитани свидетели, чиито показания
условно биха могли да бъдат разделени на две групи, но в никакъв случай
показанията им не биха могли да се определят като „две насрещни,
диаметрално-противоположни и взаимноизключващи се тези“. Това е така,
защото св. *ов и св. *, макар да се опитват да запазят лоялност в показанията
си спрямо обв. М., то техните показания, макар и уклончиви, по същество и
относно важните за обвинението факти не противоречат на показанията на св.
П. и св. *.
Така например, в показанията си, обективирани на л. 79, т. I от делото
св. *ов посочва: „Стана голяма суматоха, сещам се, че стъклото на
шофьорската врата на автомобила на * се счупи, но кой и как не мога да
кажа“, на л. 81 още сочи, че „Изтласквания е нямало. Двата автомобила се
изравниха един до друг….аз стоях на задната седалка. През прозореца и
двамата водачи си показваха неприлични знаци, ръкомахаха си, а може и
4
среден пръст да са си показали и двамата…крещяха един на друг…Аз чук не
съм виждал. Когато слязох от автомобила видях, че стъклото е счупено.
В извършената очна ставка между св. *ов и св. * /л. 27, т. II/, св. *ов
сочи още, че между двата автомобила е имало „изравняване“, но той не е
видял дали, автомобилът, с който той се е движил, т. е. автомобилът,
управляван от обвиняемия, е навлизал в „тяхното платно“, т. е. в платното за
движение на управлявания от пострадалия автомобил. *ов сочи, че е седял на
задната седалка, избутване на другия автомобил от автомобила на обвиняеми
не е видял, както и не е видял чук в ръката на М., защото когато св. *ов е
слязъл от колата, стъклото вече е било счупено.
Следователно с показанията си св. *ов по никакъв начин не оборва
свидетелките показания на пострадалия свидетел и на пътуващия с него св. *.
Напротив, това че пътуващият на задната седалка св. *ов не е видял навлизане
на управлявания от обвиняемия автомобил в платното за движение на
автомобила на св. П. или т. нар. „избутване“ на автомобила, не означава, че
такова е нямало. Напротив, както св. *ов заявява, че не е видял чук в ръцете
на М., така и признава, че не знае от къде е този чук – л. 27, т. II. Ето защо
съдът намира, че доколкото показанията на този свидетел са в голяма степен
уклончиви и несигурни, същите не биха могли да се противопоставят и да
оборят достоверността на останалите доказателства, приобщени по
надлежния ред по делото чрез разпита на св. П. и на св. *, Протокол за оглед
на местопроизшествие и т. н.
От друга страна, св. * * в първоначалните си показания, обективирани
на л. 82, т. I, категорично заявява, че „*ан и другият водач започнаха да се
засичат един друг….малко след зала „Добротица“ *ан засече другото * и
спря пред него. Ние слязохме тримата, когато *ан и другият водач започнаха
да си разменят удари. Счупи се предно ляво шофьорско стъкло на другия
автомобил, но не видях *ан как го счупи…“.
В последвалия втори разпит, обективиран на л. 85, т. I от делото, св. *
вече отрича смисъла на първите си показания и уклончиво посочва, че „Двата
автомобила правеха маневри един към друг, но засичане, изтласкване, допир
между двата автомобила нямаше…*ан спря пред зала Добротица и * спря
доста зад нас…не съм видял чук“.
В последвалите очни ставки св. * обяснил още, че „И двамата водачи
правеха маневри един към друг…Аз не знам *ан да е слязъл с чук и не съм
5
видял да чупи стъкло. Аз като слязох стъклото беше счупено.“
На проведената очна ставка между св. * и св. П., първият сочи още, че
„всички казват, че *ан е счупил стъклото, аз не вярвам * да си е счупил сам
стъклото.“
Съдът намира, че уклончивите, несигурни и непоследователни
показания на св. * също не са в състояние да се противопоставят на
последователните и логично свързани сами по себе си и по между си
показания на св. П. и св. *. Още повече, този свидетел недвусмислено сочи, че
обв. М. е извършвал маневри към автомобила на св. П., засякъл е автомобила
му и го е заставил да спре до него, след което е излязъл от колата и е
последвало счупване на стъклото и размяната на удари.
В Постановлението на прокурора обаче липсва задълбочен анализ на
твърденията на св. * и на св. *ов през призмата на горните противоречия в
показанията им, както и не става ясно кои обстоятелства, изложени от
свидетелите са кредитирани от прокурора, доколкото показанията им са
вътрешно противоречиви, взаимоизключващи се и лаконични.
Не на последно място са и обясненията на обв. М. – л. 41, т. I, в които
същият сочи, че действително е последвал автомобила на св. П. по бул. „25-ти
септември“, но не М., а свидетелят е препречил пътя му, след което го
принудил да спре, като признал, че е счупил с чук, намерен на булеварда,
стъклото на шофьорската врата на управлявания от св. П. автомобил.
Съдът намира, че доколкото обясненията на обвиняемия противоречат
на останалите събрани по делото доказателства, не следва да бъдат
кредитирани като обективни и правдиви, а да се приеме, че същите, след
съпоставянето им с останалите събрани доказателства, представляват защитна
теза на обвиняемия.
Но и тук в прокурорския акт липсва дължимият от прокурора анализ на
обясненията на обвиняемото лице съобразно събраните по делото
доказателства. Житейски неиздържано е твърдението на Л.М., че е намерил
не малък по размери чук на средата на най-оживения булевард в гр. Добрич и
го е взел, както и твърденията му, че П. му е препречил пътя и го е принудил
да спре, които не се подкрепят дори и от свидетелстващите в негова ползва
св. * *ов и св. * *.
При така установената фактическа обстановка и след анализ на
събраните доказателства съдът стигна до следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
6
В постановлението за прекратяване детайлно са анализирани част от
противоречията в показанията на свидетелите, като се акцентира на елементи
от цялата ситуация, които са по - скоро второстепенни, като например – каква
е точната причина за влошените взаимоотношения между обвиняемия и
пострадалия П.; цитирано е заключението на изготвената КСППЕ на св. П. без
прокурорът да е изложил правните си изводи, формирани въз основа на това
заключение, както и причината за изготвянето му за целите на
производството; наличие на доказателства, събрани по реда на НПК с цел
оборване твърденията на П. относно данни за образувани дела между него и
обвиняемия и т. н.
При анализа на свидетелските показания обаче не е обсъдено, че в
същината си, по основните елементи относно времето и мястото на
инцидента, лицата, които са били на пътя и случилото се, показанията не
сочат на съществени противоречия. В тази връзка становището на прокурора,
че са налице „две насрещни, диаметрално-противоположни и
взаимноизключващи се тези“ не се споделя от съда.
Настоящият съдебен състав намира, че показанията са анализирани
едностранчиво, като при извода за противоречие не са взети предвид
показанията на св. *ов и св. * в частта им, в която или не се разминават по
същество с тези на св. П. и на св. * /така напр. първите по време показания на
св. * - л. 82, т. I/ или представляват уклончиво излагане на отговори като „не
съм видял“ и „аз седях на задната седалка“ /показанията на св. *ов,
обективирани в извършената очна ставка със св. * - л. 27, т. II/
В обобщение настоящата инстанция намира, че е допусната логическа
грешка при анализа и оценката на доказателствения материал – извода за
наличието на съществени противоречия в показанията на свидетелите П. и *,
от една страна, и *ов и *, от друга, което е довело до неправилни фактически
констатации по делото, което прави Постановлението за прекратяване на
производството необосновано.
Съдът намира, че като е кредитирал обясненията на обвиняемия и
показанията на св. *ов и св. * в частта им на уклончивото описание на
случилото се, прокурорът превратно е изтълкувал събраните доказателства,
като е приел за правдиви онези твърдения на свидетелите, които са в подкрепа
на защитната теза на обвиняемия, без да е подложил на обстоен анализ онази
част от показанията на св. *ов и на св. *, които кореспондират със
7
свидетелките показания на пострадалия и на св. *, подкрепени от своя страна
от Протокол за оглед на местопроизшествие, СМЕ на уврежданията,
получени от св. П. и от обвиняемия в резултат на случилото, АТЕ за
стойността на счупеното стъкло на лекия автомобил, СТЕ на предоставените
по делото записи на сигнали на тел 112 във връзка със случилото се на
процесната дата и заключение от назначена СППЕ на пострадалото лице.
Съдът не споделя изводът на прокурора, че „не би могло да се формира
категоричен извод в каква последователност лицата са слезли от
автомобилите си, кой точно е слязъл първи, кой втори, дали всички са слезли
заедно, дали пострадалият сам е слязъл от автомобила си или е бил издърпан
от обвиняемия, как е станало това, кога Л. М. е счупил стъклото на
автомобила - преди или след сб*ето и пр.“
Всички тези обстоятелства са били установени по безспорен начин при
извършения от съда анализ на събраните доказателства, още повече, че
самият прокурор в постановлението си при описание на фактическата
обстановка сочи: „хронологията на събитията е следната: първо
обвиняемият е слязъл сам от автомобила, а свидетелите * * и * *ов са
останали в колата, след което първият е счупил стъклото на автомобила,
докато пострадалият все още е бил в него, и след това е последвало сб*е
помежду им, при което двамата са си причинили леки телесни повреди“.
Ето защо съдът не приема тезата на прокурора и констатира, че
изводите му са базирани на превратно тълкуване на събраните доказателства
по делото.
Самото Постановление на прокурора страда от вътрешни
противоречиви твърдения и описание на възприетата от него фактическа
обстановка в съчетание с анализ доказателствените източници, което създава
трудности да се прецени каква точно е приетата от него фактическа
обстановка и въз основа на кои доказателства е станало това.
Съдебната теория и практика е приела, че описанието на фактическата
обстановка представлява излагане на факти и обстоятелства, имащи значение
за предмета на доказване, като в нея не следва да се съдържа коментар на
събраните доказателства, още по-малко да се описват противоположните
твърдения на страните по делото /да се цитират свидетелските им показания/
и така да се обосновава наличие на разнопосочни тези. Фактическа
обстановка, приета от прокурора, респ. от съда, следва да е една
последователна картина на случилото се, от която да могат да се направят
обосновани правни изводи по делото.
Едва след като изложи приетата за доказана от него фактическа
8
обстановка прокурорът анализира събраните доказателства с точно и ясно
посочване на онези от тях, които са кредитирани и в резултат на които бива
формирана приетата фактическа обстановка.
Доколкото това не е сторено в настоящото постановление, съдът не е в
състояние да изведе ясно и точно приетата от прокурора фактическа
обстановка, която макар и изведена от разнопосочни свидетелски показания
винаги е една, доколкото биват кредитирани твърденията на една от групите
свидетелски показания, формирани в производството.
Съдът не споделя доводите на прокурора с оглед компрометиране
свидетелската годност на пострадалия Г.П., като е събрал доказателства и
оборва неговите твърдения относно това „че е свидетел по дело № 424/2018
год. по описа на СП срещу обвиняемия Л. М.“ и „че свид. * М. и Л.М. са
автори на множество сигнали срещу него /преди датата на деянието
04.05.2020 год./“
Тези обстоятелства не са от значение за предмета на делото и не
компрометират свидетелската годност на Г.П., още повече, че между него и
обвиняемия действително са налице влошени взаимоотношения, датиращи от
много време, което е предпоставка за объркване на точната им фактология, но
пък е индикация именно за отношенията по-между им и за мотивите на
обвиняемия да извърши вмененото му престъпление.
Остава неясен мотивът на прокурора за назначаване и изготвяне на
КППЕ на Г.П., както и не е посочено в поднадзорното постановление до
какви правни изводи е достигнал прокурорът след анализ на заключението по
назначената експертиза през призмата на повдигнатото обвинение на Л.М.,
респ. свидетелската годност на Г.П., доколкото в прокурорския акт само е
повторен текстът от заключението на вещото лице.
Действително прокурорът е длъжен да взема решенията си съгласно
вътрешното си убеждение, но първо е длъжен да извърши проверка относно
изпълнението на процесуалните правила, гарантиращи правилното му
формиране в съотвествие с разпоредбата на чл. 14 от НПК. Вътрешното
убеждение е съзнателна увереност, която следва да се основава на
доказателствените материали, събрани и проверени по надлежен ред при
обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото.
Анализирането на доказателствената съвкупност изисква оценъчна дейност,
както поотделно, така и в съвкупност на доказателствените материали за
фактите в обхвата на чл. 102 от НПК. Нарушение на тези изисквания е
налице, когато решаващият орган е игнорирал напълно или формално е
обсъдил някои от доказателствените източници, или превратно
9
интерпретирал същите, на каквито действия сочи конкретиката по делото.
С оглед всичко гореизложено съдът намира, че постановлението за
прекратяване на наказателното производство следва да бъде отменено като
необосновано и незаконосъобразно, а делото - върнато на Районна
прокуратура Добрич с указание да се извърши пълен и всестранен анализ на
събраните в досъдебното производство доказателства, въз основа на който и
при спазване правилата на формалната логика да се извърши извод дали
събраните по делото доказателства обуславят наличие на престъпно деяние по
чл. 325, ал. 3, вр. ал. 1 от НК, друг състав на престъпление от общ характер
или не са налице достатъчно доказателства за такъв извод.
Така мотивиран и на основание чл. 243, ал. 6, т. 3 от НПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Постановление на Районна прокуратура - гр. Добрич от
03.12.2021 г. в частта, с която частично е прекратено наказателното
производство по досъдебно производство № 311/2020 г. по описа на Първо
РУ на МВР – гр. Добрич, пр. преписка № 1000/2020 г. по описа на ДРП,
образувано и водено срещу обвиняемия *. П. М. от град Добрич в частта за
извършено престъпление по чл. 325, ал. 3 във вр. с ал. 1 от НК.
ВРЪЩА делото на прокурора с оглед посоченото в обстоятелствената
част.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване или протест в 7 дневен
срок от съобщаването на страните пред Добрички окръжен съд.
ПРЕПИС от Определението да се изпрати на жалбоподателя Г.П., РП -
Добрич, на обвиняемия Л.М. и на защитника му адв. В.К. - ДАК.
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
10