Р Е Ш Е Н И Е
гр.
Ловеч, 30.10.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, трети
наказателен състав в открито заседание на тридесети януари две хиляди и
двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛЯ МАРИНОВА
при секретаря ТАТЯНКА ГАВАЗОВА,
като разгледа докладваното от
съдията НАХД №946 по описа за 2019 година и за да се произнесе, съобрази:
С
наказателно постановление №LBLD-1215/27.08.2019г.
на Мария Атанасова Петкова – Началник сектор „Български документи за
самоличност“ при ОДМВР - Ловеч, на И.Ц.К. с ЕГН ********** ***, на основание чл.53 ал.1 от ЗАНН
и чл.81 ал.2 т.2 от ЗБЛД е наложено наказание глоба в размер на 30 лева за
извършено нарушение на чл.7 ал.1 пр.3 от ЗБЛД.
Недоволен
от наказателното постановление останал жалбоподателя И.К., който
го обжалва в срок като твърди, че на 12 юни 2019 година е ходил на медицински
преглед в София и в автобуса, пътувайки обратно до автогарата му било
откраднато портмонето с около 170 лева и личната карта. Твърди, че веднага се е
обадил на 112, откъдето го посъветвали да отиде до близкото Второ районно
управление в София, откъдето го посъветвали да отиде в Районното управление в
Ловеч, но не му дали първичен документ за случая. К. твърди, че като се прибрал
в Ловеч, поискал среща с началника на РУ, но преди това му съставили акт. К.
отишъл в паспортна служба да си извади лична карта, където го успокоявали да не
се притеснява, но след време, като отишъл да си вземе готовата лична карта,
получил и акт с глоба. Известно му било, че при кражба глоба не се налага и не
обърнал внимание на документа, който го накарали да подпише, но излизайки
видял, че това е акт, върнал се, поискал да направи възражение, но му било
отказано. Сочи, че е бил с 216 лева пенсия и унищожена покъщнина от две наводнения,
които го сполетели в село Радювене, че е съкрушен от случилото му се и моли
съда да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно.
В
съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, се явява лично, поддържа
жалбата и моли съда да отмени НП, тъй като при кражба на лични документи не се
налага наказание и смята, че НП е неправилно.
Ответникът
– сектор „БДС“ при ОДМВР – Ловеч, редовно призован, не изпраща представител и
не взема допълнително становище.
От
събраните по делото писмени доказателства, от показанията на свидетелите М.В.М.,
С.Й.Й. и А.Х.М., както и от становището на жалбоподателя, съдът приема за
установена следната фактическа обстановка.
На 21.08.2019
година свидетелят М.В.М., в присъствието на свидетелите С.Й.Й. и А.Х.М.,
съставил акт за установяване на административно нарушение №1215 против И.Ц.К. с ЕГН ********** *** за това,
че на 21.08.2019г. в 10.00 часа е установил, че в гр.Ловеч, ул. Стефан Караджа
№2, в декларация №669/13.06.2019г. К. заявява, че на 12.06.2019г. в гр.София е
открадната лична карта №*********, издадена на 29.11.2001г. от МВР-Ловеч, за
което не представя удостоверителен документ от компетентен орган при подаване
на заявление за издаване на нова лична карта, с което виновно е нарушил чл.7
ал.1 пр.3 от ЗБЛД. Нарушителят К. не
е написал обяснения и възражения в акта.
Въз
основа на акта за нарушение е постановено обжалваното наказателно
постановление, което К. е получил на 24.09.2019 година.
Въз основа на
императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление относно законосъобразността, обосноваността и
справедливостта на наложеното административно наказание, съдът прави следните
правни изводи:
Въззивната
жалба е депозирана в законния срок и от легитимен субект, поради което е
процесуално допустима.
Наказателното
постановление е издадено от компетентен орган –Началник сектор
„Български документи за самоличност“ при ОДМВР – Ловеч, въз основа на съставен АУАН
от оправомощено лице, видно от т.2.17 на приложената Заповед №8121з-493/01.09.2014г.
на Министъра на вътрешните работи.
Наказателното постановление е издадено в шестмесечния
давностен срок по чл.34 ал.3 от ЗАНН.
При
извършената проверка относно формалните изисквания на ЗАНН, съдът констатира допуснати нарушения
по смисъла на чл.42 т.3 и т.4 и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, тъй като при съставяне
на АУАН и при издаване на НП не са описани според изискванията на закона
нарушението, датата на извършването му и обстоятелствата, при които е
извършено.
В обстоятелствената
част на АУАН и НП е описано, че на 21.08.2019г. в 10 часа е
установено, че в град Ловеч, ул. Стефан Караджа №2 в декларация №669/13.06.2019г. лицето е
заявило, че на 12.06.2019г. в гр.София е открадната лична карта
№*********, издадена на 29.11.2001г. от МВР-Ловеч, за което не представя
удостоверителен документ от компетентен орган при подаване на заявление за
издаване на нова лична карта. Така описаното деяние е квалифицирано като
нарушение на чл.7 ал.1 пр.3 от ЗБЛД. Според разпоредбата на чл.7 ал.1 от ЗБЛД гражданите, притежатели на
български лични документи, са длъжни да ги пазят от повреждане, унищожаване или
загубване. Следователно с квалификацията на нарушението е прието, че К. не е
опазил личната си карта от загубване, каквито констатации в обстоятелствената
част липсват, т.е. налице е несъответствие между описание и квалификация на
нарушението.
Съответствието
между описанието на нарушението и неговата квалификация е една
от най-съществените гаранции за правото на защита на нарушителя, който още в
началния етап от започналото против него производство следва да знае каква е
юридическата формулировка на нарушението, за което е обвинен, за да може да
организира защитата си и да ангажира доказателства и прави възражения относно
констатираното административно нарушение.
АУАН е
основен процесуален акт във фазата по установяване на административното
нарушение. Законосъобразното му оформяне е равнозначно на законосъобразно
образуване на самото производство. Ето защо, с неговото оформяне се свързват
точно определени изисквания на закона, а именно да е съставен в писмена форма и
да съдържа предвидените в чл.42 от ЗАНН
реквизити. Тези формални изисквания са възведени от закона, не само защото чрез
съставянето на акт се установява административно нарушение, но и защото освен
това актът има и тази функция – официално обвинение в извършване на
правонарушение. Нарушителят е в правото си да се защити още в момента на
съставяне на акта. Пълното съответствие между описаното нарушение и неговата
правна квалификация, е не само формален, но и съдържателен елемент. Тук стои
въпросът за предварителната защита на нарушителя, тя е предварителна, защото
предхожда налагането на наказанието. Тази норма безусловно е императивна, тъй
като осигурява правото на защита на привлечения към административнонаказателна
отговорност, в чието съдържание се включва и правото му да знае точно какво
административно нарушение се твърди, че е извършено, за да може да организира
защитата си в пълен обем, поради което незаконосъобразно съставения АУАН води
до незаконосъобразност на издаденото въз основа на него НП.
Константна
е съдебната практика, че не посочването и/или неясното и не конкретно посочване
на нарушените правни норми води до ограничаване на правото на защита на
посоченото за нарушител лице.
Същото нарушение е пренесено
автоматично и в НП в противоречие с чл.57 ал.1 т.5 и т.6 от ЗАНН.
Следва да се има пред вид, че ако разпоредбата на чл.53 ал.2
от ЗАНН позволява при определени обстоятелства да се санират недостатъците на
акта за установяване на административно нарушение, то подобна разпоредба
законът не е предвидил за издаденото впоследствие наказателно постановление.
Нарушаването на императивните разпоредби на ЗАНН е довело до опорочаване на
цялото административнонаказателно производство.
Административнонаказателното производство е формален процес,
поради въведените изисквания за форма, съдържание и процедура за издаваните
актове и наказателни постановления, като само редовно съставените такива имат
доказателствена стойност и могат да са основание за налагане на административно
наказание.
С оглед изложеното, съдът приема,
че при издаване на наказателното постановление, административно наказващия
орган е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, поради което
същото е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
Водим
от гореизложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО
ПОСТАНОВЛЕНИЕ №LBLD-1215/27.08.2019г.
на Мария Атанасова Петкова – Началник сектор „Български документи за
самоличност“ при ОДМВР - Ловеч, с което на И.Ц.К. с ЕГН ********** ***, на основание чл.53 ал.1 от ЗАНН
и чл.81 ал.2 т.2 от ЗБЛД е наложено наказание глоба в размер на 30 лева за
извършено нарушение на чл.7 ал.1 пр.3 от ЗБЛД като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Ловешки административен съд по реда на
глава дванадесета от АПК в 14 дневен срок от съобщението на страните, че е
изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: