№ 324
гр. София, 09.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Иво Дачев
Членове:Мария Георгиева
Асен Воденичаров
при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева
като разгледа докладваното от Асен Воденичаров Въззивно гражданско дело
№ 20211000501562 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 261630 от 11.03.2021 год., постановено по гр.д.№ 13534/2019 год. по описа на
СГС, ГО, 30 състав, Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно
придобито имущество е осъдена на правно основание чл.2а от ЗОДОВ да заплати на О. Й.
Д. сумата от 10 000 лева, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
вследствие на незаконно образувано с Решение № 190/04.05.2010 год. на КУИППД против
него производство за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност.
Решението е обжалвано от ответника Комисия за противодействие на корупцията и за
отнемане на незаконно придобито имущество, чрез процесуален представител, като се
излагат доводи за погрешни изводи на съда досежно основанието за ангажиране
отговорността. Твърди се, че Комисията е действала изцяло в делeгираните й правомощия и
в тази връзка не са налице елементите на фактическия състав за непозволеното увреждане
по посочения текст. Не е налице и причинно следствена връзка между действията на
Комисията и вредите на ищеца. Поддържа се, че иска не е доказан и по размер и в тази
връзка е неправилно приложение на чл. 52 от ЗЗД. Определеният размер е завишен и не е
съобразен с получените увреди и с практиката. Моли съда да отмени решението в
осъдителната част и постанови ново, с което иска да бъде изцяло отхвърлен.
Решението е обжалвано и от ищеца О.Й. Д. в отхвърлителната част за сумата над 10 000 лева
до предявения размер от 50 000 лева, като се правят оплаквания досежно неправилно
1
приложение на чл.52 от ЗЗД. Воденото срещу него производство се отразило изключително
негативно върху психическото и физическото му здраве, поради което намира, че
присъдения размер на обезщетението е силно занижен и не е в състояние да репарира
причинените неимуществени вреди. Моли за отмяна на решението в отхвърлителната част и
уважаване на иска до пълния размер. Претендира разноските по делото.
Въззиваемите депозират отговори с които взаимно оспорват жалбите на насрищната страна.
Контролиращата страна - Прокуратура на Република България изразява становище за
основателност на жалбата на Комисията, като моли въззивният съд да постанови решението
си в този смисъл.
Жалбите са подадени в срока по чл.259, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт от страни в производството, имащи право на жалба, поради което са процесуално
допустими.
Софийският апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и доказателствата по
делото намира следното:
Пред първоинстанционният съд е развито исково производство с правно основание чл. 2а от
ЗОДОВ, като ищецът О.Й. Д. излага в исковата си молба, че срещу него е било образувано
следствено дело № 1/10 год. по описа на ОСС-Ловеч и му е повдигнато обвенение за
извършено престъпление по чл.308, ал.1 от НК и по чл.235, ал.3, т.3 от НК и поради това е
образувано производство по преписка № 99/2010 година на КУИППД - Ловеч за проверка на
имуществото му за период от 25 години. По искане на Комисията е допуснато обезпечение
на бъдещ иск, предявим от Комисията, като са наложени обезпечителни мерки по
гражданско дело № 207/10 год. по описа на ЛОС, изразяващи се в възбрана на недвижими
имоти, запор на движими вещи и банкови сметки. С решение № 189 от 12.05.2016 год.
Комисията е прекратила образуваното производство срещу ищеца, поради това, че
придобитото имущество не е на значителна стойност по смисъла на §1, т.2 от ДР на
ЗОПДИППД /отм./, като с влязло в сила на 07.06.2016 год. съдът е отменил допуснатото
обезпечение. Твърди се, че по време на водената срещу него проверка бил ограничен във
възможността да се разпорежда с имуществото си, управляваното от него търговско
дружество „Алдекс“ ООД прекратило дейността си, ищецът останал без средства, като
всичко това довело до здравословни проблеми и психически срив, предвид паралелно
воденото срещу него и наказателно преследване. Претенцията за обезщетение на
претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в стрес, потиснатост, страх от загубата
на прехрана, се оценява на сума в размер на 50 000 лв. Претендира и законна лихва върху
посочените суми, считано от 07.06.2016 г. – датата, на която е влязло в сила определението
на Окръжен съд – Ловеч, с което били отменени допуснатите по искане на Комисията
обезпечителни мерки.
Ответникът Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно
придобито имущество оспорва исковете, като твърди неоснователност, тъй като е било
налице законовото основание за образуване на производството против ищеца. Моли за
2
отхвърляне на иска.
Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 от ГПК, намира
решението в обжалваните части за валидно и допустимо. По очертания от оплакванията в
жалбите предмет на въззивен контрол, свеждащ се до наличие на предпоставките за
ангажиране деликтната отговорност на Държавата, чрез нейния субституент Комисията,
както и размерът на вредите, намира следното:
Не се спори по делото, че с постановление от 30.03.2010 г. на старши разследващ полицай
при РУ на МВР – гр. Ловеч ищецът е бил привлечен като обвиняем за престъпление по
чл.235, ал.3, т.3 вр. ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК, а с Решение № 190 от 04.05.2010 г. на
Комисията, на основание чл. 13, ал. 1, т. 1 ЗОПДИППД /отм./ срещу ищеца е образувано
производство за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност. На
05.05.2010 г. в Ловешкия окръжен съд е внесено мотивирано искане от Комисията за
допускане на обезпечителни мерки на бъдещи искове с цена 528 925 лв. срещу ищеца,
членове на неговото семейство и две свързани юридически лица – ЕТ „Д. - О. Д.“ и
„Алдекс“ ООД, като е поискано налагането на обезпечителни мерки–възбрани на
недвижими имоти, запори на автомобили, дялове от капитала на търговски дружества,
вземания по банкови сметки, а с определение № 313 от 05.05.2010 г., по гр. д. № 207/2010 г.
съдът е допуснал обезпечение на бъдещ иск. С решение № 189 от 12.05.2016 год. Комисията
е прекратила образуваното производство срещу ищеца, поради това, че придобитото
имущество не е на значителна стойност по смисъла на §1, т.2 от ДР на ЗОПДИППД /отм./,
като с влязло в сила на 07.06.2016 год. съдът е отменил допуснатото обезпечение.
От показанията на разпитания пред първоинстанционният съд свидетел Ю. Д., син на
ищеца, чиито показания съдът цени при условията на чл.172 от ГПК, се установява, че след
като през март 2010 г. баща му бил задържан в следствения арест в Ловеч, във връзка с
водено срещу него наказателно преследване, малко след това семейството научило, че има
наложена възбрана на недвижимото им имущество и запор на движимото. Баща му реагирал
много тежко на новината, че е запорирано имуществото му. В ареста изглеждал депресиран,
бил пребледнял и отслабнал, не спял и се притеснявал от наложените обезпечителни мерки.
Преди случилото се, бащата бил много грижовен родител и ситуацията, в която били
поставени всички, го сринала психически и физически. След като излязъл от ареста,
обезпечителните мерки останали още дълго време, дори към момента някои от тях не били
все още вдигнати. Свидетелят сочи, че преди ареста баща му бил весел, бодър, оптимист,
сериозен бизнесмен с много приятели. След освобождаването му настъпила коренна
промяна. В началото бил под домашен арест, но не искал никого да вижда. Бизнесът му бил
напълно съсипан от наложените запори и възбрани. Занимавали се с дърводобив, купували
гори и земи. При наложените възбрани върху горите, не можели да добиват дървесина от тях
и да я продават. Не можел и да продаде активите си. Нямал никакви приходи. Ищецът
решил да опита да си намери работа в София, но не успял и след известно време се прибрал
на село, където живее и в момента. Въпреки подкрепата на семейството му, което му
повтаряло, че най-важното е да е жив и здрав, той бил сринат от това, че от човек с добър
3
бизнес и сериозно име в обществото, бил изкаран най-големия престъпник.
От показанията на свидетеля Б. Д. се установява, че е съпруга на брата на ищеца и много
често общува с него и семейството му, познава го от много години и живеят наблизо. Знае за
ограниченията, наложени от КОНПИ, случило се около месец след като О. бил задържан
през март 2010 г. Той по това време бил в ареста, което в началото му се отразило много
тежко, но виждал светлина в тунела, като казвал на семейството си, че поне има какво да
продава, има пари, ще води дела известно време, но после всичко ще заработят пак и отново
ще бъде нормално. Наложените запори му дошли като шок. Изгубил всякаква надежда,
уплашил се, че семейството му остава без средства. Цялата им дейност спряла, като
блокирали техника, трактори. Наложило се семейството да взема заеми от близки и познати,
защото нямали дори с какво да си платят тока и храната. Ищецът се уплашил дали няма да
се наложи синът му да прекъсне следването си, а малкият по това време ходел на психолог.
След освобождаването си от ареста се чувствал като ненужен и не знаел накъде да поеме, с
какво да се занимава. Подготовката, цеховете, техниката и всичко, което имал, било вложено
в тази дейност и изведнъж всичко било блокирано. Опитал се да търси някаква работа в
София, но той не само, че психически не бил добре, а и по принцип нямал подготовка за
друг вид работа. Видимо отслабнал, прежълтял, изпадал в състояния да се кара и крещи, а
след това продължително да мълчи. На фона на предишната му жизнерадостност и
увереност, промяната била голяма. Към момента вече имал известно подобрение, но не бил
като преди. Нямал тази увереност и самочувствие, все още бил без работа, настроението му
било променливо. Жилището им било конфискувано от банката и продадено, вече не било
тяхно.
От приетото пред първоинстанционният съд заключение на съдебно- медицинска
експертиза, изготвена от вещо лице психолог се установява, че при ищеца Д. е налице
изразена тревожност, най-вероятно в резултат на предприетите срещу него действия,
продължили във времето. При разпита в съдебно заседание, вещото лице пояснява, че не е
възможно да бъде разграничено дали същата е в резултат конкретно от действия на
Прокуратурата, Комисията или други органи, но е установено действие на негативните
фактори с натрупване, което е довело при ищеца до изразено напрежение. Личността е била
възпрепятствана да упражнява своя бизнес, следователно подложена и на финансови
лишения, които засилват чувството за малоценност и безпомощност. Когато личността
продължително време е изложена на преживяване от негативен характер, това рефлектира
психически и физически. Безспорно трудовата дейност е важен фактор за личността, за
личностната самооценка и удовлетвореност. Макар ищецът да се оценява като силен по дух,
той не е успял да се справи и преработи на емоционално ниво случилите се събития. Търпял
е емоционален дискомфорт с изразена симптоматика като емоционална лабилност, безсъние,
главоболие, тревожност, страхови опасения. Вещото лице поддържа и че когато човек е
изложен продължително време на стрес и негативни емоции, това може да доведе до
отключване на невроза – състояние, което се характеризира с безпокойство, безсъние,
раздразнителност и др.
4
При така установените фактически обстоятелства и събрани доказателства, съдът намира от
правна страна следното:
В случая се претендира ангажиране отговорността на Комисия за противодействие на
корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество /КПКОНПИ/ за обезщетяване
на претърпени от ищеца вреди в резултат на незаконосъобразни действия и актове на органи
и служители при Комисията в производството по ЗОПДИППД /отм./. Доколкото
производството против ищеца за установяване и отнемане на имущество, придобито от
престъпна дейност, е приключило при действието на изричната законова разпоредба на чл.2а
от ЗОДОВ, уреждаща отговорността на ответната Комисия, то съдът е квалифицирал
предявения иск като такъв по чл.2а от ЗОДОВ. Следва да се посочи обаче, че и преди
влизането в сила на тази норма /19.11.2012 г./ Държавата, чрез КУИППД, като
специализиран държавен орган, отговаря по реда на ЗОДОВ за вредите, причинени от
незаконни действия или бездействия, извършени във връзка със ЗОПДИППД /отм./, по
силата на изричното препращане в чл.32, при което неоснователно се явява възражението на
ответника за недопустимост на иска, релевирано по отговора на исковата молба. След
влизане в сила на чл. 2а от ЗОДОВ, посочената норма е основанието, на което се реализира
отговорността на държавата. Обстоятелството, че КОНПИ е длъжна да образува
производство за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност при
наличието на предпоставките по ЗОПДИППД /отм./, не може да я освободи от отговорност
/противното разбиране би обезсмислило нормата на чл. 2а ЗОДОВ/.
Според чл.2а от ЗОДОВ, държавата отговаря за вредите, причинени на граждани и
юридически лица, от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на органите и
длъжностните лица по Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито
имущество, извършени при или по повод изпълнение на правомощията или службата им.
Отговорността на държавата има обективен характер и съгласно чл.4 от ЗОДОВ,
обезщетение се дължи за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането, независимо дали са причинени виновно от
длъжностното лице.
За да се ангажира отговорността на държавата, трябва да бъдат доказани кумулативното
наличие на следните предпоставки - претърпени от ищеца вреди, незаконосъобразни актове,
действия или бездействия на органи и служители при ответника в производството по
ЗОПДИППД /отм./, както и причинна връзка между предприетите действия от служители на
КОНПИ и вредните последици.
В настоящия случай се установи, че по искане на Комисията е образувано гр.д. 207/10 год.
по описа на ЛОС по което с определение № 313 от 05.05.2010 год. съдът е допуснал
обезпечение на бъдещ иск за отнемане в полза на държавата на описаното в искането
имущество, предявим от Комисията по чл. 28 от ЗОПДИППД /отм./ против ищец, като е
наложил възбрана на недвижими имоти, запор на движимо имущество и запор на банкови
сметки на ответника, членове на неговото семейство, ЕТ и едно юридическо лице. Тези
действия на Комисията следва да се определят като незаконосъобразни по смисъла на чл.2а
5
от ЗОДОВ, с оглед крайния резултат от проведеното административно производство по
ЗОПДИППД /отм./, тъй като с решение № 189 от 12.05.2016 год. самата Комисия е
прекратила образуваното производство срещу ищеца, поради това, че придобитото
имущество не е на значителна стойност по смисъла на §1, т.2 от ДР на ЗОПДИППД /отм./.
При това положение незаконосъобразни са били действията на Комисията по внасяне на
искане в съда и развито въз основа на това обезпечително производство, въпреки липсата на
изискуемите от закона предпоставки, както и поддържането му в продължение на шест
години. Несъстоятелно е твърдението на процесуалните представители на КПКОНПИ, че
всички действия на служителите на Комисията са правилни и съобразени със законовите
разпоредби и не е налице основание за ангажиране отговорността на ответника за
репариране на претърпените от ищеца вреди. Прекратяването на образуваното производство
срещу ищеца, поради това, че придобитото имущество не е на значителна стойност по
смисъла на §1, т.2 от ДР на ЗОПДИППД /отм./ означава, че е установено, че лицето, против
което е водено наказателно производство за престъпление, посочено в закона, няма
придобито имущество, в резултат на осъществената престъпна дейност. Направеното от
Комисията предположение в обратния смисъл, което е послужило като основание за
започване и водене на бъдещо производството по чл.28 от ЗОДПИППД /отм./, се явява
неоснователно и като такова е незаконосъобразно действие по смисъла на чл.2а от ЗОДОВ.
С оглед изложеното до тук, съдът намира, че е налице първата от предвидените в закона
предпоставки за уважаване на предявената претенция.
От събраните по делото гласни доказателства и приета съдебно медицинска експертиза се
установи наличието и на останалите правнорелевантни факти за хипотезата на чл.2а от
ЗОДОВ - претърпени неимуществени вреди от ищеца и причинната връзка с действията на
ответната Комисия. С Решение № 166 от 18.10.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1642/2016 г., III
ГО, ГК, се дава отговор на въпроса, касаещ начина на определяне на размера на
обезщетението за неимуществени вреди, причинени от действия и бездействия на органа по
ЗОПДИППД /отм./ съобразно релевантните, при прилагане на критерия за справедливост по
чл.52 от ЗЗД, обстоятелства. Прието е, че доколкото се касае за отговорност по реда на
ЗОДОВ, при определяне на размера на дължимото обезщетение, намират приложение
общите постановки, развити в т.11 от ТР № 3 от 22.04.2005 г. по т. д. № 3/2004 г. на ОСГК,
съгласно които обезщетението се определя глобално, като се вземат се предвид всички
релевантни обстоятелства, преценени с оглед общия критерий за справедливост по чл. 52
ЗЗД, в смисъла разяснен с т. II от ППВС № 4/23.12.1968 год.
При определяне на размера на обезщетението по чл. 2а ЗОДОВ, следва да се съобразят:
продължителността и интензитета на проведеното производство, конкретен начин на
засягане на честта и доброто име на проверяваното лице в обществото, съобразно неговата
възраст, обществено и социално положение, отражение на производството върху здравето
/физическо и психическо/ на лицето, засягане на взаимоотношенията в семейството и
всички специфични обстоятелства, произтичащи от характера и особеностите на
производство по ЗОПДИППД /отм./.
6
В случая се доказа, че вследствие на незаконосъобразните действия и актове на служители
при КОНПИ за ищеца са настъпили отрицателни последици в личностно, емоционално и
психическо отношение. В един продължителен период от време - от около шест години
същият е имал негативни преживявания, свързани със стрес, притеснения от възможността
да бъде отнето имуществото, на него и семейството му, като интензитетът на отрицателните
емоции е довел и до влошаване на здравословното състояние на Д.. При определяне размера
на обезщетението следва да се съобразят и обстоятелствата, че имуществото, чието
отнемане се е претендирало от КУИППД, е било на значителна стойност – 528 925 лева.
Освен това, в обезпечения период на производството, притежаваните от ищеца недвижим
имот, автомобили и парични влогове са били обект на възбрани и запори и той не е имал
възможност да се разпорежда с тях. От друга страна обаче, не се установяват настъпили
промени в семейните му отношения, нито широко разгласяване на производството в
медиите, при което последното да е станало достояние на неограничен кръг лица. Не са
установени и конкретни последици за физическото здраве на ищеца. В този смисъл вредите
са концентрирани основано в психо-емоционалната сфера.
Съобразявайки така установените обстоятелства, съдът намира, че за справедливото
обезщетяване на реално претърпените от ищеца О.Д. вреди следва да се присъди сума от 10
000 лева, за която сума искът се явява основателен.
Поради съвпадане на правните изводи на въззивната инстанция с тези на
първоинстанционният съд решението на Софийския градски съд следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора страните не си дължат разноски и такива не следва да бъдет
присъждани.
По изложените съображения, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 261630 от 11.03.2021 год., постановено по гр.д.№ 13534/2019
год. по описа на СГС, ГО, 30 състав.
Решението може да се обжалва при условията на чл. 280 от ГПК с касационна жалба в
едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7