№ 37244
гр. София, 05.09.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в закрито заседание на
пети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА В. КИРОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело №
20251110130869 по описа за 2025 година
Предявен е иск с правно основание чл.55,ал.1,предл.1 от ЗЗД, вр. чл. 99
от ЗЗД от *** **********,с адрес *** ,с пълномощник ***, срещу ***,ЕИК
****,със седалище и адрес на управление ***, с искане за осъждане на
ответника да заплати сумата от 1 лев /частичен иск от 53,97 лева/,платена без
основание,ведно със законната лихва върху главницата,считано от
предявяване на иска до окончателното изплащане на вземането.
Ищецът твърди, че на 28.03.2025 г. бил сключен договор за цесия,
съгласно който ***, ЕГН **********, прехвърлила на ищеца ***, вземането си
срещу ответника в размер на 53,97 лева, платена без основание сума,
произтичаща от договор за паричен заем № 3870454/10.07.2020 г., като се
посочва, че исковата молба следва да се счита за надлежно уведомление
относно извършеното прехвърляне на вземането. Твърди се, че на 10.07.2020
г., *** е сключила договор за паричен заем № 3870454 с *** за сумата от 1000
лева. Съгласно чл. 4 от договора, страните се съгласили договорът за заем да
бъде обезпечен с гарант – две физически лица поръчители или банкова
гаранция в полза на дружеството, предоставило кредита. На 10.07.2020 г. бил
сключен и договор за предоставяне на гаранция № 3870454, по силата на
който *** поело задължение да обезпечи задълженията по договора за кредит.
Ищцата поела задължение да заплати на гарантиращото дружество сумата в
размер на 254,64 лева, която била разсрочена за плащане заедно с месечните
вноски по кредита. Сумата била дължима на ***, но предварително събирана
от ***. Извежда, че и двата договора следва да се считат за потребителски, т.е.
относими са разпоредбите на ЗПК. В исковата молба са изложени
твърдения,че договорът за заем е недействителен,поради което ищецът
счита,че се дължи връщане само на чистата стойност на кредита. Твърди, че
дружеството-поръчител е свързано с ответника лице. Посочва, че
възнаграждението по договора за поръчителство не е включено в ГПР с цел
заобикаляне разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК.
С исковата молба са представени писмени доказателства,които следва да
1
бъдат допуснати,защото допринасят за изясняване на делото от фактическа
страна.
С исковата молба е формулирано искане за задължаване на ответника по
реда на чл. 190 от ГПК да представи посочени документи, като искането
следва да се уважи само относно задължаване за представяне на погасителен
план и СЕФ, доколкото ищецът не е страна по договора за паричен заем.
Съдът намира,че искането на ищеца за издаване на съдебно
удостоверение относно договорите,сключени между страната цедент и
ответното дружество не допринася за изясняване на конкретния правен спор и
следва да бъде оставено без уважение.
В срока за подаване на писмен отговор, е постъпил такъв от ответника
*** с твърдения за недопустимост на предявения иск. Счита, че исковата
молба е нередовна, тъй като не било представено пълномощно за
представителната власт на процесуалния представител на ищеца, нито
договор за правна помощ. Счита, че процесуално легитимирано да предяви
иска по чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД е лицето, което фактически е
предоставило нещо, респ. правото на това лице, не може да се прехвърли чрез
договор за цесия. Сочи, че производството по делото следва да бъде спряно
поради предявен от цедента иск по описа на ***. Твърди, че искът е
неоснователен, като посочва, че договорът за цесия е нищожен, тъй като
липсвало вземане, каквото би възникнало едва след обявяване на договора за
кредит за недействителен. Твърди, че договорът за заем отговаря на
изискванията на ЗПК и е действителен, както и че същият съдържа ГПР и
общата сума, изчислени към момента на сключване на договора. Оспорва се
възнаграждението за поръчителство да е разход, който следва да се включи в
ГПР, тъй като сключването на договор за поръчителство не е условие за
сключване на договора за кредит. Отделно от това, възнаграждението по
договор за поръчителство не било безусловно дължимо към момента на
сключване на договора за кредит, а дали гаранцията ще бъде активирана, било
в зависимост от действията на заемателя. Твърди, че условията по договора с
дружеството-гарант са уговорени индивидуално. Излага, че с решение № 578
от 22.12.2023 г., постановено по гр. д. № 551/2023 г. по описа на РС – гр.
Козлодуй, посоченият в исковата молба договор за предоставяне на гаранция
бил приет за нищожен, съответно *** възстановило недължимо платената
сума на потребителя. Счита, че недействителността на клаузата на чл. 4 от
договора не влече недействителност на целия договор.
Съдът приема възражението за липса на представителна власт за
неоснователно, тъй като в случая представеното пълномощно е надлежно, тъй
като съдържа изявление за упълномощаване на процесуалния представител на
ищеца, представен е и договор за правна помощ.
Съдът счита,че по искането за спиране на производството по делото до
приключване с влязло в сила решение на гражданско дело по описа на ***
следва да се произнесе в първото съдебно заседание като съдът намира,че
2
следва да бъде изискана информация от *** за предмета и страните по
гражд.дело № 394/2025 г.,както и на какъв етап се намира
производството,съответно дали има постановен и влязъл в сила краен съдебен
акт.
Налице са предпоставки да бъде насрочено делото за разглеждане в
открито съдебно заседание.
При разпределение на доказателствената тежест съгласно чл.154 от
ГПК, ищецът следва да докаже плащане на претендираната сума от страна на
*** в полза на ответника, да установи,че е носител на вземането,прехвърлено
с договор за цесия от *** е прехвърлила в полза на ищеца вземането си за
получената без основание сума от ответното дружество, да докаже,че
ответникът е уведомен за извършеното прехвърляне на вземането,да
установи,че вземането съществува, а ответникът е длъжен да докаже
наличието на основание да получи плащането.
Водим от гореизложеното и на основание чл.140 от ГПК, Софийският
районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА писмените доказателства.
ЗАДЪЛЖАВА ответника в срок до първото съдебно заседание да
представи на основание чл. 190 от ГПК погасителен план и СЕФ.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на ищеца по реда на чл.190 от
ГПК да бъде задължен ответникът да представи договор за паричен заем, за
издаване на съдебно удостоверение и за допускане на съдебно счетоводна
експертиза.
ДА СЕ ИЗИСКА справка от *** за предмета и страните по гражд.дело
№ 394/2025 г. по описа на този съд,на какъв етап се намира производството и
има ли постановен и влязъл в сила краен съдебен акт.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
28.10.2025 г.,от 10,45 часа,за която дата и час страните да бъдат
призовани,да им бъде изпратен препис от настоящото определение.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3