Р
Е Ш Е Н И Е
№ 260125 22.01.2021
година град Бургас
В И М Е Т О Н
А Н А Р О Д А
Бургаският районен съд ІІІ-ти граждански състав
На четиринадесети януари две хиляди двадесет и първа година
В публично заседание в състав
Председател: Ивелина Мавродиева
при секретаря Кина Киркова
като разгледа докладваното от съдията
Мавродиева
гражданско дело № 6517 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано по искова молба на Т.П.К. с ЕГН **********,
адрес: ***, действащ чрез пълномощника си адвокат Я.И., против „МКМ БГ“ ЕООД с
ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: ****, представлявано от ****, с която се претендира признаване на уволнението, извършено със Заповед
№ 45/18.09.2020 г.
на работодателя за незаконно и постановяване на неговата отмяна, възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност “****“ към ответното дружество,
както и за заплащане на обезщетение за времето, в което ищецът е останал без
работа поради уволнението за период от шест месеца след това в размер на
6 000 лева, ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на
исковата молба – 21.10.2020 г., до окончателното й изплащане. Моли се и за
присъждане на направените по делото разноски.
Ищецът твърди, че в периода от 21.09. до 25.09.2020 г. бил в болнични, като
на 28.09.2020 г. получил чрез куриер процесната
заповед, с която се прекратява трудовото му правоотношение, поради намаляване
обема на работа. Излага, че същата е незаконосъобразна, тъй като съгласно
действащата нормативна уредба не би могло да се прекрати трудовото
правоотношение от 19.09.2020 г., като не било налице и изискуемото от закона
предизвестие, тъй като същото нямало достоверна дата и номер, а и не било
надлежно връчено, като излага подробно доводите си в тази връзка. Сочи се и за
нарушения в процедурата по чл. 333, ал. 1 и ал. 2 от КТ. Твърди се също така,
че заповедта не била мотивирана и основанието за уволнение не било възникнало.
По делото не е
постъпил писмен отговор на исковата молба от ответното дружество. Същото не
изпраща свой представител в производството пред съда и не изразява становище по
исковете.
Предявените
обективно кумулативно съединени искове са с правно основание чл. 344, ал. 1, т.
1 КТ – за отмяна на уволнението, чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ – за възстановяване на
заеманата преди това длъжност, и чл. 344, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 225, ал.
1 от КТ по иска за заплащане на обезщетение.
Бургаският
районен съд, като взе предвид исковата молба и изложените в нея факти и
обстоятелства, събраните по делото доказателства и след като съобрази закона,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Съществувалото между страните
трудовото правоотношение се установява от представения трудов договор № 43 от
12.07.2019 г., съгласно който ищецът е назначен на длъжността **** към
ответното дружество, с уговорено основно месечно възнаграждение от 1 933
лева плюс допълнително такова 0.6 % за всяка година трудов стаж, при пълно
работно време – 8 часа. Трудовият договор е уговорен със срок за изпитване от 6
месеца и срок на предизвестие от 30 дни. Със Заповед № 45/18.09.2020 г. същото
е прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 от КТ, считано от 19.09.2020 г.,
след отправено писмено предизвестие № 20-01/18.09.2020 г. от работодателя до
работника, поради намаляване обема на работа. Изрично е посочено в заповедта,
че на работника следва да се изплати обезщетение по чл. 220, ал. 1 от КТ за срок от 30 дни в размер на
1 933. 05 лева. Представено е и предизвестието на работодателя, съгласно
което работникът се уведомява за прекратяване на трудовото правоотношение,
поради намаляване обема на работа, както и че няма да бъде спазен срокът на
предизвестието, за което ще му бъде изплатено съответното обезщетение. Горните
книжа са изпратени до работника на 19.09.2020 г. и са получени от него на
28.09.2020 г., видно от представените по делото известия от „Спиди“. Самият ищецът потвърждава с исковата си молба
получаването на книжата на 28.09.2020 г.
Видно от другите данни по делото
в периода от 21.09.2020 г. до 25.09.2020 г. ищецът е бил в отпуск по болест, за
което свидетелства представения болничен лист.
След прекратяване на трудовото
правоотношение ищецът се е регистрирал на 08.10.2020 г. в Дирекция „Бюро по
труда“ към Агенцията по заетостта, като няма данни да е започнал нова работа.
Въз основа на така установените
факти, релевантни за решаването на
делото, съдът намира от правна
страна следното:
С оглед
правното естество на първия от
исковете – за отмяна на уволнението, в тежест на
работодателя да докаже законосъобразността на същото. Разпоредбата на чл. 328, ал. 1, т. 3 от КТ, посочена като основание за прекратяване на трудовото
правоотношение с ищеца, предвижда възможност работодателят да прекрати трудовия
договор с работника или служителя, като му отправи писмено предизвестие, при
намаляване обема на работа. В случая работодателят е отправил предизвестие в
тази връзка до работника, получено от него заедно със заповедта за прекратяване
на трудовото правоотношение, като очевидно не е спазил срокът на предизвестие,
за което и дължи обезщетение за неспазено предизвестие, както и сам е посочил в
заповедта си. Така или иначе това обстоятелство само по себе си не води до
незаконосъобразност на извършеното уволнение, като поради неспазването на срока
предизвестие ще се дължи обезщетение по чл. 222, ал. 1 от КТ. Независимо от
това ищецът твърди, че не са налице основания за издаването на заповедта, тъй
като основанието за уволнение не е възникнало. В тази връзка и съдът е дал
задължителни указания на работодателя-ответник, че е негова тежестта да
установи при условията на пълно и главно доказване, че е налице намаляване
обема на работа към датата на прекратяване на трудовото правоотношение, като по
делото не са представени никакви доказателства в тази насока. При това само на
това основание извършено уволнението е незаконосъобразно и като такова следва
да бъде отменено. За пълнота следва да се отбележи, че намаляването на обема на
работа следва да е такова естество, че да е налице връзка между намаления обем
на работа и осъществяваната трудова функция на освободения служител, за да възникне
потестативното право на работодателя да прекрати
трудовото правоотношение с едностранно волеизявление, като подобни данни и
подкрепящи ги доказателства по делото липсват.
При това съдът намира, че извършено уволнение
е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.
Уважаването му е
предпоставка и за уважаването на иска по т. 2 – за възстановяване на заемната
преди уволнението длъжност ****.
Относно иска с
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ съдът
намира следното:
При незаконно уволнение работникът или служителят има право на
обезщетение от работодателя в размер на брутното му
трудово възнаграждение за времето, през
което е останал без работа поради
това уволнение, но за не
повече от шест месеца. Не се твърди и доказва след
уволнението ищецът да е започнал нова работа, като са налице данни, че е
регистриран, като лице търсещо работа, при което и този иск като основателен
също следва да бъде уважен. По отношение на размера на обезщетението законът предвижда, че брутното трудово
възнаграждение за определяне на обезщетенията
по чл. 225, ал. 1 от КТ е полученото от работника
или служителя брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за съответното обезщетение, или последното получено от работника или
служителя месечно брутно трудово възнаграждение, доколкото друго не е предвидено. При това и съобразно уговореното
основно месечно възнаграждение от 1 933 лева, тази претенция заявена в
размер на 6 000 лева за период от шест месеца след уволнението, считано
28.09.2020 г., е основателна и също следва да бъде уважена.
Основателна
съответно е и акцесорната претенция за заплащане на
законна лихва за забава върху горната сума от датата на подаване на исковата
молба до окончателното й изплащане.
При този изход на
спора и с оглед претенцията на ищеца за присъждане на разноските по делото
следва на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК да бъде осъден ответникът да му заплати
сумата от 1 200 лева за изплатеното адвокатско възнаграждение.
Следва на основание
чл. 78, ал. 6 от ГПК ответната страна да заплати държавна такса за настоящото
производство в общ размер на 350 лв. – 80 лв. по иска за отмяна на уволнението,
30 лв. по иска за възстановяване на заемната преди това длъжност и 240 лв. по
осъдителния иск за заплащане на обезщетение.
Мотивиран от
горното, Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
Признава за незаконно и отменя уволнението, извършено със Заповед № 45/18.09.2020 г. на управителя на
„МКМ БГ“ ЕООД с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: ****,
представлявано от ****, с която на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 от КТ е
прекратено трудовото правоотношение с Т.П.К. с ЕГН **********, адрес: ***,
поради намаляване обема на работа.
Възстановява Т.П.К. с ЕГН **********, адрес: ***, на заеманата преди
уволнението длъжност “****“ към „МКМ БГ“ ЕООД с ЕИК ****,
със седалище и адрес на управление: ****, представлявано от ****.
Осъжда „МКМ БГ“ ЕООД с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:
****, представлявано от ****, да заплати
на Т.П.К. с ЕГН **********, адрес: ***,
сумата от 6 000 лв. /шест хиляди лева/, представляваща обезщетение за
времето, през което е останал без работа поради уволнението в шестмесечен
период, считано от 28.09.2020 г., ведно със законната лихва за забава върху горната сума,
считано от датата на подаването
на исковата молба – 21.10.2020 г., до окончателното й изплащане, както и сумата
от 1 200 лв. /хиляда и двеста лева/ за
направените по делото разноски.
Постановява предварително изпълнение на решението в частта относно
присъденото обезщетение на основание чл. 242, ал. 1, предл.
3-то от ГПК.
Осъжда „МКМ БГ“ ЕООД с ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: ****, представлявано от ****, да
заплати по сметка на Бургаския районен съд сумата от 350 лв. /триста и
петдесет лева/ за държавна такса.
Решението може да се обжалва пред Бургаския окръжен съд в
двуседмичен срок, считано от 28.01.2021 г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: подпис/не
се чете
Вярно с оригинала!
К.К.