Решение по дело №1126/2019 на Административен съд - Пазарджик

Номер на акта: 972
Дата: 30 декември 2019 г. (в сила от 30 януари 2020 г.)
Съдия: Георги Видев Видев
Дело: 20197150701126
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 3 октомври 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

№ 972 / 30.12.2019г.

гр. Пазарджик

 

 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Пазарджик, V състав, в открито заседание на четвърти декември две хиляди и деветнадесета година, в състав:  

 

                                                                                 Председател: Георги Видев

 

при секретаря Я. В., като разгледа докладваното от съдия Видев административно дело № 1126 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Делото е образувано по жалба на „Зеко-Йохсиз Зеки“ ООД, ЕИК *********  против  Заповед за прилагане на ПАМ № ФК-609-0031500/18.09.2019 г. на началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП, с която на жалбоподателя е наложена принудителната административна мярка „запечатване на търговски обект“ – турски ресторант, находящ се в село Горно Вършило, АМ Тракия, община Септември, област Пазарджик /посока София, преди тунел Траянови врата”, стопанисван от жaлбоподателя и забрана за достъп до него за срок от 30 дни, на основание чл. 186, ал. 1 и чл. 187, ал. 1 и ал. 4, изр. 3 от ЗДДС.

Жалбоподателят претендира отмяна на заповедта. Излага съображения за нарушение на материалния закон и административнопроизводствените правила. Поддържа жалбата си и чрез процесуалния си представител в проведеното открито съдебно заседание. Претендира разноски.

Ответникът – началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП – също чрез процесуален представител в проведеното заседание оспорва жалбата като неоснователна. Излага съображения за законосъобразността на издадения административен акт. На свой ред заявява претенция за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата е допустима като подадена в законоустановения срок от лице, засегнато от разпореденото с обжалваната заповед. Разгледана по същество същата е неоснователна.

Обжалваната заповед за налагане на принудителна мярка е мотивирана фактически с неиздаване на фискален касов бон или кочан с ръчни касови бележки, отговарящ на изискванията на Наредба № Н-8 от 2006 на МФ при извършена от проверяващите служители контролна покупка в ресторанта и заплатени в брой 39,00 лв. Като правни основания за налагане на мярката са посочени чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, както и чл. 118, ал. 1, чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ и ал. 3 от ЗДДС, които предвиждат следното:

Чл. 3. (1) (Доп. - ДВ, бр. 49 от 2010 г., в сила от 29.06.2010 г., изм., бр. 48 от 2011 г., в сила от 24.06.2011 г., доп., бр. 102 от 2012 г., в сила от 21.12.2012 г., изм., бр. 40 от 2013 г., в сила от 30.04.2013 г.) Всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги.

Чл. 118. (Изм. и доп. - ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 1.01.2010 г., доп., бр. 19 от 2011 г., в сила от 8.03.2011 г., бр. 99 от 2011 г., в сила от 1.01.2012 г., изм. и доп., бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г., изм., бр. 23 от 2013 г., в сила от 8.03.2013 г.) (1) Всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Получателят е длъжен да получи фискалния или системния бон и да ги съхранява до напускането на обекта.;

Чл. 186. (Доп. - ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 1.01.2010 г., бр. 99 от 2011 г., в сила от 1.01.2012 г., изм., бр. 23 от 2013 г., в сила от 8.03.2013 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 97 от 2016 г., в сила от 1.01.2017 г., бр. 98 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г.) Принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което:

1. не спази реда или начина за:

а) издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба;

(3) Принудителната административна мярка по ал. 1 се прилага с мотивирана заповед на органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице.

Следователно, обжалваната заповед е надлежно мотивирана с извършено от жалбоподателя нарушение на изискването за издаване на фискална касова бележка при извършена от него продажба, като за това нарушение законът предвижда налагане на ПАМ – запечатване на обект за срок до 30 дни.

Фактът на неиздаване на касова бележка от нито едно от двете налични в обекта фискални устройства, нито – на касова бележка от кочан, се установява безспорно от събраните по делото гласни и писмени доказателства и не се оспорва от жалбоподателя.

Неоснователни са неговите възражения:

Възникналият проблем с фискалното устройство към момента на проверката, изразяващ се в загубена дистанционна връзка с НАП  не е основание за неиздаване на касова бележка и съответно не дерогира деянието като нарушение. Именно за такъв и подобни случаи е предвидена нормата на чл. 36, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г., която предвижда следното:

Чл. 36. (1) (Доп. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.; изм. с Решение № 5079 от 2013 г. на ВАС на РБ - бр. 93 от 2013 г.; доп., бр. 111 от 2013 г., в сила от 1.01.2014 г., изм., бр. 76 от 2017 г., бр. 80 от 2018 г.) Продажбите/сторно операциите се документират с касови бележки от кочан в случаите:

1. на спиране на захранващото напрежение;

2. на извършване на експертиза на ФУ от БИМ;

3. по време на ремонт на ФУ за вписаното в паспорта време;

4. при блокирало ФУ/ИАСУТД поради нарушена дистанционна връзка с НАП, за не повече от 48 часа от блокирането;

5. (нова – ДВ, бр. 10 от 2019 г.) при блокирала ЕСФП поради прекъсване на връзката между нивомерната система и централното регистриращо устройство, с изключение на продажбите на течни горива в данъчна група "В";

6. (нова – ДВ, бр. 26 от 2019 г., в сила от 29.03.2019 г.) при нефункциониране на фискалното устройство поради временна неработоспособност на софтуера за управление на продажбите в търговския обект, до отстраняване на повредата; времето, през което софтуерът е неизправен, се удостоверява от лицето по чл. 3 и лицето, поддържащо софтуера;

7. (нова – ДВ, бр. 52 от 2019 г., в сила от 2.07.2019 г.) бедствиe по смисъла на Закона за защита при бедствия.

В случая очевидно е налице хипотезата на чл. 36, ал. 1, т. 4 от наредбата, т.е. фискалното устройство е бил блокирало (не е отпечатвало фискални бонове) поради нарушена дистанционна връзка с НАП. Следователно търговецът, чрез своя служител – сервитьор е следвало да издаде касова бележка от кочан. В случая е имало и допълнителната възможност да бъде издаден фискален бон от резервното ФУ, находящо се в обекта но и това не е направено. Не е извинително становището, съдържащо се в показанията на сервитьорите В.Н. и В.К., че в случай на издаване на касова бележка от кочан или от резервното устройство е щяло да се получи дублиране на сметките, след възстановяване на връзката с НАП и съответното фискализиране на въведената в ФУ сметка от 39 лв. В този случай би следвало да се извърши сторно операция, която е уредена в чл. 31 от посочената наредба, доколкото дублирането на сметките би се дължало на въвеждането на сметката във ФУ с нарушена дистанционна връзка с НАП, т.е. на операторска грешка по смисъла на чл. 31, ал. 1 от наредбата.

Обстоятелството, че извършената продажба е регистрирана след отстраняване на техническия проблем и за нея са платени данъци също не влияе на процесното извършеното нарушение, което е свързано с изискването за издаване на данъчен документ в момента на продажбата.

Съдът намира за законосъобразен и справедлив и срока на наложената принудителна мярка – 30 дни предвид обстоятелството, че нарушението е извършено при условията на повторност. В тези случаи разпоредбата на чл. 187, ал. 4, изр. 3 от ЗДДС изрично предвижда забрана за отпечатване на обекта преди изтичането на един месец от запечатването му, т.е. определя 30-дневен срок на принудителната мярка.

Следователно обжалваната заповед е издадена при спазване на относимите материалноправни разпоредби.

Не са налице и нарушения на административнопроизводствените правила. Заповедта е издадена в резултат на извършена проверка в обекта на жалбоподателя, която е надлежно документирана с писмен протокол. Нарушението е констатирано при извършване на контролна покупка, която представлява един от законосъобразните методи за извършване на проверката. Обжалваният акт е надлежно мотивиран, включително по отношение на определения срок на мярката.

Административният акт е издаден от компентентен орган във формата на писмена заповед, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с целта на закона, за да се препятства за определен период от време извършването на други нарушения от страна на жалбоподателя.

 При този изход на делото на Отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив към ЦУ на НАП следва да се заплатят разноски за юрисконсултско възнаграждение. Същите с оглед фактическата и правна сложност на делото следва да бъдат в минималния, предвиден от закона и претендиран от ответника размер от 100 лв.

 Водим от горното съдът

 

Р Е Ш И:

 

Отхвърля жалбата на „Зеко-Йохсиз Зеки“ ООД, ЕИК *********  против  Заповед за прилагане на ПАМ № ФК-609-0031500/18.09.2019 г. на началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП, с която на жалбоподателя е наложена принудителната административна мярка „запечатване на търговски обект“ – турски ресторант, находящ се в село Горно Вършило, АМ Тракия, община Септември, област Пазарджик /посока София, преди тунел “Траянови врата”, стопанисван от жaлбоподателя и забрана за достъп до него за срок от 30 дни, на основание чл. 186, ал. 1 и чл. 187, ал. 1 и ал. 4, изр. 3 от ЗДДС.

Осъжда „Зеко-Йохсиз Зеки“ ООД, ЕИК ********* да заплати на Отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив към ЦУ на НАП разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. /сто лева/.

Решението подлежи на обжалване чрез настоящия съд пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

Съдия: /П/