РЕШЕНИЕ
№ 20
гр. Монтана, 06.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на десети юли през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Т. Живкова
при участието на секретаря Даниела Мл. Макавеева
като разгледа докладваното от Т. Живкова Търговско дело № 20241600900023
по описа за 2024 година
Образувано е по искова молба на „Е.П.М. - С. П. М.“ ЕООД, ЕИК* против О. *,
ЕИК*. Предявен е иск с правно основание чл.258 ЗЗД за сумата 57 677, 40 лева с ДДС ,
представляващи неплатена част от възнаграждение по Договор за възлагане на обществена
поръчка на обект: П., огради и информационен център с експозиционна площ", и Фактура №
**********/23.11.2021г. ведно със законната лихва, счтано от датата на подаване на исковата
молба ,иск по чл.86 ЗЗД за сумата 18 617.72 лева ,представляващи обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху сумата от 57 677, 40 лева с ДДС (петдесет и седем хиляди
шестстотин седемдесет и седем лева и четиридесет стотинки) - главница, за периода от
24.12.2021г. - датата на забавата (датата следваща датата на падежа за плащане 23.12.2021г.)
до 04.09.2024г. - датата на подаване на исковата молба в съда и иск с правно основание чл.86
ЗЗД за сумата 1 973,39 лева , представляващи обезщетение в размер на законната лихва за
забава върху сумата от 263 118,30 лева с ДДС (двеста шестдесет и три хиляди сто и
осемнадесет лева и тридесет стотинки) (платени със забава от 27 дни) представляващи част
от окончателно възнаграждение по Договор за възлагане на обществена поръчка №
16/24.02.2020 г. с предмет „Изпълнение на СМР на обект: „ П., ограда и информационен
център с експозиционна площ и Фактура № **********/23.11.2021 г., за периода от
24.12.2021г. - датата на забавата {датата следваща датата на падежа за плащане -
23.12.2021г.) до 19.01.2022г. - датата, преди датата на плащане на сумата от О. * -
20.01.2022г.
Ищецът твърди, че на 24.02.2020г. между страните е сключен Договор за възлагане
на обществена поръчка № 16/24.02.2020 г. с предмет „Изпълнение на СМР на обект: „П.,
ограда и информационен център с експозиционна площ“. Договорът е сключен след
проведена обществена поръчка „открита процедура" с предмет: Избор на изпълнители за
реализация на четири обособени позиции по проект ROBG-471. Съгласно чл. 4, ал. (3) от
Договор № 16/24.02.2020 г„ срокът за изпълнение на договорените СМР е 180 (сто и
осемдесет) календарни дни. считано от датата на подписване на Протокол за откриване на
1
строителната площадка и определяне па строителна линия и ниво на строежа (Приложение
№2 към чл. 7. ал. 3. т. 2 от Наредба № 3 от 31 юли 2003 г. за съставяне на актове и протоколи
по време на строителството) и приключва със съставянето и подписването на Констативен
акт за установяване годността за приемане на строежа, съгласно чл. 176, ал. 1 от ЗУТ
(Приложение №15 към чл. 7. ал. 3. т. 15 от Наредба № 3 от 31 юли 2003 г. за съставяне на
актове и протоколи по време на строителството), съгласно Техническото предложение за
изпълнение на поръчката. На 18.08.2020 г. е съставен Протокол за откриване на строителна
площадка от строителния надзор в присъствието на строителя, възложителя и служител по
чл. 223, ал. (2) от ЗУТ,поради което срокът за изпълнение на СМР е 13.02.2021 г. На
10.09.2020г. Изпълнителят е уведомил Възложителя с писмо вх. №7000-522 за
необходимостта от изпълнение на възникнали непредвидени н допълнителни СМР. На
15.09.2020 с писмо изх.№7000-522 Възложителят е възложил на Изпълнителя поодобрени
ед. цени и количества да изпълни непредвидените СМР на обща стойност 24 887,77 лева с
ДДС. Работата по обекта е спирана поради неблагоприятни метеорогични причини на три
пъти, като общият брой календарни дни, с който се удължава срока за изпълнение на
първоначално възложените СМР е 57 дни. Твърди,че са налице форсмажорни обстоятелства,
подробно описани в исковата молба, които също са довели до нарушаване на трафика за
СМР. Налице са и Допълнително възложени СМР,подробно описани. Ищецът твърди,че на
19.07.2021г. ВЪЗЛОЖИТЕЛЯТ е приел работата по Договор за възлагане на обществена
поръчка № 16/24.02.2020 г. ,като на тази дата страните са подписали и съответните
документи, удостоверяващи приемането на работата,удостоверяващи завършване и
приемане на обекта и изпълнението на договора . На 23.11.2021 г. Изпълнителят е уведомен
от Възложителя, че последният е получил пари от финансиращия орган и може да се
разплата, а Изпълнителят може да издаде фактура за окончателно плащане по одобрените и
подписани актове 19, ППП и Допълнителното споразумение. На 23.11.2021 г. Изпълнителят
изпратил на О. * Фактура № ********** за сумата от 267 329.75 лева без ДДС или 320
795,70 лв. с ДДС - останалата дължима сума по договора. На 20.01.2022 г. О. * е превела по
банковата сметка на „Е.П.М. С. П. М.“ ЕООД сумата от 263 118,30 лева с ДДС . Останалите
57 677,40 лева с ДДС от общата дължимата сума по фактурата (320 795,70 лв. с ДДС) все
още не са платени на И зпълнителя. На 26.09.2022г. „Е.П.М. - С. П. М.** ЕООД е изпратила
до О. * покана, с която е поискала ответника да заплати дължимата сума в едномесечен срок
от получаването. На 27.10.2022г. О. * е уведомила ищеца, че отказва да плати сумата с
аргумента, че Изпълнителят е изпаднал в забава, тъй като не е изпълнил СМР в срок до
11.04.2021 г. Според О.та Изпълнителят е изпаднал в забава с 99 дни. като е предал работата
си на 19.07.2021г. Предвид гореизложеното счита,че ответникът му дължи обезщетение за
забава върху сумата 263 118,30 лева с ДДС с оглед допуснатото закъснение от 27 дни, сумата
57 677,40 лева с ДДС,задържана като неустойка за забава,обезщетение върху тази сума в
размер на 18 617.72 лева (осемнадесет хиляди шестстотин и седемнадесет лева и седемдесет
и две стотинки) представляващи обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
сумата от 57 677, 40 лева с ДДС (петдесет и седем хиляди шестстотин седемдесет и седем 2
лева и четиридесет стотинки) - главница, за периода от 24.12.2021г. - датата на забавата
(датата следваща датата на падежа за плащане 23.12.2021г.) до 04.09.2024г. - датата на
подаване на исковата молба в съда. ведно със законната лихва върху главницата . С оглед
гореизложеното моли съда да уважи предявения иск ,ведно със законните последици.
В законоустановения срок е постъпил отговор от О. *, която чрез своя процесуален
представител взема становище за неоснователност на исковите претенции.Ответникът не
оспорва,че осъществяването на проекта се е забавило поради неблагоприятни
метеорологични условия с 57 дни ,като общият брой календарни дни за изпълнение на
договорените СМР, с оглед на чл. 4, ал. 3, във връзка с ал. 5 от Договор за възлагане на
2
обществена поръчка № 16/24.02.2020 г. е 237 (двеста тридесет и седем), изчислени като сбор
от 180 календарни дни и 57 календарни дни,т.е.изпълнението на договорените СМР е
следвало да приключи най-късно на 11.04.2021 г. Твърди,че е налице забава от страна на
„Е.П.М. - С. П. М.“ ЕООД при изпълнението, продължила 99 (деветдесет и девет)
календарни дни - периодът от 12.04.2021 г. до 19.07.2021 г.В отговора са развити подробни
съображения досежно надлежното установяване на твърдените форсмажорни обстоятелства,
както и искането на ищеца за удължаване на срока на изпълнение на договора.
Окончателното плащане по Договор за възлагане на обществена поръчка № 16/24.02.2020 г.
О. * е извършила на 20.01.2022 г. ,като е превела на ищеца 263 118.30 лв. с ДДС.За да не
изплати изцяло договорената сума О. * се е възползвала от правото си по чл. 38 от Договор
за възлагане на обществена поръчка № 16/24.02.2020 г. да приспадне начислената неустойка
от цената на договора от окончателното плащане по него. Доколкото разпоредбата на чл. 35
от Договор за възлагане на обществена поръчка № 16/24.02.2020 г. предвижда, че „при
неспазване на срока по чл. 4, ал. 3, ИЗПЪЛНИТЕЛЯТ дължи неустойка в размер 0.1 % (една
десета процент) от стойността без ДДС за всеки просрочен ден, но не повече от 10% {десет
на сто) от стойността на договора“, размерът на неустойката, която О. * е приспаднала от
окончателното плащане е 57 677.40 лв. В отговора са изложени доводи,че О.та не е
допуснала твърдяното забавяне при заплащане на сумата 263 118.30 лв. В исковата си молба,
ищецът се позовава на разпоредбата на чл. 7, ал. 2 от Договор за възлагане на обществена
поръчка № 16/24.02.2020 г. / (2) В случай, че са надлежно оформени и подписани
документите за приемане на работата съгласно изискванията на раздел VI „Приемане на
изпълнението на предмета на договора", ВЪЗЛОЖИТЕЛЯТ заплаща разликата между
стойността на реално извършените и актувани СМР и стойността на авансовото плащане, но
не повече от останалата част от Цената в срок от 30 (тридесет) дни, след датата на
последното по време действие: 1. приемане на строежа и издаване на Удостоверение за
въвеждане в експлоатация от Главния архитект на О. *; 2. представяне от ИЗПЪЛНИТЕЛЯ
на ВЪЗЛОЖИТЕЛЯ на оригинална фактура за съответната сума на окончателно плащане. “/
Твърди се,че фактурата ,издадена на 23.11.2021 г. ,не е предоставена на същата дата/ищецът
не е доказал датата, на която 3 е представил фактурата/ ,поради което и не може да се
приеме, че тридесетдневният срок за плащане е изтекъл на 23.12.2021 г. и че датата на
забавата е 24.12.2021 г. Предвид гореизложеното моли съда да отхвърли исковете ,ведно със
законните последици от това. В съдебно заседание процесуалните представители на
ответника са направили алтернативно искане,в случай,че съдът не приеме направеното
извънсъдебно прихващане, такова да бъде извършено в настоящото производство на
основание чл.371 ГПК. Предвид гореизложеното и с оглед развитите доводи в писмената
защита моли съда да отхвърли изцяло предявения иск, ведно със законните последици.
В законоустановения срок е постъпила и ДИМ, в която са доразвити доводите
,изложени в ИМ.Твърди се,че неизпълнението на договора в срок е вследствие на
неизпълнение на задължение на О.та да предостави достъп до имота,освен това са
осъществени и допълнителни СМР,които допълнително са забавили работата по обекта.
Постъпил е и допълнителен отговор на ДИМ,в която се поддържат и доразвиват
доводите на ответника, като са направени възражения във връзка с исканията за
доказателства на ответника.Направени са и доказателствени искания.
Доказателствата по делото са писмени и гласни, като за изясняване на същото от
фактическа страна е назначена и извършена съдебно-икономическа експертиза.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка със становището
на страните, приема следното:
3
Безспорно се установява от доказателствата по делото, а не се оспорва и от
страните,че на 24.02.2020г. между страните е сключен Договор за възлагане на обществена
поръчка № 16/24.02.2020 г. с предмет „Изпълнение на СМР на обект: „П., ограда и
информационен център с експозиционна площ“. Договорът е сключен след проведена
обществена поръчка „открита процедура" с предмет: Избор на изпълнители за реализация на
четири обособени позиции по проект ROBG-471. Съгласно чл. 4, ал. (3) от Договор №
16/24.02.2020 г„ срокът за изпълнение на договорените СМР е 180 (сто и осемдесет)
календарни дни. считано от датата на подписване на Протокол за откриване на строителната
площадка и определяне па строителна линия и ниво на строежа (Приложение №2 към чл. 7.
ал. 3. т. 2 от Наредба № 3 от 31 юли 2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на
строителството) и приключва със съставянето и подписването на Констативен акт за
установяване годността за приемане на строежа, съгласно чл. 176, ал. 1 от ЗУТ (Приложение
№15 към чл. 7, ал. 3, т. 15 от Наредба № 3 от 31 юли 2003 г. за съставяне на актове и
протоколи по време на строителството), съгласно Техническото предложение за изпълнение
на поръчката.
На 18.08.2020 г. е съставен Протокол за откриване на строителна площадка от
строителния надзор в присъствието на строителя, възложителя и служител по чл. 223, ал. (2)
от ЗУТ, поради което срокът за изпълнение на СМР е 13.02.2021 г.
Установено е също така,че обектът е завършен на 19.07.2021 г.,поради което и
безспорно е налице забава съгласно сключения договор в размер на 156 дни. Ответникът не
оспорва,че осъществяването на проекта се е забавило поради неблагоприятни
метеорологични условия с 57 дни ,като общият брой календарни дни за изпълнение на
договорените СМР, с оглед на чл. 4, ал. 3, във връзка с ал. 5 от Договор за възлагане на
обществена поръчка № 16/24.02.2020 г. е 237 (двеста тридесет и седем), изчислени като сбор
от 180 календарни дни и 57 календарни дни,но твърди,че изпълнението на договорените
СМР е следвало да приключи най-късно на 11.04.2021 г.
Не се спори също така,че на 20.01.2022 г. ответната О. е превела на ищеца сумата
263 118.30 лв. с ДДС.
Спорът в случая се свежда до въпроса дали основателно ответникът е задържал
сумата 57 677, 40 лева с ДДС,като е приел,че това е дължимата неустойка за посоченото по-
горе неизпълнение на договора и въобще налице ли е неизпълнение на договора от страна
на ищеца.
Нормата на чл. 92 ЗЗД допуска страните по договор да обезпечат надлежното
изпълнение с клауза за заплащане на определена или определяема сума при допуснато
неизпълнение без да е необходимо доказване на конкретни вреди. И досежно тази форма на
отговорност приложима е нормата на чл. 81 ЗЗД и в частност първата му алинея – ищецът
не отговаря , ако невъзможността за изпълнение се дължи на причина, която не може да му
се вмени във вина. Ето защо същият следва да докаже 1) постигнато съгласие, че при 2)
неизпълнение на индивидуализирано задължение неизправната страна 3) ще дължи
обезщетение в предварително определен или определяем размер като 4) клаузата не
противоречи на добрите нрави, 5) ищецът е изправна страна по договора, а 6)
неизпълнението се дължи на причина, за която не носи отговорност.
Видно от чл.34 от Договора за обществена поръчка при неспазване на срока по
чл.4,ал.3 изпълнителят дължи неустойка в размер на 0,1 % от стойността без ДДС за всеки
просрочен ден,но не повече от 10 % от стойността на договора, а съгласно разпоредбата на
чл.38 от Договора за обществена поръчка възложителят има право да приспада начислената
неустойка от цената за изпълнение на договора или от която и да е сума,дължима на
4
изпълнителя от окончателното плащане по договора.
Ищецът твърди,че това забавяне се дължи както на форсмажорни обстоятелства,
така и на забава на кредитора, която освобождава ищеца/изпълнител от отговорността за
забава и начисляване на неустойка за забава.
В подкрепа на това твърдение са представени писмени доказателства,
включително и Сертификат за форсмажор № 018/06.04.2021 г. на БТТП.По отношение на
последното представено доказателство е постъпило възражение от процесуалните
представители на ответника в насока,че в Договора за възлагане на обществена поръчка №
16/24.02.2020 г. липсва изрично уредена възможност непреодолимата сила да бъде
потвърдена със Сертификат за форсмажор, издаден от БТПП. Напротив, съгласно чл. 42, ал.
1 от договора се изисква представяне на „доказателства (документи, издадени от съответния
компетентен орган) за появата, естеството и размера на непреодолимата сила“ ,а БТПП не е
компетентен орган по смисъла на чл. 42, ал. 1 от Договор за възлагане на обществена
поръчка № 16/24.02.2020 г.
Безспорно е,че процесният сертификат е издаден от БТПП на основание чл.9, т.6 от
Устава на БТПП, т.е не е издадено от длъжностно лице в това му качество, поради което не е
официален документи, по аргумент от чл.179 ГПК. Следователно, касае се за частнен
свиделстващ документ, който видно от съдържанието му съдържа информация за страните
по договора, кратко описание на същия; изложение на предприетите от СЗО и МС на
РБългария противоепидимични мерки; позоваване на Решение на НС на РБългария за
обявяване на извънредно положение върху територията на цялата страна във връзка с
разрастващата се пандемия от COVID – 19, както и възпроизвеждане на твърдението на
молителя . Доколкото такива правомощия не са й възложени с нормативен акт, БТПП не
дължи установяване и преценка на посочените в молбата за издаване на сертификат
обстоятелства. Следователно, представляващи частни С.стващи документи, процесните
сертификати за форсмажор имат формална доказателствена сила само относно факта на
писменото изявление и неговото авторство, като материализират удостоверителното
изявление на издателя относно определени факти. Доколко същите се ползват и с
доказателствена сила зависи от това дали съдържащото се в тях удостоверително изявление
отговаря на действителното фактическо положение.С оглед на това съдът намира,че
действително представеният сертификат не съставлява изискуемия такъв по чл.42 от
Договора.
В случая обаче съдът намира за безспорно,че след подписване на Договора са
настъпили непредвидени обстоятелства, като съображенията за това са следните:
В § 2, т. 27 от ДР на ЗОП е дадено легално определение на понятието “непредвидени
обстоятелства” - обстоятелства, които са възникнали след сключването на договора, не са
могли да бъдат предвидени при полагане на дължимата грижа, не са резултат от действие
или бездействие на страните, но правят невъзможно изпълнението при договорените
условия.
В случая пандемията от Ковид – 19 и актовете на държавните органи, предвиждащи
мерки, насочени към ограничаване на разпространението й, представляват именно такива
непредвидени обстоятелства, тъй като на практика препятстват изпълнението на поръчката
по начин, непозволяващ нейното извършване при договорените условия. Общоизвестен факт
е, че на 11.03.2020 г. епидемията от Ковид – 19 е обявена от Световната здравна организация
за пандемия поради рязкото увеличаване на броя на заболелите, а на 12.03.2020 г. Европа е
обявена за епицентър на пандемията с оглед на бързата ескалация на епидемията в
европейския регион. С решение на НС от 13.03.2020 г. е обявено извънредно положение
5
върху цялата територията на страната, считано от 13.03.2020 г. до 13.04.2020 г., удължено по-
късно до 13.05.2020 г. Със заповед № РД – 01-124/13.03.2020 г. на министъра на
здравеопазването е разпоредено всички работодатели в зависимост от спецификата и
възможностите на съответната трудова дейност да въведат дистанционна форма на работа за
служителите си. Когато това е невъзможно, работодателите организират провеждането на
засилени противоепидемични мерки в работните помещения, в т.ч. филтър, дезинфекция и
проветряване, инструктаж за спазване на лична хигиена на персонала, лични предпазни
средства.
Безспорно е,че никой не е могъл да предвиди настъпването на световната
епидемия,както и въвеждане на извънредното положение в страната,още повече, че когато е
сключен договора не са били налице такива данни.
В Търговския закон изрично е предвидено, че докато трае непреодолимата сила,
изпълнението на задължението и свързаните с него насрещни задължения на другата страна
се спира. След като изпълнението на задълженията се спира, то през този период страните
не могат да искат изпълнение една от друга и спират да текат давностните срокове. Законът
не изисква от страните да предприемат определени действия, за да настъпи спирането на
изпълнението на задълженията. По силата на самия закон всяка от страните временно се
освобождава от изпълнението на задълженията си по договора без да носи отговорност за
това (напр. свързана със заплащането на уговорени неустойки за забава, за неизпълнение и
др.), докато продължава непреодолимата сила.
Въпреки това, законът изрично предвижда, че страната, която не може да изпълни
задължението си поради непреодолима сила следва да уведоми писмено другата страна за
това в подходящ срок. Съгласно Търговския закон, ако такова уведомяване не бъде
направено, страната ще носи отговорност за причинените на другата страна от
неуведомяването вреди. По този начин длъжникът се стимулира да уведоми кредитора, че
няма да може да изпълни, а на кредитора се дава възможност да прецени до колко
неизпълнението ще го засегне и да реагира своевременно като ограничи вредните
последици, сключи договор с друго лице, за да си набави дължимото или пък предложи
изменение на вече сключения такъв.
Такова задължение имат страните и по настоящия Договор за обществена поръчка
.Разпоредбата на чл.42,ал.1 от същия задължава всяка страна, която не може да изпълни
задължението си,да уведоми другата в тридневен срок от настъпването й какви са
възможните последици от нея и вероятната й продължителност, както и да представи
доказателства (документи, издадени от съответния компетентен орган) за появата,
естеството и размера на непреодолимата сила. При неуведомяване в срок съответната страна
дължи обезщетение за вреди.
В случая са налице две такива уведомления от страна на ищеца. С писмо от
03.12.2020 г./л.99/ ищецът е уведомил ответника,че предвид настъпилата Ковид епидемия и
въведените ограничения е възможно забавяне на СМР .
С писмо от 12.03.2021 г. ищецът отново е уведомил ответника,че не е в съС.ие да
изпълни в посочения в договора срок същия, поради което и моли за удължаване на срока с
90 дни.Към това писмо са представени и писмени доказателства, а именно договори с
фирми, доставчици и писма от същите, установяващи невъзможност да изпълнят поръчките
поради наложените ковид ограничения и заболявания на работниците.
Предвид това съдът намира,че ищецът е изпълнил задължението си да уведоми
възложителя за настъпилите затруднения. В тази насока неоснователно е твърдението на
процесуалните представители ,че това уведомяване не е станало в посочения срок. На първо
6
място, издадените заповеди за установяване на извънредното положение са общоизвестен
факт и цялата страна беше задължена да спазва въведените ограничения.Освен това
правната теория и съдебната практика приема ,че разпореждането на орган на държавна
власт, каквито са Законът и заповедите на министъра на здравеопазването, би могло да се
разглежда именно като непреодолима сила. Ето защо държавните актове представляват
обстоятелство, на което страната може да се позове, за да изключи отговорността си за
допуснатото неизпълнение,което на практика е и направил ответника . Безспорен е
извънредният характер на Закона и заповедите, които са приети в условията на
предизвиканата от пандемията изключителна обстановка и при упражняване на правомощия
при възникване на извънредна епидемична обстановка да бъдат въвеждани
противоепидемични мерки на територията на страната .
На второ, ищецът е уведомил ответника непосредствено след като е получил
съответните уведомления от доставчиците си,че няма да могат да спазят сроковете в
договорите предвид настъпилата епидемия. В тази насока ответникът е направил
възражение, че не е могъл да сключва такива договори с подизпълнители, тъй като
възложителят не е уведомен по надлежния ред за включването на трети лица в
изпълнението на договора. А след като това е така,то ищецът не може да търси права от
собственото си противоправно поведение , основавайки се на тези договори и
кореспонденцията с тези лица .
Безспорно в изпълнението на обществената поръчка са включени трети лица,които
по правната си същност би следвало да имат статут на подизпълнители .В чл.1,ал.1 като
предмет на договора е посочено „Извършване на СМР за изпълнение на обект: „П., ограда
и информационен център с експозиционна площ“ , като изпълнителят се задължава да
извърши конкретни дейности ,между които и следните:
Изпълнение на строително - монтажни работи за горецитирания обект в
съответствие с изискванията на чл. 169, ал. 1 и 3 от ЗУТ, техническите спецификации,
проектите във фаза „Технически проект“, предписанията и заповедите в Заповедната книга и
количествено - стойностните сметки, както и с правилата за изпълнение на строителни и
монтажни работи и на мерките за опазване на живота и здравето на хората на строителната
площадка, доставка и влагане в строителството на необходимите строителни продукти,
материали, съоръжения и т.н., в съответствие с основните изисквания към строежите, както
и спазване на технологичните изисквания за влагането им, производство и/или доставка на
строителни детайли/елементи и влагането им в строежа.
Анализирайки представените договори се налага извода,че същите на практика
възлагат на трети лица задължения ,които има самия ищец, и които би следвало да
осъществи сам предвид факта,че същият не е посочил лица като подизпълнители и
съответно същите не са преминали необходимата процедура по одобрение от страна на
взискателя ,а липсва и съгласие от тяхна страна . Ето защо съдът намира,че в случая от
страна на ищеца е допуснато нарушение на сключения договор. Същевременно от
доказателствата по делото се установява,че възложителят е уведомен за наличието на тези
договори още на 12.03.2021 г. ,като липсват данни същият да е предприел някакви действия
във връзка с нарушаване на закона и договора или да е направил възражения в тази насока .С
бездействието си ответникът на практика е приел тези договори,макар и в нарушение на
ЗОП и на сключения договор, поради което и съдът намира,че така направеното възражение
е неоснователно.
Предвид гореизложеното съдът намира,че е налице хипотезата на чл. 43,ал.3 от
Договора /Докато трае действието на непреодолимата сила, изпълнението на задълженията
7
и свързаните с тях насрещни задължения се спира/,поради което и ищецът не е могъл да
изпълни задълженията си в уговорения срок .Ищецът е спазил напълно разпоредбата на
ал.4,като възобновил работата след отпадане на събитията, довели до спирането му.
В исковата молба се съдържат твърдения,че неспазване на срока се дължи и на
неизпълнение от страна на ответника, изразяващо се в непредприети от него необходими
действия.Така изложените съображения съдът намира за неоснователни. Ищецът е имал
възможност, а и задължения/предвидени в чл.13,ал. 1,т.2,т.5, т.6,т.12 и т.23 / в договора .В
случая същият не е изпълнил договорните си задължения , поради което и не би следвало да
търси права от собствената си небрежност.Предвид изложеното по-горе съображение за
наличие на непреодолима сила/ ковид епидемията/съдът не намира за необходимо да
обсъжда детайлно всички твърдения на ищеца в тази насока.
Предвид горното съдът намира,че не са налице условията на чл.35 от договора
,поради което и е следвало да получи цялата дължима сума по договор ,като не следва да
бъде удържана неустойка за просрочие .
Съгласно разпоредбата на чл. 258 ЗЗД с договора за изработка изпълнителят се
задължава на свой риск да изработи нещо, съгласно поръчката на другата страна, а
последната - да заплати възнаграждение. Безспорно е установено,че договорената цена е в
размер на 630 541,00 (словом: шестотин и тридесет хиляди, петстотин четиридесет и един
лева и 00 ст) лева без ДДС, съответно 756 649,20 (словом: седемстотин петдесет и шест
хиляди, шестотин четиридесет и девет лева и 20 ст) лева с ДДС,като общо възложителят-
ответник е заплатил сумата 698 971,80 лв. С оглед на това се явява основателна исковата
претенция за сумата 57 677, 40 лева с ДДС , представляващи неплатена част от
възнаграждение по Договор за възлагане на обществена поръчка,като се дължи и законната
лихва върху горната сума,считано от 04.09.2024г. до окончателното изплащане .Предвид
изложените по-горе съображения се явява неоснователно и възражението за съдебно
прихващане
В исковата молба се претендира и сумата 18 617.72 лева ,представляващи
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от 57 677, 40 лева с ДДС
(петдесет и седем хиляди шестстотин седемдесет и седем лева и четиридесет стотинки) -
главница, за периода от 24.12.2021г. - датата на забавата (датата следваща датата на падежа
за плащане 23.12.2021г.) до 04.09.2024г.
Спорно в случая е откога ответникът е изпаднал в забава за заплащане на това
задължение. Съгласно Чл.8,ал.3 от Договора плащането на сумата по чл. 7, ал. 2 се извършва
след представяне на надлежно издадена фактура по сметка на ИЗПЪЛНИТЕЛЯ и на
оформени и подписани документи за приемане на работата, съгласно изискванията на
Раздел VI (Приемане изпълнението на предмета на договора) от настоящия договор.
Ищецът твърди,че веднага след като е уведомен за пристигането на парите от
финансиращия орган,е издал фактура № **********/23.11.2022 г.,но О.та е превела парите
на 20.01.22 г.,т.е. след закъснение от 27 дни/.
От заключението на вещото лице ,което съдът възприема изцяло като дадено
обективно и безпристрастно, се установява следното : Във връзка с реализацията на
сключения договор № 16/24.02.2020г. „Е.П.М. - С. П. М.“ ЕООД е издал на О. * общо две
фактури - една за авансовото плащане и една за изпълнените СМР. Фактурите са отразени в
счетоводството и на ищеца и на ответника, както следва:
Общата стойност по ф-ра 751/18.08.2020г. в размер на 378 324.60 лв. с ДДС е
осчетоводена по дебита на сметка 411, Клиенти, партида на О. * ********* в
счетоводните регистри на „Е.П.М. - С. П. М.“ ЕООД за 2020г. (счетоводната дата е
8
датата на документа - 18.08.2020г.). Съответно същата е осчетоводена по дебита на
сметка 4020 - Доставчици по аванси от страната, партида „5“ на „Е.П.М. - С. П. М.“
ЕООД. в счетоводните регистри на О. * със счетоводна дата, съгласно журнал на
счетоводните записвания 27.08.2020г.
Общата стойност по ф-ра 903/23.11.2021г. в размер на 320 795.70 лв. с ДДС е
осчетоводена по дебита на сметка 411. Клиенти, партида на О. * ********* в
счетоводните регистри на „Е.П.М. - С. П. М.“ ЕООД за 2021 г. (счетоводната дата е
датата на документа - 23.11.2021 г.) Съответно същата е осчетоводена по кредита на
сметка 4010 - Задължения към доставчици, партида „5“ на „Е.П.М. - С. П. М.“ ЕООД, в
счетоводните регистри на О. * с датата на документа - 23.11.2021г.
Въпросните фактури са посочени и в дневника за продажби по ЗДДС на „Е.П.М. - С.
П. М.“ ЕООД за данъчните периоди, съответстващи на датите на издаване на фактурите (м.
август 2020г. - за ф-ра 751/18.08.2020г. и м. ноември 2021 г. за ф-ра 903/23.11.2021 п).
Съответно, същите са включени в дневниците за покупки по ЗДДС на О. * в
следните данъчни периоди:
Фактура 751/18.08.2020г. е включена в дневника за покупки за месец август 2020г„
като е посочена в колоната за доставки без право на данъчен кредит.
- Фактура 903/23.11.2021г. е включена в дневника за покупки за месец декември 2021
г.. като е посочена в колоната за доставки без право на данъчен кредит.
Безспорно е,че фактура 903 е издадена на 23.11.21 г., но съдът намира,че същата не е
представена в деловодството на ответника на същата дата.Този извод се основава на
посоченото в експертното заключение,че същата е осчетоводена в дневника за покупки през
м.декември . В тази насока са и събраните писмени доказателства, както и от обясненията на
управителя на ищцовото дружество.От приложената на л.735 разпечатка от електронна
кореспонденция се установява,че фактурата е изпратена на 06.12. 2021 г. На 19.01.2022 г. е
изпратена същата фактура с коригирана банкова сметка.В тази насока са и обясненията на
управителя на дружеството/л.811/,в който същият изяснява,че действително фактурата е
била изпратена,за да бъде прегледана от счетоводството дали е наред,след което е върната да
се пише,че е по румънска програма и да се смени сметката.Анализирайки тези
доказателства, се налага извода,че макар фактурата да е била включена в покупки за
м.декември, същата впоследствие е била коригирана и една на 19.01.2022 г. е постъпила в
счетоводството на ответника /след корекция на банковата сметка/. Предвид това съдът
намира,че обезщетението за забавено плащане се дължи,считано от 20.01.2022 г.Предвид
това и при използване на онлайн калкулатор искът по чл.86 ЗЗД върху сумата 57 677, 40 лева
с ДДС е в размер на 18 185 лв. с ДДС .С оглед изложеното искът се явява основателен до
този размер , поради което и за останалата сума до предявения размер 18617,72 лв.следва да
бъде отхвърлен като неоснователен .
С исковата молба се претендира и на основание чл.86 ЗЗД сумата 1 973,39 лева ,
представляващи обезщетение в размер на законната лихва за забава върху сумата от 263
118,30 лева с ДДС (двеста шестдесет и три хиляди сто и осемнадесет лева и тридесет
стотинки) (платени със забава от 27 дни) представляващи част от окончателно
възнаграждение по Договор за възлагане на обществена поръчка № 16/24.02.2020 г. с
предмет „Изпълнение на СМР на обект: „ П., ограда и информационен център с
експозиционна площ и Фактура № **********/23.11.2021 г., за периода от 24.12.2021г. -
датата на забавата {датата следваща датата на падежа за плащане - 23.12.2021г.) до
19.01.2022г.
В изложеното по-горе съдът се обоснова досежно липсата на забава/ приемайки,че
9
такава не е налице с оглед обстоятелството,че окончателната фактура е представена на
19.01.2022 г. Предвид това този иск се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен като
такъв.
При този изход на делото всяка от страните има право на разноски съобразно
уважената и отхвърлена част на иска.
Ответникът следва да заплати на ищеца направените от последния разноски в
размер на 9625,70лв.,а ищецът сумата 318 лв.
Предвид гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА О. *, ЕИК*,представлявана от к. И.Л. да заплатят на „Е.П.М. - С. П. М.“
ЕООД, ЕИК* ,представлявано от управителя С. З. сумата 57 677, 40 лева с ДДС ,
представляващи неплатена част от възнаграждение по Договор за възлагане на обществена
поръчка на обект: П., огради и информационен център с експозиционна площ", и Фактура №
**********/23.11.2021г., ведно със законната лихва, счтано от датата на подаване на
исковата молба /04.09.2024г./ до окончателното изплащане ,както и сумата 9625,70лв
.разноски по водене на делото.
ОСЪЖДА О. *, ЕИК*,представлявана от к. И.Л. да заплатят на „Е.П.М. - С. П. М.“
ЕООД, ЕИК* ,представлявано от управителя С. З. сумата 18 185 лв. с ДДС лева
,представляващи обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от 57 677,
40 лева с ДДС (петдесет и седем хиляди шестстотин седемдесет и седем лева и четиридесет
стотинки) - главница, за периода от 20.01.2022 г. / датата на забавата / до 04.09.2024г. - датата
на подаване на исковата молба в съда ,като ОТХВЪРЛЯ иска над този размер до предявения
такъв 18617,72лв./с ДДС/ като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ иска ,предявен от „Е.П.М. - С. П. М.“ ЕООД, ЕИК* ,представлявано
от управителя С. З. против О. *, ЕИК*,представлявана от к. И.Л. с правно основание чл.86
ЗЗД за сумата 1 973,39 лева , представляващи обезщетение в размер на законната лихва за
забава върху сумата от 263 118,30 лева с ДДС (двеста шестдесет и три хиляди сто и
осемнадесет лева и тридесет стотинки) ,представляващи част от окончателно
възнаграждение по Договор за възлагане на обществена поръчка № 16/24.02.2020 г. с
предмет „Изпълнение на СМР на обект: „ П., ограда и информационен център с
експозиционна площ и Фактура № **********/23.11.2021 г., за периода от 24.12.2021г. -
датата на забавата {датата следваща датата на падежа за плащане - 23.12.2021г.) до
19.01.2022г.като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА „Е.П.М. - С. П. М.“ ЕООД, ЕИК* ,представлявано от управителя С. З. да
заплати на О. *, ЕИК* сумата 318 лв.направени в производството разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред САС в двуседмичен срок от
съобщаването му.
Съдия при Окръжен съд – Монтана: _______________________
10
11