РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№ 2601

 

гр. Пловдив, 22 декември 2020 год.

 

 

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХІХ състав, в открито заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди и двадесета година в състав:

                       

ПРЕДСЕДАТЕЛ : МИЛЕНА ДИЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ :          МАРИАНА МИХАЙЛОВА

                            ТАТЯНА ПЕТРОВА  

                              

при секретаря Б.К. и участието на прокурора СВЕТЛОЗАР ЧЕРАДЖИЙСКИ, като разгледа докладваното от чл. съдията ТАТЯНА ПЕТРОВА к.а.н.дело № 2601 по описа за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:

І. За характера на производството, жалбите и становищата на страните:

1. Производството е по реда на глава дванадесета от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 285, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).

2. Образувано е по касационна жалба от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ (ГДИН) гр. София към Министерство на правосъдието, чрез старши юрисконсулт Чолаков, против Решение № 1526 от 13.08.2020 г. на Административен съд – Пловдив, ХХVІІІ с., постановено по адм. д. № 550 по описа на съда за 2020 г., в частта, с която ГД „ИН“ – София е осъдена да заплати на А.К.Н. сумата в размер на 2 500 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди за периода 04.12.2015 г. до 11.11.2016 г., от 09.10.2017 г. до 01.02.2019 г., от 06.02.2019 г. до 24.02.2020 г. за престоите му в Затвора Пловдив, както и законната лихва върху тази сума, считано от 24.02.2020 г. – датата на подаване на исковата молба в съда, до окончателното изплащане на сумата. Иска се решението на Административен съд – Пловдив да бъде отменено в осъдителната му част и да бъде постановено ново решение, с което искът да бъде отхвърлен или решението да бъде отменено в частта му, с която ГДИН е осъдена да плати обезщетение за сумата над 500 лв. до присъдения размер от  2 500 лева. Твърди се най-общо в тази насока, че при постановяване на решението съдът не е съобразил действителната фактическа обстановка, съответно не са установени по категоричен начин реално претърпени вреди и причинната връзка „между конкретно изразено бездействие от страна на административния орган от структуралната на ГДИН, в резултат на което да са причинени неимуществени вреди“.

3. Ответникът по касационната жалба – А.К.Н., чрез пълномощника си адвокат М., счита касационната жалба за неоснователна.

4. Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив дава заключение, че жалбата е основателна и следва да бъде уважена.

ІІ. За допустимостта:

5. Касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.

ІІІ. За фактите и за правото:

6. Административен съд - Пловдив е разгледал по реда на глава единадесета от АПК, във връзка с чл. 285, ал. 1 от ЗИНЗС, искова молба предявена от А.К.Н., изтърпяващ наказание "лишаване от свобода" в затвора в гр. Пловдив, срещу ГД "Изпълнение на наказанията", с която на основание чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС е претендирано обезщетение в размер на 15 000,00 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане, за нанесени му неимуществени вреди - унижение, срам, чувство на безпомощност, болки и страдания за периодите от 01.10.2010 г. до 30.02.2011 г., от 01.06.2012 г. до 22.12.2012 г., от 04.03.2013 г. до 27.12.2014 г., от 06.12.2015 г. до 22.11.2016 г., от 01.10.2017 г. до 01.02.2019 г. и от 06.02.2019 г. до датата на предявяване на исковата молба, в резултат на поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ в Затвора гр. Пловдив, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ (пренаселеност на килиите – „падат се под 3 кв. м. нетна площ на човек“), липса в тях на вентилация за пречистване на въздуха, лоши санитарни условия, като излага факти, че тоалетните са с неработещи казанчета, липса на работещи чешми и умивалници, храната е с лошо качество и не съдържа достатъчно калории, лоши хигиенни условия в килиите, като те са мръсни, в тях има дървеници, хлебарки и гризачи, спалното бельо не се сменя редовно, липса на достъп до медицинска помощ, с което се презюмира нарушаване правата по чл. 3 от Европейската конвенция за защита на правата на човека /ЕКЗПЧ/ и чл. 3 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/.  

От фактическа страна съдът е установил, че помещенията, които е обитавал ищецът при изтърпяване на наложеното му наказание в периода от 04.12.2015 г. до 11.11.2016 г., от 09.10.2017 г. до 01.02.2019 г., от 06.02.2019 г. до 24.02.2020 г. (датата на предявяване на исковата молба), са разполагали със санитарен възел, постоянно течаща вода, с пряк достъп на дневна светлина и възможност за проветряване. Констатирано е също, че въпросните помещения са с лоши хигиенни условия, но е съобразено, че хигиената в спалните помещения и намиращите се в тях санитарни помещения изцяло зависи от личните усилия на лишените от свобода, които се грижат за почистването. Освен горното е установено обаче, че в обсъждания период (от 04.12.2015 г. до 11.11.2016 г., от 09.10.2017 г. до 01.02.2019 г., от 06.02.2019 г. до 24.02.2020 г.), ищецът е обитавал помещения в Затвора Пловдив, в които за всеки от лишените от свобода не е била осигурена площ от минимум 4 кв. м. Този факт (на обитаване на пренаселени килии) е приет от съда за достатъчен, за да се приеме, че в този период от време, администрацията е поставила изтърпяващия наказание ищец в неблагоприятно положение по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС.

Прието за доказано от съда е и наличието на паразити - дървеници и хлебарки в този период, доколкото от страна на ответника са представени частични доказателства за извършвани дезинфекция, дезинсекция и дератизация. Твърденията за липсващо медицинско обслужване и влошеното здравословно състояние на ищеца са приети за неоснователни, тъй като съдът е установил, че на Н. не е било отказано медицинско обслужване и достъп до специализирано медицинско заведение и специализирано лечение.

Конкретният размер на следващото се обезщетение за претърпените неимуществени вреди е определен при съблюдаване изискването на чл. 52 от ЗЗД, с оглед на всички установени по делото факти и обстоятелства, касаещи начина, по който незаконосъобразната административна дейност се е отразила на увреденото лице. Според съдебния състав обезщетението, което е най-справедливо в този случай да се присъди, е в размер на 2500 лева, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска, до окончателното изплащане на сумата, като в случая е съобразен периода на увреждането, характерът и интензитета на породените страдания и негативни преживявания от ищеца. За разликата над 2500 лева до пълния предявен размер от 15 000 лева, претенцията е преценена като неоснователна.

Въз основа на така приетото за установено от фактическа и правна страна, съдът е осъдил ГДИН - София, да заплати на А.К.Н., сумата от 2500 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди за периода от 04.12.2015 г. до 11.11.2016 г., от 09.10.2017 г. до 01.02.2019 г., от 06.02.2019 г. до 24.02.2020 г., както и законовата лихва върху тази сума, считано от 24.02.2020 г. – датата на завеждане на исковата молба, до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлил претенцията до пълния и предявен размер от 15000 лева, като неоснователна.

7. Съдът е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, при приложението на чл. 284, ал. 3 ЗИНЗС, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и при съобразяване разпоредбата на чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС е направил обосновани правни изводи, които се споделят от настоящата инстанция.

Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, а съгласно тази на чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС - нарушения на забраната осъдените да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко или нечовешко отношение включително и по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС, а именно забрана за поставянето им в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност. Според чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС в случаите по ал. 1 настъпването на неимуществени вреди се предполага до доказване на противното.

Правилен е извода на административния съд, изведен от установената по делото фактическа обстановка, че в случая са налице законовите предпоставки, обуславящи частична основателност на предявения иск за претърпени неимуществени вреди, произтичащи от неблагоприятни условия при изтърпяване на наказание лишаване от свобода от ищеца в периодите предмет на исковата молба.

Първоинстанционният съд е дал ясен и конкретен отговор кои факти, релевантни за спора приема за установени въз основа на събраните по делото доказателства. В решението е изведен правилният извод, че частично са доказани изложените в исковата молба обстоятелства, които обуславят присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди по приложимия закон. Съдът в изпълнение на изискванията на чл. 284, ал. 3 ЗИНЗС е изискал от специализирания орган по изпълнение на наказанията да предостави информация от значение за правилното установяване на фактите по делото, като съобразно съдържанието и е приел за доказани твърдените в исковата молба факти.

Първоинстанционният съд след като е направил съвкупна преценка на доказателствата по делото, обосновано е приел за основателно и доказано оплакването за недостатъчната площ на помещенията, в които Н. е  изтърпявал наложеното му наказание и за наличие на лошите битови условия в спалните помещения  (наличие на дървеници и хлебарки), през процесния период, което от своя страна правилно е квалифицирано като нарушение на забраната на чл. 3 ЗИНЗС. Позовавайки се на събраните в хода на делото писмени и гласни доказателствени средства, съдът обосновано е приел за недоказани и неоснователни останалите оплаквания на Н..

Приемайки, че кумулативно са налице елементите от правопораждащ фактически състав за ангажиране отговорността на държавата по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, това че е доказана само една част от оплакванията, техният вид и характер и съобразявайки въздействието на неблагоприятните условия върху личността на ищеца, интензивността и продължителността на това въздействие, първоинстанционният съд е стигнал до законосъобразен извод, че предявеният от него иск срещу ГДИН е частично основателен и при съблюдаване на изискването на чл. 52 от ЗЗД е определил конкретният размер на следващото му се обезщетение за претърпените неимуществени вреди, а именно 2500 лв.

8. Изложеното до тук налага да се приеме, че в обжалваната част решението на първоинстанционния съд като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Това от своя страна обосновава извод за неоснователност на касационната жалба, с която е сезиран съда.

ІV. За разноските:

9. На основани чл. 286, ал. 3 от ЗИНСЗ, във връзка с чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата и чл. 8, ал. 1, т. 2 от Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, ответникът следва да бъде осъден да заплати на пълномощника на ищеца адвокатско възнаграждение за процесуалното представителство по настоящото дело в размер на 405 лв.

 

Мотивиран от изложеното, на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Пловдивският административен съд, ХIХ касационен състав,

 

 

            Р  Е  Ш  И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1526 от 13.08.2020 г. на Административен съд – Пловдив, ХХVІІІ с., постановено по адм. д. № 550 по описа на съда за 2020 г., в частта, с която ГД „ИН“ – София е осъдена да заплати на А.К.Н. сумата в размер на 2 500 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди за периода 04.12.2015 г. до 11.11.2016 г., от 09.10.2017 г. до 01.02.2019 г., от 06.02.2019 г. до 24.02.2020 г. за престоите му в Затвора Пловдив, както и законната лихва върху тази сума, считано от 24.02.2020 г. – датата на подаване на исковата молба в съда, до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА Главна Дирекция “Изпълнение на наказанията” - ***, да заплати в полза на адвокат Г. Г. М. от Адвокатска колегия - Пловдив, съдебен адрес ***, партер, сумата от 405 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за процесуалното представителство по адм. дело № 2601 по описа за 2020 г. на Административен съд Пловдив.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                       ЧЛЕНОВЕ : 1.

                                                                       

                                                                                       2.