Р
Е Ш Е
Н И E
№
124
гр. Айтос, 12.12.2019
година
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д
А
Айтоският районен съд -
наказателна колегия, ІІ състав, в публично заседание на трети декември две
хиляди и деветнадесета година, в състав :
Председател : Мария Джанкова
Съдебни заседатели :
.…….....…………
при секретаря Яна
Петкова и в присъствието на прокурора…………………., като разгледа докладваното от
съдията М.Джанкова АН дело № 374 по
описа за 2019 год., за да се произнесе,
взе предвид следното :
Производството е oбразувано по жалба на ЕТ„***“, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от управителя М.М.Ч., против Наказателно постановление (НП) № 376848-F386191/19.10.2018 г., издадено от Д.Т.В. – Началник на Отдел „Оперативни дейности“ - Б. в ЦУ на НАП, (съгласно Заповед на изпълнителния директор на НАП за упълномощаване № ЗЦУ – ОПР-17/17.05.2018 г.), с което НП на дружеството - жалбоподател на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС е наложенa „имуществена санкция“ в размер на 3 000,00 (три хиляди) лева за нарушение на чл. 33, ал.1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ, вр. чл. 118, ал.4 от ЗДДС. С жалбата се моли за отмяна на обжалваното наказателно постановление като неправилно и незаконосъобразно. Излагат се аргументи в тази насока.
В провелото се пред настоящата съдебна инстанция съдебно заседание жалбоподателят, редовно уведомен. Чрез процесуалния си представител адв.Г.М. от БАК поддържа становището за неправилно определяне на санкционната разпоредба, както и наложената санкция. Алтернативно моли за отмяна на постановлението поради маловажност на нарушението. Не ангажира доказателства.
За административнонаказващия орган, редовно призован, в съдебно заседания се явява юрисконсулт С., която оспорва основателността на жалбата. Счита атакуваното НП за законосъобразно, поради което и моли за неговото потвърждаване. При условията на евентуалност пледира за изменение на санкцията с приложение на чл.185, ал.2 вр. с ал.1 от ЗДДС.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено от фактическа страна следното:
На 13.04.2018 г., в 13:00 ч. била извършена проверка в търговски обект по смисъла на пар.1, т.41 от ПР на ЗДДС – бърза закуска - дюнер, находящ се ***, стопанисван от дружеството – жалбоподател ЕТ„***“, ЕИК: ***. Проверката била извършена от актосъставителя Д.И.У. и А.А.А., двамата инспектори по приходите в ТД на НАП – Б.. Преди да се легитимират на представител на търговеца, двамата инспектори извършили и контролна покупка в обекта. Плащането било извършено в брой, след което проверяващите се представили на присъстващите лица и съобщили, че искат да извършат разпечатка на дневен междинен отчет. Установена била от служителите касова наличност в размер на 169,70лева и тя се различавала от установената наличност от фискалното устройство в размер на разчетен оборот от 96,60лева, като разликата била „в плюс“ 77,10 лева. Фискалното устройство в обекта било техническо изправно, притежавало функциите „служебно въведени“ и „служебно изведени“. За проверката и констатациите й проверяващите съставили констативен протокол cep. АА № 0268017 от 16.03.2018 г. (приложен по делото на л.11). Свидетелят У., счел, че с поведението си ЕТ – жалбоподател е извършило нарушение по смисъла на чл. 33, ал.1 от Наредба Н-18 и че следва да се състави акт за установяване на адм.нарушение (АУАН). В протокола изискали управителя или упълномощено лице да се яви в ПТ на НАП. На дата 23.05.2018г. се явил пълномощник - К.В.К., управителя, представляващ ЕТ – М.Ч. и бил съставен в нейно присъствие АУАН. Чауш била запознат със съдържанието на акта, като не вписала възражения по направените констатации, но вписала като обяснение, че разликата в касовата наличност се дължи на неотчетени от предходната вечер парични средства.
В акта, чието съдържание, впоследствие е било дословно възпроизведено и в издаденото НП, е описано гореизложената фактическа обстановка, във връзка с извършената проверка на 13.04.2018 г. и установената необоснована разлика от 77,10 лв. в касовата наличност, представляваща въвеждане на пари от плащания в брой, която не е отразена на фискалното устройство в момента на извършването. От гореописаното безусловно актосъставителят е заключил, че ЕТ-жалбоподател, не е изпълнил задължението си, извън случаите на продажби, да отбележи всяка промяна на касова наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата в момента на извършването й с точност до минута). Като доказателство за резултатите от проверката е съставен на основание чл. 110, ал.4, вр. чл. 50, ал.1 от ДОПК, ПИП cep. АА № 0268017 /13.04.2018 г. АУАН е съставен на ЕТ за нарушение по чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ вр. с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС, вр. АУАН бил надлежно връчен на търговеца, който не е вписал възражения. Такива не са постъпили и в срока по чл. 44 от ЗАНН.
Като е взел предвид акта и събраните в преписката писмени доказателства административно - наказващият орган е издал атакуваното наказателно постановление. В него при идентичност на фактическата обстановка и правна квалификация и на основание чл. 185, ал.2 ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 3000,00 лева.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателствени средства, които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл.59, ал.2 от ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е частично основателна по следните съображения:
Настоящият състав като инстанция по същество след извършена проверка за законност, констатира, че при издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да обуславят неговата отмяна. Обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган в срока по чл. 34, ал.3 ЗАНН. При издаване на АУАН и наказателното постановление са спазени императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. В наказателното постановление, както и в предхождащият го АУАН правилно е описано нарушението с всички елементи от неговия състав. Ето защо, съдът намира, че в този му вид НП отговаря на изискванията на чл.57 ЗАНН и съдържа посочените задължителни реквизити.
Разпоредбата на чл. 118, ал.4, т.1 от ЗДДС предвижда, че министърът на финансите издава наредба, с която се определят условията, редът и начинът за одобряване или отмяна на типа, за въвеждане/извеждане във/от експлоатация, регистрация/ дерегистрация, отчитане, съхраняване на документи, издавани от/във връзка с фискално устройство и интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност. В случая такава се явява Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства.
Материално - правната норма от тази наредба, посочена като нарушена правна норма и очертаваща състава на посоченото по - горе нарушение е чл. 33, ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.06 г. на МФ. Тази разпоредба касае случаите, извън продажбите, като поставя изискване всяка промяна на касовата наличност /начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата/ на фискалното устройство да се регистрира във фискалното устройство чрез операциите „служебно въведени“ или „служебно изведени“ суми.
Констатираната с акта фактическа обстановка не се оспорва, като кореспондира по безспорен начин със събраните по делото доказателства, в това число протокола за извършена проверка, опис на паричните средства в касата към момента на започване на проверката, дневен финансов отчет от процесната дата, пълен отчет на фискалната памет и показанията на актосъставителя Д.У. и на свидетеля по акта А.А., които съдът кредитира като последователни и непротиворечиви.
Неотразяването на всяка промяна в касовата наличност представлява нарушение на чл. 33, ал.1 от Наредба № Н-18/2006 г. Деянието правилно е квалифицирано като нарушение по чл. 185, ал.2 от ЗДДС. Сумата от 77,10 лева. е представлявала разлика в повече от направените записи в разчетната касова наличност на фискалното устройство. Тази сума е била част от касовата наличност за деня и е следвало да бъде отразена във фискалното устройство като „служебно въведени“. Нарушението е безспорно установено и е наказуемо по чл. 185, ал.2 вр. ал.1 от ЗДДС.
По повод направеното с жалбата възражение за маловажност на нарушението, съдът намира следното:
Преценката за маловажност на деянието подлежи на съдебен контрол, в който смисъл е Тълкувателно решение № 1/12.12.2007 г. на ВКС, ОСНК, постановено по т.д. № 1/2007 г. по описа на ВКС. Съдът намира, че в случая не е налице маловажност по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, тъй като не е налице по - ниска степен на обществена опасност в сравнение с обичайните случаи на административни нарушения от този вид. Фактът, че нарушението е за първи път не води автоматично до извода за неговата маловажност. Обстоятелството, че нарушителят не е наказван за други подобни нарушения е индиция за неговата добросъвестност, но това има решаващо значение за индивидуализацията на наказанието, а не за преценката за маловажност на деянието. Действително нарушението не води до неотразяване на приходи, но само това не е достатъчно да се приеме, че с него не се засягат обществените отношения, предмет на регулиране с Наредба №Н-18/13.12.2006 г. на МФ. Тъкмо напротив, деянието рефлектира върху сигурността на документооборота и отчетността на дейността на търговеца и обществената му опасност не е явно незначителна.
Жалбата се явява основателна само по отношение на приложената санкционна разпоредба и отмереното наказание. Действително, съгласно чл. 185, ал.2, изречение първо от ЗДДС, за нарушения на чл. 118 ЗДДС или на нормативен акт по неговото прилагане, извън случаите по ал.1 на същия член, за физическите лица, които не са търговци, се налага глоба в размер от 300 до 1000 лв., а на юридическите лица и едноличните търговци - или имуществена санкция в размер от 3000 до 10 000 лева. Съгласно второто изречение на чл. 185, ал.2 от ЗДДС, обаче, когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал.1, а именно: за физическите лица, които не са търговци - глоба в размер от 100 до 500 лева, а за юридическите лица и едноличните търговци - имуществена санкция в размер от 500 до 2000 лева. В настоящия случай, в акта и в наказателното постановление не се твърди установеното административно нарушение на чл. 118, ал.4 от ЗДДС, във връзка с чл. 33, ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006 г. на МФ, да е довело до неотразяване на приходи, отсъстват доказателства за укриване на приходи и данъци. Предвид императивния характер на правилото по чл. 185, ал.2 изречение второ от ЗДДС, дружеството е следвало да бъде наказано с имуществена санкция в размер, съобразен с границите по чл. 185, ал.1 от ЗДДС – от 500 до 2000 лева, което не е било сторено от административнонаказващият орган. Така е допуснато неправилно приложение на материалния закон при избора на надлежната санкционна разпоредба. Установената материална незаконосъобразност не е основание за цялостна отмяна на наказателното постановление, а само за неговото изменение, защото приложимата за деянието разпоредба по ал.1 на чл. 185 ЗДДС е значително по - благоприятна за нарушителя, в сравнение с приложената с постановлението, т.е. не се влошава положението на жалбоподателя, и не се нарушава забраната за reformatio in pejus (в съответствие с практиката на съдилищата – напр. Решение по КНАХ дело № 589 по описа за 2017 г. по описа на БАдм.С, Решение № 2103 /07.12.2017 г. по адм. дело № 2293/2017 година на БАдм.С).
По делото липсват данни и доказателства за други подобни нарушения, извършени от дружеството преди настоящото, поради което съдът приема деянието за първо по ред, при отсъствие на отегчаващи отговорността обстоятелства, включая ниската стойност на разликата в касовата наличност от 77,10 лв. Изложените обстоятелства, преценени в контекста на разпоредбите на чл. 27, ал.2 и ал.3 от ЗАНН, обосновават решението на съда да измени наказателното постановление по отношение на приложената санкционна разпоредба, като я преквалифицира на чл. 185, ал.2, изречение второ във връзка с ал.1 от ЗДДС, и намали размера на наложената санкция от 3000,00 лева към установения по ал.1 на чл. 185 от ЗДДС под среден към минималния законов размер, а именно от 500,00 лева. Именно такъв размер на санкцията по убеждението на съда се явява адекватен на извършеното нарушение, справедлив и достатъчен за постигане на предвидените в чл. 12 от ЗАНН цели на административното наказание.
Мотивиран от
гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Айтоският районен съд
Р
Е Ш И:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 376848-F386191/19.10.2018 г., издадено от Д.Т.В. – Началник на Отдел „Оперативни дейности“ - Б. в ЦУ на НАП, с което на ЕТ„***“, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от управителя М.М.Ч., на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС е наложенa „имуществена санкция“ в размер на 3 000,00 (три хиляди) лева за нарушение на чл. 33, ал.1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ, вр. чл. 118, ал.4 от ЗДДС, като ПРЕКВАЛИФИЦИРА приложената санкционна разпоредба по чл.185, ал.2, изречение второ във връзка с ал.1 от ЗДДС и намалява размера на наложената санкция от 3 000,00 (три хиляди) лева на 500,00 (петстотин) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване в
14-дневен срок от съобщението на страните пред Б.кия административен съд по
реда на Административнопроцесуалния кодекс.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: