РЕШЕНИЕ
дата 1690 04 ноември 2021г. град Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Бургас, ХIII-ти състав,
в публично заседание на 14 октомври 2021г., в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЕН ЙОСИФОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. ПАВЛИНА СТОЙЧЕВА
2.
ВЕСЕЛИН БЕЛЕВ
Секретар: С.А.
Прокурор: Дарин Христов
разгледа докладваното от съдия
СТОЙЧЕВА
КНАХ дело № 1965 по
описа за 2021г. и за да се произнесе
взе предвид следните обстоятелства:
Производството е
по реда на чл.208 и сл. от АПК, във вр. с чл.63 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на
Районно управление Несебър при ОД на МВР Бургас против Решение №
45/10.06.2021г. по НАХД № 197/2021г. по описа на Районен съд – Несебър, с което
е отменено наказателно постановление № 20-0304-001436 от 18.08.2020г. издадено
от началник сектор към ОДМВР Бургас, РУ Несебър, с което, на основание чл.179,
ал.2, предл. първо ЗДвП и за нарушение на чл.20, ал.2 от с.з., на Б.И.Ч. *** е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв.
Конкретни касационни отменителни
основания не се сочат. Възразява срещу изводите на съда за ограничаване правото
на защита на водача, предвид установена от съда неяснота, касаеща нарушението и
обстоятелствата, при които е било извършено. Излага доводи за съставомерност на
деянието. Иска се отмяна на решението и потвърждаване на наказателното
постановление.
В съдебно заседание касаторът не се
явява и не представлява.
Ответникът по касация се явява лично и
оспорва жалбата като неоснователна.
Прокурорът от Окръжна прокуратура –
Бургас дава заключение за оставяне в сила на съдебния акт.
Жалбата е процесуално допустима за
разглеждане, като подадена от надлежна страна и депозирана в предвидения от
закона срок, а разгледана по същество е неоснователна.
Ответникът по касация Б.Ч. е
санкционирана в качеството й на водач на л.а с рег.№ А8321НК, собствен, за
това, че на 30.07.2020г., при управление на същия в гр.Несебър, ул.“Хан Крум“
2б, не е съобразила скоростта на движение с профила на пътя, атмосферните
условия, вследствие на което е загубила управление над МПС и е допуснала
самостоятелно ПТП с материални щети, което е квалифицирано като нарушение по
чл.20, ал.2 ЗДвП. Районният съд е отменил издаденото наказателно постановление,
като е приел, че липсва ясно и пълно описание на нарушението и конкретност на
обстоятелствата, при които е било извършено, което е довело до ограничаване
правото на защита на нарушителя.
Решението е правилно.
На ответника по касация е
наложено наказание на основание чл.179, ал.2, предл.първо ЗДвП, за извършено
нарушение по чл.20, ал.2 от с.з. Санкционната норма предвижда административно
наказание „глоба“ в размер на 200 лв. за този, който поради движение с
несъобразена скорост, неспазване на дистанция или нарушение по ал.1 причини
пътнотранспортно произшествие, ако деянието не съставлява престъпление. Съответно, нормата
на чл.20, ал.2 от ЗДвП задължава водачите на пътни превозни средства
при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия,
с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с
превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните
условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо
препятствие, както и намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат,
когато възникне опасност за движението.
В случая, при ангажиране отговорността
на водача, административнонаказващият орган бланкетно е посочил като хипотеза - несъобразяване на
скоростта на движение с атмосферните
условия и с профила на пътя. При съставяне на АУАН и
при издаване на НП нарушението следва да бъде ясно и точно описано, като се
посочат всички съставомерни от обективна и субективна страна признаци на
деянието, което обезпечава правото на защита на нарушителя против конкретно
установените от органа факти. В случая, както е констатирал и въззивния съд, налице е неяснота, касаеща
съществени елементи от фактическия състав на нарушението, като бланкетно е
възпроизведена законовата норма, без органа да конкретизира какви са били
атмосферните условия, с които водачът не се е съобразил, неясно остава и какво
се има предвид под профил на пътя, респ. какъв е бил той, за да се прецени
поведението на водача спрямо него. Изложеното в касационната жалба, че няма
друг, който да е виновен освен водача, хипотетично може и да е вярно, но след
като органът не е доказал сочените от него факти, а бланкетно е възпроизвел
законовата норма за задълженията на водача, то вината на водача не може да се
предполага на това основание.
Така мотивиран и на основание чл.221,
ал.2 от АПК, Бургаският административен съд, ХIII-ти състав,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №
45/10.06.2021г. по НАХД № 197/2021г. по описа на Районен съд – Несебър.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: