Решение по дело №15/2019 на Софийски окръжен съд

 

 

 

 

РЕШЕНИЕ №60

гр. С., 23.03.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Софийски окръжен съд, търговско отделение, IV-ти състав, в публично                          съдебно заседание на двадесет и трети януари две хиляди и двдесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИЛИЯ РУНЕВСКА

 

при участието на секретаря Юлиана Божилова, като разгледа докладваното от съдията търг. д. № 15 по описа за 2019 г. на СОС, за да се произнесе, взе предвид следното:

А.С.В. е предявил срещу „Л. И." АД обективно съединени искове за плащане на следните суми: сумата от 200000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, търпени в резултат на причинени при ПТП, настъпило на 22.08.2018 г., телесни увреждания; обезщетение за забава в размер на законната лихва от датата на увреждането до окончателното плащане на сумата. Ищецът твърди, че е пострадал при ПТП, настъпило на 22.08.2018 г., като на тази дата управлявал л. а. „Фолксваген Голф" с per. № С4987МХ и се движел по път SFO 1232 в посока от гр. Е. П. към с. Л.. На около 100 м. преди с. Л. движещият се в насрещната лента микробус „Форд Транзит" с per. № СВ5714КВ, управляван от И.А.И., внезапно предприел маневра ляв завой към крайпътна територия, отнемайки предимството на управлявания от ищеца автомобил, в резултат на което настъпил удар между двете моторни превозни средства. Виновен за настъпването на ПТП бил водачът микробуса И.А.И., който нарушил правилата за движение по пътищата, като предприел маневра завой на ляво, без да изчака ищецът да премине с управлявания от него автомобил и отнемайки предимството му. В резултат на ПТП ищецът получил изключително тежки травматични увреждания, изразяващи се в политравма, подробно описани в исковата молба. Загубил съзнание, нямал спомен за случилото се. Бил приет по спешност в УМБАЛ „СВ. АННА" в изключително тежко състояние. На 29.08.2018 г. му била направена операция за репозиция на фрактурата на дясна бедрена кост и фиксация с плака и винтове. На 05.09.2018 г. ищецът бил преместен от клиниката по ортопедия и травматология в клиника по лицево-челюстна хирургия, където на 07.09.2018 г. му била направена манулано - инструментална репозиция на носните кости. Интензитетът на търпените болки и страдания също е описан в исковата молба. Към датата на ПТП отговорността на виновния водач и собственик на микробус „Форд Транзит" била застрахована при ответника по договор за застраховка „Гражданска отговорност",  сключен  с полица № BG/22/118000733968 с валидност от 07.03.2018 г. до 07.03.2019 г., поради което исковете се предявяват срещу настоящия ответник. На 10.10.2018 г. ищецът депозирал претенция пред застрахователя, в която изложил фактите и обстоятелствата за настъпването на процесното ПТП, уврежданията, които е получил вследствие на последното и искането си до застрахователя. С писмо от 15.10.2018 г. застрахователят поискал от ищеца да представи допълнително заключително постановление по наказателно производство срещу водача, заверен препис на влязла в сила присъда с мотиви и изпълнителен лист в оригинал срещу водача или евентуално постигнато съдебно споразумение, ATE и СМЕ. Ищецът не представил такива, тъй като нямало заключително постановление на прокурор срещу виновния за ПТП водач, не била налице влязла в сила присъда или съдебно споразумение, както и изпълнителен лист, а съдебните експертизи можело да бъдат представени само в случай, че е налице постановление на прокуратурата за прекратяване на наказателното производство или влязла в сила присъда. Съответно бил налице отказ на застрахователя да плати обезщетение.

Исковете са с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 497, ал. 1 КЗ вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ответникът е подал отговор, в който оспорва исковете изцяло. Излага доводи за недопустимостта им поради това, че не са налице предпоставките по чл. 380, ал. 3 вр. чл. 432 КЗ, тъй като с оглед непредставяне на поисканите документи, въз основа на които да бъде направен извод за механизма на осъществяване на произшествието, застрахователят бил в обективна невъзможност да се произнесе по заявеното искане. Излага и доводи за неоснователност на исковете. Не оспорва наличието на твърдяното застрахователно правоотношение, но оспорва всички останали твърдения на ищеца. Оспорва твърдения механизъм на ПТП, наличието на противоправно поведение у водача на микробуса, причинната връзка между твърдените като причинени на ищеца в резултат на ПТП увреждания и ПТП, вида и медикобиологичния характер на уврежданията, интензитета на търпените болки и страдания, естеството на лечението и неговата продължителност и излага подробно съображения във връзка с оспорванията. Навежда правно твърдение, че получените от А.В. травми са причинени вследствие на неговото виновно противоправно поведение, като в тази връзка навежда фактическо твърдение, че причина за настъпване на произшествието са действията на пострадалия А.В. в нарушение на правилата на ЗДвП, а именно управление на автомобила с превишена за участъка и/или за конкретните пътни условия скорост, поради което е застигнал движещия се пред него микробус, от което последвал удар между двете превозни средства, евентуално твърди, че в случай, че при настъпване на произшествието микробусът е бил в процес на завършване на маневра за завиване, причина за настъпване на произшествието са действията на ищеца А.В. в нарушение на правилата на ЗДвП, а именно движение със скорост, несъобразена с пътната обстановка, ограниченията на скоростта на движение в пътния участък и въведената с пътна маркировка и знаци организация на движението и неспазване на задължението за управление на превозното средство възможно най-вдясно на дясната пътна лента. Навежда и неконкретизирано твърдение, че в причинна връзка с възникването на транспортния  инцидент  е  и  обстоятелството, че  към  момента  на настъпване   на

транспортния инцидент за лек автомобил марка „Фолксваген Голф", управляван от ищеца, не е имало сключена полица за задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите, поради което управлението му е било осъществено в нарушение на общата забрана за управление на превозно средство, за което няма сключена застраховка, въведена с чл. 100 ЗДвП вр. чл. 138 ЗДвП. Навежда и възражение за съпричиняване от страна на ищеца А.В. поради извършено от негова страна нарушение на чл. 137А ЗДвП, тъй като последният като водач в превозното средство е пътувал без поставен обезопасителен колан. Навежда и възражение за прекомерност на търсеното обезщетение за неимуществени вреди. Излага и самостоятелни доводи за неоснователност на акцесорния иск за обезщетение за забава.

По искане на ответника с определение от 10.04.2019 г. по делото е конституирано трето лице - помагач на ответника, а именно сочения като виновен за ПТП водач на МПС И.А.И., който, чрез процесуалния си представител, е депозирал на 09.09.2019 г. писмено становище по делото, в което излага доводи, аналогични на тези, изложени от ответника, както и допълнителни такива за неоснователност на исковете.

Съдът, след преценка на доказателствата по делото и доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

От заключението по допуснатата комплексна съдебно-медицинска и авто-техническа експертиза се установява следното: Установява се следният механизъм на ПТП: На 22.08.2018 г. около 20.50 часа по общински път № SF01232 в землището на с. Л., извън населено място, към входа на село Л. откъм страната на гр. Е. П. със скорост 136 километра в час се движел лек автомобил „Фолксваген Голф" с per. № С4987МХ, управляван от А. *** - Л.. Платното за движение в този участък било двупосочно, с асфалтово повърхностно покритие, без наличие на неравности в зоната на ПТП, продължително прав, равнинен участък преди и след ПТП, без наличие на пътна маркировка и действащи пътни знаци, към момента на ПТП видимостта не е била намалена или пък ограничена. Общата широчина на платното за движение е 6.5 метра. В същото време и условия на движение, но в противоположна посока със скорост около 25 километра в час товарен автомобил „Форд Транзит" с per. № СВ5714КВ, управляван от И.А.И., извършвал маневра за ляв завой с цел навлизане в крайпътен обект - двора на бившето ТКЗС - с. Л., като товарният автомобил бил навлязъл в лентата за движение на лек автомобил „Фолксваген Голф". Водачът на лекия автомобил забелязал това навлизане и предприел действия за аварийно спиране, като автомобилът започнал да оставя спирачни следи, но независимо от това настъпил удар между челната дясна и дясната странична част на товарния автомобил и челната част на лек автомобил „Фолксваген Голф". Към момента на удара скоростта на движение на лекия автомобил е била 105 километра в час. Настъпването на ПТП е могло да бъде избегнато, ако водачът на товарния автомобил „Форд Транзит", извършвайки маневра заляв завой, е пропуснал да премине насрещно движещия се лек автомобил „Фолксваген Голф". В зоната на ПТП лек автомобил „Фолксваген Голф" преди мястото на удара с товарния автомобил  е  оставил   спирачни  следи  в  продължение  на  44  метра,  което   дава възможност да се определи, че преди удара този автомобил се е намирал изцяло в десния край на дясната пътна лента по отношение посоката му на движение и лявата му странична габаритна част се е намирала на около 2.00 метра вляво от десния край на платното за движение. Ударът е осъществен около средната част на половината от платното за движение, предназначена за движение в посока от гр. Е. П. към с. Л. - лентата за движение на лек автомобил „Фолксваген Голф". За водача на лек автомобил „Фолксваген Голф" ПТП е било непредотвратимо както при движение със скорост 136 км./ч., така и при скорост 90 км./ч. ПТП би било предотвратимо за този водач при скорост 76 км./ч. и при положение, че в момента на навлизане на челната част на товарния автомобил в лентата за насрещно движение водачът на лекия автомобил „Фолксваген Голф" задейства спирачната система за аварийно спиране /в този случай челната част на автомобила ще се установи на 1.00 м. преди мястото на удара/.Установява се също, че в резултат на ПТП ищецът е получил следните травматични увреждания: мекотьканни увреждания - множество разкъсноконтузни рани в областта на лицето /десен горен клепач, основата на носа и горната устна/, в областта на дясната предмишница, гривнената става, китката и пръстите на дясната ръка; увреждания на вътрегръдни органи - контузии на белия дроб двустранно, съчетани с тракционни контузионни бронхиектазии вдясно апикално /върхово/; счупвания на кости на скелета: на костите на лицевия масив - многофрагментно счупване на носни кости, на двете ябълчни кости, горната и долна челюсти, на синусите на горната челюст и сфеноидалната кост, счупване на алвеоларния гребен на долната челюст, на костите на гръбначния стьлб -бодилестите израстъци на седми шиен и първи гръден прешлени, както и на напречните израстъци на първи и втори поясни прешлени, на костите на гръдния кош - счупване на гръдната кост в областта на дръжката, на ребрата вдясно 1 - 3-то и вляво 1 - 2-ро, на опорнодвигателния апарат -счупване на дясната скапула /плешка/ и многофрагментна фрактура на тялото на дясната бедрена кост, както и на бодилестия израстък на дясната лакътна кост. Било е предприето следното лечение: непосредствено след травмата ищецът е подложен на интензивно лечение в КАИЛ, като след стабилизиране на състоянието е подложен на двукратно оперативно лечение по повод фрактурата на бедрото и след това по повод фрастурата на носните кости; приложена е била и медикаментозна терапия, както и рехабилитация. Към момента се наблюдават деформации останали в резултат на лицевата травма, изразяващи се в изкривяване на носа наляво и лицева асиметрия надясно. Налице е функционално възстановяване от фрактурите на опорнодвигателия апарат, като походката е самостоятелна и без помощни средства. От страна на лицевата травма е невъзстановена нормалната оклузия, като не може да се постигне пълна такава. Няма фрактури на телата или дъгите на прешлените, изискващи оперативно лечение. Счупени са бодилести и напречни израстъци, които консолидират за период от около 1.5 - 2 месеца, като след този период се наблюдава възстановяване на движението на снагата в пълбен обем. Видът на фрактурата на дясното бедро -многофрагментна, налага извършването на метална остеосинтеза. По отношение на костните увреждания възстановяването като най-продължителен период е около 12 месеца за бедрената фрактура. Останалите фрактури заздравяват в срок от около 1.5-2 месеца.  Мекотьканните   увреждания -констатираните рани, са заздравели с образуването на ръбци за срок от около 20 - 25 дни. Наранен е белият дроб, като травмата се изразява в наличие на белодробна контузия и травматични бронхиектазии, които при възстановяването си остават с развитие на сраствания и нарушение на нормалната структура на бронхиалното дърво и ще се наблюдават доживот. Възможно е това да провокира по-лесно развитие на възпалителни промени в белия дроб. Поради богатата инервация на лицето най-силна е била болезнеността в тази област. Болезненост е имало и в областта на гръдния кош, врата, поясната област и десните крайници. В близките месеци след травмата болезнеността е намаляла, като доживот ще се наблюдава такава при натоварване на крайниците и промяна на времето. Счупването на костите на лицевия масив -двете ябълчни кости и горната челюст, е от втори тип, което по принцип се лекува оперативно, но в случая не е лекувано по този намин, оперативно е лекувана единствено фрактурата на носните кости. Налице е в главния мозък интерхемисферна фисура. Нормалният облик на лицето е изменен, като е налице забележима лицева асиметрия и деформация с изкривяване на носа наляво. Раните са заздравели с образуването на ръбци, които сами по себе си водят до загрозяване. Остатъчните прояви от счупванвията се изразяват от нарушено затваряне на челюстите /оклузията/, нарушено носно дишане, болезненост в областта на фрактурите. Установява се още, предвид констатираните травматични увреждания, тяхната анатомична локализация и механизъм на получаване, пластичните деформации по купето на автомобила, както и липсата на медицински данни за наличие на травматични увреждания, които биха се получили от действието на поставен обезопасителен колан при такъв челен удар, че ищецът е пътувал без поставен обезопасителен колан. Ако е бил с поставен обезопасителен колан, със сигурност не би получил лицевата и гръдната травма във вида, в който са констатирани в лечебното заведение - при този механизъм на пътнотранспортното произшествие и настъпилите в резултат пластични деформации на автомобила би получил травмите в областта на десните крайници, гръбнака и дясната лопатка. Лицевата и гръдната травма са получени в резултат от контакт с волана и предното ветроупорно стъкло на автомобила, счупването на дясната лакътна кост в областта на гривнената става е от ударното действие на волана, дясното бедро е счупено в резултат от контакт с деформираното и изместено арматурно табло на автомобила, а травмите в областта на гърба - от удара в облегалката на седалката вследствие връщането на тялото след първоначалния удар.

Представените по делото писмени доказателства /констативен протокол за ПТП, протокол за оглед на местопроизшествие, протокол за оглед на веществени доказателства, медицински документи/ и веществени доказателсва - снимки, също са в подкрепа на така установените фактически обстоятелства.

От показанията на свидетелите се установява следното: Свидетелят Т.Г. - очевидец на ПТП, установява, че, движейки се зад товарния автомобил, се наложило първо да се откаже от намерението си да го изпревари, тъй като насреща идвал автомобил, а впоследствие спрял, тъй като товарният автомобил бил спрял и без предупредителни светлини свил наляво към стопанството. След като автомобилът започнал да завива, свидетелят чул „набиване" на спирачки и след това удар. Свидетелката М.Ф. - също очевидец на ПТП, установява, че, пътувайки към Е. П., се движела зад товарния автомобил, който   се  движел бавно. Свидетелката видяла, че той подава ляв мигач и след това се случила катастрофата много бързо. Свидетелката П. В. - живееща на съпружески начала с ищеца, установява, че след като видяла в болницата, когато излязъл от реанимация, не могла да го познае - бил подут, с шевове, с изпъкнало око, счупена челюст, срязана ръка /все още не можел да работи с нея и да я свива/. Шест месеца свидетелката се грижела за ищеца като за дете - с памперси, пюрета и сокове, къпела го /много трудно заради ръста му/, ищецът отслабнал значително в този преиод. Към момента изпадал в нервни кризи - развиквал се на децата, бил нервен, все още куцал с десния крак, чувствал се в тежест на семейството си. Имало промяна във външния му вид - дясното му око все още било изпъкнало и не виждал много добре вечер, скулата му била изпъкнала, лицето му било деформирано, носът му - крив. Три месеца ищецът бил с шини и ластици, пиел със сламка бульон. Все още не можел да се храни, защото го болели зъбите.

Не се спори по делото относно наличието на сключен с ответника договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите" относно управляваното от И.И. МПС, действал към датата на ПТП.

Установява се от представената по делото претенция, че на 10.10.2018 г. ищецът е предявил застрахователната си претенция пред застрахователя.

При така установеното от фактическа страна съдът достигна до следните правни изводи:

По допустимостта на исковете:

Исковете са процесуално допустими /съответно е неоснователно възражението на ответника в обратния смисъл/ - преди предявяване на исковата претенция пред застрахователя е заведена претенция за обезщетение, по която същият не се е произнесъл в законоустановения срок.

По основателността на исковете:

По главния иск за плащане на обезщетение за неимуществени вреди:

Налице са всички елементи на фактическия състав на чл. 432, ал. 1 КЗ за ангажиране на отговорността на ответника. На първо място се доказа надлежно по делото наличието на всички предпоставки по чл. 45 ЗЗД - установи се, че на ищеца са причинени телесни увреждания, които са му причинили болки и страдания; установи се, че деянието, довело до увреждане на ищцата, е извършено от И.И.. Установи се противоправността на това деяние и причинната връзка между него и причинените на ищеца телесни увреждания, довели до търпени болки и страдания. Установи се и вината на И.И. /презумпцията за вина по чл. 45, ал. 2 ЗЗД не бе оборена, напротив, ангажираните доказателства установиха вината на водача/. Установи се също така, че към момента на настъпване ПТП е действал валиден застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите" относно управляваното от И.И. МПС, сключен с ответника, и съобразно чл. 432, ал. 1 КЗ това ангажира отговорността на ответника към ищеца.

Относно размера на дължимото обезщетение съдът намира, че такъв от 100000 лв. би бил справедлив за обезщетяване на търпените от ищеца неимуществени вреди, като има предвид следното:

Съгласно чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Критерият  справедливост  винаги  е  свързан с преценка на

конкретни обективно съществуващи обстоятелства, имащи значение при определяне на размера на това обезщетение. Такива обстоятелства при причинени телесни увреждания са характерът на уврежданията, начинът на причиняването им, обстоятелствата, при които е извършено деянието, причинените морални страдания, физически загрозявания, възрастта на пострадалия и др. В случая следва да се имат предвид следните конкретни обстоятелства: На първо място следва да се имат предвид видът и характерът на получените увреждания, които са множество -мекотьканни, на вътрегръдни органи, счупвания на кости на скелета. Следва също да се има предвид, че тези увреждания са наложили интензивно, оперативно и медикаментозно лечение и са причинили на ищеца болки, които са били най-силни в лицевата област, но е имало болезненост и в областта на гръдния кош, врата, поясната област и десните крайници, като в близките месеци след травмата болезнеността е намаляла, но доживот ще се наблюдава такава при натоварване на крайниците и промяна на времето. Следва да се отчете и продължителния възстановителен период - по отношение на костните увреждания възстановяването е с продължителност около 12 месеца за бедрената фрактура, а останалите фрактури заздравяват в срок от около 1.5-2 месеца, мекотьканните увреждания са заздравели с образуването на ръбци за срок от около 20 - 25 дни. Следва също да се вземе предвид, че в резултат от травмата на белия дроб са останали сраствания и нарушение на нормалната структура на бронхиалното дърво, които ще се наблюдават доживот и е възможно да провокират по-лесно развитие на възпалителни промени в белия дроб, а в резултат на лицевата травма се  наблюдават деформации, изразяващи се в изкривяване на носа наляво и лицева асиметрия надясно, т. е. нормалният облик на лицето е изменен, а раните са заздравели с образуването на ръбци, които сами по себе си водят до загрозяване, остатъчните прояви от счупванията се изразяват в нарушено затваряне на челюстите /оклузията/, нарушено носно дишане, болезненост в областта на фрактурите. Всичко това, преценено и от гледна точка на възрастта на ищеца – 32  г. към датата на ПТП, безспорно дава сериозен негативен ефект като цяло върху качеството на живот на ищеца.

Съобразно така обсъдените конкретни факти по делото, които са обективно съществуващи, а също и с оглед критерия справедливост съдът намира, че горепосочената сума от 100000 лв. би била справедлива, за да обезщети ищеца за търпените от него болки и страдания в резултат на причинените му телесни увреждания /съответно основателно е възражението на ответника за прекомерност на търсеното обезщетение/.

Неоснователно е възражението на ответника, че ПТП е настъпило изцяло поради виновното и противоправно поведение на ищеца, но е основателно възражението за съпричиняване от негова страна. От заключението по допуснатата комплексна съдебно-медицинска и авто-техническа експертиза се установи, че водачът на лекия автомобил „Фолксваген Голф" се е движел по пътя със скорост 136 км./ч. /следва да се има предвид, че нормативно установената максимална скорост на движение на автомобили в зона като процесната е 90 км./ч./, а към момента на удара скоростта му е била 105 км./ч. Съдът приема, че макар ПТП да е било непредотвратимо /според вещите лица/ за ищеца дори и при максимално допустимата   за   участъка  скорост, то  ударът  би  бил  по-лек  дори  и  при     тази

масксимално допустиа скорост в сравнение с удара, осъществен при скоростта, с която водачът на лекия автомобил „Фолксваген Голф" го е управлявал. Освен това се установи от заключението, че водачът на лекия автомобил „Фолксваген Голф" го е управлявал без поставен обезопасителен колан, а ако е бил с такъв би получил травмите в областта на десните крайници, гръбнака и дясната лопатка, но със сигурност не би получил лицевата и гръдната травма във вида, в който са констатирани в лечебното заведение /лицевата и гръдната травма са получени в резултат от контакт с волана и предното ветроупорно стъкло на автомобила; счупването на дясната лакътна кост в областта на гривнената става е от ударното действие на волана, дясното бедро е счупено в резултат от контакт с деформираното и изместено арматурно табло на автомобила, а травмите в областта на гърба - от удара в облегалката на седалката вследствие връщането на тялото след първоначалния удар/. Съдът намира съобразно установеното, че приносът на ищеца за настъпване на ПТП е 50 %. Съответно определеното от съда обезщетение следва да бъде намалено наполовина, при което на ищеца следва да се присъди сумата от 50000 лв.

По акцесорния иск за плащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата на главния иск за плащане на обезщетение за неимуществени вреди:

С оглед изводите за частична основателност на главния иск за плащане на обезщетение за неимуществени вреди акцесорният иск за плащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата на обезщетението за претърпени неимуществени вреди също е частично основателен - същият следва да бъде уважен по отношение на уважения размер на главния иск. Относно периода на дължимост на обезщетението за забава съдът намира следното: Видно от представената по делото застрахователна претенция, същата е депозирана пред застрахователя на 10.10.2018 г., съответно срокът по чл. 496, ал. 1 КЗ е изтекъл на 10.01.2019 г. и от 11.01.2019 г. застрахователят дължи обезщетение за забава. Съответно съдът приема, че на основание чл. 497, ал. 1, т. 2 КЗ законната лихва за забава се дължи от изтичането на срока по чл. 496, ал. 1 КЗ. С оглед гореизложеното по отношение на разликата над уважения размер на главния иск до пълния му предявен размер акцесорният иск следва да бъде отхвърлен изцяло, а по отношение на уважения размер на главния иск акцесорният иск следва да бъде отхвърлен за периода от 22.08.2018 г. до 10.01.2019 г. /вкл./

С оглед изхода на делото съдът намира следното по исканията на страните  за присъждане на разноски:

Ищецът е освободен от държавна такса за производството по делото, направил е разноски по същото в размер на 300 лв. за възнаграждения на вещи лица, съответно съразмерно с уважената част от исковете на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на 75 лв. С представения по делото списък по чл. 80 ГПК е направено и искане за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 ЗАдв., при което размерът на възнаграждението се определя от съда по реда на Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /съответно посочен от страната размер на това връзнаграждение не обвързва съда в случай, че претендираното надхвърля действително дължимото такова съгласно наредбата/.  На  основание  чл.  7, ал.  2,  т.  5   от    наредбата   пълният   размер   на

възнаграждението съобразно цената на исковете при уважаването им изцяло би бил такъв от 5530 лв., но доколкото се претендира такова в размер на 5500 лв. /съответно възражението на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно/ съдът следва да определи дължимото възнаграждение съразмерно с уважената част от исковете, изхождайки от волята на страната, съгласно диспозитивното начало в процеса. Съответно с оглед уважения размер на исковете следва да бъде присъдено възнаграждение в размер на 1375 лв. Това възнаграждение следва да бъде присъдено в полза на адв. С.Н..

Ответникът е направил разноски по делото съобразно доказателствата за това в размер на 300 лв. за възнаграждения на вещи лица /независимо, че със списъка по чл. 80 ГПК се претендират такива в размер на 400 лв./, съответно съразмерно с отхвърлената част от исковете на ответника следва да се присъдят разноски в размер на 225 лв. за възнаграждения на вещи лица. Със списъка по чл. 80 ГПК се претендира и юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв. Размерът на дължимото възнаграждение съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 ЗПП, който максимален размер на основание чл. 25, ал. 2 от Наредбата за заплащането на правната помощ е 450 лв. Т. е. дължимото възнаграждение при отхвърляне на исковете изцяло би било такова в размер на 450 лв., но доколкото се претендира възнаграждение в размер на 300 лв., съдът следва да определи дължимото възнаграждение съразмерно с отхвърлената част от исковете, изхождайки от волята на страната, съгласно диспозитивното начало в процеса. Съответно съразмерно с отхвърлената част от исковете следва да се присъди на ответника възнаграждение в размер на 225 лв.

Ответникът следва да бъде осъден на основание чл. 78, ал. 6 ГПК да плати по сметка на съда държавна такса за производството по делото върху уважения размер на исковете, а именно такава в размер на 2000 лв.

Воден от горното, съдът

 

РЕШИ:

 

ОСЪЖДА „Л. И." АД с ЕИК **********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от изпълнителните директори М. М. – Г. и П. Д., да плати на А.С.В. с ЕГН **********, с адрес: *** следните суми: сумата от 50000 лв. /петдесет хиляди лева/, представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, търпени в резултат на причинени при ПТП, настъпило на 22.08.2018 г., телесни увреждания, ведно със законната лихва върху сумата от 11.01.2019 г. до окончателното плащане.

ОТХВЪРЛЯ предявените от А.С.В. с ЕГН **********, с адрес: *** срещу „Л. И." АД с ЕИК **********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от изпълнителните директори М. М. – Г. и П. Д., искове за плащане на застрахователно обезщетение за неимуществени  вреди,  търпени  в  резултат  на  причинени при ПТП, настъпило на

 

 

22.08.2018 г., телесни увреждания, ведно със законната лихва върху сумата от 22.08.2018 г. до окончателното плащане за разликата над уважения размер на главния иск от 50000 лв. /петдесет хиляди лева/ до пълния му предявен размер от 200000 лв. /двеста хиляди лева/, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата на тази разлика от 22.08.2018 г. до окончателното плащане, както и акцесорния иск за плащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху уважения размер на главния иск от 50000 лв. за периода 22.08.2018 г. - 10.01.2019 г. /вкл./

ОСЪЖДА „Л. И." АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от изпълнителните директори М. М. – Г. и П.Д., да плати на А.С.В. с ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 75 лв. /седемдесет и пет лева/, представляваща направени по делото разноски за възнаграждения на вещи лица съразмерно с уважената част от исковете.

ОСЪЖДА „Л.И." АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** д, представлявано от изпълнителните директори М. М. – Г. и П.Д.,*** К.Н. от САК сумата от 1375 лв. /хиляда триста седемдесет и пет лева/, представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ на А.С.В. по делото, съразмерно с уважената част от исковете.

ОСЪЖДА А.С.В. с ЕГН **********, с адрес: *** да плати на „Л. И." АД с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от изпълнителните директори М. М.- Г.и П. Д., сумата от 225 лв. /двеста двадесет и пет лева/, представляваща направени по делото разноски за възнаграждения на вещи лица, съразмерно с отхвърлената част от исковете, както и сумата от 225 лв. /двеста двадесет и пет лева/, представляваща юрисконсултско възнаграждение, съразмерно с  отхвърлената част от исковете.

ОСЪЖДА „Л. И." АД с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от изпълнителните директори М. М. – Г. и П. Д., да плати по сметка на Софийски окръжен съд сумата от 2000 лв. /две хиляди лева/, представляваща държавна такса върху уважения размер на исковете.

РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на И.А.И. с  ЕГН **********, с адрес за призоваване: гр. С., ж. к. „Л.", бл. *** вх. *, ет. 7, ап. 35 като трето лице - помагач на „Л. И." АД.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: