РЕШЕНИЕ
№ 148
гр. Нова Загора, 04.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НОВА ЗАГОРА в публично заседание на четвърти
септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:РОСИЦА СТ. НЕНОВА
при участието на секретаря ИРЕНА Н. РАЙЧЕВА
като разгледа докладваното от РОСИЦА СТ. НЕНОВА Гражданско дело №
20232220100145 по описа за 2023 година
Производството е с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК и чл.87, ал.3 от ГПК.
Постъпила е искова молба от ищците Т. Р. И. ЕГН ********** и Р. Л. Й. ЕГН
**********, двамата с поС.ен адрес: гр. София, бул. „Витоша“ №186, вх.А, ап.7 и със
съдебен адрес: гр.Нова Загора, ул.„Диньо Нойков“ №39, офис 2, чрез процесуален
представител адв. М. М. от АК Сливен, против Р. А. Г. ЕГН **********, поС.ен адрес:
с.Каменово общ.Нова Загора, обл.Сливен, И. Р. Г. ЕГН **********, поС.ен адрес: гр.Сливен,
ж.к.„С. Заимов“ № 70, вх.А, ет.6, ап.17 и Н. И. Г. ЕГН **********, поС.ен адрес: гр.Сливен,
ж.к.„С. Заимов“ № 70, вх.А, ет.6, ап.17, с която са предявени обективно кумулативно
съединени искове за признаване за установено, че ищците са собственици, в режим на
съпружеска имуществена общност, на недвижим имот, находящ се в **********, а именно:
Дворно място, съставляващо УПИ № VI-194, в квартал 28 по ПУП на с. Каменово, находящ
се в строителните граници на населеното място, предназначен за жилищни нужди, с площ
съгласно скица от 3 350 кв.м, при граници: изток- УПИ № V-193, запад- улица, север - УПИ
№ VII-191 и юг- улица, ведно с находящите се в дворното място едноетажни: паянтова
жилищна сграда със застроена площ от 50, 00 кв.м, масивна жилищна сграда със застроена
площ от 6, 00 кв.м, паянтова жилищна сграда със застроена площ от 10,00 кв.м, масивна
стопанска сграда със застроена площ от 16,00 кв.м, паянтова стопанска сграда със застроена
площ от 8,00 кв.м, паянтова стопанска сграда със застроена площ от 48,00кв.м, ведно с
всички подобрения, приращения и трайни насаждения в имота, за който имот ищците
твърдят, че са придобили в режим на съпружеска имуществена общност, чрез възмездна
сделка покупко- продажба, обективирана в Нотариален акт за покупко- продажба на
недвижим имот със запазване правото на ползване № 25, том I, рег.№ 152, дело №
25/25.09.1998г. по описа на нотариус В.И., рег.№ 163 на НК, вписан в АВ, СлВ с вх. рег.№
883/25.09.1998г., акт № 184, том I, дело № 2061/1998г. С исковата молба е предявен и иск за
обявяване на относителна недействителност по отношение на ищците на договора за
покупко- продажба, обективиран в Нотариален акт за покупко- продажба № 104, том I, рег.№
1184, дело № 83/07.03.2022г. по описа на нотариус Н.Б., рег.№ 416 на НК, вписан в АВ, СлВ
с вх. рег.№ 465/07.03. 2022г., акт № 106, том II, дело № 253/2022г., с който отв.Р. А. Г. е
продала на отв.И. Р. Г. процесния недвижим имот, находящ се в **********.
Ищците твърдят, че са придобили посочения в исковата молба недвижим имот по
време на гражданския си брак, чрез възмездна сделка покупко- продажба, обективирана в
Нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот със запазване правото на ползване
1
№ 25, том I, рег.№ 152, дело № 25/25.09.1998г. по описа на нотариус В.И., рег.№ 163 на НК,
вписан в АВ, СлВ с вх. рег.№ 883/25.09. 1998г., акт № 184, том I, дело № 2061/1998г.
Продавач по тази сделка била отв. Р. А. Г., а купувач- ищцата Т. Р. И. /тогава и към момента
омъжена за ищеца Р. Л. Й./, а цената за придобИ.е собствеността върху имота била
4 000 000лв., заплатена изцяло от купувача на продавача. Със същия договор продавачът
отв. Р. Г. си запазила правото на пожизнено и безвъзмездно ползване на недвижимия имот,
предмет на сделката.
Ищците сочат, че на 07.03.2022г. отв. Р. Г. продала втори път процесния недвижим
имот на купувач отв. И. Р. Г., който към датата на сделката се намирал в граждански брак с
отв. Н. Г.. Сделката била обективирана в Нотариален акт за покупко- продажба № 104, том I,
рег.№ 1184, дело № 83/07.03.2022г. по описа на нотариус Н.Б., рег.№ 416 на НК, вписан в АВ,
СлВ с вх. рег.№ 465/07.03. 2022г., акт № 106, том II, дело № 253/2022г.
Ищците твърдят, че ответниците са извършили помежду си възмездна сделка с чужд
имот, от която приобретателят отв. И. Г., респ. съпругата му Н. Г. не са могли да станат
собственици и да черпят права, т.к. били закупили имота от несобственик и сделката не била
породила вещно правни последици.
Ищците твърдят още, че са придобили правото на собственост на този имот по силата
на двустранна, възмездна правна сделка, удостоверена в съставен и вписан нотариален акт,
поради което собствеността върху него им принадлежи на годно правно основание.
Извършването на последваща сделка от праводателя им със същия имот и вписването на
сделката в АВ, Имотен регистър, както и легитимирането на отв. И. Г. и отв. Н. Г., на
основание Нотариален акт за покупко- продажба № 104, том I, рег.№ 1184, дело №
83/07.03.2022г. по описа на нотариус Н.Б., като собственици на чуждия имот, пораждал
правния им интерес от предявяване на настоящите искове.
С оглед на горното, ищците молят съда да уважи предявените от тях искове като
основателни и доказани. С исковата си молба представят писмени доказателства и
претендират направените разноски по делото.
В срока по чл.131 от ГПК, ответниците И. Р. Г. и Н. И. Г., чрез процесуалния си
представител адв. М.А. от АК Сливен, са депозирали пред съда писмен отговор на исковата
молба, в който сочат, че исковете са допустими, но оспорват същите като неоснователни и
недоказани, и навеждат възражения в следния смисъл: Ищците не били представили
доказателства, които да доказват по беспорен начин, че прехвърлителната им сделка е
валидно извършена, и че е платена цената по нея. Ответниците твърдят, че в нито една
институция не било заявено това обстоятелство- имотът не бил деклариран в Община Нова
Загора, не било отбелязано в Имотния регистър при СлВ Нова Загора по партидата на
собственика промяната на собствеността, прехвърлителната сделка не била отразена в
съответните регистри на Община Нова Загора.
Ответниците твърдят, че са придобили правото на собственост върху процесния
недвижим имот с договор за покупко- продажба, обективиран в Нотариален акт за покупко-
продажба № 104, том 1, рег. № 1184, дело № 83/07.03.2022г. по описа на нотариус Н.Б., с рег.
№ 416 на НК, вписан в СлВ Нова Загора с вх.рег.№ 465/07.03.2022г., акт 106 том 2, дело №
253/2022г., т.е. придобили са имота на правно основание. Твърдят още, че при прехвърляне
правото на собственост върху недвижимия имот те двамата не са знаели, че праводателят им
не е собственик, освен това нотариус Бъчваров им направил справка в имотния регистър и
не бил установил вписвания, отбелязвания и заличавания по партидата на недвижимия
имот, които да сочат права на трети лица, в случая на ищците. Техният прехвърлител – отв.
Р. Г. била представила в сделката всички документи в оригинал. Отв. И. Г. и отв. Н. Г.
твърдят още, че били заплатили продажната цена за имота, предмет на прехвърлителната
сделка и че са придобили добросъвестно собствеността върху същия. Освен това техния
продавач- отв. Р. Г. била декларирала, че притежава в пълен обем правото на собственост и
че не са налице каквито и да било обстоятелства, които да доведат до недопускане във
владение на продавания имот или до пълното или частично съдебно отстраняване на
купувача от него.
Освен горното ответниците твърдят, че владеят недвижимия имот още от 2012г. и
това обстоятелство било известно на ищците и те не били се противопоставили. Започнали
били да правят подобрения в имота, които подробно изброяват в писмения отговор и
твърдят, че са заплатили за тях сумата от 12 000лв. Ответниците заявяват, че имат качеството
на добросъвестни владелци на имота и че имат право на обезщетение за направените
подобрения, с които се е увеличила стойността на имота, както и правото на задържане на
2
имота до уреждане на отношенията им с ищците по повод на тези претенции. Заявяват още,
че в случай, че бъдат уважени исковете на ищците, те ще имат по отношение на отв. Р. Г.
правен интерес от предеявяване на претенция за връщане на платената цена по сделката,
заедно с лихвите от деня на нейното заплащане, ведно със направените необходими и
полезни разноски и обезщетение за всички претърпени вреди и пропуснати ползи.
С оглед на горното отв. И. Г. и отв. Н. Г. оспорват основателността на исковата
претенция и оспорват нотариалния акт на ищците като неавтентичен и неверен. С
писмения отговор на нисковата молба те представят писмени доказателства и правят
доказателствени искания.
В срока по чл.131 от ГПК отв. Р. А. Г. е депозирала пред съда писмен отговор на
исковата молба, в който сочи, че исковете са допустими, но ги оспорва като неоснователни и
навежда възражения в следния смисъл:
Отв. Р. Г. твърди,че никога не била имала намерение да прехвърля процесния
недвижим имот на дъщеря си- ищцата Т. И. и, че не била осъществявала такава сделка.
Твърди, че отношенията й с дъщеря й и съпруга й никога не са били добри. Ищцата И.
никога не била работила и я била принуждавала да й дава пари и да й осигурява издръжка.
През годините много пъти й била упражнявала психическо и физическо насилие. Излага
твърдения, че през 2022г. дъщеря й и била нанесла побой и я била принудила да подпише
документи, с които дарила земеделските си земи на арендатор. Твърди, че за тази сделка със
земеделските земи била принудена, бита и измамена, за което била подала жалба в
прокуратурата.
Отв. Р. Г. оспорва изцяло прехвърлителната сделка, обективирана в представения от
ищците нотариален акт, като нищожна, поради липса на съгласие от нейна страна, което
никога не била давала, както и поради обстоятелството, че не била получила посочената
продажна цена. Дъщеря й никога не била разполагала със средства да й я заплати, а за
съществуването на този нотариален акт, тя била разбрала едва сега. Във всички институции
и регистри тя се водила като собственик на имота и никъде не било отразено вписване или
отбелязване на промяната в собствеността на процесния недвижим имот. По време на
сделката през 2022г., когато прехвърлила имота на сина си отв. И. Г., тя била представила
всички оригинални документи, необходими за сделката, а след това му била предала
владението върху имота.
С отговора си по чл. 131 от ГПК отв. Р. Г. представя писмени доказателства и прави
доказателствени искания.
В открито съдебно заседание от 16.08.2023г. ищците редовно призовани не се явяват,
представляват се от адв. М. М. АК Сливен, редовно упълномощена от по- рано.
Същите поддържат предявените искове, оспорват изложените обстоятелства в писмените
отговори на ответниците, оспорват твърдението на отв.И. Г. и отв. Н. Г. за осъществено от
тях давностно владение върху имота, считано от 2012г., оспорват качеството добросъвестни
владелци на отв. И.Г. и отв. Н. Г., изрично се позовават на придобивна давност, изтекла в
тяхна полза, считано от 1998г., правят доказателствени искания.
Ответниците И. Г. и Н. Г. редовно призовани, явява се лично отв. И. Г., отв. Н. Г. не се
явява, двамата се представляват от адв. М.А. АК Сливен, редовно упълномощена от по-
рано. Заявяват, че поддържат депозирания писмен отговор и оспорват предявените искове от
ищците. Правят доказателствени искания.
Ответницата Р. Г. редовно призована не се явява, представлява се от адв. Г. Х. АК
Сливен. Заявява, че поддържа депозирания писмен отговор и уточнява, че е липсвало
съгласието й- липсвало е волеизявление да продаде имота на дъщеря си и да извърши
определена престация при сделката с имота през 1998г. и не е получила продажната цена за
него. Прави доказателствени искания.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от
фактическа страна следното:
Съдът е приел писмени доказателства по делото: Нотариален акт за покупко-
продажба на недвижим имот със запазване правото на ползване № 25, том I, рег.№ 152, дело
№ 25/25.09.1998г. по описа на нотариус В.И., рег.№ 163 на НК; Нотариален акт за покупко-
3
продажба № 104, том I, рег.№ 1184, дело № 835/07.03.2022г. по описа на нотариус В.И., рег.
№ 416 на НК; Скица № КР-08-247/ 02.03.2022г., издадена от Община Нова Загора;
удостоверение за сключен граждански брак на ищците; фактури за материали по опис,
представен от отв. И. Г. и отв.Н. Г.;, съобщение и товарителници от куриерска служба Еконт;
заверен препис от нотариално дело № 83/07.03.2022г. по описа на нотариус Н.Б., рег.№ 416
на НК; писмо от ТД на НАП София, офис „Център“; Справка от Агенция по вписванията за
периода 01.01.1994г. до 28.02.2022г.; 2 бр. епикризи за провеждано оперативно лечение на
отв. Р. Г.; СМУ № 69/2022г. на отв. Р. Г.; писмо изх.№ 1023-21-221/02.02.2024г.; заключенията
по назначените по делото тройна графологична експертиза и съдебно- техническа
експертиза; пълномощни и договори за правна помощ; 2 бр. удостоверения за настоящ адрес
на Р. и Руси Г.и.
По делото е допусната до изслушване отв. Р. Г., която на поставени й от ищците
въпроси по реда на чл 190 ГПК отговори, че не се е явявала в кантората на нотариус В.И. на
дата 25.09.1998г., не е прехвърляла имота на Т. Р. И., не е искала да прехвърля имота на
дъщеря си, пари не е получавала от нея за този имот, и че подписа в нотариалния акт от
1998г. не е неин и не го е полагала тя.
По делото са събрани гласни доказателства, чрез разпита на 6 свидетели.
Св. С. С. разпитана каза, че познава страните от дете, т.к. са от едно село и почти
комшии. Освен това от 2002г. отв.Р. Г. е пациент на индивидуалната й лекарска практика. С
всички тях е в добри отношения. Към 2002г. Р. Г. имала само оплаквания от вариказни язви
на подбедрицата, остеопороза, болки в коленете и трудна походка. Нямала ментални
проблеми и дементни прояви. Свидетелката не била чувала някой от близките й да твърди,
че има такива прояви. Преди 3 години Р. Г. имала сърдечна недостатъчност с артериална
хипертония, претърпяла жлъчна операция, извършена в Окръжна болница Сливен, за които
проблеми тя била уведомявана периодично от двете й деца- И. и Т.. Свиделката твърди, че
майката- отв.Р. Г. и дъщерята- ищцата Т. Р. били в прекрасни отношения през годините
Определя отв.Р. Г. като човек с добро име в обществото, счетоводител в местната
кооперация, с авторитет, осанка, строга, вдъхваща респект, определя ищата Т. Р. като мила и
добра, не склонна към агресия, а цялото им семейство като добро християнско семейство, с
ценности, добри като личности и в отношението си към родителите. Св. С. твърди още, че в
имота в с. Каменово основно живеела отв.Р. Г., а двете й деца я посещавали.Тя ги била
виждала в имота, Т. да почиства, а И. да копае. Не била виждала в имота и не познава отв. Н.
Г.. Не била уведомявана и не знае за нанесен побой над отв.Р. Г..
Св. А.Е. разпитан каза, че познава страните и че били съседи. През последните 5
години свидетелят твърди, че поС.но живеел в с. Каменово, а преди това се връщал в селото
в съботите и неделите. Знаел, че отв. И. Г. има лозе в двора и го обработва, виждал го преди
3-4 години да сади дръвчета около ямата, но не знае какъв сорт са те, знаел, че на покрива са
правени някакви ремонти, направена била и яма. Твърди още, че преди 1 година била
сменена дограмата в стаята на Р., доколкото знае от И.. Не знаел за нанесен побой над отв.Р.,
чувал бил от клюките в селото, не бил видял лично, не бил видял и наранявания и синини
по Р., а и неговата баба, приятелка на Р., не му била казвала нищо такова. Свидетелят твърди
още, че през годините е виждал в имота и Т., и И.. И. по- често ходил при майка си, като в
последните 2-3 години всяка седмица, понякога заедно със съпругата си Н.. Т. бил виждал
последно в имота преди година и половина- две, но той самият рядко ходил в имота, най-
много 2-3 пъти в годината.
Св. П.Д.- Г.а разпитана каза, че познава двете страни от 40 години, определя
семейството им като интелегентно, а отношенията между майката и дъщерята за нормални.
Отв. Р. Г. се гордеела и с двете си деца. Свидетелката имала преки впечатления от
последното боледуване на отв.Р. Г., когато същата била хоспитализирана в болнично
заведение в гр. Сливен, в което свидетелката е старша сестра. В болницата я завел синът й
И., а през целият 20- дневен болничен престой дъщеря й Т. я е обгрижвала, носила й храна,
раздвижвала я. След изписването на Р. от болницата дъщеря й продължила да се грижи за
нея в дома им в с. Каменово. Свидетелката твърди, че по време на това й заболяване Р.
имала промени в съС.ието на мозъка и понякога не познавала както нея, така и дъщеря си.
Св. Д. -Г.а свидетелства, че през 1993г., 1994г., 1995г често гостували в дома на отв. Р. Г. и
още оттогава знаели, че къщата в с. Каменово ще остане на ищцата Т., като това го е чувала
от Р.. Твърди още, че Т. и съпругът й Р. се връщали много често, поне два пъти в месеца и се
грижили за абсолютно всичко- за Р., за къщата и градината.
Св.Д.П. свидетелства, че познава ищцата Т. И. и майка й отв. Р. Г. от около 13 години.
4
С Т. поддържали приятелски отношения, двете с нея били поливали доматите в градината,
чистили двора. Т. посещавала имота често и оставала в него за дълги периоди- за цялото
лято, в почивните дни и по празници. Не била ставала свидетел на конфликти между
майката и дъщерята, разговорите помежду им били с усмивка. Свидетелката твърди, че
основно в имота е виждала Т. и съпруга й Р., по- рядко отв. И., а жена му изобщо, дори не й
знаела името. След операцията на Р. дъщеря й Т. останала да се грижи за нея половин
година, а съпругът й Р. всяка събота и неделя им носил храна, лекарства, грижил се за
нещата. В резултат на грижите Р. успяла да се вдигне на крака. Свидетелката твърди още, че
последната една година не била ходила в имота, но преди това не е виждала да се правят
някакви подобрения в него.
Св. З.Н. разпитана каза, че със семейството на отв. Р. Г. са дългогодишни съседи и
приятели. Свидетелката твърди, че от 2002г. след смъртта на съпруга на Р., отв. И. Г.
започнал да се грижи за двора и насажденията, отглеждал пчели, ремонтирал дувара и
правил частичен ремонт на покрива, като за последните две не може да каже кога през
годините са правени. През последната 1 година направил вътрешен ремонт за улеснение на
майка си като направил вътрешна тоалетна и баня. И. ходил често в имота, съпругата му Н.
при нужда, а Т. рядко. За Т. твърди, че я е виждала да прави нещо в имота през 4-те месеца,
през които се грижила за майка си. Свидетелката описва отв. Р. Г. като прекрасна жена,
счетоводител, уважавана, интелигентна, с ума си, и че се е разбирала с дъщеря си. Твърди,
че в последните години Р. била говорила, че искала да остави къщата на сина си И., т.к. той
и съпругата му се грижили за нея. Свидетелката твърди още, че е виждала Р. след
претърпяната операция и я намирала за добре обгрижена от дъщеря й. Макар и притеснена
за здравето си, страх у нея не била видяла, а и тя не се била оплаквала от дъщеря си.
Св. С.В. свидетелства, че има имот в с. Каменово и го посещава всяка седмица.
Познавал страните откакто се помнил. Твърди, че след смъртта на съпруга на Р., синът И.
посещавал имота всяка седмица, грижил се за майка си и за къщата. В периода 2012-2016г.
той бил направил два частични ремонта на покрива. През 2021-2022г. изградил септична
яма, монтирал климатик на стаята на майка си Р., разрушил северната стена, като свидетелят
изразява предположения, че може би там имало баня, защото впоследствие И. бил поставил
прозорец. Той виждал да работят майстори в имота, но не можел да каже кой е финансирал
ремонта на северната стена, септичната яма и другите ремонти. Свидетелят твърди още, че
И. обработвал дворното място повече от 20 години и че не бил виждал Т. да извършва
някакви дейности. Не бил видял, но бил чул, че върху Р. било упражнено насилие от дъщеря
й, но той не вярвал на това. Твърди още, че след операцията поведението на Р. се променило,
тя се държала неадекватно. Относно имота в с. Каменово миналата година бил чул от майка
си, че имало сделка през 1998г. между Т. и майка й имота бил прехвърлен на Т.. Майка му го
знаела от Р..
Във връзка с направеното оспорване от ответниците на съдържанието,
автентичността и авторството на нотариален акт № 25, том 1, рег.№ 152, дело №
25/25.09.1998г. съдът е открил производство по оспорване и е допуснал и назначил
графологична експертиза, с въпрос: „Положен ли е подписа от отв. Р. А. Г. на стр.2 като
продавач?“
По делото е депозирано заключение на вещо лице инж. С. С. В.- вещо лице към ОС
Сливен, специалист в областта на почерковото изследване на документи, който на
поставеният му въпрос отговаря, че подписът срещу „продавач“ и над /Р. А.Г./ в Нотариален
акт запокупко- продажба на недвижим имот със запазване право на ползване № 25, том 1,
рег.№ 152, дело № 25/ 25.09.1998г. на нотариус В.И. рег.№ 163, с район на действие- РС Нова
Загора, е положен от Р. А. Г. ЕГН **********.
Заключението на вещото лице В. бе оспорено от ответниците и съдът е допуснал и
назначил изготвяне на тройна съдебно-почеркова експертиза, по която е изготвено и
депозирано пред съда заключение от вещите лица инж. С. В., инж. И. Д. и инж. И. К. – вещи
лица по списъка на ОС Сливен, които да отговорят на същата задача. Заключението на
тройната експертиза, неоспорено от страните, съвпада със заключението на съдебно
почерковата експертиза, изготвена от инж. В., а именно: подписът срещу „продавач“ и над
/Р. А.Г./ в Нотариален акт запокупко- продажба на недвижим имот със запазване право на
ползване № 25, том 1, рег.№ 152, дело № 25/ 25.09.1998г. на нотариус В.И. рег.№ 163, с район
на действие- РС Нова Загора, е положен от Р. А. Г. ЕГН **********.
Съдът е приел заключението на тройната съдебно почеркова експертиза като
неоспорено от страните и депозирано от вещи лица, в чиято компетентност,
5
безпристрастност и обективност не се съмнява.
Съдът е допуснал и назначил по делото съдебнотехническа експертиза, възложена за
изготвяне на вещото лице К. Я. с поставени въпроси в подробна писмена молба на
ответниците И. Г. и Н. Г. с вх. номер 5956 от 07.12.2023г., а именно: Извършени ли са
посочените в молбата подобрения в процесния недвижим имот- строително ремонтни
дейности, вложени материали, труд? Каква е стойността на подобренията към момента на
извършване им и към настоящия момент2Каква е стойността на недвижимия имот преди
извършените подобрения и каква е стойността на недвижимия имот след извършените
подобрения, като посочат и сумата, с която се е увеличила неговата стойност?
В горепосочената молба на отв. И. Г. и Н. Г. е уточнен периода, в който са извършени
подобренията 2012г.- 2022г., както и видовете строително монтажни работи.
В открито съдебно заседание от 24.01.2024г. ищците, чрез процесуалния си
представител, са оспорили твърденията на отв. И. Г. и отв. Н. Г. за извършени от тях
подобрения в имота, в обема, посочен в молба с вх. номер 5956 от 07.12.2023г., оспорили са
още периода, в който се твърди, че са извършени изрично се позовават на погасителна
давност за искането за подобренията в чужд имот.
По делото е депозирано заключение на вещото лице Я., който сочи, че в имота са
извършени следните подобрения: частично препокрИ.е на покрива с керемиди на
жилищната сграда, поставена мушама с посипка върху плосък покрив на гараж, полагане на
теракот и фаянс, монтиране на мивка, тоалетна чиния, бойлер и ремонт на покрива на
стопанска постройка, варосване и боядисване на килер, ВиК инсталация в постройка на
допълващо застрояване, монтиране на метална дограма и частичен ремонт на покрива на
остъклено помещение – антре, поставена мушама с посипка върху плосък покрив на външна
тоалетна, изграждане на септична яма. Извършените подобрения вещото лице оценява на
обща стойност 8977,25 лв. без ДДС.
Експертизата е оспорена от страните и съдът е назначил допълнителна такава,
възложена на същото вещо лице. В допълнителното заключение вещото лице уточнява
направените подобрения и посочва точните размери на същите. Като извод сочи, че
стойността на направените подобрения към 2022г. възлиза на 7 298,76лв. без ДДС, а
стойността им към м.07.2024г. възлиза на 8760,15 лв. без ДДС. Отделно от това посочва, че
стойността на направените подобрения- ПВЦ дограма, поставена в имота, възлиза на 1 160
лв. без ДДС към 2022г., а към 2024г – 1 630 лв. без ДДС.
В открито съдебно заседание на 04.09.2024г. вещото лице Я. даде заключение, че с
всички направени подобрения в имота се е увеличила единствено вещната стойност на
същия, но не и пазарната му стойност. Според него пазарната стойност е останала същата
или най-много се е увеличила с 2000-3000лв.
Съдът е приел първоначалното и допълнителното заключение по
съдебнотехническата експертиза, ведно с направените уточнения в съдебно заседание, като
неоспорени от страните и депозирани от вещо лице, в чиято ковпетентност, безпристрасност
и обективност няма основания да се съмнява.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните ПРАВНИ
ИЗВОДИ:
По иска с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, съдът намира, че предявеният иск е
процесуално допустим, а разгледан по същество се явява и основателен по следните
съображенията:
Установителен иск е този, с който се иска да се установи съществуването или
несъществуването на дадено право, както е в случая да се установи, че ищците са
собственици на даден имот, ако ответниците оспорват това /положителен установителен
иск/. Години наред съдебната практика приемаше, че правен интерес от предявяване на
установителен иск съществува само в случай, че накърненото материално право не може да
бъде защитено чрез осъдителен или конститутивен иск считайки, че ако ответникът владее
имота на ищеца, установителен иск за собственост е недопустим – налице е интерес от
предявяване на осъдителен иск по чл.108 ЗС, с който се поиска собствеността на ищеца да
бъде призната, като се осъди ответникът да предаде имота. Актуалната съдебна практика
приема обратното. Собственикът не може да бъде задължен да владее поС.но имота си и при
6
накърняване на владението му за него винаги стои възможността да избере дали да поиска
отстъпване на собствеността и предаване на владението или да поиска само установяване на
неговата собственост, което е претенция, включена в иска по чл.108 от ЗС най-малкото с цел
прекъсване на давността на ответника.
Съгласно чл.124, ал.1 от ГПК всеки може да предяви иск, за да възстанови правото си,
когато то е нарушено или да установи съществуването или несъществуването на едно право,
когато има интерес от това. Съгласно разпоредбата на чл. 154 от ГПК всяка от страните е
длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения. За
предявяването на положителен установителен иск закона въвежда като абсолютна
процесуална предпоставка наличието на правен интерес, а за да е налице правен интерес от
предявяването на такъв иск, следва чрез него ищецът да защити свое право. Предпоставка за
основателността на положителния установителен иск за собственост по чл.124 от ГПК е
ищецът да установи чрез главно и пълно доказване правото си на собственост на твърдяното
придобивно основание.
В конкретния случай ищците твърдят, че са собственици на процесния недвижим
имот, находящ се в с. Каменово, общ. Нова Загора, по силата на възмездна сделка- покупко-
продажба, чрез която през 1998г. са купили недвижимия имот от отв. Р. Г.. Сделката е
обективирана в Нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот със запазване
правото на ползване № 25, том I, рег.№ 152, дело № 25/25.09.1998г. по описа на нотариус
В.И., рег.№ 163 на НК.
Правният си интерес от завеждане на положителния установителен иск за
собственост ищците извеждат от обстоятелството, че собственият им недвижим имот е
повторно продаден от продавача по тяхната сделка- Р. Г.. През 2022г. същата е продала
недвижия имот на отв. И. Г. и отв. Н. Г. чрез договор за покупко- продажба, обективирана в
Нотариален акт за покупко- продажба № 104, том I, рег.№ 1184, дело № 83/07.03.2022г. по
описа на нотариус Н.Б., рег.№ 416 на НК.
Нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот със запазване правото на
ползване № 25, том I, рег.№ 152, дело № 25/25.09.1998г., с който ищците са придобили
правото си на собственост, бе оспорен от ответниците с твърдението, че сделката е сключена
от отв. Р. Г. при липса на съгласие и, че същата не е положила подпис на нотариалния акт,
както и че не е получила продажната цена на имота.
В откритото производство по оспорване съдържанието и авторството на нотариалния
акт и след разпределение на доказателствената тежест, която се носи от оспорващите, съдът
счита, че не бе проведено успешно пълно и главно доказване от ответниците.
На първо място, липсата на съгласие у отв. Р. Г. при сключване на сделката през
1998г. е твърдение за тежък порок, който ако е налице би осуетил настъпването на правното
действие на договора от самото начало. Законът за задълженията и договорите предвижда,
че са нищожни договорите, при които липсва съгласие /чл. 26, ал. 2, изр. 1, пр. 2 ЗЗД/, а
липсата на съгласие има, когато външно волята на дееспособното лице е обективирана чрез
надлежно поведение, но зад изявлението липсва вътрешно волево решение.
Волеизявленията /предложение и приемане/ са направени и съвпадат, но някое от тях или и
двете са направени при „съзнавано несъгласие” – без намерение за обвързване.
Използваният от доктрината и съдебната практика разграничителен критерий - „съзнавано“,
респективно „несъзнавано отсъствие на воля“ - съответства напълно на значението на
думата „съзнавам“, която означава „зная, разбирам какво върша, имам ясна представа за
постъпките и съС.ието си“. ВКС в мотивите по т.ІІ на ТР № 5/2014 г. от 12.12.2016 г. по
тълк. дело №5/2014 г. на ОСГТК, е приел, че липсата на съгласие по смисъла на чл. 26, ал. 2,
изр. 1, пр. 2 ЗЗД е тежък порок на правната сделка, който е налице, когато волеизявлението е
направено при т. нар. „съзнавана липса на съгласие“ /например – изтръгнато е с насилие,
направено е без намерение за обвързване – на шега, като учебен пример и др. подобни/.
В настоящия случай не може да се приеме, че отв. Р. Г. е сключила покупко-
продажбата през 1998г. без намерение за обвързване по нея и при съзнавано несъгласие.
Сделката е сключена в изискуемата нотариална форма и нотариусът, като носител на
държавна удостоверителна власт, е гаранция за валидността на сключените договори,
адекватността на страните по договора и сериозността на волеизявленията им. Отв. Р. Г. не
твърди, че е била принуждавана да сключи договора, нито че волеизявлението й е
изтръгнато с насилие. Тя е била дееспособна, интелигентна, с ясната представа за
постъпките си и за последиците от тях и е действала по своя воля. Доказателство за това са
и показанията на множество свидетели по делото, които я описват като човек с добро име в
7
обществото, към онзи момент счетоводител в местната кооперация, с авторитет, осанка,
строга, вдъхваща респект, без ментални проблеми и дементни прояви / св. Сн. С.- личен
лекар/, прекрасна жена, счетоводител, уважавана, интелигентна, с ума си /св. З.Н.. При
положение, че отв. Р. Г. е била с нормален интелект и психика и не навежда твърдения, че
върху нея към онзи момент – 1998г. е било упражнено външно въздействие, което да я
мотивира да извърши разпоредителната сделка, не може да се приеме за основателно
твърдението в делото, че е сключила сделката при липса на съгласие.
На второ място, оспорването на Нотариален акт за покупко- продажба на недвижим
имот със запазване правото на ползване № 25, том I, рег.№ 152, дело № 25/25.09.1998г. с
твърдението, че не е подписан от продавача- отв. Р. Г. съдът приема за неуспешно, предвид
приетата по делото тройна съдебно почеркова експертиза, която даде категорично
заключение, че подписът срещу „продавач“ и над /Р. А.Г./ в Нотариален акт за покупко-
продажба на недвижим имот със запазване право на ползване № 25, том 1, рег.№ 152, дело
№ 25/ 25.09.1998г. на нотариус В.И. рег.№ 163, с район на действие- РС Нова Загора, е
положен от Р. А. Г. ЕГН **********.
На следващо място- продавачът по една сделка може да претендира унищожаването
на същата, на основание не получена продажна цена или някои от другите основания,
визирани в ЗЗД, като правото да се иска унищожение се погасява с тригодишна давност,
считано от сключването на сделката. Предвид категорично установеното обстоятелство, че
отв. Р. Г. е подписала нотарилен акт № 25/25.09.1998г., искът й да се обяви сделката за
унищожена на основание, че не е получила продажната цена, е погасен по давност на
25.09.2001г.
Относно твърдението на ответниците, че отв. Р. Г. разполагала с оригинални
документи за сделката на процесния имот през 2022г. и, че предходната сделка не била
отразена в Община Нова Загора, съдът намира за необходимо да отбележи, че сложният
фактически състав по прехвърлителната сделка приключва с вписването й в СлВ е не се
влияе от деклариране на смяната на собствеността на имота в съответната община. Видно от
приетия по делото като писмено доказателство -Нотариален акт за покупко- продажба на
недвижим имот със запазване право на ползване № 25, том 1, рег.№ 152, дело № 25/
25.09.1998г. на нотариус В.И. рег.№ 163, с район на действие- РС Нова Загора е вписан в СВ
Нова Загора с вх. рег.№ 883/25.09.1998г., акт № 184, том I, дело № 2061/1998г., с което е
завършен фактическия състав по сделката.
С оглед на горното, съдът приема, че ищците установиха, чрез главно и пълно
доказване, правото си на собственост върху процесния недвижим имот, на основание
придобивна възмездна сделка- покупко-продажба, обективирана в Нотариален акт
запокупко- продажба на недвижим имот със запазване право на ползване № 25, том 1, рег.№
152, дело № 25/ 25.09.1998г. на нотариус В.И. рег.№ 163. На тяхното право на собственост не
може валидно да се противопостави правото на собственост на ответниците, последните
позовавайки се на покупко- продажба, обективирана в Нотариален акт за покупко- продажба
№ 104, том 1, рег. № 1184, дело № 83/07.03.2022г. по описа на нотариус Н.Б., с рег.№ 416 на
НК, поради следното:
Ответниците са закупили имота от несобственик и купувайки от несобственик, не е
възможно да придобият права на собственост по договора, обективиран в Нотариален акт за
покупко- продажба № 104, том 1, рег. № 1184, дело № 83/07.03.2022г. по описа на нотариус
Н.Б., с рег.№ 416 на НК. Основен принцип в правото е, че никой не може да прехвърли
повече права, от тези които притежава, поради което отв. И. Г. и отв. Н. Г. не могат да се
легитимират като собственици на въведеното от тях правно основание, а именно покупко-
продажба. Неоснователно е възражението им, че същите са били добросъвестни при
изповядване на сделката, т.к. не са знаели за предходната продажба. Предвид публичния
характер на имотния регистър и факта, че Нотариалният акт на ищците № 25, том I, рег.№
152, дело № 25/25.09.1998г. по описа на нотариус В.И., рег.№ 163 на НК е вписан в АВ, СлВ
с вх. рег.№ 883/25.09.1998г., акт № 184, том I, дело № 2061/1998г., на ответниците е била
известна предходната сделка.
Досежно позоваване от страна на отв. И. Г. и отв. Н. Г.ва на давностно владение, като
основание за възникване на правото им на собственост върху процесния имот, владение по
смисъла на чл. 79, ал.2 от ЗС. Съдът взе предвид следното: Владението на ответниците не е
добросъвестно, т.к не са придобили на основание годно да ги направи собственици, както
беше изложено по – горе, т.к са го закупили от несобственик. За да се признае на едно лице
правото на изключителна собственост по отношение на един чужд недвижим имот,
8
разпоредбата на чл. 79 от Закона за собствеността установява, че претендиращият
несобственик следва да е упражнявал в период по-дълъг от 10 години фактическата власт по
отношение на конкретната вещ (corpus), без противопоставяне от страна на титуляра на
правото на собственост, както и да е демонстрирал по отношение невладеещия собственик
на вещта поведение на пълноправен собственик (аnimus), т. е. поведение, което безсъмнено
сочи, че упражнява собственическите правомощия в пълен обем единствено за себе си. По
искане на страните в съдебно заседание са разпитани свидетелите, чиито показания съдът
възприема изцяло, т.к съдържат данни за релевирани факти, базиращи се на непосредствени
впечатления. От показанията на свидетелите не се установява, че отв. И. и Н. Г.и са
упражнявали владение върху имота, в посочения от тях период 2012г.- 2022г., което да има
характеристиките на поС.но, непрекъснато, спокойно, явно, несъмнено, което да се
демонстрирали пред действителните собственици на имота- ищците и което да е годно да ги
направи собственици на основание давностно владение. Единствено в период от 1 година
преди завеждане на настоящото дело може да се приеме, че отв. И. и Н. Г.и са започнали да
демонстрират поведение, че упражнява собственическите правомощия в пълен обем
единствено за себе си, но този период от 1 година съвсем не е достатъчен да придобият
чуждия имот по давност.
По иска с правна квалификация чл. 87, ал.3 от ЗЗД:
С оглед изложеното по – горе, съдът приема, че ищците са провели пълно доказване
на релевантните за спора факти, което безспорно налага извода, че предявеният от тях
установителен иск с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК за признаване за установено, че
са собственици на описания в исковата молба недвижим имот, е основателен и доказан и
като такъв следва да бъде уважен. В правния мир обаче съществува и договор за покупко-
продажба, обективирана в Нотариален акт № 104, том 1, рег. № 1184, дело № 83/07.03.2022г.
по описа на нотариус Н.Б., с рег.№ 416 на НК, с който ответниците са купили същия имот от
праводател- несобственик по прехвърлителната сделка. Макар и продавачът да не е бил
носител на вещното право на собственост към момента на сключване на сделката, договорът
не е нищожен. Продажбата на чужда вещ не е нищожна, поради противоречие със закона, а
не поражда вещно транслативно действие. При продажба на чужда вещ сделката остава
действителна и поражда права и задължения за страните, но същата не може да се
противопостави на действителния собственик на имота.
Относително недействителната сделка е действителна, тя поражда действие между
страните, но не поражда действие по отношение на обявени от закона трети лица поради
това, че е засегнала интересите им. В доктрината има различни виждания относно това дали
отпада изцяло вещното действие на сделката и прехвърлената вещ се връща в патримониума
на разпоредилия се, за да могат третите лица, по отношение на които сделката е
недействителна, да реализират правата си, или обявяването на сделка за относително
недействителна има само облигационно действие – създава се положение, което ползва
третото лице само, за да реализира правата си. Тези сделки си приличат с
непротивопоставимите сделки, но обявяването на сделката за относително недействителна
става по съдебен ред с конститутивен иск при определени в закона правила и презумпции за
знанието за увреждане.
Предвид горното, съдът счита за основателен и доказан предявения иск за обявяване
на относителна недействителност по отношение на ищците договора за покупко- продажба,
обективиран в Нотариален акт за покупко- продажба № 104, том 1, рег. № 1184, дело №
83/07.03.2022г. по описа на нотариус Н.Б., с рег.№ 416 на НК, поради сключен от продавач-
несобственик.
По въведеното с възражение от отв. И. Г. и отв. Н. Г. искане за направени подобрения
в процесния имот:
С отговора на исковата молба ответниците са заявили, че започнали да владеят имота
от 2012г. и да правят подобрения в него, за които били заплатили 12 000лв., без да сочат
периода на извършването им. С допълнителна молба вх. номер 5956 от 07.12.2023г. са
конкретизирали направените подобрения и са посочили период на извършване- 2012г.-2022г.
В първото открито съдебно заседание след депозиране на молбата- от 24.01.2024г. ищците,
чрез процесуалния си представител, изрично са се позовали на изтекла погасителна давност
за искането за подобренията в техния имот. Съдът намира, че правната квалификацията на
исковата претенция е по чл. 59, ал.1 ЗЗД.
9
Вземанията за присъждане на обезщетение за разходи за необходими разноски и
подобрения почиват на принципа на недопустимост на неоснователното обогатяване.
Съгласно постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 359/21.07.2010 г. по гр.д. №
1205/2009 г. на ВКС, ІІ г.о., при предявен иск за заплащане на направени подобрения в чужд
имот, основанието на предявеното вземане са твърденията за направени от ищеца разходи, с
които ответникът-собственик се е обогатил.
Всяко лице извършило подобрения на чужда вещ, увеличавайки стойността и чрез
влагане материали и труд, има право на възмездяване /обезщетение/, за да бъде избегнато,
недопустимото от гледна точка принципите на правото, неоснователно разместване на блага.
Правният способ и път на обезщетяване, размер и срокове на погасителната давност са
обусловени от качеството на лицето- подобрител – владелец, държател или гестор. С
разясненията дадени с Постановление № 6 от 27.XII.1974 г. по гр. д. № 9/74 г., Пленум на
ВС, действащи и към настоящия момент, се приема че правото на обезщетение за извършени
подобрения в чужд имот по чл. 72 ЗС и чл. 74 ЗС има само подобрителят- владелец, но не и
лицето – държател. При изясняване на качеството на лицето, извършило подобренията в
чуждия имот, съдилищата следва да изхождат от презумпцията на чл.69 ЗС, изследвайки
дали тази презумпция не е оборена. Владението на чужда вещ, като фактическо съС.ие по
см. на чл. 68 ал.1 ЗС предполага упражняване фактическа власт от едно лице с намерения за
своене, т.е. упражняване на фактическата власт със съзнанието, че вещта е негова. Когато
фактическата власт се упражнява по силата на нищожно правно основание, същото е
недобросъвестно.
Определянето на лицето, упражняващо фактическа власт на чужда вещ като владелец
или държател се базира на субективният признак. Това е характеристика на едно субективно
/лично/ поведение на владелеца - да се държи вещта като своя. Да се държи вещта като своя
е равнозначно да се държи вещта от владелец със съзнанието, че той е собственик – титуляр
на вещното право. Намерението е психическо, душевно, субективно съС.ие. За доказването,
законодателят е установил законовата презумпцията на чл. 69 ЗС според която „предполага
се, че владелецът държи вещта като своя, доколкото не се докаже, че я държи за
другиго“. Презумпцията е установена в полза на владелеца, тази презумпция е оборима и
оборването е в тежест на заинтересованите лица, които възразяват, че владелецът не държи
вещта за себе си - т.е. презумпцията размества тежестта на доказване. Така и постановеното
по реда на чл. 290 ГПК Решение № 106 от 28.12.2015 г. по гр. дело № 2687/2015 г. на ВКС, II
г.о., ГК.
От писмените и гласните доказателства по делото съдът приема за установено, че отв.
И. Г. и отв. Н. Г. нямат качеството владелци, а са държатели на имота. Няма никакви данни
владението по смисъла на чл. 68, ал. 1 ЗС да им е предадено от действителните собственици-
ищци, или пък то да е осъществявано от тях срещу собствениците чрез своене. Оттук няма
как да се приеме, че ответниците са държали имота за себе си с намерение да го своят. От
гласните доказателства се устновява, че отв. Н. Г. изключително рядко е посещавала имота и
не е извършвала никакви дейности в него. Отв. И. Г. е ходил по- често в имота, основно за да
посети майка си отв.Р. Г. /за същата има учредено право на ползване с процесния нотариален
акт от 1998г./ и както и самите свидетели заявиха в показанията си, предприетото от него в
имота- поставяне на климатик, обособяване на баня и тоалетна, частичен ремонт на покрива
са били с цел удобство и улесняване ежедневието на майка му Р..
Искът по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД се погасява с общата 5- годишна погасителна давност,
считано от момента на извършване на подобренията. В този смисъл съдът намира за
основателно възражението на ищците и приема, че са погасени по давност претенциите за
заплащане на подобренията, направени в периода 2012г.- месец март 2017г.
Принципно обстоятелството, че ответниците са били държатели на имота, не ги
лишава от възможността да претендира заплащане на извършени от тях строителни
дейности, извън тези, които са погасени по давност, като съгласно т.4 от ППВС им се дължи
от собствениците на имота връщането на по-малката сума между обедняването /разходите,
които държателят е направил за строителството/ и обогатяването /увеличената стойност на
имота в резултат на вложените от държателя материали, средства и труд/.
При преценява дали е налице подлежащо на заплащане подобрение следва да се
съобрази и наличието на трайно прикрепване към имота, т.е. възможно ли е подобрението да
бъде отделено без увреждане и намаляване на стойността му или намаляване цената на
имота (така решение № 517/30.11.2011 г. по гр.д. № 113/2010 г. на ВКС, ІV г.о. и т. 8 от
Постановление № 6 от 27.XII.1974 г. по гр. д. № 9/74 г., Пленум на ВС). От това следва, че
10
подобрение е налице само когато извършеното е трайно прикрепено към имота и
собственикът не може да иска унищожение на подобренията, но и държателя не може да ги
вдигне, а му се дължи само обезщетение. В този смисъл съдът приема за неоснователно,
заявеното от отв. И. и Н. Г.и, че поставянето на климатик, бойлер, смесителна батерия
представлява подобрения в имота.
Подобрение има, когато вложените материали, средства и труд са довели до
увеличаване на стойността на чужд имот, а за подобрителя винаги възниква вземане за
стойност, поради неоснователно обогатяване срещу собственика.
За да бъде уважен иск с правно основание чл. 59, ал.1 ЗЗД е необходимо по делото да
бъде установено наличието на определените в закона предпоставки, а именно: обогатяване
на ответника по иска за сметка на ищеца, причинна връзка между обедняването и
обогатяването, липса на основание за това.
За пълнота на мотивите съдът намира за необходимо да отбележи че при оценяване
на извършените подобрения неследва да се начислява ДДс и процент печалба.
ДДС в размер на 20 % не следва да се приспада от размера на присъдените суми.
При събраните по делото доказателства по никакъв начин не се установява ответниците да
са получили суми под формата на възстановен ДДС /в тази насока няма възражение, нито са
ангажирани доказателства/, намалявайки размера на обедняването си. ДДС от 20 % следва
да се приспадне от размера на присъдените суми, само в случай че подобрителят е бил
търговец-регистриран по ЗДДС, и се докаже че за доставени му във връзка с подобренията
стоки и услуги е плащал ДДС и се е възползвал от правото си на данъчен кредит по ЗДДС,
от което следва, че същият не е обеднял със сумите, представляващ платен по повод
подобренията и впоследствие възстановен по реда на чл. 92 ЗДДС данък добавена стойност.
Така и Решение № 917 от 19.10.2007 г. на ВКС по гр. д. № 1279/2006 г., ГК, I г. о., както и
постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение № 125 от 29.06. 2015 г. по гр.д. № 1080/2015
г. на ВКС, I г.о., ГК.
В случаите, когато са извършени СМР, които не се обхващат от предмет на договор
за строителство, ответникът дължи обезщетение само до размера на разходите на
изпълнителя на СМР за материалите и труда, но не и за търговската печалба. Така и
постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение № 60 от 25.03.2013 г. на ВКС по т. д. №
475/2012 г., II т. о., ТК, както и Решение № 797 от 23.10.2006 г. на ВКС по гр. д. № 948/2005
г., II гр. о. Ето защо, предвид липсата на договор между страните за извършване на
процесните СМР, върху горепосочените суми не следва да се начислява 10 % печалба.
От събрания доказателствен материал съдът намира за недоказани и неоснователни
посочените по – горе предпоставки за уважаване на иска по чл.59 от ЗЗД. Ответниците И. и
Н. Г.и недоказаха размера на вложените от тях средства и труд за извършените подобрения
извън тези за които искът е погасени по давност. От дрега страна видно от заключението на
вещото лице Я. дори съобразявайки всички направени подобрения за целия претендиран
период за 2012 до 2022год. пазарната стойност на имота не се е увеличилаа.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на спора, право на разноски в производството има ищците, като
последният е поискал в съдебно заседние и дори още с исковата си малба, поради което
следва ответниците солидарно да бъдат осъдени да заплатят на ищците направените по
делото разноски в размер на 205.72лв. – внесена държавна такса и да зъплатаят на всеки
един от ищците по 650.00лв. – адвокатско възнаграждение.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по отношение на ответниците Р. А. Г. ЕГН **********,
поС.ен адрес: с.Каменово общ.Нова Загора, обл.Сливен, И. Р. Г. ЕГН **********, поС.ен
адрес: гр.Сливен, ж.к.„С. Заимов“ № 70, вх.А, ет.6, ап.17 и Н. И. Г. ЕГН **********, поС.ен
адрес: гр.Сливен, ж.к.„С. Заимов“ № 70, вх.А, ет.6, ап.17, че ищците Т. Р. И. ЕГН **********
и Р. Л. Й. ЕГН **********, двамата с поС.ен адрес: гр. София, бул. „Витоша“ №186, вх.А,
ап.7 са собственици, в режим на съпружеска имуществена общност, на недвижим имот,
находящ се в **********, а именно: Дворно място, съставляващо УПИ № VI-194, в квартал
28 по ПУП на с. Каменово, находящ се в строителните граници на населеното място,
11
предназначен за жилищни нужди, с площ съгласно скица от 3 350 кв.м, при граници: изток-
УПИ № V-193, запад- улица, север - УПИ № VII-191 и юг- улица, ведно с находящите се в
дворното място едноетажни: паянтова жилищна сграда със застроена площ от 50, 00 кв.м,
масивна жилищна сграда със застроена площ от 6, 00 кв.м, паянтова жилищна сграда със
застроена площ от 10,00 кв.м, масивна стопанска сграда със застроена площ от 16,00 кв.м,
паянтова стопанска сграда със застроена площ от 8,00 кв.м, паянтова стопанска сграда със
застроена площ от 48,00кв.м, ведно с всички подобрения, приращения и трайни насаждения
в имота, придобит в режим на съпружеска имуществена общност, чрез възмездна сделка
покупко- продажба, обективирана в Нотариален акт за покупко- продажба на недвижим
имот със запазване правото на ползване № 25, том I, рег.№ 152, дело № 25/25.09.1998г. по
описа на нотариус В.И., рег.№ 163 на НК, вписан в АВ, СлВ с вх. рег.№ 883/25.09.1998г., акт
№ 184, том I, дело № 2061/1998г.
ОБЯВЯВА за относително недействителен по отношение на ищците Т. Р. И. ЕГН
********** и Р. Л. Й. ЕГН **********, двамата с поС.ен адрес: гр. София, бул. „Витоша“
№186, вх.А, ап.7 договорът за покупко- продажба, обекктивиран в Нотариален акт за
покупко- продажба № 104, том I, рег. № 1184, дело № 83/07.03.2022г. по описа на нотариус
Н.Б., рег.№ 416 на НК, вписан в АВ, СлВ с вх. рег.№ 465/07.03. 2022г., акт № 106, том II,
дело № 253/2022г., с който Р. А. Г. продава на И. Р. Г. следния недвижим имот, находящ се в
**********: Дворно място, съставляващо УПИ № VI-194 /урегулиран поземлен имот шести
за планоснимачен номер сто деветдесет и четири/, в квартал 28 /двадесет и осем/ по
подробния устройствен план на селото, находящ се в строителните граници на населеното
място, предназначен за жилищни нужди, с площ съгласно скица от 3 350 кв.м /три хиляди
триста и петдесет квадратни метра/, при граници: изток- УПИ № V-193, запад- улица, север -
УПИ № VII-191 и юг- улица, ведно с находящите се в дворното място едноетажни: паянтова
жилищна сграда, със застроена площ от 50, 00 кв.м, масивна жилищна сграда, със застроена
площ от 6, 00 кв.м, паянтова жилищна сграда, със застроена площ от 10,00 кв.м, масивна
стопанска сграда, със застроена площ от 16,00 кв.м, паянтова стопанска сграда, със застроена
площ от 8,00 кв.м, паянтова стопанска сграда, със застроена площ от 48,00кв.м, ведно с
всички подобрения, приращения и трайни насаждения в имота
ОТХВЪРЛЯ предявения от ответниците И. Р. Г. ЕГН **********, поС.ен адрес:
гр.Сливен, ж.к.„С. Заимов“ № 70, вх.А, ет.6, ап.17 и Н. И. Г. ЕГН **********, поС.ен адрес:
гр.Сливен, ж.к.„С. Заимов“ № 70, вх.А, ет.6, ап.17 иск с правно основание чл.59 ал.1 от ЗЗД
за направени подобрения в процесния имот в периода 2012г. - 2022год. и цена в размер на
12000лв наведен с възражение с отговор на исковата молба.
ОСЪЖДА Р. А. Г. ЕГН **********, поС.ен адрес: с.Каменово общ.Нова Загора,
обл.Сливен, И. Р. Г. ЕГН **********, поС.ен адрес: гр.Сливен, ж.к.„С. Заимов“ № 70, вх.А,
ет.6, ап.17 и Н. И. Г. ЕГН **********, поС.ен адрес: гр.Сливен, ж.к.„С. Заимов“ № 70, вх.А,
ет.6, ап.17 ДА ЗАПЛАТЯТ на Т. Р. И. ЕГН ********** и Р. Л. Й. ЕГН **********, двамата с
поС.ен адрес: гр. София, бул. „Витоша“ №186, вх.А, ап.7 сумата от 205.72/двеста и пет лева
и седемдесет и две стотинки/лв. – внесена от ищците държавна такса.
ОСЪЖДА Р. А. Г. ЕГН **********, поС.ен адрес: с.Каменово общ.Нова Загора,
обл.Сливен, И. Р. Г. ЕГН **********, поС.ен адрес: гр.Сливен, ж.к.„С. Заимов“ № 70, вх.А,
ет.6, ап.17 и Н. И. Г. ЕГН **********, поС.ен адрес: гр.Сливен, ж.к.„С. Заимов“ № 70, вх.А,
ет.6, ап.17 ДА ЗАПЛАТЯТ на Т. Р. И. ЕГН ********** с поС.ен адрес: гр. София, бул.
„Витоша“ №186, вх.А, ап.7, сумата в размер на 650/шестстотин и петдесет/лв
представляваща платено адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Р. А. Г. ЕГН **********, поС.ен адрес: с.Каменово общ.Нова Загора,
обл.Сливен, И. Р. Г. ЕГН **********, поС.ен адрес: гр.Сливен, ж.к.„С. Заимов“ № 70, вх.А,
ет.6, ап.17 и Н. И. Г. ЕГН **********, поС.ен адрес: гр.Сливен, ж.к.„С. Заимов“ № 70, вх.А,
ет.6, ап.17 ДА ЗАПЛАТЯТ на Р. Л. Й. ЕГН **********, с поС.ен адрес: гр. София, бул.
„Витоша“ №186, вх.А, ап.7 сумата в размер на 650/шестстотин и петдесет/лв
представляваща платено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните пред СлОС.
Съдия при Районен съд – Нова Загора: _______________________
12