Р
Е Ш Е
Н И Е
№
град Ловеч, 30.06.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, втори
административен състав, обявено в открито съдебно заседание на тридесети юни
две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГАБРИЕЛА ХРИСТОВА
при секретаря Антоанета Александрова и в присъствието
на прокурора ...................................., като разгледа докладваното
от съдия Христова а.х.д. № 275/2020г. по описа на Административен съд Ловеч, и
на основание данните по делото и закона, за да се произнесе съобрази:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК във
вр. с чл.111 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража
(ЗИНЗС).
Административното дело е образувано по жалба на З.С.С.
с ЕГН **********, понастоящем изтърпяващ наказание лишаване от свобода в
Затвора Ловеч. Оспорва се Заповед №Л-625/05.06.2020г. на Началника на Затвора
Ловеч, с която на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание „Изолиране в
наказателна килия” за срок от 7 денонощия.
В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност и
необоснованост на заповедта и се иска нейната отмяна. Отрича се извършването на
нарушението, за което С. е наказан, твърди се и липса на достатъчно
доказателства в тази връзка.
В съдебно заседание оспорващият се явява лично, като
поддържа жалбата и моли да се отмени заповедта като незаконосъобразна.
В съдебно заседание ответникът по жалбата не се явява,
не се представлява и не ангажира становище.
Окръжна прокуратура Ловеч, своевременно уведомена за
заседанието, не изпраща представител.
Настоящият състав, като обсъди събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
От приложената по делото дисциплинарна преписка се
установява, че на 23.05.2020г. л.св. З.С.С. е обиждал и заплашвал постовия на
смяна мл.инсп. И.Б. от застъпването му. Поводът за това държане е било
обстоятелството, че надзирателят е изпълнил задълженията си да затвори
прозорчетата на килиите на ХІ група, включително и прозорчето на килията, в
която е бил настанен оспорващия. Постовият му направил неколкократно забележка,
но С. продължил да се държи грубо и арогантно, да блъска по вратата на килията
и да заплашва и обижда надзирателя, в т.ч. че ще настрои всички лишени от
свобода да пишат жалби срещу него.
Горната фактическа обстановка се потвърждава както от
докладната записка за случилото се на мл.инсп. Б. и становището на ИСДВР на ІІІ
и ХІ група, така и от снетите писмени обяснения и сигнали от двама лишени от
свобода. Последните също потвърждават, че С. умишлено е обиждал и заплашвал
надзирателя Б. на 23.05.2020г.
От С. е снето писмено обяснение на 04.06.2020г., в
което последният отрича вината си, като твърди, че постовият винаги се е държал
грубо с него и се е заяждал, а самият той е чукал по вратата и викал, защото го
боляла глава и искал постовия да търси лекар.
За случая е изготвено становище от ИСДВР от 04.06.2020г.,
в което подробно са описани установените факти и извършеното от С. нарушение на
чл.96, т.3 и т.4 от ЗИНЗС, което представлява дисциплинарно нарушение по
смисъла на чл.100, ал.1, ал.2, т.1 и т.5 от ЗИНЗС. Направено е предложение С.
да бъде наказан с изолиране в наказателна килия за 7 денонощия на основание
чл.101, т.7 от ЗИНЗС, като е посочено, че л.св. има 3 наказания за 2019г. и е
бил изслушан от ИСДВР на 03.06.2020г., но отрича вината си. Върху становището е
поставена резолюция от 05.06.2020г. от НС СДВР „Съгласен съм!”.
След получаване на дисциплинарната преписка дисциплинарно-наказващият
орган (ДНО) се запознава с писмените обяснения и изслушва лично лишения от
свобода на 05.06.2020г., за което прави отбелязване върху обяснението. На
същата дата издава и оспорената в настоящото производство Заповед № Л-625/05.06.2020г.,
с която на основание чл.101, т.7 от ЗИНЗС налага на З.С. дисциплинарно
наказание „изолиране в наказателна килия“ за срок от 7 денонощия. ДНО възприема
в заповедта фактическата обстановка, изложена в докладната записка и становището
и установена от обясненията на другите л.св., като приема, че с деянието си (викане
и блъскане по вратата на килията и отправяне на закани и заплахи към постовия
надзирател) С. е нарушил разпоредбите на чл.96, т.3 и т.4, чл.100, ал.1 и ал.2,
т.1 и т.5 от ЗИНЗС. В заповедта изрично е отбелязано, че преди налагане на
наказанието л.св. е изслушан на 05.06.2020г.
По искане на жалбоподателя са изслушани двама свидетели.
Свидетелят С. излага, че на въпросния ден З.С. е чукал и блъскал по вратата и
викал около половин час, тъй като искал да отиде на лекар. Дежурният надзирател
дошъл и се скарали със З.. Свидетелят твърди, че този надзирател се е отнесъл грубо,
но същото отношение е имал и жалбоподателя, който се нарязал, за да го изведат
на лекар. Свидетелят Л. излага, че е чул оспорващия да чука по вратата, защото
е искал лекар, чул е и обиди между него и надзирателя. Съдът кредитира отчасти показанията
им само досежно държанието на оспорващия, тъй като те съответстват както на
обясненията, снети от присъствали на инцидента други лишени от свобода, така и
на докладната записка на надзирателя. От друга страна от показанията на втория
свидетел е видно, че той има конфликт с надзирателя, което сочи на
заинтересованост от изхода на спора и показанията му не могат да бъдат
кредитирани безрезервно.
Въз основа на така приетото от фактическа страна,
съдът направи следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от лице,
притежаващо активна процесуална легитимация и интерес от оспорване като адресат
на оспорения акт, и пред местно компетентния административен съд, поради което
е процесуално допустима.
Разгледана по същество в съвкупност със събраните по
делото доказателства и становищата на страните, Ловешки административен съд,
втори административен състав намира жалбата за неоснователна по следните
съображения:
Оспорената заповед е издадена в предвидената от закона
писмена форма, мотивирана е и съдържа всички задължителни по закон реквизити,
включително фактически и правни основания. Издадена е от компетентното за това
съгласно чл.104, ал.1 от ЗИНЗС длъжностно лице, в границите на неговата
териториална и материална компетентност. Спазени са установените в чл.106 от ЗИНЗС срокове за издаването й.
Съдът не установи съществени нарушения на процедурата
по установяване на дисциплинарното нарушение и налагане на дисциплинарното наказание.
От жалбоподателя са взети писмени обяснения. Писмени обяснения са взети и от
други лица, имащи отношение по случая. Изготвени са докладна записка и
становище от НС СДВР. В този смисъл административният орган, преди налагане на
дисциплинарното наказание е извършил проверка на събраните доказателства и е преценил
характера и тежестта на нарушението. Спазено е изискването на чл.105, ал.1 от ЗИНЗС преди налагане на наказанието задължително да се изслуша нарушителя,
което последният потвърждава и в жалбата си.
Съдът намира, че приетата от административния орган
фактическа обстановка е изцяло съобразена с установените по делото факти и
обстоятелства, събрани в процеса на извършената проверка, като споделя напълно
направените въз основа на нея правни изводи. Заповедта е издадена в
съответствие с приложимия материален закон.
На З.С. е наложено дисциплинарно наказание затова, че
е нарушил разпоредбите на чл.96, т.3 и т.4 от ЗИНЗС, с което е изпълнил състава
на чл.100, ал.1, ал.2, т.1 и т.5 от ЗИНЗС. В чл.100, ал.1 от ЗИНЗС е
регламентирана дефиниция за дисциплинарно нарушение – това е деяние (действие
или бездействие), извършено виновно от лишените от свобода, с което се нарушава
вътрешния ред, уврежда се имуществото или представлява физическо увреждане или
обидно отношение към служители или лишени от свобода. В случая е налице именно нарушаване
на вътрешния ред и обидно отношение към служител.
Съгласно чл.100, ал.2, т.1 и т.5 от ЗИНЗС за
дисциплинарно нарушение се смята неспазване на реда и дисциплината в
помещенията и неизпълнение на задълженията или неспазване на ограниченията,
предвидени в този закон.
Анализът на събраните по делото доказателства и
установената фактическа обстановка дават основание на съда да приеме за
безспорно доказано, че на 23.05.2020г. оспорващият е удрял по вратата на
килията си и е отправял закани и обиди към постовия надзирател. С. с посочените
по-горе действия е нарушил разпоредбите на ЗИНЗС, забраняващи неспазване на
реда и дисциплината в помещенията и обидното отношение към служители, поради
което деянието му съставлява дисциплинарно нарушение по чл.96, т.3 и т.4, във вр.
с чл.100, ал.1 и ал.2, т.1 и т.5 от ЗИНЗС. Безспорно доказателствата
установяват, че жалбоподателят е извършил вмененото му дисциплинарно нарушение.
При определяне вида и размера на дисциплинарното наказание
наказващият орган е взел предвид характера и тежестта на извършеното нарушение,
отношението на лишения от свобода към него, като наложеното наказание по чл.101,
т.7 от ЗИНЗС се явява съразмерно и адекватно на степента на нарушението. Съобразено
е и становището на ИСДВР, че това не е първо нарушение на С. и с поведението си
той дава лош пример към останалите лица от групата.
Оспорената заповед съответства и на целта на закона
при изпълнението на наказанията да се осъществява контрол върху поведението на
осъдените за ограничаване на възможността да извършват други престъпления и да
причиняват вреди на обществото (чл.2, т.1 от ЗИНЗС). Този контрол включва и
налагането на дисциплинарни наказания за извършени от лишените от свобода
нарушения на разпоредбите на ЗИНЗС, задължаващи ги да спазват установените за
тях правила и забраняващи обидното отношение към служители или други лишени от
свобода в местата за изтърпяване на наказанията.
По изложените съображения съдът намира жалбата за
неоснователна и недоказана, поради което заповедта на Началника на Затвора
Ловеч следва да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна.
Водим от горното и на основание чл.111, ал.6, т.1 във
вр. с чл.111, ал.5 от ЗИНЗС, Ловешки административен съд, втори административен
състав,
Р Е Ш И:
Потвърждава Заповед № Л-625/05.06.2020г. на Началника
на Затвора Ловеч, с която на З.С.С. с ЕГН **********, в момента изтърпяващ
наказание „лишаване от свобода“ в Затвора Ловеч, ХІ група, е наложено
дисциплинарно наказание „изолиране в наказателна килия“ за срок от 7 денонощия.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на
основание чл.111, ал.5 от ЗИНЗС.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: