Мотиви към Присъда
№ 108, постановена на 18.06.2020г. по
н.о.х.д. № 3110 по описа на Районен съд – Варна за 2019г.:
Варненската районна прокуратура
е повдигнала обвинение по отношение на подсъдимия Р.И.Н. с ЕГН ********** за
това, че на 17.05.2017 г. в гр. Варна,
пред служител от сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Варна – мл. инспектор Д.В.Д.,
съзнателно се ползвал от неистински официален документ – документ за завършено
образование – Диплома за висше образование серия ВСУ-2000, рег. № 1836/2000 г.,
на който е придаден вид, че е издаден от ВСУ „Черноризец Храбър“ гр. Варна на
името на Р.И.Н., като от него за самото съставяне не може да се търси
наказателна отговорност - престъпление по чл. 316, вр. чл. 308, ал. 2, вр. ал. 1
от НК.
Производството по делото е
второ по ред, след отменително решение на Варненския
окръжен съд, с което делото е било върнато за ново разглеждане от друг състав
на ВРС и протече при условията на чл.269, ал.3, т.4, б. „в“ НПК, тъй като
подсъдимият живее и работи извън пределите на Република България, с него бе
осъществена комуникация посредством електронна поща, като същият посочи, че не
може да се яви в съдебно заседание, тъй като работи, но не представи реални
доказателства за съществуващата си трудова ангажираност.
В съдебно заседание представителят
на ВРП пледира подсъдимият Р.И.Н. да бъде признат за виновен по предявеното му
обвинение и му бъде наложено наказание лишаване от свобода към минимума, което
наказание да бъде отложено с изпитателен срок от три години на основание чл.
66, ал.1 от НК. Сочи, че съдът не следва да кредитира показанията на св. Р. в
частта, в която той сочи, че подсъдимото лице не е виждало и поради това е
предало на гишето погрешен документ, тъй като тези факти се сочат едва при
второто разглеждане на делото и по съществото си съставляват несериозни
твърдения.
Защитникът на подсъдимия пледира,
че от една страна не е налице престъпление изначално, а от друга не е доказано
наличието на такова. Оспорва обстоятелството, че диспозитива
на предявеното обвинение съдържа състав на престъпление, като посочва, че
процесната диплома не представлява документ по смисъла на НК, тъй като не е
съставлява волеизявление на физическо лице, доколкото авторът му е ЮЛ –
съответното издало го учебно заведение. Наред с това не било установено дали
подписалите го лица действително са го подписали или не са. Не ставало ясно
защо се приема, че документът е официален, а не частен, след като е безспорно,
че учебното заведение ВСУ „Черноризец храбър“ е не държавен, а частен
университет. Посочва още, че било напълно възможно представянето на дипломата да
е било резултат от грешка поради влошеното здравословно състояние на подсъдимия
– в частност отслабеното му зрение, като било нормално св. Р. да е съобщил за
това обстоятелство едва при второто разглеждане на делото от съда, тъй като при
първото такива въпроси не са му били задавани. От субективна страна
престъплението също не било извършено, тъй като за да се снабди със
свидетелство за управление е било достатъчно подсъдимият да има завършено
основно образование, каквото той е имал и не му е било необходимо да удостовери
наличието на завършено висше такова. За пълнота посочва, че дори действията на Н.
да се приемат за съставомерни то деянието му само
формално осъществява признаците на престъплението по чл. 316, вр. чл. 308, ал. 2, вр. ал. 1
от НК, тъй като той е имал нужното образование, правомерно е провел и
завършил изискуемия курс, като в случая бил налице един документ, установяващ
съществуването на ненужно обстоятелство, което не е довело до създаването на
значителни общественоопасни последици. По изложените
съображения пледира за постановяването на оправдателна присъда.
След преценка на събраните в
хода на съдебното следствие по делото доказателства, съдът прие за установено
от фактическа страна следното:
Подсъдимият Р.И.Н. е роден на ***г.
в гр. Търговище, живущ по лична карта на адрес в гр. Варна, ул. „Генерал Гурко“ № 13, вх.В, ет.3, ап60, българин, български
гражданин, неженен, неосъждан, с ЕГН: **********, пребиваващ на територията на
Великобритания.
Подсъдимият Р.И.Н. никога не
бил учил във ВСУ „Черноризец Храбър“ гр.Варна и нямал издадена от това учебно
заведение диплома за завършено висше образование. Той искал да придобие
свидетелство за управление на МПС и тъй като за това била необходима диплома за
завършено образование, от неустановено в хода на разследването лице, той се
снабдил с неистинска диплома за завършено висше образование серия ВСУ-2000, рег.
№ 1836/2000 год., на който документ бил придаден вид, че е издаден от ВСУ
„Черноризец Храбър“ гр.Варна, на името на Н..
На 17.05.2017 год. подсъдимият
отишъл в сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР – Варна, където на гише работел
свидетеля –Д.В.Д., младши инспектор и подал заявление с вх.№ 7260/17.05.2017
год. за издаване на свидетелство за управление на моторно превозно средство,
като представил пред св.Д. диплома за завършено висше образование серия
ВСУ-2000, рег. № 1836/2000 год., на който документ бил придаден вид, че е
издаден от ВСУ „Черноризец Храбър“ гр.Варна, на името на Р.И.Н., ведно с копие
от същата.
Св. Д. сверил дипломата в
оригинал с копието, след което подсъдимият Н., собственоръчно пред него заверил
за вярност с оригинала копието от дипломата, като странично-вертикално в лявото
поле на копието, той собственоръчно изписал текста – „вярно с оригинала“,
положил подписа си, като изписал и трите си имена –„ Р.И.Н.“.
Д. приел заявлението със
завереното за вярност с оригинала копие от дипломата, като върнал обратно на
подсъдимия Н. оригинала на дипломата.
На 14.06.2017 год. св. И.Й.Р.,
упълномощен представител на подсъдимия Н. отишъл в сектор „Пътна полиция“ при
ОД МВР – Варна, откъдето получил издаденото на името на Н. свидетелство за
управление на моторно превозно средство.
Впоследствие била издадена
Заповед № 819з-17 от 16.01.2018 год. на Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД
МВР – Варна, с която е заповядано да се изземе издаденото на подсъдимия
свидетелство за управление на МПС, тъй като от полицията установили, че на
името на Н. не е била издавана диплома за завършено висше образование серия
ВСУ-2000, рег. № 1836/2000 г. от ВСУ „Черноризец Храбър“ гр.Варна.
Посоченото дало основание и да
бъде образувано досъдебно производство срещу Р.И.Н. за престъпление по чл. 316,
във вр. с чл. 308 от НК. В хода на разследването е
установено от проведена кореспонденция с ВСУ „Черноризец Храбър“ гр.Варна, че
учебното заведение не е издавало на подсъдимия Р.И.Н. диплом за завършено висше
образование серия ВСУ-2000, рег. № 1836/2000 г. от ВСУ „Черноризец Храбър“ гр.Варна.
В хода на проведеното досъдебно
производство е била назначена и съдебно-графическа експертиза – Протокол № 2/15.03.2018
год., изготвена от вещото лице Ст.К., който в заключението си посочил, че ръкописния текст – „Вярно с оригинала“,
имената „Р.И.Н.“ и подписът положен след текста, които са били разположени
вертикално в лявата част на копието на дипломата за завършено висше образование
серия ВСУ-2000, рег. № 1836/2000 г. с
посочен издател ВСУ „Черноризец Храбър“
гр.Варна, са били изписани от подсъдимия Р.И.Н..
От приетите по делото справки
съдимост за подс. Р.И.Н. е видно, че същият не е осъждан.
Горната фактическа обстановка, принципно
безспорна между страните, съдът прие за установена въз основа на гласните
доказателства по делото - показанията на свидетеля Д.В.Д. дадени в рамките на
проведеното съдебно производство, както и тези дадени на досъдебното
производство, приобщени по реда на чл. 281, ал.4 НПК, както и частично от
показанията на св. И.Р., дадени в рамките на проведеното съдебно производство,
както и тези дадени на досъдебното производство, приобщени по реда на чл. 281,
ал.4 НПК, както и от останалите налични по делото доказателства и доказателствени средства- заключението по назначената
съдебно-графическа експертиза, справка за съдимост, справка от ВСУ „Черноризец
Храбър“ гр.Варна, писмо изх. № 819000-13449/11.03.2020г., ведно с прилежащи към
същото писмени доказателства, представляващи документи, свързани с издадените
на подс. Н. свидетелства за управление на МПС, както
и от другите писмени материали по делото, инкорпорирани по реда на чл.283 от НПК, не оспорени от страните, чиито съвкупен анализ не налага различни изводи.
По отношение на наличните по
делото гласни доказателства съдът не намери основания да не кредитира
показанията на св. Д., доколкото същите установяват по недвусмислен начин
фактът на представянето на процесната диплома от страна на подсъдимото лице,
както и саморъчното заверяване с оригинала на предоставеното лично от него
копие на същата в Сектор „Пътна полиция“.
Що се отнася до показанията на
св. Р., съдът счете, че следва да даде вяра на тези дадени от него в рамките на
проведеното досъдебно производство, като не се довери на изнесеното от
свидетеля в съдебно заседание, че е присъствал на първоначалното подаване на
документите от страна на Н., доколкото това е действително е заявено от
свидетеля едва в рамките на второто разглеждане на делото от състав на ВРС,
като независимо от обстоятелството дали на свидетеля са били или не задавани
конкретни въпроси нелогично е да той да твърди на досъдебното производство, че подс. Н. му е разказал за посещението си в Сектор „Пътна
полиция“, а впоследствие той да твърди, че
е присъствал на него. Обстоятелството дали подсъдимият е имал влошено
зрение и дали му се е налагало да носи, респ. да си поръча помощни средства –
очила в случая е без значение според съда доколкото обстоятелството, че той
погрешка е предал неистинския документ представлява предположение на свидетеля,
което няма фактическа стойност по делото.
Съдът на свой ред прие заключението на
изготвената в хода на досъдебното производство съдебно-техническа и графическа
експертиза, като компетентно и безпристрастно, като освен това кредитира и
всички писмени материали, приобщени към доказателствата по делото, тъй като те
са непротиворечиви по между си и съответстват на установената фактическа
обстановка.
При така установената по делото
фактическа обстановка, след преценка на всички доказателства по делото,
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът направи следните правни изводи:
Подс. Р.И.Н. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.316 вр.чл.308, ал.2, вр.ал.1 от НК,
тъй като на 17.05.2017 г. в гр. Варна, пред служител от сектор „Пътна полиция“
при ОД на МВР – Варна – мл. инспектор Д., съзнателно се ползвал от неистински
официален документ – документ за завършено образование – Диплома за висше
образование серия ВСУ-2000, рег. № 1836/2000 г., на който е придаден вид, че е
издаден от ВСУ „Черноризец Храбър“ гр. Варна на негово име, като от него за
самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност.
В правната теория, както и в
съдебната практика е застъпено трайно становището, че изпълнителното деяние на
престъплението по чл.316, вр. чл.308, ал.2, вр.ал.1 от НК се изразява в ползване на неистински
официален документ.
Съдът намира, че в случая
извършените действия по използване на процесната диплома са доказани по
несъмнен и безспорен начин, като в тази връзка са кредитираните показания на
разпитаните по делото свидетели и наличните писмени доказателства.
Въз основа на същите се
установява, че на инкриминираната по делото дата, именно подс.
Н. е подал заявление до Сектор „Пътна полиция“- ОД МВР гр. Варна за издаване на
свидетелство за управление на МПС.
Съгласно изискванията на чл.13
от Наредба № I-157 от 1 октомври 2002 г. за условията и реда за издаване на
свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и
тяхната дисциплина, за издаване на СУМПС лицето следва да представи копие от
документ за завършено най-малко основно образование, а в случай че
образованието е завършено в чужда държава - копие на удостоверение за
признаване на най-малко основно образование, издадено по реда на Наредба № 2 от
2003 год. за признаване на завършени етапи на училищно обучение или степени на
образование и професионална квалификация по документи, издадени от училища на
чужди държави.
Съгласно ал.3 на същият текст
копията на документите се сверяват с оригинала от служителя, приел документите.
Т.е. по силата на Наредбата от всяко лице се изисква представянето не на
оригинала на документа за завършено образование, а на заверено копие от
същия.
Предвид горното и към това
заявление съгласно изискванията на Наредбата подсъдимият е представил копие на
диплома за завършено образование, в което саморъчно написал „Вярно с оригинала”
и с подписа си е удостоверил истинността му.
Свидетелството за завършено
образование, респ. дипломата за завършено висше образование, независимо от
твърденията на адв. Г. и независимо от вида на издалото
го учебно заведение – държавно или частно такова, представлява официален
документ по смисъла на чл.93 т.5 от НК.
В конкретния случай
представеното по делото заверено от Н. копие на диплома за завършено висше
образование не му е било издавано от съответното учебно заведение и същият
никога не е учил в него.
Безспорно установено е въз
основа на изготвената съдебно-графическа експертиза, че ръкописния текст –
„Вярно с оригинала“, имената и подписът
положен след текста, които са били разположени вертикално в лявата част на
копието на дипломата за завършено висше образование серия ВСУ-2000, рег. №
1836/2000 г. с посочен издател ВСУ „Черноризец Храбър“ гр.Варна, са били
изпълнени от подсъдимия, който несъмнено е знаел, че представената от него диплома
съставлява неистински документ, тъй като на него е бил придаден вид, че
представлява конкретно, ясно и недвусмислено изявление на издалите го лица –оправомощени по закон и от съответното юридическо лице
(висше учебно заведение) да издават този вид официални документи, а в
действителност то е било издадено от други неустановени лица, които не са имали
съответни правомощия в тази насока.
За да приеме за установено
посоченото обстоятелство съдът не счете за нужно да се изследва дали
действително декана и ректора на ВСУ са подписали или не документа, тъй като по
делото се доказа категорично не само, че такава диплома не е била издавана на
подсъдимия, но и че той не е бил студент в университета (в този смисъл е и
писмения отговор на учебното заведение на л.21 от досъдебното производство).
По отношение на обстоятелството
каква е била конкретната причина поради която Н. е решил да представи именно
този официален документ, а не дипломи за завършено основно и/или средно
образование съдът счита посоченото за неотносимо,
като наред с това не може да се съгласи и с доводите на адв.
Г., че това се е дължало на грешка поради недоглеждане от негова страна, тъй
като очевидно (за да се снабди с неистинския документ) подс.
Н. е имал именно намерението да го представи, за да удостовери отразените в
него обстоятелства пред служителя на Сектор „Пътна полиция“ св. Д., като
причините за това остават ирелевантни за
съставомерността на извършеното действие.
От субективна страна деянието е
извършено от подс. Н. е извършено умишлено, при форма
на вината - пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 от НК, като подсъдимият е
съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е общественоопасните последици и пряко е целял тяхното
настъпване. Подсъдимият е съзнавал, че ползва неистински документ за удостоверяване
на завършено висше образование, тъй като той не е завършил такова образование във
ВСУ, от което се сочи, че е издадена дипломата. Независимо от това го е
използвал, за да докаже, че има завършено изискуемото образование, с цел да му
бъде издадено СУМПС за съответните категории.
Претенцията на защитата, че в
разглеждания случай са налице предпоставките за приложение на разпоредбата на
чл. 9, ал. 2 от НК не може да бъде удовлетворена, тъй като съобразявайки всички
обстоятелства по делото съдът намери, че не е налице нито пълна липса на
обществена опасност на деянието, нито обществената опасност на същото се явява явно
незначителна.
Подсъдимият Н. е използвал
неистински официален документ, представил е неистинска диплома за завършено
висше образование пред служител на Сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР - Варна,
като по този начин е засегнал обществените отношения свързани с правилното и
хармонично протичане на документооборота, но и тези свързани с удостоверяването
на завършена образователна степен. Обстоятелството, че подсъдимият има
завършено най-малко основно образование, което му дава право да получи СУМПС,
не заличава обществената опасност на извършеното, нито я прави явно
незначителна. То може да бъде отчетено единствено като смекчаващо отговорността
му обстоятелство.
В случая пречка за приложението на
разпоредбата на чл. 9, ал.2 НК според настоящия състав представлява и
очевидните усилия които Н. е положил, за да се снабди с неистинския документ, преди
да го представи, което обстоятелство само по себе си доказва съществуването на
обществена опасност на неговите действия.
Не е налице и маловажен случай
по смисъла на чл. 308, ал. 4 от НК, вр. чл. 93, т. 9
от НК. Според легалната дефиниция маловажен случай е този, при който с оглед
липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други
смекчаващи обстоятелства извършеното престъпление представлява по-ниска степен
на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от
съответния вид.
Тъй като престъплението по чл.
316, вр. чл. 308 от НК е формално (на просто
извършване), съдът не следва да обсъжда липсата или незначителността на вредни
последици. В случая има смекчаващи обстоятелства, които са били взети предвид
при индивидуализацията на наказанието, но те не са достатъчни да се заключи, че
конкретно извършеното деяние представлява по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпления от този вид.
Използването на неистински документ за завършена степен на образование при
подаване на документи за издаване на свидетелство за управление на МПС е
типичен и често срещан случай на престъпление по чл. 316, вр.
чл. 308 от НК, като в конкретния случай няма съществени отлики с други подобни
престъпления, които да обосноват квалификация на деянието като маловажен
случай.
При индивидуализация на
наложеното на подсъдимия Р.И.Н. наказание, съдът съобрази като смекчаващи
отговорността му обстоятелства чистото му съдебно минало, сравнителната
отдалеченост на деянието му във времето, обстоятелството, че същият
действително е разполагал със съответната образователна степен, позволяваща му
да управлява МПС от съответната категория.
Като отегчаващи отговорността обстоятелства,
съдът отчете високата обществена опасност на престъплението с оглед
обществените отношения, които се засягат, а именно тези регулиращи оборота с
официални документи.
Съдът определи наказанието с
оглед разпоредбите на НК /за престъплението по чл.308, ал.2, вр. ал.1 от НК е предвидено наказание „лишаване от свобода“
до 8 години/ и НПК- при спазване на забраната за влошаване на положението на
подсъдимия, предвид обстоятелството, че делото е върнато за ново разглеждане от
първоинстанционния съд по негова жалба.
Предвид разпоредбата на чл.54
ал.1 от НК съдът счита, че целите на наказанието съгласно чл.36 ал.1 от НК ще
се постигнат ако на подсъдимия Р.Н. бъде определено наказание лишаване от свобода за срок от три месеца. Наказанието е съобразено със степента
на обществена опасност на деянието и с личността на дееца, с превеса на
смекчаващите отговорността обстоятелства, като съдът прецени, че се касае за
инцидентна проява на противоправно поведение от подобен род, поради което наказание в минималния размер би
постигнало целите както на специалната, така и на генералната превенция и би
било съответно както на извършеното, така и на личността на извършителя.
Доколкото до датата на
извършване на деянието, предмет на настоящото производство, така и до настоящия
момент подсъдимият Н. не е осъждан, както и предвид данните за неговата активна
трудова заетост, съдът намира, че подсъдимият не следва да бъде изолиран от
обществото, като наложеното наказание следва да бъде отложено на основание
чл.66, ал.1 от НК с изпитателен срок от три години, който е минимално
предвидения от закона, като намира, че този изпитателен срок би имал нужното
поправително, възпитателно и възпиращо въздействие спрямо личността на Н..
На осн. чл. 189,
ал.3 от НПК, съдът възложи на подсъдимия да заплати направените по делото
разноски в размер на 66, 48 лева, по сметка на ОД на МВР-Варна, както и сумата
от 30 лева – разноски, сторени в съдебната фаза на производството по сметка на
ВСС.
Така мотивиран, съдът постанови присъдата
си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: