№ 356
гр. Бургас, 08.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
в закрито заседание на осми октомври, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Вяра Ив. Камбурова
Членове:Галя В. Белева
Димитър П. Стоянов
като разгледа докладваното от Вяра Ив. Камбурова Въззивно гражданско
дело № 20212100501487 по описа за 2021 година
Производството е образувано по жалба вх.№24955/12.07.2021г. по описа на ЧСИ Таня
Маджарова, подадена от „Уайнрум“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр.София 1000, район Средец, ул. „Ангел Кънчев“ №7, представлявано от
управителя Боряна Николова Ангелова, взискател в изпълнителното производство, против
Разпределение от 05.07.2021 г. по изпълнително дело № 20208030401628 по описа на ЧСИ
Таня Маджарова, предявено на 07.07.2021 г.
С жалбата се посочва, че разпределението е извършено в нарушение на материалния
закон и е неправилно. По делото е била извършена публична продан на движимо и
недвижимо имущество на длъжника „Винарска изба Медово“ като средствата, които следва
да постъпят са били разпределение незаконосъобразно. Посочва се, че на присъединения
взискател Община Поморие са били разпределени суми за вземани, които не се ползват с
привилегията по чл.136, ал.1, т.2 ЗЗД-такива за такса битови отпадъци, съгласно ЗМДТ и
лихви върху тях. Излага доводи, че при тълкуване на разпоредбата на чл.136,ал.1,т.2 ЗЗД се
налага извод, че законодателят е посочил кои вземания следва да се ползват с право на
предпочтително удовлетворение. Счита, че изброяването е лимитативно не би следвало
сумите за такса битови отпадъци да се приравняват на вземанията за данъци. Оспорват се
също така вземанията по т.13 ТТРЗЧСИ в размер на 36 лв., начислена на30.06.2021г., по т.6
ТТРЗЧСИ в размер на 6 лв., начислена на 08.02.2021г., по т. 31 ТТРЗЧСИ в размер на 323,55
лв., начислена на 25.01.2021г. и по т. 13 ТТРЗЧСИ в размер на 36 лв., начислена на
1
30.11.2020г., както и вземането на Община Поморие по удостоверение №23446/28.06.2021г.,
което било в по-голям размера спрямо вземането по предходния протокол за разпределение.
С посочените доводи моли за отмяна на обжалваното действие и извършване на ново
такова.
Жалбата е подадена от легитимирано лице, против действия на съдебния изпълнител, за
които изрично е предвидена възможност за обжалване, в законовия срок, поради което съдът
я намира за допустима.
В срока по чл.276, ал.1 от ГПК по делото е представено писмено възражение от
присъединения взискател Община Поморие, с което жалбата се оспорва като неоснователна.
Счита, че дължимите към Община Поморие суми за такса битови отпадъци следва да бъде
приравнена към вземанията по чл.136,ал.1,т.2 ЗЗД, тъй като се отнасят до недвижимите
имоти, които са предмет на принудителното изпълнение. Моли за отхвърляне на жалбата.
Останалите страни не изразяват становище.
ЧСИ Таня Маджарова е представила мотиви по реда на чл.436, ал.3 от ГПК със
съображения за неоснователност на жалбата. Изпраща копие на изп.д.№ 20208030401628.
С оглед твърденията на страните и представените по делото доказателства, съдът приема
от фактическа и правна страна, следното:
Изп.дело № 20208030401628 по описа на ЧСИ Таня Маджарова е образувано на 09.09.2020
г. по молба на „Уайнрум“ ЕООД като е било прехвърлено от ЧСИ Ивелина Божилова рег. №
800, където е водено под № 770/2017 г. Същото е образувано от взискателя „Райфайзенбанк
(България)“ ЕАД против солидарно осъдените длъжници „Винарска изба Медово“ ООД,
„Гаранция – ЛН“ ООД, „Винарска изба хан Крум“ АД, „Винекс Преслав“ АД за събиране на
сумите, присъдени със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК и
издадения въз основа на нея изпълнителен лист по ч.гр.д. № 4250/2017 г. по описа на БРС.
В полза на взискателя „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД за обезпечаване на дължимите суми
върху имотите, предмет на изпълнението е била учредена договорна ипотека, обективирана
в нотариален акт № 191, том VII, рег. № 2308, дело № 1360/04.07.2008 г. на Нотариус
Христо Ройдев, подновена на 28.06.2018г. Върху имотите по настоящото изпълнително дело
е вписана и възбрана.
С договор за цесия от 02.03.2020 г. взискателят „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД е цедирал
вземанията си по настоящото изпълнително дело на цесионера „Уайнрум“ ЕООД, което
дружество е конституирано като взискател с разпореждане от 14.04.2020 г. на ЧСИ Таня
2
Маджарова.
Община Поморие е присъединен като взискател на 06.02.2019г.
Недвижимите имоти и движими вещи, предмет на изпълнението са били описани,
оценени и изнесени на публична продан, проведена в периода от 16.10.2020 г. до 16.11.2020
г. С Протокол от 17.11.2020 г. за купувач е бил обявен единствения явил се наддавач –
взискателя „Уайнрум“ ЕООД, на който имуществото е възложено за сумата от 1 029 930,26
лева.
На 17.11.2020 г., въз основа на издаден изпълнителен лист в полза на „Уайнрум“ ЕООД по
ч.гр.д. №6733/2018 г. на БРС, е присъединено и друго вземане на същия взискател в размер
общо на 1 636 925,57 лева, за което на 17.11.2020 г. била връчена нова покана за доброволно
изпълнение на длъжниците.
Изготвеното и предявено на 04.12.2020г. разпределение е отменено по жалба на Община
Поморие с решение по в.гр.д.№262/2021 по описа на БОС, потвърдено с решение по в.гр.д.
№230/2021 по описа на БАС.
По делото е изискано актуална информация за дължимите данъци от Община Поморие от
24.06.2021г.
С оглед въведените от жалбоподателя оплаквания, съдът намира жалбата за неоснователна
по следните съображения:
По въпроса дали вземането на Общината за такса битови отпадъци се ползва от
привилегията по чл. 136, ал. 1 т. 2 от ЗЗД в практиката са формирани две противоположни
разбирания. Поради тази причина е образувано тълк.д.№2/2021 ОСГТК, ВКС, по което все
още няма произнасяне. Друг поставен за тълкуване въпрос е какви са правомощията на съда
след отмяна на обжалвано пред него разпределение, изготвено от СИ, респ. след отмяна на
решение на окръжния съд, с което се потвърждава оспореното разпределение - да реши
въпроса по същество, като сам извърши ново разпределение, или да върне делото на СИ,
респ. на окръжния съд за извършване на ново разпределение. Тази бележка е във връзка с
формулираното искане от страна на жалбоподателя спорът да бъде разрешен по същество,
като бъде извършено разпределение.
Според актуалната практика на Апелативен съд Бургас, отговорът на поставения първи
въпрос е утвърдителен, като се приема, че независимо от това, че ТБО не е данък по смисъла
на чл.136, ал.1, т.2 от ЗЗД, а такса за заплащане на една вече извършена от съответната
Община услуга по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения
на битови отпадъци, както и за поддържане на чистотата на териториите за обществено
3
ползване в населените места, тя е публично вземане по смисъла на чл.162, ал.2, т.3 от
ДОПК, и съответно се ползва от посочената привилегия. Местните такси са публични
вземания и поради това, че приходите от тях постъпват в общинските бюджети на
основание чл. 9а, ал.3 от ЗМДТ. Таксата възниква по повод собствеността върху имот,
находящ се на територията на конкретната община. За възникване на задължението е
достатъчно съответната община да предоставя услугата на цялата си територия. Таксата се
начислява за плащане от лицата, задължени да заплащат данък върху имота съгласно чл.64
ЗМДТ, а не въобще на лицата, които ползват услугата. В Решение № 448 от 18.09.2019 г. по
в.ч.гр.д. № 319 /2019 г. на БАС е прието, че юридическите белези на таксите и данъците са
еднакви - и таксата е финансово плащане, доколкото чрез нея се постига известно
преразпределение на доходите, включва се в приходната част на бюджета, а методът на
регулирането им е правно - властнически. Нормите, създаващи право на предпочтително
удовлетворяване при принудителното изпълнение са императивни и не подлежат на
разширително тълкуване, но това не изключва тяхното смислово тълкуване в сравнително
правен режим. С оглед изложеното, БАС е приел, че действителният смисъл може да бъде
разкрит и при съпоставка с други норми, установяващи еднакви привилегии на публичните
субекти при събиране на публичните им вземания. Като такава норма е посочена
разпоредбата на чл.722, ал.1, т.6 ТЗ, в която държавата и общините са поставени в един ред
по отношение на вземанията им за данъци и такси.
Това разрешение е възприето и в други решения, като Решение № 232 от 12.06.2019 г. по в.
ч. гр. д. № 200 / 2019 г. на Апелативен съд – Бургас, Решение № 260366 от 27.11.2020 г. по в.
гр. д. № 2698 / 2020 г. на III състав на Окръжен съд – Бургас.
Предвид изложеното съдът намира за неоснователни възраженията на жалбоподателя, че
таксата за битови отпадъци не може да бъде приравнявана на данъка за недвижимите имоти,
поради това, че същата представлявала едно възмездно плащане срещу предоставена от
съответната община услуга /за разлика от данъка, който представлявал безвъзмездно
плащане/. Привилегията не е обусловена от безвъзмездния или възмездния характер на
вземането. Таксата е дължима дори и в случаите когато тази услуга не е извършена изцяло
или отчасти, като задълженото лице има други средства за защита за оспорване дължимостта
на начислените суми. Същевременно самата дейност, за която се дължи таксата битови
отпадъци е регламентирана в обществен интерес и е в изпълнение на държавната политика
по опазване на околната среда и защита на човешкото здраве. За организирането,
извършването и контролирането на тази дейност е въведена широка правна регламентация в
европейското и национално законодателство, предвиждаща редица задължения, както на
държавата, така и на общините. Макар да представлява услуга, изпълнението на същата не е
в зависимост от волята на потребителя на същата, а по разпореждане на закона. В чл. 19 от
Закона за управление на отпадъците е регламентирано задължението на кмета на общината
да организира управлението на битовите и строителните отпадъци, образувани на нейна
територия, съобразно изискванията на този закон и наредбата по чл.22. С оглед на това,
4
независимо от обстоятелството, че дейността, за която се начислява таксата битови отпадъци
се квалифицира като възмездно предоставяне на услуга, за разлика от безвъзмездно
дължимия данък за недвижими имоти, същата се извършва не по искане на задълженото
лице, а в изпълнение на държавна политика, осъществявана в обществен интерес. Това
обосновава и необходимостта от признаване на привилегията по чл. 136, ал. 1, т. 2 ЗЗД и по
отношение на таксата битови отпадъци, която аналогично с данъка за недвижимия имот,
обслужва обществените нужди и представлява в най – общ план представлява налог, свързан
с притежаването и ползването на недвижимите имоти.
В чл. 60, ал. 1 от Конституцията на Република България е предвидено, че „гражданите са
длъжни да плащат данъци и такси, установени със закон, съобразно техните доходи и
имущество. Принципа на законоустановеност е напълно важим и за местните данъци и
такси, по аргумент от разпоредбата на чл. 141 от Конституцията на РБ. В Решение № 4 от
09.04.2019 г. на КС на РБ по конст. дело № 15/2018 г. са изложени детайлни мотиви относно
правната природа и функцията на данъците, които с оглед извършеното общо тълкуване на
нормата на чл. 60 от Конституцията, същите са еднакво относими и към таксите. Съдът е
посочил, че чрез предвидените данъци /а респективно и такси/ държавата и общините
обременяват лицата за посрещане на своите финансови цели в съответните държавни и
общински бюджети. Данъците, а по аналогия и таксите, са предназначени за осигуряване на
финансовите средства за изпълнението на публичните функции на държавата и техен белег е
едностранното властническо установяване. Тази роля на тези публични установени
вземания налага извод за тяхното равно третиране що се касае до приложението на чл. 136,
ал. 1 т. 2 от ЗЗД. Няма основание за привилегировано третиране на данъка пред таксата,
когато и двете обслужват и обезпечават в еднаква степен изпълнението на публичните
функции на държавата, респективно общината.
Основание за различно третиране на местния данък и таксата за битови отпадъци, дължими
все във връзка с притежаваното от данъчно задължението лице право на собственост върху
недвижим имот, не се открива и в нормите в ДОПК, които предвиждат напълно идентичен
ред за установяване, обезпечаване и събиране на местните данъци и такси, без да се прави
разграничение дали се касае за данък или такса.
Настоящият съдебен състав споделя посочената практика и няма основание да се приеме
противното на това схващане предвид липсата на тълкувателно произнасяне, както бе
посочено по-горе.
С жалбата са оспорени вземанията по т.13 ТТРЗЧСИ в размер на 36 лв., начислена на
30.06.2021г., по т.6 ТТРЗЧСИ в размер на 6 лв., начислена на 08.02.2021г., по т. 31
ТТРЗЧСИ в размер на 323,55 лв., начислена на 25.01.2021г. и по т. 13 ТТРЗЧСИ в размер на
36 лв., начислена на 30.11.2020г., които касаят изготвяне и предявяване на разпределение
/т.13/, изготвяне на удостоверение /т.6/ и допълнителни разноски /т.31/. Доколкото в
5
производството по чл. 463 ГПК съдът действа като контролно-отменителна инстанция - т.е.
извършва проверка и се произнася по законосъобразността на обжалваното действие на
ЧСИ само по изричните доводи, наведени в жалбите, сезиращи съда, а в настоящата жалба
същите са изброени без конкретни оплаквания, при извършената проверка се налага извод,
че обжалваното разпределение и извършено съобразно нормите на ГПК и жалбата в тази й
част е също неоснователна.
По така изложените съображения, съдът намира, че жалбата е изцяло неоснователна и
обжалваното разпределение следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх.№24955/12.07.2021г. по описа на ЧСИ Таня
Маджарова, подадена от „Уайнрум“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр.София 1000, район Средец, ул. „Ангел Кънчев“ №7, представлявано от
управителя Боряна Николова Ангелова, взискател в изпълнителното производство, против
Разпределение от 05.07.2021 г. по изпълнително дело № 20208030401628 по описа на ЧСИ
Таня Маджарова, предявено на 07.07.2021 г.
Решението може да бъде обжалвано пред Апелативен съд – Бургас в едноседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6