О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ ............../ 08.11.2019г.,
гр. Варна
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - ви състав, в
закрито заседание, проведено на осми
ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
КРАСИМИР ВАСИЛЕВ
НЕВИН
ШАКИРОВА
като разгледа докладваното от съдия Н.
Шакирова
въззивно
частно гражданско дело № 1994 по описа за 2019г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
274, ал. 1, т. 1 вр.
чл. 130 от ГПК и чл. 28
от КМЧП.
Образувано е по повод частна жалба
на И.А.Д. срещу Определение № 12990 от 04.10.2019г. по гр.д. № 18597/2018г. по
описа на ВРС, ХI-ти
състав, с което на основание чл. 130 от ГПК и чл. 28 от КМЧП вр. чл. 4 от Регламент /ЕС/
1215/2012г. е прекратено образуваното пред този съд гражданско дело, поради
липса на правен интерес за ищеца спрямо ответника „Параходство БМФ“ ЕАД и липса
на международна компетентност на сезирания национален съд по отношение на
ответника Взаимозастрахователно сдружение на корабособствениците „Уест ъв Ингланд“ /Люксембург/.
В частната жалба са наведени оплаквания
за неправилност и незаконосъобразност на определението, постановено при
съществено нарушение на съдопроизводствени правила и
необоснованост. Спрямо първия ответник Взаимозастрахователно
сдружение на корабособствениците „Уест ъв Ингланд“ /Люксембург/ -
изводът за липса на международна компетентност е постановен при съществено
нарушение на процесуалната норма на чл. 11, ал. 1, т. б от Регламента,
доколкото същия е застраховател по смисъла на последната и спрямо него не се
прилага изключението по тази норма. Тази норма е специална спрямо общата такава
по чл. 4 от Регламента. Срещу този ответник е предявен евентуален иск с правно
основание чл. 398 от КЗ съгласно предоставеното от Регламента за предявяване на
иска по местоживеене на ищеца. Доколкото ищецът в случая има местоживеене ***,
то евентуалният иск по застраховка, по отношение на която има качеството трето
ползващо се лице, е подсъден на Варненския съд. По отношение на втория ответник
„Параходство БМФ“ АД – както в индивидуалния, така и в КТД се съдържа текст,
съгласно който „Корабопритежател съгласно МТК, 2006,
чл. А2.1.4/б/ е „Параходство БМФ“ АД“. Цитираната норма съдържа легално
определение на понятието „корабособственик“, към
която е извършено препращането. Изводът на ВРС, че като корабособственик
и работодател в ИТД е вписано дружество „Лудогорец Меритайм Лтд.“ противоречи на
императивната норма на чл. II 1 /j/ от Морската трудова конвенция. „Параходство БМФ“ АД в случая е
поело задълженията и отговорностите, наложени на корабособствениците
в съответствие с конвенцията, което съгласие е обективирано
в КТД. „Лудогорец Меритайм Лтд.“ се е присъединило към този КТД, но това е лице, което
изпълнява някои от задълженията и отговорностите от името на корабособственика – задължението да изплаща трудови
възнаграждения, да осигури спални помещения на моряците и др. Задължението за
плащане на обезщетение за вреди от трудова злополука е на „Параходство БМФ“ АД,
което се е съгласило да поеме задължението и отговорността по Стандарт А4.2, т.
1, б. б от МТК, 2006г. за полагащото му се обезщетение за неспособността
занапред да работи на море. Императивните норми на международното право, ратифицирани
от България имат приоритет пред вътрешното право, поради което приложението на чл.
II 1
/j/ от МТК изключва приложението на
общото правило на чл. 12
от КТК. Моли по формулирани въпроси в т. 3 от жалбата да бъде отправено преюдициално запитване до Съда на европейските общности в
Люксембург на основание чл. 628-633 от ГПК и след компетентно тълкуване на СЕС
да се отмени обжалваното определение, а делото бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия по него.
В отговор на жалбата, ВЗСК „Уест ъв Ингланд /Люксембург/“ оспорва
доводите в нея. Поддържа, че съгласно чл. 13 от Регламента, чл. 10-12 са приложими
за искове, предявени от увредената страна пряко срещу застрахователя, когато
такива преки искове са разрешени. В случая не е налице правно основание за
завеждане на пряк иск. Финансовата гаранция е издадена на регистрираното на
Маршалските острови дружество работодател на ищеца „Лудогорец
Меритайм Лтд.“ В случая не
е налице изключение, дерогиращо общата подсъдност по
седалището на ответните дружества. Моли в тази връзка жалбата да се остави без
уважение.
„Параходство БМФ“ АД в отговора си
също оспорва жалба. Поддържа, че дружеството няма качеството корабособственик, а е корабопритежател,
управляващ техническия и експлоатационен мениджмънт на м/к Лудогорец,
видно от свидетелството за регистрация на който корабособственик
и работодател на ищеца е друго дружество. Отправя искане в тази връзка за
отхвърляне на жалбата с извод за неоснователност.
При служебна проверка, съдът
констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК срещу
обжалваем акт –
определение, което попада в хипотезата на чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК,
от страна с правен интерес от обжалване и удовлетворява изискванията за
съдържание по чл. 275, ал. 2 от ГПК, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е основателна по следните
съображения:
Производството пред ВРС е
образувано по повод предявени от И.А.Д. срещу Параходство „БМФ“ АД, със
седалище в гр. Варна и Взаимозастрахователно
сдружение на корабособствениците „Уест ъв Ингланд“ /Люксембург/, със
седалище Люксембург искове с правно
основание чл. 200 от КТ вр. чл. 24.3 от КТД за солидарно осъждане
на ответниците /работодател и застраховател/ да му
заплатят сумата от 93 154 щатски долари, представляваща обезщетение за
трайна неработоспособност в резултат на злополука по време на заетост на кораба.
В исковата си молба ищецът навел следните
фактически твърдения: по силата на трудов договор от 06.07.2017г. бил назначен
на длъжност „моторист“ на м/к „Лудогорец“, плаващ под
Малтийски флаг, с уговорено месечно ТВ в размер на 1 801 щ.д. Корабособственик на кораба по смисъла на Стандарт А2.1.4,
б. б от МТК и работодател по трудовия договор е „Параходство БМФ“ АД. На
26.10.2017г. корабът бил на котва на рейд в бразилско пристанище и докато бил
на смяна почувствал слабост, изтръпване и
болки в левите си крайници, след което припаднал. Бил откаран в бразилска
болница, където е подложен на неврохирургична
операция и му е поставена диагноза „исхемичен мозъчен
инфаркт“. Вследствие на злополуката и настъпилите усложнения, понастоящем е
трайно негоден за работа по море. Съгласно чл. 2 от индивидуалния му трудов
договор, за неуредените в него отношения се прилага КТД, сключен между работодателя
и Български моряшки синдикат на 16.05.2016г. С оглед настъпилата трайна
неработоспособност, корабособственикът „Параходство
БМФ“ АД му дължи обезщетение съгласно чл. 24.3 от КТД в размер на 93 154
щ.д. Ответникът „Уест ъв Ингланд“
/Люксембург/ от друга страна е гарант-застраховател и поръчител, издал
финансова гаранция за гарантиране на обезщетението със Застрахователен
сертификат от 26.01.2017г. Като страна по трудов договор, ищецът има качеството
на трето ползващо се лице по Застраховка „Трудова злополука“, сключена от
работодателя с този ответник. Солидарната отговорност между работодателя и
застрахователя произтича от застрахователния сертификат, поради което отправил
искане за солидарно осъждане на ответниците за
заплащане на исковата сума. При извод за липса на солидарност в отговорността
на ответниците, отправил искане искът срещу
застрахователя да се счита предявен като евентуален.
В отговор на исковата молба
ответникът „Параходство БМФ“ АД оспорил допустимостта на иска с довод за липса
на пасивна материална легитимация в негово лице, доколкото не е страна по
трудовия договор на ищеца и няма качеството работодател, нито на беърбоут чартьор на кораба.
Работодател по последния е дружество „Лудогорец Меритайм Лтд.“, Република Малта,
което е и корабособственик на м/к „Лудогорец“ видно от Свидетелство за регистрация с официален
IMO
№ 9415155. Релевирал съобразно твърденията възражение за местна
неподсъдност на делото на ВРС, с довод, че местнокомпетентен
да разгледа спора е съдът на Република Марта, в района на който е садалището на работодателя „Лудогорец
Меритайм Лтд.“
„Уест ъв Ингланд“ /Люксембург/ в отговора си на исковата молба
оспорил допустимостта на иска поради липса на компетентност на българския съд с
довод за договорена между страните в трудовия договор приложимост на
малтийското право, съгласно чл. 12 от КТК.
В обжалваното определение, ВРС
приел, че осъдителният иск срещу „Параходство БМФ“ АД е предявен при липса на
правен интерес за ищеца, доколкото същият няма качеството работодател, а по
иска срещу „Уест ъв Ингланд“
/Люксембург/ констатирал липса на международна компетентност на основание чл. 4
от Регламент /ЕС/ 1215/2012г. Тези изводи са неправилни.
ВОС, за да се произнесе съобрази
следното:
Правният интерес безспорно е
абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта и на осъдителния иск, при
който интересът се свежда до целта на издаването на осъдително решение – да се
получи въз основа на него изпълнителен лист. Правен интерес от предявяване на
осъдителен иск липсва, когато вземането, предмет на иска, не би могло да бъде
реализирано по принудителен ред.
Предмет на разглеждане по делото в
случая е иск за ангажиране имуществената отговорност на работодателя, уредена в
глава Х, раздел I на
КТ, съставляваща възлагане от закона на професионалния риск от увреждането на
работника или служителя върху работодателя. Отговорността е договорна, тъй като
произхожда от трудовия договор и съгласно чл. 200, ал. 3 от КТ на обезщетяване подлежат,
както имуществените, така и неимуществените вреди. Съгласно препращащата норма
на чл. 212 от КТ правилата за деликтната отговорност
намират приложение и при отговорността по чл. 200 от КТ. Съгласно посочените
правни норми на обезщетяване подлежат всички вреди, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането, като обезщетението репарира накърняването на лични
права и интереси.
В исковата молба ищецът е навел
твърдения, че ответникът „Параходство БМФ“ АД е работодател по трудов договор
от 06.07.2017г., по който заемал длъжност „моторист“ на м/к „Лудогорец“, плаващ под Малтийски флаг. По време на
изпълнение на поетите от него трудови задължения на кораба, ищецът получил исхемичен мозъчен инфаркт, вследствие на който получил увреждане
на здравето и е трайно негоден за работа по море. Отправил искане за ангажиране
имуществената отговорността на работодателя, солидарно със застрахователя по
застраховка „Трудова злополука“, сключена от работодателя с втория ответник,
чрез заплащане на определено по размер в КТД обезщетение в исковия размер.
Така очертаният предмет на спора,
безспорно обосновава наличие на правен интерес за ищеца от предявения
осъдителен иск, а фактическите твърдения заложени в обстоятелствената част на
исковата молба – надлежната пасивна процесуална легитимация на ответника „Параходство
БМФ“ АД. Това е така, доколкото именно правното твърдение на ищеца относно
спорното право, предопределя надлежните страни по делото, а не и обективните
факти, които трябва да се издирят и докажат в процеса. Дали заявеното отговаря на
действителното правно положение е ирелевантно, както
по отношение на правния интерес от иска, така и относно процесуалната
легитимация на страните в исковия процес. Ето защо, въпросът дали именно „Параходство
БМФ“ АД е работодател по трудовия договор на ищеца, или не е, е въпрос по същество на съдебния спор, решим с решението по
делото.
Необоснован поради изложеното е
изводът на ВРС, че искът срещу „Параходство БМФ“ АД е предявен при липса на
правен интерес за ищеца от провеждането му. Искът е процесуално допустим,
предявен при спазване правилата на родовата и обща местна подсъдност и следва
да се разгледа по същество.
По отношение на ответника „Уест ъв Ингланд“ /Люксембург/ -
доколкото се претендира солидарното му осъждане с ответника работодател, респ. иска
срещу него е предявен в условията на евентуалност, приложимата подсъдност е изборната
по чл. 116 от ГПК, упражнена с предявяване на исковата молба пред ВРС,
съответно обусловената подсъдност от тази по главния иск. Общата разпоредба
относно компетентността по чл. 4 от Регламент
/ЕС/ 1215/2012г. на Европейския парламент и на съвета е неприложима в
случая, доколкото не е предявен самостоятелен главен иск срещу ответник със
седалище в друга държава членка, а приложението й не кореспондира на условието
по т. 18 от Преамбюла на регламента – във връзка със застраховането и трудовите
договори по-слабата страна да бъде защитена от правила за компетентност, които
са в по-висока степен благоприятни за нейните интереси, отколкото общите
правила. /А такива по-благоприятни правила в националното ни законодателство се
съдържат в чл. 17, ал. 1, пр. II и чл. 18, ал. 2 вр.
чл. 4, ал. 1, т. 2 от КМЧП/. Наред с това приложението на общата компетентност
по чл. 4 от Регламента е изключено от това на специалната компетентност по чл.
8, т. 1 от същия, уреждащ компетентност по местоживеене на всеки от ответниците при множество ответници
и при тясна връзка между исковете, налагаща разглеждането и решаването им
заедно, какъвто именно е разглежданият случай. Поради изложеното, към спора по
делото не намира приложение и разрешението, дадено в цитираното от ВРС
определение по ч.гр.д. № 606/2019г. по описа на ВОС. Предмет на разглеждане по
това дело са били предявени искове за заплащане на обезщетение за настъпила
смърт на работник по индивидуален моряшки договор срещу „Плана навигейшън Лтд.“, със седалище в
Република Малта. Предмет на разглеждане по настоящото дело е иск за обезщетение
предявен срещу „Параходство БМФ“ АД, със седалище в гр. Варна, за който именно
ищецът твърди да е работодател по ИТД от 06.07.2017г. А срещу ответника, със
седалище в Люксембург, претенцията е за солидарно осъждане с работодателя, а
при липса предпоставките на солидарността, предявеният иск срещу този ответник
е евентуален.
По изложените съображения, съдебният
състав приема, че обжалваното определение е неправилно и следва да се отмени, а
делото бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените
действия.
Мотивиран от така изложените
съображения, Варненски окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ
Определение № 12990 от
04.10.2019г. по гр.д. № 18597/2018г. по описа на ВРС, ХI-ти състав, с което на основание чл. 130 от ГПК и чл. 28 от
КМЧП вр. чл. 4 от Регламент /ЕС/ 1215/2012г. е
прекратено образуваното пред този съд гражданско дело, поради липса на правен интерес
за ищеца спрямо ответника „Параходство БМФ“ ЕАД и липса на международна
компетентност на сезирания национален съд по отношение на ответника Взаимозастрахователно сдружение на корабособствениците
„Уест ъв Ингланд“
/Люксембург/.
ВРЪЩА
делото за продължаване на съдопроизводствените действия по него от етап разглеждане
на делото – чл. 140 и сл. от ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване по
аргумент от чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.