№ 12042
гр. София, 01.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Н.Н.Ч.
при участието на секретаря Л.П.П.
като разгледа докладваното от Н.Н.Ч. Гражданско дело № 20221110109973
по описа за 2022 година
Предявени са обективно и субективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. вр. чл.149 ЗЕ и чл.86, ал. 1 ЗЗД за
установяване по отношение на ответниците Ю. Л. С. и Л. Л. С. съществуването разделно на
следните вземания: сумата 3 301,58 лв., представляваща дължима главница за доставена от
дружеството топлинна енергия през периода 01.05.2017 г. - 30.04.2019 г., ведно със законна
лихва от 14.08.2020 г. до изплащане на вземането, сумата 443,04 лв., представляваща
обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2018 г. -
10.08.2020 г., сумата 57,09 лв., представляваща главница за такси за дялово разпределение
през периода 01.07.2017 г. - 30.04.2019 г., ведно със законна лихва от 14.08.2020 г. до
изплащане на вземането, сумата 11,34 лв., представляваща обезщетение за забава върху
главницата за дялово разпределение за периода 31.08.2017 г. - 10.08.2020 г., които суми се
разделят както следва:
за Л. Л. С. сумите 2 751,32 лв., представляваща дължима главница за доставена от
дружеството топлинна енергия през периода 01.05.2017 г. - 30.04.2019 г., 369,20 лв.,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за периода
15.09.2018 г. - 10.08.2020 г., 47,57 лв., представляваща главница за такси за дялово
разпределение през периода 01.07.2017 г. - 30.04.2019 г. и 9,45 лв., представляваща
обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за периода 31.08.2017 г. -
10.08.2020 г.;
за Ю. Л. С. сумите 550,26 лв., представляваща дължима главница за доставена от
дружеството топлинна енергия през периода 01.05.2017 г. - 30.04.2019 г., 73,84 лв.,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за периода
15.09.2018 г. - 10.08.2020 г., 9,52 лв., представляваща главница за такси за дялово
1
разпределение през периода 01.07.2017 г. - 30.04.2019 г. и 1,89 лв., представляваща
обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за периода 31.08.2017 г. -
10.08.2020 г.;
които суми касаят топлоснабден имот - апартамент ., находящ се в гр. С.., с аб. № .. и за
които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 37 340/2020 г.
на СРС, 153 състав. Претендират се и разноски.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им
приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на
ответника топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил
дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки,
изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачът
на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 30-дневен срок след изтичане на
периода, за който е доставена енергията. Твърди още, че с последно приетите общи условия,
в сила от 12.03.2014 г., клиентите били длъжни да заплатят месечните дължими суми за
топлинна енергия в 30-дневен срок от датата на публикуването им в интернет страницата на
продавача.
Ответникът Л. С. оспорва исковете по основание и размер. Възразяват за изтекла
погасителна давност на вземанията.
Ответникът Ю. С. не е подал отговор в срока по чл. 131 ГПК.
Третото лице помагач на страната на ищеца „ФИРМА” ЕООД не оспорва исковете.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на доказателствата по
делото, намира следното:
По иска по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ.
Предявеният иск е за задължение за заплащане на дължимата цена по договор за
продажба на топлинна енергия и такси дялово разпределение. Следва да се установи
възникването на облигационно отношение между страните по договор за продажба и
доставка на топлинна енергия в твърдените количества и задължение за плащане на
уговорената цена в претендирания размер.
По делото не е спорно, че ответниците са съсобственици по наследство и сделка от
своите родители на апартамент ., находящ се в гр. С.. при квоти 5/6 идеални части за Л. Л. С.
и 1/6 идеална част за Ю. Л. С.. Тези правнорелевантни факти се потвърждават и от
представените към исковата молба нотариален акт от 10.11.1986 г. за собственост върху
жилище, дадено като обезщетение срещу отчужден недвижим имот за мероприятия по
ЗТСУ, нотариален акт от 20.03.2015 г. за прехвърляне на идеална част от недвижим имот
срещу задължение за издръжка и гледане, както и от дело за делба по гр. д. № 3503/2016 г.
по описа на СРС, 68 състав.
2
Не е спорно още и че имотът е топлофициран и сградата – етажна собственост, в която
се намира същият, е присъединена към топлопреносната мрежа. Това се потвърждава от
представения към исковата молба протокол от общо събрание на ЕС, проведено на
03.01.2002 г., от представените от третото лице помагач изравнителни сметки, както и от
приетата по делото съдебнотехническа експертиза.
Когато се касае до топлоснабдена сграда – етажна собственост, то всички собственици
и титуляри на вещно право на ползване върху самостоятелен обект в етажната собственост
са потребители на топлинна енергия, т.е. страни по договорното правоотношение с
доставчика /чл. 153, ал. 1 ЗЕ/. Следователно ответниците са потребители, респ. битови
клиенти на топлинна енергия и са били в облигационни отношения за доставка на топлинна
енергия за процесния апартамент през исковия период по силата на презюмиран договор за
доставка на топлинна енергия с топлофикационното дружество, съгласно разпоредбите на
чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ /приложима редакция след 17.07.2012 г./.
Обстоятелството, кой от съсобствениците е ползвал имота през исковия период, е
ирелевантно към облигационното отношение, а касае единствено вътрешните отношения
между съсобствениците.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната
енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и
топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от закона
топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане
на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на
показанията на топломерите в отделните имоти, като в случая етажните собственици на
процесната сграда са възложили извършването на индивидуално измерване на
потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и
топла вода на третото лице-помагач „ФИРМА” ЕООД, видно от приетият по делото
протокол от ОС на ЕС от 03.01.2002 г. и договор с фирмата за дялово разпределение от
22.01.2002 г. Съществуването или несъществуването на договорни отношения между
клиента на ТЕ и топлинния счетоводител принципно не се отразява на наличието на
облигационно правоотношение между клиента и топлопреносното предприятие, нито на
дяловото разпределение, стига същото да е законосъобразно извършено. По делото се
установява, че страните по договора са изпълнявали поетите по него задължения, като
клиентите от етажната собственост са допускали представителите на „ФИРМА” ЕООД да
отчитат уредите за индивидуално измерване и това дружество е извършвало дяловото
разпределение на ТЕ на адреса, с което фактически страните потвърждават обвързаността си
от договора за топлинно счетоводство. Отделно съгласно чл. 139б ЗЕ, клиентите в сграда
етажна собственост избират лице, регистрирано по реда на чл. 139а, за извършване на
услугата дялово разпределение. 3а резултатите от избора клиентите уведомяват писмено
топлопреносното предприятие или доставчика на топлинна енергия. В случая не се твърди и
3
не се установява етажните собственици да са уведомили ищеца, че дяловото разпределение
няма да се извършва от „ФИРМА” ЕООД след изтичане срока на договора, респ. да са
поискали то да се извършва от топлопреносното предприятие, поради което правилно
ищецът е начислявал дължимите суми за ТЕ, съобразявайки изготвените от третото лице
помагач дялови разпределения.
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на
претендираната цена, е прието заключение на съдебно-техническата експертиза, съгласно
което количеството топлинна енергия, постъпило в топлоснабдената сграда, се измерва чрез
т.нар. общ топломер, монтиран в абонатната станция. Показанията се отчитат ежемесечно.
Дяловото разпределение на топлинната енергия в сградата, в която се намира процесният
обект, се извършва от третото лице помагач съгласно договор. През исковия период в имота
е имало 4 броя отоплителни тела с поставени топломери и 2 броя водомери за топла вода.
През периода не е бил подсигурен достъп за отчет на уредите, което се потвърждава и от
представените от третото лице помагач протоколи за отчет на УДР. Начислена е ТЕ за
отопление на имота от радиатори, ТЕ отдадена от сградна инсталация и ТЕ за битово
горещо водоснабдяване на имота. Технологичните разходи на топлинна енергия в
абонатната станция са взети предвид при определяне на общото количество топлинна
енергия за разпределяне между етажните собственици, като са приспаднати за сметка на
ищеца.
С оглед на изложеното съдът приема, че за процесния период до топлоснабдения имот
е доставяна топлинна енергия съобразно уговореното, като количеството на доставената
енергия е разпределяно законосъобразно в съответствие с правилата на действащата
нормативна уредба / Наредба .-334/2007 г. за топлоснабдяването/ –за топлинна енергия за
отопление на имота от радиатори, за битово горещо водоснабдяване и от сградната
инсталация, като не е начислявана топлинна енергия за отопление на общи части. При
изчисляване на сумата за действително ползваната топлинна енергия е съобразена цената на
ТЕ за месеците, попадащи в исковия период.
Доколкото се дължи цената на реално потребената енергия, то при определяне
дължимата цена следва да се вземат предвид не стойностите на прогнозния дял /по фактури/,
а тези, които се формират в резултат от изравняване. Ето защо за определяне размера на
дължимата цена съдът кредитира напълно заключенията на съдебно-техническата
експертиза, която е отчела именно реално доставеното количество топлинна енергия през
исковия период. Според вещото лице размерът на дължимата цена за доставена топлинна
енергия възлиза на 3 276,42 лв.
Съгласно разпоредбите на чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба .-334/06.04.2007 г. за
топлоснабдяването и на чл. 10 от Общите условия на договорите между „ДРУЖЕСТВО”
ЕАД и търговец за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия
между потребителите в сграда – етажна собственост се заплащат от потребителите на
топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за
извършените услуги на дружествата за дялово разпределение. В този смисъл се дължи и
4
претендираната такса за дялово разпределение в размера 57,09 лв.
Частично основателно е възражението на ответника Л. С. за погасяване на
задълженията поради изтичане на предвидената от закона погасителна давност. Съгласно
Тълкувателно решение от 12.04.2012г. на ОСГТК на ВКС по тълкувателно дело №3/2011г.
задълженията на потребителите на топлинна енергия, представляват задължения за
периодично плащане, тъй като са налице повтарящи се през определен период от време
еднородни задължения с посочен в Общите условя падеж, поради което и по отношение на
тях е приложима давността по чл.111, б.”в” ЗЗД. В Общите условия, действащи през
исковия период, е предвидено, че купувачите са длъжни да заплащат месечните си
задължения за доставена топлинна енергия в 45 –дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят. Съгласно разпоредбата на чл.114, ал.1 ЗЗД давността започва да тече от
момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения /каквито са
процесните за главница/, давността тече от деня на падежа /тъй като срокът е уговорен в
полза на длъжника и кредиторът не може да иска предсрочно изпълнение/. Следователно
задълженията на ответника за заплащане на стойността на доставената енергия са
възникнали като срочни – както вече бе отбелязано според общите условия месечните суми
за топлинна енергия са били дължими в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който
се отнасят. Т.е. за погасени по давност следва да се считат всички месечни вземания, чиято
изискуемост е настъпила преди повече от три години назад, считано от датата подаване на
исковата молба/заявлението - преди 14.08.2017 г., или претендираните вземания за периода
01.05.2015 г. – 30.06.2017 г. в размер на 108,12 лв., като непогасено по давност остава
вземането за доставена ТЕ за периода 01.07.2017 г. - 30.04.2019 г., което е на стойност
3 168,30 лв., както и вземането за дялово разпределение за същия период, което е на
стойност 57,09 лв.
Ответниците са съсобственици на имота при квоти 5/6 идеални части за Л. Л. С. и 1/6
идеална част за Ю. Л. С., както се посочи по -горе. Следователно ответникът Ю. С. дължи
546,07 лв. за доставена топлинна енергия за периода 01.05.2017 г. – 30.04.2019 г. и 9,52 лв. за
дялово разпределение за периода 01.07.2017 г. – 30.04.2019 г. Ответникът Л. С. от своя
страна дължи 2 640,25 лв. за доставена топлинна енергия за периода 01.07.2017 г. –
30.04.2019 г., поради частичната основателност на заявеното единствено от него
правопогасяващо възражение за изтекла погасителна давност и 47,57 лв. за дялово
разпределение за същия период.
Ответниците не твърдят, нито сочат доказателства за погасяване на задълженията, с
оглед на което исковете за главница следва да се уважат до посочените размери.
По иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Основателността на иска за законна лихва предпоставя наличие на главен дълг и забава
в погасяването му. По делото се установи наличието на главен дълг.
Към исковия период приложение намират Общите условия на ищеца от 12.07.2016 г.,
публикувани във в-к М.. В чл. 32, ал. 3 от същите е посочено, че след отчитане на средствата
5
за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки продавачът издава за
отчетния период кредитни известия на стойността на месечните фактури и фактура за
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база
изравнителните сметки. Съгласно чл. 33, ал. 2 клиентите са длъжни да заплащат стойността
на фактурата по чл. 32, ал. 3 за потребено количество топлинна енергия за отчетния период в
45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В чл. 33, ал. 4 от ОУ е
предвидено, че продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва
само за задълженията по чл. 32, ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. Следователно,
въпреки че изискуемостта на месечно дължимите суми настъпва в 45-дневен срок след
периода, за който се отнасят /съгласно чл. 33, ал. 1/, длъжникът изпада в забава само при
неизпълнение на задължението си за заплащане цената на ТЕ за потребеното количество
топлинна енергия за целия отчетен период в 45-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнася, т. е. ответникът не дължи мораторна лихва върху задълженията по
месечните /прогнозни/ фактури, а само за задължението по общите /изравнителни/ фактури.
Тези фактури обаче се издават в края на юли месец /31.07/, а 45 - дневният срок след края на
отчетния период /последният изтича на последното число на месец април на съответната
година/ изтича на 14.06., т.е. средата на юни месец на съответната година. Или с други думи
задължението за заплащане на стойността на реално потребената топлинна енергия в ОУ от
2016 г. е регламентирано като срочно, но срокът, който кани, изтича преди изравнителното
вземане на топлофикационното дружество по общата фактура да е възникнало, както по
основание, така и по размер. Няма как длъжникът по едно задължение да изпадне в забава
преди за него да е ясно, какво дължи и това да влече неблагоприятните последици от
забавата за него. Ето защо посочените разпоредби на общите условия от 2016 г. следва да се
тълкуват в смисъл, че длъжникът изпада в забава с изтичане на 45 - дневният срок от
издаването на фактурата за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период,
определено на база изравнителните сметки, или от 15.09. на съответната година.
По изложените съображения и на основание чл. 162 ГПК съдът счита, че размерът на
лихвата за забава върху дължимата топлинна енергия за периода 15.09.2018 г. – 10.08.2020 г.
възлиза на 439,66 лв.
По отношение на дължимото обезщетение за забава върху вземанията по процесната
обща фактура обаче следва да се съобрази и чл. 6 от Закона за мерките и действията по
време на извънредното положение /действаща за периода 13.03.2020 г. до 08.04.2020 г. вкл./,
според който мораторна лихва не се дължи за посочения период на извънредното
положение. При съобразяване на тази разпоредба и на основание чл. 162 ГПК съдът счита,
че размерът на лихвата за забава върху дължимата топлинна енергия за периода 15.09.2018 г.
- 12.03.2020 г. и периода 09.04.2020 г. – 23.08.2021 г. възлиза на 420,54 лв.
Ответникът Ю. С. дължи лихва 70,09 лв. пропорционално на дела си в
съсобствеността. По отношение на ответника Л. С. следва да се има предвид, че лихва не се
дължи върху погасената по давност главница /аргумент от чл. 119 ЗЗД/, с оглед на което
дължи лихва 338,88 лв. пропорционално на дела си в съсобствеността.
6
До тези размери предявената акцесорна претенция се явява основателна и следва да се
уважи, като се отхвърли за разликата до пълния предявен размер 443,04 лв. и за периода
13.03.2020 г. - 08.04.2020 г.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща
подаването на исковата молба, поради което акцесорната претенция в тази част също се
явява неоснователна.
Ето защо исковете за мораторна лихва следва да се отхвърлят като недоказани и
неоснователни.
По разноските.
Ответниците дължат на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК направените от него
разноски съобразно размера на уважените претенции, както следва:
Ю. С. разноски в размер на 53,54 лв. за платена държавна такса, депозит за вещо лице и
юрисконсултско възнаграждение за исковото производство и в размер на 20,71 лв. за
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство.
Л. С. разноски в размер на 258,97 лв. за платена държавна такса, депозит за вещо лице
и юрисконсултско възнаграждение за исковото производство и в размер на 100,23 лв. за
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответниците имат право на направените от тях разноски
съобразно размера на отхвърлените претенции, както следва: ответникът Л. С. 28,48 лв. за
заплатено адвокатско възнаграждение в исковото производство по договор за правна защита
и съдействие от 05.04.2022 г. Другият ответник Ю. С. не е сторил разноски по делото.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, че Л. Л. С., ЕГН
********** и Ю. Л. С., ЕГН ********** дължат разделно на „ДРУЖЕСТВО” ЕАД, ЕИК ..
сумите, както следва:
Л. Л. С. на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ сумите 2 640,25 лв.,
представляваща дължима главница за доставена от дружеството топлинна енергия през
периода 01.07.2017 г. - 30.04.2019 г. и 47,57 лв., представляваща главница за такси за дялово
разпределение през периода 01.07.2017 г. - 30.04.2019 г. за топлоснабден имот - апартамент
., находящ се в гр. С.., с аб. № .., ведно със законната лихва, считано от 14.08.2020 г. до
плащането, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 338,88 лв., представляваща обезщетение за
забава върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2018 г. - 12.03.2020 г. и
7
периода 09.04.2020 г. –10.08.2020 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за главница на цена за доставена
топлинна енергия за разликата над 2 640,25 лв. до пълния предявен размер 2 751,32 и за
периода 01.05.2017 г. – 30.06.2017 г., иска за лихва върху главницата за топлинна енергия за
разликата над 338,88 лв. до пълния предявен размер 369,20 лв. и за периода 13.03.2020 г. -
08.04.2020 г., както и акцесорния иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 9,45 лв., представляваща
обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за периода 31.08.2017 г. -
10.08.2020 г.
Ю. Л. С. на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ сумите 546,07 лв.,
представляваща дължима главница за доставена от дружеството топлинна енергия през
периода 01.05.2017 г. - 30.04.2019 г. и 9,52 лв., представляваща главница за такси за дялово
разпределение през периода 01.07.2017 г. - 30.04.2019 г. за топлоснабден имот - апартамент
., находящ се в гр. С.., с аб. № .., ведно със законната лихва, считано от 14.08.2020 г. до
плащането, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 70,09 лв., представляваща обезщетение за
забава върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2018 г. - 12.03.2020 г. и
периода 09.04.2020 г. –10.08.2020 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за главница на цена за доставена
топлинна енергия за разликата над 546,07 лв. до пълния предявен размер 550,26, иска за
лихва върху главницата за топлинна енергия за разликата над 70,09 лв. до пълния предявен
размер 73,84 лв. и за периода 13.03.2020 г. - 08.04.2020 г., както и акцесорния иск по чл. 86,
ал. 1 ЗЗД за сумата 1,89 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за
дялово разпределение за периода 31.08.2017 г. - 10.08.2020 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Л. Л. С., ЕГН ********** да заплати на
„ДРУЖЕСТВО” ЕАД, ЕИК .. сумите 258,97 лв. разноски в исковото производство и 100,23
лв. разноски в заповедното производство, а Ю. Л. С., ЕГН ********** да заплати на
„ДРУЖЕСТВО” ЕАД, ЕИК .. сумите 53,54 лв. разноски в исковото производство и 20,71 лв.
разноски в заповедното производство.
ОСЪЖДА „ДРУЖЕСТВО” ЕАД, ЕИК .. да заплати на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на
Л. Л. С., ЕГН ********** сумата 28,48 лв. - разноски в исковото производство.
Решението е постановено при участието на „ФИРМА” ЕООД като помагач на страната
на ищеца.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8