Р Е
Ш Е Н
И Е № 1290
17.10.2016г,гр.Пловдив
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Пловдивски окръжен съд, въззивно гражданско отделение, девети състав, в закрито заседание
на седемнадесети октомври две хиляди и шестнадесета година, в състав:
Председател: Виолета Шипоклиева
Членове: Фаня Рабчева
Велина
Дублекова
Като разгледа докладваното от съдията
Ф.Рабчева гр.д.№ 2418/ 2016г. по описа на ПОС, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл.437, ал.1 и
сл. ГПК.
Постъпила е жалба с вх.№ 28866/ 05.10.2016г. при ПОС от
„Водоснабдяване и канализация” ЕООД – гр.Пловдив, представлявано от управителя С.Н.,
чрез пълномощниците адв.Б.С. и адв.
Н.О. с посочен съдебен адрес:*** против Разпореждане от 08.08.2016г. на ДСИ
Илиян Миланов при Карловски районен съд, постановено по изп.д.№
143/ 2016г. по описа на СИС при КРС, с което е прекратено производството по
делото като недопустимо, върнато изп.дело №
205/2010г. по описа на ЧСИ Сурпик Татарян,
с рег.№ 830 на КЧСИ и отказано продължаване производството по изпълнителното
дело № 143/2016г. по описа на СИС при Карловски РС. По изложени оплаквания в
жалбата се иска отмяна на обжалваното разпореждане за отказ да бъде прието и
продължено изпълнителното производство, като се иска неговата отмяна и
постановяване на указания за приемане и продължаване на изпълнителното
производство по удовлетворяване на вземането против длъжника.
Постъпили са мотиви по реда на чл.436, ал.3 ГПК от ДСИ Илиян Миланов при Карловски РС, с които се изразява становище за допустимост, но
неоснователност на подадената жалба. Мотивирано е становище за липсата на предвидена в действащото
законодателство възможност за продължаване на производството , образувано при
ЧСИ, което се явява ограничено само в две хипотези на чл.427, ал.2 ГПК и пар.3 от ПЗР на ЗЧСИ, съответно първата, свързана с
извършването на определени действия в случаите на различна местна компетентност
на ЧСИ и ДСИ, което в случая не е налице, а втората, приложима само за случаите
за продължаване на действията от ЧСИ, а не от ДСИ. В допълнение се мотивира
наличието на настъпила „перемция” по чл.433, ал.1,
т.8 ГПК, при която прекратяване на изпълнителното производство е настъпила по
право.
Пловдивски окръжен съд, като
взе предвид представените по делото доказателства, намери следното:
Жалбата изхожда от взискател
„ВиК” ЕООД – гр.Пловдив по образувано изп.д.№ 20108300400205 по описа на ЧСИ С.Татарян, с рег.№ 830 на КЧСИ, с район на действие ПОС, по
молба на който е било образувано изпълнително производство за събиране на вземане по издаден на
08.08.2010г. изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 1132/ 2010г. по описа на КРС ,
против длъжника П. Ц. Г. ***. По така
посоченото образувано при ЧСИ С.Татарян, с рег.№ 830
на КЧСИ, с район на действие ПОС е била постъпила молба от взискателя
„ВиК” ЕООД – гр.Пловдив чрез адв.Н.О.
с вх.№ 3175/ 2.07.2016г., с която е било изп.д.№
205/2010 г да бъде предоставено за продължаване на изпълнителното производство
по него от ДСИ при РС-Карлово.
Обжалваният отказ на ДСИ, обективиран в разпореждане от 08.08.2016г., е мотивиран с идентични
на горните мотиви по чл.436, ал.3 ГПК, свързани с липсата на хипотезите на
чл.427, ал.2 ГПК и пар.3 от ПЗР на ЗЧСИ , за
продължаване на изпълнителното от ДСИ,
както и допълнени с настъпила по изп.дело „перемция” по чл.433, ал.1, т.8 ГПК.
С депозираната от жалбоподателя жалба се мотивира допустимост на жалбата във
връзка с необходимостта от извършване на съдебен контрол относно отказа на ДСИ
за продължаване на изпълнителното производство, в каквато насока сочи съдебна практика
на ПАС. По същество искането за продължаване на изпълнителното производство от
ДСИ се мотивира със съображение за местонахождение на длъжника в Община
Карлово, поради което предприемане от
ДСИ РС-Карлово на по-ефективни и в разумни срокове изп.действия срещу
длъжника с цел удовлетворяване вземането на взискателя.
Застъпва се становището, че взискателят има правна
възможност да реши с оглед ефективност и целесъобразност на кой съдебен
изпълнител да възложи изп.производство, която не била
ограничена от българското законодателство. Поради това се сочи, че при
наличието на висящо изпълнително производство, изразено изрично желание за
продължаване от страна на взискателя и посочване на
кого възлага продължаването на процесуалните действия, се явяват изпълнени
предпоставките за продължаване на изп.производство,
поради което отказът на ДСИ се явил незаконосъобразен. В тази насока се сочи
също, че не съществува законодателно разрешение, което да препятства
възможността по искане на взискателя висящото изп.производство, образувано пред ЧСИ, да бъде продължено
от ДСИ, при което пар.3 ЗЧСИ не следва да се тълкува
ограничително.
Жалбата е подадена в преклузивния
по чл.436, ал.1 ГПК едноседмичен срок. Обжалваният отказ следва да се приеме,
че по същество съставлява акт, преграждащ по-нататъшното развитие на
изпълнителното дело по смисъла на
чл.435, ал.1 ГПК, поради което следва да се приеме за процесуално
допустима.
По същество жалбата се намира за неоснователна.
Както се описа по-горе, изпълнителното производство е инициирано от жалбоподателя и образувано пред ЧСИ С.Татарян, с рег.№
830 на КЧСИ, с район на действие ПОС за събиране на вземане по издаден на
08.08.2010г. изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 1132/ 2010г. по описа на КРС ,
против П. Ц. Г. ***. В хода на образуваното пред ЧСИ изпълнително производство по изп.д.№ 20108300400205 са били инициирани от взискателя с молба от
23.02.2012г.и предприети единствено
обезпечителни изпълнението мерки чрез налагане на
запор върху банкови сметки на
длъжника в „Банка ДСК” АД , видно от запорно съобщение
изх. № 482 29.02.2012г., получено
от третото задължено лице на 02.03.2012г. В последствие с молба от
22.07.2016г взискателят по изпълнителното
производство при ЧСИ и настоящ жалбоподател е поискал предоставяне за продължаване на
изпълнителното производство по него на ДСИ при РС-Карлово.
Основният аргумент на жалбоподателя се свежда до
липсата на законодателно разрешение , което да препятства възможността по искане на взискателя
висящото изпълнително, образувано пред ЧСИ производство, да се продължи от ДСИ,
като се извършва позоваване на пар.3 ПЗР на ЧСИ, за която разпоредба се застъпва становището, че не следва да се
тълкува ограничително, както по отношение на момента на образуване на
изпълнителното дело, така и относно действие
на разпоредбата в определени срокове.
Доводът е неоснователен. Регламентацията
на Закона за частните съдебни изпълнители урежда, организацията и правното
положение на частните съдебни изпълнители, съгласно чл.1 от цитирания
закон, дейността и правомощията на
последните съобразно чл.2, ал.1 от закона, възложени от държавата по принудително изпълнение на
частни притезания, както и възможността за събиране
на публични вземания. Касае се за
специален закон, който намира приложение спрямо посочения по чл.2 от закона
кръг лица с правното положение на частни съдебни изпълнители, правомощията,
правата и задълженията на които намират нарочна регламентация. Следователно в
този контекст не се поставя въпрос относно наличието на основание за
ограничително или разширително тълкуване на нормата на пар.3
от ПЗР на ЗЧСИ, а въпросът за приложимостта на цитираната разпоредба по
отношение на държавните съдебни изпълнители, чийто статут, правомощия, права и
задължения изрично са уредени с гл.ХІІ ЗСВ.
Липсата на нарочна законова регламентация за продължаване на
принудително изпълнение от ДСИ по образувано от ЧСИ изпълнително производство не
може да обуслови извод за признаване на правомощия на съдебния изпълнител в
тази насока, извън изрично предвидената такава с разпоредбата на чл.427, ал.2 ГПК правна възможност във връзка с необходимостта от извършване на изпълнителни
действия с различна местна компетентност.
С оглед на това изразеното становище на държавния съдебен изпълнител в атакувания негов акт се явява правилен и законосъобразен. Независимо от горното към момента на подаване на искането на взискателя по изп.д.№ 205/ 2010г. по описа на ЧСИ С.Татарян и настоящ жалбоподател - 22.07.2016г е била настъпила предпоставката и правна последица на чл.433, ал.1, т.8 ГПК за прекратяване на изпълнителното производство, при което с изтичането на двугодишен срок от последното поискано от взискателя изпълнително действие, делото се прекратява по силата на закона, съобразно ТР № 47 / 01.ІV.1965г. по гр.д.№ 23/ 1965г. на ВС, в каквато насока е и актуалното ТР №2/ 26.05.2013 г. по тълк.дело № 2/ 2013г на ОСГТК на ВКС / т.10 / . В случая последното поискано от взискателя действие, в случая обезпечаващо изпълнението във връзка с налагане на запор върху вземания на длъжника, датира от 23.02.2012г. , поради което двугодишния законов срок по чл.433, ал.1, т.8 ГПК се явява изтекъл на 23.02.2014г. С оглед на това молбата от 22.07.2016 г. на взискателя по изп.д. № 205 / 2010г. като подадена по вече перемирано изп.дело, се явява недопустима. Следователно в обобщение не се установява от жалбоподателя наличието на правно основание за продължаване на изпълнителното производство от ДСИ, така както е мотивирано в обжалваното разпореждане на държавния съдебен изпълнител от 08.08.2016г. Последното като правилно и законосъобразно подлежи на потвърждаване поради неоснователност на жалбата. Водим от горното и на основание чл.437, ал.3 и ал.4 ГПК, съдът Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане от 08.08.2016г. на ДСИ Илиян Миланов при Карловски районен съд, постановено по изп.д.№ 143/ 2016г. по описа на СИС при КРС, с което е прекратено производството по делото като недопустимо, върнато изп.дело № 205/2010г. по описа на ЧСИ Сурпик Татарян, с рег.№ 830 на КЧСИ и отказано продължаване производството по изпълнителното дело № 143/2016г. по описа на СИС при Карловски РС. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Председател: Членове: