№ 22
гр. Разлог, 08.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ в публично заседание на тридесети януари
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Искра К. Трендафилова
при участието на секретаря А. Р. Т.,
разгледа докладваното от Искра К. Трендафилова, Гр. дело №
20211240101409 по описа за 2021 година
Делото е образувано въз основа на искова молба, депозирана от „Т.Б.“ЕАД, ЕИК*, с адрес:
г.С., р.„М.“, ж.„М.“, Б.П.С., с.6, представлявано от Д.К.К. и М.С., чрез адв. В.Г., против
А.М.И., ЕГН*, с адрес: с.К., о.Я., у.„Д.“№30, с правно основание чл.422 от ГПК, във вр.
чл.415, ал.1 от ГПК.
Твърди се в обстоятелствената част на исковата молба, че въз основа на подадено от ищеца
заявление е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК. Във
вр. с връчване на заповедта при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, е налице правен интерес за
ищеца от предявяване на иск за установяване на вземанията.
Изложени са доводи, че длъжникът С.С. е абонат на дружеството – доставчик на мобилни
услуги, със сключен договори за мобилни услуги от 27.01.2017 г., ведно с допълнително
споразумение от 16.02.2019 г., договор за лизинг от 16.02.2019 г. и договор за мобилни
услуги от 16.02.2019 г. Въз основа на посочените договори ответникът е ползвал
предоставяните мобилни услуги, като потреблението е фактурирано под клиентски
№*********. За потребените от абоната мобилни услуги за периода 15.04.2019 г. до
14.08.2019 г., ищецът е издал описаните в исковата молба фактури. Сочи се, че за
посочените месечни отчетни периоди длъжникът не е изпълнил задължението си да заплати
дължимите месечни абонаменти, съобразно използваните от него услуги в общ размер
250.11 лв. При нерегистрирано плащане, въпреки напомнянията от страна на Оператора,
ползваният тел. номер е двустранно спрян. Датата на деактивация на процесните
абонаменти е 09.09.2019 г. Неизпълнението на ответника е обусловило правото на мобилния
оператор да ангажира договорната отговорност на абоната по т.11 от договорите и да
начисли в крайната издадена фактура неустойка за предсрочно прекратяване на сключените
договори. Претендираната неустойка е 299.53 лв., представляваща стойността на 3 месечни
абонаментни такси на ползваната програма за всеки номер. В обстоятелствената част на
исковата молба е посочен размера на неустойката сформирана по всеки от прекратените
договори. Също така се посочва, че поради прекратяване на договора за мобилни услуги и
преустановяване на предоставянето им, на основание т.12, ал.2 от ОУ, приложими към
лизинговия договор, дължимите месечни вноски за предоставените мобилни устройства -
H.PS.2019 d.S.B. са обявени за предсрочно изискуеми. За посоченото мобилно устройство се
дължи цената от 109.13 лв., представляваща 17 бр. незаплатени лизингови вноски, дължими
за периода от м.9/2019 г. до м.1/2021 г. и допълнителна вноска за изкупуване на
1
устройството в размер на 16.99 лв.
Позовавайки се на изложените в обстоятелствената част на исковата молба фактически
твърдения се иска съдът да постанови решение, по силата на което да признае за установено
по отношение на ответника А.М.И., ЕГН*, с адрес: с.К., о.Я., у.„Д.“№30, че към него
съществува изискуемо вземане на ищеца „Т.Б.“ЕАД, ЕИК*, с адрес в г.С., р.„М.“, ж.„М.“,
Б.П.С., с.6, представлявано от Д.К.К. и М.С., в размер на следните суми:
- 250.11 лв., представляваща дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за
потребление на мобилни услуги, по договори с абонатен №*, за които са издадени фактури
№*/15.05.2019 г., */15.06.2019 г., */15.07.2019 г., */15.08.2019 г. за периода от 15.04.2019 г.
до 14.08.2019 г., ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на
заявлението по реда на чл.410 ГПК, до окончателното плащане на сумата.
- 305.82 лв., представляваща незаплатени лизингови вноски по Договор за лизинг от дата
16.02.2019 г., сключен във вр. с договорен абонамент за №*, по силата на който абонатът е
взел мобилно устройство H.РS.2019 D.S.B..
- 299.53 лв., представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договорен
абонамент, от които: 32.46 лв. - неустойка за предсрочно прекратяване на договорен
абонамент от дата 16.02.2019 г. за мобилен №* и 267.07 лв. - неустойка за предсрочно
прекратяване на договорен абонамент от дата 16.02.2019 г. за мобилен №*.
Претендират се и сторените по делото разноски.
С разпореждане №834 постановено в закрито съдебно заседание проведено на 24.11.2021 г.,
съдът е дал ход на исковата молба, приемайки редовността й и допустимостта на
предявеният иск.
В указания от съда срок, ответникът въпреки предоставената от съда възможност не е
депозирал писмен отговор на исковата молба.
За ответника - редовно и своевременно призован за съдебното заседание, не се явява
представител.
В съдебно заседание ищецът - редовно призован не се явява. В нарочно депозирана молба,
преди първото съдебно заседание заявява, че поддържа исковете като позовавайки се на
разпоредбата на чл.238 от ГПК, прави искане за постановяване на неприсъствено решение
срещу ответника.
Съдът с изрично протоколно определение постановено в открито съдебно заседание,
проведено на 30.01.2023 г. позовавайки се на разпоредбата на чл.239 от ГПК, във вр. с
чл.238, ал.1 от ГПК, е постановил разглеждането на настоящето дело по реда на чл.238 и сл.
от ГПК.
С оглед на направеното от страна на процесуалния пълномощник на ищецът изрично искане
за постановяване на неприсъствено решение, съдът приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
С депозираната искова молба от страна на ищецът са предявени при условията на обективно
съединяване следните искове: чл.422 от ГПК, във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.410,
т.1 от ГПК.
На първо място съдът приема, че са налице предпоставките на разпоредбата на чл.238, ал.1
от ГПК. Ответникът по настоящия иск не е представил писмен отговор на исковата молба,
не се е явил лично или чрез свой представител в първото открито съдебно заседание,
включително и не е направил изрично искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.
Съдът констатира, че в настоящия случай е налице и следващата предпоставка
регламентирана в цитираният текст, а именно изричното искане направено от страна на
процесуалния пълномощник на ищецът за постановяване на неприсъствено решение срещу
ответника в настоящето производство.
Освен предпоставките на чл.238, ал.1 от ГПК, съдът констатира, че са налице и
предпоставките на чл.239 от ГПК. Безспорно е, че към настоящия момент, съдът с
постановените в закрити заседания разпореждане и определение, включително и с
2
призовките и уведомленията изпращани до ответника е изпълнил служебното си задължение
съгласно изискванията на разпоредбите на ГПК да укаже на ответника последиците от
неспазването на срока, за размяна на книжа и от не представяне на отговор по исковата
молба включително и от не явяването му в първото открито по делото съдебно заседание.
Съдът счита също така, че към настоящия момент въз основа на фактите твърдяни от
ищцовата страна в исковата молба и представените с нея писмени доказателства допуснати
и приобщени към доказателствения материал по делото, предявения от страна на ищецът
искове с правно основание с правно основание чл.422 от ГПК, във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК,
във вр. с чл.410, ал.1, т.1 от ГПК, са вероятно основателни.
Ето защо съдът счита, че са налице от формална страна всичките процесуални предпоставки
на разпоредбата на чл.238, ал.1 от ГПК и чл.239, ал.1 от ГПК, за постановяване на
неприсъствено решение.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, предвид изхода от делото и направеното искане от
ищцовата страна за присъждане на направените по делото разноски и съобразно т.12 от
Тълкувателно решение №4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът намира че следва да бъде
осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 305.00 лв., от която сумата от 125.00 лв. –
заплатена държавна такса и сумата от 180.00 лв. – адвокатско възнагражение. Съобразно
изхода от делото, ответника следва да бъде осъден да заплати и направените разноски в хода
на заповедното производство в размер на 205.00 лв. – заплатена държавна такса и
адвокатско възнаграждение.
Водим от гореизложеното и на основание 239 от ГПК, във вр. с чл.238 от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че А.М.И., ЕГН*, с адрес: с.К., о.Я., у.„Д.“№30, дължи на
ищеца „Й.Б.“ЕАД, ЕИК*, с адрес: г.С., р.„М.“, ж.„М.“, Б.П.С., с.6, представлявано от Д.К.К.
и М.С. и сумата, предмет на издадената Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК №501796 от 16.04.2021 г. по ч.гр.д. №520 по описа на РС-Рг за 2021 г., а
именно: сумата от 250.11 лв. представляваща дължими и неизплатени месечни абонаментни
такси за потребление на мобилни услуги, сумата от 305.82 лв., представляваща неизплатени
лизингови вноски и сумата от 299.53 лв. , представляваща неустойка за предсрочно
прекратяване на договорен абонамент, ведно със законната лихва върху неизплатената
главница, считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 16.04.2021 г. до
окончателното изплащане на вземането;
ОСЪЖДА А.М.И., ЕГН*, с адрес: с.К., о.Я., у.„Д.“№30, ДА ЗАПЛАТИ НА „Й.Б.“ ЕАД,
ЕИК*, с адрес: г.С., р.„М.“, ж.„М.“, Б.П.С., с.6, представлявано от Д.К.К. и М.С., сумата от
305.00 лв., направени в хода на исковото производство разноски и сумата от 205.00 лв. –
разноски в заповедното производство за заплатена държавна такса и адвокатско
възнаграждение.
УКАЗВА препис от настоящето решение да се връчи на страните.
Неприсъственото решение не подлежи на обжалване.
В едномесечен срок от връчването на неприсъственото решение страната, срещу която то е
постановено, може да поиска от въззивният съд – Бл.ОС неговата отмяна по реда на чл.240
от ГПК.
Съдия при Районен съд – Разлог: _______________________
3