№ 10
гр. Севлиево , 01.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на първи февруари,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Гергана Н. Божилова
при участието на секретаря Силвия Л. Георгиева
като разгледа докладваното от Гергана Н. Божилова Административно
наказателно дело № 20214230200002 по описа за 2021 година
Жалбоподателят М. П. П. от гр. Велико Търново е обжалвал Електронен фиш
/ЕФ/ за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо
средство или система, серия К, № 3567494, издаден от ОДМВР - Габрово, с който за
извършено нарушение на чл. 21, ал. 2 във вр. с чл. 21, ал. 1 от Закона за движение по
пътищата /ЗДвП/ и на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 6 от ЗДвП му е
наложено наказание глоба в размер на 600.00 лева. В жалбата се твърди, че ЕФ е
необоснован, незаконосъобразен и неправилен, в подкрепа на което се излагат
подробно развити съображения.
ИСКАНЕТО в жалбата е съдът да отмени изцяло обжалвания електронен фиш.
За ответника по жалбата – ОД на МВР - Габрово, редовно призован, не се явява
представител при разглеждане на делото.
По делото се събраха писмени и гласни доказателства, от съвкупната преценка
на които съдът установи следната фактическа обстановка:
На 18.01.2020 г., в 10:42 часа, на Главен път І-4, км. 85+665, в посока на
движение гр. Велико Търново (на територията на община Севлиево), бил установен и
заснет с автоматизирано техническо средство „ARH CAM S 1“ лек автомобил „Форд
Фокус” с рег. № СВ *** КР. Автоматизираното техническо средство отчело, че
скоростта на автомобила, след приспаднат толеранс от 3 %, е 92 км/ч при ограничение
на скоростта от 40 км/час, въведено с пътен знак В 26. В последствие била направена
справка в програмата за регистрация на автомобили в Република България, при която
1
било установено, че автомобилът е собственост на жалб. М. П. П.. За установеното с
автоматизираното техническо средство нарушение на чл. 21, ал. 2 във вр. с чл. 21, ал. 1
от ЗДвП, на 03.05.2020 г., от ОД МВР Габрово, бил издаден електронен фиш, серия К,
№ 3567494, с който на жалб. М. П. П., на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал.
2, т. 6 от ЗДвП било наложено наказание глоба в размер на 600.00лева. Така
издаденият електронен фиш бил изпратен за връчване на жалб. П. и му бил връчен на
05.05.2020 г. срещу подпис.
Гореизложената фактическа обстановка съдът намира за установена от приетите
по делото писмени доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност –
електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано
техническо средство, серия К, № 3567494, издаден от ОДМВР – Габрово, с приложен
към него снимков материал; Справка от РУ МВР Севлиево; Протокол за използване на
техническо средство; Протокол от проверка № 70-С-ИСИС/22.10.2019 г.; Писмо от РУ
МВР с приложен към него преглед на фиш и разписка и новоизисканата справка от
ОПУ - Габрово.
При така установената фактическа обстановка, въз основа на събраните писмени
доказателства, съдът достига до следните правни изводи:
Препис от електронният фиш е връчен на жалбоподателя на 05.05.2020 г.
Жалбата е заведена в деловодството на ОД на МВР - Габрово на 13.05.2020 г., тоест в
законноустановения срок, поради което същата е допустима и следва да се разгледа по
същество.
Електронният фиш е издаден за извършено нарушение на разпоредбите на чл.
21, ал. 2 във вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
Според разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП: “Когато стойността на скоростта,
която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира
с пътен знак ”, а разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП разписва: “При избиране
скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да
превишава следните стойности на скоростта в km/h: Извън населено място Категория B
- 90”.
С обжалвания електронен фиш на жалбоподателя П. е наложено наказание глоба
в размер на 600,00 лева на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 6 от ЗДвП,
според която разпоредба при нарушение, установено и заснето с автоматизирано
техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от
право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се
издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане
на глоба в размер, определен за съответното нарушение. В случая превишението на
2
скоростта е над 50 км/ч, поради което и съгласно разпоредбата на чл. 182, ал. 2, т. 6 от
ЗДвП на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 600,00 лева.
Жалбоподателят, редовно призован, не се явява в съдебно заседание. В жалбата
срещу електронния фиш се твърди, че същият е необоснован, незаконосъобразен и
неправилен, в подкрепа на което се излагат няколко съображения.
Твърди се на първо място, че обжалваният ел. фиш е незаконосъобразен, тъй
като бил издаден в нарушение на правилата по чл.189, ал. 4 от ЗДвП, при която
хипотеза било изключено издаването на такъв при положение, че автоматизираното
средство се контролира от контролен орган. В този смисъл жалбоподателят счита, че
следвало да бъде съставен АУАН, като се спази общата процедура по ЗАНН.
Съдът намира това становище на жалбоподателя за несъстоятелно предвид
следните обстоятелства: след постановяване на Решение № 1 от 26.02.2014 год. на ВАС
по тълк. дело № 1/2013 год. са налице изменения и допълнения на ЗДвП, конкретно в
чл. 189, ал. 4, като е приета и Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 год. за условията и
реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на
правилата за движение по пътищата, като от съдържанието им се извлича, че
стационарни АТСС са тези, които са монтирани трайно и неподвижно в конкретни
точки в или извън населените места. Мобилните АТСС от своя страна са: 1.
прикрепени към превозно средство /монтирани в служебни автомобили или служебни
мотоциклети/ или временно разположени на участък от пътя, които могат да бъдат
позиционирани в произволно избрани пътни участъци /или улици/ и 2. АТСС също
монтирани в служебни автомобили или върху служебни мотоциклети, но се движат в
пътнотранспортния поток и извършват контрол във време на движение. Използването
на средства за аудиозапис и видеозаснемане, с които да са оборудвани ползваните от
службите за контрол автомобили, е разрешено с чл. 165, ал. 2, т. 7 от ЗДвП. В този
смисъл е и нормата на чл. 189, ал. 15 от ЗДвП, изрично установяваща като годни
веществени доказателства в административнонаказателното производство снимките,
видеозаписите и разпечатките, изготвени с технически средства. Съобразно
представените по делото доказателства, нарушението е установено посредством
мобилна автоматизирана техническа система – ARH CAMS1, временно разположена на
участък от пътя, позиционирана в произволно избран пътен участък и работила в
стационарен режим, доказателства за което са представени в преписката. При
използването на техническото средство са изпълнени условията за приложение на чл.
189, ал. 4 от ЗДвП - техническото средство е работило на автоматичен режим /без
обслужване от контролен орган, като присъствието на контролен орган е необходимо
само за поставяне на начало и край на работния процес/.
В жалбата на следващо място се твърди, че в електронния фиш не е описано
3
точното място на извършване на нарушението, което било задължителен реквизит
съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП.
Съдът отново не споделя това становище. Съгласно чл. 189, ал. 15 от ЗДвП
снимковият материал, изготвен с техническо средство или система, заснемаща или
записваща датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното
превозно средство, съставлява годно веществено доказателствено средство в
административнонаказателния процес. От снимковия материал, приложен по
преписката, също е видно, че нарушението е заснето на мястото, посочено в ЕФ.
Същевременно от протокола /приложение към чл. 10, ал. 1 от наредбата/ е видно, че
автоматизирано техническо средство е използвано на 18.01.2020 г. на ГП I-4, км.
85+665, в посока гр. Варна и посока на контролиране на МПС от София към Варна. От
анализа на доказателствените източници се достига до недвусмислен извод, че на
посочената в електронния фиш дата, час и място с техническо средство преносима
система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и
комуникации тип ARH CAM S1 с идентификационен № 11743d5 било заснето
движение на процесния лек автомобил със скорост от 92 км. /ч. при ограничение от 40
км. /ч. в извъннаселено място, въведена с пътен знак В 26, с което е нарушена
разпоредбата на чл. 21, ал. 2 във вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, като е установено
превишение на скоростта с 52 км. /ч. От страна на жалбоподателя не са ангажирани
доказателства, от които да се установява, че нарушението не е извършено на мястото,
посочено в обжалвания електронен фиш. От друга страна към административно-
наказателната преписка е приложен снимков материал – оригинал на снимка с точни
координати на нарушението. В обжалвания ел.фиш изрично е посочено мястото на
извършване на нарушението, посочено и по-горе, както и посоката на движение – гр.
Велико Търново.
В жалбата се твърди още, че към ел.фиш не бил приложен снимков материал, от
който по несъмнен начин да се установи мястото на извършване на нарушението, което
също накърнявало правото на защита на жалб. П..
Съдът не споделя така изложения довод. Съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП:„При
нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система,
за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно
превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в
отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер,
определен за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа данни за:
териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято
територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на
нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика,
на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените
4
разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й
заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на вътрешните
работи“. Съобразявайки цитираната по – горе правна норма следва да се направи
извода, че на нито едно място в ЗДвП или в друг нормативен акт, не се съдържа
изискване към електронния фиш да бъде приложен и снимковият материал, заснет от
автоматизираната система. Същевременно самият жалбоподател не оспорва факта, че
такъв е бил приложен, но според него снимката била неясна и не му позволявала да
разбере мястото на нарушението. В тази връзка следва да се отбележи обстоятелството,
че всяко регистрирано от АТСС, използвано в настоящия случай, нарушение е
съпроводено от 5 поредни снимки на камерата, като на снимката, направена на самото
измерване на скоростта, има данни за измерената скорост и дистанцията на МПС. Тази
снимка може да бъде използвана за еднозначно определяне на нарушителя в случай, че
в снимката е заснето и друго МПС.
Относно възражението на жалбоподателя, че не били установени изправността
на автоматизираното техническо средство и системата, установила твърдяното
нарушение, съдът следва да отбележи, че по делото са налични доказателства за това,
че ползваната система е била технически изправна към момента на заснемане на
процесното нарушение. От приложения към преписката Протокол от проверка № 70-С-
ИСИС/22.10.2019 г. се установява, че тя е вписана в регистъра на одобрените за
използване СИ, преминала е проверка от 21.10. до 22.10.2019 г. за което е издаден и
посоченият по-горе протокол и е годна за експлоатация от 22.10.2019 г. до 22.10.2020 г.
Поради това и съдът намира, че са спазени изискванията на чл. 4 от Наредба № 8121з-
532 от 12.05.2015 г. и не споделя възражението в жалбата, че са допуснати нарушения
на производствените правила, тъй като на жалбоподателят не били представени
доказателства за техническата годност на автоматизираното техническо средство, с
което е заснето нарушението. Такова задължение в ЗДвП не е предвидено, липсва
такова и в ЗАНН. Посочената АТСС е тип ARH CAM S1, която в случая е с
идентификационен № 11743d5.
На следващо място се оспорва наличието на знак В 26, въвеждащ ограничение
от 40 км/час за участъка, в който се твърди, че е извършено нарушението, като се
твърди, че такъв не се виждал на снимката, приложена към ел. фиш и нямало и
доказателства за наличието му. В тази връзка и съобразявайки отменителното решение
на ГАС съдът изиска от Областно пътно управление – Габрово справка за това с какви
знаци е било регулирано движението на автомобилите на ГП I-4 км. 85+665 община
Севлиево в посока на движение гр. Велико Търново към датата 18.01.2020 година,
както и дали е имало ограничение на скоростта в този пътен участък, с какъв знак е
било въведено същото, каква е била разрешената скорост и на кой километър е бил
поставен знака, съответно и до кой километър продължава неговото действие. В
5
отговор на това запитване от ОПУ – Габрово е постъпила подробна справка по делото
за монтираните на път I-4/Е-772 «Градница Ловеч – о.п. Севлиево – граница Велико
Търново» към датата 18.01.2020 година от км. 82+162 до км. 86+178 в посока гр.
Велико Търново знаци, като в заключение изрично е посочено, че при км. 86+665 важи
ограничение на скоростта от 40 км/ч. Предвид това съдът намира за безспорно
доказано, че в процесния пътен участък е важало ограничението на скоростта,
посочено в обжалвания електронен фиш, а именно 40 км/ч. Освен това от справката,
изпратена от РУ МВР Севлиево, така и от приложения по делото Протокол за
използване на автоматизирано техническо средство или система от 18.01.2020 г. се
установява, че в участъка от ГП I-4, при км. 85+665, в землището на община Севлиево
е въведено ограничение на скоростта с пътен знак В 26, забраняващ движение със
скорост, по-висока от означената, в случая 40 км/час, разположен на 800 м. от АТСС,
или както е посочено в справката при км. 84+800 от ГП I-4.
В заключение в жалбата се излага и становище за пропуски в редакцията на чл.
189, ал. 4 от ЗДвП, по отношение на което съдът следва да отбележи следното:
Разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от Закона за движение по пътищата по принцип не
приравнява ел. фиш на АУАН и наказателно постановление като изискване за форма,
съдържание, реквизити и ред за издаване, а само като правни последици. В ЗДвП или
друг нормативен акт не се съдържа изискване електронният фиш да бъде подписан от
определено длъжностно лице, което го е съставило, да бъде посочена дата на издаване,
да е налице подборно описание на мястото на нарушението, реда и начина за
обжалване, като именно такава е целта на закона с въвеждането на електронния фиш –
при констатирано нарушение, установено и заснето с техническо средство, в
отсъствието на контролен орган и на нарушител да се издава електронен фиш за
налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. В разпоредбата на
чл. 189, ал. 4 от Закона за движение по пътищата, който подробно и изчерпателно
посочва реквизитите, които следва да съдържа електронния фиш, няма изискване
същият да бъде подписан от определено длъжностно лице. Не съществува изискване за
детайлно и подробно описание на нарушението, вкл. посочване дата на издаване, тъй
като наличието на ел. запис, видеоклип със снимков материал, калибрована система за
засичане и елиминиране на човешкия фактор, е гаранция за законност. В този мисъл
следва да се посочи, че макар ЗДвП, в разпоредбата на чл.189, ал.11, да предвижда, че
влезлият в сила електронен фиш се смята за влязло в сила наказателно постановление,
това приравняване следва да се приеме, че е само относно последиците, с които се
ползват влезлите в сила наказателни постановление;, и електронни фишове и не
обосновава необходимост от механично пренасяне на правилата относно процедурата
за съставяне и реквизити на наказателното постановление, въведени в разпоредбите на
ЗАНН и по отношение на електронния фиш. За разликите между НП и електронния
фиш, от гледна точка на реквизити и процедура по съставяне и връчване, следва да се
6
държи сметка, като се изхожда не само от изричната законодателна уредба, но така
също и тяхната специфика и правна природа, както и от целите на законодателя,
преследвани при регламентиране на уредбата относно електронния фиш. По тези
съображения, се налага най – напред извода, че в случая не е налице фигурата на
административнонаказващ орган, а в закона е употребено понятието "издател на
електронния фиш", сред реквизитите на който пък не е предвиден подпис на
съответното длъжностно лице и печат на учреждението. Последното е от значение за
формиране на извода на съда за липса на допуснати съществени процесуални
нарушения.
Атакуваният електронен фиш за налагане на глоба е издаден от компетентен
орган и съдържа всички предвидени в чл. 189, ал. 4, изр. 2-ро от ЗДвП задължителни
реквизити, поради което съдът е на становище, че не са допуснати съществени
процесуални нарушения, които да водят до отмяна на електронния фиш на формално
основание. В тази връзка категорично не могат да бъдат споделени възраженията за
допуснати съществени процесуални нарушения в този смисъл. Ясно е посочено, че
фишът е издаден от ОД на МВР Габрово, като компетентността на наказващия орган
произтича по силата на закона – териториалната структура на Министерство на
вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението - чл. 189, ал. 4, изр.
2-ро от ЗДвП.
Не на последно място съдът следва да отбележи, че правилно е ангажирана
административно-наказателната отговорност именно на жалб. П., тъй като той е
собственик на автомобила. Същият, в срока по чл. 189, ал. 5, изр. 2-ро от ЗДвП, не е
заявил в декларация за друго лице, което да е извършило нарушението, и съгласно
нормата на чл. 188, ал. 1 от ЗДвП, като собственик на автомобила му се налага
наказанието, предвидено за извършеното нарушение.
При така установената фактическа обстановка и въз основа на гореизложеното,
съдът намира за доказано по несъмнен начин, че жалбоподателят е осъществил състава
на посоченото нарушение по чл. 21, ал. 2 във вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, за което е
санкциониран с относимата разпоредба по чл. 182, ал. 2, т. 6 от ЗДвП. Наложеното на
жалбоподателя наказание е съобразено с разпоредбата на чл.182, ал. 2, т. 6 от ЗДвП -
глоба в размер на 600,00 лева, който размер е точно определен в закона и не може да се
обсъжда въпроса за намаляването му.
Предвид отменителното решение на административния съд, на жалбоподателя
следва да се присъдят направените от него разноски за адвокатски хонорар пред
Габровски административен съд в размер на сумата от 300,00 лева, които следва да се
заплатят от наказващия орган.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН съдът
7
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш, серия К, № 3567494 от 18.01.2020 г. за
налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или
система, издаден от ОД МВР - Габрово, с който на М. П. П., ЕГН: **********, от гр.
Велико Търново, ул. „***” № 14, ет. 4, ап. 12, за нарушение на чл. 21, ал. 2 във вр. с
чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 6 от ЗДвП е
наложено наказание глоба в размер на 600,00лв. /шестстотин/ лева, като ПРАВИЛЕН И
ЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
ОСЪЖДА ОД на МВР – Габрово да заплати на М. П. П., ЕГН: **********, от
гр. Велико Търново, ул. „***” № 14, ет. 4, ап. 12 направените от него разноски за
адвокат пред Габровски административен съд в размер на 300,00лв. /триста/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд
гр.Габрово в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Севлиево: _______________________
8