Присъда по дело №820/2017 на Районен съд - Варна

П Р И С Ъ Д А

 

Номер 287/3.12.2019г.                                Година 2019             Град Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският районен съд                                               Първи наказателен състав

 На трети декември                                           Година две хиляди и деветнадесета

 

В публично съдебно заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА Х.-ЖЕЛЕВА

 

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: Я.В.

 

К.Р.

 

Секретар: СИЛВИЯ ГЕНОВА

Прокурор: МИЛЕНА КИРОВА

 

Като разгледа докладваното от Председателя НОХД № 820/2017г. по описа на ВРС.

 

П Р И С Ъ Д И:

 

ПРИЗНАВА ПОДСЪДИМИЯ В.В.М. - роден на ***г***, българин, български гражданин, с основно образование, неженен, осъждан, работи, ЕГН **********

 

ЗА НЕВИНЕН В ТОВА, ЧЕ

 

В периода 17.01.2015г. – 18.01.2015г. в гр. Игнатиево, обл. Варна, в съучастие с В.С.В., като съизвършител в условията на продължавано престъпление, с цел да принуди Д.А.А. да се разпореди със сумата от 5 000 /пет хиляди/ лева, я заплашил с разгласяване на позорящи за нея обстоятелства – че е направила аборт и има сексуални контакти с лица от ромски произход, като деянието е извършено от две лица – престъпление по чл.213а, ал.2, т.4 вр.ал.1 вр.чл.26, ал.1 вр.чл.20, ал.2 от НК, поради което и на основание чл. 304 от НПК го ОПРАВДАВА по така повдигнатото му обвинение.

 

ПРИЗНАВА ПОДСЪДИМИЯ В.С.В. - роден на ***г***, българин, български гражданин, с основно образование, женен, осъждан, работи, ЕГН **********

 

ЗА НЕВИНЕН В ТОВА, ЧЕ

 

В периода 17.01.2015г. – 18.01.2015г. в гр. Игнатиево, обл. Варна, в съучастие с В.В.М., като съизвършител в условията на продължавано престъпление, с цел да принуди Д.А.А. да се разпореди със сумата от 5 000 /пет хиляди/ лева, я заплашил с разгласяване на позорящи за нея обстоятелства – че е направила аборт и има сексуални контакти с лица от ромски произход, като деянието е извършено от две лица – престъпление по чл.213а, ал.2, т.4 вр.ал.1 вр.чл.26, ал.1 вр.чл.20, ал.2 от НК, поради което и на основание чл. 304 от НПК го ОПРАВДАВА по така повдигнатото му обвинение.

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от Д.А.А. гр. иск солидарно срещу подсъдимите В.В.М. и В.С.В. за сумата от 5 000 /пет хиляди /лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на деянието по чл.213а, ал.2, т.4 вр.ал.1 вр.чл.26, ал.1 вр.чл.20, ал.2 от НК, ведно със законната лихва от датата на деянието като неоснователен.

 

На основание чл. 190, ал. 1 от НПК направените по делото разноски остават за сметка на Държавата.

 

Присъдата подлежи на обжалване или протест в 15 - дневен срок от днес пред ВОС.

 

 

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                 СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.

 

 

      2.

 

 

 

П Р О Т О К О Л

 

 

            Година 2019                                                                                                Град Варна

            Варненският районен съд                                                Двадесет и седми състав

            На трети декември                                        Година две хиляди и деветнадесета

 

                        В публично съдебно заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА Х.-ЖЕЛЕВА

 

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: Я.В.

 

К.Р.

 

            Секретар: СИЛВИЯ ГЕНОВА

            Прокурор: МИЛЕНА КИРОВА

 

Разгледа докладваното от Председателя НОХД № 820/2017г. по описа на ВРС.

 

            Съдът като взе предвид степента на обществена опасност на деянията и дейците, вида и размера на наложените наказания, намира че мерките за неотклонение следва да бъдат потвърдени, поради което и

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

 

            ПОТВЪРЖДАВА мерките за неотклонение по отношение на подсъдимите – В.В.М. И В.С.В. - „ПОДПИСКА” до влизане на присъдата в сила.

 

            Определението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

  СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.

 

 

                                                                                         2.

 

 

                                                             МОТИВИ 

    към присъда от 03.12.2019г. по НОХД № 820/2017г. по описа на Варненския районен съд

 

        Производството пред първоинстанционния съд е образувано по внесен на 21.02.2017г., от Районна прокуратура-Варна, обвинителен акт, с който e възведено обвинение срещу подсъдимите:

          В.В.М. - роден на роден на 17 09.1986г. в гр.Варна, живущ ***, българин, български гражданин, с основно образование, безработен, неженен, осъждан, ЕГН ********** за престъпление по чл. 213а, ал.2, т.4 вр. ал.1 вр. чл.26 ал. 1 вр.чл.20, ал.2 от НК, затова, че в периода 17.01.2015г.-18 01. 2015г. в гр. Игнатиево, обл. Варненска в съучастие с В.С.В., като съизвършител в условията на продължавано престъпление, с цел да принуди Д.А.А. да се разпореди със сумата от 5000/пет хиляди / лева, я заплашил с разгласяване на позорящи за нея обстоятелства - че е направила аборт и има сексуални контакти с лица от ромски произход, като деянието е извършено от две лица

       и

       В.С.В.- роден на ***г***, българин, български гражданин, с основно образование, работещ, женен, осъждан, ЕГН ********** за престъпление по чл. 213а, ал.2, т.4 вр. ал.1 вр. чл.26 ал. 1 вр.чл.20, ал.2 от НК, затова, че в периода 17.01.2015г.-18 01. 2015г. в гр. Игнатиево, обл. Варненска в съучастие с В.В.М., като съизвършител в условията на продължавано престъпление, с цел да принуди Д.А.А. да се разпореди със сумата от 5000/пет хиляди / лева, я заплашил с разгласяване на позорящи за нея обстоятелства - че е направила аборт и има сексуални контакти с лица от ромски произход, като деянието е извършено от две лица.

         Предвид обстоятелството, че хода на съдебното следствие е даден преди изменението на НПК с ДВ бр.63 от 2017г., в сила от 05.11.2017г., по делото не е проведено разпоредително заседание.

         Производството по делото се проведе по общия процесуален ред. Преди даване ход на съдебното следствие, съдът прие за съвместно разглеждане предявения от пострадалата Д.А.А. солидарно срещу подсъдимите В.С.В. и В.В.М. граждански иск за сумата от 5 000 /пет хиляди /лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на деянието по чл.213а, ал.2, т.4 вр.ал.1 вр.чл.26, ал.1 вр.чл.20, ал.2 от НК, ведно със законната лихва от датата на деянието. А. бе конституирана в качеството на граждански ищец и частен обвинител по делото, който в процеса се представляваше от повереник.

        Участващият в производството представител на ВРП и съставител на ОА срещу подсъдимите, в пренията си по съществото на делото поддържа обвинението, като предлага обстоен анализ на доказателствата. Счита, че причината за извършване на престъплението, за което подсъдимите са предадени на съд се корени в предразсъдъците на българския и ромския етнос. Сочи, че гр.ищца и частен обвинител А. е пряката и косвена жертва именно на стереотипите и предразсъдъците в българското общество.  Счита, че обвинението се  доказва от събраните по делото доказателства. Посочва, че подсъдимите В.М. и В.В. от обективна и субективна страна са извършители на деяние по чл.213а, ал.2, т.4 вр.ал.1 вр.чл.26, ал.1 вр.чл.20, ал.2 от НК и в този смисъл поддържа фактите и обстоятелствата изложени в обв. акт. Счита, че и двамата са участвали в упражняването на психическо въздействие върху Д.А., целящо тя да извърши акт на имуществено разпореждане. По отношение на квалифициращите обстоятелства, а именно по отношение на чл.213а, ал.2, т.4 от НК, сочи, че изпълнителното деяние е извършено от две лица. По отношение на квалифициращото обстоятелство по чл.213а, ал.1 от НК, изтъква, че то се обуславя от това, че спрямо Д.А. е упражнено психическо въздействие, целящо тя да извърши акт на имуществено разпореждане, като този акт на имуществено разпореждане е бил поставен като условие за неразгласяване на обстоятелства, които биха имали неблагоприятно отражение в обкръжаващия я социум. Квалификацията по чл.26, ал.1 от НК се обуславяла от обстоятелството, че се касаело за две отделни деяния, осъществяващи по отделно един и същи състав. Квалификацията по чл.20, ал.2 от НК се обуславяла от обстоятелството, че и двамата подсъдими чрез свои активни действия са участвали в изпълнителното деяние. Пледира за наказания при условията на чл.54 от НК, както и за уважаване на гражданския иск.  

       Повереникът на гр.ищца и частен обвинител- адв.З. счита, че от събраните по делото доказателства може да бъде направен обоснован правен извод за това, че подсъдимите са осъществили както от обективна, така и от субективна страна деянието, за което са им повдигнати обвинения. Сочи, че по делото са установени безспорно всички предхождащи инкриминираното деяние факти. Установено било, че Д.А. е имала интимна връзка със свид. С.Г.. Установено било, че тя е направила  аборт, родителите й са разполагали с парични средства, които са съхранявали в дома и от свидетелските показания се установило, че и цялата махала в гр. Игнатиево е знаела за това. След новогодишните празници на 2014 година в периода 09-18.01.2015г. започнала активна комуникация и Д.А. започвала да получава обаждания и СМС съобщения, които имали заплашителен характер. Акцентира върху съдържанието на три СМС съобщения съгласно протокола за оглед, който е приобщен по ДП.  Първото съобщение било това, което изхождало от телефона на свид. В.Е.Р. на 10.01.2015г. „хората идват да те кажат на майка ти, че си дала на майка си златото и парите дето ги даваш“. На 18.01.2015г. били получени две ес ем ес съобщения, като счита, че единият изхожда от телефона на подс. В.М. „какво става, времето изтича, звъняха, не искат да чакат, ще кажа“. Счита, че съобщението било малко неразбираемо, но се чувствал заплашителния характер. Счита, че е логично от обясненията на подс.М. и от останалите доказателства по делото,  че той е автор на това ес ем ес съобщение. Последното съобщение на 18.01.2015г. от телефона на свид. В.Р. – съседка на С.В. , познавала подсъдимите, без родствена връзка с тях, било със съдържание „ако не ми се обадиш до 10 минути, звъня на брат ти и казвам за аборта и че те чукат циганчета“. По отношение на авторството на деянието счита, че по отношение на подс. В.М. има доказателства, от които може да се направи извод, че същият е осъществил деянието по чл.213а, ал.2, т.4 вр.ал.1 вр.чл.26, ал.1 вр.чл.20, ал.2 от НК. По отношение на подс. В.В. счита, че може да се направи подобен извод, като бъдат анализирани всички събрани доказателства в тяхната съвкупност - както преки, така и косвени. Счита, че в случая има достатъчно данни по делото, от които може да се направи извод, че подсъдимите са отправили заплахи към Д.А. и те са били с цел да бъде мотивирано лицето да се разпореди с парични средства. Сочи, че престъплението по чл.213а, ал.2, т.4 вр.ал.1 от НК е престъпление на формално извършване т.е. същото се счита за довършено със самия факт, че заплахата и това, което се иска от жертвата е стигнало до съзнанието на жертвата. В този смисъл счита, че подсъдимите със своите действия са осъществили от обективна страна деянието по чл.213а, ал.2, т.4 вр.ал.1 от НК. По отношение на наказателната отговорност, която следва да бъде ангажирана счита, че присъдата на съда би следвало да бъде осъдителна. Счита, че по отношение на наказанието лишаване от свобода би следвало санкцията да бъде между законовия минимум и средния размер, като глобата да бъде около средния размер, който предвижда НК. По отношение на предявения гр. иск. , акцентира, че доверителката й към момента на извършване на деянието е била малко над 15 години. Счита, че със своето поведение определено тя е предразположила подсъдимите да извършат своето деяние, но това не би трябвало да повлияе на решението на съда по отношение на гр. иск. Моли гр. иск да бъде уважен.

          Защитникът на подсъдимия В.М., адвокат Д.Д. счита, че  обвинението не е доказано. Сочи, че по делото са събрани доказателства, че   Д.А. е разполагала със средства, които е давала на различни хора, но най-много давала на С.В.. Счита, че тези пари, които липсвали -5000 лв.,  двамата подсъдими са обвинени, че са ги искали, за да запазят една истина. Счита, че семейството на гр.ищца и частен обвините не е оказало контрол върху поведението й . Счита, че не е позорно обстоятелство родителите й да научат за тези действия, които е извършвала. Всеки добър родител и мислещ правилно в насока как да възпитава и как би трябвало да се възпитават децата, всеки би го направил и би казал на семейството.  Счита,  че са събрани  доказателства в насока, че Д. е имала леко поведение, имала е сексуални контакти с много мъже, че разполагала с пари, които умишлено е вземала от семейството, за да ги използва. Счита, че тя е вземала парите и то не ги е вземала толкова по свое желание, а е била накарана от нейния приятел да ги взема и му ги е давала. Сочи, че били налични доказателства за бизнес начинания, за екскурзии, за пилеене на пари. Счита, че св.В. е накарал гр.ищца да подаде жалба  за да прикрие липсата от изхарчената от двамата сума. Моли и двамата подсъдими да бъдат признати за невиновни по така повдигнатото обвинение от прокуратурата срещу тях, като счита, че не са събрани достатъчно доказателства, които да реализират такова извършено престъпление от тях двамата. По отношение на гр. иск, моли да не бъде уважаван.

    Подсъдимият В.М. дава  обяснения във връзка с предявеното обвинение, като отрича да  има нещо общо с деянието, в което е обвинен. Твърди, че познава гр.ищца и частен обвинител  Д.А. като гадже на С.В.. Сочи, че много хора знаели, че С. и Д. са гаджета. Твърди, че ги е водил при д-р У..  Твърди, че се е виждал с А. предимно с уговорки за интимни контакти. Сочи, че веднъж били заедно по негова инициатива.  Твърди, че А. му дала сума от 1500 лв.  , които той да предаде на С.В.. Твърди, че занесъл парите в болницата, където С.В. бил на лечение. Сочи, че бил заедно с подс.В.. Сочи, че последният взел сумата от 200 лв., а другите му ги дал,  да ги държи в себе си. Твърди, че впоследствие решил да излъже В., че е дал рушвет на полицията и парите ги няма. Сочи, че тогава С.В. се ядосал, разкрещял му се и казал че ще ги вкара с В.В. в затвора. Твърди, че после е предал парите на бащата на С.В..  Сочи, че двамата с подс.В. са правили секс заедно с Д.А.. Сочи, че знаел, че В. е правил секс с нея по-рано. Твърди, че многократно е водил А. и Ст.В. до различни места на територията на Общината- хотели, заведения. Сочи, че бил чувал, че те двамата са ходили и в други населени места. Сочи, че общо четири пъти е носил пари на С.В., които преди това А. му била давала. В последната си дума моли да бъда признат за невинен, защото не бил  искал 5 000 лева от Д..

      Подсъдимият В.В. дава обяснения във връзка с предявеното обвинение, като също отрича да  има нещо общо с деянието, в което е обвинен. Твърди, че познава Д.А. от много дълго време. Сочи, че преди 5-6 години знаел, че излиза с други момчета и че той бил излизал с нея два- три пъти. После разбрал, че братовчед му С. излиза с нея и тя му носела от някъде пари, които заедно харчили. Сочи, че след това още веднъж излязъл с нея и след това още веднъж заедно с В.. Посочва, че общо няколко пъти е излизал с нея само за секс. Сочи, че е правил секс с Д. в гората над училището. Твърди, че никога не е искал пари от Д.А. и че тя никога не му е давала. Твърди, че познава роднините на Д.А., както и че те са знаели, че тя е известна в селото. Сочи, че от В. и С.  разбрал, че Д. е правила аборт. В последната си дума моли да бъда признат за невинен, защото не бил  искал 5 000 лева от Д..

 

        След преценка на събраните по делото релевантни гласни и писмени  доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

 

      Свидетелката Д.А. е родена на  ***г. Тя живеела заедно с родителите си- свидетелите З.А. и А.А., и по-големия си брат в къща, находяща се на ул.“Слави Дойчев“ №58  в гр.Игнатиево, общ.Аксаково, обл.Варна. Към 2014г. тя била ученичка в ПГИ „Д-р Иван Богоров“-гр.Варна. Към този момент св.Д.А. ползвала мобилен номер **********, регистриран на майка й.

      В същото населено място живеел св. С.Н.В. / с предишни имена С.Д.Г./ – роден на ***г., който бил от ромски произход. Към 2014г. св.В. бил на 16г., като заедно с родителите си и момиче с името М. от същия етнос, с което той съжителствал на семейни начала, обитавали къща на улица „Петър Маринов“  №7. Към този момент той бил ученик в училището в гр.Игнатиево и ползвал мобилен номер **********, регистриран на св.В.С.Р.- майка на момичето, с което В. живеел на семейни начала.

     В съседство на св.В.,*** живеел и подсъдимият В.В. заедно със семейството си- съпругата си- Р.Г. и децата си. Към този момент подс.В. ползвал мобилен номер **********.

     Свидетелят С.В. и подс.В. били братовчеди, като към 2014г. семействата им били скарани, но те двамата поддържали добри отношения помежду си.  

     Подсъдимият В.М. бил от български произход, като живеел в с.Доброглед, община Аксаково, обл.Варна. Към 2014г. той работел като таксиметров шофьор и ползвал мобилен номер **********.

    Подс.М. и подс.В. се познавали от деца и били приятели. Поради това подс.М. познавал роднините на подс.В. в това число и св.С.В., с който също бил в приятелски отношения.

      Около месец април 2014г., чрез своя съученичка, св.Д.А. се запознала със св.С.В.. Постепенно двамата започнали връзка помежду си. В началото те общували само в социалната платформа „Фейсбук", но в последствие започнали да се срещат предимно на територията на гр.Игнатиево- по заведения и  в двора на училището. Постепенно връзката им станала достояние на живущите в същото населено място. За нея разбрали и подс.М., подс.В. и неговите роднини.

     Въпреки, че св.А. не споделила на семейството си за връзката си със св.С.В. , през месец август 2014г. до св.З.А. достигнала информация, че дъщеря й има връзка с лица от ромски произход. С помощта на сина си, св.З.А. разбрала, че дъщеря се среща със св.С.В., като срещите им се осъществявали предимно в двора на училището. Тъй като не била съгласна с действията на дъщеря си, тя първоначално се опитала да говори на тази тема, като й обяснявала, че не е разумно да има връзка с лице от ромски произход, но не срещнала разбиране. Впоследствие за връзката им разбрал и св.А.А.. Тъй като и той не одобрявал подобна връзка на дъщеря си, двамата със св.А. започнали да осъществяват по-засилен контрол над поведението й като дори за известно време в края на лятото на 2014г. й взели мобилния телефон, поради натрупана значителна сметка. Въпреки тези мерки св.Д.А. продължила да се среща със св.В., като дори вечер излизала от дома си без знанието на родителите си. Поради това св.А. настоял пред съпругата си да заведе дъщеря им на гинеколог, но тя така й не го сторила.

    Около  месец октомври 2014г. св.А. и св.В. започнали сексуални контакти, които осъществявали предимно в двора на училището. Тъй като не ползвали предпазни средства, след 15.11 2014г. св.А. се усъмнила, че е бременна понеже често и прилошавало, а и цикълът й закъснял. Споделила съмнението си със св.В.. След това св.А. направила уринен тест, който отчел положителен резултат и наличие на бременност. Двамата разговаряли за бременността, като взели решение тя да се прекъсне. Те не споделили с близките си, а взели решение сами да се справят със ситуацията.

       Чрез свои роднини св.В. започнал да търси лекар гинеколог, като бил насочен към такъв – д-р У.,*** в МЦ „У.“. Понеже изкуственото прекъсване на бременността било процедура, която двамата трябвало да заплатят, а те не разполагали с парични средства, св.А. взела от дома си няколко златни накита, собственост на родителите й, без тяхно знание. Накитите А. дала на св.В., който ги заложил в заложна къща и взел парите, като с тях трябвало да платят манипулацията.

       На 06.12.2014г. св.В. помолил подс.М. да закара него и св.А. *** до кабинета на д-р У. ***. Преди обяд тримата се срещнали в гр.Игнатиево. Тогава подс.М. се запознал със св.Д.А. и двамата си разменили телефонните номера.

      Подс.М. закарал А. и В. на адрес ***, за който знаел, че там се помещава клиника на гинеколога д-р У.. Двамата влезли в клиниката, като там на св.А. била направена съответната процедура. Бавили се около 40 минути, като през това време подс.М. ги чакал в автомобила си, а след като излезли ги превозил обратно до гр.Игнатиево.

      Няколко дни по-късно, на 18.12.2014г., св. З.А. заедно с брат си и майки си извършили продажба на свои наследствени земи. От продажбата св.З.А. получила общо сумата от 11 000лв. Парите били в две пачки в банкноти от по 50лв. или общо 10 000лв., а останалите 1000лв. били в отделна пачка в купюри от 50лв. Получената сума св.З.А. поставила върху една от секциите в жилището си, като мястото където поставила парите било известно и на нейната дъщеря.

     Междувременно на неустановено с точност в хода на съдебното следствие дата след средата на месец декември 2014г. /17-ти или 18-ти / св.Д.А. получила съобщение на фейсбук профила си да отиде в двора на училището в гр.Игнатиево. Около 14 ч. св.А. отишла на мястото, като там бил подс.В.В.. Двамата извършили полов акт. Впоследствие св.А. позвънила на св. В. и разговаряла с него по телефона за случилото се. Двамата се скарали и св.В. и казал, че преустановяват отношенията помежду си. Това разстроило св.А. и тя се прибрала в дома си плачейки. Поведението и състоянието й направило впечатление на майка й – св.З.А., която се опитала да разбере какво се е случило, но св.Д.А. категорично отказала да посочи причината и се затворила в стаята си, като няколко дни не излизала на вън.  Постепенно настроението и се подобрила и тя започнала да излиза с приятелки.

      В периода 20.12.2014г.-01.01.2015г. св.Д.А. и св.Ст.В. преустановили всички контакти по между си, като не се чували и виждали. В ранните часове на 01.01.2015г. св.А. го потърсила по телефона и постепенно двамата започнали отново да се чуват и виждат.

     След като възобновили връзката си, от св.А. св.В. разбрал, че родителите й разполагат с парични средства, които съхраняват в дома си. Поради това св.В. няколко пъти поискал от св.А. да му даде различни суми  пари, като сочел, че те са за ремонт на автомобила му,за да може да се прибере от друго населено място и др. причини. Св.А. се съгласила и няколко пъти му давала пари, които преди това вземала от парите съхранявани в дома й от продажбата на наследствените земи на майка й. Паричните суми му предавала лично или чрез негови роднини – св.В.Р. и З.Р., които били братя. Така в гр.Игнатиево, след ромската общност се разчуло, че св.А. разполага с парични средства, които дава на св.Ст.В..

      Малко след това, в началото на месец януари 2015г. св.А. започнала да получава телефонни обаждания от тел.номер **********, регистриран на името на св.В.Р.. Обажданията от този номер тя получавала от жена, която й казала, че ако не й даде сумата от 500 лв., ще каже на родителите й и на родителите на св.В. за връзката по между им и за аборта. Обажданията продължили и на 10.01.2015г., като освен от горепосочения тел.номер, получавала обаждания и от тел.номер **********, който също бил регистриран на името на св.Р.. На 10.01.2015г. от този тел.№ /++359*********/ св.А. получила две съобщения: в 13.41ч. с текст „Хората идват дата кажат на майкати чи си дала на майкати златото и парите дет ги даваш на с.“. Второто съобщение било получено в 14.03ч. и било с текст „Molia, obadi mi se na **********“. На този ден св.А. предала парична сума в неустановен по делото размер на Р.Г. /съпруга на подс.В./ , която била придружавана от св.В.Р.. Впоследствие св.А. дала и други парични суми на Г..

     На 16.01.2015г. св.Ст.В. бил приет в УМБАЛ „Св.Марина“ ЕАД-гр.Варна, заедно с майка си за оперативно лечение. На св.А. той казал, че е постъпил в болницата в гр.Плевен. Поискал от нея  да му даде в заем сумата от 1500 лв., за да си плати лечението и за да се прибере в гр.Варна. Св. А. се съгласила, като взела сумата от 1500 лв. от дома си , от мястото където св.З.А. държала парите от продажбата на наследствените си земи. По указание на св.В. св.А. предала паричната сума от 1 500 лв. на подс.М.. Последният от своя страна ги занесъл на св.В. в УМБАЛ „Св.Марина“ ЕАД-гр.Варна. Заедно с подс.М. бил и подс.В., който разбрал, че М. носи на братовчед му парична сума изпратена от свидетелката А.. Св.В. взел част от парите в себе си, като по-голямата част от парите- около 800-1000 лв. оставил в подсъдимия М. да ги съхранява.

    На 17.01.2015г. между телефонните номера ползвани от св.Д.А. и подс.М. била проведена кореспонденция. В 09:31:37ч. и 09:31:39ч. св.А. изпратила две съобщения на тел.номер на подсъдимия М.. В 09:31:42ч. от тел.номер на подсъдимия М. било изпратено съобщение от тел. номер св.А.. В 10:08:41ч. и в 10:08:42ч.  били регистрирани и телефонни обаждания от тел. номер на св.А. към тел.номер на подс.М., с продължителност на разговорите съответно 53 сек. и 52 сек., а в 10:08:41ч. било регистрирано обратно позвъняване от тел.номер на подс.М. към тел.номер на св.А. с продължителност 8 сек. В 21:45:56 ч. било регистрирано ново телефонно обаждане от тел. номер на  подс.М. към телефонния номер на св.А. с продължителност 161 сек. към тел.номер на подс.М.. В 21:54:09 ч. било регистрирано  телефонно обаждане от тел. номер на св.А. към телефонния номер на подс.М. с продължителност 11 сек.

      На 17.01.2015г. между св.А. и  двамата подсъдими се състояла среща. Двамата подсъдими чакали св.А.  с автомобила управляван от подс.М. в близост до дома й. Св.А. отишла на уговореното място. Тя се качила в автомобила и заедно с тях отишли на място в покрайнините на гр.Игнатиево. В автомобила те водили разговори, в това число и на сексуална тематика. След което подс.М. върнал св.А. до дома й.

     На 18.01.2015г. в 10:07:11ч. св.А. позвънила на подс.М. на мобилния му номер, като между двата номера бил регистриран разговор с продължителност 133 сек.

      В 12:27:32ч. и 12:27:37ч. на същото дата /18.01.2015г./ от тел.номер ползван от подс.М. на тел. номер ползван от св.А. били изпратени две текстови съобщения. Едно от тях  било със съдържание : „kakvo stavа? Vremeto izticha sq zvanaha ne iska da haka shte kaje“, като по делото не е установено с категоричност кое от двете съобщения е било с това съдържание. В 12:40:44 ч. и в 12:40:47 ч. св.А. получила още две съобщения от тел. номер а подсъдимия, като едно от тях  бил с текст „Звънни спешно!“. В 13:34:03 ч. и  в 13:34:06 ч. тя получила още две текстови съобщения от номера на под.М. като едно от тях било със  съдържание „Звънни и кажи ко стаа или пиши“.

     На 18.01.2015г. в 13:56:33ч. св.А. получила съобщение и от телефонен №++359*********, регистриран на името на св.В.С.Р. с текст „Ako nemise obadish do 10mn zvunq na bratty imu kazvam za aborta ichete chukat cigancheta“.

      Междувременно подс.М. съобщил на св.С.В., че не може да му върне съхраняваните пари, тъй като ги бил дал като подкуп на полицейски служители. Горното ядосало св.В., който казал на св.А., че парите които му е пратила не са стигнали до него. Тя от своя страна му съобщила за получените съобщения. Тогава св.В. я посъветвал до отиде и да подаде жалба в полицията. На 19.01.2015г. св.А. подала оплакване в съответното полицейско управление и било започнато наказателно производство по случая.

      В хода на проведеното ДП били извършени действия по разследването- разпознавания  на лица, на живо. Видно от съставените протоколи, на 22.01.2015г. св.Д.А.  разпознала лицето Р.Х.Г., като жената звъняла й за пари, както и  св.В.Е.Р., на когото давала пари .

      В хода на разследването били приобщени трафични данни от мобилен оператор „Теленор“ ЕАД - на електронен носител и от мобилен оператор „Мобилтел“ ЕАД –на хартиен носител за проведени комуникации.

     Бил е извършен оглед на съдържанието на  електронния носител- диск с трафични данни предоставени от мобилния оператор „Теленор“ ЕАД, обективиран в протокол за оглед на веществено доказателство от 05.12.2016г. касателно комуникациите между тел. +35989285830 -собственост на подс.В.М., мобилен  номер ++359********* - собственост на В.Е.Р. и мобилен номер ++359********* - собственост на З.Х.А. на дата 17.01.2015г. и дата 18.01.2015г.

      По делото е бил извършен и оглед на веществено доказателство- мобилен телефон „Samsung“ с ИМЕИ 3585999051251790, ползван от гр.ищец и частен обвинител А.. Видно от приобщения протокол от 22.01.2015г. от това следствено действие /л.52 от ДП/, в апарата са установени 12 приети съобщения. На дата 10.01.2015г. от телефонен №++359********* са приети две съобщения, като първото е получено в 13.41ч. и е с текст „Хората идват дата кажат на майкати чи си дала на майкати златото и парите дет ги даваш на с.“. Второто съобщение е получено в 14.03ч. и е с текст „Molia, obadi mi se na **********“.  На дата 18.01.2015г. от телефонен №++359********* е получено съобщение в 12.27 часа с текст „kakvo stavа? Vremeto izticha sq zvanaha ne iska da haka shte kaje“, в 12.40 ч. е получено съобщение с текст „Звънни спешно!“. В 13.34 часа е получено съобщение „Звънни и кажи ко стаа или пиши“.

На дата 18.01.2015г. от телефонен №++359********* е получено съобщение в 13.56 часа с текст „Ako nemise obadish do 10mn zvunq na bratty imu kazvam za aborta ichete chukat cigancheta“.

     По делото е бил извършен и оглед на веществено доказателство- мобилен телефон „Нокия“ с ИМЕИ 358628017536372, ползван от св.В.Р.. Видно от приобщения протокол от 25.02.2015г. от това следствено действие /л.53 от ДП/, в апарата в меню „Контакти“ са установени имена и записани телефонни номера, като срещу името Р. е записан тел №**********, срещу името С. е записан №**********, в контактите присъства и №********** без да е отразено име срещу него.

      Видно от приобщените по делото заверени за вярност копия от Амбулаторна книга водена в МЦ на д-р У., в периода от 29.11.2014г. до 11.12.2014г. /л.80-84 от ДП/няма регистрирана пациентка с имена Д.А..

       В хода на досъдебното производство е била назначена и изготвена   съдебно медицинска експертиза /СМЕ/ , изготвена от вещото лице д-р  Д.Г.-съдебен медик в Съдебна медицина при МБАЛ Св..Марина-Варна.

      Видно от отразеното в експертното заключени, освидетелстването е извършено на 27.01.2015г., като при него вещото лице е отразило, че към момента на прегледа А. е ориентирана за време, място и собствена личност. Тя отговаряла радушно, без емоции на зададените въпроси , като със заучени фрази.

     Видно от заключението на тази експертиза /л.55-56 от ДП/ при освидетелстването лице Д.А. се констатирала липса на травматични увреждания по главата, тялото и крайниците, полов орган - развит съответно за възрастта, на нераждала жена, девствена ципа с пръстеновидна форма и единично старо разкъсване по нея, състояние след хронично възпаление на лигавицата на влагалището. Нарушената цялост на девствената ципа било възможно да е резултата от осъществен полов акт. Разкъсването по нея било напълно епителизирани /възстановени/ ръбове което го определяло с давност по-голяма от 10-12 дни. Към момента на освидетелстването и при предходния преглед от специалист не били открити промени в гениталиите, които да се свържат с изкуствен аборт. Според заключението на вещото лице за изминалия период от време след аборта /6-7/ седмици белезите на бременност и изкуственото й прекъсване могат напълно да изчезнат, особено ако е станало в първия лунарен месец. След специализирания гинекологичен преглед включително и ехографско изследване, не били установени промени по поповите органи, освен белези за хронично възпаление на влагалището, за което било назначено лечение.

     В съдебно заседание вещото лице д-р Г. изцяло поддържа даденото заключение.

      На въпроси на защитата вещото лице сочи, че не може да каже с каква давност е констатираното старо разкъсване на девствената ципа, тъй като не можело да даде давност от два-три месеца или половин година, обикновено давност можела да се даде ако е в рамките на седмица до 10 дни от разкъсването, защото това бил периодът, в който имало някакви промени по самите ръбове на разкъсване. Вещото лице пояснява , че при аборт със съвременните методи, които не са толкова драстични, може да не останат белези, като пояснява, че дори не е констатирано допълнително разкъсване на девствената ципа. Сочи, че след месец-месец и половина няма ясен медицински критерий за това, че действително такъв аборт е правен и не се установяват белези. Пояснява, че причината за поставената диагноза подостър и хроничен вагинит, което е възпаление на лигавицата на влагалището и областта около големите и малките срамни устни, са най-често бактерии и паразити, сочи, че причината за наличието на това заболяване са много, -  лоша хигиена, полови контакти също, но пояснява, че е възможно и без да е налице полов контакт,  защото бактериите са навсякъде и могат да бъдат пренесени.. Вещото лице пояснява, че от прегледа при гинеколог и от нейното заключение, не може да се приеме, че не е извършен аборт изобщо, тъй като срокът, който е минал от датата на извършения аборт е напълно достатъчен да се възстановят структурите на маточната шийка и на влагалището, за да няма следи от извършен аборт, понеже категорични белези там не са установени.

    На въпроси на съда, вещото лице пояснява, че от констатираното при прегледа и последната отразена менструация на 11 януари, напълно съвпадало около шести декември да е била прекъсната бременността и след това да има един цял нов цикъл.

    В хода на досъдебното производство е била назначена и изготвена от вещите лица- д.-р Р.Б.- психиатър и д-р Р.Г.- психолог комплексна  съдебно психиатрична и психологическа експертиза на гр.ищца и ч.обвинител А. /КСППЕ//л.60-66 от ДП/. В с.з. експертизата се поддържа от двете вещи лица и бе приета от съда.

    Видно   от   изследователската част на експертизата Д.А. се е развивала правилно физически и неврнопсихически. Психично била спокойна, контактна, конкретна, ориентирана цялостно, без съзнание за психично разстройство. При нея бил налице правилен мисловен процес, без данни за психотична продукция и зависимост към психоактивни вещества. Не разработвала свръхценно или налудно случилото се в периода м.декември 2014г.- до 22.01.2015г. Паметта и интелекта били в норма, но били налични елементи на „псевдология  фантастика“ както и аломнезии.

    Според експертизата А. е в състояние да осъществява социални контакти, но е по-затворена, като клони към интровертните хора, хора които са обърнати към себе си и не достатъчно социални. Притежавала черти и особености, характерни за меланхоличните типове личности- подтисната, лесно разстройваща се, тревожна, регидна, песимистична, сдържана, резервирана, недостатъчно общителна. Според отразеното в експертизата А. е склонна да се подчинява, както изпълнява правила и норми на поведение, които са зададени от други хора с определен статус. Склонна била да оневинява собствената си вина. Можела лесно да бъде подведена и лесно да извърши неразумна постъпка. Тя имала потребност да бъде одобрена, харесвана и желана в социума. Това била една от причинете да не може да отказва и да извършва неправилни постъпки, които да я объркат. В ситуации на фрустрация / пречки или бариери по пътя към постигане на целта/ била склонна да бъде толерантна и отстъпчива. Вършейки неща които не се одобряват в социума, тя живеела със страхове и тайни.

       Според заключението на двете вещи лица Д.А. не страда от психично заболяване. По време на изследването не  били установени амнестични и клинични данни за наличие в минало или на сегашно психично разстройство, както и за употреба на психоактивни вещества. Към периода месец декември 2014г.до 22.01.2015г.при нея не били установени симптоми /налудности и халюцинации, сериозни афективни разстройства/, които да променят качествено съзнанието й и да нарушат психичната й годност да разбира свойството и значението на  извършеното и да ръководи постъпките си. Не страдала от психично заболяване, което да отговаря на реда и условията за разстройство на съзнанието в смисъла на чл.33 от НК. Към момента на извършване на деянието и към момента на освидетелстването не страдала от психично заболяване, което да й пречи да разбира свойството и значението на постъпките си. В психиатричното и психологичното изследване нямало установени психопатологични феномени, които да променят качествено съзнанието й, и да нарушат базисните й психични годности за участие в наказателния процес. Физическото и психичното състояние, интелектуалното ниво и липсата на психично заболяване по принцип давали възможност тя правилно да възприема имащите значение за делото обстоятелства и да дава достоверни показания. Вещите лица поясняват обаче, че в психологичното и психиатричното изследване на А. се забелязвала „псевдология фантастика“ . Стремежът да прави впечатление и страстта към изживяванията бил толкова голям, че самата личност си вярвала , като нейните събеседници се подвеждали от думите й. В състояние на необичайни за нея ситуации А. реагирала като включвала механизми на психологична  защита –„псевдология фантастика“. При сравняване на показанията й , вещите лица констатирали и „аломнезии“- при тях споменът за реални събития се възпроизвеждал неточно /видоизменено/, като резултат от актуалното емоционално състояние.

        В с.з. на въпроси на прокурора в.л. Г. сочи, за А. много от ситуациите дават вид, че са ситуации на фрустрация. Пояснява, че фрустрацията означавала пречка или бариера по пътя към достигане до целта. А. давала вид, че е много притеснена, непрекъснато отговаряла с „не знам“, в едни случаи се чувствала много объркана, обаче това не било нейното истинско лице. Поради тази причина не можело да се кажа дали всички ситуации са били такива каквито тя описва. Според вещото лице водещо при А. било тя да прави впечатление, да се хареса, свързано с отключилите се в тази възраст  влечения и инстинкти. Пояснява, че механизмът на психологическа защита се включвал когато и както на нея й е удобно и изгодно т.е. психологичната защита имала за цел да снижи напрежението, чувството за тревожност, чувството за вина и тя можела да бъде съзнавана и несъзнавана защита. При нея били на лице и двата вида защити - и съзнавани, и несъзнавани с цел да благоприятстват нейния психичен комфорт.

     На въпроси на прокурора психиатърът д-р Б. сочи, че псевдологията и фантастика се изразявала в едни измислени спомени и преживявания, които били в контекста да ти обърнат внимание, да бъдеш в центъра на събитието, да преиначиш нещата така, че да бъдат в твой интерес. Едновременно с това били и тези неточно споделени спомени или измислени спомени, което включвало психиатричното понятие аломнезии. Това било характерно за А. и затова вещите лица считали, че свидетелските й показания будят съмнение. Вещото лице сочи още, че по време на разпита и пред настоящия съден състав също били налични псевдология и фантастика, и аломнезии. Това се дължало на типа личност. Това била личностова типология, която реагирала в конкретната ситуации с тези две особености, което не било патология. Според вещото лице псевдологията и фантастиката се включвали за обстоятелства, които не били в неин интерес.  Пояснява, че психологични защити, особено несъзнаваните се включвали, когато човек започнел да изпитва чувство за вина, някаква тревожност, вътрешно напрежение и безпокойство, дори да са много незначителни и да не могат да се осъзнаят. Вещото лице сочи, че при А. психологичните защити обхващали обстоятелства, които я застрашават в живота и нейната сигурност, и не отговаряли на представите й за дадена ситуация и за нейната роля.   А. била в състояние съзнателно да оцени ситуацията и да включи и съзнаваните си психологични защити.

    На въпроси на защитата/ на адв.Б./, вещото лице Г. сочи, че това, че е изчезнала голяма сума от родителския бюджет, също било нещо много застрашаващо, което я мотивирало тя да включи тези защити за псевдологофантастика.  Тази защита се включвала, за да  се намерят оправдания, които в контекста на псевдологофантастиката да използва, за да оправдае поведението си.

    На въпроси на съда,  в.л. д-р Б. сочи, че нещата, които е споделила А.  не са напълно измислени, но са изопачени. Вещото лице Г. допълва, че в някаква степен  споделеното е преживяно, но предвид завишените скали за достоверност открити при използване на методиката за освидетелстване, вещите лица не можели да приемат за напълно достоверно онова, което тя от една страна разказа и от друга страна преживява.

    По делото е приобщена справка от „Теленор България“ ЕАД /л.89 от ДП/ от която е видно, че мобилен номер+35989285830 е собственост на подс.В.М., мобилен  номер ++359********* е собственост на В.Е.Р., а мобилен номер ++359********* е собственост на З.Х.А..

   В хода на съдебното следствие бе приобщена справка от „ Теленор България“ ЕАД /л.143 от СД/, от която е видно, че сим-карта с № 89359050100505209883 е била регистрирана в мрежата на мобилния оператор за периода 12.04.2014г-20.02.2016г. с мобилен номер ++359*********, собственост на подс.В.С.В..

    В хода на съдебното следствие бе приобщена справка от „ Теленор България“ ЕАД /л.309 от СД/, от която е видно, че мобилен номер ++359*********, за периода 22.12.2011г. до 16.11.2015г. е бил собственост на Д.Х.Г..

   Видно от приобщените в хода на съдебното следствие справка от „ Теленор България“ ЕАД /л.200 от СД/, номер +3598937727132 в периода от 01.12.2014г. до 20.01.2015г.  е бил собственост на В.С.Р., с предплатена услуга. Номер ++359********* е бил собственост на В.Е.Р. в периода 08.01.2015г. до 18.04.2016г., като също е използван с предплатена услуга.Сим-карта с № 889359050100708628418 е била собственост на В.Е.Р., като е работила с номер ++359*********.

    В хода на съдебното следствие бе приобщена справка от „ Теленор България“ ЕАД /л.375 от СД/, от която е видно, че мобилен номер ++359*********, за периода 30.12.2014г. до 28.02.2016г. е бил собственост на Г.А.Д..

      Видно от приобщените в хода на съдебното следствие справка от „ А1 България“ ЕАД /л.202от СД/, номер  **********, в периода 01.12.2014г. до 20.01.2018г.  е бил собственост на В.С.Р..

     В хода на съдебното следствие бе назначена и изготвена от вещото лице Й.Ч. съдебно техническа експертиза /л.224-244 от СД/, която отговори на следните въпроси: Относно налични  кореспонденции в периода от 01.12.2014 г. до 19.01.2015 г. включително между следните мобилни номера: мобилен номер 0898/76-04-43, регистриран на З.Х.А., мобилен номер 0893/55-48-54, регистриран на Д.Х.Г., мобилен номер 0893/72-71-32, регистриран на В.С.Р., мобилен номер 0896/26-46-18, регистриран на В.Е.Р., мобилен номер 0892/02-09-83, регистриран на В.Е.Р., мобилен номер 0893/81-40-22, регистриран на подс. В.С.В., мобилен номер 0897/28-58-30, регистриран на подс. В.В.М. и мобилен номер 0885/39-04-26, регистриран на В.С.Р.. Наличните кореспонденции между посочените номера са посочени по дати между съответните номера, посочен е видът на кореспонденцията - разговор или съобщение , входящ или изходящ за съответните абонати, времето на разговора като дата, час, продължителност и всичката информация, която може да се извлече от разпечатките, както и местоположението на клетките, от които са провеждани разговорите, като всички данни са извлечени на хартиен носител. Конкретно е посочено на 06.12.2014 г., на 07.12.2014 г. и на 08.12.2014 г. с кои телефонни номера е кореспондирал телефонен номер 0898/76-04-43, телефонен номер 0897/28-58-30 и телефонен номер 0893/72-71-32, какъв е видът на кореспонденцията - разговор или съобщение, входящ или изходящ е за съответните абонати, времето на разговора като дата, час, продължителност и всичката информация, която може да се извлече от разпечатките, както и местоположението на клетките, от които са провеждани разговорите, като всички данни са извлечени на хартиен носител. Посочено е на 17.01.2015 г. и на 18.01.2015 r. с кои телефонни номера е кореспондирал телефонен номер 0898/76-04-43, телефонен номер 0897/28-58-30, телефонен номер 0893/72-71-32 и телефонен номер 0896/26-46-18, какъв е видът на кореспонденцията - разговор или съобщение, входящ или изходящ е за съответните абонати, времето на разговора като дата, час, продължителност и всичката информация, която може да се извлече от разпечатките. В съдебно заседание в.л. Ч. поддържа изготвеното заключение.

    В хода на съдебното следствие са назначени, изготвени от вещото лице Ч. и приети от съда две допълнителни СТЕ / л.315-339, 385-391 от СД/, касателно обхвата на клетките от които са проведени кореспонденциите  между горепосочените мобилни номера.

     В хода на съдебното следствие бе изискана справка от УМБАЛ Св.Марина ЕАД-Варна /л.115-156 от СД/, от която е  видно, че св.В. е бил хоспитализиран в лечебното заведение в периода 16.01.15г.-19.01.15г.

    Видно от приобщените по делото справки от Община Аксаково, обл.Варна /л.377-379 и л.383 от СД/ в официалните регистри на населението няма данни за връзка по съребрена линия между подс.В.С.В. и св.В.Е.Р..

    Видно от приложената по делото справка съдимост за подс.В.М., същият  е осъждан с влязло в сила на 21.01.2014г.споразумение по НОХД №5005/2013г. по описа на ВРС, като за престъпления по чл.324, ал.1 от НК, чл.343в, ал.2 от НК и чл.343, ал.3 , пр.5 и пр.6, б.“А“ пр.2, вр. чл.343, ал.1, б.“Б“ пр.2, вр. чл.342, ал.1 от НК, на основание чл.23, ал.1 от НК му е наложено едно общо наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 г., отложено на основание чл.66, ал.1 от НК с три годишен изпитателен срок..

    От приложената по делото справка съдимост за подсъдимия В.В. е видно също, че той е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК и осъждан. С влязло в сила на 03.04.2009г. решение по НОХД 6265/2008г. на ВРС, му е наложено административно наказание глоба, за извършено престъпление по чл.343, ал.3 от НК. Със споразумение, влязло в сила на 25.04.2012г. по НОХД №2111/2012г. на ВРС за престъпление по чл.197, ал.1, т.3 вр. чл.195, ал.1, т.4 и т.5 вр. чл.26, л.1 от НК му е наложено наказание „пробация“. Със споразумение, влязло в сила на 24.04.2013г. по НОХД №2089/2013г. на ВРС за престъпление по чл.343б, ал.3 от НК му е наложено наказание „лишаване от свобода“ в размер на три месеца, отложено с изпитателен срок от три години, както и наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6м. Със споразумение, влязло в сила на 02.04.2014г. по НОХД №1172/2014г. на ВРС за престъпление по чл.343в, ал.2 от НК му е наложено наказание „пробация“. Със споразумение, влязло в сила на 27.05.2014г. по НОХД №384/2014г. на ВРС за престъпление по чл.343в, ал.2 от НК му е наложено наказание „пробация“.  С определение по ЧНД №2946/2014г. на ВРС, влязло в сила на 25.09.2014г. на основание чл.25, ал.1 вр. чл.23, ал.1 от НК В. е наложено едно общо най тежко наказание от определението му наказания по НОХД №1172/2014г. и НОХД №384/2014г. двете по описа на ВРС, а именно наказание пробация. Видно от отразеното в бюлетина, така определеното общо наказание е изтърпяно на 16.04.2015г., а наказанието по НОХД №2111/2012г. на ВРС е изтърпяно на 21.01.2013г.

        Горната фактическа обстановка, съдът прие за безспорно установена въз основа на гласните доказателства по делото- показанията св.Д.А., включително и тези приобщени чрез прочитането им по реда на чл.281, ал.1 и чл.281, ал.4, вр.ал.1 от НПК, в кредитираните от съда части; показанията св.С.В., включително и тези приобщени чрез прочитането им по реда на чл.281, ал.4, вр.ал.1 от НПК, в кредитираните от съда части; от показанията на свидетелите А.А. и З.А. включително и тези приобщени чрез прочитането им по реда на чл.281, ал.4 вр. ал.1 от НПК, в кредитираните от съда части; от показанията на св. У.К., в кредитираните от съда части; от показанията на св.Д.Х.Г. в кредитираните от съда части; от показанията на св. В.С.Р., включително и приобщени чрез прочитането им по реда на чл.281, ал.4 вр. ал.1 от НПК, от показанията на В.Е.Р., включително и приобщени чрез прочитането им по реда на чл.281, ал.4 вр. ал.1 от НПК, в кредитираните от съда части;от обясненията на подсъдимите В. и М., в кредитираните от съда части, от проведените разпознавания, от заключението по назначената КСППЕ, изготвена от вещите лица д-р Р.Б. и д-р Р.Г., от заключенията по назначените СТЕ и две допълнителни СТЕ, изготвени от вещото лице Й..Ч., от показанията на вещите лица Г., Б., Г., Ч.,   медицинската документация, справки, ведно с трафични данни от мобилните оператори, извършените огледи на веществени доказателства, приложените копия от Амбулаторна книга водена в МЦ на д-р У., в периода от 29.11.2014г. до 11.12.2014г. , заверено копие от нотариален акт за продажба на земеделски земи, справки за родствени връзки от Община Аксаково, обл.Варна, справки за съдимост и останалите приложени по делото писмени и веществени доказателства, инкорпорирани по реда на чл.283 от НПК.

        За да изгради вътрешното си убеждение по делото съдът подложи на детайлен анализ показанията на св.Д.А., като ги съпостави с останалите кредитирани от съда гласни и писмени доказателства, със заключенията на СМЕ, СТЕ и допълнителните СТЕ и най-вече със заключението на изготвената и приета по делото СППЕ, даваща характеристика на типа личност на св.А..

       Св.А. е разпитвана общо три пъти в ДП – на 19.01.2015г., пред разследващ орган, на 20.01.2015г. – при проведен разпит по реда на чл.223 от НПК и на 27.05.2015г. при проведената очна ставка със св.Ст.В.. Пред настоящия съдебен състав също бяха проведени три разпита на свидетелката – в с.з от 02.10.2017г. , в с.з. от 28.11.2017г. и в с.з. от 12.02.2019г.

      От събрания в хода на съдебното следствие доказателствен материал, съдът не кредитира показанията на св.А., депозирани в хода на съдебното следствие и приобщени чрез прочитането им на основание чл.281, ал.1 и чл.281, ал.4 вр.ал.1 от НПК, в които твърди, че семейството й и в частност родителите й не са знаели за връзката й със св.С.В., преди образуването на наказателното производство. В тази част показанията й противоречат с кредитираната част от показанията на нейните родители- З. и А.А.. В тази част показанията й противоречат и с показанията на св.С.В., който е категоричен при разпита му пред съдебния състав на 29.05.2018г., че братът на св.А. ги е виждал заедно и е знаел за връзката им преди тя да подаде жалба в полицията. Тези твърдения на В. напълно съответстват на кредитираната част от показанията на св.З.А. за времето и начина, по който се е осведомила за връзката на дъщеря си със св. В..

      Съдът кредитира показанията на Д.А., че е имала сексуални контакти със С.В., тъй като по този въпрос показанията на двамата свидетели, както депозираните в хода на досдъдебното производство и приобщени чрез прочитането им, така и тези депозирани пред съда  са еднопосочни.

      По отношение на времето, в което  св.А. е установила бременността си през 2014г., съдът се довери на показанията й депозирани в хода на ДП, при разпита й от 19.01.2015г.  и приобщени чрез прочитането им, в които същата сочи, че  след 15.11.2014г. е установила чрез тест за бременност, че е бременна. Поради което и отхвърли като достоверност показанията й депозирани в хода на съдебното следствие, че е разбрала , че е бременна още през месец октомври. За да достигне до този извод , съдът съобрази отдалечеността на събитията от датата на съдебното заседание, в което бе разпитана за първи път, а именно 02.10.2017г., почти три години след събитията случили се в периода от кроя на 2014 до началото на 2015г.

     Съдът кредитира показанията на св.А. и по въпроса, че през месец декември е направила аборт  в МЦ „д-р У.“. По този въпрос показанията на свидетелката са еднопосочни  при всичките и  разпити, както в хода на ДП, така и в хода на съдебното следствие. Те кореспондират с показанията на св.Ст.В., който също сочи, че тя е правила два аборта в МЦ „д-р У.“ , като единият бил през месец декември 2014г. В тази част показанията и кореспондират и с показанията на родителите й, които също сочат, че тя е споделила с тях за направения аборт след подаването на жалба в полицията. Най-сетне по този въпрос е категоричен в обясненията си и подс.М., който е завел двамата свидетели Д.А. и Ст.В., до медицинския център, като разбрал и целта на посещението им там. Най-сетне показанията й по този въпрос кореспондират и с изготвената СМЕ, както и с показанията на вещото лице Г., която сочи, че е напълно възможно при съвременните методи на прекъсване на бременност, тази манипулация да не остави обективни находки, които да бъдат установени при гинекологичен преглед.

    По отношение на датата на която е прекъсната бременността на св.А., съдът се доверява на заявеното от нея в с.з., че това се е случило на 06.12.2014г. По отношение на датата св.А. е категорична в хода на с.з., тази дата съответства и на заявеното от нея в хода на ДП при проведената очна ставка от 27.05.2015г. Датата кореспондира и със заключението на СМЕ и показанията на д-р Г., че установените данни при прегледа и освидетелстването на А. напълно съответстват бременността да е прекъсната именно на 06.12.2014г.

      По отношение на твърденията на св.А. че е била изнасилена от подсъдимия В.В. съдът проследи показанията й депозирани в хода на ДП и приобщени чрез прочитането им и тези депозирани в с.з.

      На 19.01.2015г. по този въпрос св.А. е посочила пред разследващите органи, че десетина дена след аборта на 17 или 18 декември С.В. и писал във фейсбук да се срещнат зад училището. Сочи, че отишла на срещата, но там не бил св.В., а подс.В., който я задърпал към гората. Твърди, че тя се съпротивлявала и викала, но той я стискал здраво, събул дънките и бельото й, съборил я на земята, легнал върху нея и си вкарал половия орган във влагалището й. Сочи , че след това я пуснал и тя избягала и се прибрала в дома си. Сочи, че после се обадила на С.В., а той се ядосал и и казал, че ще говори с подс.В..

     На 20.01.2015г. при разпита й пред съдия по реда на чл.223 от НПК, приобщен чрез прочитането му по настоящото дело, А. заявила, че на 18.12. В.С.В. я е изнасили, като посочила, че това се случило в гората, близо до училището, около 14.00 ч. Сочи, че подс.В. я съблякъл , вкарал си члена във влагалището й няколко пъти, след което е пуснал да си ходи. Сочи, че не била казвала на никой, единствено на св.В., който и казал, че ще говори с подс.В.. Твърди, че по-късно същия ден се видяла със С.В. и с подс.В., като последния  й казал да не казва на никой за случилото се.

   В показанията й на 27.05.2015г. при проведената очна ставка със св.Ст.В., приобщени чрез прочитането им Д.А. сочи, че на 06.01.2015г. или 07.01.2015г. била изнасилена от В.В., но не желаела да разказва пред св. В. за случилото се. Твърди, че подс.В. я накарал да се обади на св.В. , за да може той да му обясни какво е станало.

   В показанията си пред съдения състав на 02.10.2017г. св.А. сочи, че около две седмици след направения аборт, към 20.12. подсъдимият В. я изнасилил в гората на гр.Игнатиево. Сочи, че не иса да си спомня какво се е случило, твърди, че до колкото си спомняла не могла да си тръгне от гората. Твърди, че след случилото се в гората, когато се прибрала в дома си се обадила на С.В., като му разказала за случилото се . При разпита и на 27.11.2017г. след прочитане на показанията й от ДП, св.А. твърди, че случката с подс.В. е станала в гората преди Нова година, че още от гората се обадила на св.В. и му казала за случилото се с подс.В., след което дала телефона си на подс.В., който провел разговор със св.С.В.. Посочва, че след изнасилването същата вечер имало среща между нея, св.В. и подс.В., които и казали да не казва на никого за случилото се.

    В противовес на нейните твърдения са обясненията на подс.В., който сочи, че няколко пъти е имал интимни контакти с А., но отрича те да са били насилствени. Подс.М. заявява, че също е чувал и знае за А. и подс.В. са правили секс.

    От друга страна показанията на св.С.В. по този въпрос също са непоследователни. В хода на ДП  при проведения му разпит на 21.01.2015г., приобщен чрез прочитането му  той сочи, че А. не е споделяла с него, че е била изнасилена от подс.В.. Твърди, че около 19-20.12.2014г. двамата се били скарали, тъй като разбрал, че тя му изневерила с друго момче от същия град. По време на проведената очна ставка със св.А. в хода на ДП , В. сочи, че на 07.01.2015г. около 13.30ч. бил потърсен от А., която плачела и му казала да говори с подс.В.. Последния го уведомил, че са го „направили в гората“ и че тя не е виновна.

   Пред съдебния състав в показанията си от 29.05.2018г. той сочи, че А. му казала, че е изнасилена от подс. В., но той не повярвал. След прочитане на показанията му от ДП, той сочи, че А. се преструвала, че плаче когато му се обадила от гората, както после започнала да се смее и затворила телефона. При разпита му пред съдебния състав по този въпрос на 12.02.2019г., сочи, че когато му се обадила от гората му каза, „не че е изнасилена“, а му съобщила „наебах се с В.“.

   Всъщност в показанията си А. е последователна, че за случилото се в гората е съобщила на св.В.. Нейните показания обаче , че е била изнасилена не се подкрепят от показанията на В., който е непоследователен в твърденията си за информацията, която е получил от А.. Нещо повече, твърденията на А., че след случилото се в гората, още същата вечер е провела среща с подс.В. и със св.В., не само, че не се подкрепя от показанията на св.В., който отрича такава среща да е провеждана, то е в противовес и с обясненията на подс.В.. Горното твърдение е и алогично, лишено от всякаква житейска логика. Няма как да твърдиш, че си изнасилена и още същия ден вместо да съобщиш на компетентните органи или поне на семейството си, да приемеш среща с лицето което сочиш за свой насилник.

     Всъщност индиция в подкрепа на твърденията на св.А., че е била изнасилена от подс.В. са показанията на нейните родители, но безспорен факт е че те са получили тази информация едва след образуването на наказателното производство от полицията, като впоследствие това им било споделено и от Д.А.. Прецизността изисква, тук да се посочи, че св.З.А. свидетелства за случай , в който през м.12.2014г. , след продажбата на наследствените й земи и преди коледните празници, дъщеря и се върнала в дома им разтроена, плачейки, като дори в разпита й пред настоящия състав сочи, че дрехите и били прашни, а копчетата на дънките й били скъсани. Св.З.А. сочи, още, че питала дъщеря си да не би някой да я е бил или да се е разделила с гаджето си, но дъщеря и не казала нищо, а се затворила в стаята си. Времето на събитието, за което съобщава св.З.А. съответства на датите посочени от св.Д.А. за събитията, които пресъздава в гората на гр.Игнатиево. Причината обаче поради която дъщеря й е била разстроена в този ден, св.З.А. тогава не е успяла да разбере.

      Съдът приема, че от всички доказателства по делото е видно, че безспорно между св.Д.А. и подс.В.В. е имало осъществен полов акт, като времевите неточности при разпитите на А. по отношение на датата на която се е осъществил този полов акт, говорят за наличие на повече от един сексуален контакт в каквато посока са обясненията на подс.В.. В принципен план наличието на такъв полов акт не се отрича от самия В., а напротив. В тази посока са и обясненията на подс.М..

     Съдът намира, че от противоречивите и непоследователни показания на св.Д.А. и св.Ст.В. по този въпрос не може да бъде направен категоричен извод, че св.А.  е била изнасилена от подс.В. както самата тя твърди. Липсват и установени обективни находки в тази посока- няма извършен преглед след твърдяното събитие, което да фиксира следи от него, няма извършен оглед на мястото посочено от А., с оглед фиксиране и изземване на следи, които да подкрепят тезата й. Всъщност до този извод явно е достигнал и наблюдаващият прокурор по делото, тъй като макар да е приел във фактическото обвинение в ОА , че „двамата извършили полов акт, който св.А. не искала“ в хода на ДП на подс.В. не е повдигнато обвинение за престъпление по чл.152 от НК.

     Нещо повече, очевидно след събитията на 17-18.12.2014г. отношенията между св.А. и св.Ст.В. са се влошили, като те са преустановили комуникации по между си, което е безспорно видно от заключението на СТЕ. Съгласно последното след 19.12.2014г. са преустановени изцяло комуникациите между ползваните от двамата свидетели телефонни номера. Комуникациите са възобновени една на 01.01.2015г. Очевидно причината за това е била узнаването от страна на св.Ст.В. за осъществения сексуален контакт между приятелката му св.Д.А. и неговия братовчед подс.В..  Няма как да се възприемат за житейски логични твърденията на А., че макар да е разбрал за изнасилването осъществено от собствения му братовчед, св.Ст.В. се е срещнал с насилника и с нея и е обсъждал ситуацията с тях. Ако това бе така, то тогава е необяснимо защо В. е преустановил контактите си с нея. Ето защо съдът не кредитира с доверие показанията на св.А. по този въпрос.

      Съдът кредитира с доверие показанията на св.Д.А. депозирани в хода на съдебното следствие и приобщени чрез прочитането им от ДП,  че от началото на месец януари 2015г. е започнала да получава телефонни обаждания от тел.номер ********** от жената, която й казала че ако не й даде сумата от 500 лв., ще каже на родителите й и на родителите на св.В. за връзката по между им и за аборта, както и че в последствие е предала различни парични суми на Р.Г. /съпруга на подс.В./ и на св.В.Р.. В тази насока / че е получавала обаждания и е давала парични суми, за да не кажат на родителите й за връзката й със св.В. и за направения от него аборт/ показанията на св.А. са еднопосочни във всичките й разпити, както в хода на ДП, така и в хода на съдебното следствие. В тази насока показанията й се подкрепят от показанията и на нейните родители – св.З.А. и св.А.А., които сочат, че дъщеря им е давала пари на св.Р. и на Г.. В тази насока показанията и се подкрепят и от изготвената по делото СГЕ, от която е видно, че първите кореспонденции между  тел.номер **********, регистриран на името на св.Р. са били на 02.01.2015г. в 20:31:57. Впоследствие кореспонденции и то само входящи от този телефонен номер са регистрирани съответно на 05.01.2015г., 09.01.2015г.  и 10.01.2015г. На 10.01.2015г., като освен от горепосочения тел.номер, св.А. получила и входящи обаждания и съобщения и от тел.номер **********, който също бил регистриран на името на св.Р., видно от заключението на СТЕ и справките от мобилните оператори.  Показанията на св. А. се подкрепят и от извършения оглед на ВД на ползвания от нея мобилен тел. От протокола от това следствено действие е видно, че на 10.01.2015г. от тел.№ ++359********* св.А. е получила две съобщения: в 13.41ч. с текст „Хората идват дата кажат на майкати чи си дала на майкати златото и парите дет ги даваш на с.“. Второто съобщение било получено в 14.03ч. и било с текст „Molia, obadi mi se na **********“. Отразеното в протокола от оглед на ВД като кореспондиращи номера и часово време на получените съобщения, напълно кореспондира и с изготвената СТЕ. Нещо повече, фактът че е провеждана комуникация между св. А. и тел. ползван от св.В.Р. се подкрепя и от протокола за  оглед на мобилния телефон на Р., където е бил записан и тел.номер ползван от св.А.. От друга страна обстоятелството, че тел.номер ********** е бил ползван от съпругата на под.В. –Р.Х., също е видно от протокола за оглед на ВД на телефона на св.Р., където срещу този тел. номер е било изписано името „Р.“. Обстоятелството, че св.А. е предавала парични суми на св.Р. и на Р.Г. е видно и от кредитираната част от показанията на св.Р., както и от извършените разпознавания на живо, при които свидетелката категорично е посочила лицата на които е предавала суми пари. В тази част показанията й се подкрепят косвено и от кредитираната част от показанията на св.Ст.В..

    В хода на съдебното следствие не бяха събрани доказателства категорични доказателства каква конкретно парична сума е предала св.А. на Р. и Г.. По този въпрос показанията на св.А. са противоречиви, поради което не би могло да се приеме с категоричност какъв е размерът на предадените суми. В разпита си на 19.01.2015г. в хода на ДП, приобщен чрез прочитането му св.А. сочи, че веднъж е дала сумата от 200 лв. на св.Р. и на Г.. В разпита си пред съдия, проведен по реда на чл.223 от НПК на 20.01.2015г. св.А. пък сочи, че е дала веднъж сумата от 500 лв. на Г., а в последствие дала сумата от 1500 лв. на св.Р.. По нататък в същия разпит сочи, че на жената която й звъняла дала 3000 лв. , после сочи, че и дала 4000 лв. В показанията си на 27.05.2015г. при проведената очна ставка, св.А. сочи, че е давала пари на Г. общо пет пъти: два пъти по 500 лв, веднъж 1000 лв., веднъж 2000 лв. и веднъж 200 лв.   В хода на съдебното следствие в показанията си на 02.10.2017г. същата посочи, че е дала  на св.Р. и на Р.Г. общо 5000 лв. След прочитане на показанията й от ДП, свидетелката заяви, че не може да каже кое от прочетените показания по отношение на този въпрос е вярно. При тези противоречия в показанията й, липса на спомени по отношение на този факт съдът не може да гради убеждението си по този въпрос на предположения. Нещо повече няма как да бъдат кредитирани показанията й, че е дала сумата от общо 5000 лв. на Р. и Г., тъй като видно от кредитираната част от показанията на нейните родители общата липсваща сума от домът им е в размер на 5 300 лв. , а в хода на съдебното следствие бе безспорно установено, че св.А. е давала няколкократно и различни суми пари на св.Ст.В..

       Интерес представляват показанията на св.А. по отношение на паричните суми давани от нея на св.Ст.В.. В разпита си на 19.01.2015г. в хода на ДП, приобщен чрез прочитането му св.А. въобще не посочва такива факти и обстоятелства. В разпита си пред съдия, проведен по реда на чл.223 от НПК на 20.01.2015г. св.А. посочва, че е  дала в заем на св.В. сумата от 1500 лв., които предала на подс.М. да му ги занесе в болницата.  В показанията си на 27.05.2015г. при проведената очна ставка, св.А. сочи, че е давала 800 лв. на подс.М., за да ги занесе на св.С.. В хода на съдебното следствие в показанията си на 02.10.2017г. същата посочи, че е дала  на св.В. 500-600 или 700лв., но не повече от 1000 лв.. След прочитане на показанията й от ДП, свидетелката заяви, че е дала на В. веднъж  700 лв. и веднъж 1500 лв. , които дала на подс.М. , за да ги предаде на св. В..

     Всъщност от гласните доказателства по делото е безспорно видно, че св.А. няколкократно е давала различни парични суми, по различни причини, на своя приятел от ромски произход – св.Ст.В.. Това, че св.Д.А. е давала пари на св.В. е факт, който безспорно е бил известен на ромската общност в гр.Игнатиево, което е видно от съдържанието на изпратения до нея СМС на 10.01.2015г. в 13.41ч.  от тел.№ ++359********* с текст: „Хората идват дата кажат на майкати чи си дала на майкати златото и парите дет ги даваш на с.“. В тази посока са както показанията на св.В., в кредитираните от съда части, така й кредитираната част от показанията на нейните родители, в тази посока и показанията на св.Р.. Еднопосочни са и показанията на подс.М. по този въпрос.  

    Съдът намира, че действително поисканата сума от св.Ст.В. в деня на приема му в болницата от св.А. е била в размер на 1500 лв. В тази насока са показанията на А. дадени пред съдия от ВРС, приобщени чрез прочитането им от ДП, към които тя се придържа. В същата посока са и показанията на св.В. в кредитираната от съда част. В тази посока са и обясненията на подс.М..

    Съдът не кредитира показанията на св.А. и тези на св.Ст.В., че последният не знаел, че родителите на св.Д.А. разполагат с голяма парична сума в дома си. Всъщност няма как да се приеме за житейски правдоподобно, че св.В., ще иска в заем парична сума в размер на 1500 лв. от 15-годишно момиче, което е ученичка, без да знае, че тя разполага с такива пари в дома си. Безспорно от показанията на св.В., става ясно, че тези пари не са му трябвали за нещо конкретно- нито за лечение както е казал на А., нито за транспорт, за да се прибере от друго населено място както е съобщил на А., доколкото той е бил на лечение в гр.Варна. Обстоятелството, че след като подс.М. му е занесъл сумата в болницата, той е взел една малка част от нея , а другата е предал на М. на съхранение, също сочи, че тази сума не му е била нужна за нещо конкретно, а просто за да разполага с пари- както сочи в обясненията си и самия подсъдим М.. Действията на св.В., исканите от него парични суми от Д.А. под различен претекст категорично сочат, че той се е възползвал от чувствата й към него с оглед получаване на финансова изгода, а противоречивите нейни показания по този въпрос пък сочат естествен нейн стремеж да го оневини, в какъвто смисъл са показанията на родителите й.

     Съдът не намери опора в доказателствата по делото , за да се довери на показанията на св.Д.А., че подсъдимите В.М. и В.В. са поискали от нея сумата от 5000 лв., за да не казват на родителите й, че има връзка със св.Ст.В. и  че е правила аборт от него. По този въпрос показанията на свидетелката са противоречиви. Така в първият си разпит, проведен в хода на ДП, на 19.01.2015г. св.А., сочи, че на 17.01.2015г. е била в центъра на гр.Игнатиево сама. Посочва, че видяла подсъдимите М. и В.. Твърди, че подс.В. и казал , че за да се оправят нещата и никой да не и звъни повече да даде 5000 лв. Твърди, че му казала, че няма толкова пари, а той я питал дали иска да правят отново секс. Сочи, че после и се обадил мъж, който и се представил за В., като я питал за парите, пратил й и СМС. Твърди, че на следващия ден започнали отново да и звънят по телефона от номера на В., но тя не вдигала.

     В показанията си депозирани пред съдия по реда на чл.223 от НПК, св.А. сочи, че на 17.01. вечерта, подс.М. започнал да й звъни, твърди, че излязла пред дома си, за до говори с подс.М. като се качила в колата му, твърди, че после дошъл и подс.В. , който й казал да даде 5000 лв. до 20 минути, за да се оправят нещата и никой да не й иска повече пари и да не казват на родителите й и на родителите на С.. Твърди, че им казала, че няма толкова пари, а те и дали срок до следващия ден. Твърди, че повече не била говорила с тях и не отговаряла на обажданията им.

    Пред настоящия съдебен  състав в показанията си на 02.10.2017г. св.А. сочи, че подс.М. и се обадил по телефона и заедно с подс.В. я взели с кола управлява от М.. Твърди, че това се случило през деня, че я завели до лозя до които пътували 20-30 минути, където двамата подсъдими й казали да даде 5000 лв. , за да не казват на никой за аборта и за връзката и със св.Ст.В.. По нататък в същите показания сочи, че някой от двамата подсъдими й се обадил, като не помнела с кой от двамата говорил по телефона. Твърди, че двамата говорели с нея и й казали , че ако не даде 5000 лв. ще кажели  на родителите й за връзката й със С.В. и за направения аборт. Твърди, че не помнела кой, какво й е говорил. После сочи, че доколкото си спомняла говорел подс.В.В.. Твърди още, че в последствие на същия ден и на другия ден била търсена от двамата, като й пращали и съобщения, но тя не приела обажданията. Сочи, че помежду им бил воден разговор да правят секс, но тя не приела. В показанията си пред съда на 27.11.2017г. св.А. сочи, че не помнела, кой  с кого е говорила по телефона, твърди, че не помнела и разговора воден с двамата подсъдими. Твърди, че не помнела кой й поискал 5000 лв.По нататък в показанията си твърди, че нямала претенции към двамата подсъдими, а подала жалба в полицията, за да се върнат парите.

   След прочитане на показанията на св.А. от ДП, същата сочи, че не помнела дали и двамата подсъдими са били в колата при проведения разговор, твърди, че не може да каже кое е вярно – дали това което е заявява в с.з. или това което е посочила в ДП. При разпита и в хода на съдебното производство на 12.02.2019г., свидетелката също сочи, че не помни кой и е звънял и с кого е говорила по телефона. Не може да отговори и на въпросите, защо е търсила подс.М. в деня на 17.01.2015г. и защо му е писала съобщения.

    Прави впечатление във всички тези показания, че свидетелката дава противоречиви показания относно първо лицето което  я е потърсило, после относно поводът, поради който е проведена срещата с двамата подсъдими,на следващо място показанията по отношение на времето на срещата -в ДП сочи, че срещата е била вечерта, а в с.з. през деня- по обяд. Показанията за мястото на срещата  също са противоречиви – в ДП сочи, че срещата се е състояла пред дома й, а в с.з. , че е взета от двамата подсъдими от място в близост до дома й , след което я отвели до лозя, където се състоял разговора. Противоречиви са показанията й и относно водените разговори- първо твърди, че й искали пари, за да не я  безпокои повече никой и да спрат да и искат пари, като станало въпрос и да правят отново секс с подс.В... После сочи, че са и искали пари, за да се оправят нещата и никой да не й иска повече пари и да не казват на родителите й и на родителите на С.В.. На следващо място твърди, че и искали 5000 лв. за да не казват на родителите й за аборта и за връзката със Ст.В.. Противоречиви са и твърденията кой от двамата подсъдими какво и е казал. Веднъж твърди, че подс.В. говорил, после сочи , че двамата подсъдими говорели, в следващите си показания твърди, че не помнела кой какво и е казал, не помнела кой от двамата бил в автомобила. Дори се стигна до абсурдната ситуация, в която свидетелката заяви в с.з. от 27.11.2017г.,  че не може да посочи кое от твърденията й  е вярно.

   Показанията на А., че била потърсена първа от подс.М., както и че впоследствие след срещата им състояла се на 17.01.2015г. не била отговорила на обажданията на подсъдимия, не отговарят на обективните факти установени по делото. Видно от приобщената по делото СТЕ, именно св.А. е била инициатор на комуникациите с подсъдимия М. в деня на 17.01.2015г. именно тя го е потърсила първа, като е изпратила две съобщения на тел. номер на подс.М. съответно в 09:31:37ч. и в 09:31:39ч. Едва след това в 09:31:42ч. от тел. номер на М. е върнато съобщение към тел. на св.А.. Нещо повече, в 10:08:41ч. и 10:08:42ч. св.А. е инициирала и изходящи повиквания към подс.М. с продължителност съответно 53 сек. и 52 сек., а в 21:54:09ч. е провела изходяща кореспонденция към номера на  подс.М.. На 18.01.2015г. А. също първа е инициирала изходящо обаждане към тел.номер ползван от подс.М., като в 10:07:11ч. е провела разговор с продължителност 133секунди. Така, че и твърденията на свидетелката депозирани в с.з., че разговорите и съобщенията били провокирани от предходни повиквания от подс.М. са компрометирани, тъй като видно от отразеното в СТЕ в нито един от двата дни – на 17 и 18 подс.М. не е бил инициатор на комуникациите по между им.

    Показанията на св.А., че именно по време на срещата й с подсъдимите, двамата са й искали пари, не се подкрепят дори от показанията на нейните родители, които не съобщават дъщеря им де е споделила такова обстоятелство с тях. Нещо повече св.З.А. в показанията си пред съдебния състав е категорична, като няколкократно заявява, че дъщеря й не и е казвала, че двамата подсъдими са и искали пари за нещо и че им е давала пари. В тази връзка показанията й не се подкрепят дори от показанията на св.Ст.В., на която същата сочи, че е разказала какво се е случило. В хода на ДП, в показанията му приобщени чрез прочитането им в нито един от случаите той не споменава това обстоятелство, а напротив твърди, че А. не му е казала, че е изнудвана от някой. В хода на съдебното следствие разпитан на 29.05.2018г. /повече от три години след събитията през 2015г./ и на 12.02.2019г. /четири години по-късно/ св.В. дава противоречиви показания по този въпрос, първо твърди, че А. му била казала, че двамата подсъдими й искали пари, за да не казват на родителите й за връзката й с него и за аборта, след прочитане на показанията му от ДП св.В. сочи, че А. не му се е оплаквала, че двамата подсъдими са й искали пари. След предявяване на протоколите от следствените действия в хода на ДП подсъдимият потвърждава, че подписите на протоколите са негови. В показанията си от 12.02.2019г. пък сочи, че А. му се оплаквала , че двамата подсъдими са я заплашвали, но дали я вярно не знаел. Няма как да се приеме за правдоподобно, че  три, респ.четири години след процесните събития св.В. си е спомнил че св.А. му е споделила, че двамата подсъдими са й искали пари, за да не кажат на родителите й за аборта и за тяхната връзка,  а само няколко дни след събитията е бил категоричен, че тя не му е споделяла някой от тях двамата да й е искал пари. Ето защо съдът кредитира показанията на св.В. по този въпрос депозирани в ДП и приобщени чрез прочитането им, като намира, че депозираните в хода на с.з. противоречиви твърдения са опит на св.В. да прояви лоялност към св.А. предвид продължаващата интимна връзка между тях.

   Обстоятелството, че на дата 18.01.2015г. в 12.27 часа от телефонен №++359*********, регистриран на името на подс.М. св.А. е получила текстово съобщение с текст „kakvo stavа? Vremeto izticha sq zvanaha ne iska da haka shte kaje“, в 12.40 ч. е получено съобщение с текст „Звънни спешно!“, а в 13.34 часа е получено съобщение „Звънни и кажи ко стаа или пиши“, също не подкрепя показанията й по този въпрос. На първо място по делото не е безспорно установено дали именно подс.М. е изпратил въпросното съобщение, тъй като същия сочи в обясненията си, че се е случвало да дава телефона си и на други лица. На второ място по делото не е установено и тези три съобщения с какво обстоятелства са свързани, още повече, че именно св.А. е инициирала телефонен разговор с ползвания от подс.М. телефонен номер два часа по-рано през същия ден. От друга страна от приложените по делото трафични данни и СТЕ е видно, че на 18.01.15г. в 12:27:32ч. и 12:27:37ч. от тел.номер ползван от подс.М. на тел. номер ползван от св.А. били изпратени две текстови съобщения. В 12:40:44 ч. и в 12:40:47 ч. св.А. получила също две съобщения от тел. номер на подсъдимия, в 13:34:03 ч. и  в 13:34:06 ч. тя получила също две текстови съобщения от номера на подс.М. . Така от общо шест получени съобщения от св.А. при огледа на мобилния й телефон са установени само три съобщения с посоченото по-горе съдържание. Защо не са запазени другите три съобщения и какво е било тяхното съдържание само може да се гадае и предполага по делото. Какво време изтича, кой е звънял, какво не иска да „ haka“ / както е изписано в съобщението/ и какво ще каже при липса на останалата кореспонденция не може да бъде безспорно установено. По делото липсва оглед на използвания от подс.М. телефон към инкриминираните събития, за да се установи евентуално какво е съдържанието на останалите съобщения, съответно в какъв контекст са тези които са запазени от А..

     По идентичен начин стои въпросът и с полученото от св.А. в 13.56 часа съобщение  от телефонен №++359*********  с текст „Ako nemise obadish do 10mn zvunq na bratty imu kazvam za aborta ichete chukat cigancheta“. Това съобщение също не подкрепя твърденията на А. за искана парична сума от 5000 лв. от двамата подсъдими, за да не казват на родителите й за аборта и за връзката й със Ст.В.. По делото не е установено кой е ползвателят на този тел.номер, а е установено единствено, че същият е регистриран на името на св.В.С.Р., чиито показания, че не познава св.А. не са оборени от доказателствата по делото. Няма нито едно доказателство по делото, че някой от двамата подсъдими е ползвал този номер. Единствено безспорно установено по делото е, че св.Р. е майка на жената, с която св.Ст.В. е живял на семейни начала в инкриминирания период, както и че той самият е ползвал тел. номер регистриран на св.В.Р.. Видно от приобщените справки и разпечатки от мобилните оператори, и от изготвената и приобщена по делото СТЕ е, че телефонен №++359********* е регистриран на 01.12.2014г. на името на Р., като в периода 14.01.2015г. до 19.01.2015г. за този номер са регистрирани комуникации /входящи , изходящи и съобщения/ с номерата, за които в хода на съдебното следствие е установено, че са ползвани от Р.Г., св.С.В., подс.В.М.. На 17.01.2015г. в 10:46:06ч. от въпросния номер е проведена и изходяща кореспонденция към номера ползван от св.Д.Г.. От кого се е ползвал посочения номер към 18.01.2015г. по делото не е установено. Въпросният номер не е наличен и в кореспонденциите и контактите регистрирани в тел.номер на св.Р. при извършения оглед на ВД. По делото разследващите органи не са установили непосредствено след деянието от кого е ползван този телефонен номер. Не са извършили оглед на мобилните апарати ползвани от подс.М., св.Д.Х., Р.Г., за да бъде установено евентуално кой е ползвателят на този номер. Съдържанието на получения СМС -„Ako nemise obadish do 10mn zvunq na bratty imu kazvam za aborta ichete chukat cigancheta“, също не подкрепя твърденията на А., че е била заплашвана от подсъдимите М. и В., че ако не им даде 5000 лв. те ще съобщят на родителите й за връзката й със Ст.В.. От съдържанието на съобщението, става ясно, че изпращащият го цели да инициира разговор с А., в противен случай ще се обади на брат й.

   От кредитираните от съда гласни доказателства съдът приема, че между подсъдимите и св.А. се е състояла среща на 17.01.2015г. Този факт не се отрича и от самите тях. Същите обаче сочат, че поводът за срещата е бил друг-да правят секс с А.. Подобни твърдения навежда и самата тя както в хода на ДП, така й в с.з. Абсолютно нелогични са твърденията на А., че подсъдимите са я отвели до лозя, като са пътували до там 20-30 минути, като по време на пътуването им тя е била скрита /залегнала на задната  седалка/  и чак когато са стигнали там са й казали, че ако не им даде 5000 лв. ще кажат на родителите й за аборта и за връзката й със Ст.В.. Всъщност ако подсъдимите са целели да получат от нея 5000 лв. до 20 минути, за да не съобщят на родителите й горните факти, то безспорно е нямало да я отвеждат да лозови масиви намиращи се на разстояние 20-30 минути от града. Пътуването им на такова разстояние и описаното от св.А. прикритие, определено насочват на мисълта, че идеята на срещата е била различна, а водените разговори по между им са били на сексуална тематика , както самата тя посочва. 

    За да отхвърли като достоверност показанията на св.А. по този въпрос /че е била изнудвана от подсъдимите за сумата от 5000лв./, съдът съобрази и заключението на вещите лица по назначената СППЕ, както и показанията на двете вещи лица депозирани в с.з., след изслушването на св.А.. Вещото лице Г. сочи, че за А. много от ситуациите които пресъздава дават вид, че са ситуации на фрустрация. Пояснява, че фрустрацията означавала пречка или бариера по пътя към достигане до целта. А. давала вид, че е много притеснена, непрекъснато отговаряла с „не знам“, в едни случаи се чувствала много объркана, обаче това не било нейното истинско лице. Поради тази причина, според вещото лице  не можело да се кажа дали всички ситуации са били такива каквито тя описва. Пояснява, че при нея  механизмът на психологическа  защита /псевдология фантаскита/ се включвал когато и както на нея й е удобно и изгодно т.е. психологичната защита имала за цел да снижи напрежението, чувството за тревожност, чувството за вина, като защитата при нея била съзнавана  и несъзнавана, с цел да благоприятства нейния психичен комфорт. Доктор д-р Б. сочи, че псевдологията и фантастика се изразявала в едни измислени спомени и преживявания, които изплували в контекста да ти обърнат внимание, да бъдеш в центъра на събитието, да преиначиш нещата така, че да бъдат в твой интерес. Едновременно с това били и тези неточно споделени спомени или измислени спомени, което включвало психиатричното понятие аломнезии. Това било характерно за А. и затова вещите лица считали, че свидетелските й показания будят съмнение. Вещото лице Б. е категорична , че по време на разпита и пред настоящия съден състав също били налични псевдология и фантастика, и аломнезии, което се дължало на личностовите особености на А.. Според вещото лице псевдологията и фантастиката се включвали за обстоятелства, които не били в неин интерес.  Пояснява, че психологични защити, особено несъзнаваните се включвали, когато човек започнел да изпитва чувство за вина, някаква тревожност, вътрешно напрежение и безпокойство. На въпросите на съда в.л.Б. сочи, че нещата, които е споделя А.  не са напълно измислени, но са изопачени. Обстоятелството, че показанията й са изопачени е видно от градацията, които те претърпяват от хода на ДП, до с.з. проведени три-четири години след събитията през януари 2017г. с наслагване и прибавяне на факти и събития, като впоследствие абсурдизират до пълна липса на спомен за конкретни факти и обстоятелства, съответно твърдения, че не може да посочи кое е истина, макар да заявява, че всички събития за които съобщава са се случили.

     При тази непоследователност, вътрешна противоречивост на показанията, противоречие с останалите гласни и писмени доказателства кредитирани по делото, съдът не намери опора да кредитира с доверие показанията на св.А. в посочените части, още повече, че на въпросите на съда, кои от изнесените факти са верни и кои факти поддържа, се стигна до абсурдна ситуация, при която свидетелката заяви, че не знае кое е вярно.

    В останалата им част, съдът кредитира показанията на св.А., като кореспондиращи с останалите кредитирани от съда гласни и писмени доказателства.

   По отношение на показанията на св. С.Н.В. / с предишни имена С.Д.Г./ съдът отчете подразбиращото се съмнение в тяхната безпристрастност, като съобрази, че от една страна свидетелят е в роднинска и приятелска връзка с подс.В. и подс.М., от друга страна отчете и принадлежността му към ромския етнос към който принадлежи и подс.В.. При обсъждане на показанията на този свидетел , съдът отчете и че същият е пряко заинтересован от изхода на делото с оглед прикриване на неизгодни за него факти и обстоятелства, както и обстоятелството, че и в хода на съдебното производство той продължава интимната си връзка със св.А.. Св.В. е депозирал общо пет пъти показания по делото. В хода на ДП на 21.01.2015г., при разпитите пред разследващ орган и проведените очни ставки на 27.05.2015г. със Св.А. и и на 02.11.2015г. със св.Р., приобщени чрез прочитането им по реда на чл.281, ал.4 вр. ал.1 от НПК и пред съдебния състав на 29.05.2018г. и на 12.02.2019г.

     Показанията на този свидетел при всичките му разпити са последователни , че е имал интимна връзка с А., вследствие на което тя е забременяла, както и че е направила аборт в клиниката на д-р У.. В тази му част показанията съответстват на установената от съда фактическа обстановка и на кредитираните от съда гласни и писмени доказателства.

     Непоследователност се наблюдава в показанията на св.В. по отношение на обстоятелството дали А. е била девствена при първия им сексуален контакт- в ДП при разпита му твърди, че не е била девствена, а в съдебно заседание сочи, че била девствена . След прочитане на показанията му от ДП и приканване да съобщи кое е вярното твърдение, В. посочи, че не е сигурен дали била девствена, но бил видял кръв по краката й. От друга страна св.А. твърди , че преди св.В. е нямала други сексуални контакти. По този въпрос и СМЕ не дава еднозначен отговор, поради което и съдът не може да гради убежденията си на предположение. Всъщност горното обстоятелство е ирелевантно за повдигнатото обвинение и за фактите и обстоятелствата изследвани в настоящия процес. Но това обстоятелство, наред с показанията на св.В., че А. излизала с когото си иска, където си иска и прави каквото си иска и че се съмнявал дали била бременна от него /депозирани в с.з. на 29.05.2018г./ разкриват отношението му към нея, като подкрепят и показанията му, че тя имала много приятели от ромски произход /цигани както се изрази свидетелят/, частично подкрепят твърденията и на двамата подсъдими, че св.А. била известна по този повод в ромския етнос. Все в тази връзка са и показанията на св.З.А., че през лятото на 2014г. разбрала, че  дъщеря й се среща с цигани

      Всъщност интерес представляват показанията на св.В. , че никога не е взимал пари в заем или по друга причина от А. и че не знаел, че тя разполага с пари. Тези показания в разпитите му депозирани в с.з. и приобщени чрез прочитането им са противоречиви- първо сочи, че не е вземал пари от Д.А., при очната ставка със св.Р. твърди, че го пратил да вземе пари от А., които двамата трябвало да връщат, пред съдебния състав първоначално отрича да е вземал пари по какъвто и да било повод, а после признава, че тя му е давала различни парични суми. Пред съдебния състав в разпита си от 29.05.2018г. и от 12.02.2019г сочи, че той е изпратил подс.М. да вземе пари от А., като твърди, че двамата с нея имали да връщат пари. От всички кредитирани от съда гласни доказателства, става ясно, че многократно и по различни поводи св.А. му е давала парични средства, поради което и твърденията му , че не е взимал пари /от които той се отрече/ не се кредитират от съда. Абсурдни са и твърденията му, че не знаел , че семейството на А. разполага с пари, а от друга страна вземал пари в заем от нея при ясното съзнание, че тя е  ученичка и не работи. Всъщност в противовес на неговите твърдения за повода, по който на 16.01.2015г. е поискал голяма сума пари /1500лв./ от А. /той твърди, че ги поискал за да върнат заем който двамата дължали/ са показанията на А., че му ги е дала предвид необходимостта му от лечение в гр.Плевен и необходимост от средства за завръщане обратно. В този смисъл са и твърденията на подс.М.. Всъщност както съдът посочи в мотивите си по-горе в тази част показанията и твърденията на В. не се кредитират от съда, тъй като безспорно е установено, че парите са поискани без конкретен повод, като начинът на разпореждането с тях /взима малка част, за да има пари в себе си, другите предава на М. за съхранение/ манифестира явно намерение за финансова изгода. Нещо повече, при съобщаването от страна по подс.М., че се е разпоредил с парите дадени на В. от А., св.В. се ядосал,  като съобщил на А., че няма да може да й върне парите. Същата от своя страна притеснена, че паричните средства в дома й са намалели и няма да се възстановят, споделила опасения с В., че родителите й ще разберат. Именно тогава двамата са взели решение , тя да отиде в полицията, а поводът да бъде мотивирана от В. е бил връщането на парите, които М. е взел. По този въпрос В. е категоричен в с.з.като сочи „Аз я накарах като разбрах, че В. и В. са взели парите да отиде в полицията и аз като изляза от болницата и аз ще отида“. Идентични и в същата посока са и показанията на Д.А.- тя сочи, че е подала жалбата, за да се върнат парите, като твърди, че няма претенции към двамата подсъдими, тъй като на тях пари не е давала. Все в същата посока са и показанията на св.З.А., която сочи, че дъщеря й е отишла в полицията, когато се е уплашила, че парите са намалели. Ето защо съдът приема, че именно това е бил поводът А. да отиде в полицията. За това говорят и показанията на св.В. депозирани при първия му разпит  хода на ДП- от 21.01.2015г., където той сочи единствено за взетите от В.М. пари, но не споменава за събития свързани с искане на пари от страна на подс. В. и подс.М. от св.А..

     По отношение на обстоятелството, кои части от показанията на В. съдът кредитира по въпросите за инцидента в гората и за твърденията на А., че била изнудвана от двамата подсъдими- по-нагоре в мотивите си съдът изложи съждения и не намира за нужно да ги преповтаря.

      Съдът не кредитира показанията на св.Ст.В., че в периода 2014г-2015г. е ползвал сим карта регистрирана на името на майка му или на баща му. В хода на съдебното следствие бе безспорно установено от писмените доказателства по делото , СТЕ, извършените огледи на веществени доказателства / на мобилния апарат ползван от св.В.Р./, от останалите гласни доказателства, че св.С.В. в периода декември 2014г- януари 2015г. е използвал сим карта регистрирана на името на св.В.С.Р., която е майка на жената с която той живеел на семейни начала.

    В останалата им част, съдът кредитира показанията на св.Ст.В., като кореспондиращи с останалите кредитирани от съда гласни и писмени доказателства.

    Съдът оцени показанията на свидетелите А.А. и З.А., като отчете, че двамата са родители на гр.ищец и частен обвинител Д.А..

    От показаният на св.А. депозирани пред съдебният състав, съдът не кредитира частта, в която той сочи, че е разбрал за връзката на дъщеря си със св.В. едва след пристигане на полицията в дома му. В тази им част показанията му противоречат на показанията му депозирани на ДП, приобщени на основание чл.281, ал.4 вр. ал.1 от НПК към които свидетелят се придържа. Нещо повече, в тази част показанията депозирани в с.з. са в противоречие и с кредитираната част от показанията на неговата съпруга св.А., която посочва по какъв начин и кога родителите са разбрали за връзката на непълнолетната си дъщеря с лице от ромски произход. В останалата им част съдът кредитира показанията на св.А. депозирани в с.з. и приобщени чрез прочитането им, тъй като те кореспондират с останалите кредитирани от съда гласни и писмени доказателства- с кредитираната част от показанията на свидетелите Д.А. и З.А., на свидетелите С.В. и Д.Г., с изготвените и приобщени СМЕ, СТЕ и останалите писмени материали по делото.

     Като кореспондиращи с останалите кредитирани от съда  гласни и писмени доказателства, съдът кредитира показанията на св.З.А. депозирани в с.з. и тези приобщени чрез прочитането им по реда на чл.281, ал.4 вр. ал.1 от НПК. От показанията депозирани в с.з. съдът не кредитира единствено частта, в която свидетелката сочи, че е разбрала за връзката на дъщеря си със св.С.В. от полицията в гр.Аксаково, както и че съпругът й също не е знаел за тази връзка до пристигането на полицията. В тази им част показанията на свидетелката са вътрешно противоречиви, тъй като в с.з. по нататък в показанията си сочи, че за връзката на Д. със С.В. е разбрала от приятелка на дъщеря си. След прочитане на показанията от ДП тя се придържа към тях, а именно, че е разбрала за отношенията на дъщеря й с В. още през лятото на 2014г., когато започнала да чува слухове и след като синът й се позаинтересувал и  я информирал. В тези показаният именно сочи, че заедно със съпругът й поради връзката на дъщеря им със С.В. са й взели мобилния телефон. Ето защо съдът се довери по този въпрос на показанията на свидетелката от ДП, към които тя се придържа.   

      Съдът даде вяра на показанията на св.У.К. по отношение на процедурата по която се извърша изкуственото прекъсване на бременността, както и по отношение на организацията на работа в медицинския център, който ръководи. От тези показания съдът не кредитира единствено частта, в която той сочи, че без нотариално заверена декларация от родителите на непълнолетната бременна няма как да бъде прекъсната бременността. В този част показанията му са в пълно противоречие с кредитираните части от показанията на св.Д.А., св.С.В. и от обясненията на обв.М.. Всички те са категорични, че бременността на А. е била прекъсната именно в медицинския център на д-р У.. Обстоятелствата, че в журнала воден в центъра за периода от 29.11.2014г. до 11.12.2014г. /л.80-84 от ДП/ не е вписана гр.ищца и частен обвинител А. не означава, че такава манипулация не е била извършвана там. На първо място съвсем логично е да не бъде отразено в журнала посещение на непълнолетно лице, тъй като безспорно за предприемане на манипулации спрямо него съобразно медицинските стандарти е задължително съгласието на родителите на лицето, каквото в случая не е било налице, тъй като родителите на А. не са знаели за бременността й. Извършването на подобна манипулация на непълнолетно лице без знанието и съгласието на родителите безспорно може да доведе до дирене на отговорност от страна на лекарите извършили манипулацията. Ето защо напълно логично е св. У.К. да отрича в медицинския му център да е била извършена подобна манипулация. От друга страна от изготвената СМЕ и показанията на вещото лице Г. е видно, че е напълно възможно при съвременните методи на прекъсване на бременността да не останат следи, които да бъдат констатирани при медицински преглед. Вещото лице Г. е и категорична , че показанията на св.А. за датата на изкуственото прекъсване на бременността, напълно съвпадат с последната регистрирана при нея менструация по време на извършеното й освидетелстване. Ето защо в тази част показанията на св.У.К. не бяха кредитирани от съда. В останалата им част, свидетелските му показания се кредитират от съда.

      Съдът кредитира показанията на св.В.С.Р. депозирани в с.з. и приобщени чрез прочитането им по реда на чл.281, ал.4, вр.ал.1 от НК. От показанията депозирани в ДП, единствено съдът не кредитира частта, в която тя сочи, че не е притежавала сим-карта към мобилен оператор „М-тел“, тъй като в с.з. свидетелката прави уточнение, че е притежавала карта на мобилен оператор „М-тел“.

     В хода на съдебното следствие св.Д.Х.Г. – майка на св.С.В. бе разпитана общо два пъти – в съдебни заседания на 29.05.2018г. и на 20.02.2019г. От показанията на тази свидетелка съдът не кредитира частта, в която същата сочи, че синът й през 2014г. е ползвал сим карта издадена на нейно име или на името на съпруга й.  В хода на съдебното следствие бе безспорно установено от писмените доказателства по делото , СТЕ, извършените огледи на веществени доказателства / на мобилния апарат ползван от св.В.Р./, от останалите гласни доказателства, че св.С.В. в периода декември 2014г- януари 2015г. е използвал сим карта регистрирана на името на св.В.С.Р.. От показанията на тази свидетелка, съдът също така не кредитира частта, в която същата сочи, че докато е била със сина си в болницата, в началото на 2015г., същият не е излизал, и не е разговарял с никой по телефона. В тази част показанията на свидетелката са в пълно противоречие не само с гласните доказателства по делото- с показанията на самия В., който сочи, че е разговарял по телефона и се е срещал с подс.М., те са в противоречие и с показанията на св.А., в кредитираните от съда части, в противоречия са и с кредитираната част от обясненията на подс.М.. Нещо повече в тази им част показанията й са в противоречие и със заключенията на изготвените СТЕ и две допълнителни СТЕ, от които е видно, че от ползвания от св.В. телефонен номер в периода на престоя му в болницата -16.01.2015г.-19.01.2015г., са водени множество кореспонденции- изпращани и получавани са съобщения и са приемани и съответно са провеждани множество разговори в това число и от клетки, които не обхващат районът на болничното заведение.  Нещо повече видно от СТЕ в горепосочения период са регистрирани и множество комуникации между регистрирания на името на св.Г. тел. номер 0893/55-48-54 и тези ползвани от св.Д.А. и подс.М.. Горното идва да покаже, че св.В. е водил комуникации не само от ползвания от него телефонен номер, но и от този ползван от неговата майка – св.Г..  Ето защо в тази им част съдът не кредитира показанията на тази свидетелка, в останалата им част съдът кредитира показанията й като кореспондиращи с останалите кредитирани от съда гласни и писмени доказателства.

      По отношение на св.В.Р. в хода на съдебното следствие не бе установено по безспорен и категоричен начин каква е връзката му с подс.В.В.. От приобщените по делото справки от официалните регистри на населението е видно, че св.Р. и подс.В. не са регистрирани като пълнокръвни, еднокръвни или едноутробни братя. От друга страна гласните доказателства по делото- показанията на всички разпитани свидетели и обясненията на двамата подсъдими сочат, че в гр.Игнатиево е известен факт, че Р. и подс.В. са братя. Въпреки горното св.Р. даде показания по делото. Съдът кредитира показанията му дадени в хода съдебното следствие и тези приобщени чрез прочитането им по реда на чл.281, ал.5 вр.ал.1 от НПК депозирани в ДП от 29.09.2016г. и от 02.11.2015г., като прие за напълно логично свидетелят да не си спомня факти и обстоятелства случили се повече от четири години преди това. Съдът не прочете показанията му от 20.01.2015г., депозирани в хода на ДП, тъй като прецени, че същите са дадени пред полицейски орган с обща компетентност- оперативен работник при РУ-Аксаково, без това следствено действие да му е било възложено от разследващ орган, тъй като в материалите по делото отсъства постановление за възлагане на това действие от разследващ орган. Всъщност показанията на Р., че е вземал пари от А. се подкрепят и от нейните показания, както и от показанията на св.В.. Съдът кредитира и твърденията от ДП, че е виждал Р.Г. да взема пари от св.А., тъй като в тази част те са в унисон с показанията на А. и със заключението на СТЕ и останалите доказателства по делото.

    Като цяло съдът кредитира обясненията на подс.В.М.  дадени пред съдебния състав, касателно това от къде познава двамата свидетели Д.А. и С. ,кредитира и обясненията му, че той е управлявал автомобила и ги  завел до клиниката, където  А. е абортирала, за състоянието на същата в този ден. Кредитира и обясненията му, че е носил пари на св.В. изпратени му от А., кредитира и твърденията му, че в деня на занасяне на парите в болницата е бил заедно с подс.В., който факт се подкрепя и от показанията на св.Ст.В.. Кредитира и твърденията на подсъдимия, че заедно с подс.В. са имали среща с Д.А. и че са водили разговори да правят секс тримата, тъй като в тази част обясненията се подкрепят и от показанията на Д.А. и от обясненията на подс.В.. Липсват категорични доказателства/ косвени и преки такива/ които да оборват обясненията му по тези въпроси. По делото не е безспорно установено, че св.А. е имала интимна връзка с подс.М.. Този факт се твърди от него , но се отрича от св.Д.А.,  други доказателства в подкрепа на единия или другия извод не са събрани.

     По идентичен начин стои въпросът с обясненията на подс.В.В.. Същият не отрича за осъществен от него полов контакт със св.А., като споделя даже, че контактите са били повече от един, но са били доброволни. В противовес на неговите твърдения са тези на А., които са противоречиви и непоследователни по този въпрос и не се подкрепят и от другите доказателства по делото.

    Двамата подсъдими в обясненията си твърдят, че не са искали пари от св.Д.А., а поводът за съвместната им среща е бил друг. При липса на ясни и категорични доказателства, че двамата са се срещнали с нея на 17.01.2015г.  с цел да я мотивират да им даде пари в замяна на премълчаване на известни на много лица в гр.Игнатиево факти и обстоятелства, както и че на 18.01.2015г. са й изпращали на съобщения със същата цел, съдът не може да гради убеждение и по този факт на предположение, както иска прокуратурата.

      Съдът кредитира протоколите за разпознаване от 22.01.2015г. от ДП с разпознаващ Д.А., при които тя е разпознала лицата Р.Х.Г. и В.Е.Р., тъй като тези действия са извършени по предвидения за това в НПК ред. Съдът намира, че разпознаването на св.Р. е било абсолютно ненужно, тъй като гр.ищца е посочила в проведения и на основание чл.170 от НПК разпит преди разпознаване, че го познава от малка.

    Съдът кредитира протокола от извършения на 22.01.2015г. оглед на мобилния телефон на гр.ищца и частен обвинител Д.А., тъй като отразената в него информация кореспондира с кредитираните от съда гласни доказателства, писмени доказателства – справки от мобилните оператори и приетите по делото СТЕ и допълнителни СТЕ. По същите изложени съображения съдът кредитира и протокола от 25.02.2015г. за оглед на веществено доказателство- мобилен телефон „Нокия“ с ИМЕИ 358628017536372, ползван от св.В.Р..

      Съдът не кредитира протокол за оглед на веществено доказателство от 05.12.2016г. касателно комуникациите между тел. +35989285830 -собственост на подс.В.М., мобилен  номер ++359********* - собственост на В.Е.Р. и мобилен номер ++359********* - собственост на З.Х.А. на дата 17.01.2015г. и дата 18.01.2015г. Видно от съдържанието на цитирания протокол в него са посочени избирателно регистрирани комуникации от двете дати между +35989285830 -собственост на подс.В.М. и мобилен номер ++359********* - собственост на З.Х.А.. Липсват комуникации отразени в СТЕ, изготвени от вещото лице Ч., съответно налични на електронния носител, на който са предоставени трафичните данни. Ето защо съдът не кредитира този протокол.

       Съдът се доверява изцяло на заключението на назначената СМЕ, изготвена от д-р Г., като компетентно изготвена и убедително защитена в съда.

       Съдът прие с доверие и заключението на назначената КСППЕ на гр.ищец и частен обвинител А., изготвено от вещите лица Б. и Г.., като компетентно и безпристрастно, мотивирано и защитено в с.з.

     Съдът кредитира приобщените по делото СТЕ и две допълнителни СТЕ  изготвени от вещото лице Ч.. Тези експертизи внесоха ясното относно регистрирани комуникации между телефонните номера на гр.ищец А., подсъдимите, св.Ст.В., св.Д.Г., Р.Г., св.В.Р., св.В.Р.. Същите послужиха като отправна точка на съда, за да приеме като достоверност едни показания и да отхвърли други.

    Съдът кредитира и всички останали приобщени по делото писмени доказателства, тъй като същите са непротиворечиви по между си и кореспондиращи с приетата по делото за установена фактическа обстановка.

 

      При така установената по делото фактическа обстановка, след преценка на всички доказателства по делото, съобразно разпоредбата на чл.14 от НПК-поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прави следните правни изводи:

 

          Подс. В.В.М. , роден на роден на 17 09.1986г. в гр.Варна, живущ ***, българин, български гражданин, с основно образование, безработен, неженен, осъждан, ЕГН ********** не е извършил от  обективна и   субективна страна състава на престъплението   по чл. 213а, ал.2, т.4 вр. ал.1 вр. чл.26 ал. 1 вр.чл.20, ал.2 от НК, за което му е повдигнато обвинение от страна на ВРП , а именно за това, че в периода 17.01.2015г.-18 01. 2015г. в гр. Игнатиево, обл. Варненска в съучастие с В.С.В., като съизвършител в условията на продължавано престъпление, с цел да принуди Д.А.А. да се разпореди със сумата от 5000/пет хиляди / лева, я заплашил с разгласяване на позорящи за нея обстоятелства - че е направила аборт и има сексуални контакти с лица от ромски произход, като деянието е извършено от две лица.

      Подс. В.С.В., роден на ***г***, българин, български гражданин, с основно образование, работещ, женен, осъждан, ЕГН ********** не е извършил от  обективна и   субективна страна състава на престъплението   по чл. 213а, ал.2, т.4 вр. ал.1 вр. чл.26 ал. 1 вр.чл.20, ал.2 от НК, за което му е повдигнато обвинение от страна на ВРП , а именно за това,  че в периода 17.01.2015г.-18 01. 2015г. в гр. Игнатиево, обл. Варненска в съучастие с В.В.М., като съизвършител в условията на продължавано престъпление, с цел да принуди Д.А.А. да се разпореди със сумата от 5000/пет хиляди / лева, я заплашил с разгласяване на позорящи за нея обстоятелства - че е направила аборт и има сексуални контакти с лица от ромски произход, като деянието е извършено от две лица.

          До този извод съдът достигна след като прецени всички събрани по делото доказателства и в частност тези, които съответстват на разпоредбите на НПК.

          След пълен анализ на доказателствата съдът намира, че авторството на деянието в лицето на двамата подсъдими не е доказано по изискуемия от НПК безспорен и категоричен начин, като споделя и становището на защитата в този аспект.

           Престъплението изнудване по чл. 213а от НК съдържа елементи от състава на престъпление по чл. 214 НК. В теорията се спори дали всъщност престъплението по чл. 213а НК е криминализиран опит за класическо изнудване или приготовление. Основният състав на престъплението по чл.213а  е по ал. 1, като субект на престъплението може да е всяко наказателно отговорно лице. От обективна страна, изпълнителното деяние може да бъде осъществено само чрез действие. То представлява заплашване – застрашаване с бъдещо деяние, което би се отразило неблагоприятно върху пострадалия или негови близки. Изпълнителното деяние, изразяващо се в заплашване, има идентично съдържание със заплашването като вариант на принудата по чл. 214, ал. 1 НК, като различието е в това, че в чл. 213а, ал. 1 НК се изброява какво трябва да е съдържанието на застрашаването. Средствата, с които деецът предизвиква страх са изчерпателно изброени: заплашване с насилие, т.е. с физическо въздействие върху личността, срещу пострадалия или негови ближни; заплашване с разгласяване на позорящи обстоятелства, т.е. със съобщаване на трети лица на факти, които могат да накърнят обществената оценка за пострадалия, като тези факти могат да са свързани с личността на пострадалия или негови ближни; застрашаване с увреждане на имущество на пострадалия или на негови ближни, застрашаване с друго противозаконно действие с тежки последици – тук става въпрос за застрашаване с определено активно поведение, като не може да се касае за бездействие. При този престъпен състав е необходимо да бъде доведено до знанието на пострадалия какво поведение иска от него деецът. Това може да бъде направено преди, след или едновременно със заплашването. Субектът трябва да поиска пострадалият да се разпореди с вещ или със свое право, или да поеме имуществено задължение – отправянето на заплахата трябва да е насочено към мотивиране на пострадалия да се разпореди с вещ, със свое право или да поеме имуществено задължение. Именно употребената заплаха, която е безспорно установена, прави деянията съставомерни по чл. 213а, ал. 1 НК. Престъплението по чл. 213а НК, е формално престъпление, тъй като в закона не съществува изискване пострадалият да е предприел изискваното от него поведение. В доктрината се възприема, че независимо че не е изрично посочено в нормата на чл. 213а НК, особен признак от обективната страна на деянието е волята на жертвата, която не желае да се разпорежда с вещ или със свое право или да поема имуществено задължение и това е така, защото ако пострадалият е съгласен с искането на дееца, няма да има нужда от заплашване. Изпълнението на заканата, с някоя от формите на принуда, не е задължителен елемент при осъществяване състава на престъплението, достатъчно е заплахата да е обективирана за постигането на преследваната от дееца цел – разпореждането от пострадалия със своя вещ, право или поемането на имуществено задължение. Според Р.389-12-II, за реализиране на основния  състав е достатъчно отправяне на заплаха от страна на дееца, насочена към мотивиране на пострадалия да се разпореди с вещ или със свое право или да поеме имуществено задължение. Изпълнителното деяние е осъществено само с факта на заплахата, без да е необходимо заплашеният реално да е предприел исканото от дееца поведение. В Р.13-04-I е посочено, че за осъществяване на престъплението по чл. 213а НК е достатъчно резултатът да бъде само цел на дееца. “Тежките последици” са също само възможен резултат, но не от разпоредителното действие на пострадалия (който по този начин се самоуврежда), а от противозаконното действие, с което пострадалият бива заплашен, за да извърши разпореждането. От субективна страна се изисква пряк умисъл, като деецът съзнава, че заплашва пострадалия с едно от описаните в закона деяния, както и че последният не желае да се разпорежда с имуществото си или да поема задължения. За съставомерността на деянието е необходимо и наличието на специална цел – да принуди другиго да се разпореди с вещ или със свое право, или да поеме имуществено задължение. В теорията се поддържа, че не е необходимо разпоредителните действия, към които се стреми деецът, да са непременно вредоносни за пострадалия; достатъчно е, че той не е съгласен с тях. В случай, че целта е разпореждане с право, то безспорно трябва да има имуществен характер с оглед систематичното място на коментираното престъпление.

    В ал.2 , т.4 на чл.213а е криминализиран квалифициран състав на изнудване, извършено от две или повече лица. При този квалифициращ признак е необходимо в самото осъществяване на изпълнителното деяние да участват поне две лица. Този състав няма да намери приложение, ако едното от лицата пази например, а другото осъществява заплахата, тогава първият ще бъде помагач, а вторият извършител. За разлика от други сходни хипотези при останалите престъпления против собствеността, тук законодателят не е поставил изискване за предварителен сговор между тях.

       В контекста на гореизложеното, за да бъде осъществено престъплението за по чл. 213а, ал.2, т.4 вр. ал.1 вр. чл.26 ал. 1 вр.чл.20, ал.2 от НК, за което е повдигнато обвинение от страна на ВРП на двамата подсъдими, е необходимо да бъда безспорно установено, че дейците са заплашили пострадалата с разгласяване на позорящи за нея обстоятелства, с цел да я принудят да се разпореди с вещ.

        В случая в ОА на прокуратурата е инкриминирано поведение на двамата подсъдими описано по следния начин : „ На 17.01.2015г. от мобилния телефон на обв.В.М. с номер 0897/285-830 се провела комуникация към мобилния телефон на свид.Д.А., която ползвала сим-карта предоставена на майка й -свид.З.А. с номер 0898/760-443 Чрез тази комуникация свид.Д.А. била провокирана към провеждане на среща между нея и лицето ползващо мобилния номер 0897/285-830. Срещата се състояла през деня на 17.01.2015г. в центъра на гр.Игнатиево, между свид.Д.А., обв.В.М. и обв.В.В.. Те двамата дошли на срещата с автомобил управляван от обв.М., като самата среща се провела в автомобила. При влизане в автомобила свид.Д.А. видяла обв.М. и обв.В., които познавала. Обв.В. поискал от свид.Д.А. да им предостави сумата от 5 000лв., а в замяна на това те двамата с обв.В.М. ще направят така, че повече тя да не бъде безпокоена, всички ще си мълчат и родителите й няма да научат за направения от нея аборт, както и че е имала сексуални контакти с лица от ромски произход.Ако не им предаде парите родителите й ще научат за връзката й със свид.Г., а освен това ще научат и неговите родители, както и че е направила аборт. Тя от своя страна им обяснила, че не разполага с тези пари, но й бил поставен срок от обв.В. до следващия ден на 18.01.2015г. да им даде парите, след което срещата приключила. Свид.Д.А. се прибрала в дома си с намерение да не дава никаква парична сума, но на 18.01.2015г.от 9,31ч. обв.В.М. отново започнал комуникация с нея. В 12.27ч.на 18.01.2015г. от телефонен номер 0897/285-830 свид.Д.А. получила входящо текстово съобщение с текст „какво става? Времето изтича сега звъннаха, не иска да чака, ще каже". В 12.40ч. от същия номер получила кратко текстово съобщение „Звънни спешно!", а в 13,34ч. от същия номер свид.Д.А. получила съобщение „Звънни и кажи какво става или пиши". На 18.01.2015г. в 13,56ч. на номера ползван от свид.Д.А. се получило кратко текстово съобщение от сим-карта номер 0885/390-246 „Ако не ми се обадиш до 10 мин., звъня на брат ти и му казвам за аборта и че те чукат циганчета'. Това съобщение мотивирало свид.А. да подаде оплакване на следващия ден до съответното полицейско управление и било започнато наказателно производство по случая“.

      За да бъде осъществен от обективна страна съставът на продължаваното престъплението, за което двамата подсъдими са предадени на съд е необходимо по делото да бъде безспорно установено, че те двамата на всяка една от датите посочени в ОА -17.01.2015г. и 18.01.2015г. са реализирали активни действия по отправяне на заплахи спрямо А. за разгласяване на позорящи за нея обстоятелства. Съдът приема, че сочената в ОА закана за разгласяване на обстоятелства около извършен аборт от непълнолетно лице и относно връзката му с лице от ромски произход е от естеството на позорящо за А. обстоятелство, макар и разгласяването да е пред нейните близки /семейството й/ доколкото същата е била наясно, че те не приемат връзката й с лице от ромския етнос. В този смисъл и установяване на такова поведение би се субсумирало под състава на чл.213а от НК ако е отправено с цел принуждаване на пострадалата да се разпореди с парична сума.

      Както бе посочено по-горе в мотивите на съда, по делото е безспорен факт, че св.А. и нейният приятел от ромски произход – св.Ст.В. са имали връзка в един продължителен период от време, че връзката им  е станала достояние както на ромския , така и на българския етнос в гр.Игнатиево. С категоричност е установено и че родителите на А. не са одобрявали тази връзка, като дори са приложили ограничения спрямо нея /взели са и мобилния телефон за известен период от време/. Безспорно бе установено и че А. е забременяла и в последствие абортирала, като този факт също е станал достояние на ромския етнос в гр.Игнатиево. Бе установено и че А. е подпомагала св.Ст.В. с различни парични суми, като дори за заплащане на аборта е взела без знание и позволение златни накити от дома си. Станало е достояние, разбира се не без заслугата на св.Ст.В., който е пращал свои роднини и приятели да вземат различни парични суми от А. под различен претекст, че родителите й разполагат с парични средства. Именно това е причината и с нея да се свържат както св.Р., така и Р.Г., на които тя предала значителна парична сума /като по делото не е установено с категоричност размерът на сумите/ . Съдът по нагоре в мотивите си изложи мотиви защо кредитира показанията й в тази част. В същност съдът напълно споделя виждането на прокурора , че св.Д.А. е станала пряка и косвена жертва, но счита, че за това заслуга имат не само предразсъдъците на родителите й, но и голямото доверие, което тя е имала спрямо св.Ст.В., за който по делото бе установено, че се е възползвал от нея, от възрастта й и  неопитността й. Именно това е станало и причина семейството й да се разпадне /родителите и да се разведат/, тъй като св.А. въпреки изнесената от дома й голяма парична сума, част от която е дала на св.В. е продължила да се среща с него и интимните им контакти продължават и към момента на съдебното производство. Съдът не споделя виждането на прокурора, че свидетелят Ст.В. депозира противоречиви показания, от лоялност към ромския етнос към който принадлежи. Всъщност от всичките му показания е видно, че неговата действителна цел е да прикрие приноса си към обстоятелствата донесли негативни последици за А. и за да продължава да извлича финансова облага от това.

    Вярно е отбелязаното от прокуратурата, че всички предшестващи събития, до изпращането от страна на Д.А.  на взетата от дома й парична сума в размер на 1500 лв. по искане на св.Ст.В. чрез подс. М. са прелюдия към решението на същата да подаде жалба в полицията. Но водещият мотив видно от доказателствата по делото е бил, че дадената от нея сума в размер на 1500 лв. на В., няма да бъде върната- за това сочат както показанията на Ст.В., така и показанията на св.З.А., а и на самата Д.А..

    Всъщност описаните от прокуратурата в ОА факти, като прелюдия към завършващият епизод касателно двамата настоящи подсъдими навеждат на съждението, че самия представител на държавното обвинение не е достигнал до еднозначен извод по отношение на достоверността на описаните от самия него събития. Така например в ОА се описват факти за извършен аборт не по правилата на медицинските стандарти, а липсват данни по делото за сигнализиране на компетентните органи и провеждане на разследване в горната посока. Прокурорът приема, че подс.В. и св.А. „извършили полов акт, който св..А. не искала“. Извършването на полов акт без съгласие /искане/ от страна на лице от женски пол се субсумира под състава на престъплението изнасилване, криминализирано в чл.152 от НК. Въпреки това подобно обвинение не е повдигано в хода на ДП. Прокурорът е приел и че „на свид.Д.А. на мобилния й телефон започнали позвънявания от няколко различни телефонни номера. С нея разговаряла жена, която й искала парични средства и ако не й бъдат осигурени ще съобщи на родителите й за връзката й със свид.Г.“, посочил е че въпреки проведените разпознавания не били събрани доказателства за извършено престъпление по чл.214 от НК. Горното идва да покаже, че достоверността на показанията на св.Д.А., която достоверност прокурорът ревностно защитава в пренията си по съществото на делото, е била подложена на сериозно съмнение в хода на ДП.

     Съдът по-нагоре в мотивите си посочи защо приема част от показанията на Д.А. и съответно отхвърля достоверността на други показания.

    Както подробно изясни по-горе в мотивите си, съдът не намери опора в доказателствата по делото , за да се довери на показанията на св.Д.А., че подсъдимите В.М. и В.В. са поискали от нея сумата от 5000 лв., за да не казват на родителите й, че има връзка със св.Ст.В. и , че е правила аборт от него. Бяха разгледани противоречията в показанията на свидетелката депозирани както в хода на ДП, приобщени чрез прочитането им , така и в хода на с.з. Във всички тези показания  свидетелката дава противоречива информация  относно лицето което  я е потърсило на 17.01.2015г., после относно поводът, поради който е проведена срещата с двамата подсъдими,на следващо място показанията по отношение на времето на срещата -в ДП сочи, че срещата е била вечерта, а в с.з. през деня- по обяд. Няма как да се възприеме тезата на прокурора, че срещата била през деня, тъй като в 10:23ч. на 17.01.2015г. имало регистрирано обаждане от между А. и Ст.В., в което тя му съобщила за случилото се.  Явно на прокуратурата е убягнало, че в този ден са водени множество комуникации между А. и Ст.В., като  на същия ден в 10:28:14ч. /т.е. след твърдянато обаждане/, А. е приела обаждане от подс.М.. Нелогично е да се оплачеш, че те изнудват, а да приемеш обаждане от същото лице, още повече, че св.А. твърди, че тя не е инициирала комуникации с подсъдимия. Както бе споменато по-горе показанията за мястото на срещата  също са противоречиви , като в мотивите си съдът детайлно изложи в какво според него се състоят противоречията. Противоречиви са и твърденията кой от двамата подсъдими какво и е казал. Веднъж твърди, че подс.В. говорил, после сочи , че двамата подсъдими говорели, в следващите си показания твърди, че не помнела кой какво и е казал, не помнела кой от двамата бил в автомобила. Противоречивите й показания стигнаха до  абсурдната ситуация, в която свидетелката заяви в с.з. от 27.11.2017г.,  че не може да посочи кое от твърденията й  е вярно.

    Твърденията на прокуратурата относно поводът за състоялата  се среща между свидетелката и подсъдимите, не се подкрепят от доказателствата по делото. Двамата подсъдими  прочие не отричат такава среща да се е състояла, но  пък твърдят, че е била вечерта /а не през деня както сочи прокурора в ОА/, като в това часово време след 21ч. на 17.01.2015г., СТЕ е отразила комуникации между тел. на подс.М. и тел.номер на св.А.. Показанията на А., че била потърсена първа от подс.М., както и че впоследствие след срещата им състояла се на 17.01.2015г. не била отговорила на обажданията на подсъдимия, не отговарят на обективните факти установени по делото. От приобщената по делото СТЕ, именно св.А. е била инициатор на комуникациите с подсъдимия М. в деня на 17.01.2015г. именно тя го е потърсила първа, като е изпратила две съобщения на тел. номер на подс.М. съответно в 09:31:37ч. и в 09:31:39ч. Едва след това в 09:31:42ч. от тел. номер на М. е върнато съобщение към тел. на св.А.. Нещо повече, в 10:08:41ч. и 10:08:42ч. св.А. е инициирала и изходящи повиквания към подс.М. с продължителност съответно 53 сек. и 52 сек., а в 21:54:09ч. е провела изходяща кореспонденция към номера на  подс.М.. На 18.01.2015г. А. също първа е инициирала изходящо обаждане към тел.номер ползван от подс.М., като в 10:07:11ч. е провела разговор с продължителност 133секунди. Така, че и твърденията на свидетелката депозирани в с.з., че разговорите и съобщенията били провокирани от предходни повиквания от подс.М. са компрометирани, тъй като видно от отразеното в СТЕ в нито един от двата дни – на 17 и 18 подс.М. не е бил инициатор на комуникациите по между им.

   Както бе споменато по-горе показанията на св.А., че именно по време на срещата й с подсъдимите, двамата са й искали пари, не се подкрепят дори от показанията на нейните родители, които не съобщават дъщеря им де е споделила такова обстоятелство с тях. В тази връзка следва да се посочи отново, че св.З.А. в показанията си пред съдебния състав е категорична, като няколкократно заявява, че дъщеря й не и е казвала, че двамата подсъдими са и искали пари за нещо и че им е давала пари. В тази връзка показанията й не се подкрепят дори от показанията на св.Ст.В., на която същата сочи, че е разказала какво се е случило. В хода на ДП, в показанията му приобщени чрез прочитането им в нито един от случаите той не споменава това обстоятелство, а напротив твърди, че А. не му е казала, че е изнудвана от някой. Съдът в мотивите си по-горе посочи защо отхвърля като достоверност показанията му депозирани в хода на съдебното следствие по този въпрос. Твърденията на прокуратурата, че няма как подс.В. да не е знаел за парите, които съпругата му взела от А. също са ирелевантни за повдигнатото спрямо него обвинение. На първо място, горното е станало достояние на много лице в гр.Игнатиево, а на второ място обвинението на подс.В. не е повдигнато за парите, които съпругата му е взела от А., а за действия извършени от него, тъй като наказателната отговорност е лична.

     С оглед горното съдът прие, че по делото не е доказано по безспорен и категоричен начин, че именно на 17.01.2015г. в гр.Игнатиево, обл.Варна двамата подсъдими са отправяли заплахи спрямо св.А. за разгласяване на позорящи за нея обстоятелства посочени в диспозитива на обвинението с цел да я принудят да се разпореди със сумата от 5000 лв.

      Що се касае за датата  18.01.2015г., като част от продължаваното престъпление, в което двамата подсъдими са обвинени, единствените факти на които се крепи обвинението за тази дата е получените общо три броя съобщения – две от тел. номер на подс.М. и едно от тел.номер регистриран  на св.В.Р..

    По отношение на цитираните и инкриминирани съобщения изходящи от тел.номер ползван от подс.М.   получени от св.А. в 12.27 часа с текст „kakvo stavа? Vremeto izticha sq zvanaha ne iska da haka shte kaje“, в 12.40 ч. с текст „Звънни спешно!“ и  в 13.34 часа с текст „Звънни и кажи ко стаа или пиши“, съдът намира, че тези съобщения нямат заплашителен характер , така щото да мотивират А. да се разпореди със своя вещ- в случая пари.   На първо място по делото не е безспорно установено дали именно подс.М. е изпратил въпросното съобщение, тъй като същия сочи в обясненията си, че се е случвало да дава телефона си и на други лица. На второ място по делото не е установено и тези три съобщения с какво обстоятелства са свързани, още повече, че именно св.А. е инициирала телефонен разговор с ползвания от подс.М. телефонен номер два часа по-рано през същия ден. От друга страна от приложените по делото трафични данни и СТЕ е видно, че на 18.01.15г. в 12:27:32ч. и 12:27:37ч. от тел.номер ползван от подс.М. на тел. номер ползван от св.А. били изпратени две текстови съобщения. В 12:40:44 ч. и в 12:40:47 ч. св.А. получила също две съобщения от тел. номер а подсъдимия, в 13:34:03 ч. и  в 13:34:06 ч. тя получила също две текстови съобщения от номера на подс.М.. Така от общо шест получени съобщения от св.А. при огледа на мобилния й телефон са установени само три съобщения с посоченото по-горе съдържание. Защо не са запазени другите три съобщения и какво е било тяхното съдържание, по делото не е установено, като съдът не би могъл да гради убеждения по този въпрос на предположения. От така цитираните съобщения не става ясно първо какво време изтича, кай е звънял, какво не иска да „ haka“ / предвид изписаното в съобщението/ и какво ще каже при липса на останалата кореспонденция не може да бъде безспорно установено. Други преки и косвени доказателства, че именно М. е изпратил съобщението липсват. По делото липсва оглед на използвания от подс.М. телефон към инкриминираните събития, за да се установи евентуално какво е съдържанието на останалите съобщения.

        По идентичен начин стои въпросът и с полученото от св.А. в 13.56 часа съобщение  от телефонен №++359*********  с текст „Ako nemise obadish do 10mn zvunq na bratty imu kazvam za aborta ichete chukat cigancheta“. Това съобщение също не подкрепя твърденията на прокуратурата , интерпретиращи твърдения на Д.А. за искана парична сума от 5000 лв. от двамата подсъдими, за да не казват на родителите й за аборта и за връзката й със Ст.В.. както бе споменато по-горе по делото е установено единствено, че този номер  е регистриран на името на св.В.Р., за която бе установено категорично , че единствената й връзка е със св.Ст.В., доколкото тя е майка на жената, с която той живее на семейни начала и от която има дете.  По делото обаче, не е установено  кой е бил ползвател на този номер към 18.01.2015г. и по-рано, доколкото с този номер са осъществявали комуникации част от свидетелите по делото – в това число и св.Ст.В., който също е ползвал тел.№ регистриран на името на Р..Няма нито едно доказателство по делото, че някой от двамата подсъдими е ползвал този номер, налице са само индиции в СТЕ, че подс.В.М. е комуникирал с този номер, но не и в деня на 17.01. и 18.01. На 17.01.2015г. в 10:46:06ч. от въпросния номер е проведена единствено изходяща кореспонденция към номера ползван от св.Д.Г., което навежда на мисълта, че лицето ползвател на въпросни номер е от семейството на св.Ст.В.. От кого се е ползвал обаче посочения номер към 18.01.2015г. с категоричност по делото не е установено. По делото разследващите органи не са установили непосредствено след деянието от кого е ползван този телефонен номер. Не са извършили оглед на мобилните апарати ползвани от подс.М., св.Д.Х., Р.Г., а и на подс.В. /телефонът му е бил предаден по делото , но не е изследван в рамките на ДП и не му е извършван оглед/, за да бъде установено евентуално кой е ползвателят на този номер. Съдът намира, че съдържанието на получения СМС -„Ako nemise obadish do 10mn zvunq na bratty imu kazvam za aborta ichete chukat cigancheta“, също не подкрепя тезата на прокуратурата, че А. е  била заплашвана от подсъдимите М. и В., че ако не им даде 5000 лв. те ще съобщят на родителите й за връзката й със Ст.В.. Защо е прието, че на тази дата двамата подсъдими са осъществили състава на престъплението, за което са предадени на съд, при положение, че няма нито едно пряко и косвено доказателство, дори индиция, че двамата подсъдими са изпратили процесните СМС. От съдържанието на последното съобщение, става ясно, че изпращащият го цели да инициира разговор до 10 мин с А., в противен случай ще се обади на брат й. Показанията на свидетелката А., която е повела среща с подсъдимите на 17.01.2015г. са до такава степен компрометирани, че дори самата тя не можа да посочи пред съда, кои от всичките изнесени от него противоречиви показания по отношение на събитията 17-18 януари 2015г. са истина.

       За да отхвърли като достоверност показанията на св.А. по този въпрос /че е била изнудвана от подсъдимите за сумата от 5000лв./, съдът съобрази особеностите на личността на А., отразени в СППЕ, която сочи не само, че А. е интовертен тип личност, но и че в ситуации на фрустация, каквито безспорно са били ситуациите на даване на значителни суми пари от домашния бюджет и то без перспектива за връщане, св.А. включва защитни механизми целящи да оневинят собственото й поведение /че е взела пари без разрешение от родителите си/, което води до изопачаване на пресъздадените от нея събития, така щото да е изгодно за самата нея. Както бе споменато и по-горе при констатираната  непоследователност, вътрешна противоречивост на показанията, противоречие с останалите гласни и писмени доказателства кредитирани по делото, съдът не намери опора да кредитира с доверие показанията на св.А. в посочените части и не възприе тезата а прокуратурата описана в ОА във връзка с възведеното там обвинение.    

         В хода на разследването по ДП,  дори не е правен опит да бъдат изискани евентуално записите от охранителните камери за местата където св.А. твърди, че са се случвали събитията. Както е известно ВКС е последователен в практиката си, че същите, след проверка на тяхната автентичност, посредством техническа експертиза, са годно доказателство в процеса и биха могли да внесат яснота по конкретните факти от предмета на доказване. Съдът намира, че прокуратурата лишавайки се от подобни доказателства – не установявайки кой е ползвател на горепосочения тел.№, регистриран на св.Р., каква е цялата кореспонденция водена между тел.№ на подсъдимия М. и св.А., какви е било съдържанието на водените кореспонденции- съобщения между тел.номера на Д.Г., Ст.В., подс.В.М. в дните на 17.01 и 18.01.2015г., неизследване на телефоните на Р.Х., на подс.В., сама се е лишила от възможност да докаже авторството на деянието в лицето на конкретен извършител.

     В изпълнение на задължението си по чл.107, ал.2 от НПК да събере служебно и други доказателства относно фактическите положения включени в предмета на доказване, съдът изчерпи всички процесуални способи за събиране на доказателства за установяване на обективната истина по делото. Съдът призова и разпита по делото и св.В.Р., изиска и приложи по делото множество справки от мобилните оператори. Назначи и прие СТЕ и допълнителни СТЕ. Назначи експертиза на мобилния тел. предаден по делото от подс.В., но предвид обстоятелството, че това ВД бе изгубено от служба „Архив“ при ВРС, такава експертиза не бе изготвена. Въпреки това обаче, други преки или косвени доказателства, които да подкрепят обвинителната теза не се събраха.

    Предвид всичко гореизложено няма как да се приеме с категоричност, че двамата подсъдими В.М. и В.В., в периода 17.01.2015г.-18.01.2015г.,с две отделни деяния на датите 17.01 и 18.01 с цел да принудя Д.А.А. да се разпореди със сумата от 5000/пет хиляди / лева, са я заплашил с разгласяване на позорящи за нея обстоятелства - че е направила аборт и има сексуални контакти с лица от ромски произход, а обясненията им, че на 17.01.2015г. са излезли със св.А., с цел да правят секс, не са оборени по категоричен и несъмнен начин.

     Съдът като изпълни задължението си да изясни обективно, всестранно и пълно всички обстоятелства по делото прецени, че по делото липсват безспорни и категорични доказателства по смисъла на чл.303, ал.2, които да установят, че подсъдимите В.В.М. и В.С.В. са извършители престъпленията, за които са предадени на съд, поради което и на основание чл. 304 от НПК оправда всеки от тях по възведеното от страна на ВРП спрямо всеки от тях обвинение за престъпление по чл. 213а, ал.2, т.4 вр. ал.1 вр. чл.26 ал. 1 вр.чл.20, ал.2 от НК. 

   Относно предявения за съвместно разглеждане в наказателния процес  граждански иск, предявен от гр.ищец и частен обвинител Д.А., с оглед крайния изход на делото- подсъдимите бяха оправдани по повдигнатите и обвинения, съдът прецени, че по делото не се установи подсъдимите да извършили престъпни деяния, от които да са произлезли неимуществени вреди за гр.ищца и частен обвинител. От горното се налага извода за неоснователността и недоказаността на предявения от частния обвинител граждански иск солидарно срещу подсъдимите В.В.М. и В.С.В. за сумата от 5 000 /пет хиляди /лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на деянието по чл.213а, ал.2, т.4 вр.ал.1 вр.чл.26, ал.1 вр.чл.20, ал.2 от НК, за което са предадени на съд ведно със законната лихва от датата на деянието. Основанието на иска за обезвреда предявен от гр.ищца и частен обвинител е по чл.45 от ЗЗД – непозволено увреждане, което в настоящия случай не се доказа, тъй като не се доказа, че подсъдимите са извършители на престъплението, в което са обвинени. Поради изложените съображения гражданския иск бе отхвърлен като неоснователен и недоказан.

        Тъй като подсъдимите бяха признати за невинни на осн. чл. 190 от НПК, съдът остави  съдебните и деловодни разноски в тежест на органите, които са ги направили, за сметка на Държавата.

        Мотивиран от горното и по изложените съображения, съдът постанови присъдата си.

                                                       РАЙОНЕН  СЪДИЯ :