№ 8624
гр. София, 20.02.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 83 СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ТИНА Р. МАЛИНОВА
като разгледа докладваното от ТИНА Р. МАЛИНОВА Гражданско дело №
20241110132657 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 318 - 329 от Гражданския процесуален
кодекс (ГПК).
Извършена е проверка по реда на чл. 140 от ГПК.
Подадена е искова молба от Р. Г. И. срещу И. А. И., с която са предявени
брачен иск по чл. 44, т. 3 във вр. с чл. 49, ал. 3, във вр. ал. 1 от СК - за
прекратяване на брака между страните с развод по исков ред, с произнасяне по
въпроса за вината за разстройството на брака, във вр. с чл.322 ГПК,
обективно кумулативно съединен с небрачни искове с правно основание по
чл. 59, ал. 2 от СК – за предоставяне упражняването на родителските права на
ищцата по отношение децата Рая И. И. и Гергана И. И., за определяне на
местоживеенето им при нея, и за определяне на режим на лични контакти
между децата и ответника; по чл. 143, ал. 2 СК – за осъждане на ответника да
заплаща месечна издръжка на всяко от децата в размер на по 350,00 лева; по
чл. 56 СК - за ползването на семейното жилище; по чл. 53 от СК за
възстановяване на фамилното име на ищцата от преди брака - " Дойчева".
В срока по чл.131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с
която изразява съгласие за постигане на споразумение с ищцата.
С исковата молба са представени писмени доказателства, които са
относими, необходими и допустими, поради което съдът счита, че са налице
процесуалните предпоставки за допускането им.
Страните са направили искания за допускане до разпит на свидетели, като
1
ищцата е направила искане за разпит на двама свидетели, при режим на
довеждане за установяване на обстоятелствата, наведени в исковата молба,
съответно ответникът, при условие, че не бъде постигнато споразумение
между него и ищцата, е направил искане за разпит също на двама свидетели,
при режим на довеждане за установяване на обстоятелствата, наведени в
отговора на исковата молба, по които съдът ще отложи произнасянето за
първото по делото открито съдебно заседание, след становище и на двете
страни, предвид изразеното от ответника желание за преминаване към развод
по взаимно съгласие.
Във връзка с искането на ищцата да бъде изискана справка от НАП за
регистрирани трудови доходи и доходи от трудови правоотношения на
ответника или същият да бъде задължен да представи удостоверение за тези
обстоятелства, съдът намира, че служебно следва да изиска справки за
посочените обстоятелства и за двете страни.
Съдът намира, че на този етап не са налице основания, с оглед най-
добрия интерес на децата, същите да бъдат изслушвани, като
окончателна преценка относно наличието на необходимост от
изслушването им, доколкото и двете деца имат навършени 10 години ще
бъде направена в първото по делото открито съдебно заседание.
След като констатира, че исковата молба отговаря на изискванията на
закона, а предявените с нея искове са процесуално допустими, при изпълнена
процедура по чл. 131 ГПК, съдът счита, че следва да бъде насрочено открито
съдебно заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140, ал. 1 и ал. 3 от ГПК, във вр. с чл.
146 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА за събиране представените с исковата документи като писмени
доказателства по делото.
ОТЛАГА произнасянето по направените от страните искания за събиране на
гласни доказателствени средства, чрез допускане до разпит на по двама
свидетели, при режим на довеждане, за първото по делото открито съдебно
заседание.
2
ДА СЕ ИЗИСКАТ справки от НАП и НОИ относно регистрирани трудови
правоотношения на страните, доходи, размера на декларираните доходи на
страните, данни за страните като самоосигуряващи се лица, размера на
осигурителния доход на страните, за период от 12 месеца преди издаване на
справката, като информацията следва да бъде представена в едноседмичен
срок, считано от уведомяването. От справките следва да е видно основното
трудово възнаграждение на всяка от страните, както и данни за наличие на
отпуснати пенсии, респ. в какъв размер и на какво основание.
ЗАДЪЛЖАВА страните да се явят лично в насроченото открито съдебно
заседание за изслушване по реда на чл. 59, ал. 6 от СК относно
упражняването на родителските права по отношение на децата,
местоживеенето на децата, личните отношения между децата и родителите,
като в случай че същите не се явят без представяне на доказателства за
наличие на уважителна причина за това, ще им бъде наложена глоба по реда
на чл. 89, т. 2 ГПК за неизпълнение на разпореждане от съда в максимален
размер на по 300,00 лева на всеки неявил се родител.
ПРИКАНВА страните към постигане на спогодба/споразумение за
уреждане на правния спор, предмет на делото, като им пояснява, че
доброволното уреждане на спора е във взаимен техен интерес. УКАЗВА на
страните, че за приключване на делото със спогодба/споразумение е
необходимо лично участие на страните и явяването им в насроченото
открито съдебно заседание, както и че при постигане на споразумение
същото ще се разгледа и приключи в едно съдебно заседание и дължимите
за производството държавни такси са по-ниски. УКАЗВА на страните, че
ако междувременно постигнат споразумение досежно спорния предмет,
следва да го представят в писмен вид, като предприемат и съответни
процесуални действия по чл. 321, ал. 5 от ГПК. УКАЗВА на страните
възможността им да ползват медиация за доброволно уреждане на спора.
НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 01.04.2025 г., от 10:00
ч., за която дата и час следва:
- да се призоват страните, като им се връчи препис от настоящото
определение, а на ищеца и препис от отговора на исковата молба, ведно с
приложенията към него (в случай, че има такива).
- НА ОСНОВАНИЕ чл. 15, ал. 6 от Закона за закрила на детето , ДА СЕ
3
УВЕДОМИ и ПРИЗОВЕ компетентната Д „СП”, с препис от исковата молба
и отговора, по местоживеене на страните, като й се укаже, че следва да
изпратят представител по делото, който да изрази устно становище по
постъпилата искова молба и отговора й, а при невъзможност – писмено под
формата на социален доклад най-късно до датата на първото по делото
открито съдебно заседание, след среща с децата и двамата родители относно
притежавания от тях родителски капацитет и условията, при които се
отглеждат децата, както и условията, които всеки от родителите поотделно
може да предостави за отглеждане на децата, с констатации относно
подкрепяща среда, емоционална привързаност на децата към всеки от
родителите, обкръжаващата среда на родителите, трудова им заетост, работно
време, роднински и приятелски кръг, наличие на фактори при родителите,
които поставят децата в риск.
СЪСТАВЯ следния проект за доклад на делото:
Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и
възражения:
Предявени са брачен иск по чл. 44, т. 3 във вр. с чл. 49, ал. 3, във вр. ал. 1 от
СК - за прекратяване на брака между страните с развод по исков ред, с
произнасяне по въпроса за вината за разстройството на брака, във вр. с чл.322
ГПК, обективно кумулативно съединен с небрачни искове с правно основание
по чл. 59, ал. 2 от СК – за предоставяне упражняването на родителските права
на ищцата по отношение децата Рая И. И. и Гергана И. И., за определяне на
местоживеенето им при нея, и за определяне на режим на лични контакти
между децата и ответника; по чл. 143, ал. 2 СК – за осъждане на ответника да
заплаща месечна издръжка на всяко от децата в размер на по 350,00 лева; по
чл. 56 СК - за ползването на семейното жилище; по чл. 53 от СК за
възстановяване на фамилното име на ищцата от преди брака - " Дойчева".
В исковата молба се твърди, че ищцата и ответника били сключили
граждански брак на 25.09.2013 г., от който имали две родени деца - Рая И. И., с
ЕГН: ********** и Гергана И. И., с ЕГН: **********. Сочи се, че в началото
на брака на страните, отношенията между тях били нормални, но с времето
започнали конфликти, които прераствали в скандали и дори физическо
насилие спрямо ищцата. Заявява се, че страните закупили къща в с. Саранци, в
която ответникът отишъл да живее, а ищцата и децата ходели през почивните
4
дни, но на 25.05.2024 г. отношенията между страните ексалирали и ответникът
бил нанесъл побой над ищцата, за който последната се била снабдила с
медицинско свидетелство. Счита се, че е налице трайно влошаване на
отношенията между страните, фактическа раздяла, като бракът им бил лишен
от необходимото си съдържание, поради което било налице дълбоко и
непоправимо разстройство на брачната връзка. По изложените съображения
се иска постановяване на решение, с което да бъде прекратен бракът между
страните, на основание чл.49, ал.1 във вр.с ал.3 от СК, да бъде присъдено
упражняването на родителските права по отношение на децата на тяхната
майка и ищца в производството, да бъде определено местоживеенето им при
нея, както и режим на лични контакти между децата и ответника, като
последният да бъде осъден да заплаща месечна издръжка на всяко от децата в
размер на по 350 лева, считано от дата на влизане в сила на съдебното
решение, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, до
навършване на пълнолетие или до настъпване на обстоятелства, погасяващи
или променящи това задължение, както и да бъде присъдено ползването на
семейното жилище на ищцата и след прекратяване на брака същата да върне
предбрачното си име "Дойчева".
Отправена е покана за сключване на споразумение с ответника. Претендират
се разноски.
Обстоятелства, от които произтичат възраженията на ответника:
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор, в който оспорва
твърденията в исковата молба, че вина за влошените между страните
отношения, имал той. Заявява, че през целия период на съвместното им
съжителство, преди и след сключване на брака, ответникът бил проявявал
изключителна грижа и уважение спрямо ищцата, като в семейното жилище
бил направил ремонти и подобрения за над 90 000 лева, бил закупил
автомобил за ползване само от ищцата, покривал всички разходи на
семейството им и не бил имал претенции относно тези неща. Сочи се, че
страните имали нормални, дори прекрасни отношения помежду им, както и
разбирателство, но в последно време започнали конфликти и скандали, като
не било вярно, че е имало физическо насилие от ответника спрямо ищцата, с
изключение на единствен шамар, който той й бил ударил на 25.05.2024 г., но
който бил предизвикан от ужасното й поведение и причината, че ищцата
5
системно злоупотребявала с алкохол. Изложено е подробно описание на
случилото се на 25.05.2024 г., както и че ответникът бил силно афектиран от
поведението на ищцата. Ответникът твърди, че държи изключително на
семейството си, но счита, че не е възможно да съжителства с ищцата, като не
възразява срещу исканията й относно присъждането на упражняването на
родителските права, местоживеенето на децата, ползването на семейното
жилище, режима на личните отношения с двете деца, фамилното име на
ищцата. Възразява се срещу искането за издръжка на всяко дете в размер на
350 лева, като ответникът имал готовност да заплаща издръжка в размер на
250 лева месечно за всяко от децата им, а отделно щял да да продължава да
оказва финансова подкрепа, въпреки че към момента бил в лошо здравословно
състояние, нямал участие във фирми и трудов договор. Изразено е съгласие за
постигане на споразумение с ищцата и желание за трансформиране на
производството от такова по чл.49 към производство по чл.50-51 от СК, като
бракът с ищцата бил дълбоко и непоправимо разстроен, от няколко месеца
страните били във фактическа раздяла. В случай, че не бъде постигнато
съгласие за преминаване към развод по взаимно съгласие, се иска съдът да се
произнесе по въпроса за вината за съществуването на разстройството в брака,
както и да бъдат присъдени направените от ответника, разноски.
Разпределение на доказателствената тежест за подлежащите на
доказване факти: По указанията на чл. 154, ал. 1 ГПК за разпределение на
доказателствената тежест в гражданския процес в тежест на всяка от страните
е да установи фактите, на които основава своите искания и възражения.
УКАЗВА на ищцата, че следва да установи всички положителни факти,
обстоятелства и причини, довели до дълбокото и непоправимо разстройство
на брака, като следва да докаже вината на другата страна и обстоятелствата,
които я обуславят, тъй като в брачния процес чл. 45, ал. 2 ЗЗД е неприложим и
брачната вина не се предполага. В тежест на ищцата е да докаже, че страните
са съпрузи, промяната на фамилното си име при сключване на брака, че се
намира във фактическа раздяла с ответника, както и че не поддържат
съпружески отношения, основателността на искането си за предоставяне
упражняването на родителските права, като в нейна тежест е да докаже, че е
майка на децата, полаганите до момента преки и непосредствени грижи за
децата, интересът на децата родителските права да се упражняват от ищцата,
както и че същата е по-пригоден родител за еднолично упражняване на
6
родителските права, с оглед необходимостта от правилно отглеждане и
възпитание на децата, създаване на трудови навици и дисциплинираност,
обезпечаване на жилище и битови условия. Ищцата следва да установи
претендираните размери за издръжки в размер на по 350 лева за всяко дете,
възможностите и доходите на ответника да ги престира/заплаща, нуждата на
децата от издръжка в претендираните размери, като носи и доказателствената
тежест да установи всички обстоятелствата, свързани със собствеността върху
семейното жилище и/или основанието за ползването му, както и всички
останали факти от значение за ползването му, както и наличие на жилищна
нужда от присъждане ползването на семейното жилище, че семейното жилище
не може да се ползва поотделно от съпрузите.
УКАЗВА на ищеца, че НЕ СОЧИ ДОКАЗАТЕЛСТВА за фактите и
причините, довели до дълбокото и непоправимо разстройство на брака, за
родителския си капацитет, за посочените размери на претендираните
издръжки, за наличието на необходимост на децата от издръжките в
претендираните размери, за възможностите на ответника да заплаща
издръжките в претендираните размери, за полаганите и описани грижи за
децата, за обстоятелствата, свързани със собствеността върху семейното
жилище и/или основанието за ползването му, както и всички останали факти
от значение за ползването му, както и за наличие на жилищна нужда от
присъждане ползването на семейното жилище, че семейното жилище не може
да се ползва поотделно от съпрузите.
УКАЗВА на ищеца, че следва да предяви всички основания за дълбоко и
непоправимо разстройство на брака, като го предупреждава, че непосочени
основания, настъпили и станали му известни до приключване на устните
състезания, не могат да послужат като основание за предявяване на нов иск за
развод.
УКАЗВА на ищеца по брачния иск, че следва да се яви ЛИЧНО в първото по
делото съдебно заседание, като при неявяване без уважителна причина и
непредставяне на доказателства за наличие на такава, производството по
делото ще бъде прекратено (чл. 321, ал. 2 ГПК).
УКАЗВА на ответника, че следва да установи и докаже всички
обстоятелства, факти и възражения, на които се позовава, както и причините,
довели до дълбокото и непоправимо разстройство на брака, респ. ако твърди и
7
вината на ищцата, както и обстоятелствата, които я обуславят, а също и че
плаща ежедневно и до настоящия момент парични суми за издръжка на
децата.
УКАЗВА на ответника, че НЕ СОЧИ ДОКАЗАТЕЛСТВА във връзка с
твърденията си, изложени в отговора.
ОБЯВЯВА за безспорни следните обстоятелства: Между страните има
сключен граждански брак, като същите имат две общи деца Рая И. И. и
Гергана И. И. и към момента страните се намират във фактическа раздяла.
СЪОБЩАВА на страните проекта за доклад по делото. УКАЗВА на страните
по делото, че най-късно до първото по делото открито съдебно заседание
следва да вземат становище във връзка с дадените указания и доклада по
делото, както и да предприемат съответните процесуални действия.
ПРЕДУПРЕЖДАВА страните, че при неизпълнение на указанията в дадения
им срок, същите губят възможността да направят това по-късно, освен ако
пропускът им се дължи на особени непредвидени обстоятелства.
УКАЗВА, че страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е
съобщила по делото или на който веднъж й е връчено съобщение, е длъжна да
уведоми съда за новия си адрес. Същото задължение имат и законният
представител, попечителят и пълномощникът на страната. При неизпълнение
на посоченото задължение всички съобщения се прилагат към делото и се
смятат за връчени.
УКАЗВА на страната, че ако отсъства повече от месец от адреса си, който е
съобщила по делото или на който веднъж й е връчено съобщение, е длъжна да
уведоми съда за новия си адрес. Такова задължение има страната и когато тя е
посочила електронен адрес за връчване. Същото задължение имат и законният
представител, попечителят и пълномощникът на страната. При неизпълнение
на задължението, както и ако страната е посочила електронен адрес за
връчване, но го е променила без да уведоми съда, всички съобщения ще бъдат
приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
УКАЗВА на страните, че за намиране на решение на спора си те могат да
използват процедура по медиация към Център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите, който може да бъде видян на електронен
адрес: (http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2).
Медиацията е платена услуга. Към Софийски районен съд действа Програма
8
„Спогодби“, която за момента предлага безплатно провеждане на процедура
по медиация, от която страните също могат да се възползват. Повече
информация за Програма „Спогодби” страните могат да получат всеки
работен ден от 9:00 ч. до 17:00 ч. на тел. 02/8955423, **********, и ел.адрес
********@***.*******, www.srs.justice.bg/srs/82, както и в Центъра за
спогодби и медиация, който се намира в гр. София, бул. „Цар Борис ІІІ“ № 54,
ст. 204. Ако страните не постигнат спогодба чрез медиацията, винаги могат да
се върнат към съдебното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
Препис от определението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9