№ 15644
гр. София, 14.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 24 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ИРИНА СТ. СТОЕВА
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА М. ГЕРГОВА
като разгледа докладваното от ИРИНА СТ. СТОЕВА Гражданско дело №
20211110165734 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на етажните собственици
в сграда в режим на етажна собственост, находяща се в гр. София, жк. „Зона
Б-5“, бл. 7, вх. А, срещу ответника А. П. Т. за признаване на установено по
отношение на ответника, че съгласно Договор за административни услуги и
поддръжка на етажна собственост от 01.07.2019г. с етажната собственост и
Приложение 2 от договора, ответникът дължи за ап. 8 съгласно решения на
общото събрание от 03.10.2019 г., 24.09.2020 г. и 22.06.2021 г. сумата в общ
размер на 530,04 лева, формирана както следва:
8,00 лева, явяваща се сбор от 5,00 лева за такса за текуща поддръжка и
3,00 лева за такса за фонд „Ремонт и обновяване“, всичко представляваща
неплатена месечна вноска за месец февруари 2021г.;
3,00 лева за такса за фонд „Ремонт и обновяване“ за месец март 2021г.;
361,00 лева за ремонт на асансьорни уредби, разпределени за плащане на
6 вноски, от които 5 равни вноски от по 60,00 лева за месеците октомври,
ноември и декември 2020 г., за месеците януари и февруари 2021 г. и 6-та
вноска за месец март 2021 г. в размер на 61,00 лева;
131,00 лева за ремонт на хоризонталните и вертикалните щрангове за
топла вода и циркулация, разпределени за плащане в 4 вноски – 3 равни
вноски, всяка по 33,00 лева за месеците октомври, ноември и декември
2020 г. и една вноска за месец януари 2021 г. в размер на 32,00 лева;
11,45 лева (съгласно решение по т. 1.1 от протокола на Общо събрание на
1
ЕС, проведено на 22.06.2021 г. за извършване на допълнителни вноски от
всеки апартамент в размери, както е посочено в Приложение № 4 от
протокола, с възможност за издължаване - еднократно или на три равни
вноски (за месеците юли, август и септември 2021г.)), представляваща
непогасена вноска за месец юли 2021 г.
15,59 лева – нов размер на месечна вноска за поддръжка, управление и
ремонт от 01.07.2021г. (съгласно решение по т.1.2 от протокола на Общо
събрание на Етажната собственост, проведено на 22.06.2021г.,
представляващо непогасена вноска за месец юли 2021 г.,
ведно със законната лихва, считано от 10.08.2021 г. до окончателно изплащане
на вземането, за които суми е била издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 46834 по описа за 2024 г. на СРС, I
ГО, 24 състав.
Ответникът оспорва исковете с твърдението, че исковата молба е
подадена от лице без представителна власт, като в тази връзка сочи, че срокът
на сключения между етажната собственост и ищеца договор е изтекъл на
03.10.2020 г.
Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните
и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа
страна следното:
Със заявление от с вх. № 38806/10.08.2021 г. заявителят – ищец е
направил искане за издаване на заповед за изпълнение срещу ответника –
длъжник за сумата в размер на 530,04 лева – неплатени суми за такси и
вноски, ведно със законната лихва от 05.08.2021 г. до окончателно изплащане
на сумата, и сумата в размер на 29,06 лева – лихва за периода от 01.11.2020 г.
до 04.08.2021 г. На 19.08.2021 г. е била издадена заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК за сумата в размер на 530,04 лева, ведно със законната лихва от
10.08.2021 г. до окончателно изплащане на сумата. В срок е постъпило
възражение по чл. 414 от ГПК. С разпореждане от 07.10.2021 г. на заявителя са
дадени указания за предявяване на иск, като исковата молба е подадена в
законоустановения едномесечен срок.
По делото не се спори, а и от разпечатката от домовата книга на л. 6 от
делото, се установява, че ап. 8 е собственост на ответника.
По делото са представени договор за административни услуги и
поддръжка на етажната собственост, сключени между етажната собственост
на процесния адрес и „ТРИУМФ КОНСУЛТ 2000“ ЕООД, от 01.07.2019 г. и
01.07.2021 г. с предмет възлагането на дружеството действията по извършване
на административни и счетоводни услуги от името и за сметка на
собствениците в процесната сграда касателно общите части. Първият сключен
2
договор е с период на действие от 12 месеца, при възможност за автоматично
продължаване с още 12 месеца, а вторият – с период на действие от 24 месеца.
Към договорът от 01.07.2019 г. е представено „Приложение 2: Разпределение
на месечни такси – кв. Зона Б5, бл. 7, вх. А – в сила от 01.07.2019 г.“. Следва да
се посочи, че по делото са представени няколко протокола от общи събрания,
проведени от етажните собственици – ищци, но този за най-ранно
проведеното събрание е от 03.10.2019 г. В този смисъл по делото не е
представен протокол, обективиращ волята на етажната собственост за
посочените в приложението към 01.07.2019 г. такси и вноски. Следва да се
подчертае, че и представеното приложение не носи подписите на която и да е
страна по договора, а по делото не е представено и приложение 1, за да се
приеме наличието на пълнота и единност на представените книжа.
Видно от протокола от проведено на 03.10.2019 г. общо събрание
етажните собственици са взели решението по т. 3 вноската за Фонд „Ремонт и
обновяване“ да е 3 лева за 1% притежавани идеални части, като съобразно
решението по т. 2 идеалните части на всеки собственик са посочени в
присъствения лист към протокола. От него се установява, че собственикът на
ап. 8 притежава 1,09 % идеални части от общите части в сградата.
Следователно месечната такса за Фонд „Ремонт и обновяване“ за ответника е
възлизала на 3,27 лева.
Видно от протокола от 24.09.2020 г. е било взето решение по т. 1 за
извършване на ремонт на асансъорните уредби, като разходите е следвало
допълнително да се разпределят между собствениците, посредством 6 равни
вноски на месец, считано от 01.10.2020 г. В решението не е посочен общият
разход за ремонт за всички собственици – посочено е само около 33000,00
лева, за да може да се определи каква е дължимата сума от ответника. По т. 4
е взето решение за подмяна на хоризонталните шрангове за топла вода и
циркулация и подмяна на вертикалния щранг за топла вода и циркулация. В
решението е предвидено средствата да бъдат събрани на 4 равни месечни
вноски, считано то 01.10.2020 г. В решението отново не е бил посочен общият
размер на разхода за ремонта за всички собственици, за да може да се
определи каква е дължимата сума от ответника. Посочва се, че възлагането на
ремонта е съгласно оферта – приложение 5, но не се представя такава по
делото. Към протокола са налице две таблици, назовани „разпределение на
вноски“ за ремонт щрангове и за ремонт асанцъори. Следва да се посочи, че
касателно размера на дължими вноски и такси съдът не кредитира
представените по делото документи, представляващи списъци с калкулирани
до момента непогасени задължения, или разпределени месечни такси, респ.
вноски, доколкото в същите няма каквато и да е индиция да представляват
неразделна част, респ. приложение към протокол или някое решение на
3
общото събрание, към което в решението да се препраща, или да са били
издадени от орган за управление на етажната собственост. Волята на
собствениците за определяне на дадено задължение по основание и размер,
обективирано във взето при законоустановен кворум и мнозинство решение на
проведено общо събрание, е релевантна за преценката дали подобно
задължение е породено и дали съществува, а не обективирането му на хартия
по начин, който дори няма данните да представлява частен документ поради
липсата на подпис на което и да е лице. В настоящия случай, видно от
протокола от 24.09.2020 г., са били взети две решения относно извършването
на ремонта, разпределяне на разходите за това, но без да се обозначи какво е
общото задължение по ясен и недвусмислен начин, така че да може да се
изчисли и това на всеки собственик, а едновременно с това и липсва изрично
препращане към някое ясно обнозначено приложение към протокола (от което
да става ясно, че е неразделна част от протокола и волята на собствениците) за
калкулиране на конкретните задължения, включително, но не само, и по
отделни вноски. По делото липсват представени решения на Общото събрание
за утвърждаване на направените разходи, които са удостоверени с платежни
документи, по смисъла на чл. 48, ал. 5 от ЗУЕС за ремонта на щранговете и
асансъорните уредби. Доказателствата за сторените разходи не са представени
и по настоящото дело.
Следва да се посочи, че в протокол от 05.11.2020 г. е взето решение за
възлагане на ремонта на асансъорите с решение по т. 1 и възлагането му на
„ДИ ВИ ЕЛЕВЕЙТЪР“ ЕООД на стойност 27484,00 лева без ДДС и 32980,80
лева с ДДС съгласно Приложение № 4, което противоречи дори на
препращането към приложението в протокола от 24.09.2020 г.
Видно от протокол от проведено общо събрание от 22.06.2021 г. е било
взето решение по т. 1.1 за допълнителни вноски поради недостиг в касата на
ЕС за всеки апартамент, като се препраща към приложение № 4 от протокола.
Видно от приложение № 4 за ап. 8 е определена вноска в размер на 34,35 лева
при разделянето за месеците юли, август и септември 2021 г. на сумите от
по 11,45 лева. С решение от 1.2 е прието да се дължи вноска за текуща
поддръжка в размер на 2,50 лева за живущ над 6-годишна възраст, вноска за
Фонд „Ремонт и обновяване“ в размер на 6,50 лева за 1 % идеална част и
вноска за управление в размер на 6,00 лева за апартамент, считано от
01.07.2021 г., като се препраща към Приложение № 6 за разпределението.
Видно от приложението за ап. 8 се дължи сумата в размер на 15,59 лева.
В същия протокол е обективирано и решение по т. 3.1 за продължаване
на договорът с „ТРИУМФ КОНСУЛТ 2000“ ЕООД.
По делото няма данни за реализирано производство по оспорване по
реда на чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС на което и да е от горепосочените решения.
4
Ответникът е представил по делото няколко пощенски записи за парични
преводи чрез „БЪЛГАРСКИ ПОЩИ“ ЕАД, системни бонове и известния,
находящи се от л. 152 до л. 180 от делото, във връзка с твърденията си за
извършени опити за доброволно плащане на дължимите суми. Следва да се
отбележи, че навсякъде в посочените документи като получател е отбелязано
„ТРИУМФ КОНСУЛТ 2000“, без посочване на правноорганизационна форма
или други индивидуализиращи белези на получателя, с адрес в гр. София, бул.
„Гоце Делчев“ № 113, ет. 1, офис. На съдът е служебно известно, доколкото
обстоятелствата касателно данните на търговските дружества са вписани в
публично достъпния сайт на Търговския регистър, че „ТРИУМФ КОНСУЛТ
2000“ ЕООД е с вписан единствен адрес от учредяването си, различен от
посочения в представените от ответника писмени доказателства.
Въз основа на гореустановените фактически положения районният съд
достигна до следните правни изводи:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с установителен иск с правна
квалификация по чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 38, ал. 2, вр. чл. 6, ал. 1, т. 9 и т.
10, вр. чл. 48 и чл. 51 от ЗУЕС.
По делото успешно се установява, че за периода на твърдяната от ищеца
дължимост на процесните такси и вноски ответникът е бил собственик на
процесния имот. Съдът счита, че успешно се доказа процесуалната и
материалната легитимация на ищеца. Разпоредбата на чл. 23, ал. 4 от ЗУЕС
посочва, че председателят на управителния съвет (управителят) представлява
пред съда собствениците в етажната собственост по исковете, предявени
срещу тях във връзка с общите части, и по исковете, предявени срещу
собственик, ползвател или обитател, който не изпълнява решение на общото
събрание или задълженията си по този закон. Макар да е налице разминаване
в термините и доколкото „етажна собственост“ се използва като събирателно
понятие за собствениците с цел съкращение и улеснение на изказа, смисълът
на тези разпоредби е именно, че собствениците на самостоятелни обекти в
сграда в режим на етажна собственост се представляват, включително и пред
съд, от управителя/председателя на управителния съвет, а „етажна
собственост“ се използва като събирателно название за улеснение. Видно от
приложените по делото договори с „ТРИУМФ КОНСУЛТ 2000“ ЕООД и по
специално – чл. 1, т. 1, б. „а“, дружеството осъществява представителството
на общността пред съд, като предвид датите на сключване на договорите и
уговорените в тях периоди на действие, същите са били действащи към
момента на сезиране на съда.
Що се отнася до доводите на ответната страна в първо открито съдебно
заседание касателно липсата на кворум и мнозинство за вземане на решенията
по част от протоколите, представени по делото, следва да се посочи, че
5
предвид предмета на настоящото производство и преклузивния срок по чл. 40,
ал. 1 от ЗУЕС за оспорване на законосъобразността на взето решение,
настоящият съд не може да извършва подобна преценка в текущото
произовдство.
Съгласно нормите на чл. 6, ал. 1, т. 8 и 10 от ЗУЕС, етажните
собственици са задължени да изпълняват решенията на органите на
управление на етажната собственост и да заплащат разходите за управлението
и поддържането на общите части на сградата. В чл. 38, ал. 1 от ЗУЕС е
предвидено, че решенията на общото събрание се изпълняват в определените в
тях срокове, а когато срокът не е определен, решенията се изпълняват в 14-
дневен срок от оповестяването им по реда на чл. 16, ал. 7 от ЗУЕС. В чл. 11, ал.
1, т. 5 от ЗУЕС е регламентирано едно от изключителните правомощия от
компетентността на общото събрание на етажните собственици, а именно да
приема решения, с които да определя размера на паричните вноски за
разходите за управлението и поддържането на общите части на сградата.
По делото се представят доказателства за постановяване на решения в
горепосочения смисъл, касаещи определяне на дължимата такса за фонд
„Ремонт и обновяване“ в размер на 3,27 лева (при претенция за размер от 3,00
лева) за месец февруари 2021 г. и за месец март 2021 г., допълнителната
месечна вноска в размер на 11,45 лева за месец юли 2021 г. поради недостиг в
касата на етажната собственост, месечната вноска за поддръжка, управление и
ремонт в размер на 15,59 лева за месец юли 2021 г. Доколкото по делото се
доказа, че към момента на действие на решенията ответникът е бил
собственик на процесния апартамент, същият е следвало да се съобрази с
волята, обективирана в решенията на общото събрание и в този смисъл – със
задълженията, вменени с тях. При положение, че решенията на общото
събрание, на които се основават претенциите за горепосочените суми, няма
данни да са атакувани в отделно нарочно производство и не са отменени,
решенията са задължителни за всички етажни собственици, включително за
тези, които са гласували против или не са участвали във вземането му.
Съгласно разпоредбата на чл. 38, ал. 1 от ЗУЕС, решенията на общото
събрание се изпълняват в определените в тях срокове, а когато срокът не е
определен, решенията се изпълняват в 14-дневен срок от оповестяването им
по реда на чл. 16, ал. 7 от ЗУЕС. В решенията е предвиден срок за изпълнение
- вноските са определени или като месечни и следва да бъдат изплатени до
последното число на месеца, за който се дължат, или с конркетен падеж. Дори
и да се приеме, че в решението не е предвиден срок за изпълнение и че не е
оповестено по реда на чл. 16 от ЗУЕС, това не води до неоснователност на
претенцията. По отношение на ответника задълженията са изискуеми,
доколкото същият е запознат с процесното решение най-късно с връчване на
6
препис от заповедта за изпълнение, респ. с препис от исковата молба.
Що се отнася до сумата в размер на 5,00 лева - такса за текуща
поддръжка за месец февруари 2021 г., съдът счита, че по делото не бяха
представени доказателства за взето решение за определяне на посочената
такса като дължима в посочения размер. За посочената такса се представя
решение от 01.06.2021 г., имащо действие обаче от 01.07.2021 г., а таксата се
претендира за предходен момент. Съдът счита, че ищецът не е доказал
уговарянето, а оттам и пораждане по основание и размер на претендираното
задължение. В този смисъл ирелевантно е включването на сумата в списък –
калкулация към договора за управление.
Що се отнася до сумата в размер на 361,00 лева за ремонт на
асансъорните уредби и сумата в размер на 131,00 лева за ремонт на
щранговете, съдът счита, че същите са недоказани по размер. Съгласно
разпоредбата на чл. 48, ал. 1 от ЗУЕС ремонт, основно обновяване,
реконструкция и преустройство на общите части или подмяна на общи
инсталации и оборудване се извършва по решение на общото събрание на
собствениците, а съгласно ал. 5 за извършване на необходим ремонт на общи
части на сградата средствата се отпускат финансови средства незабавно с
решение на управителния съвет (управителя), като общото събрание
утвърждава направените разходи, които са удостоверени с платежни
документи. Съобразно разпоредбата на чл. 38, ал. 1 от ЗУЕС щранговете и
асансъорните уредби представляват обща част. Както беше коментирано по-
горе, налице са решения за извършване на посочените ремонтни дейности и за
разпределяне на разносктие за това, но не става ясно какъв е както общият
разход, с оглед евентуалното изчисление на задължението на ответника, и не е
уговорено изрично какво е задължението на всеки собственик, включително и
чрез надлежно препращане към разпределение на тези разходи за всеки
собственик. По делото не са представени доказателства за извършване на
ремонтите, заплащане на разходите за тях (при налично оспорване в този
смисъл още с възражението по чл. 414 от ГПК) или одобрението им по
смисъла на чл. 48, ал. 5 от ЗУЕС, за да се приеме, че същите следва да се
възложат до определен размер на отделните собственици, включително и на
ответника. В този смисъл съдът счита, че тези суми не се дължат и
претенцията следва да бъде отхвърлена за тях.
Що се отнася до твърденията за плащане от страна на ответника, както
беше посочено по-горе, по делото се доказа, че са правени определени
пощенски записи за плащане в полза на лице, но от вписаните данни не може
да се приеме, че това е именно дружеството, на което е възложено
управлението и поддръжката на общите части, още повече че задължението на
всеки собственик е не към управителя или представляващия собствениците, а
7
към самите собственици, образуващи общността във връзка със стопанисване
на общите части в сградата в режим на етажна собственост. За пълнота следва
да се посочи, че в представените договори пощенският запис не е уговорен
като начин за плащане на таксите и вноските, а в чл. 12, т. 4 от тях се сочи, че
дружеството – изпълнител събира от собствениците дължимите суми лично
или по банков път. В този смисъл съдът счита, че надлежно плащане на
дължимите суми за такса за фонд „Ремонт и обновяване“ в размер на 3,00 лева
за месец февруари 2021 г. и в размер на 3,00 лева за месец март 2021 г.,
допълнителната месечна вноска в размер на 11,45 лева за месец юли 2021 г.
поради недостиг в касата на етажната собственост, месечната вноска за
поддръжка, управление и ремонт в размер на 15,59 лева за месец юли 2021 г.,
не е било направено и сумите се дължат от ответника, като исковата
претенция следва да бъде уважена в тази част, а за сумата над тази до пълния
претендиран размер от 530,04 лева искът следва да бъде отхвърлен.
Като законна последица от уважаване на иска, следва да бъде присъдена
и законната лихва от подаване на заявлението – 10.08.2021 г., до окончателно
изплащане на вземането.
На основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК на ищцова и ответната страна се
дължат разноски за заповедното и исковото производство, съобразно
уважената, респ. отхвърлената част от исковите претенции. Ответната страна
изрично е заявила, че не прави възражение срещу претенцирания от ищеца
адвокатски хонорар в общ размер от 1050,00 лева, за уговарянето и
заплащането на който се представят доказателства. В полза на ищеца следва
да се присъдят и претендираните държавни такси съгласно списъка по чл. 80
от ГПК за заповедното и исковото производство за сумите от по 25,40 лева и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лева за заповедното
произовдство. С отговора на исковата молба е направено възражение за
прекомерност на юрисконсултското възнаграждение. Такова се претендира
само за заповедното производство и е било присъдено със заповедта за
изпълнение, срещу което не е било направено възражение в срока по чл. 414 от
ГПК, който се явява преклузивен за разноските в заповедното производство. С
оглед уважената част от исковете в полза на ищеца следва да се присъдят
разноски в общ размер от 74,85 лева. Ответникът също е претендирал
разноски с отговора на исковата молба. Представят се доказателства само за
разход за исковото производство за адвокатско възнаграждение съобразно
договора за правна защита и съдействие на л. 80 от делото в размер на 500,00
лева. Ищецът не е направил възражение за прекомерност. Предвид
отхвърлената част от исковите претенции в полза на ответника се дължат
разноски в размер на 468,83 лева.
Така мотивиран, съдът
8
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от етажните
собственици в сграда в режим на етажна собственост, находяща се в гр.
София, жк. Зона Б – 5, бл. 7, вх. А, чрез управителя „ТРИУМФ КОНСУЛТ
2000“ ЕООД, срещу А. П. Т., с адрес: гр. София, жк. Зона Б – 5, бл. 7, ап. 8, иск
по чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 38, ал. 2, вр. чл. 6, ал. 1, т. 9 и т. 10, вр. чл. 48 и
чл. 51 от ЗУЕС, че А. П. Т., дължи да заплати на етажните собственици в
сграда в режим на етажна собственост, находяща се в гр. София, жк. Зона Б –
5, бл. 7, вх. А, сумата в общ размер на 33,04 лева, представляваща сбор от
дължими суми за такса за фонд „Ремонт и обновяване“ в размер на 3,00 лева за
месец февруари 2021 г. и в размер на 3,00 лева за месец март 2021 г.,
допълнителната месечна вноска в размер на 11,45 лева за месец юли 2021 г.
поради недостиг в касата на етажната собственост, месечната вноска за
поддръжка, управление и ремонт в размер на 15,59 лева за месец юли 2021 г.,
ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението – 10.08.2021 г.,
до окончателното изплащане на сумата, КАТО ОТХВЪРЛЯ исковата
претенция за сумата над присъдената до пълния претендиран размер от 530,04
лева, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 46834 по описа за 2021 г. на СРС, I ГО, 24 състав.
ОСЪЖДА А. П. Т., с адрес: гр. София, жк. Зона Б – 5, бл. 7, ап. 8, да
заплати на етажните собственици в сграда в режим на етажна собственост,
находяща се в гр. София, жк. Зона Б – 5, бл. 7, вх. А, чрез управителя
„ТРИУМФ КОНСУЛТ 2000“ ЕООД, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата в
размер на 74,85 лева, представляваща сторени разноски за държавни такси,
юрисконсултско възнаграждение и адвокатско възнаграждение в
първоинстанционното исково и заповедното производство, съобразно
уважената част от исковата претенция.
ОСЪЖДА етажните собственици в сграда в режим на етажна
собственост, находяща се в гр. София, жк. Зона Б – 5, бл. 7, вх. А, чрез
управителя „ТРИУМФ КОНСУЛТ 2000“ ЕООД, да заплатят на А. П. Т., с
адрес: гр. София, жк. Зона Б – 5, бл. 7, ап. 8, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК
сумата в размер на 468,83 лева, представляваща сторени разноски за
адвокатски хонорар в първоинстанционното исково производство, съобразно
отхвърлената част от исковата претенция.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
9
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10