Решение по дело №3095/2020 на Районен съд - Ямбол

Номер на акта: 260199
Дата: 22 април 2021 г. (в сила от 14 юли 2021 г.)
Съдия: Весела Калчева Спасова
Дело: 20202330103095
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 23 ноември 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е 260199/22.4.2021г.

 

                             гр. Ямбол, 22.04.2021 г.

 

                                В ИМЕТО НА НАРОДА

 

     ЯМБОЛСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия в открито съдебно заседание на деветнадесети април две хиляди двадесет и първа година в състав:

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА СПАСОВА

с участието на секретаря П. А. като разгледа докладваното от съдия В. Спасова гр. дело № 3095/ 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Подадена е искова молба от „Изи финанс" ЕООД - гр.София, представлявано от Б. Н. - управител, срещу Т.Р.Х.-***. В нея се твърди, че на 08.04.2019 г. между страните е сключен Договор за предоставяне на кредит от разстояние № ***, по реда на чл. 6 от ЗПФУР, по силата на който му е отпусната сума в размер на 1300 лв., която подлежи на връщане на 18 месечни  вноски с краен срок до 29.09.2020 г. Страните са уговорили сумата да бъде преведена в „Алианц банк България” ЕАД, което е извършено от ищеца. Договорена е възнаградителна лихва от 40,15 %, общо в размер на 407,55 лв. На падежа длъжникът не е изпълнил задълженията си по договора за кредит. Поради изпадането му в забава е начислена лихва в размер на 19,14 лв. за периода 29.09.2020 г.-20.11.2020 г. От съда се иска да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца главница в размер на 1300 лв.; 407,55 лв.- възнаградителна лихва за периода от 08.04.2019 г.-29.08.2020 г., лихва за забава в размер на 19,14 лв. за периода 29.09.2020 г.-20.11.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба до окончателното плащане. Иска се присъждане и на разноските.

В с.з. ищецът не изпраща представител, но исковете се поддържат в писмена молба.

В срока за отговор ответницата оспорва исковете като неоснователни. Счита, че не е доказано сключването на договора, който не е подписан от длъжника. Недоказано е електронно потвърждение, изпращане на електронно изявление от ответницата. Счита, че законът не допуска съгласието на потребителя да се изрази чрез активирането на изпратен от кредитора линк за потвърждение, тъй като това не може да се определи като словесно или писмено изявление, т.е. в този случай договорът ще бъде нищожен поради липса на съгласие. Недоказано е отправянето на искане за сключване на договора от ответницата и получаването на потвърждение от заемодателя за получаването му. Тя не е потвърдила писмено общите условия на финансовата институция. Недоказано е, че посоченият от ищеца електронен адрес е неин. Счита още за недоказана идентичност на ищеца и автора на електронните писма. Намира и, че за да е налице електронен документ, трябва да е подписан с електронен подпис. Искът за възнаградителна лихва е оспорен поради неравноправност на клаузата, предвид липсата на ясна методика за изчисляване на годишния процент на разходите. Излага доводи и относно нищожност на неустоечна клауза в договора, за каквато обаче липсва искова претенция.

Съдът въз основа на доказателствата приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от представеното копие на Договор за предоставяне на кредит № *** от 08.04.2019 г. между страните, е договорено предаване на сумата от 1300 лв., която да бъде преведена в „Изипей”, със срок на връщане до 29.09.2020 г. съгласно погасителния план. Договорен е фиксиран годишен лихвен процент 40,15 %, годишен процент на разходите 48,3 % с посочване на взетите предвид допускания. Представени са Общите условия, за които е удостоверено в договора за кредит, че са част от него и длъжникът е съгласен с тях. В тях е уреден редът за подаване на искане за отпускане на избран вид кредит от разстояние чрез натискане на съответните бутони в посочения уебсайт на кредитора- за попълване на формуляра за кандидатстване с посочване на лични данни. До 30 минути от изпращането на попълнения въпросник, съгласието за обработване на лични данни, предварително искане и молба за кредит, кандидатът получава писмо на ел.поща дали е одобрен или не, като в случай на одобрение получава: преддоговорна информация във формата на стандартен европейски формуляр, ОУ-неразделна част от договора, а също и линк, който след активирането му отваря профила на кредитополучателя и там той може да се запознае с проекта на договора за кредит. В 7-дневен срок кандидатът следва да потвърди сключването на договора чрез въвеждане на цифровия код, изпратен му от кредитора под формата на кратко текстово съобщение –есемес на телефонния номер, предоставен при кандидатстването. След като кандидатът потвърди приемането на договора и ОУ чрез въвеждане на  предоставения цифров код, договорът се счита сключен. До 30 минути след сключването му кредиторът изпраща на потребителя електронно писмо, с което го уведомява, че паричните средства са преведени, или по посочена от него банкова сметка, *** Изи пей АД.

Представени са писмата от 08.04.2019 г., изпращани по електронната поща на клиента за одобряването му за кредита, с линка за активиране и указания за въвеждане на кода от есемеса и натискане на бутон „Потвърди“, както и за превод на сумата по посочената банкова сметка.

***08.04.2019 г.  за извършен превод на сумата от 1300 лв. по сметка на ответницата в „Алианц банк България” ЕАД.

От заключението на вещото лице по счетоводната експертиза се установява, че сумата е преведена от ищеца по сметка на ответницата в „Алианц банк България” ЕАД с основание процесния договор за заем. Няма постъпили плащания от кредитополучателя. Вземанията на ищеца са в размера, посочен в исковата молба.

Вещото лице по техническата експертиза сочи, че е активиран  линкът за приемане на договора за кредит. Изпратен е линк на имейла на длъжника, а на телефона му -код за активиране. Изпращач е ищецът, който е посочил свой служебен имейл, а този, до който е изпратена кореспонденцията, е регистриран в сайта му като такъв на ответницата. Личните данни на потребителя са въведени при регистрацията му, вкл. имейлът му. На имейла са прикачени файлове- общи условия и преддоговорни условия. Вещото лице е прослушало аудиозаписа на телефонния разговор между кредитора и клиента, представен по делото на диск и е възпроизвело на хартиен носител съдържанието му. В него също са дадени личните данни на ответницата и изрично е заявено съгласие за сключване на договора при конкретните му параметри. Вещото лице добавя в с.з., че през цялото време на разговора се чува дрънкане на прибори, няма прекъсване на записа, което е индиция, че не е манипулиран. С оглед липсата на оспорване от ответницата на съдържанието на записа, възпроизведено от вещото лице на хартиен носител, съдът не е извършил прослушване на записа по реда на чл. 204 от ГПК. Според вещото лице е невъзможно доказването, че посоченият от длъжника електронен адрес е негов.

Въз основа на горното съдът прави следните правни изводи:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 6 от ЗПФУР вр. чл. 240 и 86 от ЗЗД.

Съгласно чл. 240, с договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество. Заемателят дължи лихва само ако това е уговорено писмено.

Съгласно разпоредбата на чл. 9 ал.1 от ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне.

Специалният ЗПФУР в чл. 6 урежда, че договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние-едно или повече. Съгласно §1 т.1 от ДР на ЗПФУР, "финансова услуга" е всяка услуга по извършване на банкова дейност, кредитиране, застраховане, допълнително доброволно пенсионно осигуряване с лични вноски, инвестиционно посредничество, както и предоставяне на платежни услуги. Чл.18  ал.1 от закона изисква доставчикът на финансови услуги от разстояние да докаже, че е изпълнил задълженията си за предоставяне на информация на потребителя;  спазил сроковете по чл. 12, ал. 1 или 2; получил съгласието на потребителя за сключване на договора и, ако е необходимо, за неговото изпълнение през периода, през който потребителят има право да се откаже от сключения договор. Според ал.2 за доказване предоставянето на преддоговорна информация, както и на изявления, отправени съгласно този закон, се прилага чл. 293 от Търговския закон, а за електронните изявления-Законът за електронния документ и електронния подпис. Ал.3 урежда, че преддоговорната информация, както и изявленията, направени чрез телефон, друго средство за гласова комуникация от разстояние, видеовръзка или електронна поща, се записват със съгласието на другата страна и имат доказателствена сила за установяване на обстоятелствата, съдържащи се в тях.

По делото е спорно сключването на договора. В случая е представен на хартиен носител сключен по електронен път договор за кредит. Начинът на сключването му е описан в общите условия. Касае се за електронен документ по смисъла на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги. Според разпоредбата на чл.3 ал.1, електронен документ е електронен документ по смисъла на чл. 3, т. 35 от Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО (OB, L 257/73 от 28 август 2014 г.), наричан по-нататък "Регламент (ЕС) № 910/2014", т.е.- всяко съдържание, съхранявано в електронна форма, по-специално текстови или звуков, визуален или аудио-визуален запис. Съгласно ал.2 на чл.3 от закона, писмената форма се смята за спазена, ако е съставен електронен документ съдържащ електронно изявление. Според чл. 2 ал.1 електронно изявление е словесно изявление, представено в цифрова форма чрез общоприет стандарт за преобразуване, разчитане и представяне на информацията, а според ал.2 може да съдържа и несловесна информация.

В случая са налице описаните белези на електронния документ -съдържание, съхранявано в електронна форма, по-специално текстови и звуков запис. Вещото лице по техническата експертиза дава заключение, че е изпълнена процедурата по сключване на договора, уредена в общите условия, които са изпратени като прикачен файл на посочения от клиента имейл адрес. Активиран  е линкът за приемане на договора. Налице е звуков запис, съдържащ потвърждение за сключването на договора. В подкрепа на извода, че ответницата е потвърдила сключването му е получаването на нейната банкова сметка *** на сумата по кредита с посочено изрично основаниенование –процесния договор за заем. Този факт е установен категорично от вещото лице по счетоводната експертиза. Поради това е без значение обстоятелството, заявено от вещото лице, на невъзможност да бъде доказано, че посоченият от длъжника електронен адрес е негов. Ирелевантно е кое физическо лице –служител на ищеца- е договаряло с кредитополучателя. Вещото лице по техническата експертиза е установило оспорената от ответницата като недоказана идентичност на ищеца, а и това, кое лице го е представлявало, би имало значение, само ако ищецът оспорва представителната му власт. В случая няма такова оспорване, напротив, кредиторът потвърждава действията по сключване на договор от негово име, подавайки исковата молба.

Освен това съгласно чл. 184 ал.1 от ГПК електронният документ може да бъде представен възпроизведен на хартиен носител като препис, заверен от страната. При поискване страната е длъжна да представи документа на електронен носител. Представеният заверен от страната препис на хартиен носител не е бил оспорен, нито представения на електронен носител. В Решение № 70 от 19.02.2014 г. по гр. д. № 868/2012 г., ІV г.о., на ВКС по чл. 290 от ГПК, е прието, че възпроизвеждането на електронния документ върху хартиен носител не променя характеристиките му и ако другата страна не поиска представянето на документа и на електронен носител, преписът е годно и достатъчно доказателство за авторството на изявлението и неговото съдържание. Поради това преписът има значението на носител, обективиращ частни, подписани от страните документи, които съгласно чл.180 ГПК, се ползват с формална доказателствена сила за авторството им. Доколкото обективираните в документите изявления са с неблагоприятно за страната съдържание, те имат достатъчна доказателствена стойност за установяване на фактите, за които електронните документи са създадени. Изхождайки от практиката на ВКС съдът намира в настоящия случай, че и с представения заверен препис е доказано сключването на договора за кредит. Същото се отнася до общите условия, запознаването с които е етап от завършване на регистрацията на потребителя в сайта на кредитора.

Направен е и запис на телефонен разговор, който съгласно чл.18  ал.3 от ЗПФУР има доказателствена сила за установяване на обстоятелствата, съдържащи се в него. По делото съдържанието на записа е установено с помощта на вещо лице и е безспорно.

Налице е усвояване на кредита и настъпването на изискуемост на задълженията с изтичане на срока за връщане на сумата. Дължима е възнаградителна лихва, която е във фиксиран размер. Съдът не споделя доводите на ответницата за неравноправност на клаузата, предвид липсата на ясна методика за изчисляване на годишния процент на разходите. Последният отговаря на законовото изискване да не надвишава петкратния размер на законната лихва по смисъла на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Посочени са допусканията, при които уговореният годишен процент на разходите е определен съобразно изискванията на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК. Законът не изисква посочване на методика за изчисляване на годишния процент на разходите, чиято липса според ответницата обосновава неравноправност на клаузата за възнаградителна лихва. Методика се изисква при референтен лихвен процент съгласно чл. 33а от ЗПК, какъвто в случая не е договорен.

Релевантно е, че ответницата е изпаднала в забава с изтичането на падежа, поради което дължи обезщетение за забавата в размер на законната лихва, съгласно чл. 86 от ЗЗД. Не е установено плащане на задълженията от длъжника и размерът им и установен от вещото лице по счетоводната експертиза. Поради това исковете следва да бъдат уважени.

Искането на ищеца за присъждане на разноските е основателно и следва да се уважи, съгласно чл. 78 ал.1 от ГПК.

     Водим от горното ЯРС

                      

                                          Р Е Ш И:

 

 

ОСЪЖДА Т.Р.Х.-***, ЕГН ********** да заплати на Изи финанс " ЕООД - гр.София, ул. "Балша № 17, ап.1, представлявано от Б. И. Н., с ЕИК ***, главница в размер на 1300 лв.; 407,55 лв.- възнаградителна лихва за периода от 08.04.2019 г.-29.08.2020 г., лихва за забава в размер на 19,14 лв. за периода 29.09.2020 г.-20.11.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от 23.11.2020 г. до окончателното изплащане, както и направените разноски в размер на 699,07 лв..

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред ЯОС.

                                

                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: