М О Т И В
И
на Присъда № 24,
постановена
на 8 февруари 2018г.
по НЧХД № 1761 от 2017г.
по описа на
Старозагорския Районен съд
Подсъдим по делото е В.П.Д., роден на *** г. в гр. К…, живущ ***, българин, български
гражданин, с основно образование, женен,
работещ във фирма „Д…” ЕООД – Стара Загора като шофьор, неосъждан, ЕГН **********.
С Тъжба и писмено допълнения към
нея, внесени от пострадалото лице Н.М. ***, подсъдимият е предаден
на съд, за деянията, както следва:
На 02.06.2017г., в гр.Стара
Загора, причинил на Н.М.М., ЕГН
**********,***, лека телесна повреда, изразяваща се в разкъсноконтузни
рани на лицето и главата – в областта на главата срединно, разкъсноконтузна рана на
челото вдясно, разкъсноконтузна
рана във
външния край на лявата вежда и кръвонасядане на клепачите на лявото око, с
което му причинил временно разстройство на здравето, неопасно за живота, извън
случаите на чл.128 и 129 от НК - престъпление по чл.130, ал.1 от НК,
както и за това, че
На 02.06.2017г., в гр.Стара
Загора, казал нещо унизително за честта и
достойнството на Н.М.М., ЕГН **********,***, а
именно: "Какви сте вий?
Маймуни, циркаджии. Само вдигате гюрултия и замърсявате навсякъде”, в негово присъствие, като обидата била нанесена публично-
престъпление по чл.148, ал.1, т.1, във връзка с чл.146, ал.1 от НК.
С влязло в сила съдебно Определение от 19.07.2017г. производството по
настоящото наказателно дело от частен характер бе прекратено частично,
досежно обвинението за осъществяване състав на престъпление, чийто
непосредствен обект на посегателство бил движима вещ /диоптрични очила/,
собственост на частния тъжител, поради неотстраняване на констатираните
нередовности на тъжбата в частта обективираща тази претенция, както и бе
прекратено в частта за отправяне на закани срещу личността на пострадалия
/частния тъжител/, с оглед заявеното от тъжителя в писменото уточнение, че тези
закани не са могли да възбудят основателен страх за осъществяването им,
съответно след направеното изрично уточнение, че с тъжбата подсъдимият не се
предава на съд и за отправяне на закани срещу частния тъжител, на посочените в
тъжбата дата и място, въпреки, че в първоначалната тъжба се съдържат такива
обстоятелства.
За съвместно разглеждане в
наказателният процес бе приет граждански иск, предявен от частния тъжител, против подсъдимия, както следва: за сумата в размер
на 1000 (хиляда) лв., представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди, вседствие на нанесена телесна повреда, както и за сумата
от 500 (петстотин) лева,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, произтичащи от
нанесената обида.
Процесуалният представител
на частния тъжител- адвокат С.П. от АК-гр.С… и тъжителят поддържат повдигнатото
против подсъдимия обвинение, като считат, че от събраните доказателства в хода
на съдебното следствие, по категоричен начин се установило, че деянието било
извършено от него, а доказателственият материал по делото изцяло подкрепял
описаната фактическа обстановка, такава, каквато е изложена в тъжбата,
респективно пледира за признаване на подсъдимия за виновен и по двете обвинения.
Молят, да бъде уважен изцяло предявения от тъжителя граждански иск, съответно
да се присъдят в негова полза направените по делото разноски.
Защитникът на
подсъдимия– адвокат А.А. ***, оспорва обвинението срещу своя подзащитен, като
пледира, съдът да оправдае подсъдимия и по двете предявени обвинения. По
отношение на вмененото деяние за отправяне на обида нанесена публично, сочи, че
с оглед заявеното и от самия тъжител, за отправяне на репликите в множествено
число не може да се обоснове извод за адресата, който предвид колективното
обръщение към повече от едно лице прави нееднозначен извода към кого са
отправени репликите, съответно при липсата на такава конкретика тъжителят не ми
могъл да бъде обиден и да настъпят предвидените в състава на това престъпление
вредоносни последици. По отношение на другото обвинение за причиняване на
телесна повреда сочи, че събрания по делото доказателствен материал не
кореспондирал на обвинителната теза, съответно не доказвали причиняване на
описаните телесни увреждания спрямо тъжителя от страна на подсъдимия, поради
което също подзащитният му следвало да бъде оправдан. В условието на
евентуалност, моли съда да освободи подсъдимия от наказание, при условията на
чл.130, ал.3 от НК, тъй като първоначално тъжителят нанесъл удар на подсъдимия,
а подсъдимият бил хванат за ръце, но последния отговорил с няколко удара при
опита си за самозащита, при което частният тъжител отвърнал веднага на дееца,
респективно му причинил също лека телесна повреда, институтът на реторсията бил
приложим. По отношение на приетия за съвместно разглеждане в процеса граждански
иск, се изразява становище за цялостната му неоснователност, поради което
следвало да бъде отхвърлен изцяло.
Подсъдимият участва и
лично в производството, като изразява становище, че не бил извършил двете деяния
по повдигнатото му частно обвинение и поддържа становището на защитника си, че
не следва да бъде наказан.
СЪДЪТ, като обсъди
събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в
тяхната съвкупност, обсъди доводите и становищата на страните и въз основа
разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Ф А К Т И Ч Е С К А О Б С Т А Н О В К А:
Подсъдимият В.Д. не е осъждан и не
е наказван по реда на чл.78а от НК към момента на деянието, с оглед настъпила
реабилитация на лицето. Това е така, поради следното:
По НАХД № 764 от 2002г. по описа на
РС-Стара Загора подсъдимият бил наказан по административен ред, на основание
чл.78а от НК, като му била наложена глоба в размер на 550 лева и
административно наказание „лишаване от
право да управлява МПС” за срок от 7 месеца, като изрично било отбелязано в
свидетелството за съдимост, че началото на това наказание се счита от датата
27.05.2002г. Съдебното решение по това дело било в законна сила от 16.10.2002г.
Следователно, на 27.12.2002г. изтекъл срока на наложе-ното наказание лишаване
от право, по смисъла на чл.37, ал.1, т.7 от НК. Макар, да липсват данни глобата
да била платена, с оглед изтеклия срок повече от 10 години /около 15 години/ от
влизане в сила на съдебния акт и датата на процесното деяние- 02.06.2017г., са
изтекли сроковете и за принудително събиране на глобата, т.е. за изпълнение на
другото административно наказание, поради което и с оглед изтичане на
давностните срокове последиците от това административно наказание се заличават.
Освен коментираното наказване по реда на чл.78а от НК, последиците от което са
заличени, подсъдимият бил осъждан по НОХД № 1254 от 2013г. на РС-Стара Загора,
като присъдата била в сила от 04.10.2013г. Наложеното наказание било лишаване от свобода в размер на три
месеца, но изпълнението му било отложено, с прилагане института на условното
осъждане и определяне на тригодишен изпитателен срок, считано от влизане на
съдебния акт в законна сила. На основание чл.343г от НК за извършеното на
15.09.2013г. престъпление по чл.343б, ал.1 от НК било наложено и кумулативно
предвиденото наказание „лишаване от право
да се управлява МПС” за срок от осем месеца, считано от 15.09.2013г.,
респективно този срок от 8 месеца изтекъл на 15.05.2014г. С изтичане на
тригодишния изпитателен срок на 04.10.2016г. и предвид факта, че в срока подсъдимият
не извършил друго престъпление, поради което следва да изтърпи отложеното
наказание, на основание чл.86, ал.1, т.1 от НК настъпиа реабилитация по право
за това осъждане. Липсват данни за последващи осъждания на лицето, нито за
наложено наказание по реда на чл.78а от НК след насъпилата реабилитация за
коментираните наложени наказания на подсъдимия, поради което за целите на
настоящото производство същият следва да се счита с чисто съдебно минало.
Установи се по делото, че на
инкриминираната дата- 02.06.2017г. около 19 часа в гр.Стара Загора подсъдимият,
се прибрал в апартамента, където живеел в гр.Стара Загора, кв.”Железник”. Скоро
след това, той и съпругата му чули отвън шум от викове и разговор на висок глас
от няколко човека, които били в близост до блока, където живеело семейството на
подсъдимия. Последният решил да слезе при тези хора, които не познавал и да
разбере защо се вдига шум. През това време в близост до жилищната сграда, в която
живеел подсъдимия и семейството му се намирал тъжителят Н.М., който бил
председател на управителния съвет на етажната собственост на вх.Б на бл.19 в
кв.”Железник”. На мястото бил и председателя на управителния съвет на вх.0 на
същия блок 19, съсед на тъжителя и двама от пазачите на материалите, с които
бил саниран блока. Поводът за срещата и разговора им на това място било именно
включването на сградата в Националната програма за енергийна ефективност на
многофамилни жилищни сгради и ангажиментите на представляващите етажната
собственост в тази връзка, съответно констатациите на присъстващите, че друга
фирма, която работила на обекта по-рано „разхвърляла
всичко и се вдигнаха” и вследствие на това било много замърсено, със
строителни отпадъци. До този момент,
тъжителят и подсъдимият, който живеел в съседен блок не се познавали.
Подсъдимият като излязъл от сградата, където живеел се приближил до тъжителя и
неговата компания и с идването си към тях започнал да крещи „Какви сте вий? Маймуни, циркаджии. Само вдигате
гюрултия и замърсявате навсякъде”. Разговора
на тъжителя и останалите лица бил прекъснат, а тъжителят на свой ред попитал
подсъдимият кой е той и защо си позволява да ги обижда. При този въпрос,
подсъдимият посегнал към пострадалия и го ударил с юмрук в областта на лицето,
при което диоптричните очила на тъжителя паднали на земята. Пострадалият се
навел към земята, за да ги вземе. При изправянето си, тъжителят ударил с
главата си подсъдимия, в областта на лицето. Последният афектиран взел намираща
се в близост тръба, дълга около метър и половина- два метра и се заканил
замахвайки с тръбата към пострадалия М.. Свидетелят В.С., работещ като охрана
на обекта, който се санира, на ул.”Младост”№ 19 в кв.Железник, който бил сред
присъстващите на мястото на инкриминираната дата се хванал за тръбата, за да
претотврати ескалация на саморазправата, но подсъдимият, който бил по-млад
държал тръбата и не я пускал, съответно започнали да се въртят в кръг с тръбата.
Свидетелят Н.П. Николов, който бил домоуправител на вх.0 на същия блок също бил
сред присъстващите, които разговаряли по въпроси свързани със санирането. Той
също лично възприел как след отправянето на репликите към присъстващите от
страна на подсъдимия, респективно след запитването от пострадалия кой е той и
защо ги обижда, подсъдимият нанесъл удар в лицето на тъжителя. Също сочи, че
при навеждането си към земята, за да си вземе очилата тъжителят ударил с глава
подсъдимия, но си обяснява този удар с факта, че пострадалият не го виждал
добре, тъй като неговите диоптрични очила били паднали на земята от удара на
подсъдимия и били счупени. И според този свидетел подсъдимият и тъжителят били
един срещу друг. Според свидетелите подсъдимият миришел на алкохол. Въпреки отправения
апел от свидетелите, подсъдимият да си отива и да не се правят „глупости”,
подсъдимият Д. взел желязо /тръба от скелето/. Наред с това, подсъдимият
отправил закана към присъстващите, че „ще ви утрепя”, но с
общи усилия присъстващите успели да претотврятят нанасяне на удари с тръбата,
съответно да сломят опитите на подсъдимия да продължи с физическата
саморазправа и не допуснали той да удари някого с тръбата. В подкрепа на
заявеното от посочените свидетели са и показанията на свидетеля А.З., който
също живеел в санирания блок и лично въпзприел случилото се, включително, че
след отправената словесна атака спрямо присъстващите, подсъдимият първи ударил
с юмрук тъжителя в областта на лицето, при което пострадалият го ударил с
главата си. След това подсъдимият се опитал да продължи с агресията си като
взел металната тръба, но присъстващите лица успели да му я вземат, при което до
нанасяне на последващи удари с тази тръба не се стигнало. Междувременно, пред
жилищните сгради, на мястото при мъжете, отишла и съпругата на подсъдимия –
свидетеля Д.Д.. Тя приготвяла вечерята вкъщи и чула „още по-голяма гюрюлтия”, след като съпругът й слязъл долу. Като погледнала през терасата
преди това видяла, че „…всички са вкупом. Съпругът ми беше сред тях. Видях, че те го дърпат и
врещят…” При отиването си до групата мъже видяла,
че му тече кръв от носа и от устата. Възприела, че бил афектиран и започнала да
му говори, за да се успокои. Той я послушал и се отдръпнал настрана, при което
били повикани служители на МВР чрез единния телефонен номер –централа ЕЕН 112.
При пристигането си полицейските служители снели сведения от присъстващите на
мястото относно случилото се и съставили предупредителни протоколи по силата на
Закона за МВР на подсъдимия и на частния тъжител да не нарушават обществения
ред и да не се саморазправят. Както пострадалия, така и подсъдимият по-късно
посетили съдебен лекар, където и двамата били освидетелствани. За състоянието
на частния тъжител било издадено съдебно- медицинско удостоверение № 111 от
2017г., а след прегледа на подсъдимия било издадено СМУ № 99-І/ 2017г. Видно от
цитираните медицински документи, от деянието на инкриминираната дата, на
частния тъжител били причинени разкъсноконтузни рани на лицето и на главата,
както и кръвонасядане на клепачите на лявото око, а медицинския преглед на подсъдимия
установил оток и разкъсноконтузни рани по външния нос, също и кръвонасядания по
горния венец на челюстта, както и кръвонасядане над и леко зад лява ушна мида,
съответно кръвонасядания по двата горни крайника.
По случаят била заведена преписка с вх.№ 2826
от 2017г. по описа на РП-Стара Загора, образувана по сведение на подсъдимия В.Д.,
проверката по която приключила с постановление на РП-гр.Стара Загора от 17.08.2017г.,
с което било отказано образуването на досъдебно производство. С аналогичен
резултат- отказ да се образува досъдебно производство приключила и другата
преписка- № 2545 от 2017г. по описа на същата прокуратура, като с постановление
от 05.09.2017г. преписката била прекратена, поради частния характер на
обследваното деяние.
В хода на наказателното производство бяха назначени
и приети по делото две съдебно-медицински експертизи. Видно от заключението по
съдебномедицинска експертиза по писмени данни № 421 от 2017г. на тъжителя Н.М.
при инцидента на 02.06.2017г. са причинени травматични увреждания, както
следва: разкъсноконтузна рана в челнотеменната област, срединно,
разкъсноконтузна рана на челото вдясно, разкъсноконтузна рана във външния край
на лявата вежда, както и кръвонасядане на клепачите на лявото око. Сочи се, че
описаните увреждания са от действието на твърди тъпи предмети и отговарят да са
получени по време и начин посочени в частната тъжба, допълнението към нея и
свидетелските показания, от удари с юмруци от страна на подсъдимия в лицето на
пострадалия тъжител, съответно при удара с глава от страна на тъжителя в лицето
на подсъдимия. Посочените увреждания са причинили на тъжителя временно
разстройство на здравето, неопасно за живота. Пострадалият изпитвал умерени към
силни болки и страдание, съгласно посочената скала /слаби, умерени, силни, много силни,
изключителни/. Според констатациите на вещото
лице, посочените увреждания са изисквали възстановителен процес в рамките на
три седмици, а възстановяването било пълно. Видно от заключението по втората
медицинска експертиза- № 421-а от 2017г., изготвена за установяване състоянието
на подсъдимия след случилото се на инкриминираната дата, на подсъдимия Д. са
причинени две разкъсноконтузни рани по гърба на носа и оток около тях,
кръвонасядане на венеца на горната челюст, кръвонасядане над и зад лявата ушна
мида, кръвонасядания по вътрешната повърхност на лява мишница в средната и
долната трета, както и кръвонасядане на дясната мишница по предната повърхност
в горната трета. Сочи се, че същите са причинили на подсъдимия временнно
разстройство на здравето, неопасно за живота, а подсъдимият също изпитвал
умерени към силни болки и страдание по изложената по-горе скала, респективно
възстановяването било в рамките на три седмици и било пълно. Описаните
травми са от действието на твърди тъпи
предмети и биха могли да се получат по начин описан от свидетелите по делото,
като раните по гърба на носа и оток около тях, съответно кръвонасядането по
венеца биха могли да се причинят от удара на тъжителя с глава в лицето на
подсъдимия. Вещото лице сочи, че кръвонасядането зад и над лявата ушна мида
било от юмручен удар,съответно кръвонасяданията по двете мишници били от
стискане с ръце от лицата, които са разтървавали тъжителя и обвиняемия.
Гореизложената фактическа обстановка се установява
по несъмнен
начин от приобщения по
делото доказателствен материал поотделно и в неговата съвкупност, както следва:
свидетелските показания на В.Я.С., Н.П.Н., А.Н.З. и Д.П.Д., частично от
обясненията на подсъдимия, заключенията на вещото лице по двете приети
съдебно-медицинска експертиза, съдебно-медицински удостоверения
№ 111 от 2017г. и № 99-І/ 2017г., постановления на РП-Стара
Загора за отказ да се образува ДП по преписка с вх.№ 2826 от 2017г. по описа на
РП-Стара Загора, както и по преписка № 2545 от 2017г. по описа на същата
прокуратура, приложени по преписките протоколи за предупреждение на частния
тъжител и на подсъдимия, свидетелство за съдимост на подсъдимия.
Анализът на събраните по делото
доказателства ще бъде направен в следващата част на изложението, с оглед
направените от съда правни изводи, предпоставящи и правната квалификация на
деянията, предмет на делото.
ПРАВНА
КВАЛИФИКАЦИЯ НА ДЕЯНИЕТО:
По гореописаният
начин, подсъдимият В.П.Д.
осъществил от
обективна и субективна страна престъпния състав на чл.130, ал.1 от НК, тъй като на 02.06.2017 г., в гр.Стара Загора, причинил на Н.М.М.,
ЕГН **********,***, лека телесна повреда, изразяваща се в разкъсноконтузни
рани на лицето и главата– в областта на главата срединно, разкъсноконтузна рана на челото вдясно, разкъсноконтузна
рана във външния край на лявата вежда и кръвонасядане на
клепачите на лявото око, с което му причинил временно разстройство на здравето,
неопасно за живота, извън случаите на чл.128 и 129 от НК.
Съдът обстойно и задълбочено обсъди и направи
преценка на събраните по делото доказателства и прие за установено по
категоричен начин, че е налице пряк
умисъл от страна на подсъдимия за извършване на деянието, тъй като
установените по делото обстоятелства сочат, че той съзнавал общественоопасния
характер на деянието, предвиждал неговите общественоопасни последици и е целял
настъпването им, като искал да причини телесни увреждания на пострадалия,
вследствие нанесения от подсъдимия удар с юмрук в областта на главата и лицето.
Както стана ясно, в това време тъжителят бил с диоптрични очила, а от удара
същите паднали на земята и били увредени. Не се спори по делото, че тъжителят и
подсъдимият са се намирали един срещу друг по време, когато пострадалият бил
ударен в главата с юмрук от подсъдимия. Според съда при навеждането си, за да
вземе очилата си и непосредствено след това, когато тъжителят ударил с главата си
подсъдимия в областта на носа може да се приеме възприетото от свидетеля Н.
Николов, че тогава тъжителят се навел да ги вземе и ударил с главата си
подсъдимият, на който му потекла кръв от носа. Липсват категорични
доказателства за това, че пострадалият нанесъл целенасочено удар в носа на
подсъдимия, още повече, че този удар не бил нанесен с ръка, а с главата на
пострадалия, който се навеждал и изправял, за да вземе съборените си и
повредени диоптрични очила. Както сочи св.Николов според неговите възприятия ударът
бил нанесен поради факта, че без очилата си пострадалият не виждал добре.
Действително, при тези си движения пострадалият би могъл да удари с главата си
стоящия срещу него подсъдим и неволно, първо поради факта, че бил ударен със
силен юмручен удар в лицето, който несъмнено повлиял на пострадалия и второ,
поради факта, че носил диоптрични очила, а от удара те паднали и напълно
логично би било това да окаже влияние върху зрителните способности на тъжителя,
който би могъл да удари с главата си подсъдимия блъскайки го с тази част на
тялото си. Тази възможност изключва умисъла на това лице да нанесе удара в
областта на носа на подсъдимия, с което прави необосновано прилагането на
института на реторсията по отношение и на двамата, както поиска защитата. Свидетелите
В.С. и Н. Николов категорично сочат, че след удара от подсъдимия, съответно при
падане на очилата на тъжителя, последният се навел към земята, за да ги вземе,
а в момента в който се изправял ударил с главата си подсъдимия в областта на
носа. Така разкритият механизъм на действията на двамата и установените телесни
увреждания описани по-горе не води до еднозначен извод, че пострадалият
целенасочено е насесъл този удар, а въобще не се и твърди, тъжителят да правил
опити за друго физическо съприкосновение с подсъдимия, нито да отправил към
него реплики обосноваващи намерение за саморазправа. При това положение, няма
как с действията на пострадалия да се обяснят телесните увреждания на
подсъдимия, а именно две разкъсноконтузни рани по гърба на носа и
оток около тях, кръвонасядане на венеца на горната челюст, кръвонасядане над и
зад лявата ушна мида, кръвонасядания по вътрешната повърхност на лява мишница в
средната и долната трета, както и кръвонасядане на дясната мишница по предната
повърхност в горната трета, които са нанесени в областта на съвсем различни
части от тялото, а не се и твърди тези телесни части да са били ударени от
частния тъжител. При това положение, според съда множеството телесни увреждания
на подсъдимия обективирани от медицинските документи и експертното заключение
са в резултат от последващите действия, свързани с опита на свидетелите да
вземат тръбата от ръцете на подсъдимия и съприкосновението на тези свидетели с
него. В подкрепа на този извод е и заявеното от съпругата на подсъдимия-
свидетеля Д., която както вече бе посочено, когато погледнала през терасата,
видяла съпруга си „вкупом” с останалите лица и сочи „Видях, че те го дърпат и врещят…” Не би могло получените травматични увреждания по отношение на подсъдимия
да се обяснят с действията на частния тъжител, а от анализирания доказателствен
материал следва извода, че са причинени колективно от присътващите лица, поради
което не би могло да се обоснове прилагането на хипотезата на чл.130, ал.3 от НК, която е възможна само ако ДВЕ ЛИЦА са си причинили последователно телесна
повреда. В случаят, причинените на подсъдимия увреждания са причинени най-вече
от действията на други присъстващи лица, което не води до неприложимост на
посочения институт на реторсия. Дори да се приеме, че пострадалия /частния тъжител/ съзнателно целял да удари с главата си подсъдимия, то в случая е
налице приложимост на друг институт- този на неизбежната отбрана. Това е така,
защото нападението над частния тъжител не било приключено, тъй като след
отправените реплики подсъдимият продължил и с физическа агресия и не се и
твърди да се отдалечил от мястото, където нападнал пострадалия. Напротив,
подсъдимият ясно демонстрирал намерението си да продължи с агресивното си
поведение и стоял срещу тъжителя. При това положение, следва извода, че
нападателят не се е отказал от продължаване на противоправните си действия и
отвръщането на удара от страна на тъжителя, с удар от негова страна с глава в
носа на подсъдимия /ако
евентуално се приеме, че тъжителят е искал да го удари/ то действително тъжителят осъществил законното си право да се
отбранява, с оглед започнатото непосредствено противоправно нападение от страна
на подсъдимия и действията му попадат изцяло в обхвата на допустимото
поведение, съгласно чл.12 от НК. Липсват каквито и да било данни, че пределите
на тази неибежна отбрана са превишени, поради което според съда действията на
частния тъжител не биха могли да се окачествят като общественоопасни. Ако след
удрянето на тъжителя, подсъдимият си бе тръгнал от мястото и ако на следващ
етап тъжителят започне да го преследва и застигайки го му причини същото
телесно увреждане, би могло да се обоснове приложение на реторсията, защото със
сигурност ще е налице едно приключило противоправно нападение, след което
пострадалият причинява същата по вид телесна повреда на извършителя и това може
да обоснове освобождаване и на двамата от наказание. В случаят, такива
обстоятелства не са налице и за причинените на подсъдимия телесни увреждания
частният тъжител не може да носи отговорност.
Ето защо, съдът
намери, че в случая е налице осъществяване от обективна и субективна страна на
престъпния състав на чл.130, ал.1 от НК,
като намира за доказано по несъмнен начин, че подсъдимият е автор на престъплението, за което е обвинен с предявената тъжба
в нейната цялост, поради което го призна за виновен, по така повдигнатото му
обвинение по този пункт на обвинението.
Относно подвигнатото
частно обвинение за обида нанесена публично, съдът намира следното:
Вече бе отбелязано, че още с появяването си
пред жилищната сграда, където били частният тъжител и свидетелите- очевидци
подсъдимият демонсттирал агресията си, като отправил към присъстващите
репликите: "Какви сте вий?
Маймуни, циркаджии. Само вдигате гюрултия и замърсявате навсякъде”.
Следва да се
отбележи, че всъщност по делото не е спорно обстоятелството, че отправянето на
репликите било към намиращата се компания общо и не случайно било употребено
множественото число „Какви сте
вий…маймуни…циркаджии”. Това е заявено още в първоначалната тъжба и се
установи посредством събраните по делото гласни доказателства, поради което съдът
намира за безспорно установено, че словесната атака на подсъдимия към тъжителя
и свидетелите била отправена към цялата група, а не индивидуално по отношение
на едно лице, още повече както стана ясно до този момент подсъдимият и
тъжителят не се познавали и липсва житейска логика отправянето на подобни
изрази да е насочено само и единствено към него. Показателно за липсата на
умисъл да се обиди конкретно тъжителят е и употребеното множествено число,
поради което с подобно действие, подсъдимият не би могъл да осъществи състав на
престъплението по чл.148, ал.1, т.1, вр. чл.146, ал.1 от НК, както се сочи в
тъжбата в нейната цялост. Действително, отправени са изрази, които биха могли
да бъдат възприети като обидни и са отправени публично, на обществено място,
пред жилищна сграда, в присъствие на поне пет човека, но липсата на умисъл да
се засегне честта и достойнството на конкретното лице /частния тъжител/ води до
правния извод, че деянието е несъставомерно, поради липса на умисъл в
действията на подсъдимия, т.е. поради субективна несъставомерност. Както е
известно, престъплението обида, независимо дали става въпрос за неговия основен
състав или за цитирания от тъжителя квалифициран състав на обида /нанесена
публично/ може да бъде осъществено само при наличие на пряк умисъл, да се каже
нещо унизително за честта и достойнството на някого, в негово присъствие, а
такъв в слчая не е налице. Законодателят изрично е уточнил, че възможният обект
на посегателство е честта и достойноството на някого, съответно деянието
следва да бъде извършено в негово присъствие, т.е. от смисъла на тези
елементи на деянието от обекивна страна ясно се сочи, че в конкретното деяние
може да е засегнато едно конкретно лице, респективно действащата редакция на
наказателния закон не съдържа състав на престъпление, в което е възможно
колективно отправена /нанесена/ обида. В този смисъл, съдът намери, че
подсъдимият е невиновен по това обвинение и го опрадва изцяло по частното
обвинение в тази у част, на основание чл.304 от НПК.
Съдът кредитира с доверие свидетелските
показания на изслушаните по делото свидетели цитирани по-горе, като
последователни, логични и взаимнодопълващи се, които взаимно се подкрепят и от
описаните писмени доказателства, респективно от констатациите на вещото лице. Заключенията
на вещото лице също се ценят с доверие като професионални и безпристрастни.
В този смисъл, не се кредитират с доверие обясненията на подсъдимия, в частта им, където деецът обяснява, че на
инкриминираната дата излязъл навън да види защо се вдига шум и само попитал
присъстващите какво става, след което частният тъжител тръгнал към него и
подсъдимият вдигнал ръцете си да се защити, защото помислил че ще бъде нападнат,
след което безпричинно бил ударен от тъжителя, а другите мъже го хванали за
ръцете и тъжителят продължил да го удря. Тези обяснения не са подкрепени от
други доказателства и са в противоречие с показанията на изслушаните
безпристрастни свидетели- очевидци, поради което съдът ги намира за защитна
позиция. Дори съпругата на подсъдимия не сочи в показанията си, че няколко
човека са държали съпруга й за ръцете, а друг му нанасял множество удари. Разбира
се, подсъдимото лице има право на такава защитна позиция и е негова лична
преценка какво изразява в хода на наказателното производство, без да носи
никаква отговорност за излагане на неверни твърдения.
ВИД И
РАЗМЕР НА НАЛОЖЕНОТО НАКАЗАНИЕ:
За извършеното от подсъдимия В.Д. престъпление
по чл.130, ал.1 от НК, законът предвижда наказание „лишаване от свобода” до две години или „пробация”.
Съдът като обсъди
събраните по делото доказателства и като се съобрази с двата основни принципа –
законоустановеност и индивидуализация на наказанието, залегнали в чл.54 от НК,
изхождайки от предвиденото за това престъпление наказание, степента на
обществена опасност на деянието и дееца и другите смекчаващи и отегчаващи
вината обстоятелства, както и с целите на наказанието залегнали в чл.36 и чл.
54, съобрази следното:
Както по-горе в
описаната фактическа обстановка бе посочено, от представеното свидетелство за
съдимост се установява, че подсъдимият е пълнолетно лице, с чисто съдебно
минало/ предвид настъпилата реабилитация/.
За деянието, което е умишлено по своя характер се предвижда наказание лишаване
от свобода в посочения диапазон или пробация, а от престъплението не са
настъпили имуществени вреди, което да налага възстановяването им от извършителя.
Изложеното обосновава извода, че следва да се приложи императивната разпоредба
на чл.78а от НК, т.е. да се приложи института на освобождаване от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание „глоба”. Не са налице
отрицателни предпоставки за реализиране на този институт, които са обективирани
в нормата на чл.78а, ал.7 от НК, вкл. не е налице и хипотезата на „множество престъпления”, с оглед пълното
оправдаване на подсъдимия по едно от повдигнатите му обвинения.
При
индивидуализацията на наказанието, съдът взе предвид наличието на смекчаващи
отговорността обстоятелства, а именно, добрите характеристични данни на подсъдимия,
който няма други противообществени прояви и за който процесното престъпление се
явява изолиран случай на такова деяние, както и неговата трудова ангажираност. Отегчаващо
отговорността обстоятелство - не е налице. От друга страна, не се събраха
данни обуславящи извода, че извършителят е с имотно състояние, което би обосновало
по-висок размер на наложената санкция, предвид социалния му статус, поради
което съдът намира, че същият следва да бъде в минимален размер и наложи на подсъдимия
административно наказание глоба, в размер
на 1000.00 /хиляда/ лева. С посочения размер на наказание, съдът намира, че
ще бъдат постигнати целите на наказанието, а именно да се поправи и превъзпита
дееца към спазване на законите и добрите нрави, да му се въздейства
предупредително, като му се отнеме възможността да върши престъпления занапред
и да се въздейства предупредително спрямо другите членове на обществото.
ОТНОСНО ПРИЕТИЯ ЗА СЪВМЕСТНО
РАЗГЛЕЖДАНЕ В НАКАЗАТЕЛНИЯ ПРОЦЕС ГРАЖДАНСКИ ИСК:
В настоящото наказателно производство бе приет за съвместно разглеждане граждански
иск от частния тъжител срещу подсъдимия, описан в началото на изложението.
При съвкупната
преценка на доказателствата, съдът прие, че е налице фактическия състав на
чл.45 от ЗЗД – налице е деяние, вредоносен резултат и причинна връзка между
противоправното и виновно поведение на подсъдимия В.Д. и настъпилите вреди, които са от неимуществен характер,
с оглед изтърпените от тъжителя болки и
страдания, при причиненото му временно разстройство на здравето, неопасно за
живота, а законът указва, че тези вреди следва да бъдат обезщетени по
справедливост. Предвид това, като прецени събрания по делото доказателствен
материал заедно и поотделно, съдът намира за такъв справедлив размер сумата от
1 000.00 /хиляда/ лева, която съответства на предявения граждански иск за
обезщетяване на вредите от това конкретно деяние. Що се отнася до другото
деяние, за което подсъдимият Д. бе признат за невиновен и оправдан, предвид
факта, че не е осъществил престъпление по чл.148, ал.1, т.1 ,вр. чл.146, ал.1
от НК, то в тази част гражданския иск се явява неснователен, тъй като при
положение, че подсъдимият не е осъществил виновно такова деяние не би могъл и
да причини твърдените неимуществени вреди, вследствие засягане честта и достойнството
на тъжителя. При тези констатации, искът в тази му част, а именно за сумата от
500.00 /петстотин/ лева, представляваща
обезщетение за причинени от това деяние неимуществени вреди, се явява
НЕОСНОВАТЕЛЕН, поради което съдът го ОТХВЪРЛИ, в тази част.
Р А З Н
О С К И:
При този изход на делото, на основание
чл.189 от НПК, подсъдимият
бе осъден да заплати направените разноски по производството. В полза на частния
тъжител и граждански ищец бе присъдена сумата от 862.00 лева, представляваща направени от частния тъжител и гр.ищец
разноски по делото за платено адвокатско възнаграждение, внесен депозит за
изготвяне на експертиза и внасяне на държавна такса за образуване на настоящото
дело.
Подсъдимият бе осъден да заплати дължимата държавна такса върху уважената
част от гражданския иск, която възлиза на сумата от 50.00 лева, както и сумата от 250.00
/двеста и петдесет/ лева,
представляваща направени разноски в хода на съдебното производство за изплащане
възнаграждение на вещо лице във връзка с експертиза по искане на подсъдимия, които
следва да заплати по сметка на Районен съд – гр. Стара Загора, в полза бюджета
на съдебната власт.
Водим от горните
мотиви, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: