РЕШЕНИЕ
№ 690
гр. Пловдив, 09.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на
десети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Екатерина Вл. Мандалиева
Членове:Недялка Д. Свиркова Петкова
Величка З. Запрянова
при участието на секретаря Елена П. Димова
като разгледа докладваното от Екатерина Вл. Мандалиева Въззивно
гражданско дело № 20215300502183 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
Съдът е сезиран с въззивна жалба с вх.№8643/24.08.2021г депозирана от Т. К. А. с
ЕГН-********** от гр.П., ул. ***, чрез особения представител адв. З.З. против Решение
№261966/13.07.2021г. постановено по гр.д.№18170/2019г. по описа на ПРС, двадесет и
първи гр.с., в частта с която се признава за установено в отношенията между страните,
че Т. К. А., ЕГН ********** ДЪЛЖИ на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК
*********, следните суми: 4130,77 лева – главница по договор за потребителски кредит №
*** г. /одобрен на 28.03.2016 г./, предсрочно изискуем, сключен с „Уникредит Кънсюмър
Файненсинг“ ЕАД, вземанията по който са прехвърлени на „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД на 20.04.2018 г. с индивидуален договор за цесия към рамков договор за
цесия от 20.12.2016 г., ведно със законната лихва, считано от постъпване на заявлението в
съда – 01.07.2019 г. до окончателното погасяване, за които суми е издадена Заповед по чл.
410 ГПК № 6106/04.07.2019 г. по ч.гр.д. № 10917/2019 г. по описа на ПРС, XIV гр. състав,
както и в частта, с която в полза на „Агенция за събиране на вземания” EАД, ЕИК
********* са присъдени следните суми: общо 842,33 лева /осемстотин четиридесет и два
лева и тридесет и три стотинки/ - разноски по съразмерност за първоинстанционното
производство и общо 123,66 лева /сто двадесет и три лева и шестдесет и шест стотинки/ -
разноски по съразмерност за заповедното производство по ч.гр.д. № 10917/2019 г. на ПРС,
XIV гр. състав и в частта с която Т. К. А., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. *** е
1
осъден да плати в полза на Държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на
Районен съд – Пловдив, сумата от 221,62 лева /двеста двадесет и един лева и шестдесет и
две стотинки/ - платени от бюджета разноски по съразмерност за приетите СПЕ и СТЕ, на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК. Решението на първата инстанция, в посочената част се обжалва
като неправилно и незаконосъобразно, като наведеното оплакване е, че ответникът е
осъден да заплати по чл.23 ЗПК главница по договор, заедно със законна лихва от
постъпване на заявлението в съда, на незаявено от ищеца основание.. Моли се въззивният
съд да отмени първоинстанционния акт в обжалваната част, като вместо това отхвърли
изцяло предявените искове.
Въззиваемата страна „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, чрез
процесуалния представител юрисконсулт И.Н. оспорва жалбата като неоснователна, моли да
се потвърди първоинстанционния акт, в обжалваната част като правилен и законосъобразен
по съображения изложени в отговора. Претендират се разноски – юрисконсултско
възнаграждение в размер на 200лв и разноски за депозит за особения представител на
жалбоподателя пред въззивната инстанция.
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД след преценка на събраните по делото
доказателства, допустимостта и основателността на жалбата, намира за установено
следното:
Жалбата са подадена в законния срок, от страна имаща правен интерес да
обжалва, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което се явява процесуално
допустима и като такава следва да бъде разгледана по същество.
Първоинстанционният съд е приел, че поради неспазване на императивните
изисквания на чл.22 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен. Предвид
последиците визирани в чл. 23 ЗПК, отговорността на кредитополучателя не отпада
изцяло, като последният дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и на
лихвите и други разходи. Поради това и недължимостта на други плащания, съдът е приел,
че следва да бъде уважен единствено искът за главница, ведно със законната лихва като
последица.
Недоволен от постановеният съдебен акт е останал жалбоподателят, чийто оплакване
се свежда единствено до това, че съдът е уважил част от претенциите на незаявено от
ищеца основание, последиците визирани в чл. 23 ЗПК.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта в обжалваната част, като по останалите
въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. След като са изчерпани контролните
функции на въззивният съд, той проверява само посочените в жалбата правни изводи,
законосъобразността на посочените в жалбата процесуални действия и обосноваността на
посочените в жалбата фактически констатации на първоинстанционния съд, като взема
предвид установените във въззивното производство новооткрити и новонастъпили факти./
В този смисъл е Решение №200 от 23.06.2015г. на ВКС по гр.д.№6459/2014г., четвърто г.о. ГК /
2
В конкретният случай обжалваният акт е валиден и допустим. Пред настоящата
инстанция не са събрани доказателства за новооткрити или новонастъпили факти, поради
което съдът постановява съдебният си акт на база събраните пред първата инстанция
доказателства, които са подробно, пълно и правилно анализирани от първоинстанционният
съд, поради което на основание чл.272 ГПК съдът препраща към мотивите на
първоинстанционния акт.
След цялостна преценка на събраните доказателства, съдът намира за установено
следното по спорния по делото въпрос, въведен като оплакване от жалбоподателя:
Безспорно е, че сключеният договор предмет на настоящия спор по своята правна
характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за
неговата валидност и последици важат изискванията на ЗПК. Съгласно разпоредбата на чл.
22 ЗПК, когато не е спазено едно от императивни изисквания на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т.
7 - 12 и т.20 и ал.2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е
недействителен. Доколкото се касае до договор сключен с потребител, на съда е вменено
задължение да провери действителността на договора, за наличие на неравноправни клаузи
сключени във вреда на потребителя, дори да не са наведени от страните основания затова.
Съобразно чл. 23 ЗПК, когато договорът за кредит е обявен за недействителен, на
връщане подлежи само чистата стойност на кредита, без да се дължат лихви или други
разходи по него. Нормата на чл. 23 ЗПК е проявление на водещия в облигационното право
принцип за недопустимост на неоснователното обогатяване и на практика урежда
извъндоговорно основание за връщане на главницата; проявление е на общата норма на чл.
34 ЗЗД, че когато един договор бъде обявен за недействителен, всеки е длъжен да върне на
другата страна, това което реално е получил по него. Целта не е отричането с обратна сила
на договарянето в цялост, а само изключване на обвързаността на потребителя с породени
от такова договаряне задължения, накърняващи баланса на интересите на насрещните
страни. Затова и при въвеждането на недействителността законодателят урежда изрично и
специални последици за потребителя, като ограничава задължения по тази сделка до
връщане на чиста стойност на кредита, а всички други задължения отпадат след обявяване
на недействителността.
С оглед на изложеното, настоящият съдебен състав намира, че правилно и
законосъобразно, първоинстанционният съд е извършил служебно проверка относно
действителността на договора. Констатираните нарушения безспорно обуславят
недействителността на договора за потребителски кредит по смисъла на разпоредбата на
чл.22 ЗПК, поради което правилно позовавайки се на последиците на разпоредбата на чл.23
ЗПК е присъдено връщане само на чистата стойност на кредита.
Гореизложеното обуславя неоснователността на жалбата, поради което същата следва
да се остави без уважения, а първоинстанционният акт, като правилен и законосъобразен в
обжалваната част, следва да бъде потвърден.
С оглед изхода на спора на въззиваемата страна следва да се присъди сумата от
3
409.58лв, внесен депозит за особен представител на жалбоподателя пред въззивната
инстанция и 200.00 лева, представляващи юрисконсулско възнаграждение, който размер е
съобразен с фактическата и правна сложност на казуса, включително и с депозирания
отговор от страна на процесуалния представител.
Следва жалбоподателят да бъде осъден да заплати по сметка на ПОС и дължимата
държавна такса за въззивно обжалване в размер на 82.62лв.
Мотивиран от горното Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №261966/13.07.2021г. постановено по гр.д.
№18170/2019г. по описа на ПРС, двадесет и първи гр.с, в обжалваната част.
ОСЪЖДА Т. К. А., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. *** да заплати на „Агенция
за събиране на вземания” EАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „Д- р Петър Дертлиев” № 25, офис- сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, общо
сумата от 609.58 лева /шестстотин и девет лева, и петдесет и осем стотинки/,
представляващи разноски направени във въззивното производство.
ОСЪЖДА Т. К. А., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. *** да заплати по сметка на
ПОС държавна такса в размер на 82.62лв/ осемдесет и два лева, и шестдесет и две
стотинки/.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване..
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4