РЕШЕНИЕ №.....

                                                               

Номер                           24.07.2012   Година                        Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски Районен съд                                                    I брачен състав

На     двадесет и четвърти юли     две хиляди и дванадесета  Година

В публично заседание на  двадесет и трети  юли            две хиляди и дванадесета година в следния състав:

 

           Председател: ТЕОФАНА СПАСОВА

Секретар: Малина Петрова

като разгледа докладваното от  съдията

дело номер  3678                                                   по описа за   2012 година

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл.150 от СК.

Производството е образувано по искова молба на Д.А.К. ЕГН ********** действащ със съгласието на своята майка и законен представител М.К.Ч. ЕГН **********, последната и като майка и законен представител на малолетния К.А.К. ЕГН ********** против А.Д.К. ЕГН **********. Ищците твърдят, че ответникът е баща на първия ищец и на детето К., като с решение по гр. д. бракът между него и втората ищца бил прекратен, като упражняването на родителските права по отношение на двете деца било предоставено на майката, бащата бил осъден да заплаща месечна издръжка на сина си Д. в размер на 70 лева и на сина си К. в размер на 50 лева. Твърди се, че от тогава е изминал значителен период от време, първият ищец и детето К. са ученици, Д. се занимава със спорт, страда от вродено заболяване, а второто дете има нужда от зъболечение. Освен това се твърди, че от месец юни 2011г. до момента бащата не е дал нито лев за издръжка на двете си деца. Поради това се прави искане да бъде изменен на присъдената в полза на първия ищец издръжка от 70лв. месечно на 180лв. месечно, както и да се увеличи дължимата такава на детето К. от 50лв. месечно на 120лв. месечно, считано от датата на завеждане на исковата молба до настъпване на законоустановена причина за нейното изменяване или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното й изплащане.

В определения срок е постъпил писмен отговор от пълномощника на ответника А.Д.К. ЕГН **********. В отговора се изразява становище за допустимост на предявените искове и се изразява готовност заплащаната издръжка за всяко от децата да бъде увеличена с по 20лева месечно, макар да се твърди, че е налице промяна на обстоятелствата, при които е определена първоначалната такава, тъй като здравословното им състояние било налице и при постановяване на бракоразводното решение.  

Пловдивският районен съд, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното:

Между страните не се спори, и от представеното по делото удостоверения за раждане се установява, че Д.А.К. ЕГН ********** и К.А.К. ЕГН ********** са деца на М.К.Ч. ЕГН ********** и А.Д.К. ЕГН ********. Видно от представеното съдебно решение от 11.02.2010г. по гр. д. № на ПРС-ІІІбр.с., бракът между съпрузите бил прекратен, като упражняването на родителските права спрямо децата Д. и К. било предоставено на майката, бил определен режим на лични отношения на децата с бащата и последният бил осъден да им заплаща издръжка от 50 лева месечно за К. и от 70лв. за Д., до настъпване на законна причина за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.

От представеното уверение от ПГАСГ „А. К. П” – гр. П се установява, че през учебната 2011/2012г. Д. е ученик редовно обучение в ІХ-в клас. видно от приложената Етапна епикриза за периода 01.01.2012г.-16.02.2012г. същият страда от бронхопулмонална дисплазия, с чести обструктивни бронхити и се нуждае от санаториално или курортно лечение, препоръчва се спорт. Представена е и служебна бележка, видно от която Д. е член на Армейски спортен Т-к. гр. П и от 2010г. заплаща всеки месец членски внос от 35лв. Освен това средствата за състезател при участие в турнир възлизат на 100лв., които всеки състезател сам осигурява. Не на последно място клубът участва и в семинар в гр. Китен, чиято стойност е 300лв. на човек без осигурена храна.

По отношение на детето К. също са представени писмени доказателства, че е ученик във ІІ-в клас на СОУ „С. С.” гр. П, има неправилна захапка и има нужда от специализирана помощ от ортодонт, ежегодно курортно лечение и спорт.

От постъпилите по делото справки е видно, че ответникът е самостоятелен собственик и съответно съсобственик с ½ идеална част на два имота в гр. П ж.р. „Т” и не притежава моторни превозни средства.

Страните не спорят, а и от показанията на свидетелката по делото – М. Д. Л. се установява, че родителите на децата К. и Д. са разведени и децата живеят с майка си, която се грижи сама за тях. Според свидетелката майката работи на смени и й заплаща по 12лв. на вечер, за да може свидетелката да гледа двете деца. К. посещавал занималня, заплатена от втората ищца по делото, а освен това детето имало проблем със зъбите, за което се изисквали средства от около 800лв. Отново според свидетелката Д. спортува, ходи на състезания и е ученик в строителния техникум. Във връзка със спорта на детето били нужни около 100лв. месечно и още толкова за участие в състезание. Здравословното състояние на двете деца било факт още докато родителите им били женени, а според свидетелката ответникът се обажда по телефона по веднъж на три месеца и преди да замине идвал веднъж седмично, за да види децата. Освен това той изпратил в началото на годината еднократно сумата от 500лв.

Според свидетеля Х. Г. У., ответникът заминал за Англия, за да спечели пари, тъй като имал дългове и работел на надница в строителството. Понастоящем според свидетеля, ответникът не работел, тъй като не знаел добре английски език, имал разходи за квартира и храна и се оплаквал, че не може да събере средства, за да изпрати издръжка на децата си.

По делото са събрани доказателства за доходите само на родителя, който фактически отглежда децата – майка и ищец по делото. От представеното удостоверение е видно, че М.Ч. получава средно месечно възнаграждение от по около 380лв. на месец.

От изготвения и приет по делото социален доклад от ДСП гр. Пловдив се установява, че децата К. и Д. живеят заедно със своята майка в жилище, собственост на ответника, в което са осигурени добри условия за отглеждането им. Децата ще бъдат ученици съответно в десети и трети клас, наблюдава се привързаност както помежду им, така и по отношение на майка им. Въз основа на проведените наблюдения е направен извода, че понастоящем нуждите на ищеца и на детето К. са адекватно посрещнати от майката и между тях има изградена стабилна емоционална връзка.

При така установените факти от значение за спора съдът достигна до следните правни изводи:

За да бъде уважен искът за осъждане на ответника да заплаща месечна издръжка в по-висок от присъдения вече размер на синовете си, следва да се установи промяна на обстоятелствата, при които е бил определен първоначалният размер на издръжката, размерът на доходите на всеки от родителите на децата с оглед преценката на възможностите им да осигурят издръжка на децата си.

Задължението за издържане на детето до навършване на пълнолетие възниква за родителите с факта на раждане на детето, като съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 2 от СК, в сила от 01.10.2009 г. те дължат издръжка независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Конкретният размер на издръжката се определя от нуждите на детето и възможностите на родителите, които я дължат - чл.  142, ал.1 СК. Алинея втора на чл. 142 СК посочва, че минималният размер на издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата.  Правото на детето да получи издръжка от своите родители е безусловно и е достатъчно наличието на качеството „ненавършило пълнолетие дете”. При новата нормативна уредба съдът не е обвързан от определени максимални размери и с оглед на конкретните доказателства по всяко дело за издръжка може да определи издръжка, която е в интерес на детето и съответства на доходите на родителя.

По отношение на първата група обстоятелства, подлежащи на преценка в настоящото производство съдът намира от една страна, че действително е налице сериозна промяна в обстоятелствата, мотивирали първоначално определения размер на дължимата на децата К. и Д. издръжка. Същата, макар и присъдена преди две години, е определена с оглед конкретните им нужди тогава, а понастоящем те с съответно на шестнадесет и девет години. За изминалия значителен период от време е налице и съществена и трайна промяна на икономическата обстановка в страната, при която обективно е напълно невъзможно едно дете да бъде издържано със средства от общо около 100лева на месец. Не на последно място издръжката от 50лева и съответно 70лева на месец, понастоящем не отговаря и на горепосочената императивна норма на чл.142 ал.2 от СК, тъй като не представлява дори една четвърт от размера на минималната работна заплата, който считано от 01.05.2012г. възлиза на 290лв., тоест възможно най-ниския размер на една дължима издръжка възлиза на 72.50лв.

Не на последно място следва да се отбележи, че не отговаря на обективната истина възражението на ответната страна за липса на доказателства за промяна в обстоятелствата мотивирали съдът да определи първоначалната издръжка на децата, тъй като същото е било сторено със съдебно решение от 2010г., а представените писмени доказателства конкретно относно здравословното им състояние са от месец февруари 2012г.

С оглед на изложеното за доходите на родителите и възможността им да дават издръжка, възрастта и нуждите на децата, както и с оглед социално – икономическите условия в страната, съдът приема, че детето Д. има нужда да получава, а двамата родители са задължени да му осигуряват обща месечна издръжка в размер на около 280,00 лева, от които 100лв. за храна, а останалите – за дрехи, учебни пособия, пътни разходи и задоволяване на други текущи нужди, включително и такива, свързани с образованието и здравето на детето. При разпределяне на тази издръжка следва да се има предвид, че детето живее при майката и същата полага ежедневни грижи за него.

Настоящият съдебен състав намира, че бащата следва да осигурява 180,00 лева месечна издръжка на детето, а останалите 100,00 лева следва да се поемат от майката, която полага грижи за фактическото отглеждане на детето.

По отношение нуждите на детето К., съдът намира, че необходимите му средства за покриване на минималните му нужди на месец възлизат на поне 200лв. на месец, отново за храна, учебни пособия, пътни разходи и други. От тях бащата следва да осигурява средства от 120лв. на месец, а останалите е необходимо да бъдат осигурявани от майката, която отглежда и това дете.

Съдът не споделя доводите на ответника, че същият би бил особено затруднен да заплаща издръжка в размер над съответно 70лв. на месец за К. и над 90лв. на месец за Д.. Действително по делото не се ангажираха доказателства за конкретните доходи на същия, като на практика понастоящем липсват доказателства той да реализира такива от трудови договори. В настоящия случай, обаче, по делото не се ангажираха доказателства ответникът да има задължение да издържа и други свои низходящи. Всичко изложено не променя по никакъв начин задължението му да издържа всички свои низходящи, в случая и синовете си Д. и К., още повече, че непосредствените грижи по отглеждането им, които са и задължение на всеки родител, се полагат единствено от майката на децата. В случая съдът намира, че ответникът е в трудоспособна възраст и липсват обективни пречки да реализира доходи от трудова дейност в размер не по-малък от средния за страната. Още повече, че горепосочената издръжка, която бащата трябва да осигури на синовете си, не надвишава значително дори два пъти минималния размер, предвид възрастта на децата и техните специфични нужди. Този размер на издръжката не е прекомерен, като ответникът, при нормална трудова заетост, за каквато здравословни пречки не се установи да има, би могъл да осигурява същата без особени затруднения. Още повече, че видно от показанията на свидетеля именно на ответната страна, причината в момента А.К. да е без средства и работа в Англия е слабото познаване на английски език и високите разходи за наем и харна, които пречки са съвсем лесно преодолими при завръщане на ответника в страната, където освен липсата на нужда отпознаване на чужд език, същият притежава и два недвижими имота, тоест би бил лишен от необходимостта да заплаща ежемесечен наем.

Ето защо искът за присъждане на издръжка занапред се явява основателен за сумата в размер на 120 лева месечно за детето К. и в размер на 180лева месечно за детето Д., считано от датата на подаване на исковата молба – 09.03.2012г. до настъпване на законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното й изплащане, поради което и следва да бъде уважен в този размер.

С оглед изхода на спора ищецът има право на присъждане на разноски съразмерно с уважената част от иска, а ответника – съразмерно с отхвърлената им част.

Касае се за иск за издръжка, от една страна, а от друга от събраните по делото доказателства се установи, че ищцата, е направила разходи по делото за възнаграждение на един адвокат от общо 500лева. Предвид обстоятелството, че искът се уважава изцяло и ответната страна ще бъде осъдена да заплати разноски, включително и държавна такса върху уважения иск, то същата следва да бъде осъдена да заплати адвокатско възнаграждение на адв. Т. в размер от 500лева, тъй като искът се уважава изцяло.

Във връзка с горното съдът намира за неоснователно възражението на ответната страна за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищците, тъй като предвид законоустановеното минимално такова – от 150лв., и реално заплатеното по делото и то за защита правата и интересите на двама ищца, от 500лв. по никакъв начин не е прекомерно.

Ответникът не претендира разноски, поради което такива не следва да му се присъждат.

На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК вр. с чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК ответникът дължи държавна такса съразмерно с уважения размер от исковете. Същата възлиза на по 50 лева държавна такса по двата иска за изменение на издръжка занапред. Последният дължи и държавна такса във връзка с уважаването на предявените искове в размер от общо 432лева.

Така мотивиран, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ИЗМЕНЯ  размера на присъдената с Решение от 11.02.2010г., постановено по гр. д. № на ПРС-ІІІбр.с., месечна издръжка, дължимата от А.Д.К. ЕГН ********** на К.А.К. ЕГН ********** от 50лева /петдесет лева/, като УВЕЛИЧАВА същата от 50лв. на 120 лева (сто и двадесет лева) месечно, считано от датата на подаване на исковата молба – 09.03.2012г. до настъпване на законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното й изплащане.

ИЗМЕНЯ  размера на присъдената с Решение от 11.02.2010г., постановено по гр. д. № на ПРС-ІІІбр.с., месечна издръжка, дължимата от А.Д.К. ЕГН ********** на Д.А.К. ЕГН ********** от 70лева /седемдесет лева/, като УВЕЛИЧАВА същата от 70лв. на 180 лева (сто и осемдесет лева) месечно, считано от датата на подаване на исковата молба – 09.03.2012г. до настъпване на законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА А.Д.К. ЕГН ********** да заплати на Д.А.К. ЕГН **********, действащ лично и със съгласието на своята майка и законен представител М.К.Ч. ЕГН ********** и на М.К.Ч. ЕГН ********** сумата от 500 лева (петстотин лева), представляваща направените от последните разноски по делото за адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА А.Д.К. ЕГН ********** да заплати по сметка на ВСС сумата от 532лева (петстотин тридесет и два лева) – държавни такси в настоящото производство.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – гр. Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                     РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

МП