№ 79
гр. Пловдив, 11.01.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Пламен П. Чакалов
Членове:Румяна Ив. Андреева
Бранимир В. Василев
като разгледа докладваното от Пламен П. Чакалов Въззивно частно
гражданско дело № 20225300503341 по описа за 2022 година
Обжалвано е Разпореждане № 15359/04.07.2022г. на Пловдивския районен съд,
-ти
ХІІгр. с. постановено по ч. гр. д. № 9673/22г., с което се отхвърля заявлението на
„Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. д-р Петър Дертлиев № 25 офис- сграда Лабиринт, ет. 2
офис 4 , да се издаде против длъжника М. И. К. , ЕГН **********, заповед за плащане
на неизпълнено парично задължение, произтичащо от договор за кредит № 2212285,
сключен на 28.03.2020г. между Кредисимо ЕАД, ЕИК ********* („Заемодател“ или
„Кредисимо“) и К. , и договор за предоставяне на поръчителство от същата дата между
Ай Тръст ЕООД и длъжника , за следните суми: 465.43 лева /главница/, 98.21 лева –
възнаградителна лихва за периода от 09.06.2020г. до 10.04.2021г. и 112.30 лева –
обезщетение за забава за периода от 10.06.2021г до датата на подаването назяавлението
в съда ( 01.07.2022г. ) като неоснователно.
Частният жалбоподател „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК
********* моли съда да отмени обжалваното разпореждане по съображения изложени
в жалбата и се постанови издаването на заповед за изпълнение относно всички
вземания претендирани със заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК.
Предвид доказателствата съдът установи следното:
„Агенция за събиране на вземания” ЕАД е подало заявление за издаване на
заповед по чл. 410 от ГПК против длъжника М. И. К., ЕГН ********** за неизпълнено
парично задължение, произтичащо от Договор за кредит № 2212285, сключен на
28.03.2020г. между Кредисимо ЕАД, ЕИК ********* от една страна, и М. И. К. от
1
друга страна, за сумата в размер на 465.43 лева /главница/, 98.21 лева –
възнаградителна лихва , 112.30 лева – обезщетение за забава , като вземанията на
кредитора са обезпечени чрез сключен на същата дата договор за предоставяне на
поръчителство между Ай Тръст ЕООД като поръчител и М. К..
За да отхвърли заявлението районният съд е приел, че Договорът за
предоставяне на поръчителство между Ай Тръст ЕООД и М. И. К. е нищожен, тъй като
на практика е лишен от предмет и заобикаля и изискването за добросъвестност, при
което е нищожен и поради противоречие с добрите нрави, след като отсъства годно да
поръчителства лице. Освен това е приел, че същия договор е и неравноправен по
смисъла на чл. 143 от Закона за защита на потребителите, защото води до значително
неравновесие между договорените права на страните, като облагодетелства
недобросъвестно и нееквивалентно кредитора по договора за кредит, понеже
непредставянето на обезпечение автоматично води до отказ за сключване на договора,
тоест, заобикаля се и разпоредбата на чл. 10 ал. 2 от ЗПК , след като кредитор и гарант
са свързани лица. Тъй като договора е нищожен, като неравноправен по смисъла на чл.
146 от ЗЗП и на основанние чл. 411 ал. 2 т . 3 от ГПК е отказал издаването на заповед.
Според настоящия съдебен състав е налице нарушение на добрите нрави при
клаузата, въз основа на която се предвижда заплащането на възнаграждение от страна
на длъжника по силата на Приложение № 1 към Договор за предоставяне на
полъчителство сключен на 28.03.2020г. между „Ай Тръст“ ЕААД и К.. По своята
правна природа това възнаграждение съставлява разход, пряко свързан с договора за
потребителски кредит, който е следвало да бъде включен в ГПР по кредита, но не е
включен. Ето защо е налице обоснована вероятност договорът за кредит да е изцяло
недействителен на основание чл. 22 вр. чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК.
Заявлението в случая обаче следва да бъде отхвърлено и на още едно основание.
Заявителят претендира да е титуляр на процесните вземания въз основата на сключен с
поръчителя „Ай Тръст “ ЕООД договор за цесия от 23.08.2021 г. Тук следва да се
съобрази даденото задължително указание в т. 4г на ТР № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС,
ОСГТК по тълк.д. № 4/2013 г., според което настъпилото преди подаването на
заявлението частно правоприемство трябва да бъде установено от молителя с документ
по чл. 417 от ГПК, като в случай че частното правоприемство се основава на договор за
цесия, какъвто е настоящият, на общо основание трябва да бъдат представени и
доказателства за уведомяването на длъжника за прехвърлянето на вземането, за да има
прехвърлянето действие по отношение на него – чл. 99 ал. 4 от ЗЗД. В случая със
заявлението договорът за цесия не е представен, липсват и доказателства за
уведомяване на длъжника по чл. 99 ал. 3 от ЗЗД. Посочените документи не са
представени по делото (такива не са посочени и приложенията към заявлението) и на
основание чл.410, ал.3 от ГПК, тъй като договорът за кредит е сключен с потребител.
2
Липсват доказателства относно това, заявителят да има качеството на кредитор,
поради което заявлението следва да бъде отхвърлено.
Като е достигнал до същия правен извод и е отхвърлил заявлението за издаване
на заповед за изпълнение за посочените по – горе претенции, районният съд е
постановил правилен акт, който следва да се потвърди.
Воден от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 15359/04.07.2022г. на Пловдивския районен
-ти
съд, ХІІгр. с. постановено по ч. гр. д. № 9673/22г.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3