№ 126
гр. гр.Велинград, 09.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, III - НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седми септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:РОСИЦА ИЛ. ВАСИЛЕВА
при участието на секретаря ВИОЛЕТА Д. ШАРКОВА
като разгледа докладваното от РОСИЦА ИЛ. ВАСИЛЕВА Административно
наказателно дело № 20225210200239 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на АС. М. С., ЕГН **********, с адрес: с
Драгиново, ул. „Трети март“ № 26, чрез адв. С.М. – АК - Пазарджик, против
Наказателно постановление № 22-0367-000438/17.05.2022 г., издадено от
Началник група в ОДМВР – Пазарджик, РУ – Велинград, с което на
жалбоподателя АС. М. С. е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 300 лв. (триста лева), на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, за
извършено нарушение по чл. 150 от ЗДвП.
В жалбата се излагат съображения за неправилност и
незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление (НП).
Твърди се, че същото е издадено при съществени нарушения на материалния
закон и процесуалните правила. Алтернативно, твърди се, че са налице
предпоставките на чл. 28 от ЗАНН. Формулирано е искане за отмяна на НП.
При условията на евентуалност, жалбоподателят моли да бъде намален
размера на наложеното му наказание до законоустановения минимум.
Претендира разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят А.С., чрез пълномощника си адв.
1
С.М., поддържа жалбата и моли за отмяна на НП.
Въззиваемата страна – административнонаказващият орган Началник
група в ОДМВР – Пазарджик, РУ – Велинград, редовно призован, не се явява
и не изпраща представител. Не взема становище по жалбата.
Съдът, като взе предвид изложеното в жалбата и след като анализира
събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
На 09.04.2022 г., в 17:50 часа, в с. Драгиново, на ул. „Мариница“ № 12, в
посока изхода за гр. Велинград, жалбоподателят АС. М. С. управлявал
мотоциклет Ямаха, МВК, FLAME, с обем на двигателя 125 куб.см. и
максимална мощност 8 kW, без регистрационни табели. Жалбоподателят бил
неправоспособен водач. Същият бил спрян за проверка със стоп палка от
свид. АНГ. КР. Ш. – младши автоконтрольор в РУ – Велинград при ОДМВР –
Пазарджик. Жалбоподателят не представил пред контролния орган
свидетелство за управление на МПС, като обяснил, че управлявания от него
мотоциклет Ямаха, МВК, FLAME, с обем на двигателя 125 куб.см., е негова
лична собственост. След направена справка в ОДЧ полицейските служители –
Б.С. и А.Ш. установили, че жалбоподателят А.С. е неправоспособен водач,
тъй като не притежава СУМПС. Водачът бил изпробван за употреба на
алкохол с техническо средство Алкотест Дрегер 7510+ с фабр. № ARNA 0197,
като пробата му била отрицателна.
За констатираното нарушение – управление на мотоциклет Ямаха,
МВК, FLAME, с обем на двигателя 125 куб.см. от неправоспособния водач
А.С., бил съставен Акт за установяване на административно нарушение
(АУАН) № 571204/09.04.2022 г. Актосъставителят БЛ. ОГН. СТ.
квалифицирал нарушението по чл. 150 от ЗДвП. Актът бил надлежно
предявен на жалбоподателя, който го подписал без възражения. На
жалбоподателя бил връчен срещу подпис препис от АУАН. В срока по чл. 44
от ЗАНН жалбоподателят депозирал писмени възражения срещу АУАН, в
които изложил, че е допуснато съществено процесуално нарушение при
съставяне на акта, тъй като словесното описание на административното
нарушение сочело на задължение за правно поведение, субсумирано в чл.
150а от ЗДвП, а нарушението било квалифицирано по чл. 150 от ЗДвП. Това
нарушавало правото му на защита.
2
Въз основа на съставения АУАН било издадено обжалваното НП, с
което на жалбоподателя АС. М. С. е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 300 лв. (триста лева), на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 от
ЗДвП, за извършено нарушение по чл. 150 от ЗДвП.
Гореописаната фактическа обстановка се установява по безспорен и
категоричен начин от доказателствената съвкупност по делото, включваща
писмените доказателства, приложени по административнонаказателната
преписка, надлежно приобщени по делото, както и писмените и гласни
доказателства, събрани в хода на съдебното следствие, които съдът кредитира
изцяло.
Разпитан като свидетел актосъставителят Б.С. потвърждава авторството
на АУАН и направените в него констатации. Изложеното от актосъставителя
се подкрепя от показанията на свид. А.Ш., участвал при извършване на
проверката. Двамата свидетели дават последователни, логични, еднопосочни,
непротиворечиви сведения относно констатациите на проверката, като
изрично уточняват, че са определили марката и модела на процесния
мотоциклет от абревиатурите и надписите върху него при огледа му.
Свидетелите Б.С. и А.Ш. категорично заявяват, че жалбоподателя потвърдил
пред тях, че управлявания от него мотоциклет е Ямаха, МВК, FLAME, с обем
на двигателя 125 куб.см. Не се установява свидетелите Б.С. и А.Ш. да са се
намирали в някакви особени отношения с нарушителя, от които да извличат
ползи от твърденията си. Поради това съдът намира, че същите не са
заинтересовани и предубедени от изхода на делото и кредитира показанията
им, като достоверни и правдиви.
От приетите като писмени доказателства по делото справка от Сектор
„Пътна полиция“ при ОДМВР – Пазарджик и удостоверение от
„Мотодинамикс“ ЕООД – официален вносител на Ямаха мотори за Р.
България се установява, че мотоциклет Ямаха, МВК, с търговско
наименование FLAME, е 125 куб.см., с максимална мощност 8 kW при 8500
оборота.
От представената по делото справка за нарушител/водач се установява,
че жалбоподателят АС. М. С. е неправоспособен водач и няма издадено
СУМПС.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна
3
страна следното:
Жалбата е подадена в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН,
изхожда от процесуално легитимирана страна и е насочена срещу акт,
подлежащ на съдебен контрол, поради което се явява процесуално допустима
и подлежи на разглеждане по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН в това производство
районният съд следва да провери законността на обжалваното наказателно
постановление, т.е. дали правилно е приложен материалния и процесуалния
закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл.
314, ал. 1 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН.
Обжалваното наказателното постановление е издадено от компетентен
орган – Иван Георгиев Казаков – Началник група в ОДМВР-Пазарджик, РУ-
Велинград, а АУАН е съставен от оправомощено за това лице – свид. БЛ.
ОГН. СТ., заемащ длъжността „младши автоконтрольор“ при РУ-Велинград
към ОДМВР-Пазарджик. Компетентността на актосъставителя и
административнонаказващия орган, издал обжалваното НП, следва от
представената по делото Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра
на вътрешните работи.
АУАН и НП са издадени при спазване на давностните срокове по чл. 34,
ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН.
При съставяне на АУАН и издаване на НП не са допуснати съществени
процесуални нарушения, водещи до нарушаване правото на защита на
жалбоподателя. Спазени са разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. В
АУАН и НП са посочени датата и мястото на извършване на нарушението,
обстоятелствата, при които е извършено, пълно, точно, ясно и в достатъчна
степен е индивидуализирано вмененото на въззивника административно
нарушение, позволяващо на жалбоподателя да разбере в какво е обвинен и
срещу какви факти да се защитава. В обстоятелствената част на АУАН и НП
е налице достатъчен обем от данни, относими към фактическия състав на
нарушението по чл. 150 от ЗДвП. Посочени са и видът на управляваното от
жалбоподателя превозно средство – мотоциклет, марка, модел (търговското
му наименование) и кубатурата му – 125 куб.см., поради което не е налице
невъзможност за жалбоподателя да идентифицира моторното превозно
средство, за управлението на което, като неправоспособен водач, е
4
ангажирана отговорността му. В този смисъл неоснователни са релевираните
в жалбата възражения за съставяне на АУАН и издаване на НП при
неспазване на нормите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.
Съгласно чл. 150 от ЗДвП всяко пътно превозно средство, което участва
в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се
управлява от правоспособен водач, освен когато превозното средство е
индивидуално електрическо превозно средство или превозното средство е
учебно и се управлява от кандидат за придобиване на правоспособност за
управление на моторно превозно средство по време на обучението му по реда
на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 3 и при провеждането на изпита за
придобиване на правоспособността по реда на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 4.
Според § 6, т. 13 от ДР на ЗДвП „мотоциклет“ е двуколесно пътно
превозно средство с кош или без кош, което има двигател с работен обем над
50 куб.см.
В процесния случай от събраните по делото доказателства по безспорен
и категоричен начин се установява, че на 09.04.2022 г., в 17:50 часа, в с.
Драгиново, на ул. „Мариница“ № 12, в посока изхода за гр. Велинград,
жалбоподателят АС. М. С. е управлявал мотоциклет Ямаха, МВК, FLAME, с
обем на двигателя 125 куб.см. и максимална мощност 8 kw, без
регистрационни табели и без да притежава СУМПС. Управляваното от
жалбоподателя превозно средство притежава техническите параметри за обем
на двигателя и конструктивна максимална мощност, посочени в § 6, т. 13 от
ДР на ЗДвП и съгласно чл. 150а, ал. 2, т. 2, буква „а“ от ЗДвП е от категория
А1. Следователно, за да управлява процесния мотоциклет, жалбоподателят
трябва да притежава СУМПС, валидно за категория А1, а от
доказателствената съвкупност по делото се установява, че жалбоподателят
въобще не притежава СУМПС. Обстоятелството, че жалбоподателят е
неправоспособен водач не се оспорва от същия.
Предвид изложеното и с оглед презумптивната доказателствена сила на
АУАН, по аргумент от чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, която в случая не беше оборена,
съдът намира, че жалбоподателя е осъществил от обективна и субективна
страна състава на вмененото му административно нарушение по чл. 150 от
ЗДвП, за което правилно и законосъобразно е бил санкциониран.
Правилно описаното нарушение е съотнесено към санкционната
5
разпоредба по чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, съгласно която наказва се с глоба
от 100 до 300 лв., който управлява моторно превозно средство, без да е
правоспособен водач, без да притежава свидетелство за управление, валидно
за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно
средство, или след като е загубил правоспособност по реда на чл. 157, ал. 4,
или след като свидетелството му за управление на моторно превозно средство
е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от
НПК, или е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или
повредено.
При определяне на размера на наказанието, следва да се вземат предвид
тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите
смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние
на нарушителя по аргумент от чл. 27, ал. 2 от ЗАНН.
В конкретния случай административнонаказващият орган е наложил
наказание „глоба“ в максимален размер от 300 лв., но не е мотивирал
решението си да наложи санкция в максималния размер. След като
наказващият орган счита, че следващото се наказание за даденото нарушение
трябва да бъде определено в максималния такъв, то следва да изложи мотиви
за това си решение след извършването на изрична преценка по чл. 27 от
ЗАНН, като същите следва да бъдат закрепени в издаденото НП. В случая
това не е сторено, но не се касае за допуснато процесуално нарушение, което
да е от категорията на съществените и правото на жалбоподателя да разбере
за извършването на какво административно нарушение е наказан не е било
ограничено. Единственият път за отстраняване на констатирания недостатък е
чрез изменение на НП в частта му относно размера на наложеното наказание.
Съдът счита, че необосновано административнонаказващият орган е наложил
на жалбоподателя наказание в размер над предвидения в закона минимален
такъв. С оглед тежестта на извършеното от жалбоподателя нарушение и
липсата на отегчаващи отговорността обстоятелства, съдът счита, че
наказанието ,,глоба“ следва да бъде коригирано в насока неговото намаляване
от 300 лв. до законоустановения минимум от 100 лв.
По приложението на чл. 28 от ЗАНН:
Съдът намира, че процесното административно нарушение не
представлява маловажен случай по чл. 28 от ЗАНН. Маловажен случай е
6
налице когато с оглед липсата или незначителността на вредни последици
или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, деянието представлява по-
ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
нарушения от съответния вид. За да се приеме, че случаят е маловажен следва
да се констатира, че степента на обществена опасност както на деянието, така
и на дееца е по-ниска от обичайните за подобни нарушения. В конкретния
случай не са установени обстоятелства сочещи, че въпросното нарушение е с
по-ниска степен на обществена опасност от обичайните такива. То е типично
за деянията от този вид. В този смисъл не са налице основания за приложение
на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.
По гореизложените съображения съдът намира, че обжалваното НП
следва да бъде изменено в частта относно размера на наложеното
административно наказание, като същото бъде намалено до предвидения в
закона минимум.
По разноските:
При този изход на правния спор, на основание чл. 63д от ЗАНН,
право на разноски има въззиваемата страна. В процесния случай
учреждението, чийто орган е издал акта по чл. 58д от ЗАНН, не е
защитавано от юрисконсулт или друго лице с юридическо образование в
настоящото съдебно производство и не е направено искане за присъждане
на разноски. Поради това разноски не следва да бъдат присъждани в полза
на учреждението, чийто орган е издал акта по чл. 58д от ЗАНН.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 22-0367-000438/17.05.2022 г.,
издадено от Началник група в ОДМВР - Пазарджик, РУ - Велинград, с което
на жалбоподателя АС. М. С., ЕГН **********, с адрес: с Драгиново, ул.
„Трети март“ № 26, е наложено административно наказание „глоба“ в размер
на 300 лв. (триста лева), на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, за
извършено нарушение по чл. 150 от ЗДвП, като НАМАЛЯВА размера на
наложеното на АС. М. С., ЕГН **********, административно наказание
„глоба“ от 300 лв. на 100 лв. (сто лева).
7
Решението подлежи на обжалване в 14 - дневен срок от съобщаването
му на страните пред Административен съд - Пазарджик.
Съдия при Районен съд – Велинград: _______________________
8