РЕШЕНИЕ
№260023 27.08.2020 г.
гр. Несебър
В ИМЕТО НА НАРОДА
Несебърският районен съд наказателен
състав на пети август през две хиляди и
двадесета година
в публично заседание в следния състав:
Председател:
Нина Моллова- Белчева
секретар Красимира Любенова
като разгледа докладваното от с. Моллова- Белчева
АНД № 499 по описа за 2020 г. и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по повод жалбата на „П.Е.П.М.” ЕАД, ЕИК ........, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от А.А., против Наказателно
постановление № 02-0002915/01.06.2020 г. на Директор на Д. „И.п.т.”***, с което
за нарушение на чл.128, т.2 вр. чл. 270, ал.2 и 3 от Кодекса на труда, на
основание чл.416, ал.5, вр. чл.414, ал.1 от КТ, на жалбоподателят, е наложено
административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 1500 лева. Моли се
от съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното наказателно
постановление като неправилно и незаконосъобразно или да измени наложеното
наказание с приложение на чл.415в от КТ. В съдебно заседание представител не се
явява.
Наказващият орган, чрез
процесуалният си представител, взема становище за неоснователност на жалбата и
правилност на атакувания акт.
Съдът, като взе предвид исканията
на жалбоподателя, събрания по делото доказателствен материал и като съобрази
закона, настоящата инстанция намери за установено от фактическа и правна страна
следното:
На 06.12.2019 г. и на 10.12.2019 г.
била извършена проверка по спазване на трудовото законодателство за обект-
Гранд хотел „С.В.”, гр. С.В., стопанисван от жалбоподателя. Поискани са били
документи и при проверката било констатирано, че дружеството, като работодател,
към 31.10.2019 г. не е изплатило трудовото възнаграждение на месец септември
2019 г. на Д.В.Х., на длъжност „барман”. За това нарушение, на 20.12.2019 г.
бил съставен акт за установяване на административно нарушение № 02-0002915, въз
основа на който е издадено атакуваното пред настоящата инстанция наказателно
постановление.
Съдът в контекста на правомощията
си на съдебния контрол, след като провери изцяло и служебно законосъобразността
на акта за установяване на административно нарушение и обжалваното наказателно
постановление, без да се ограничава с обсъждане на посочените в жалбата доводи,
намери, че не са допуснати съществени процесуални нарушения.
Актът за установяване на
административно нарушение и наказателното постановление са издадени от
надлежните органи в рамките на тяхната компетентност.
От страна на жалбоподателят не се
оспорва обстоятелството, че трудовото възнаграждение е следвало да бъде
заплатено до 30.10.2019 г., а същото е било заплатено на 28.11.2019 г. Това се
установява и от показанията на св. Г., както и от приложеното преводно
нареждане.
С оглед на така изложеното съдът
намира, че правилно и законосъобразно на дружеството е съставен акт за
установяване на административно нарушение и впоследствие е издадено наказателно
постановление. Съдът не споделя твърдението, че в случая са налице
предпоставките на чл.415в от КТ, предвид на това, че от нарушението са били
настъпили вредни последици за работника. Наред с това нормата на чл.415в от КТ
изисква нарушението де е било отстранено незабавно, а в случая възнаграждението
е било заплатено близо един месец след настъпване на крайната дата, на която се
е следвало изплащането. Именно с оглед изплащането му, макар и на по- късен
етап, правилно на дружеството е била наложена санкция в минимален размер.
На
основание гореизложеното жалбата се явява неоснователна, поради което следва да
бъде потвърдено атакуваното наказателно постановление.
При този изход на спора, с оглед изричното искане на
процесуалният представител на наказващия орган и на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, в полза на ДИТ- Бургас следва да се присъдят направените разноски за
юрисконсултско възнаграждение. В тази връзка следва да се има предвид, че
разноските се определят по реда на АПК. По смисъла на чл. 143, ал. 3 от АПК,
когато съдът отхвърли оспорването, страната, за която административният акт е
благоприятен, има право на разноски. Съгласно ТР № 3/13.05.2010г. по т.д.№
5/2009г. по описа на общото събрание на колегиите на ВАС, в случаите, в които
съдът отхвърли оспорването, страната дължи заплащане на разноски за
юрисконсултско възнаграждение, когато административният орган е представляван
от юрисконсулт в производството. В тези случаи субсидиарно се прилага
разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК, според който присъденото възнаграждение за
юрисконсулт не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Разпоредбата на чл.
63, ал. 5 от ЗАНН също препраща към чл. 37 от ЗПП. Според чл. 37, ал. 1 от ЗПП,
заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената
дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП.
Съгласно чл. 27е от последната, възнаграждението за защита в производства по
ЗАНН е от 80 до 120 лв. С оглед липсата на фактическа и правна сложност по
делото, съдът намира, че в полза на наказващия орган следва да се определи
възнаграждение в размер на 80 лв.
Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Несебърски районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № 02-0002915/01.06.2020 г. на Директор на Д. „И.п.т.”***, с което
за нарушение на чл.128, т.2 вр. чл. 270, ал.2 и 3 от Кодекса на труда, на
основание чл.416, ал.5, вр. чл.414, ал.1 от КТ, на „П.Е.П.М.” ЕАД, ЕИК ........,
със седалище и адрес на управление ***, представлявано от А.А., е наложено
административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 1500 лева.
ОСЪЖДА „П.Е.П.М.” ЕАД, ЕИК ........, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от А.А., да заплати на Д. „И.п.т.”*** сумата от
80 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението
подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред
Административен съд- гр. Бургас.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: