П
Р О Т
О К О Л
Град София, 08.03.2021 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение, 12-ти състав, в публично съдебно заседание
на осми март две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА
ТАЛЕВА
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1. Е.К.
2. Д.Н.
Секретар:
Татяна Асенова
Прокурор:
ДИМИТЪР ХАДЖИЙСКИ
сложи
за разглеждане докладваното от съдия Талева НОХД № 4330 по
описа за 2020 година
На
именното повикване в 10.30 часа се явиха:
За
СГП - редовно уведомени от предходно съдебно заседание, се явява ПРОКУРОР
ДИМИТЪР ХАДЖИЙСКИ.
ПОДСЪДИМИЯТ И.Г.С. – редовно призован, се явява
лично.
За
ощетеното юридическо лице Държавата, представлявана от Министъра на финансите,
се явява ЮРК. К.
с представено пълномощно по делото.
СЪДЪТ
ДОКЛАДВА постъпила по делото молба от Министъра на финансите в качеството му на
представляващ държавата, с която се предявява искане за конституиране на
Министъра на финансите в качеството му на граждански ищец, съответно предявен е
и граждански иск срещу подсъдимия И.Г.С. за сумата 231 534,67 лева
ПРОКУРОРЪТ:
Гражданският иск е своевременно предявен, обоснован е по основание и размер и
моля да бъде приет.
ЮРК. К.:
Поддържам молбата.
ПОДСЪДИМИЯТ:
Сега се запознавам с молбата на Министъра на финансите. На мен ми се връчва
всичко в последния момент.
Да
не се приема гражданския иск. Причините са от предишното дело № 1/2020 г.
- вземанията, които предявява
Министерство на финансите за погасени по давност, но мисля, че с оглед
разкриване на обективната истина по делото, трябва да си променя мнението дали
да се приеме гражданският иск или не. Написани са едни неща, които не трябва да
се пишат в исковата молба от Министерство на финансите, тъй като ме обвиняват,
че съм извършил престъпление, а доколкото знам, те такива правомощия нямат.
Ще
си променя мнението и ще Ви помоля да приемете гражданския иск за разглеждане,
тъй като считам, че по този начин и с представянето по-нататък на доказателства
по други дела, които се водят срещу мен, ще се опитам да докажа, че срещу мен се
извършва репресия, която се изразява в следното - в два ОС и в три РС се водят граждански
дела, свързани с казуса, за който в момента съм обвиняем, където се извършват и
престъпления, където има образувани и ДП, които касая и настоящия случай, това
са много обемни дела, за които е писала пресата. Мисля, че, тъй като МФ си
поддържат този иск, това ще бъде в моя полза да се докаже какви действия е
предприемало МФ за обезпечаване на вземанията и кога.
Обвинението
не е, че съм укрил дължим данък ДДС и корпоративен данък, а първо, че
дружеството не е имало търговска дейност, което категорично не е вярно и че
тези сделки не са осчетоводени, както трябва, т. е., че са съставени
неистински документи. Аз твърдя, че дружеството е имало такава дейност, но че
аз не съм ги извършил тези действия, а тези дела, за които говоря, са абсолютно
свързани с това дело.
Да
се приеме гражданския иск, предявен от МФ.
СЪДЪТ
се оттегли на съвещание.
СЪДЪТ,
като взе предвид становището на страните по предявения от Министъра на
финансите граждански иск и след съвещание намери следното:
Подадената
молба за конституиране на Министъра на финансите в качеството му на граждански
ищец в настоящото наказателно производство и същевременно предявения граждански
са своевременно депозирани по делото, преди започване на разпоредителното
заседание, въпреки това обаче съдебният състав намира, че не следва да бъде
приет за съвместно разглеждане така предявения граждански иск, като
съображенията на съда са следните:
На
първо място съгласно точка 1.1 на Тълкувателно решение
№ 4/12.03.2016 г. на ОСНКВКС по делата за престъпления по чл.255 от НК гражданският иск е допустим в наказателното производство, тъй като
основанието на иска е деликтът, който е присъщ на всяко резултатно
престъпление, каквото и данъчното такова. Гражданският иск е допустим в
наказателното производство и при вече образувано изпълнително производство, въз
основа на влязъл в сила ревизионен акт. Доколкото обаче сумата, която се дължи
като данъчно задължение е същата, която се претендира от субекта на
престъплението, за гражданския иск следва да е налице яснота дали е образувано
изпълнително производство, дали е приключило образуваното производство по
събиране на данъчни задължения от данъчно задълженото лице, дали е събрано
данъчното задължение, съответно ако има събрани суми в какъв размер са същите.
Това се налага, с оглед принципа за недопустимост на неоснователното
обогатяване, тъй като и претендираната от данъчно задълженото лице сума, а и
сумата, която се иска от субекта на престъплението са една и съща и тя постъпва
в бюджета на държавата. В настоящия случай няма никаква яснота дали е
образувано изпълнително производство срещу данъчно задълженото лице, дали са
събрани някакви суми, ако са събрани, то в какъв размер са същите. Въпреки
липсата на данни по тези въпроси, в случай, че така предявеният граждански иск
бъде приет за съвместно разглеждане, съдът ще следва да положи усилия в тази
насока и да събере необходимата
информация, което пък от своя страна значително ще затрудни и забави
наказателното производство. По тези съображения, съдът намери, че предявеният
от Министъра на финансите граждански иск
не следва да бъде приет за съвместно разглеждане и молбата за конституиране на
Министъра на финансите в качеството му на граждански ищец следва да бъде оставена
без уважение.
Мотивиран
от гореизложеното, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ
ПРИЕМА за съвместно разглеждане в наказателното производство гражданският иск,
предявен от Министъра на финансите срещу подсъдимия И. С. Г..
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Министъра на финансите за конституирането му в
качеството на граждански ищец по НОХД № 4330/2020 г. по описа на СГС,
НО, 12 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
на съда е окончателно.
СЪДЪТ
проверява връчването на книжата на страните, а именно: препис от обвинителния
акт от страна на подсъдимия и преписи от разпореждането на съда по
чл.247 б, ал.1 от НПК за страните.
ПРОКУРОРЪТ:
В прокуратурата сме получили препис от разпореждането на съда по чл.247 б,
ал.1 от НПК преди повече от седем дни.
ПОДСЪДИМИЯТ:
Получил съм препис от обвинителния акт, както и от разпореждането на съда за
насрочване на разпоредително заседание преди повече от седем дни.
ПРОКУРОРЪТ:
Да се даде ход на разпоредителното заседание.
ПОДСЪДИМИЯТ:
Да се даде ход на разпоредителното заседание, като се отчетат възраженията ми
по начина на получаване на книжата.
СЪДЪТ
след като съобрази становището на всички страни по хода на делото и взе предвид,
че всички страни са получили книжата по чл.249 б, ал.1 от НПК преди повече
от 7 дни, намери че не са налице процесуални пречки за даване ход на
разпоредителното заседание в днешното съдебно такова.
Мотивиран
от горното, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА
ХОД НА РАЗПОРЕДИТЕЛНОТО ЗАСЕДАНИЕ.
СЪДЪТ
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на страните да изразят становище по въпросите, посочени в разпоредбата
на чл.248, ал.1 от НПК.
ПРОКУРОРЪТ:
СГП е изготвила и сезирала СГС с обвинителен акт по обвинението на И.Г.С. за
извършено от него данъчно престъпление.
Правната
квалификация на СГП е обвинение по чл.255, ал.3 вр. ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК.
Считам, че делото е подсъдно на СГС.
Считам,
че не са налице основания за прекратяване и спиране на наказателното производство.
Доколкото
съм запознат с материалите на ДП, считам, че на ДП не са допуснати съществени процесуални
нарушения, които да са довели до ограничаване процесуалните права на обвиняемия
и пострадалото лице.
Считам,
че не са налице основанията за разглеждане на делото по особените правила.
Не са налице
основания за разглеждане на делото при закрити врати и привличането на резервен
съдия или резервен съдебен заседател. Не са налице основания за назначаване на
защитник. Не са налице основания за назначаване на вещо лице, преводач или
тълковник. Липсват основания за извършване и на съдебно-следствени действия по
делегация.
Считам,
че взетите мерки за процесуална принуда са адекватни.
Нямам
искания за събиране на нови доказателства.
Моля
при разглеждане на делото по същество да бъдат призовани лицата по списъка към
обвинителния акт.
ЮРК. К.:
Във връзка с въпросите по чл.248, ал.1 от НПК намирам, че делото е подсъдно на СГС.
Считам,
че не са налице основания за прекратяване или спиране на наказателното
производство.
Считам,
че на ДП не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са довели
до ограничаване процесуалните права на обвиняемия и пострадалото лице.
По
т.4 считам, че не са налице основанията за разглеждане на делото по реда на особените
правила.
По т.5 считам, че
няма основания за разглеждане на делото при закрити врати и привличането на
резервен съдия или резервен съдебен заседател. Не са налице основания за
назначаване на защитник. Не са налице основания за назначаване на вещо лице,
преводач или тълковник. Липсват основания за извършване и на съдебно-следствени
действия по делегация.
Поддържам
взетите мерки за процесуална принуда.
Нямам
искания за събиране на нови доказателства.
Моля
да насрочите делото за съдебно заседание.
ПОДСЪДИМИЯТ:
В срока по чл.248, ал.1 от НПК съм депозирал писмена молба на
22.01.2021 г., в която подробно съм изложил основанията, поради които
считам, че делото следва да се прекрати. На второ място, алтернативно да се
прекрати и да се върне на прокуратурата за допълнително разследване, също така
съм изложил аргументи, на които делото следва да се прекрати, поради допуснати
процесуални нарушения.
Конкретно
по точките, включени в чл.248, ал.1 от НПК намирам следното:
По
т.1 след внимателно разглеждане и обмисляне на обвинителния акт считам, че делото
не е подсъдно на СГС, тъй като считам, че по начина, по който е изготвен обвинителния
акт става въпрос за ОПГ и би трябвало това дело да се гледа от друг съд. Това е
моето становище, което изразявам по т.1.
По
т.2 има основания за прекратяване на делото. Моето изрично становище е, че аз не
се признавам за виновен, тъй като не съм извършил престъпни деяния и в началото
на молбата съм помолил на основание чл.248, ал.1, т.2 вр. чл.24, ал.1, т.1 от НПК делото да бъде прекратено, като съм изложил и аргументи за това.
По
т.3 дали са допуснати процесуални нарушения. На предишното дело № 1/2020 г.
подробно изложих какви са аргументите ми за връщане на делото обратно в НСлС,
респективно и прокуратурата за допълнително разследване. Сегашното връчване и
самата процедура, която се извърши по новото дело №4330/2020 г. е
абсолютно недопустима. Ще дам следните примери:
Делото
при Вас се гледа юни месец, август месец съм привлечен като обвиняем, като
следователката (заявявам, че е най-компетентният следовател, който съм срещал в
НСлС) е опитала три пъти да се свърже с мен и на тази база ми заяви, че ако продължавам
да не се явявам ще промени мярката ми за неотклонение в „Задържане под стража“.
След моето явяване през месец август и обяснението ми защо не съм се явил,
септември месец депозирах писмено искане в рамките на 14 страници до
наблюдаващия прокурор по делото и следователя. После следователката излезе в
отпуск, като на 15.09.2020 г. трябваше да ми предяви материалите по
делото, аз се явих на това предявяване, но въобще не бяха прочели моята молба.
Най-учудващото, след като разбрах от деловодството на СГС, че има съдебно заседание
месец януари 2021 г., на 14.01.2021 г. ми се обадиха по телефона и
след като пристигнах в България намерих отговор от прокуратурата на моята
молба, която аз съм депозирал в срока, който е с дата 07.10.2020 г., който
е с пощенско клеймо от 23.12.2020 г., т. е. 10-15 дни след като Вие имате
разпореждане за образуване на делото и питам, аз какво точно съм правил аз на
това предявяване, как съм привлечен като обвиняем, кога съм се запознал с
материалите. Вашето разпореждане за съдебно заседание, където констатирате, че
дори и да има такива нарушения, те са санирани при следващото ми подробно
запознаване с делото и явно отново не бяха изпълнени.
Аз
имам категорични, ясни и точни искания. Аз единствено се позовавам на документи,
те са Търговския регистър и имотните регистри.
Аз
не представям доказателства, които да представляват документи, които аз съм си съставил.
В Търговския регистър и имотните регистри, които са публични, точно и ясно са
описани сделките, които са извършени.
Не
мога да се свържа с деловодството, за да попитам нещо. Дал съм всички телефони,
всички адреси, имейли, дал съм адрес на 50 метра от съда, имам упълномощен
човек, а по какви причини не съм в страната, съм уведомил следователката.
Обади
ми Вашата деловодителка и ми каза, че заседанието е насрочено след пет дни, аз
съм болен от „Ковид 19“, страната, в която се намирам е в тотален локдаун.
Аз
сега съм си дошъл с три билета, за да не мислите, че се укривам, направил съм
си 4 теста, откакто съм кацнал в петък и още 4 трябва да си направя, за да се
върна, реално не съм получил документите, тъй като проверявам в регистрите на
съда за дело №1/2021 г., аз не знам, че има дело № 4330/2021 г.,
уведомен съм само по телефона.
Казвам,
че прокуратурата не ме е извикала за нищо, аз искам да дам документи и да дам
обяснения. Приключих с точка 3.
По
т.4 искам делото да се гледа по общия ред, ако не бъдат приети моите аргументи
за прекратяване на делото и връщането му. Склонен съм да приключим делото и
днес с присъда, аз съм подготвен. Аз мисля, че сам се защитавам прекрасно.
Налице са явни фактически грешки и делото следва да бъде прекратено, ако не
бъде върнато да се разгледа от съда по общия ред.
По
т.5 нямам искания за разглеждане на делото при затрити врати. Не желая
назначаване на служебен защитник.
По
т.6 по взетата мярка за процесуална принуда моля, съдът да ми отмени взетата
мярка за неотклонение „Подписка“, тъй като считам, че тя не е адекватна към
настоящия момент и изложеното в обвинителния акт обвинение, не се прилага на практика,
а се използва единствено и само за упражняване на натиск върху мен, което ми
създава дискомфорт и ме травмира психически.
На
всяко едно обаждане на съда, трябва да реагирам на минутата, за да може да се
явя на момента, а делото е от 2009 г. Моля, да ми бъде променена мярката
за неотклонение.
Имам
няколко административни искания към Вас. Доколкото видях в НПК е направено
изменение за електронни досиета на делата и всичко останало, разпити по
интернет и т. н. Искам делото да мога да го виждам онлайн, ако е възможно, да
подавам документи онлайн и ако аз съм възпрепятстван, тъй като ситуацията е
изключително тежка там, където съм аз, да може да върви без да се отлага с
някакъв друг способ. По някой път аз съм
във фактическа невъзможност да изляза, аз не съм някакъв гастарбайтер, който си
взима шапката и не го интересува нищо.
Дори
сега съм в нарушение, защото както е разписана процедурата в България, аз
трябва да си пусна теста в РЗИ, а РЗИ слага под карантина и освобождава след
това. Аз нямам такова освобождаване, но в България никой не го интересува.
За
явната фактическа грешка.
Първо
съм прочел абсолютно новия обвинителен акт. Четвърта година не мога да се ориентирам
в номерата на прокуратурата, следствието и съда.
Новият
обвинителен акт е старият обвинителен акт, като текст, в който прокурорът е
направил прегледно преглеждане на обвинителния акт, тъй като предишният беше в
безобразно състояние и не можеше да се чете.
В
момента прокурорът го е разделил на абзаци и е направил съответните
граматически и пунктуални промени, за което му благодаря, за да разбера поне за
какво става въпрос от написаното.
Вътре
в обвинителния акт фактите, които са изложени на първите пет страници и
последващите страници, според мен са така написани, че са абсолютна явна фактическа
грешка във всеки един абзац.
На
страница първа, 2-ри ред, „в този период И.С. не е развивал търговска дейност с
„Е.2 000“, аз нито съм собственик, нито съм прокурист на „Е.2 000“. На страница втора – „Свидетелят
С.Ц.нямал и не можел да има субективна представа.“ Това лице С.Ц.е управител на
дружеството, на което казват, че аз съм го управлявал.
В
обвинителния акт има много явни фактически грешки и аз не разбирам обвинителния
акт и също така е вкаран същия обвинителен акт от предходното дело. На страница седма, е
вкаран нов абзац, където е направено „копи-пейст“ на старата част на деянията,
без да се опише какво точно съм направил, как съм го направил, по какъв начин,
бил ли съм ги тези хора, натискал ли съм ги. Това не е описано, никъде не пише.
В чл.246 от НПК е написано, че прокуратурата трябва точно и ясно да изложи как
е извършено престъплението, а такова нещо няма. На страница
осемнадесета, са добавени два абзаца и така е изпълнено Вашето изискване за
връщане на делото в предходното дело. Единствено е описано как съм подал
данъчната декларация в 2009 г., с която съм измамил държавата и не съм
платил данък печалба, при положение, че санкцията е
2 000 000 лева.
СЪДЪТ
се оттегли и на съвещание за произнасяне по въпросите по чл.248 от НПК.
СЪДЪТ, след като
съобрази становищата на страните и сам извърши служебна преценка на въпросите,
визирани в чл.248, ал.1 от НПК, и след съвещание намери следното:
Непроменена остава
преценката, изразена от съдията-докладчик в разпореждането за насрочване на
разпоредителното заседание, че с оглед повдигнатото обвинение, дадената правна
квалификация на деянието и твърденията, че деянието е извършено на територията
на гр. София, делото се явява родово и местно подсъдно на СГС.
Не могат да бъдат
споделели твърденията, изложени днес от подсъдимия, че съгласно обвинителния
акт се касае за ОПГ, което променя подсъдността на делото и същото следва да е
подсъдно на СпНС, а не на СГС. Както страните, така и съдебният състав са
ограничени от текста на внесения в съда обвинителен акт и доколкото в този
обвинителен акт не се съдържат фактически твърдения деянието, за което е
предаден подсъдимия на съд, да е извършено от ОПГ, съдебният състав счита, че делото
се явява родово и местно подсъдно именно на СГС, а не на СпНС, както твърди подсъдимият.
Според съдебния
състав, в отклика от становището, застъпено от подсъдимия днес, няма основания
за прекратяване или спиране на наказателното производство.
По т.3, дали е
допуснато на ДП съществено отстранимо процесуално нарушение, засегнало правото
на защита на подсъдимия, съдът намери следното:
Това
внасяне на делото в СГС е второ по ред. При предходното внасяне на обвинителния
акт срещу подсъдимия И.С., съдът е констатирал наличието на съществени и
отстраними процесуални нарушения, които са накърнили правото на защита на
подсъдимия, което е наложило прекратяване на образуваното съдебно производство
и връщането на делото в предходната му процесуална фаза. Констатирани са били и
очевидни фактически грешки.
След
запознаване с новия обвинителен акт, съдът констатира, че по-голямата част от
недостатъците на изложеното обвинение са отстранени, отстранени са и почти
всички очевидни фактически грешки. Въпреки това, с новия обвинителен акт отново
е допуснато съществено и отстранимо процесуално нарушение, което е ограничило
правото на защита на преданото на съд лице и то се изразява в следното:
В
обстоятелствената и диспозитивна част на обвинителния акт, по т.2, в която е
описано деянието, с което се твърди подсъдимият да е укрил и избегнал плащането
на ДДС за месец февруари 2009г., се сочи, че е избегнал установяването и
плащането на данъчни задължения по чл.125 от ЗДДС за месец февруари 2009 г.
в големи размери – 5 000 лева, като потвърдил неистина в подадената СД
пред ТД на НАП, в която отразил в клетка 41 „ДДС на доставките с право на пълен
данъчен кредит в размер на 5 000 лв.“, в клетка 60 „ДДС за възстановяване
в размер на 892.76 лева“, в клетка „ДДС за внасяне 0.00 лева“, вместо действителния размер на ДДС –
4 107.24 лева, като използвал документ с невярно съдържание – дневник
за покупки за месец февруари, в който отразил доставка от „Е.-2000“ ЕООД, която
не е реално извършена и фактура №563/28.02.2009 г. с издател „Е.-2000“
ЕООД с данъчна основа – 25 000 лева и ДДС – 5 000 лева и приспаднал
неследващ се данъчен кредит за месец февруари 2009 г. в размер на 5 000
лева. При това описание на конкретното деяние и посочването на сумата от
5 000 лева като дължим, укрит и невнесен ДДС по посочената фактура, за
която се твърди да не отразява реална доставка и посочването, че в отделните
клетки на справката-декларация подсъдимият чрез посредственото извършителство
на счетоводителя на дружеството, е отразил право на пълен данъчен кредит в
размер на 5 000 лева, ДДС за възстановяване 892.76 лева, ДДС за внасяне в
размер на 0.00 лева, вместо
действителния размер – 4 107.24 лева, е налице противоречие
относно размера на действително дължимия ДДС за месец февруари 2009 г. –
дали същият е в размер на 4 107.24 лева
или се дължи ДДС в размер на 5 000 лева,
респ. какъв в крайна сметка е реалният размер на укрития и неплатен ДДС.
Досежно сумата от 892.76 лева, която се твърди подсъдимият да е декларирал като
ДДС за възстановяване, никъде в описанието на това деяние не се сочи дали
действително е подлежала на възстановяване или не. Непосочването на това
обстоятелство, наличието на твърдение, че действителния размер на ДДС, дължим
към фиска е в размер на 4 107.24
лева, след което се излагат твърдения, че подсъдимият е укрил за м.02
2009г. ДДС в размер на 5 000 лева, води до противоречие и неяснота на
обвинителната теза, съответно препятства възможността на подсъдимия да разбере
какво в крайна сметка твърди държавното обвинение, че действително дължимият
данък, който не е внесен е в размер на 4 107.24
лева или в размер на 5 000 лева. Този недостатък се съдържа още в
т.3, т.5, т.6, т.7, т.10, т.11, т.14, т.15, т.17 и т.20 от описателната и
заключителната част на обвинителния акт, където действително дължимия ДДС е описан
по аналогичен противоречив начин и прави невъзможно да се разбере какво приема
обвинението, няма яснота коя от двете посочени суми е действително дължимия ДДС
за съответния период. Посочените недостатъци са били констатирани от съда и в
предходно внесения обвинителен акт и са били оценени като съществено
процесуално нарушение, накърнило правото на защита на подсъдимия, но въпреки
това те не са отстранени с настоящия обвинителен акт. Същите недостатъци се
отчитат и в постановлението за привличане на обвиняем и тъй като обвиняемият
има право да се брани по ясно и разбираемо обвинение още в досъдебното
производство, ще е необходимо да бъде направено ново привличане на обвиняем, в
което посочените недостатъци на повдигнатото обвинение да бъдат отстранени.
Това налага съдебното производство да се
прекрати и делото да бъде върнато на прокурора за отстраняване на допуснатите
неясноти и противоречия както в обвинителния акт, така и в постановлението за
привличане на обвиняем.
СЪДЪТ
се счита длъжен да напомни на държавното обвинение, че експертизите са способи
за доказване в наказателния процес и на база техните заключения държавното
обвинение би следвало да прецени дали да възприеме изводимата от тях
информация, след което да я изложи по подходящ начин в обвинителния акт.
Механичното пренасяне на части от експертното заключение не е желателно, защото именно по този начин
се достига до неясноти и противоречия като посочените по-горе. В конкретния случай
копирането на части от заключението на ССчЕ, без допълнителни разяснения дали
посоченият за възстановяване в справката-декларация ДДС, реално е подлежал на
възстановяване или не, е довело до наличието на противоречия относно
действително дължимия ДДС, който се твърди да е бил укрит и невнесен в
държавния бюджет. Това от своя страна препятства подсъдимия да разбере каква е
волята на държавното обвинение, кои суми приема, че са действително дължимия
ДДС, които твърди да са укрити и незаплатени към фиска.
Налице
е в обвинителния акт и очевидна фактическа греша, която не е била отстранена с
повторното внасяне на делото в съда. На стр.2 от обстоятелствената част, в
последния абзац, се сочи, че имотът, който бил отдаван под наем от процесното
дружество „Е.К.“ ООД, бил придобит от подсъдимия С. в режим на СИО на
18.05.2017 г. и за същия имот бил сключен договор за наем на 23.05.2007 г.
между „Е.К.“ ООД и „Е. -
хидроенергетика“ ООД. Доколкото се сочи, че договорът за наем на този имот
между двете дружества е бил сключен през 2007 г., то и датата на
придобиването му от подсъдимия очевидно е 18.05.2007 г., а не както
погрешно е посочено 2017 г. В този случай се касае за очевидна фактическа
грешка, а не за процесуално нарушение, защото видно от инкриминирания период,
имат се предвид обстоятелства, настъпили далеч преди 2017 г., поради което
и посочването на 2017 г. е техническа грешка при изписването, която трябва
да бъде отстранена с внасянето на нов обвинителен акт. Макар, че съдебният
състав намира, че е допуснато съществено процесуално нарушение, което налага
делото да бъде върнато на прокуратурата, с цел процесуална икономия и с оглед на
обстоятелството, че въззивният съд може да не сподели становището на този
съдебен състав за наличие на допуснато съществено и отстранимо процесуално
нарушение, съдът намира, че следва да се произнесе и по останалите точки на
чл.248, ал.1 от НПК.
По т.4 СЪДЪТ, като
съобрази изявленията на страните днес, също намира, че в случай, че делото
следва да бъде насрочено, то същото следва да се насрочи за разглеждане по
общия ред, доколкото подсъдимият днес беше категоричен, че това е неговото
желание, делото да се разгледа с повторно събиране на събраните до момента
доказателства, както и събирането на допълнителни такива.
По т.5 СЪДЪТ също намира,
че не са налице основания за разглеждане на делото при закрити врати и
привличането на резервен съдия или резервен съдебен заседател, доколкото не се
очертава разглеждането му да продължи толкова дълго във времето, че да има
необходимост от резервен съдебен заседател. Не са налице основания за назначаването
на защитник, доколкото подсъдимият изрично няколкократно заяви, че не желае
защитник, а иска да се защитава сам. Няма основания на този етап за назначаване
на вещо лице, преводач или тълковник, както и не са налице основания за
извършване на съдебно-следствени действия по делегация.
По отношение на
взетата мярка за неотклонение спрямо подсъдимия, която към настоящия момент е „Подписка“,
Съдебният състав намира, че от събраните досега на ДП доказателства може да се
направи обосновано предположение за вероятна съпричастност на подсъдимия към
деянието, за което същият е привлечен да отговоря наказателно. Тази констатация
съдът прави с уговорката, че в хода на съдебното следствие, при събирането на
нови и допълнителни доказателства, обоснованото предположение може да се
разколебае. Освен това, както и днес стана ясно, а също и от предходния опит да
бъде призован подсъдимия за провеждане на разпоредително заседание, се
установява, че подсъдимият е изключително мобилен, често пребивава в чужбина,
поради което съдебният състав намира, че мярката за неотклонение „Подписка“,
която е най-леката такава, предвидена в закона, следва да бъде потвърдена, а не
отменяна, както пожела подсъдимият днес, за да може да се гарантира
присъствието му в наказателното производство до неговото приключване. На този
етап, СЪДЪТ счита, че не са налице основания за изменение на мярката за
неотклонение в по-тежка такава, тъй като до настоящия момент, макар и
най-леката мярка за неотклонение, каквато е „подписката“, изпълнява целите,
предвидени в чл.57 от НПК на мерките за неотклонение, а именно: да осигурява
присъствието на подсъдимия при разглеждане и протичане на наказателното
производство. Ето защо и този съдебен състав намира, че взетата и действаща към
настоящия момент мярка за неотклонение „Подписка“ на този етап от съдебното
производство следва да бъде потвърдена.
По т.7, СЪДЪТ
намира, че на този етап не са налице основания за събиране на нови и допълнителни
доказателства преди да бъдат събрани наново доказателствата, които да настоящия
момент са събрани на ДП. След като същите бъдат събрани от съдебния състав при
евентуалното разглеждане на делото по общия ред, съдът наново ще прави преценка
за необходимостта от нови или допълнителни доказателства.
Единствено СЪДЪТ намира,
че в настоящото разпоредително заседание не следва да се произнесе по т.8, а
именно да насрочва делото по общия ред, защото счита, че е налице допуснато
съществено процесуално нарушение, което налага производството да бъде върнато в
предходната му процесуална фаза. В случай, че Апелативният съд отмени
настоящото определение, насрочването на делото ще бъде извършено с определение
от закрито заседание в състав.
Мотивиран от всичко
гореизложено, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА съдебното
производство по НОХД № 4330/2020 г. по описа на СГС, НО, 12
състав.
ВРЪЩА ДЕЛОТО на СГП
за изпълнение на указанията в мотивната част на настоящото определение.
ПОТВЪРЖДАВА мярка
за неотклонение „Подписка“, взетата спрямо подсъдимия И.Г.С. – ЕГН **********.
На основание
чл.249, ал.3 от НПК, ОПРЕДЕЛЕНИЕТО на съда в частта, с която е потвърдена
мярката за неотклонение и е взето
отношение по въпросите по чл.248, ал.1, т.3 от НПК, подлежи на обжалване и
протест в седмодневен срок от днес по реда на Глава ХХII от НПК, с частна жалба
и частен протест пред САС.
Препис от протокола,
след изготвянето му, да се изпрати на СГП, както и на подсъдимия на имейл,
който същият предоставя на секретаря.
Протоколът е изготвен в съдебно
заседание, което приключи в 11,45 часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.
2.
СЕКРЕТАР: