Р Е Ш Е Н И Е
№ 240/19.3.2021г.
гр.
Пазарджик
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПАЗАРДЖИК, X
състав, в открито съдебно заседание на десети март две хиляди двадесет и първа
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мариана
Шотева
ЧЛЕНОВЕ: 1. Георги Видев
2. Красимир Лесенски
при секретаря Янка Вукева и с участието на
прокурора Стефан Янев, като разгледа докладваното от съдия Лесенски административно
дело № 1091 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 185 и сл. от АПК.
Делото
е образувано след връщането му за ново разглеждане от ВАС с Решение №
11898/24.09.2020 г. по КАД № 1238/2020 г. С посоченото решение е обезсилено
решение № 692/25.10.2019 г., постановено от Административен съд Пазарджик по
адм. д. № 1066/2018 г., в частта, в която по жалба на „Варварски минерални
бани“ ЕООД, гр. София е отменена Наредбата за реда и условията за издаване на
разрешителни за водовземане на минерална вода на територията на община
Септември, взето с протокол № 56 на редовно заседание, проведено на 30.10.2018 година
на Общинския съвет - Септември, в частта й, извън разпоредбите на §4 вр. с §5,
ал.2 от ПЗР на Наредбата вр. с чл.9 от нея, като е оставена без разглеждане
жалбата на „Варварски минерални бани“ ЕООД, гр. София срещу частта от Наредбата
за реда и условията за издаване на разрешителни за водовземане на минерална
вода на територията на община Септември, взето с протокол № 56 на редовно
заседание, проведено на 30.10.2018 година на Общинският съвет - Септември,
извън разпоредбите на §4 вр. с §5, ал.2 от ПЗР на Наредбата вр. с чл.9 от нея и
е прекратено като недопустимо производството по делото в посочената част. В
останалата част, касаеща разпоредбите на §4 вр. с §5, ал.2 от ПЗР на Наредбата
вр. с чл.9 от Наредбата за реда и условията за издаване на разрешителни за
водовземане на минерална вода на територията на община Септември, взето с
протокол № 56 на редовно заседание, проведено на 30.10.2018, делото е върнато
за ново разглеждане от друг съдебен състав на административния съд.
Съгласно
дадените указания от ВАС, жалбата в частта, касаеща разпоредбите
на §4, §5, ал.2 от ПЗР на Наредбата и чл.9 от нея, е оставена без движение за
уточняване каква е връзката на §5, ал.2 с оспорената от дружеството разпоредба
на §4 от ПЗР, както и какви са недостатъците на чл.9 от Наредба за реда и условията за издаване на разрешителни за водовземане на
минерална вода на територията на община Септември, приета с Решение № 1075 на
Общински съвет – Септември, взето с Протокол № 56 на редовно заседание,
проведено на 30.10.2018 година.
В
постъпила уточняваща молба се твърди, че „Варварски минерални бани“ ЕООД е
титуляр на Разрешително за водовземане от минерална вода № 31610009 от
22.03.2011г., издадено от директора на Басейнова дирекция за управление на
водите в Източнобеломорски район с център Пловдив. Посоченото разрешително е
изменено е Решение № РР-3143/24.07.2017 г. и е Решение № РР-3237/18.01.2018 г.
Съгласно същото на „Варварски минерални бани“ ЕООД е разрешено водовземане на
минерална вода, изключителна държавна собственост, от находище „Варвара“,
сондаж № 6, с. Варвара. Дружеството било титуляр и на Разрешително за
водовземане от минерална вода № 01610088 от 30.06.2008 г. от МОСВ. Съгласно
същото на „Варварски минерални бани“ ЕООД е разрешено водовземане на минерална
вода изключителна държавна собственост, от находище „Варвара“, сондаж № 3, с. Варвара.
Посоченото разрешително е изменено е Решение № РР- 1143/08.03.2011 г. на
директора на Басейнова дирекция за управление на водите в Източнобеломорски
район е център Пловдив и е Решение № РР-3168/28.09.2017 г. на директора на
Басейнова дирекция за управление на водите в Източнобеломорски район с център
Пловдив.
С
Наредбата за реда и условията за издаване на разрешителни за водовземане на
минерална вода на територията на община Септември на местно ниво се определяла
цялостната организация за експлоатация на находище на минерална вода,
изключителна държавна собственост - № 1 от Приложение № 2 на Закона за водите
„Варвара“ с. Варвара, община Септември, област Пазарджик, включително водовземните
съоръжения - сондаж № 3, сондаж № 4, сондаж № 5 и сондаж № 6, каптиран
естествен извор № 1 „Варвара“ и каптиран естествен извор № 2 „Ветрен дол“, т.е.
подзаконовият нормативен акт засягал правата и законните интереси на „Варварски
минерални бани“ ЕООД като титуляр на посочените по-горе разрешителни и пораждал
задължения за дружеството. Това от своя страна обосновавало правния му интерес
по оспорване на Наредбата за реда и условията за издаване на разрешителни за
водовземане на минерална вода на територията на община Септември, тъй като
новият субект на стопанисване и управление на находището на минерална вода е
приел подзаконов нормативен акт, с който са засегнати и им се създават
задължения.
Сочи
се, че конкретно се оспорват § 4 от ПЗР на Наредбата, във връзка е чл.9 от
същата, и отделно § 5, ал.2 от Наредбата, т.е. предмет на обжалване и
твърденията им са насочени към § 4 от ПЗР на Наредбата с оглед некоректното
препращане към чл.9 от Наредбата и § 5, ал.2 от ПЗР на Наредбата. Твърдят, че в
жалбата си до Административен съд Пазарджик, както и в допълнителните молби към
нея не са обосновавали и сочели за наличие на връзка на § 5, ал.2 от ПЗР на
Наредбата с § 4 от Наредбата. Заявяват, че не твърдят за недостатъци конкретно
на чл.9 от Наредбата, а за недостатъци и незаконосъобразно препращане в § 4 от
ПЗР на Наредбата към чл.9.
С
препратката в § 4 от ПЗР на Наредбата към чл.9 от Наредбата твърдението им е за
несъответствие и неприложимост на нормата на чл.9, тъй като в цитираната
разпоредба е предвидено съдържание на разрешителното за водовземане, а не
условия, при които да се преиздадат действащите разрешителни за водовземане, т.е.
не става ясно какво се цели с това „преиздаване“ и при какви условия и ред ще
бъде извършено, както и при спазването на каква процедура, в какъв срок.
Твърдението им е, че това е в нарушение на § 133, ал.11 от ЗВ.
По
отношение на § 5, ал. 2 от ПЗР на Наредбата сочат, че доколкото съгласно § 1 от
Допълнителните разпоредби на Наредбата находище за минерални води „Варвара“
включва водовземни съоръжения, между които сондаж № 3 и сондаж № 6, за които
„Варварски минерални бани“ ЕООД има издадени разрешителни за водовземане от
минерална вода, твърдението им е че цитираната разпоредба накърнява правата по
разрешителните им и може да доведе до прекратяване на тяхното действие от
страна на кмета на общината.
С оглед
на така изложеното молят за отмяна на атакуваните разпоредби, включително и в
представени писмени бележки от процесуален представител. Претендират сторените
по делото разноски.
За
ответника – Общински съвет Септември, редовно призован, се явява процесуален представител.
Устно и в писмено становище счита жалбата за неоснователна. Претендира разноски
с писменото становище.
Прокурорът
при Окръжна прокуратура Пазарджик счита жалбата за неоснователна. Сочи, че не е
налице противоречие между посочените текстове на Наредбата и Закона за водите.
Моли за отхвърляне на жалбата.
Административен
съд Пазарджик, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната
съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от
фактическа страна:
С Решение № 1075, взето по Протокол № 56 на редовно
заседание, проведено на 30.10.2018 г., Общински съвет – Септември е взел
решение, с което е приел Наредба за реда и условията за издаване на
разрешителни за водовземане на минерална вода на територията на община
Септември. Наредбата е приета с изискуемото по закон мнозинство – от общ брой
общински съветници – 21, на заседанието са присъствали 17, от които гласували
са – “за” – 15, “против” – 0 и “въздържали се” – 2.
Решението е взето по предложение на кмета на община Септември, постъпило в общинския съвет на 23.10.2018 г. Към предложението е приложен проект за решение и мотиви.
Въз
основа на тази фактическа обстановка, от правна страна съдът прави следните
изводи:
Приложимата
процедура за настоящото съдебно производство е тази по дял трети, глава десета,
раздел ІІІ „Оспорване на подзаконови нормативни актове“ на АПК, като съгласно
разпоредбата на чл. 196 АПК за неуредените в този раздел въпроси се прилагат
разпоредбите за оспорване на индивидуалните административни актове, с
изключение на чл. 152, ал. 3; чл. 173 и чл. 178. Съгласно
чл. 186, ал. 1 АПК право да оспорват подзаконов нормативен акт имат гражданите,
организациите и органите, чиито права, свободи или законни интереси са
засегнати или могат да бъдат засегнати от него или за които той поражда
задължения, а съгласно ал.2 на същия член прокурорът може да подаде протест
срещу акта.
Съгласно
§ 5, ал.1 от Наредбата: „Притежателите на Разрешителни за водовземане на
минерална вода, на които водопроводите за минерална вода преминават през
общински имоти и нямат сключени договори с Общината за право на прокарване на
водопроводите на минерална вода се задължават да преведат в съответствие с тази
Наредба отношенията си с Общината в срок от 6 месеца от влизането ѝ в
сила“.
Алинея
втора сочи, че: „В случай че лицата по ал. 1 не приведат отношенията си с
Общината в определения в ал. 1 срок в съответствие с настоящата Наредба, Кметът
на общината прекратява водовземането и подаването на минерална вода в обектите
им до привеждането им в съответствие“.
„Варварски
минерални бани“ ЕООД обуславя правния си интерес да обжалва процесните
разпоредби на Наредбата за реда и условията за издаване на разрешителни за
водовземане на минерална вода на територията на община Септември, като твърди,
че е титуляр на разрешително за водовземане на минерална вода №
31610009/22.03.2011 г., издадено от Директора на Басейнова дирекция за
управление на водите в Източнобеломорски район, с център Пловдив. Съгласно
същото, на търговското дружество е разрешено водовземане на минерална вода,
изключителна държавна собственост, от находище Варвара, сондаж № 6, с. Варвара.
Дружеството е титуляр и на разрешително за водовземане на минерална вода №
01610088/30.06.2008 г. от МОСВ. Съгласно същото, на „Варварски минерални бани“
ЕООД е разрешено водовземане на минерална вода, изключителна държавна
собственост, от находище Варвара, сондаж № 3, с. Варвара. Безспорно е, че
дружеството притежава
Разрешителни за водовземане на минерална вода. За да е обаче засегнато по
какъвто и да е начин от разпоредбите на § 5 от Наредбата, то следва да са
налице още две условия - водопроводите
му за минерална вода да преминават през общински имоти и да няма сключени
договори с Общината за право на прокарване на водопроводите на минерална вода. Само
ако за дружеството са налице кумулативно тези три условия – разрешително,
преминаващи водопроводи през общински имоти и липса на договор с общината за право
на прокарване на водопроводите на минерална вода – то би попаднало сред лицата,
за които § 5 от Наредбата се отнася и съответно създава задължения, а именно: „да
преведат в съответствие с тази Наредба отношенията си с Общината в срок от 6
месеца от влизането ѝ в сила“.
Видно
от атакуваната ал.2 на § 5 е, че тя пряко визира лицата по ал.1 на § 5 – тези с
разрешително и преминаващи водопроводи през общински имоти, но без договор с
общината за право на прокарване на водопроводите на минерална вода. Тази
разпоредба не касае по принцип всички лица с издадено разрешително, а само тези
с преминаващи водопроводи през общински имоти, но без договор с общината за
право на прокарване на водопроводите на минерална вода. В хода
на делото не са ангажирани никакви доказателства от страна на дружеството, че водопроводите му за минерална
вода преминават евентуално през общински имоти и съответно нямат сключени
договори с Общината за право на прокарване на водопроводите на минерална вода.
При това положение съдът намира, че в тази й част, касаеща разпоредбата на § 5,
ал.2 от Наредбата, жалбата е процесуално недопустима, поради липса на правен
интерес, тъй като дружеството не доказа какви права, свободи или законни
интереси са му засегнати или могат да бъдат засегнати от тези две разпоредби, тълкувани
в тяхната цялост, или какви задължения пораждат те за него.
Следва
да се отбележи, че именно в тази насока са и дадените указания от ВАС с
Определение № 5617/15.04.2019 г. по адм.д. № 3718/2019 г. – дружеството да
обоснове правния си интерес от оспорване на отделените разпоредби и едва тогава
да се извърши преценка досежно наличието му. Видно е, че дружеството обосновава
правния си интерес само с наличието на разрешителни за водовземане, но не
ангажира доказателства, че има водопроводи за минерална вода, които преминават евентуално
през общински имоти и съответно няма сключени договори с Общината за право на
прокарване на водопроводите на минерална вода.
Ето
защо жалбата в частта по отношение разпоредбата на § 5, ал.2 от Наредбата
следва да се остави без разглеждане като процесуално недопустима, като се
прекрати производството в тази му част.
По
отношение на § 4 и съответно препращането му към чл.9 от Наредбата, съдът
намира, че дружеството има правен интерес да оспорва подзаконовия нормативен
акт. Съгласно § 4 от Наредбата: „Разрешителните, които са издадени преди датата
на предоставяне на находището следва да бъдат преиздадени при спазване
условията на член 9 от настоящата Наредба, като титулярът на разрешителното
дължи такса за водовземане след влизане в сила на тарифата, предвидена в
параграф 133, ал. 10, т. 1 от ЗВ“.
Съгласно
чл.9 от Наредбата:
„(1)
Съдържанието на Разрешителното за водовземане следва да е съобразено с
изискванията на чл. 166, ал. 1, 2 и 6, чл. 167 и 168 ал. 1 от Наредба № 1/2007
г. Разрешителното влиза в сила след заплащане на дължимата съгласно Тарифата за
таксите за водовземане такса по посочената на интернет страницата на Общинат
такса.
(2) В
„условията, при които е издадено разрешителното” по смисъла на точка 10 от ал.
1 на чл. 166 може да бъде включено и задължението на титуляра на Разрешителното
да изгради и въведе в експлоатация съобразно ЗУТ, в срок от една година след
издаване на разрешителното, водопровод и водохващане към водоизточника от находището
или към общинския водопровод за минерална вода с цел захранване на
водоснабдявания обект и на средството за измерване на ползваните водни обеми до
имота.
(3)
След влизане в сила на разрешителното се вписва в регистъра на община Септември
за издадените разрешителни за водовземане на минерална вода и се публикува на
сайта на Общината, а копие се изпраща копие в Министерството на околната среда
и водите и в Басейнова дирекция „Източнобеломорски район” с център Пловдив“.
Дружеството
е титуляр
по разрешителни за водовземане, издадени преди датата на предоставяне на
находището на Община Септември, т.е. преиздаването им пряко засяга негови права
и интереси.
Разгледана
по същество обаче жалбата е неоснователна.
Съгласно
§ 133, ал.1 от ПЗР на Закона за водите Министърът на околната среда и водите
може да предостави безвъзмездно за управление и ползване на съответните общини
за срок 25 години от влизането в сила на този закон минералните води от
находищата или от обособен участък от находище. Съгласно ал.9, т.2, б. „в“ на
същата разпоредба кметът на общината издава разрешителните за водовземане
по чл. 52, ал. 1, т. 3, буква "а" от ЗВ - за водовземане от
води, включително от язовири и минерални води - публична общинска собственост,
както и от находища на минерални води - изключителна държавна собственост,
които са предоставени безвъзмездно за управление и ползване от общините, а
съгласно б. „г“ на § 133, ал.9, т.2 от ПЗР на ЗВ – кметът изменя, продължава,
преиздава, прекратява или отнема разрешителни, издадени преди предоставяне на
находището на минерална
вода за управление и ползване от общината. Съгласно § 133, ал.11 от ПЗР на ЗВ –
„Кметът на община изменя служебно разрешителните, издадени преди предоставяне
на находището на минерална вода за управление и ползване от общината, в частта,
определяща правилата и задълженията за заплащане на таксите за водовземане.“
При
анализ на горепосочените разпоредби е видно от една страна, че § 133, ал.11 от
ПЗР на ЗВ изрично дава възможност на кмета на общината да изменя служебно
разрешителните, издадени преди предоставяне на находището на минерална вода за
управление и ползване от общината, в частта, определяща правилата и
задълженията за заплащане на таксите за водовземане. Тя обаче не ограничава
правомощията му само до изменянето им във визираната им част, касаеща
„правилата и задълженията за заплащане на таксите за водовземане“, както се
твърди в жалбата и оттам съответно се прави грешен извод за противоречие на
разпоредбата на § 4 от ПЗР на Наредбата с този законов текст. В жалбата не се
държи сметка за предоставените правомощия на кмета в § 133, ал.9, т.2 от ПЗР на
ЗВ. Конкретно § 133, ал.9, т.2, б. „г“ от ПЗР на ЗВ изброява правомощията на
кмета в тази насока, а те са: да изменя, продължава, преиздава, прекратява или
отнема разрешителни, издадени преди предоставяне на находището на минерална
вода за управление и ползване от общината. Видно е, че изброявайки правомощията
на кмета на общината, законодателят не ги е ограничил, като е посочил, че може
да изменя, продължава, преиздава, прекратява или отнема разрешителните само в
частта, определяща правилата и задълженията за заплащане на таксите за
водовземане. Или иначе казано - дадените правомощия на кмета с § 133, ал.11 от
ПЗР на ЗВ не изключват или ограничават дадените му такива с § 133, ал.9, т.2 от
ПЗР на ЗВ. Всъщност § 133, ал.11 от ПЗР на ЗВ следва да се разглежда и тълкува в
единство само с предходната ал.10, която сочи, че за находищата на минерална
вода, предоставени за управление и ползване на общини, таксите за водовземане
се определят с тарифа, приета от общинския съвет при спазване на определени
принципи, като очевидно след приемането на подобна тарифа, законодателят
изрично е предвидил в правомощия на кмета по § 133, ал.11 от ПЗР на ЗВ да
измени служебно разрешителните, издадени преди предоставяне на находището на
минерална вода за управление и ползване от общината в частта, определяща
правилата и задълженията за заплащане на таксите за водовземане, за да ги
преведе в съответствие с евентуално приетата тарифа от общинския съвет.
Ето
защо атакуваният § 4 от Наредбата не противоречи на разпоредби на нормативен
акт от по-горна степен, конкретно на ЗВ. Това, че с него се въвежда изискване издадени разрешителни преди
датата на предоставяне на находището, да бъдат преиздадени, само по себе си не
противоречи на разпоредбите на ЗВ. В жалбата се сочат доводи, че е налице обаче
незаконосъобразно
препращане в § 4 от ПЗР на Наредбата към чл.9, като с препратката в § 4 от ПЗР
на Наредбата към чл.9 от Наредбата твърдението е за несъответствие и
неприложимост на нормата на чл.9, тъй като в цитираната разпоредба е предвидено
съдържание на разрешителното за водовземане, а не условия, при които да се
преиздадат действащите разрешителни за водовземане, т.е. не ставало ясно какво
се цели с това „преиздаване“ и при какви условия и ред ще бъде извършено, както
и при спазването на каква процедура, в какъв срок. Твърдението е, че това е в
нарушение § 133, ал.11 от ЗВ. Извън изложените вече доводи, че в случая не е
налице противоречие въобще с §
133, ал.11 от ПЗР на ЗВ, следва да се отбележи, че изрично е препращането на §
4 от Наредбата към чл.9 от нея, касаещ именно условията, на които следва да
отговаря самото разрешително. Тези условия сами по себе си не въвеждат някакви
допълнителни задължения за дружеството, което вече има издадено разрешително, а
само разписват какво следва да съдържа самото разрешително, включително и
преиздаденото такова. Редът за издаването на разрешително е посочен пък в
чл.7-8 от Наредбата, в чл.10-13 се сочат условията за изменяне и продължаване
на същото, а чл.14-16 от Наредбата касаят прекратяването на издадените
разрешителни, т.е. в Наредба има предвиден ред, процедура и срок за издаването,
продължаването и прекратяването на разрешителни, т.е. ако дружеството има
някакви възражения към тези разпоредби, касаещи процедура, ред и срок, следва
да атакува тях. Жалба по отношение на тях обаче няма. Дори в уточняващата молба
изрично е посочено, че не се твърди незаконосъобразност и на разпоредбите на
чл.9, касаещи условията, на които трябва да отговаря разрешителното. Твърденията
в жалбата са реално в насока, че кметът можело да не продължи по свое
усмотрение издадено вече разрешение. На първо място това са бъдещи несигурни
обстоятелства, на следващо място те не могат сами по себе си да обусловят
някаква незаконосъобразност на атакуваната разпоредба на § 4 от ПЗР на
Наредбата и накрая – дори и това да се случи в бъдеще - дружеството може да се
защитава като обжалва индивидуалния административен акт на кмета, с който се
прекратява разрешителното му.
С оглед
на гореизложеното, съдът намира жалбата за неоснователна по отношение на § 4 от
Наредбата, поради което ще следва да бъде отхвърлена.
При
този изход на делото сторените от дружеството разноски следва да останат за негова
сметка. Искането за присъждането на разноски от страна на ответника е несвоевременно
направено едва с изпратените писмени бележки. По същество то е и неоснователно,
тъй като по делото липсват данни за сторени разноски от страна на ответника.
Водим
от горното, и на основание чл. 193, ал. 1 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на „Варварски минерални бани“ ЕООД с ЕИК ********* в частта, в
която се оспорва § 5, ал. 2 от ПЗР на Наредбата за реда и условията
за издаване на разрешителни за водовземане на минерална вода на територията на
община Септември, взето с протокол № 56 на редовно заседание, проведено на
30.10.2018 година на Общинския съвет - Септември, като
ПРЕКРАТЯВА производството по административно
дело № 1091/2020 г. по описа на Административен съд Пазарджик в тази му част.
ОТХВЪРЛЯ
оспорването в жалбата на „Варварски минерални бани“ ЕООД с ЕИК ********* в частта, в
която се оспорва § 4 от ПЗР, вр. чл.9 от Наредбата за реда и
условията за издаване на разрешителни за водовземане на минерална вода на
територията на община Септември, взето с протокол № 56 на редовно заседание,
проведено на 30.10.2018 година на Общинския съвет - Септември.
Решението
в частта, в която жалбата се оставя без разглеждане и се прекратява делото има
характер на определение и подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния
административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните, в
останалата му част решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от
съобщението на страните, че е изготвено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/П/
ЧЛЕНОВЕ:
1./П/
2./П/