Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е

 

гр. Тутракан, 15.10.2024 г.

 

        Подписаният Спас Стефанов, съдия в Районен съд –  Тутракан, докладчик по НОХД № 189/2020 г., след като се запознах с материалите по делото, установих следното:

 

        Съдът е сезиран с молба вх. № 260341/14.10.2024 г. от осъдения Й.Н.С., с която иска да му бъде отменена забраната за напускане на държавата.

        С Постановление № 801/2020 от 03.06.2020 г. по описа на РП – Силистра, ТО – Тутракан, наблюдаващият ДП № 84/2020 г. по описа на РУ – Тутракан прокурор, на основание чл. 68, ал. 1 от НПК, е наложил забрана за напускане на пределите на Република България по отношение на молителя. С Определение № 260002 от 15.02.2021 г. е одобрено Споразумение за прекратяване на наказателното производство по НОХД 189/2020 г., с което на същия е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 1 година и 7 месеца.

Съдът намира, че не е компетентен да се произнесе по същество – т.е. молбата се явява процесуално недопустима, поради следните съображения.

Раздел II на глава шеста от НПК съдържа нормативната уредба на мерките за процесуална принуда, налагани в хода на наказателното производство по отношение на обвиняемите/подсъдимите лица. Видно от заглавието на раздела, мерките за неотклонение са по-тясно понятие от мерките за процесуална принуда, следователно – не всички мерки за процесуална принуда са мерки за неотклонение (последните, съгл. чл. 58 от НПК, са единствено подписката, гаранцията, домашният арест и задържането под стража). Съгл. чл. 309, ал. 1 от НПК, след постановяване на присъдата, съдът се произнася по мерките за неотклонение – т.е. на съда не е вменено задължение да се произнася по другите мерки за процесуална принуда, каквато е тази, визирана в чл. 68 от НПК. Възможността, предвидена в чл. 68, ал. 6 от НПК, съдът да отмени забраната за напускане пределите на държавата, се изчерпва с приключването на наказателното производство с влязъл в сила съдебен акт, какъвто е и настоящият случай. Изводът следва от разпоредбата на ал. 7, според която в съдебното производство правомощията по ал. 1-6 се осъществяват от съда, разглеждащ делото, следователно – щом съдебното производство е приключило без да е бил повдигнат въпросът за потвърждаването или отмяната ма мярката, последната следва да бъде отменена (ако са налице условията за това) от органа, който я е наложил.  

Поради горното, съдът счита, че по поставените с молбата искания следва да се произнесе органът, който е наложил мярката, а именно РП – Силистра, ТО – Тутракан.   

               

С оглед на изложеното, на основание чл. 32, ал. 2 от НПК, Тутраканският районен съд

 

Р А З П О Р Е Ж Д А:

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молба с вх. № 260341/14.10.2024 г. от осъдения Й.Н.С..

 

ИЗПРАЩА по компетентност молбата на РП – Силистра, ТО – Тутракан.

 

ПРЕПИС от разпореждането да се изпрати на молителя на посочения в молбата адрес.

 

ПРЕПИС от разпореждането, ведно с молбата, да се изпрати и на РП – Силистра, ТО – Тутракан.

 

Разпореждането не може да бъде обжалвано и/или протестирано.

 

 

                             Съдия – докладчик:__________________

                                                                    (Спас Стефанов)