РЕШЕНИЕ
№ 1037/22.04.2020г. 27.03.2020г. гр.Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският районен съд І граждански състав
На двадесет и седми февруари две
хиляди и двадесета година
В публичното заседание в следния
състав :
Председател:
АННА ЩЕРЕВА
Секретар Недялка Д.,
като разгледа докладваното от
съдията Щерева
гражданско дело № 8575 по описа
за 2018 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното :
Производството е образувано по
искова молба на Х.Т.М. с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес *** – адвокат В.Д.,
против „Изета“ ЕООД с ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр.Варна, ул.„Георги Георгиев“ № 20,
представлявано от управителя П. Х. К.. Предявява осъдителни искове за следните
суми : 1. 513,06 лв. - незаплатено трудово възнаграждение за месец юни 2018г.;
2. 15,96 лв. - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата по т.1 за периода
01.08.2018г. - 19.11.2018г.; 3. 513,06 лв. - обезщетение по чл.220, ал.1
от КТ за неспазено предизвестие; 4. 20,38 лв. - обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху главницата по т.3 за периода 01.07.2018г.-
19.11.2018г.; 4. 195,45 лв. - обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ за
неизползван платен годишен отпуск от 8 работни дни за 2018г.; 5. 7,76 лв.
- обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата по т.4 за
периода 01.07.2018г .- 19.11.2018г.; 6. 513,06
лв. - обезщетение по чл.222 ал.1 от КТ за оставане без работа след
уволнение поради закриване на част от предприятието; както и законната лихва
върху всяка от главниците от предявяването на исковата молба на 20.11.2018г. до
окончателното им изплащане.
Ищецът твърди, че по силата на трудово правоотношение с ответника заемал
длъжността „*****“, с място на работа в гр.Бургас, при договорено след
02.01.2018г. брутно трудово възнаграждение в размер на 513,06 лв. Със заповед №
8/ 29.06.2018г., считано от 01.07.2018г. това трудово правоотношение било
прекратено от работодателя на основание чл.328, ал.1, т.2 от КТ - поради
закриване на част от предприятието. Работодателят не спазил срока на
предизвестието при прекратяване на трудовото правоотношение на това основание и
постановил, но не заплатил дължимото обезщетение по чл.220, ал.1 от КТ. Работодателят
не заплатил на ищеца и дължимото трудово възнаграждение за последния отработен
месец – юни 2018г. До прекратяването на договора ищецът не бил ползвал остатъка
от дължимия му платен годишен отпуск в размер на 8 дни за 2018г., поради което
ответникът му дължи и обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ. Твърди, че има право и
на заплащане на обезщетение по чл.222, ал.1 от КТ за срок от 1 месец, тъй като
след уволнението останал без работа.
Ответникът в преклузивния
срок по чл.131 ал.1 от КТ представя писмен отговор, с който оспорва предявените
искове. Признава трудовото правоотношение, заеманата от ищеца длъжност и
договорения размер на брутното му трудово възнаграждение. Твърди, че на ищеца
не се дължи трудово възнаграждение за месец юни 2018г., тъй като през този
период той е ползвал неплатен отпуск. Твърди, че е заплатил на ищеца дължимото
начислено обезщетение по чл.220 ал.1 от КТ – в брой срещу подпис съгласно фиша
за месец юни 2018г., а обезщетението по чл.222 ал.1 от КТ е заплатил с пощенски
запис от 04.12.2018г. Счита, че на ищеца не се дължи обезщетение по чл.224 ал.1
от КТ, тъй като той е ползвал изцяло полагаемия му се платен годишен отпуск от
10 работни дни за 2017г. и 15 работни дни за 2018г.
И двете страни представят и
ангажират доказателства в подкрепа на становищата си. Претендират и присъждане
на направените по делото съдебни разноски.
След съвкупна
преценка на доводите на страните, на събраните по делото доказателства и на
разпоредбите на закона, Бургаският районен съд намира за установено следното:
Предявените
обективно кумулативно съединени искове са с правно основание чл.128, т.2,
чл.220, ал.1, чл.224, ал.1 и чл.222, ал.1 от Кодекса на труда КТ/ и чл.86 ал.1
от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/
Страните не спорят
по съществуването на трудовото правоотношение между тях, неговите елементи и
прекратяването му. По силата на трудов договор № 11/ 29.05.2017г. ищецът е
започнал да работи за ответното дружество на длъжността „*****“ с място на
работа в гр.Бургас и договорено трудово възнаграждение от 460 лв., а след
02.01.2018г. – 510 лв., и допълнително възнаграждение от 0,6% за всяка година
трудов стаж. Така през 2018г. брутното
трудово възнаграждение на ищеца е било в размер на 513,06 лв. Това трудово
възнаграждение е прекратено на основание чл.328, ал.1, т.2 – поради закриване
на част от предприятието, считано от 01.07.2018г. – по силата на заповед № 08/
29.06.2018г., с която е разпоредено също на ищеца да
се изплати обезщетение за неспазен срок на предизвестие, дължимо на основание
чл.220 ал.1 от КТ. В месеца след прекратяването на трудовото правоотношение
ищецът е останал без работа.
В хода на производството
ищецът представя доказателство за заплащане на дължимото обезщетение по чл.222,
ал.1 от КТ в нетен размер от 418,70 лв. с пощенски запис от 04.12.2018г., като
изпълнението на това задължение се признава от ищеца, а предявеният иск не се
поддържа от неговия процесуален представител в устните състезания по делото.
Спори се дали през
последния работен месец по правоотношението на страните - юни 2018г. ищецът е
работил или е ползвал неплатен отпуск. В подкрепа на твърдението си за ползван
неплатен отпуск ответникът представя заявление от ищеца от 04.06.2018г. за
ползване на 20 работни дни неплатен отпуск на основание чл.160 ал.1 от КТ в
периода 04. – 29.06.2018г., ведно със заповед на работодателя от същата дата, с
която ползването на този отпуск е разрешено.
Спори се и дали
ответникът е изплатил на ищеца определеното обезщетение по чл.220 ал.1 от КТ. В
подкрепа на твърдението си за извършено плащане ответникът представят фиш за
работната заплата на ищеца за месец юни, в който не е начислена работна заплата
за този месец, а обезщетение по чл.222 ал.1 КТ в размер на 510 лв. и
възнаграждение за един ден платен отпуск в размер на 24,29 лв., като са
нанесени и 20 дни неплатен отпуск. Фишът носи подпис на получател.
Спори се също дали
ищецът е ползвал платения годишен отпуск, който му се полага за срока на
трудовото му правоотношение. Ответникът представя заявления на ищеца от
14.07.2017г. 15.09.2018г., 03.11.2017г., 22.12.2017г., 01.03.2018г.,
20.03.2018г. и 23.05.2018г., със заповеди на работодателя към тях, с които
ищецът е поискал и му е разрешено ползването на платен годишен отпуск от общо
работни дни 27 работни дни – 10 за 2017г. и 17 дни за 2018г. Ищецът представя
свое заявление от 17.01.2018г. със заповед на работодателя за разрешен платен
годишен отпуск от още 2 работни дни през януари 2018г. Така общият брой на
разрешеният платен годишен отпуск е 29 работни дни.
Приетото и
неоспорено от страните заключение на вещото лице по извършената съдебна
счетоводна експертиза установява, че в счетоводството на ответното дружество /в
неподписани ведомости и присъствени форми/ е отразено ползването от ищеца на 26
работни дни платен годишен отпуск за 2017г. и 2018г. съобразно представените от
работодателя заявления и заповеди – без посочения в тях 02.01.2018г. Вещото
лице установява също, че за срока на трудовото правоотношение полагащите се на
ищеца работни дни платен годишен отпуск са 22 – 12 за 2017г. и 10 за 2018г.
Ищецът е оспорил
автентичността на всички носещи неговия подпис документи, представени от ответника,
като е открито производство по оспорване на истинността на тези документи по
чл.193 от ГПК. За установяване авторството на подписите на ищеца върху
оспорените документи са извършени три експертизи – основна и допълнителна от
вещото лице Х.С. и повторна експертиза от вещото лице Н.Р..
При извършването
на основната си експертиза вещото лице С. е приел като обект на задачата само
подписа на получателя на представения фиш за работна заплата за месец юни
2018г., а като сравнителен материал е изследвал подписите на ищеца върху
представените по делото два трудови договора, заповед за прекратяване на
трудовото правоотношение, 8 заявления за ползване на отпуск, исковата молба по
делото и приложения договор за правна защита и съдействие. Вещото лице С. дава
заключение, че подписът за получател върху изследвания обект /фиша за юни
2018г./ е изпълнен от ищеца Х.М..
Заключението на вещото лице е основано на 6 описани съвпадения в частните
графически признаци, които вещото лице приема за характерни, устойчиви и
повтарящи се, поради което са достатъчни за извод, че всички изследвани подписи
са изпълнени от едно и също лице.
При извършването
на допълнителната експертиза от вещото лице С. обект на задачата му са били
подписите върху оспорения фиш за заплата и представените от ответника заявления
за ползване на отпуск. За сравнителен материал при тази експертиза, освен
подписите на ответника върху исковата молба и заповедта за прекратяване на
трудовото правоотношение, вещото лице е изследвало и подписа на ищеца върху
личната му карта и свободно изпълнени от ищеца експериментални образци от
подписа му. При тази допълнителна експертиза вещото лице дава заключение, че
документите – обекти на експертизата и изпълнените от ищеца сравнителни образци
от подписите му не са изпълнени от едно и също лице. Вещото лице счита, че има
различия както в частните, така и в общите графически признаци.
При повторната
експертиза вещото лице Н.Р. изследва авторството на подписите на оспорените
заявления за ползване на отпуск и фиш за работна заплата, а за сравнителен
материал ползва подписите за ищеца върху представените от самия него на вещото
лице лична карта, две вносни бележки от Банка „ДСК“, експериментални образци от
подписите му, както и други находящи се по делото
неоспорени документи /7 броя /, носещи неговия подпис. Вещото лице дава
заключение, че оспорените подписи са положени от ищеца Х.М.. Това заключение на
вещото лице е основано на установени съществени съвпадения в общите и частните
графически признаци на почерка. Установените от вещото лице описани различия в
степента на обработеност на някои от изследваните
подписи представляват варианти на подписа на лицето, като в съдебно заседание
вещото лице отново потвърждава, че съществуват достатъчни по количество и
качество съвпадения в общите и в частните почеркови
признаци в подкрепа на извода за идентичност на автора.
При преценка на
тези заключения на вещите лица съобразно чл.202 от ГПК съдът кредитира
заключението на вещото лице Р. по извършената повторна експертиза, тъй като то
е изцяло съобразено с възложената задача, основано е на изследване както на
предоставени свободни образци от подписите на ищеца, така и на представени от
него самия документи и на други неоспорени документи по делото, по-добре
обосновано е, като са подробно описани съвпадащите общи и частни графически
признаци, на които то се основава. По тези съображения съдът не намира
основание да не се довери на специалните познания на вещото лице Р.. Що се отнася до заключенията на вещото
лице С., основното от тях съвпада с изводите на вещото лице Р., макар и да е
изследван само един от спорните обекти, а допълнителното заключение, освен че
не е достатъчно обосновано, е основано преимуществено на положените
експериментални образци от подписите на лицето, при които е възможна
манипулация. По тези съображения, кредитирайки заключението по извършената
повторна експертиза, съдът приема за установена по делото автентичността на
всички оспорени документи по отношение подписа на ищеца. Проведеното оспорване
на тези документи не е доказано, като носещият доказателствената
тежест ищец не проведе успешно пълно доказване съобразно процесуалното си
задължение по чл.193, ал.3, изр.1 от ГПК. Ето защо на основание чл.180 от ГПК
се налага изводът, че оспорените фиш за работна заплата за месец юни 2018г. и
заявления за ползване на неплатен и платен годишен отпуск са подписани от ищеца.
По иска с правно
основание чл.128 т.2 от КТ :
На посоченото
правно основание работодателят е длъжен в уговорените срокове да плаща на
своите работници/ служители уговореното трудово възнаграждение за извършената
работа. Доказателствената тежест за установяване на
правото на възнаграждение се носи от ищеца в настоящото производство, който не
проведе успешно пълно главно доказване на твърдението си, че е престирал труда си през спорния месец юни 2018г. Сочените
от ищеца две копия дневни финансови отчети /стр.117 и 118 от делото/ не се кредитират
от съда в подкрепа на твърденията на ищеца, тъй като тези документи не
установяват връзка с правоотношението на ищеца. Въз основа на представените
заявления и заповеди за ползване на отпуск на основание чл.180 от ГПК съдът
приема, че през месец юни ищецът е ползвал един работен ден платен годишен
отпуск и 20 работни дни неплатен отпуск, поради което не му се дължи претендираното трудово възнаграждение. По тези съображения
исковете за заплащане на трудово възнаграждение с обезщетение за забава в
размер на законната лихва са неоснователни и ще бъдат отхвърлени.
По иска с правно
основание чл.220 ал.1 от КТ :
По делото е
безспорно, че трудовото правоотношение на страните е прекратено на основание
чл.328, ал.1, т.2 от КТ – поради закриване на част от предприятието, поради
което на работника се дължи предизвестие. В случая, безспорно ответникът не е
спазил срока на предизвестието, поради което на основание чл.220 ал.1 от КТ
дължи на ищеца обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за
неспазения срок на предизвестието – месец юли 2018г. Не се спори, че такова
обезщетение е било начислено от работодателя с последния фиш за работна заплата
на ищеца – този за месец юни 2016г., който се установи, че е подписан от ищеца.
Въпреки това съдът приема, че този документ не представлява годно доказателство
за реално заплащане на дължимото начислено обезщетение. Съдът се основава на
неоспореното заключение на вещото лице по извършената съдебна счетоводна
експертиза, което установява, че в счетоводството на ответното дружество
липсват счетоводни данни за заплащане по банков път или в брой на начисленото с
този фиш обезщетение, като е налице несъответствие между този фиш и
хронологията по сметка 421 „Разчети с персонала“. Поради това съдът приема, че
ответникът не установи съобразно носената от него доказателствена
тежест да е изпълнил задължението си да заплати на ищеца дължимото обезщетение
за неспазено предизвестие по чл.220, ал.1 от КТ, за което не се спори, че е в
брутен размер на 513,06 лв. По тези съображения осъдителният иск за това
обезщетение е основателен и ще бъде уважен.
Падежът на
задължението е последният ден от трудовото правоотношение на страните –
30.06.2018г., поради което начиная от 01.07.2018г.
ответникът е в забава за изпълнение на задължението си да плати на ищеца
обезщетението по чл.220 ал.1 от КТ. На основание чл.86 ал.1 от ЗЗД след датата
на забавата ответникът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва,
което за миналия период на забавата 01.07.2018г. – 19.11.2019г. съдът на
основание чл.162 от ЗЗД при ползване на информационен продукт „Апис Финанси/ Изчислителни системи/ Изчисляване на законна
лихва“ определя в размер на 20,24 лв. За тази сума искът е основателен и
доказан и ще бъде уважен, като се отхвърли за разликата над тази сума до
предявения размер от 20,38 лв.
По иска с правно
основание чл.222, ал.1 от КТ :
По делото
безспорно се установи, че след уволнението на ищеца поради закриване на част от
предприятието на ответника, ищецът е останал без работа за месеца, следващ това
уволнение, поради което на основание чл.222, ал.1 от КТ ответникът му дължи
обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за месец юли 2018г.
Между страните е безспорно, че това парично задължение е изпълнено на
04.12.2019г. – в хода на производството по делото след приспадане на дължими
осигурителни вноски. Поради това предявеният иск за това обезщетение е
неоснователен и ще бъде отхвърлен.
На основание чл.84
ал.2 от ЗЗД съдът приема, че падежът на задължението за заплащане на горното обезщетение
е денят на поканата от работника. Тъй като в настоящото производство не е приет
за разглеждане отделен иск за обезщетение за забава за период преди
предявяването на иска, на основание чл.86 ал.1 от ЗДД ответникът дължи на ищеца
законната лихва за забава за периода от предявяването на исковата молба на
20.11.2018г. до плащането на обезщетението на 04.12.2019г., която следва да се
присъди върху брутния неоспорен размер на обезщетението от 513,06 лв.
По иска с правно
основание чл.224 ал.1 от КТ :
По изложените
съображения за автентичност на заявленията на ищеца за ползване на платен
годишен отпуск и издадените въз основа на тях заповеди на работодателя, съдът
приема, че за периода на трудовото правоотношение на страните ищецът е
използвал всички полагащи му се дни платен годишен отпуск. Не е проведено
успешно пълно главно доказване на твърдяното от ищеца основание за заплащане на
претендираното обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ, поради
което предявеният иск е неоснователен и ще бъде отхвърлен, ведно с претенцията
за заплащане на обезщетение за забава.
На
основание чл.78 ал.1 от ГПК ответникът дължи на ищеца направените по делото
разноски, съразмерно с уважените искове. Разноските на ищеца в настоящото
производство са в размер на 350 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение
съгласно представения договор за правна защита и съдействие. За тези разноски,
съразмерно с уважените искове, ответникът му дължи сумата от 104,94 лв.
На
основание чл.78 ал.3 от ГПК ищецът дължи на ответника направените по делото
разноски съразмерно с отхвърлените искове. Разноските на ответника в настоящото
производство са в размер на 850 лв., включващи 350 лв. – заплатено
възнаграждение на вещо лице и 500 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение
съгласно представения договор за правна защита и съдействие. За тези разноски,
съразмерно с отхвърлените искове, ищецът му дължи сумата от 595,15 лв.
На
основание чл.78 ал.6 от ГПК ответникът следва да заплати и дължимите за
уважените искове държавни такси в размер на общо 100 лв. /по 50 лв. за всеки от
уважените искове съгласно чл.1 от Тарифата за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК/. Съразмерно с уважените искове, ответникът дължи
и сумата от 194,88 лв. за платените от бюджета на съда възнаграждения на вещи
лица в размер на общо 650 лв.
На
основание чл.242 ал.1 от ГПК съдът ще постанови предварително изпълнение на
присъденото обезщетение по чл.220 ал.1 от КТ в размер на 513,06 лв.
Мотивиран от
горното, Бургаският районен съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „Изета“
ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул.„Георги
Георгиев“ № 20, представлявано от управителя П. Х. К., да заплати на Х.Т.М.
с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес *** – адвокат В.Д., следните суми : 513,06
лв. - обезщетение по чл.220, ал.1 от КТ за неспазено предизвестие, ведно
със законната лихва върху тази сума от предявяването на иска на 20.11.2018г. до
окончателното й изплащане, 20,24 лв. - обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху главницата за периода 01.07.2018г. - 19.11.2018г.; законната
лихва върху сумата от 513,06 лв. – обезщетение по чл.222, ал.1 от КТ,
дължима за периода от предявяването на исковата молба на 20.11.2018г. до
плащането на задължението на 04.12.2018г.; както и сумата от 104,94 лв. за
направените по делото съдебни разноски, съразмерно с уважените искове.
ПОСТАНОВЯВА
предварително изпълнение на присъденото обезщетение по чл.220 ал.1 от КТ в брутен размер от 513,06
лв.
ОТХВЪРЛЯ следните осъдителни искове на Х.Т.М.
с ЕГН ********** *** против „Изета“ ЕООД – гр.Варна с
ЕИК ********* за сумите : 513,06 лв. - незаплатено трудово
възнаграждение за месец юни 2018г., ведно със законната лихва върху тази сума
от предявяването на иска на 20.11.2018г. до окончателното й изплащане; 15,96
лв. - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху тази сума за периода 01.08.2018г. -
19.11.2018г.; 195,45 лв. - обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ за
неизползван платен годишен отпуск от 8 работни дни за 2018г., ведно със
законната лихва върху тази сума от предявяването на иска на 20.11.2018г. до
окончателното й изплащане; 7,76 лв. - обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху тази сума за периода 01.07.2018г. - 19.11.2018г.; 513,06 лв.
- обезщетение по чл.222 ал.1 от КТ за оставане без работа след уволнение поради
закриване на част от предприятието; както и иска за обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху обезщетението по чл.220 ал.1 от КТ от 513,06
лв. за периода 01.07.2018г.- 19.11.2018г. – за разликата над уважения размер от
20,24 лв. до предявения размер от 20,38 лв.
ОСЪЖДА Х.Т.М. с ЕГН ********** ***, със
съдебен адрес *** – адвокат В.Д., да заплати на ,„Изета“
ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул.„Георги
Георгиев“ № 20, представлявано от управителя П. Х. К., сумата от 595,15 лв. за
направените съдебни разноски, съразмерно с отхвърлените искове.
ОСЪЖДА „Изета“
ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул.„Георги
Георгиев“ № 20, представлявано от управителя П. Х. К., да заплати по
сметка на Районен съд -Бургас сумата от 194,88 лв. за служебно заплатени
съдебни разноски, както и дължими държавни такси за уважените искове в размер
на 100 лв.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Окръжен съд – Бургас в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :/п/
Вярно с оригинала:
СА