Р
Е Ш Е
Н И Е
№ ...........
град Шумен, 10.10.2022г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският административен съд, в публичното заседание
на деветнадесети септември две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:
Росица Цветкова
Членове: Снежина Чолакова
Бистра Бойн
при
секретаря Ив. Велчева и с участие на прокурор С. Александрова при ШОП, като
разгледа докладваното от административния съдия Сн. Чолакова КАНД № 155 по описа за 2022г.
на Административен съд – гр. Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения и
наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е въз основа на касационна
жалба на началника на РУ -гр.Нови пазар при ОД
на МВР – гр.Шумен, депозирана чрез главен юрисконсулт И.С., срещу Решение № 40/14.06.2022г.
на Районен съд – гр.Нови пазар, постановено по АНД № 40/2022г. по описа на
съда. С оспорения съдебен акт е отменено Наказателно постановление № 22-0307-000003/21.01.2022г.
на началника на РУ – гр. Нови пазар, с което на М.В.Т. ***, на основание
чл.175, ал. 3, предл. 1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 200 /двеста/ лева и „лишаване от право да управлява
моторно превозно средство“ за срок от 6 /шест/ месеца за нарушение на
разпоредбата на чл.140, ал. 1 от същия закон.
Касаторът релевира
твърдения за недопустимост на съдебния акт, аргументирани с довода, че като
страна в хода на производството в нарушение на правилото на чл. 61, ал. 1 от ЗАНН, районният съд е конституирал Районно управление – гр.Нови пазар, а не
неговия началник, който е издал и процесното наказателно постановление. Това нарушение
касационният жалбоподател възприема за достатъчно основание за обезсилване на
постановения съдебен акт и за връщане на делото за разглеждане на друг състав
на РС – гр.Нови пазар. Алтернативно се отправя претенция за отмяна на съдебното
решение поради неговата незаконосъобразност, дължаща се на постановяването му в
противоречие с материалния закон и процесуалните правила. В тази връзка се
поддържа становище за безспорна установеност на приписаното на лицето
нарушение, като се аргументира тезата за наличие на виновно осъществено от него
деяние, несъобразено с изискването на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Поради това се
отправя искане за отмяна на решението на предходната съдебна инстанция и за постановяване
на ново решение по съществото на спора, потвърждаващо процесното НП. Претендират се деловодни
разноски за две съдебни инстанции. В съдебно заседание касаторът, редовно
призован, се представлява от главен юрисконсулт И.С., която поддържа сочените
отменителни основания.
Ответната страна, М.В.Т.,
депозира писмен отговор чрез процесуалния си представител Д.М. – адвокат от
Шуменска адвокатска колегия, в който излага аргументи за неоснователност на
оспорването. В съдебно заседание ответникът, редовно призован, не се явява
лично. Същият се представлява от адвокат Д.М., който оспорва жалбата и отправя
искане за оставяне в сила на атакувания съдебен акт. Представя и писмена
защита.
Представителят на
Шуменска окръжна прокуратура възприема касационната жалба за допустима и основателна
в частта ѝ, с която се претендира отмяна на съдебното решение и
потвърждаване на отмененото от районния съд наказателно постановление.
Настоящата съдебна
инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и
обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по
делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно
разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е
допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от
легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно
разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212
от АПК. Поради това депозираната касационна жалба се явява допустима. Разгледана по същество, касационната жалба се явява основателна, по следните съображения:
Процесното решение е
постановено при следната фактическа обстановка:
С акт за установяване на
административно нарушение серия GA и № 474943 от 21.11.2021г. актосъставителят Т.М.констатирал,
че на същата дата, около 10.37 часа, в община Нови пазар, на път Дулово – Шумен
– Секулово - Тодор Икономово - Стоян Михайловски - Нови пазар, М.Т. управлявал
товарен автомобил „Ф.Т.“ с рег. № ***, собственост на С.А, който автомобил бил
със служебно прекратена регистрация на 29.01.2021г. Актосъставителят отбелязал,
че описаното деяние съставлява нарушение на чл. 140, ал. 1, предл. 1 от ЗДвП.
С постановление от
07.12.2021г. било образувано Досъдебно производство № 466/2021г. по описа на
Районна прокуратура – гр.Шумен за извършено престъпление по чл. 345, ал. 2, във
вр. с ал. 1 от НК. С постановление от 04.01.2022г. на прокурор от Районна
прокуратура -гр.Шумен – Териториално отделение гр.Нови пазар, досъдебното
производство било прекратено поради наличие на основанието по чл. 243, ал. 1,
т. 2 от НПК (поради недоказаност на възведеното обвинение). Със същото
постановление било указано преписката да се изпрати на РУ – гр.Нови пазар с
оглед преценка на необходимостта от налагане на административно наказание на М.Т.,
в резултат на което на 21.01.2022г. било издадено процесното наказателно
постановление.
При така установената фактическа
обстановка и съобразявайки приобщените писмени и гласни доказателства,
районният съд е достигнал до извод, че собственикът на превозното средство не е
бил уведомен за служебно прекратената регистрация. Освен това, съдът е констатирал
от приложената по делото справка, че служебно прекратената регистрация е била
възстановена на 21.11.2021г., в 10.48 часа, приемайки, че към момента на
проверката управляваният от санкционираното лице товарен автомобил е имал
валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ и неговият собственик е изпълнил
задължението си да сключи задължителната застраховка, преди да предостави
управлението на привлеченото към отговорност лице. По тези съображения съдът е счел,
че водачът не е осъществил вмененото му административно нарушение и е отменил
атакувания правораздавателен акт.
При извършената служебна проверка в
съответствие с разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от АПК и с оглед правомощията на
касационната инстанция, съгласно цитираната разпоредба, настоящият състав
намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. В тази връзка решаващият
състав на съда съобрази, че решението е постановено по отношение на акт, който
подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в
рамките на правомощията му. Следва да се отбележи, че настоящата инстанция не
споделя твърденията на касатора за недопустимост на постановения съдебен акт.
Действително, първоначално първоинстанционният съд не е съобразил влезлите в
сила промени в ЗАНН по отношение на кръга от лица, подлежащи на конституиране в хода на производството, но със свое
определение от открито съдебно заседание от 16.03.2022г. решаващият състав на
районния съд е посочил, че за надлежна въззиваема страна следва да се счита
издателят на НП – началникът на РУ – гр.Нови пазар, в какъвто смисъл е и
правилото на чл. 61, ал. 1 от ЗАНН в приложимата му редакция. Именно чрез
надлежно упълномощения процесуален представител на наказващия орган е
осъществявана и последваща кореспонденция, включително и получаването на
призовката за следващото съдебно заседание. Поради това не се възприема
твърдението, изложено в касационната жалба, че е налице съществено нарушение на
съдопроизводствените правила, ограничаващо правото на участие на надлежна
страна в процеса. Още повече, че в хода на проведеното открито съдебно
заседание от 19.09.2022г. процесуалният представител на наказващия орган
изрично потвърждава, че възможността за участие и за сочене на доказателства,
призната на наказващия орган от закона, не е била ограничена. С оглед изложеното
настоящата инстанция не намира основание да уважи отправената претенция за
обезсилване на процесното съдебно решение.
При осъществяване на дължимия от съда контрол
по законосъобразността на решението на предходната инстанция, касационният състав
на Административен съд – гр.Шумен намира, че въззивната инстанция е достигнала
до неправилни правни изводи и съответно възприема за незаконосъобразен и
постановения от нея съдебен акт.
Касационната инстанция приема, че в
хода на административно-наказателното производство не са допуснати съществени
процесуални нарушения. Производството пред районния съд е инициирано по жалба
на соченото за нарушител лице, с която е оспорено издаденото срещу него
наказателно постановление. В тази насока следва да се отбележи, че
наказателното постановление е издадено в хипотезата на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, доколкото по делото се
установява, че съставеният срещу лицето АУАН, съдържащ констатации за извършено
нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, законосъобразно е бил прекратен на
основание чл. 33, ал. 2 от ЗАНН с оглед следващата се преценка за осъществено
престъпление от съответния прокурор. Едва след прекратяване на досъдебното
производство наказващият орган е издал и процесното НП. Същото съдържа
необходимите законови реквизити и в частност - дава ясно описание на деянието и
обстоятелствата, при които то е извършено, без да е налице породена неяснота за
привлеченото към отговорност лице за това какво нарушение му се приписва,
съответно как да организира адекватно своята защита.
На следващо място, съдът приема, че процесното
административно нарушение е извършено виновно от ответника в настоящото
производство. Правилно същото е квалифицирано по чл. 175, ал. 3 пр. 1 от ЗДвП.
Налице са обективните и субективни признаци на нарушението – М.Т. е водач на
автомобил със служебно прекратена регистрация, т.е. на МПС, което не е
регистрирано по надлежния ред. Последното обстоятелство е безспорно доказано от
данните, съдържащи се в справка, представляваща извлечение от автоматизираната
информационна система на КАТ. По делото е установено, че регистрацията на
процесния товарен автомобил, собственост на С.А, е прекратена служебно на 21.09.2021г.
на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, във връзка с липса на валидна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“. Прекратената регистрация на
автомобила има за своя последица невъзможността същият да бъде управляван
правомерно по пътищата, отворени за обществено ползване, в какъвто смисъл е и
правилото на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, неизпълнението на което е вменено на М.Т..
Безспорно се установява, че към датата и часа на извършване на проверката,
посочени в обстоятелствената част на НП, за управлявания от ответника автомобил
не е била налице сключена и действаща валидна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“. Това се установява и от приобщените материали
по ДП № 466/2021г., в частност от обясненията на М.Т., потвърждаващ, че след
спирането му за проверка е сключил съответната застраховка. Това му твърдение
кореспондира и с данните, съдържащи се в приложената справка за сключена
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ за автомобила, чиято
начална дата на покритие е 12.47 часа. Видно и от приложената справка по
история на превозното средство, служебното възстановяване на регистрацията на
автомобила се е случило в час, последващ посочения в НП такъв. Обсъдените
обстоятелства дават основание да се приеме, че към инкриминирания момент
управляваното от ответника превозно средство е било все още със служебно
прекратена регистрация и са били налице законовите пречки то да бъде
управлявано, и с които водачът е следвало да бъде наясно. Тук е мястото да се
отбележи, че всеки правоспособен водач на МПС, преди да предприеме управление
на МПС по пътищата, отворени за обществено ползване, е длъжен да се увери, че
няма законоустановени пречки да извърши това, в т. ч. дали управляваното от
него МПС е регистрирано по надлежен ред, преминало технически преглед, дали за
него има сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“. За прецизност на изложението съдът счита за необходимо да
акцентира също, че наличието или липсата на отправено уведомление от страна на
Гаранционния фонд до собственика на автомобила за липсата на валидна
застраховка „Гражданска отговорност“ е ирелевантно за процесното нарушение. Ирелевантно
за отговорността на водача е и обстоятелството дали органите на КАТ са
уведомили или не собственика на автомобила, че същият е със служебно прекратена
регистрация. В настоящия случай, незнанието на факта, че управляваният от ответника
автомобил е със служебно прекратена регистрация, се дължи на проявена от него
непредпазливост под формата на небрежност. Нарушителят не е предвиждал
настъпването на общественоопасните последици, свързани с реда за движение по
пътищата само на регистрирани превозни средства, но е бил длъжен и е могъл да
ги предвиди, още повече предвид факта,
че при предприемане на управлението на въпросното МПС за същото не е била
налице сключена застраховка „Гражданска отговорност“ .
Касационният състав приема, че
административнонаказващият орган правилно и законосъобразно е приложил
санкционната норма на чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, според която се наказва с
лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12
месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява моторно превозно
средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без
табели с регистрационен номер. Наложените санкции – „глоба“ в размер от 200
лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца, са определени
в минимален размер, поради което съдът не следва да излага съображения дали
правилно е индивидуализирана отговорността на водача, съгласно правилото на чл.
27 от ЗАНН. Не са налице основания за приложение на чл. 28 от ЗАНН, тъй като
случаят не се отличава от обичайните нарушения на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
С оглед гореизложеното настоящият
състав на касационната инстанция намира, че решението на районния съд се явява
постановено в противоречие с материалния закон, поради което са налице сочените
от касатора отменителни основания. Въз основа на изложеното съдът приема, че
касационната жалба се явява основателна, поради което обжалваното съдебно
решение следва да бъде отменено, а процесното наказателно постановление -
потвърдено.
При този изход на спора, основателна
се явява претенцията на касатора за присъждане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение, като на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, във вр. с чл. 27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ ответникът следва да бъде осъден да
заплати в полза на ОДМВР – гр.Шумен разноски в размер по 80 /осемдесет/ лева за
процесуална защита в хода на производствата пред двете съдебни инстанции, на
обща стойност 160 /сто и шестдесет/ лева.
Водим от изложеното, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ
Решение № 40/14.06.2022г. на Районен
съд – град Нови пазар, постановено по АНД № 40/2022г. по описа на съда и вместо
него постановява:
ПОТВЪРЖДАВА
Наказателно постановление № 22-0307-000003/21.01.2022г.
на началника на Районно управление – гр. Нови пазар при ОДМВР - гр.Шумен, с
което на М.В.Т., с ЕГН **********, с адрес ***, на основание чл.175, ал. 3, предл.
1 от Закона за движение по пътищата е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 200 /двеста/ лева и „лишаване от право да управлява моторно
превозно средство“ за срок от 6 /шест/ месеца за нарушение на разпоредбата на
чл.140, ал. 1 от същия закон.
ОСЪЖДА
М.В.Т., с ЕГН **********, с адрес ***,
да заплати на ОД на МВР – гр.Шумен разноски по делото в общ размер на 160 /сто
и шестдесет/ лева за процесуална защита в хода на производствата пред две
съдебни инстанции.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:......................
ЧЛЕНОВЕ: 1..........................
2..........................
ЗАБЕЛЕЖКА: Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване. Влязло в сила на 10.10.2022г.